СКАНДАЛНО ЗАСЕДАНИЕ: В ДЕВИН ДАВАТ НА ПРОКУРОР ОбС-ПРЕДСЕДАТЕЛ, ХАРЧЕЛ ОБЩИНСКИ ПАРИ В МАГАЗИНА НА ЖЕНА СИ

* Казва, че ще действа като на война, затова да вземат на Михаил Дамянов ловната пушка и личното оръжие, заяви новоизбраният общински председател Живко Чепишев, който бил внесъл сигнал в полицията 

* Дамянов влязъл в ГЕРБ през 2008-а, този малко известен факт обявиха в Девин 

* Бащата на сваления ОбС шеф Илия Дамянов развя цял списък с имоти на кмета Цветалин Пенков, който обаче не се притесни, че е имотен

Дават на прокурор експредседателя на ОбС-Девин, Михаил Дамянов, заради еднолично харчене на общински пари и то при конфликт на интереси. Това лъсна по време на заседание на ОбС във вторник, когато 9 от 17-те общински съветници гласуваха свалянето му. А общинският съветник от РЗС Живко Чепишев изчете солидна докладна с мотиви за отзоваване на председателя, при което присъстваща в залата пенсионерка възкликна - “това да не е съд”.
С фактура 25 април 2012 г. г-н Дамянов е пазарувал от СД “ЛАВИНА СИЕ ДАМЯНОВИ”, в което са съдружници съпругата му, майка му и баща му, ядки микс и уиски... заизрежда Живко Чепишев. И предостави документа за 46.37 лв. на гражданите. По друга фактура - от 19 март 2012 г. пак от същата фирма има пазарувани хранителни продукти и домашни потреби. Сумата е 67.63 лв., но прикрепените касови бележки са 3 и са от 23.18 часа, а датата е неделя. Значи председателят е пазарувал в почивен ден, почти в полунощ, заради Общинския съвет или за себе си, удиви се Чепишев и пак представи документите. На трета фактура от 27 март пък има изписани цветя за 151 лв., но не е обяснено за къде са. Той показа и фактура за даден обяд в заведение, в което на съседната маса също се черпели общински съветници, но те си платили от джоба, а председателят харчел общинските пари по свое усмотрение. По документите има изписани не само алкохол, но и цигари.
Дамянов подписал и договор за правна помощ с “МАРИ-ЮС” ЕООД, като адвокатските услуги щели да се извършват от адвокатска къща “Марев и партньори”. Съгласно парафите от 1 май 2012 г., това щяло да коства на общината към 600 лв. месечно или годишно към 12 хил. лв., отбеляза още Чепишев и заяви, че тези пари можело да отидат за болницата или за детска градина. И представи възмутен договора, който неправомерно е подписан зад гърба на ОбС, при условие, че общината има 7 юристи.
Той обвини председателя и в изнасяне на оригиналните записи на заседанията на дискове, което позволява те да бъдат манипулирани и в последствие да има нови протоколи от заседанията. В същото време отправя и заплахи от медиите, че тръгва на война, а какво е войната - въоръжена агресия, сблъсък- недопустимо е председател да отправя такива заплахи в качеството на длъжностно лице, затова сме сезирали прокуратурата, обясни още Чепишев. И поясни, че е поискано от полицията да му вземат личното и ловно оръжие, тъй като на война не се тръгва с бонбони, а с оръжие. При всяка негова по-силна реплика в залата подскачаше бащата на Михаил Дамянов, който е адвокат. А след многобройните обвинения Дамянов старши даже се провикна възмутен да дадат сина му, който е бивш инспектор от полицията в Рудозем, на съд.
В допускане на интриги на политическа и етническа основа обвиниха още председателя, умишлено скрил покана към Карамфил Каров, за да не отиде на семинар, като представител на ДПС. На политическа и етническа основа налага наказания на Каров и Бейхан Дуран, без да знаят за какво ги наказва, а вижте дали наказва неговия кръг, попита още Чепишев в залата.
Сам е предлагал себе си, без да има становища на комисии, самоволно води преговори за болницата и за общински дружества, без някой да го е упълномощил да прави това, заизрежда още обвиненията Живко Чипешев. Спомена и предлагане на незаконосъобразни решения с промяна в правилника на ОбС, според която общинските съветници да участват в комисиите за обществени поръчки в противоречие на ЗМСМА и по наредбата за възлагане на обществени поръчки. Заяви и опити за въздействие на комисиите, кой как да гласува по точките и налагане на тоталитарни методи върху общинските съветници. Водене на политика на противопоставяне и подстрекаване на хората да идват на заседанията и да проявяват едва ли не агресия, пречейки на работата на ОбС. Ако иска прозрачно управление, трябва да дава отчет, заяви още общинският съветник, когото 9-те излъчиха като ръководещ заседанието. В докладната си той изброи и куп членове, които е нарушил Дамянов, поради което иска и неговото отзоваване от председателството. Минути преди това пенсионерът Стоил Кълвачев се опита като гражданин да вземе думата, възмутен от дневния ред на извънредната сесия за снемане на ръководството на ОбС. Той напомни, че Общината има по-важни проблеми - като болницата, безработицата, експлоатацията на горите, а в залата се нищели лични проблеми. Битките са до изборите, а сега е времето да се хващате за работа, да има извънредна сесия за търсене на средства за болницата, тогава и МС ще помогне, обясни още Кълвачев. Образовани хора сте, но не сте достатъчно интелигентни да определите истинските проблеми на Общината. Срам и позор, заключи той.
В качеството си на областен управител изразявам възмущение от начина, по който манипулирате заседанието, обърна се към Чипишев още преди доклада му областният инж. Стефан Стайков. Много общински съветници не различават какво е преврат, необяснимо е за мен и мълчанието на самия кмет, който оставя пред очите му да се случва това. Да ме извините, но не съм в състояние да присъствам на този цирк, заяви той и се оттегли. Докато преди това се опита да възпре съветниците да гласуват искане вот на недоверие на ръководството на ОбС. Заедно с областния при яснотата, че се искат оставките на председателя, заместниците му и председателите на комисиите, се отеглиха и 8 от общо 17-те общински съветници. Преди това обаче инж. Стоян Цветков от ГЕРБ взе думата и обяви, че следващите решения ще бъдат вземани от 9 души. Но всички да са наясно, че групата е от 10, тъй като тя се води от кмета Цветалин Пенков. Той положи изключителни усилия да стане кмет на вълната на населението, прокарвайки червената нишка, борейки се срещу 8-годишното партийно управление на предишните мандати. С това инж. Цветков визира подкрепата, получена от Пенков от БСП и отпора, който уж бе даден на ДПС в общината. Но той загърби собствените си съветници и 6-те души, които му подадохме ръка и му осигурихме комфорт да работи спокойно с мнозинството от 11 души зад гърба си, продължи съветникът. И обвини Пенков, че е проявил усилие да намери 9 души, с които да работи безконтролно. Докато бащата на Михаил Дамянов Илия извади огромен списък с имотите, които е придобил в Девин градоначалникът. Други пък показаха в залата лист от ПП ГЕРБ, че Дамянов е станал член на партията на Бойко Борисов още през 2008 г., но фактът станал явен едва през април, когато преди конференция на БСП в Девин, го спрягали за лидер на социалистите.
Общинският съветник от ДПС Младен Исаев пък обвини ОбС-председателят Дамянов, че е позволил залата да се превърне в говорилня и всеки да си взема думата, без да се спазва правилника.
Сигурно сте имали агенти да го следите на всяка крачка, като сте знаели, че има такива проблеми, защо не го извикахте да му поговорите, заяви пък бившата синдикалистка и настояща пенсионерка Мария Пейкова, след като чу обвиненията и видя фактурите.
В определена ситуация добрите хора стават лоши, а лошите- ужасни. Докато беше председател Каров в миналия мандат, съм му казвал къде бърка, защо не му казахте на Дамянов тези неща, опита се да укроти топката като гражданин и представителят на “Атака” Илчо Костадинов, който единствен остана до края на проточилото се от 11 часа до края на работния ден заседание. Не сте случайни хора - лекари, бизнесмени, учители, но отношенията ви са обтегнати като за война, от тук нататък кой ще ви сплоти, попита той. След което мнозинството от 9 съветника, откри процедура по прекратяване на правомощията на Дамянов. С тайно гласуване това стана, както пак с тайно гласуване за председател бе избран Живко Чепишев. Преди това човекът на ГЕРБ Здравко Стоянов си направи отвод, обяснявайки, че го прави по лични причини. Имам болен човек в семейството и ходим по болници. Няма да съм достатъчно полезен за ОбС. От ГЕРБ съм, но не съм от другата каруца, както казва г-н областният управител. Май че той вече е в договорености с БСП. Исках да му го обясня на сесията, но не ми дадоха думата. Общински съветници има и лекари, но не можем да работим заедно, те седят на другата маса, затова смятам, че имаме нужда от сплотяване, което може да направи г-н Чепишев, заяви пък Здравко Стоянов.
За заместници на новия ОбС-председател пък мнозинството избра Росен Даскалов от кметската предизборна коалиция “Обединени за Общината” и Младен Исаев от ДПС.

УРАНОВИТЕ МИНИ ОБЛЪЧВАТ, НЕ ВАДЕТЕ СКРАП!

* 725 кг. метали от мините в Герзовица залови полицията в авторемарке

Урановите мини в местността Герзовица, са закрити преди повече от 16 години.

Апашите, вадили скрап са облъчени, категорични са еколози след като полицията спипа 725 кг. желязо, извадено от рудниците в Герзовица. Във вторник около 15 ч. в Смолян, на ул. “Миньорска”, при извършена проверка от наряд по охрана на обществения ред при РУП - Смолян, на лек автомобил “Опел Фронтера” с туристическо ремарке, управляван от 30-годишния Р. У. от смолянското село Могилица, са заловени металните отпадъци. 725 кг. показал кантарът. След проведени оперативно-издирвателни действия униформените установяват, че железата са откраднати от затворена уранова мина в местността Герзовица, землището на Смолян. На местопроизшествието е извършен оглед от дежурна оперативна група на ОД на МВР и РУП - Смолян. По случая с кражбата е заведено досъдебно производство.
Престъплението не е маловажно не само заради огромното количество желязо, а и заради това, че се вадят годни за експлоатация релси и други материали, обясняват запознати. На всичкото отгоре се разваля херметизацията на обекта, който е опасен. За да стигнат до металите, е отворена преградата на щолната, а изпуснатият от там радон, е облъчил крадците, обясни шефът на РИОСВ инж. Елен Минчев. Концентрацията му е огромна, тъй като са изминали повече от 15 години от поставянето на своеобразните запушалки. След направената рекултивация на неработещите рудници в Герзовица годишният мониторинг на обекта се извършва от “Екоинженеринг РМ” ЕООД-София. Фирмата е поела тогава цялата документация на мините и съгласно министерско постановление № 74 отговаря за ликвидацията на последиците от уранодобива в България. Тя следи дали има разхерметизиране на мините при годишните им проверки.
Този вид метали биха могли да се ползват единствено за пътна настилка, не и за друг вид строителство, съгласно наредбите на строителното ведомство. Затова трябва да се знае произходът им, в случая обаче става дума и за кражба. В същото време хората, участвали в разбиването на преградата на щолната ще носят последиците за своето здраве, които няма да се маловажни предвид, поетите от тях дози облъчване.
Анета ТОДОРОВА

СИНДИКАЛИСТЪТ МЕХМЕД БОДУРОВ: ЗАВИСИМИ ПРEДАДОХА ИНТЕРЕСИТЕ НИ

ИСТИНАТА ЗА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ 18.08.2011 г


- Г-н Бодуров, има някаква реакция от Ваша страна към представителите на КНСБ в “Горубсо-Мадан” и то още от времето на стачката в мините?
- Има неща, които обществото трябва да знае. Споразумението между Валентин Гаджев като изпълнителен директор на дружеството и синдикалисти от КНСБ, които без да познават елементарните вътрешни правила за работна заплата, е документ с който ощетяват стотици работници. На 18.08.2011 г. подписват, че всеки месец ще даваме определени тонове концентрат руда - от 1260 до 1430 т. Как е възможно един извозвач, който е неподготвен като минен специалист, да даде такова изявление пред съвета на директорите на “Горубсо”, че този метал може да се дава за месеца. Споразумяват се и за последващите работни заплати - да са по 60%, което по закон е възможно, но облекчава работодателя, докато ние мизеруваме. Този концентрат е неизпълним и при сегашните условия, а там е фиксирано, че в противен случай се минава на санкции. Това не са ли предадени интереси?
- Съмнявате се, че подписаното е направено под някакво давление ли?
- Със сигурност, защото при преговорите пред областния управител, министър Трайчо Трайков и кмета на Общината един от членовете на борда на директорите зададе въпроса: “Г-н Каров, колко пъти ти ме занимаваш с личните си проблеми, колко пъти пари ти давах, колко пъти си идвал да ти решавам семейни и други проблеми? На какви се правите тук? Ще видиш от тук насетне какво ще става.”
- Кой го казва това?
- Лещаров, същото го потвърди и Роберто Младенов - изпълнителният директор на “Интертръст холдинг” и мажоритарен собственик на “Горубсо-Мадан”.
- А подписите на споразумението с тези неизгодни за миньорите точки чии са?
- На председателя на ДСО на ФНСМ към КНСБ Илия Каров, на Велин Дървенилов- председател на КНСБ за “Крушев дол”, и на Румен Каров, който отговаря за “Петровица”.
- Сумите за тон концентрат от къде са взети като база?
- Захариев им ги е дал, а той не е стъпил на нищо.
- В едно споразумение има две страни, които трябва да се споразумеят и да обсъдят допирните си точки?!
- Така е по принцип. Но когато Лещаров му казва това на Каров пред областния управител, министъра и кмета, последният отваря прозореца и иска да се хвърли от 3-ия етаж на общината, за да се самоубие. Явно е, че с мен не могат да преговарят и искат да преговорят с Илия Велков. Заради този подпис под споразумението го назначиха да работи при нас на шахта и вземаше към 2000 лв. заплата. Затова казвам, че изцяло заслугата за тези протести е на некомпетентността на представителите на КНСБ в “Горубсо”. Това е протоколът, който удовлетворява лично Велин Дървенилов - вижте каква заплата има - 1900 лв., докато колегите получават максимум 600-700 лв. И затова нещо той е получавал по-добра заплата, тъй като е подписвал удовлетворяващите Захариев условия.
- Той какво работи?
- Миньор е в рудник “Крушев дол”. Подразни ме бюлетинът на КНСБ, че подписката на работниците от “Горубсо-Мадан” е организирана от инициативния комитет с ръководител Румен Каров. Едва ли не той е герой. А не е така.
- Не се ли притеснявате като сочите че са зависими, могат да ви вкарат в съда?
- Така каза Лещаров - член на борда и то пред много хора. Потвърждава го и Роберто Младенов.
- Дървенилов ще каже, че си е заработил тези пари?
- Но аз знам как ги е изкарал. Облагодетелствани са, а бяха в основата миньорите да теглят. Искаме гражданите от Мадан и Рудозем, а и ръководството на КНСБ да знаят, че тези техни представители не могат да имат никога доверието на работниците. А за вътрешните правила, които са разписали и за които не са информирали работниците, е абсолютно недопустимо. Задължително е да уведомяват за промените в колективния трудов договор. Дори по време на мирния протест Каров отново беше готов да подпише споразумение, но аз бях там и отказах. “Всички пари на куп на всички работници”, тогава можем да говорим - така им заявих.
- От кога сте синдикалист на “Подкрепа”?
- От 5 март 2012 г. , дотогава нямаше “Подкрепа” в “Горубсо-Мадан”, а нуждата се появи с недоверието, че синдикатите не защитават правата ни в този недоимък.
- А сега работите ли в рудника?
- Миньор съм в “Крушев дол”. Подземен стаж имам 17 г., с две големи деца съм, но не мога да приема, че герой е онзи, който е създал толкова много проблеми в мините. С това споразумение много хора са били обречени на мизерия.
- Вие не ги ли питахте как стигнаха до тези разчети на концентрата?
- Мълчание. А неофициално дочухме от техни приятели, как са ходили на почивка - миналото лято. Даже имаше представител на КНСБ - Кънев в стаята, когато Лещаров го каза. На човека му стана неудобно и излезе. Явно Гаджев е използвал момента, че не са подготвени и са подписали договореностите. Дори на 3-ия ден от протестите пак се събраха и застанаха заедно с инж. Кичуков зад Захариев. А хората бяха на площада заради мизерните си възнаграждения. Затова по едно време искаха да бият инж. Кичуков, а и Велков, в чието лице видяха безотговорен човек. Не приемам, че те са се били борили и постигнали победа. Нас ни подкрепиха учители, лекари, цялата интелигенция в Общината. Минаха двама министри, а от КНСБ на 15-ия ден поискаха да ни уговорят да влязат отделни хора да работят и да подпишем споразумение. То макар и юридически неиздържано, дава възможност на собственика да не изпълнява ангажиментите си към работника, плащайки му под минималната заплата, което е недопустимо. От 300 лв. 60% са под минималната заплата, те са го знаели, но си мълчат - привиквани на Гаджев в хотела.
- Трябва ли от КНСБ да си обновят ръководството в “Горубсо-Мадан”?
- Те да си решат, да си търсят свестни, непродажни хора, с които да работим заедно. Канили сме Каров на протеста, защото някой трябваше да вика: “Айде, бре, бре...”. За шоу. А министрите и депутатите ни казваха, че проблемът щял да се реши 10 дни по-рано, ако не са видели колко неподготвени хора са били водачите ни.
- Как приемате промяната на собственика и ръководството на “Горубсо-Мадан”?
- Доволни сме сега от новите работодатели Вълканов и Добрев, наясно са с всичко. Докато до стачката, ръководителите ни, включително и министър Трайчо Трайков, си нямаха хал хабер от мини, а решаваха съдбата на много хора. Благодаря и на медиите, за това, което излъчиха и публикуваха, та правителството нямаше как да прикрие този проблем. Очакваме добро развитие на двете общини - Мадан и Рудозем. Но искам да обърна внимание, че ние и гражданите на Мадан сме отстоявали правата си, а управляващите бяха поставени в такава ситуация, че да вземат решение. И в никакъв случай ДПС няма заслуга. Да не се опитва да манипулира, тъй като техният електорат е по-малко образован. Нека не го правят Хайри Садък, кмета на Общината, че и Ахмед Доган. Да не се опитват да черпят дивиденти, хората бяха на площада и знаят за какво става дума и чия е заслугата.
Разговора води:
Ани ЛЮБЕНОВА

ПОДКУП НА ГКПП-ЗЛАТОГРАД, ЩРАКА БЕЛЕЗНИЦИ

гл. инспектор Бойко Божков

Опиталите да подкупят граничари на ГКПП-Златоград, удариха на камък. Аферата се развила в нощта срещу сряда с кола със старозагорска регистрация, която искала да излезе към Гърция. Нашият служител е поискал документите на превозваните 3 водни помпи, които били в “Ауди 6”. А пътник от возилото - 36-годишният М.М. от Сливен, който явно е знаел, че частите нямат документи е казал: “Старши, да почерпим”. И метнал банкнота от 5 евро на гишето, при което са щракнали белезниците на ръцете му, а камерите са заснели цялата ситуация. Там е бил и гръцки колега, а банкнотата не е пипана от нашите хора, за да няма съмнение, че е подхвърлена, разказа вчера шефът на РД Гранична полиция-Смолян, гл. инспектор Бойко Божков. В този случай няма как пътуващите да кажат, че работата е инсценирана.
В същото време приносителят на еврото вероятно си е мислел, че поради малкия размер на подкупа, ще му се размине. Само че в НК не е уточнена сумата, а се казва “който предлага”, така че по случая вече има образувано досъдебно производство срещу гражданина, опитал се да предложи пари, уточни директорът на гранично. Той е доволен че момчетата му са защитили честта си подобаващо.
Същата нощ неговите хора в Доспат също са действали по устав, там пък са засекли в "Опел Астра" 4 хиляди кутии цигари без бандерол. Количеството е огромно и е за разпространение, така че казусът е отнесен към митниците за съдействие и налагане на санкции на задържания със стоката 30-годишен С.П. от Доспат. Макар, че той отива на съд и по случая има образувано срещу него досъдебно производство. Колата и цигарите са иззети с протокол на местното ГПУ.
В понеделник пък отново на ГКПП-Златоград, в микробус с германска регистрация и автомобил с кърджалийски номер са открити 131 предмета с висока художествена и антикварна стойност, замаскирани сред масово произвеждани бижута.Зад волана на микробуса е турски гражданин, постоянно живеещ в Германия, а колата е на кърджалиец. В десетки кашони, преровени от митническите служители са намерени предмети с антикварна и антична стойност от различен материал, предимно метал. Те имат културна или религиозна ценност, вкарани са от Германия и са пътували за Турция. Украшенията от благородни метали са с общо тегло над 8 кг. и са с детайлна ръчна изработка. Сред ценностите е керамичен фалически символ с неизвестна за сега датировка и пластика на флейтистка. Намерени са и костени, и кожени амулети с предполагаемо окултно предназначение.Тепърва експертизи ще уточняват стойността на ценностите, но това е най-крупният удар, засечен на златоградското ГКПП от отварянето му насам, а двамата превозвачи отиват на съд.
Ани ЛЮБЕНОВА

ВРЕМЕТО НА ПРОТИВОБОРСТВОТО И КОНФРОНТАЦИЯТА ПРИКЛЮЧИ

Повод да напиша тази статия ми даде словесната престрелка между Никола Простов и Ариф Агуш в една от смолянските медии.
Искам много дебело да подчертая, че когато се говори
ЗА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС,
трябва много прецизно да се употребяват думи и изрази и да се цитират населени места. Също така не трябва да се забравя, че това бе предизвикан и внесен отвън процес. Той беше дело на сили и бе планиран извън нашата държава. Възродителният процес бе извършен у нас от комунистическия режим по заповед отвън и бе политически мотивиран от тези нездрави сили, за да се удари единството и разбирателството между общностните групи в държавата.
Не трябва да забравяме, че както покръстването по времето на княз Борис, така и възродителния процес при Тодор Живков са заговори срещу нашата държава. Заговори, които са целели да ни унищожат или да спрат нашето развитие. Първият, направен от Византийската империя, а вторият - от Съветската империя. Вярно е, че и в двата случая са се намерили хора от нашия народ, които да изпълнят заложеното в тези заговори. Затова, когато някой реши да говори за покръстването и възродителния процес, трябва добре да премерва думите си. Но също така е необходимо да бъде и много подготвен по тази тема, да е подплатен с достатъчна по обем информация и точни знания. Искам да кажа, че не им е работа на тези двама господа да се занимават с тази материя. Тяхната словесна престрелка не е в полза на обществото. Тя създава проблеми, отваря стари рани.
ОТВАРЯ СТАРИ РАНИ
и пречи за създаване на климат на разбирателство и просперитет на различните групи в обществото ни, а от там и невъзможност да градим устойчива държава. Тя е вредна за всички нас. Затова е необходимо и да бъде спряна с всички възможни средства. На тъй като познавам и двамата, ще си позволя да кажа по няколко думи за всеки един от тях и да им дам някои препоръки.
На 05.05.2012 г., когато представях моята
КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НА НАШАТА ДЪРЖАВА,
бях приятно изненадан да видя, че в залата беше и Никола Простов. Близо четири часа, заедно с другите присъстващи, той изслуша дадените в книгата исторически интерпретации и получи от първа ръка знания за произхода на помаците и приноса им за общото ни Бъдеще. От думите, които каза по време на обсъждането, всички в залата бяхме изненадани приятно. Ясно пролича, че Никола Простов прие логиката на помаците, разбра Истината за нашата общност и неговите думи ние приехме за Извинение към нас. Много са малко хората, които могат да покажат такава доблест. Дори да е правил нещо срещу нас, от името на помаците му прощаваме. Нека да затворим тази страница и да мислим за общото ни Бъдеще.
По отношение на Ариф Агуш обаче искам да кажа няколко неща. Не ми стана ясно, защо именно той даде отговор на статията на Никола Простов. Не разбрах точно от какви позиции се намеси. Когато говорим за възродителен процес в Родопите, не трябва да се забравя, че в тази планина сме помаци, а не турци. Също така
АРИФ АГУШ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯ,
че помаците се събрахме и го издигнахме за депутат, нищо, че той не е от нашата общност. Поради последното, не му е и работа да прави политика на гърба на братята помаци. Не трябва и да се намесва в спорове, касаещи нашата общност. Ние имаме изявени представители, които на даден етап могат да вземат отношение, ако е нужно.
Вместо да прави паралелни събирания и конференции за помаците, Ариф Агуш можеше да дойде на представянето на книгата за истинската история на помаците и да види атмосферата, която цари в нашата общност. Но не, той реши да организира паралелна такава и да
НАЛОЖИ МОДЕЛ НА КОНФРОНТАЦИЯ
между християни, помаци и турци. Затова казвам ясно: Ариф, не ти е работа да се занимаваш с помаците и произхода на помаците и нямаш право да ни вкарваш в противоборство и конфронтация с когото и да било. Помаците сме общност, която живее в разбирателство с всички други общности на Балканите. Ти трябва да се съобразяваш с тази наша позиция. Показаният от теб модел на поведение не носи полза за нас. Може би смяташ, че ти дава някакви дивиденти, но времето ще покаже, че не си прав. Неслучайно в Могилица има една известна приказка - “агушеска му работа”. Затова поемам ангажимент да се опитам да “повазя” на Ариф Агуш толкова часове, колкото говорих пред Никола Простов. Искам да разбера дали 4 часа ще са достатъчни за осмисляне и приемане на нашата позиция и логика от един “тюрк”. Тъй като съм на ясно с твърдоглавието на Ариф Агуш, ще се опитам да му “вазя” и пред Ахмед Доган. В крайна сметка господин Доган е философ и стратег и по-лесно ще ме разбере, а като негов партиен шеф се надявам той да го задължи да не се меси в делата на помаците.
Не ми е в разбиранията и не съм възпитан така, но ситуацията налага на Ариф Агуш да кажа следното:
- когато в старо време твоят праотец трябваше да се крие в Родопите от гнева на Султана, помаците го приеха с разбиране;
- Салих ага Ви прие чрез своята дъщеря;
- за благодарност предизвикахте смъртта на Салих ага;
- отнехте част от библиотеката и архива на Салих ага и сега го представяте за свой;
- за по-голяма благодарност предизвикахте събарянето на конака на Салих ага в Пашмакли;
- старите родове още помнят, как за “полно мало” сте им вземали земите;
- забравихте за помака Асан Желев от Тозбурун, който Ви събра до стотинка полагащите ви се пари и заедно с наследствените ви жълтици ги пренесе до местата, където бяхте изселени. Ти, Ариф, би ли направил такова нещо?;
- ти осъди държавата, че си бил репресиран, а в същото време си депутат на същата тази държава;
- ти искаш да вземеш 50 000 декара гори, макар да знаеш, че не са твоя собственост. Защо не отидеш в Гърция да поискаш подобни земи, за да видиш и усетиш какво е пряка демокрация?
Та ако сложим на една везна твоите и на Никола Простов “деяния”, смяташ ли, че ще се наклони неговата страна? От това, което аз знам и е записано в книгите, твоите и на предците ти прегрешения са много, много повече и по-грозни. Затова, когато един човек си знае “акото”, е по добре да си мълчи, за да не се получава и разнася неприятна миризма...
Искам ясно да подчертая, че в нашето общество нямаме нужда от хора, които предизвикват и налагат модели на противоборства и конфронтации. Това е отминало време. Ако беше прочел книгата ми, Ариф, и я бе разбрал, никога нямаше да напишеш тази твоя статия от 11-и май за новата политика и събарянето на барикадите.
Периодът, който започна на 5 май 2012 г., ще бъде много различен от досегашните в развитието на човечеството. Той ще даде път и светлина на чистите духовно хора, но ще приеме и тези, които са осъзнали своите грешки и са потърсили прошка за тях. Това е времето на осъзнатите люде, жадуващи за разбирателство и братска любов. Това е БЪДЕЩЕТО. Всичко друго е ... Ариф Агуш.
Ефрем МОЛЛОВ

ТЕМИДА ДА РЕШИ - КОМПЮТРИ ИЛИ КОМПОТИ!

НЕЗАКОННО ЗАКОПЧАЛИ ЗДРАВКО ЧЕПИШЕВ ЗА ИМАНЯРСТВО

Живко и Здравко Чепишеви

Задържането на Здравко Чепишев за търсене на археологически находки е незаконно. Това се произнесе Административният съд в Бургас с решение от 12 април, след като девинският адвокат обжалва 24-часовата мярка, с която бе пратен в ареста на 22 ноември м. г.
Истински скандал се развихри, след като братя Чапишеви - Живко и Здравко, се озоваха през есента не само в ареста, ами и в клетка, в която полицаите обикновено слагат буйстващи и пияни. Двамата са заставени - абсолютно необосновано, да издържат 24 часа на една пейка, след като са задържани в айтовското село Черноград, докато по техните думи оглеждали имот, поръчан им от гръка Николас Узунидис, който имал намерение да го наеме. Клиентът им поискал да види дали в него има вода и затова наел багер, който да копае и да провери това, сочат двамата девинчани. Докато младежът копаел, те останали в близката черешова градина, от която ги арестувала полицията с мотив, че са иманяри. Колата им е обискирана без заповед затова, не са намерени у тях нито металотърсачи, нито карти, няма и протокол, какво са установили пък при обиска на багера, твърдят близнаците. В заповедта им за задържане обаче не се сочи дори къде е станало това, увери се от екземпляр от нея “Родопи ВЕСТ”. Няма и вписан мотив, това е установил пък съдебният състав в Бургас, пред който се е жалвал Здравко Чепишев. Посочването на “чл. 277 а, ал. 3 от НК ( “без необходимо разрешение да търси археологически разкопки”) не дава възможност да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта”, сочат в решението си съдиите. Задържането на лице може да стане, ако има достатъчно данни, че е извършило престъпление, напомнят още от Темида. Фактът, че арестът е съгласуван с прокурор от ОП, не може да се възприеме като мотив за оспорения акт, а мярката се прилага само ако има данни, че лицето може да се укрие или да извърши друго престъпление, сочи още съдът.
И отменя заповедта за задържане на Здравко Чепишев, а МВР-Бургас ще плати разноските по делото.
Два месеца по-рано - на 27.02.2012 г. друг съдебен състав обаче гледа същия казус, само че по повод задържането на Живко Чепишев. На делото засегнатата страна не се явява за разлика от началника на РУ-Полиция, Айтос. Вероятно това е взел предвид съдебният състав, който лаконично приема абсурдния извод: “за започнатото досъдебно производство (то обаче е срещу неизвестен извършител), е уведомен наблюдаващ прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас. В тази връзка по отношение на жалбоподателя Чепишев, е издадена процесната Заповед за задържане на лице рег. №90/22-11.2011 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т.1 от Закона за МВР...” И малко по надолу в решението съдът уж се мотивира. “Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 т.1 от Закона за МВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление(?). В случая такива данни са били налице, предвид образуваното по случая досъдебно производство”. Навързване на думи без факти, никъде в т.нар. мотиви обаче не се сочи кои са “данните”, свързани с Живко Чепишев. Затова пък съдът намира: “Възраженията на жалбоподателя, че не е бил направен протокол за оглед, че е извършен незаконен обиск на автомобила, са несъотносими за целите на настоящото административно производство”, твърдят още от Темида. И отхвърлят жалбата на Живко Чепишев. Той пък е обжалвал решението пред Върховния административен съд, за да търси справедливост. Същото, само че за решението на Здравко Чепишев е направила и полицията от Айтос, която е обжалвала становището, дадено в негова полза.
С една дума, законите у нас са нагледно показно как Темида може да скрои шапката на всеки, като в случая за образец са девинските адвокати- близнаци, които обвинени в едно и също нещо и изтърпели едно и също наказание. За Здравко съдът намира, че е неправомерно, а за - Живко, че така е трябвало да се процедира. Нещо като вица за компютрите, които сме внасяли от Япония, но те не били компютри, ами компоти, и сме ги изнесли...Би било смешно, ако не е тъжно, че всеки може да влезе зад решетките и да се сдобие с подобна заповед, само по “съмнение” и уведомяване на наблюдаващия прокурор!
Анета ТОДОРОВА

ДНЕС УЧИТЕЛЯТ ПОЛУЧАВА ПАРИ ЗА СОЛ И ЗА ПОСРЕДСТВЕНА ХРАНА

РАЗМИСЛИ ПРЕДИ 24 МАЙ

Наближава Денят на светите братя Кирил и Методий, но празничното настроение на повечето днешни учители все повече “се отдалечава”. Причината е в купчината делнични мисли, които не дават покой на Кирилометодиевите последователи. Успоредно с фанфарите и с абитуриентските балони, все по-натрапчиво се усеща една горчилка в битието на учителя. Празникът идва, а той не може да си позволи нито да отиде на театър, нито да си купи книга, нито да пътува, нито дори да отиде на фризьор. Заплатата на по-голяма част от учителите стига за сол и за посредствена храна. В този момент мислено долавям някои опоненти, които ще кажат, че плащанията им все пак са над минималните за страната. Така е, но защо трябва да се сравняваме с тези, а не със заплатите на други висшисти. /Не искам да изброявам конкретни професии, защото нямам намерение да се конфронтирам, поглеждайки в чуждата паница/. Просто споделям плачевното житие - битие на учителя. И как в този случай той да бъде уважаван от младите хора? Разбира се, че... никак. Всекидневно учителят е подложен на стрес и затова отива на работа в очакване да се случи най-лошото. А кое е най-лошото? Най-лошото е, когато напълно се скъса връзката между него и учениците. За да удържи навързаната на множество възли нишка, учителят търпи какви ли не обиди - че е тъп, че някой ден “ще го строшат”, че не искат да пишат и да четат. Дори някои ученици си позволяват да го подиграват - защо му са знанията, като е беден.
Учителят търпеливо понася агресивността и обидите, защото няма друг изход, а от друга страна храни някаква привързаност към професията си.
Младите хора обаче не таят добри чувства към все по-овехтяващия даскал, тъй като знаят, че предлаганите от него знания ще ги доведат до бедност. В тази връзка писателят Димитър Шумналиев споделя, че пътят към знанието е дълъг и дава резултат след много време, докато нетърпеливите младежи искат по най-бързия начин да притежават яхтения блясък.
Какво дуго предлага учителят на тийнейджърите? Тайната лисица от “Малкият принц” на Екзюпери! Но за какво им е!? Подрастващите не се питат кое е същественото - добротворството или парите?
Парите - отговарят в глас идващите след нас. И се аргументират - може ли да се лекува човек без пари, /та един счупен крак струва хилядарка/, може ли да се храни, може ли да си плати тока с една мъдрост или да си подсигури транспорт до работното място? Не, естествено - днес всичко има цена - и то - солена.
Колко струва цената на учителския труд? Още от Възраждането той не е бил достойно заплатен, но поне е бил сред първенците в селото и в града. Думата му е тежала. А обществеността е ценила мисията му да дава знания.
Преди 24 май ме спохожда едно особено раздвоение - още Алеко е писал, че платата на учителите не им стига дори за сол, а днес можем да си я купим. Трябва ли да сме благодарни затова или да се опитваме да съветваме младежите да четат внимателно Алеко. Къде е изходът - в бягството и примирението, или в една будна гражданска позиция?
Сийка КЕТЕВА

ДОРА ЯНКОВА ТРЕТА ПО ДОВЕРИЕ В БСП

Дора Янкова е трета по гласове в избора на Националният съвет на БСП - разширеното партийно ръководство включва включва общо 181 души - 111 пряко избрани и 70, които влизат по "право", който се проведе по време на 48-ят Конгрес на социалистите този уикенд в София. 111-те трябваше да бъдат избрани късно вечерта в събота с таен вот, като условието да влязат в съвета е да получат "50% плюс един" от гласовете. Реално обаче тези критерии са покрити едва от 14 души. Сред тях с най-много гласове е Янаки Стоилов – 552, следван от Георги Първанов с 536, а Янкова се нареди на трето място с гласуваното доверие на 507 делегата – 64.10%. Областният и общински председател на БСП-Смолян бе и един от 27-те номинирани претенденти за лидер на БСП, но си направи мотивиран самоотвод. Тя благодари на партийните организации от цялата страна, издигнали я за председател на партията. “Аз натрупах огромен опит в местната власт и смятам да продължа да работя в тази област, развивайки политиката на партията, като реална алтернатива на ГЕРБ и на този етап лидерската битка в партията не ме изкушава”, обясни решението си Янкова.
По рано екскметицата на Смолян попита от трибуната – какво свършихме през тези дни и какво практично от гледна точка на политика, което трябва да разпишем, за да покажем, че сме реална алтернатива на ГЕРБ? „Да, вчера Конгресът имаше своята визия и своята заявка за нова социална България, но всички сме отговорни това да го пренесем на терена на реалната политика, да направим работещи политически екипи и да покажем, че сме реалната алтернатива на ГЕРБ. Иначе няма да стане. Трябва да си свършим работата. България в момента очаква и гледа този конгрес”, каза Янкова. Tя припомни и думите на своя позната от село Баните – „Магистрали, магистрали, магистрали, а народа кучета го яли”. Трябва реална политика. убедена съм, че тук сме, за да свършим всичко това и пожелавам победа, заяви бившият кмет на Смолян. В изказванията си тя сподели, че е нужна тотална промяна за живота и развитието на населените места в Родопите. “Хората в планината загубиха всички социални придобивки, икономиката е смазана, безработицата и немотията са достигнали рекордни нива, младите бягат, здравеопазването е в колапс, инфраструктурните проекти падат един по един. Нужен е противовес на нищо неправенето от страна на ГЕРБ”, подчерта Янкова. По врема на Конгреса на БСП, смолянските социалисти получиха широко представителство в ръководния орган на партията.
Освен Янкова, за член на НС при явен вот бе избран Стефан Бадев- областен координатор за Смолян и председател на партийната организация “Родопска младеж”. Като делегирани членове на Съвета влизат и общинската съветничка Рабие Кьосева и общинският лидер на БСП- Златоград Емил Хумчев. Народният представител от Смолянска област инж.Димчо Михалевски също получи огромно доверие от съпартийците си за член на Националния съвет, като бе избран на 14-то място. Съветникът от БСП- Смолян Иван Апостолов бе избран за член на Контролната общопартийна комисия. Общо 22- ма делегати от Смолянска област взеха участие в изминалия конгрес, като най-много- 10 делегати бяха от община Смолян. 35 пък бяха гостите от цялата област, наблюдаващи конгреса на живо.

НОВ ПЕРИОД - КУБИЗЪМ У МАРКО СТОЙЧЕВ КЪЩИТЕ ГОВОРЯТ

* Топла зима, златна есен, скали и зеленото море на бориките блестят в творбите на маестрото

 

Художникът Марко Стойчев се увлече от кубизма. Видният райковец има вече 5 сериозни картини, нарисувани както сам им казва “а ла Стайков”, напомняйки с това за творчеството на специализиралия през 30-те години на миналия век в Париж - Анастас Стайков.
У Марко Стойчев обаче къщите говорят. Те носят носталгията към патриархалния дух на Родопа. Римски мост се е извил пред грейнала в кубове къща. А багрите преливат от жълтото на стените й през зеленото на бориките, до лилата на небето. “Широколъшка къща”, усмихва се той на творението си, но вади и любимата си “Райковска къща”. Това твори маестрото и с болка отбелязва че, много от нарисуваните от него домове, са станали история. И ги има единствено в творбите му. “Чилингирската къща” до рисувалното училище свърши, рухна, напомня творецът, който повече от 70 години намира своето вдъхновение в мириса на боите и устрема на четката. Но едва сега след 80-те си години е усетил нова тръпка, клоняща към френската живопис. Авангардизмът на Пикасо, у него е придобил мекотата на заоблените върхове от планината на Орфей. У родопчанина зимата е топла, не онази която ни изтормози последните 5 месеца в Смолян, ами другата, която грее в картините му и носи синевата на небето, отразила се върху белия сняг. “Белота” възкликва Марко, показвайки двете миниатюри, излезли изпод ръцете му предния сезон. И водата при него има други измерения, вижда се и от лаик, погледнал неговото езеро в картината “Рибката”. Борът при Марко Стойчев, не е родопска борика, а “Лес”. Тъмен като от приказката за червената шапчица и вълка. “Старина”, “Чокманска къща”, “Из Горно Смолян”, “Къщата на Ласло Наги”, реди маестрото и представя творбите, които са топлили сърцето му и изгаряли душата му от есента насам, водейки го към платното всеки ден.
140 картини е натрупал в ателието си, коя от коя по-хубави, пременени в бляскави рамки, с мотиви на които биха завидели от Сингапур до Ямайка. Не че маестрото няма творби в чужбина, но болката му е, че българинът обедня и все по-рядко надниква в галерията на дома му, която би могла да задоволи и най-претенциозния вкус. Имат сърце родопчани за красивото, но напоследък трудно свързват двата края, за да стигнат до изкуството, обяснява художникът, който пази други свои 180 работи на тавана. И вярва, че колелото на времето отново пак ще се завърти към по-добри дни, за да се усмихнат лицата на смолянци и да грейнат картини в домовете им.
Анета ТОДОРОВА

ЕФИМ УШЕВ СЪБРА 180 РОДОПСКИ ПЕСНИ ОТ КСАНТИЙСКО

НОВА 4-ТА КНИГА

* Пословици, поговорки, клетви и благословии на език близък до Петкославейковския представя златоградският вестникар през юли в Смолян

Сборник “Изсуши ме, изгори ме” от 180 родопски песни, събирани дълги години в Ксантийско издава златоградският вестникар Ефим Ушев. Те са плод на интереса му към фолклора отвъд браздата далеч преди да се отвори ГКПП-Златоград. Но както сам уточнява авторът същинската работа по томчето става в последните две години, особено след участието му в проект на СУ “Св. Климент Охридски”, ръководен от доц. Гешев от катедра “Славянски езици”. Книгата се спонсорира изцяло от издателството, което я издава - Славена-Варна. То е издало и предишните му три книги
Песните са в различни варианти, в зависимост от това в кое село са записвани. Има и цикъл от Ксантийска “чалга”, която се пее от българите мохамедани “за маса”. Има и приложения с имена на селищата и местностите, споменавани в песните, много от които са на територията на днешна България, а в цикъла със златоградски песни, който е приложил Ушев, се споменават и местности и имена отвъд границата.
Златоградчанинът е събрал и народни умотворенията - в словесното богатство на съседите ни от старите български земи, има и раздел с пословици, поговорки, клетви, благословии и пр., които са много сходни с тези, събирани от Петко Славейков - прави съпоставка сам той. Запазен е диалектът на всяко село, има и обширен речник на редките думи в края на книгата, сочи още авторът. Плюсът на цялата му издирвателна и събирателна работа е СD-то. Записът на песните е от тамошни изпълнители на българския местен фолклор.
Лили БЛАЖЕВА

ОБЩИНАТА АБДИКИРА В ПАМПОРОВО

ВРЕМЕННИТЕ ОБЕКТИ ОТИВАТ В МЗ

* Част от търговците карали без разрешителни последния зимен сезон      * Къде сте плащали такса смет и данък сгради, попита пък общинският финансист Венера Аръчкова снощи - на обществено обсъждане за промяна на наредбите                                                                                                           * Свалиха наемите на общински земи и разграничиха град и село при такса за ПУП                                                                                                            * Общинските гори да се стопанисват от предприятието на Южен централен район, с това продължава централизирането на горите...и сечите, напомнят за изтъргуваната на куп централно дървесина от всички ДГС-та в областта

Замфир Копчев, Мариана Цекова и Венера Аръчкова

Временните обекти на територията на Смолянска община в курорта Пампорово първо да си уредят документите с Министерството на земеделието, а после в общината. Това стана ясно вчера след обществено обсъждане в залата на ОбС-Смолян, на предстоящите промени в наредбите, които ще приемат общинарите.
Какво ще става с преместваемите обекти, при тази безработица те дават хляб на много семейства, общината ще застане ли зад нас, попита Петко Колев, който стопанисва чайна под Снежанка, след като разбра, че курортът влиза в 1-ва зона в ограничителен режим, съгласно чл. 10 от наредбата, която ОбС ще приема.
Отворени сме към хората, общината ще ви подаде ръка, но принципал е министърът на земеделието, напомни Марияна Цекова, завеждащ Общинска собственост в Смолян. Тази собственост е държавна и МЗ трябва да поиска схема за поставяне на обектите, ние сме само трета страна, поясни секретарят Замфир Копчев.
С което недвусмислено показа на 4-мата собственици и наематели на обекти в курорта, че разрешителните вече са в ръцете на държавата, не и на Смолян. Стана ясно и че този декември обектите са работили без разрешителни, каквито получават всяка есен година за година от Общината.
Е, някои са имали, разписани от предишния главен архитект, ако са били за по-дълъг период, вметна още Копчев.
Да ви попитам колко от вас, които сте с обекти по чл. 56, сте регистрирани в НАП и плащате местни данъци и такси, каза пък финансистът на Община Смолян Венера Аръчкова, намеквайки, че е обществена тайна - временните обекти да не внасят такива такси.
Корекция в наредбата за отдаване под наем на общински имоти предлага още общината, позовавайки се на две нови министерски заповеди на Мирослав Найденов. Стойностите отиват драстично надолу заради обедняване на населението. И в отговор на подкрепата, която хората са дали на кмета Мелемов, както подчерта Цекова. 20 лв. за дка нива, 7 лв. - за ливада и 6 лв. за пасище ще плащат наемателите на общински имоти.
В същото време общината регламентира и такса от 5 лв. плюс ДДС за онези, които получават от нея съдебни решения, призовки и т.н., за да си покрива куриерските разходи.
Цените за ПУП и инвестиционни намерения пък да се диференцират на градски и селски поиска общинският съветник Димитър Кръстанов. За града за жилища е 2 лв. на кв. м., но не по-малко от 75 лв., а за селата по 1 лв. и долен праг 40 лв. на кв. м., както обсъждали с колегите му арх. Каджебов и арх. Тодоров.
Има села, които са доста по-устроени, отколкото райони в града, нека се диференцират зони за това нещо, предложи бившият общински съветник инж. Илия Сбирков пред петнадесетината души, дошли на обсъждането. Голяма част от които са по работа - журналисти, чиновници или общински съветници.
Неочакван спор се разрази по промяната на наредбата, касаеща стопанисването на общинските гори. Визираното в текста предложение - предприятието Южен централен район да стопанисва горите на Смолян, бе подложено на обструкции от инж. Сбирков с мотива, че общината има право да избира между 4 форми на стопанисване, а не сама да ограничава правата си с фиксиране в наредба.
Според закона над 1500 хка ал. 1 и т. 1 и т. 2 , сочат, че това може да го прави общинска горска структура, общинско предприятие или Държавно горско стопанство или Държавно ловно стопанство въз основа на договор, цитира горския закон Цекова. Но в момента горите на Смолян са под тази граница, а новото актуване, което се прави в областната управа няма да е готово скоро, за да подминат тази граница.
Да се визира в наредбата Южен централен район, към който принадлежат всички горски стопанства в Областта, призова инжерен-лесовъдът Елин Лилов, който поради работата си най-малко е в конфликт на интереси по въпроса. И напомни, че инж. Сбирков не бил в час като пенсионер. Изключвайки останалите възможности от гласуване обаче, наредбата изземва функциите на ОбС сам да се разпореди с общинските имоти - гори. А и всички помнят как Южен централен район изигра ан блок тазгодишните сечи в горите на всичките горски стопанства в областта, централизирайки тази дейност. И то на стойности далеч по-ниски, отколкото вземаха държавните горски стопанства от частните фирми в региона. Ако ОбС приеме тази наредба и общинските гори ще отидат в кюпа, коментират запознати, което съвсем ще централизира бизнеса с дървесина. А при толкова бедно население в Родопите, когато кубикът за зимата удари стотачка, едва ли някой ще се сети, че поне общинските гори е можело да дават по-евтини дърва за местните хора.
Анета ТОДОРОВА

ПЕЕЩ РЕКОРД ЗА ГИНЕС: 25 ЧЕШМИ НА 14 КМ.

* Отсечката към връх Свобода привлича дарители, решили да укротят водата

На чешмичката с беседка на 500 метра преди върха е спряла фамилия от Първомай, която е разпънала раниците и похапва. И докато възрастните стягат трапезата, Христо Желязков опитва последния майски сняг, яхнал сноуборда върху отстрещния на пътя склон.

25 чешми са се белнали на 14 км. отсечка от село Давидково, Община Баните към връх Свобода. Укротената планинска вода е хваната и блика от медни чучури или от никелирани кранчета. Всички обаче пеят - оная песен, която сърцата на дарителите са вложили в каменните корита. С желанието да има къде пътник да утоли жаждата си и да отдъхне от дългия път към върха. Поставени канчета или чашки се грижат за пътника, да не се изпръска, докато се разхлажда в жегите. Чешми от мозайка или от камък, от цимент или дори от дървения, с беседки или навеси. Но всички събрали живителната сила на планината, с която искат да подкрепят туристите, дошли в най-далечния край на Средните Родопи. Оттук нататък е легендата за Момчил юнак и за Енихан баба. За вярата и неверието, за свободата и простичкото човешко щастие, към което всички се стремим. Чешмите са 25, но край тях като гъби никнат нови и още това лято ще се умножат поне с още две, които се виждат в строеж. За здраве и за спомен ги градят майсторите им. И ако решат давидковци, могат да кандидатстват с тях за Гинес. Почти по две на километър се падат. Но там дори и да не спечелят рекорда, то у нас са го придобили - с желанието си да сторят добро, което да остане и след тях на този свят. Така чучурите им ще пеят за поколенията, както пеят каруците на Сали Яшар от Йовковите разкази, за да възвестят на фамилията, че стопанинът на къщата си иде.
Анета ТОДОРОВА

ЗЛОВЕЩА НАХОДКА В “ЦАНКОВ КАМЪК” - НАМЕРИХА УДАВЕН ИЗЧЕЗНАЛИЯ ДЕВИНЕЦ

Зловеща находка откриха във водите на яз. “Цанков камък” местни рибари. В неделя около 18.20 ч. край Девин, в началото на града току срещу магазина на “Чечосан” в уширението на водното огледало се натъкнали на труп. И веднага алармирали полицията. Съмненията им, че са открили изчезналия преди около два месеца техен съгражданин, се оказали верни, става дума за 60-годишния Вилян Арнаудов. Мъжът е обявен за общодържавно издирване, след като на 22.04.2012 г. напуснал дома си. Два дни го чакала съпругата му да се появи, преди да подаде сигнал в девинското РУП, разказват от града на минералната вода.
Мъжът работел в дърводелски цех като гатерист, има и деца, но имал още доста до пенсия, сочат от Девин, потресени от инцидента. 3 пъти водолази претършуваха дъното на язовира, обхождаха с лодки, но едва сега вълните са извадили тялото на показ, припомнят безрезултатните усилия по търсенето запознати.
При извършения оглед първоначални данни за насилствена смърт не са установени, посочи вчера ОДП-Смолян. Тялото на починалия е извадено от водата от екип на РС ПБЗН - Девин, след което е транспортирано в смолянската МБАЛ за аутопсия. По случая е образувано досъдебно производство.
Все още няма данни обаче за другия изчезнал, почти по същото време, от региона човек - 77-годишната Станка Шукерова от Бостина. Тя се издирва безрезултатно от 18 април.
Лили БЛАЖЕВА

АКАД. ГЕОРГИ МАРКОВ: ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА ПРОДАВА И ОТЕЧЕСТВОТО

* Не съм за 3000 евро, коментира историкът, който отказал по поръчка на Солунския университет да прекрои българската история 

* Не сме поликултурна нация, а от това се отказа и Европа, внимавайте, предупреди още ученият от БАН

- Акад. Марков, защо сега се появяват разни учения за българо-мохамеданите и дори има битка за техния произход?
- Разбрах от медиите, че президентът Плевналиев е бил в Рибново - едно голямо село от българи-мохамедани в Гоцеделчевско. Там той е казал, че трябва да се изгради мултиетническо и мултикултурно общество, което за мен е един гаф. Защото вече във Великобритания, Франция и Германия признаха, че не може да се изгради такова мултикултурно общество, в смисъл една национална идентичност с различни културни идентичности. Там не можаха да приобщят: арабите, турците и кюрдите емигранти. Така, че не може да говорим за помашки етнос. Думата етнос идва от съветската терминология. Това е най-любопитното - либерални кръгове, които говорят за различни етноси в едно общество, се хващат за съветската терминология. След Октомврийската революция в Съветския съюз има съветски народи. А след Втората световна война Сталин казва - “има един съветски народ, но от различни етноси”.
- Еднокултурна държава ли е България?
- Една култура сме. Можем да бъдем с различни вери, но сме една култура. Аз не приемам, че в България има много културни идентичности. Защото като се започне от образованието и се стигне до науката и изкуствата, това е българска култура, българско образование. Ние не можем да изграждаме различни модели на образованието и различни култури. Президентът е технократ, той не е хуманитар, поне това го извинява, но трябва да внимава със секретарите и съветниците си. Защото това е една теза, която се провали в ЕС. И ние няма тепърва тук да я прилагаме.
-Има ли тогава опасност за държавата?
-Има, защото това е една сепаратична идея. Както в съседна Гърция изграждат помашки етнос. Вече има речници, граматика на помашки, в Ксанти от миналата година има такава телевизия. Тук също се опитват - на конференцията, както сочи докладът на проф. Евгения Иванова, която твърди, че помаците са нещо различно. А като се каже така, значи не са българи. В същото време колегата от Одрин, на който не съм чел доклада, но заглавието е красноречиво - “Помашки турци на Балканите”, явно гледа на Родопите от позицията на регионална сила, каквато се опитва да бъде Турция. Урокът на бошнаците - това е трагедията от 90-те години при разпадането на Югославия. Тито създаде две нации - македонска и мюсюлманска. Всъщност, той създаде в Босна от сърбите и хърватите мюсюлмани, мюсюлманска нация. Там през първата половина на 90-те години се клаха сърби христяни със сърби-мюсюлмани, хървати-християни с хървати-мюсюлмани. Техният майчин език е един, затова ние не приемаме на верска основа да се изгражда нещо различно и да се противопоставя. И урокът на Босна от съвременната ни история е поучителен. Не трябва да допускаме да се говори за помаците като нещо отделно. Още повече, че Евгения Иванова - понеже не е историк, бърка понятията. След Освобождението в Родопите са им казвали ахряни ( идва от Ахрида, както наричали Източните Родопи-бел. ред.). Помаци идва от Ловешко, от където е Васил Радославов, който за пръв път е министър- председател през 1887 г. по време на регентството. Тогава, когато става въпрос за преброяването, той нарича всички български мохамедани помаци, защото изповядват исляма. Радославов обаче към българите-мохамедани, прибавя циганите-мохамедани и татарите-мохамедани, обобщавайки ги като помаци в преброяването, правено от Царство България.
-Има много тези около корена на думата, какво означава помак, едни казват, че идва от помъчен, а други от пу и маг – магьосници, каквито били прабългарските жреци?
- Не са прабългари. Ислямът не може да бъде преди Мохамед тук. Защото първите прабългари още през V- VI век правят набези в Родопите. С имама на Сатовча бях миналата седмица. Той ме пита кой е първият човек? И аз като академик му казвам помирително, дали е Адам или Адем, това е нещо много общо, тъй като в основата е Старият завет. Юдеизмът е първата моноистична религия. Дотогава всички са били с много богове. Той скочи и ми казва, че ислямът е най-старата религия, докато той е по-нов от христянството. Аз не исках да споря с него, спорът е богословски - не е научен, а и той е духовно лице. В науката освен вяра, се искат доказателства. В религията се възприема, че щом си вярващ, не ти трябват доказателства - че Христос е ходил по вода и е превърнал водата във вино, а Лазар е бил възкресен. Това е в Библията, и в Корана има подобни чудеса. Но верската принадлежност не бива, както в Османската империя, да прераства в етническа принадлежност. Пример - когато смениш вярата на един човек, както е било в Османската империя, от ислямизация се отива към турцизация. В Османската империя не е имало турска нация, хората са се наричали османлии. А Кемал Мустафа, наречен Ататюрк, създава турската нация. Турската нация, включително и династията на османите, е смес от много, много народи.
- С последната смяна на имената у нас през 80-те години, можеше ли да се получи единна нация?
- По съветско време казваха единна социалистическа нация. В Албания Енвер Ходжа, който е още по-краен сталинист, понеже албанците са разделени - две трети са мюсюлмани, а една трета са православни и католици, казва: “не, религията ни разделя”. Събират ходжите и свещениците и им казват, които искат да станат учители в ляво, които не - в концлагерите вдясно. Албания е обявена за първата атеистична държава в света. В България комунистическата партия решава да прави единна социалистическа нация, защото атеизмът беше официална политика. Казваха, че това ще ни обедини. За разлика от Дружба “Родина”, която е искала хората да се преименуват доброволно, да си избират имена - като Камен Боляров, Светослав Духовников... Преди 2 години един турчин от Добричко, който ми лепеше плочките вкъщи, ми разказа как в първи клас от Мера става Митко, само по първата буква. Не може мюсюлманин - да го кръстиш на светия. Аз никога не съм одобрявал милиционерското преименуване. Тогава накараха учените да направим един Координационен съвет, между БАН, СУ и някои други висши училища, да доказваме, че тези хора някога са били българи. Разбира се - има много доказателства. Но тази теория за кръвта от 19-ти век, векът на национализма и националните държави вече остарява. Не е важно какъв си по кръв, важно е самосъзнанието. Така тези хора се затвориха, а ДПС ги плаши: “ей сега ще ви преименуват” и хората се страхуват, защото са го преживели.
- Да, но има една част, които са си запазили българските имена и точно това ги е социализирало.
- Дори Дружба “Родина”, около 70- 80 хиляди, главно тук в Средните Родопи, въпреки че след 9-ти септември са ги преследвали, повечето си запазват имената - като Светослав Духовников, който е имам.
- Т.е., Вие приемате преименуването, но не приемате пътя, по който става?
- Да. Доброволно преименуване и запазване на вярата. С отец Боян Съръев се познаваме отдавна, но съм му казал, че нашата мисия е друга. Ние няма да покръстваме.
- А кои са белезите на нацията?
- Ето това, което ми каза един имам в Якуруда, видимо ядосан: “Професоре аз съм турчин, какво лошо е да си турчин”. Аз му казвам: “Няма нищо лошо, но вие не сте турчин. Какъв е майчиният ви език? Български”. Майчиният език е първият признак, другият признак е историческото минало, родословието, корените, в Родопите християни и мюсюлмани са с общ корен. Във Велинградско не бях ходил отдавна на крепостта Цепина. Това е крепостта на Деспот Слав от 13-ти век. Там има запазени паметници на старобългарски. Не е имало никакъв ислям тук, в Родопите, както казват някои - видите ли, хан Тервел е разгромил арабите и ги заселил и така те останали в Родопите, от там арабският произход на българите-мохамедани. Има такава теза. Изкарват ги - кумани и печенези, какви ли не, само да не са българи. А коренът им дори и в Рибново, където ходят с шалвари и забрадки, но песните им и говорът са български. Те не казват на турски айрян, а казват мътеница, бърканица, както майка ми в Калофер.
- Исторически съществувало ли е лице Енихан Баба?
- Не мога да се произнеса по спора. Но мога да се произнеса за Демир Баба, защото там имаше един голям спор, преди години, дори се намесиха депутати от ДПС. Нещо любопитно - където е имало тракийско светилище, след това има християнско и след това мюсюлманско. Натрупват се три пласта. На Демир Баба, местният имам забрани разкопките и изгони археолозите, че било свято място. Но там са се събирали мюсюлмани и християни, включително се палят и свещи. А там не са сунити, те са къзълбаши, алияни. Какъвто е Мустафа Кемал, аз често се шегувам, че бащата на турците не е турчин. Майка му е българска мохамеданка, а баща му албанец от Дебърско. През 1935 г. Хитлер, съвсем скромно казва: “ние сме трима големи държавници - аз, Сталин и Мустафа Кемал. Защото той от развалините на една срината империя направи модерна държава”. А Кемал му подарява един цветен портрет с надпис, което кара Хитлер да каже: “вижте го какъв ариец рус със сини очи”. Да не говорим какви са в Североизточна България - руси със сини очи, една голяма част са с нашата кръв, но вече в началото на 21-ви век важно е националното самосъзнание - какъв се чувстваш и за това не трябва да се оказва натиск, това беше грешка на тоталитарната държава.
- А сега има ли грешка?
- Да. След 1989 г. се връща махалото и покойният Андрей Луканов, който беше мозъкът на прехода, допусна създаването на ДПС с помощта на Ахмед Доган, за да могат да откъснат гласовете за СДС, иначе те щяха да спечелят изборите за Велико Народно събрание.И да направят друга Конституция. Беше естествено българските турци, оскърбени от това скорошно посегателство срещу тях, да отидат със СДС. И Луканов допусна тази партия, създадена на етническа и верска основа. В Царство България винаги е имало депутати-мохамедани между 10 и 15, но те са били от Земеделския съюз, от Либерална партия, от различни партии, нямало е етническа или верска партия. След това Конституционният съд по свои политически съображения не забрани ДПС. По този начин тази партия казва: “това е нашият електорат, ние ще браним неговите интереси”. И този електорат го слуша. Като моя майстор, който щял да гласува за ДПС, защото ги закриляло...
- Вие сте говорили с него преди Доган да вземе хонорара от един милион от Цанков камък. Сега дали ще каже същото?
- Да, така е, сега те са много разочаровани. Доган е рожба на родната власт. Той щеше да си остане едно овчарче на село, ако не беше приет с привилегия да учи философия. Той е станал аспирант в БАН пак с привилегии, за разлика от мен. Тогава го оценяват и го взимат по турска линия. След това му дадоха възможност да стане балансьор, но той, грубо казано, прекалено се разпаса. И докато неговият електорат мизерства и гладува, той живее в сараи. Един философ взима 1.5 млн. лв. хонорар, като е дал 50 000 лв. на трима специалисти по хидрология да му изготвят проекта. Официално турското правителство се разграничи от него, решиха да го махнат, но той все още има опора в структурите...
- И все пак кога избуяват разните учения на темата за етносите - когато има силна държава ли?
- Обратното. Ние не бяхме подготвени за демокрацията и като народ, и като държава.
- За 22 години не сме ли се подготвили?
- За съжаление БКП при оная тоталитарна държава си готвеше кадри да управлява вечно. Но след това се появиха случайни хора, един бил асистент по политическа икономия, друг - бил физкултурник... Тези хора не са си представяли, че ще станат политици и държавници.
- А те държавници ли са?
- Не, не са, понеже нямат време да четат. През 2001 г. написах една книга “Поуки за държавниците” с около 250 страници.И накрая изведох 33 поуки в три страници. Едната е: “от всеки политик държавник не става”. За съжаление дори и президентът Първанов, който ми е колега-историк, за разлика от Плевналиев, след като е бил 10 години на върха на властта, повтаря грешката на Петър Стоянов. По друг начин трябваше да помага на държавата. Аз очаквах да пише книги, да развива Академията си за лидери, но властта е наркотик. Колкото повече я употребяваш, толкова повече искаш.
- Поговорката е: “власт се взима, а не се дава”.
- Важното е не само до момента, когато се качваш на върха, но и сам да слезеш от него.
- Такива няма. В старата история княз Борис е единственият, който отива в манастир и доброволно дава престола.
- Много малко са. На времето проф. Иван Шишманов, когато през 1907 г. студентите освиркват цар Фердинанд при откриването на Народния театър, той затваря университета и си подава оставката. Но общо взето малцина са смеели да възразяват на силния - преди цар, генерален секретар, сега министър-председател.
- Но БАН миналата година посмя да излезе на улиците.
-Да, защото ножът опря до кокала. Дянков още като експерт на Световната банка през 2007 г. написа, че БАН трябва да се приватизира, да направи грузинския вариант - там разнебитиха академията. Продавайте, но след 5 години ще останем на улицата. Да докажеш, че науката няма място в малките държави, че умните момчета и момичета трябва да бягат на Запад като него, а тук да останат орачи и копачи. Това ли е? Сега Плевналиев смени тактиката - като технократ говори за високи технологии, за иновации и ни връща в епохата на Живков.
- Реално заплатите в БАН промениха ли се?
- Средната заплата е 607 лева, есента, когато излязохме на протест, бе 540 лв. Проблемът е, че ние се опитваме да докажем на правителството, че тези пари не са похарчени напразно, че това са инвестиции. И че не всички науки могат да продават. Примерно по националната стратегия за развитие на науката 2020 г., те искат да имаме 60% бюджетни и 40% собствени приходи. Има институти, които могат да го постигнат, но хуманитарните какво да продават?
- Една Евгения Иванова продава ли идеи?
- Тя продава, но продава и Отечеството, защото работи за Сорос, за съседна Турция. Вижте й доклада. Аз имах един проект със Солунския университет, от който ни поканиха да напишем история на българите. Написахме текстовете и преди един месец дойде една колежка от Солунския университет и ни казва: “по отношение на вашия текст имаме следните бележки. За Македония - Македония е гръцка”. Чакайте, има статистики от навечерието на Балканската война, че 58% е българска, вярно, била е доста пъстра. В Охрид, Тракия има 300 000 българи. Ами Солун?
- Солун е еврейски град...
- Солун е най-големият еврейски град. И ние, когато спорим с гърците, предлагаме плебисцит. Защото евреите са щели да гласуват за нас, а не за гърците. Икономически те са владели банки, търговия, корабоплаване, от друга страна гърците имат антисемитизъм. Тогавашният министър-председател Венизелос казва:” вие искате плебисцит, за да вземете Солун. И сте били окупатори”. Викам им "извинявайте, обаче няма смисъл, аз не съм за 3000 евро". Но знам, че те ще си намерят някой млад доцент, който не отказва пари и "прави проекти".
-Но прекроява историята.
Разговора води:
Орлин КИСЬОВ

С ПРОРОЧЕСТВА: ОБЕДИНЯВАТ ПОМАЦИ ОТ 5 СТРАНИ

Ефрем Моллов показва книгата на 400 години

За единението на помаците от териториите на 5 държави и създаването на Велика Булгария призова в книгата си смолянчанинът Ефрем Моллов, който я представи в събота. Читалищният салон на “Христо Ботев” побра родопчани от Рибново, до Рудозем, Златоград, Девин и Мадан. Смолянчани също не бяха малко, специално за книгата пристигнаха мюсюлмани и от Казанлък. Нов прочит на историята на българите - от племенния им живот през първата прабългарска държава на персите, до съвремието представи повече от 3.5 часа Моллов, чиято идея е, че помаците произлизат от непокръстените по времето на княз Борис 5-ма жреци, които са дали и името “по” - от 5- колкото са били те и “маг” - от магьосник. Според теорията на Моллов, в Родопите се е заселил и ослепеният син на Борис, известен от историята като Владимир - Расате, чиито наследници и днес живеят тук. Само че името му било хан Вехтун.
Именно неговата гробница е на текето Енихан баба на връх Свобода, чието име идва от ени - единствения бог. В такъв според Моллов са вярвали праотците по тези земи, неприели християнството. Такъв ще има и след като се изпълни пророчеството, заложено в 3-те петици - 5.05.2012 г., които настъпиха тази събота, когато е представена неговата книга. Хората няма да се делят на християни и мюсюлмани, а ще вярвят в един бог - Всевишния, на който не му се казва името, обясни още той. Връх Карлък пък е второто свято място, където е погребан великият маг, през 901 г. и на негово име е кръстено село Мугла. Древните траки тук са дали разрешение да се направи теке, в което да бъде погребан жрецът на непокръстените българи и от тогава до 1912 г., на същата дата винаги се е правил курбан, напомни Моллов. Това е забравено, а текето не е запазено, но ще се възстанови и тук ще бъде новият Йерусалим, прогнозира родопчанинът.
С части от неговата теория не се съгласи Мехмед Дорсунски от Мадан, който бил правил преводи на персийски за книгата на Моллов. Но в читалището застъпи идеята за арабския произход на помаците.
Помаците са имали широк мироглед, те населяват Македония, Албания, Косово, Турция и Гърция, където напевите на езика на помашките села, е напълно разбираем за нас, заяви пък бившият социален зам.-министър от ДПС, девинчанинът Васил Войнов, който заедно с друг ексобщински съветник от Догановата партия Аллов, поздравиха присъстващите. Именно Войнов и Исмет Драмски са в екипа на акд. Петър Япов, който щял да пише история, позовавйки се на дневниците на Ахмед ага Барутенлията и Ахмед ага Тъмрашлията, които се съхранявали в академията “Помак тюрклери” на Босфора.
Според тази история с помашки корен се оказа и родоначалникът на европейска Турция Кемал Ататюрк и още ред исторически личности. Което явно предизвика репликата на друг девинец Илко Костадинов: “Историята е като тотото, пускаш фиша и чакаш.” За единението между християни и мюсюлмани загатна собственикът на къща за гости “Св. Марина” който обяви, че съпругата му е от това племе, а в дома му наред с 10-те божии заповеди има и 12-те на Аллах.
Вижте, неустойчивите си сменят сега имената, а и българите са такива - менят се според обстановката, за разлика от нас, зае друга позиция казанлъчанин. И директно заяви, че помаците са по-добри от българите.
Темата за помаците преди години беше табу, заяви пък мъж от златоградското село Старцево, според когото върху старите тракийски гробници тук е израсло мюсюлманското гробище. Но между тях нямало нищо, сиреч българско е нямало.
Книгата е хубава, прочетох я на един дъх тази нощ, всички искаме Велика България, но как Турция би ни предала от нейната територия, попита бившият дипломат Никола Простов.
Помак като понятие се появява при Васил Радославов, така са наричали българите мохамедани в Ловешко, напомни пък Димитър Димитров от издателство “Тангра танакра”, който от 15 г. следи литературата на тази тема у нас. И напомни, че е хубаво да се сочат източниците, които е ползвал като древна литература в книгата си Ефрем Моллов. Авторът пък извади оригинал на една такава кника, която по думите му била на повече от 400 г.
Ани ЛЮБЕНОВА

СКАНДАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ В СМОЛЯН ТУРСКИ ИСТОРИК ИЗКАРА ПОМАЦИТЕ ТУРЦИ

Противоборство 

Турски историк скандализира български учени за произхода на помаците по време на конференция в Смолян. Проф. д-р Ахмед Гюншен от Балканския изследователски институт в Одрин заяви това в своя доклад, изхождайки от тезата, че разбиранията на помаците за раждане, смърт и сватба били еднакви като в Турция и затова да се наричали българи или гърци или други не било доказуемо. Това нажежи страстите в залата, а в стремежа си да потуши скандала, областният управител на Смолян инж. Стефан Стайков посочи, че разбира изказването на проф. Гюнеш като негово лично, а не като определена позиция. “Ние трябва да живеем в новата реалност и с Турция да бъдем приятели и добри съседи”, посочи Стайков и допълни,че не трябва да се изостря напрежение, а да се преодоляват различията. И дори покани организаторите на конференцията поради огромния интерес да направели още една такава в Смолян. Възмутен от лансирания от южните ни съседи извод, представителят на БАН акад. Георги Марков обори проф. Гюнеш, сочейки му, че не трябва да търсят помашки турци в България.
“Трябва да се позоваваме на историята, за да сме добри съседи”, напомни акад. Марков. Историкът посочи, че е тревожно сформирането на помашки етнос, какъвто се опитат да измислят някои. Всички трябва да се обединяват като българи, а не да се делим на етноси, обобщи той на обявената като международна конференция “Помаците: версии за произход и съвременна идентичност”. Академик Марков не бе сред организаторите, но като мнозина неподкупни български учени не можа да се сдържи, да не опровергае ширещите се заблуждения, третирани в събота на форума, който бе посветен на 40-годишнината от смяната на имената в Родопите. Макар че още през 1912 г. точно в Златоград има покръстване, пожелано от самите българо-мохамедани, изпратени да воюват заедно с редовната турска войска срещу съседите си българи-християни. Но осъзнали се, че не могат да го направят. Организаторите на проявата от Нов български университет, Институт за изследване на близкото минало, Фондация за свободата “Фридрих Науман”, въобще не засегнаха факта. А на конференцията освен областния управител на Смолян инж. Стефан Стайков, присъстваха и депутатите от ДПС Ариф Агуш, Алиосман Имамов, духовници, лектори от Сърбия, Турция и др.
Според доц. д-р Михаил Груев от Софиийския университет проявата няма за цел да създава провокации, а да представи развитието на науката по този проблем. Петер Бохман, ръководител на проектите на фондация “Фридрик Науман” за Югоизточна Европа посочи, че България е страна за пример по какъв начин са интегрирани малцинствата, като този процес трябва да продължи.
Идеята конференцията да се проведе в Смолян, е че в областта живеят най-голям процент от т. нар. помаци или българи-мюсюлмани, както предпочитам да ги наричам, заяви при откриването проф. Евгения Иванова от Нов Български университет. И добави, че по нейни данни около 35 % се определят тук като помаци. Междувпрочем с разработването на този проблем в Смолянско, тя се занимава от преди повече от 10 години далеч преди да стане професор, напомнят паметливи.
По думите на Иванова, българските мюсюлмани в Родопите са наясно, че гражданство и етнос са две различни неща.”Говори се за помашки етнос, защото самите хора се обособяват като такива”, посочи Иванова и допълни, че тенденциите за помашки етнос ги е имало и през 90-те години, но те са били много по-откъсващи, отколкото сега, като започват да се модернизират.” Тези задълбочаващи се тенденции не са вследствие от никаква чужда пропаганда, измислени етноси като турски, арабски и др. “Те са вследствие единствено от продължаващата маргинализация, продължаващото отхвърляне на тези хора и от двете страни - от българите-християни и от турците”, обясни Иванова, с което ни върна един век назад. И откри минно поле за сепаратизъм.
В общините от Смолянско най-масово хората от Мадан и Рудозем се определят като българи-мюсюлмани, сочи тя. Според нея възродителният процес е върнал доброволната интеграция с българите много назад и хора, които никога през живота си не са носили шалвари, са ги обули напук. Други, които никога през живота си не са се идентифицирали като турци, започнаха да се идентифицират като такива. Наблюдава се и процес на двойните паспорти - един на български и друг - с мюсюлманско име. Това обаче по българските закони е престъпление, тъй като става дума за двойна самоличност, нещо, за което бе осъден преди година бившият зам.-министър от ДПС Чаушев, припомнят паметливи. Според Евгения Иванова, се наблюдавал и трети процес - в Смолян жените са абсолютни светски, но когато тръгнат на село, си слагат забрадката.
Според очевици заради скандала в залата, са се намерили бабаити, които са надупкали гумите на една от колите на гостите от Одрин.
Запознати сме със случая, но няма подадена официална жалба, макар че полицията работи по казуса, заяви вчера говорителят на ОДП Добринка Ангелиева.

Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

НА СВОБОДА ИМА МЯСТО ЗА ВСИЧКИ

* Само държавността я няма - от българския флаг се вее само червено парче колкото детско чорапче...

* 40 дни охранявали плочата на Момчил юнак от посегателство, текето зад него обаче е отворено и свещите греят като току-що запалени 

* През турско дедите ни са искали позволително за школо, а сега при християнско правителство ще го затворим, обяснява с болка заради обезлюдяването кметицата на Давидково Севда Чолакова

БСП-кметицата Севда Чолакова

На връх Свобода има място за всички, видя на място - от 1996 метра “Родопи ВЕСТ”. Тук е плочата, поставена в памет на Момчил войвода - защитника на Родопа планина от османските поробители, както са изписали от ВМРО, които са изнесли на гръб до върха 150 кг. мрамор. Тук е и текето, вдигнато заради Енихан баба. И докато първият е реално съществуваща личност от българската история, то вторият е мит. Това не пречи обаче на силно вярващите мюсюлмани да идват тук и да му се кланят.
Историческата справка сочи, че владетелят на Родопите Момчил, който дори имал столица в Ксанти заради бойната помощ, която е оказал на Йоан VI Кантакузин, е бил провъзгласен за севастократор. Момчил е и първият, нанесъл успешен удар на турските поробители и през 1344 г., опожарил 15 техни кораба в пристанището Абдера. Година и нещо по-късно обаче византийският му “приятел” се обръща срещу него и в неравен бой срещу турците на 7 юни 1346 г. в ръкопашен бой, го убиват. Историци дори допускат, че отрицателна роля тук играе и българският цар Александър, който също се съюзява с нашествениците.
Спорно е действителното съществуване на Енихан баба, а митовете му приписват, че на него се дължи завоюването на Родопите през 1371-1373 г. Нещо повече - лепват му разрушаването на две църкви в Иноглово до връх Преспа, манастира на Хайдушки поляни и сриването на Кръстата гора. Народното предание е запазило разказа и за убийството на Енихан баба от преоблечен като турчин иногловецът Ангел, който го убива недалеч от вр. Преспа, затова турците избират да го погребат на вр. Свобода. Там е имало старо теке, което обаче е било празно, а социалистическата власт го срива.
За мюсюлманите Енихан баба е светец, който лекувал, носил вода в кърпа от Бяло море. Затова и днес по пътя на 600-те стъпала към текето му е вдигната чешма, до която болни оставят болежките си, с наричането на парцалчета, които са окачили там. 7 новоизградени беседки пък дават шанс на изморените да отмарят, докато стигнат до върха. Самото теке пък е отворено, никой не го пази, оставените чехли подсказват как се влиза вътре, а броениците са за вярващите. Мраморната гробница със стъклен похлупак е празна, но до нея огромната каса с надпис на български и латиница “пара” събира лепта.
За всички има място на Свобода. Само за държавността няма място. От нея е останало червено парче, колкото детско чорапче. То се ветрее вместо знаме на пилона, на който би трябвало да грее българския флаг с бялото, зеленото и червеното.
А 600 стъпала, които водят до върха, някои оприличават с многобройните стълби на Шипка, които всеки е изкачвал в детството си за 3-и март. Свобода обаче такава слава няма, макар че вдигнатата на него плоча на Момчил юнак да намира преди години противници, които я трошат на парчета.
Пазил съм я цели 40 дни - от 7 сутринта до късно вечерта, от общината ме пратиха. Оцеля, а ние, християни и мюсюлмани, тук нямаме дрязги, разказва управителят на хижа “Свобода” Асен Минчев. Той е от най-близкото село - Давидково, само на 14 км. от върха. А името на върха нашумя преди около 6 години, когато стана ясно, че държавната земя тук е продадена на мюсюлманско настоятелство за строителството на теке. Така местността, описана от Херадот като светилище на бог Дионис, както се хвалят в Баните с историческото си тракийско минало, става място за поклонение на мюсюлманите. А паметникът, който според изследователи е алевийски, защото е празен - не е реален гроб, но това не пречи на тукашните мюсюлмани - сунити, каквито ги определят специалистите, да му се кланят.
Пълно е с поклонници, идват от юни през целия месец юли, та чак до август, обяснява Минчев. Правят курбани - карат си жертвените животни тук, приготвят ги на място, а в стария мечит до хижата отправят молитвите. Хасковци, долноводенци идват подред всяка събота и неделя. На 25 август пък са алевяните, само те позволяват песни и музика, те палят и свещи, докато на останалите мюсюлмани курбаните са тихи, обясняват очевидци на върволицата от поклонници.
Хижата в подножието на върха е преминала от БТС във владение на кметство Давидково. То й е правило солидния ремонт, за да предлага тя що-годе комфортна обстановка за туристите и многобройните посетители на върха само срещу 8 лв. на легло. Вярващите мюсюлмани обаче не остават да нощуват тук, но пък ползват огромния, закътан навес с пейки в двора, пак вдигнат от кметството. Едновременно в него могат да се хранят 250 човека, обяснява още хижарят. Токът, който се ползва там, се плаща отделно. Барбекюто, което е построено срещу хижата, също се дава срещу символично заплащане.
Така обектът има шанс да заработва приходи, защото издръжката му на 1800 метра хич не е малка. Единствено дълбокият сняг като тази зима плаши нейния управител. До пояс е газил, а накрая дори е лазил, за да издрапа до сградата. Поседял 2-3 часа, докато си вземе солука (дъха) и да види дали няма направени пакости, и тръгнал обратно надолу.
Виж, няма ги екскурзиантите и летуванията, каквито бяха преди 1989 г., съпоставя с носталгия Асен Минчев, който е въртял хижата и през социализма. Но после е изоставил тази работа и едва от преди година-две е отново тук.
Обвиняваха ни, че правим път до текето, но ние правихме път за децата си, които са във вътрешността на страната, припомня си сагата преди 9 г. кметицата на село Давидково Севда Чолакова, която е била тогава общински съветник. От тук спестяваме 75 км. до Пловдив и излизаме направо на Юговското ханче, разказва тя. И макар трасето да върви почти еднолентово за Манастир, две коли спокойно се разминават. А е толкова тясно, защото се води туристическо и е правено с 3 млн. 800 хил.лв. по програма САПАРД.
Зимно време го чистим сами с хората от Стърница, като събираме пари помежду си - по 20-30 лв., на когото по колкото се откъсне от сърцето, разказва Чолакова. Има и бизнесмени, които помагат, а миналата година додало и кметството. Тази зима обаче бе тежка, с 3-метрови преспи и пътят е бил доскоро затворен.
На върха първо сложиха плочата на Момчил войвода, макар че отсрещният връх е по-висок, а там могат да му сложат и монумент, сочи още кметицата. После направиха текето. Зад билото манастирци вдигнаха кръст и дори построиха параклис. С тях винаги сме живели задружно, за нас дрязги на верска основа няма. По време на Освобождението, когато Давидково остава в пределите на Турция и границата минава само на километри оттук, християни от нашето село са забегнали и са основали Манастир в българските предели, така че сме роднини с тях, връща се в миналото кметицата. А в селото й има църква и джамия. В православния храм “Св. Пророк Илия” от няколко години има служба за Коледа и Великден. Именно на Възкресение Христово преди 3 години местните младежи направили група във Фейсбук с идеята да съберат пари и да си вдигнат парк в центъра на селото. Дори от САЩ имаше хора, които дариха, направихме великолепна алея с над 100 храсти, цветя и дръвчета. Точно на Великден ги засадиха и всеки получи личен сертификат затова със собственото си име. Към 500 човека излязоха край площада, борихме се с яйца, хапнахме козунаци, голям празник стана, припомня си управничката. Нейната дъщеря Татяна Чолакова е от малкото млади, получили висше образование от Пловдив и се върнали в родното си гнездо. На Таня и приятелката й Невена Кокалова дължат пък детската площадка, направена с люлки от недействащи забавачки.
Селото е все още голямо - 750 жители, които обаче нямат работа и бягат все навън - от Англия и Германия, до САЩ и Гърция. Само няколко магазинчета и кръчми работят, в шивашкия цех има 10-12 наети, мандрата дава работа на 25 души и това е!-отсича жената.С 40 ст. изкупна цена на литър мляко, каквато беше през зимата, кой да гледа крави, реди тя. Да беше закъснял 10 ноември и промяната да бе дошла през пролетта, нямаше да се нарежат съоръженията в рудниците на Лъки за скрап. А те са давали хляб на стотици давидковци. 280 човека пък работеха в цеха към ВМЗ-Сопот, който е приватизиран, но стои затворен от години. Няма друго такова предприятие, в което да влагаш един лев, а да изкарваш печалба хиляда лева, припомня си Чолакова с носталгия думите на тогавашния директор на завода Гунчев. Затова и давидковци са наброявали към 2 500 население. А сега малцината работещи тук са щастливци.
Две къщи за гости са отворили врати и един хотел “Пламина” - по САПАРД, но за разлика от Баните, тук трудно се навиват чужди хора да им се разхождат из къщите. И туризмът едва крета. Нямаме реклама и разчитаме само на празничните дни като Великден и 1-ви май, обяснява Сийка Юркева - собственичка на една от къщите, на чиято табелка има две звезди. Тя и съпругът й Петър са от малкото, които са се върнали от Кърджали обратно в Баните, за да работят.
Един от малките плюсове на давидковци е запазването на Основното училище “Св. св. Кирил и Методий”. Отворило врати през 1880 г. заради малкото деца, днес то е защитено - средищно, и в него учат деца от съседните села: Стърница, Загражден, Глогиново и Вълчан дол. Дедите ни през турско са искали позволително да построят училище, а ние сега, с християнско правителство, ще го затворим, защото няма кой да учи в него, с болка коментира Чолакова. И сочи, че в нейния випуск на времето били 100 ученици, а нейното внуче- Саша Петрова, родено през 2009 г. е единственото и няма да има 1-ви клас в местното школо.
Анета ТОДОРОВА