петък, 29 юни 2012 г.

ЕКСПРЕМИЕРЪТ ЖАН ВИДЕНОВ: КОЙТО НЕ УЧАСТВА В ОБЩОТО ГРАБЕНЕ, ГО ОТСТРАНЯВАТ

16 ГОДИНИ СЛЕД ВЛАСТТА

* Не простиха на никого, който не уважи списъка да разпределя националното богатство, то се държи от 10 хиляди души у нас, категоричен е бившият политик и настоящ преподавател, той с гордост сочи, че сам си е поставил границата, която не бива да прекрачва

 * Партиите се дискредитираха от безпринципния коалиционен модел, не че България не може да се управлява коалиционно, коментира експертът


- Г-н Виденов, има ли криза в политическия живот на България в момента и на какво е?
- Кризата е на партийния модел за реализиране на демокрация от европейски тип. 22 -годишният преход силно амортизира партиите. И на следващите избори те пак ще получат удар от избирателите. За зла участ. Единствено - поне аз така мисля, партийният модел за демокрация е добър и възможен за нашите балкански реалности. Той трябва да се възстанови. Но подобна перспектива в близко бъдеще не се очертава. И в по-дълбочинен план - в криза е мотивацията на хората да участват в промените. Мотивацията, свързана с непосредствено подобряване на жизнения стандарт, с която ги залъгаха в края на 80-те години. Тя донесе тотално разочарование от прехода. Действително други задачи трябва да се поставят, а не всеки поотделно да се спасява.
-Кризата всички партии ли обхваща или само старите?
-Повечето партии не са партии в истинския смисъл на думата, за разлика от старите. Имаме организации от лидерски тип, които в последните 10 г. управляват партийния живот и задвижват механизмите в България. Такова нещо беше НДСВ, такова бе създадено и такова ще загине ДПС. Такъв е и с ГЕРБ. Това са лидерски формации, техният политически живот се дължи единствено и илюстрира кризата на партиите.
-Но в момента ГЕРБ управлява и е властта.
-Е, ще останат известно време, защото партиите няма какво да противопоставят.
-Известно време?! Колко? ДПС участва във властта при 3 правителства.
-Докато силна партия не им се противопостави с отговорна власт, на която е ядро. И която да убеди хората. Партиите се дискредитираха най-вече заради безпринципния коалиционен модел, който реализираха. Не че не може да се управлява България от коалиционно правителство.
Напротив, тъкмо коалиционно трябва да се управлява. Но по никой начин на безпринципна основа - 3-5-8, която предлагаха да стане 3-5-8-16-24 или нещо подобно. Българинът иска на лидерските партии да се противопостави силна, отговорна, държаща на принципите организация, каквато в момента няма.
-А до идващите избори ще се роди ли?
-Не.
-Има ли някой потенциала да задвижи този процес -личност или ядро от партия?
- Това може да се очаква само от традиционната левица, защото столетната БСП затова е в българския политически живот, за да показва партийната традиция и потенциала й извън българската демокрация. Това може да се роди и в средите на десницата, антикомунистическата, защото тази традиция е също много стара у нас.
- Коя е десницата обаче? 

- Там е работата, че лидерските препирни нанесоха своите невъзвратими щети и тук. Без съмнение партиите трябва да се концентрират и върху отделните социални и професионални групи, защото имат право на партийно представителство в българиския политически живот. Само че им го подмениха с политически слугинаж, който те с удоволствие купуват.
- Има ли в момента реална опозиция на властта в България?
- Формално - да. Достатъчно много партии в парламента, извън парламента, да не говорим за личности кроят всички свои планове с очакването да се срути сегашната властова гарнитура. Това е формално погледнато опозиционност. Но на практика - няма, защото власт не се сменя с предложения за вакуум, който обещаваш да запълниш. Но това хората няма да го купят - казано по-американски. Мъгляви коалиционни обещания, ангажименти за измъкване от някакъв крах, който предстоял, хората не желаят да слушат това. Затова и истинска опозиционност, която е готова от сега видно да смени управляващите на следващите избори, няма.
-Какъв път очаква България, ако се запази това статукво?
-Абсолютно средно европейски.
-Средно европейски, при условията, които съществуват в момента у нас?
- Да, което не значи много добри неща. В икономически план сме малко по-добре от една средна европейска страна, член на Евросъюза.
-По кое сме по-добре?
-По устойчивост на икономиката.
-При 22% официална безработица за Смолянски регион, но и в цяла България, картината не е по-различна. При 145 лв. минимална пенсия и 290 лв. минимална заплата, да не изреждам другите екстри от обикновения ни живот, това европейска държава ли е?
- Не ме оставихте - много лоша перспектива чака Европа. Тя няма лесно и бързо да излезе от кризата, в която изпадна.
- Но на Запад стандартът на живот е много по-висок.
-Но и падането е по-болезнено. А ние си стоим на мястото, от което падане надолу няма. И в това отношение не ни чакат неприятностите, които предстоят поне на 50% от страните в ЕС. Гърция е само първата птичка, сигурно подобно нещо ще стане и в Испания, и в Унгария, и във Франция.
- На бунтове, на раздвижване или на какво?
- На социални спадове. Крахове от жизнения стандарт, който ние познаваме от края на 60-те години. Вероятно на нас ще ни се размине, защото сме толкова назад на опашката, че няма повече на къде да падаме. Но европейската перспектива има плюсове, добри страни и гаранции, свързани с мястото в световните дела и ролята в един цивилизационен световния процес, в който заедно участваме. Да не правим грешката от началото на прехода, когато си мислехме, че всичко е свързано с оправянето на битовото ни положение и дереджето ни като жизнен стандарт. Не е това основният смисъл на участието ни в европейската интеграция. Ние участваме в нея главно, за да бъдем в политическия център на света.
- Не бяхте ли употребен от вашата партия в най-тежките години на прехода. И после Ви забравиха?
-Не, защото знаех какви са очакванията и интересите, които БСП на времето би трябвало да обслужи. Знаех как да им противодействам и каква черта няма да премина.
- Границата, която сте си сложили сам?
- Да. И няма как да се чувствам измамен и употребен, защото през цялото време си знаех, че от БСП се очаква да разпредели създаденото за четиридесет и няколко години в интерес на хора по списък. И те не простиха никому преди мен и след мен, който не уважи списъка.
-Колко беше голям той?
-Почти се реализира 1 към 1. Десетина хиляди семейства, които държат и днес 80% от националното богатство в ръцете си.
- Тези семейства останаха ли верни на партията по някакъв начин или минаха другаде?
- Партията остана вярна на тях, защото те не простиха на никой, който се опита да им противодейства.
- Но критиките за кризата тогава се стовариха върху вас?
- Хората имат пълното основание да негодуват, мразят, и критикуват управляващите, след като им се срути жизненият стандарт в края на 90-те години. А недоволството на тия, които подклаждат приказките за вините на предишното правителство, не само моето, а и на останалите правителства, винаги е произтичало от това, че тези правителства не са им слугували както трябва. Трябва да свикнем да разграничаваме от какво са недоволни хората. Не им се сбъднаха мечтите за благоденствие, а недоволството на онези, които в момента не се чувстват достатъчно богати и властни, е от съвсем друг тип. Винаги недоволството на вторите подклажда недоволството на първите - това е положението в България. Валентин Захариев е сърдит на всички правителства затова, че му фалира ОЦК-Кърджали. А то е, защото е напълно некадърен.
- Но той удари 6-ицата от тотото. Платиха му се огромни пари за “Горубсо”. Ако беше фалирал, щеше да иде в небитието без парите, които получи от продажбата на акциите си.
- Много по-голям джакпот имаше от “Кремиковци”, стана мултимилионер. Провалил се е, но няма да признае, дори на ешефода да иде.
- Той беше ли във вашия списък? Имаше ли го по онова време?
- Обществена тайна е, че някакви изнесени от българското разузнаване пари му бяха дадени, за да участва в приватизацията. Той продължи агонията на “Кремиковци” с няколко години.
- Но на гърба на държавата, която му наля свежа парична помощ.
- Дадоха му и други шансове - да не плаща данъци, милионите му се удвоиха...
- Как живее сега един Жан Виденов, 16 години след властта?
- Доста по-добре. Тази отговорнсот е тежка. Знанието за нравите български е доста натъжаващо и състарява. Чувството, че се самосъсипваме като държава и ако се поддаде, човек може да се отчая съвсем. Но когато тези теми не са на дневен ред, всичко е наред.
- А какво Ви крепи?
- Младите поколения, с които общувам в момента.
- Като преподавател?
- Да. И с надеждата, че те няма да повторят същите грешки и престъпления, слава богу, които нашето поколение допусна.
- Сочат името Ви, че сте сред малкото, които не са консумирали властта за лична облага. Ласкае ли Ви такава оценка?
- Не. Много хора са такива в българската политика. Премиер и президент трудно се отписват от историята и затова сме малко хората, за които така се говори. Тази тенденция обаче показва, че който не участва в общото грабене, рано или късно го отстраняват.
- От властта?
- Но не сме един и двама тези хора за последните 20 години. Властта в някои ведомства е много по-голяма от премиерската. А в епохата на мораториума върху външния дълг и плаващ курс на лева, знате ли какви са възможностите на БНБ?
- Говорим за Иван Искров ли или за по-рано?
- Никой не помни имената на тези хора, които са се награбили, нито на онези, които са им противодействали.
- Защото малко се знае по въпроса. За разлика от много Ваши колеги във високите етажи на политиката, които светкавично защитиха доцентури и професури, Вас това не Ви ли блазни?
- Обичам преподавателската кариера, а не научната и академичната, която изисква професури. Но ако е нужно за преподаването, ще мина и аз по този път. Но това не ме блазни. И ако човек носи тези титли без покритие, стават смешни.
-А партийната работа...
- Оставил съм я през 1999 г. след местните избори. 2000 г., казах тогава на един конгрес, че не може да предлагаш на страната си власт чрез обединение със съмнителни хора и организации. Предлагаха ни - ще влезем във властта с този, ще влезем скрито с онзи... И какъв е резултатът от това: 3-5-8, синоним на грабеж. От БСП се очакваше да се противопостави на ДПС и всичко, което тази партия олицетворява, а тя стана зависима от ДПС. Очаквах противопоставяне на крайните прояви на български капитализъм, а тя тръгна да му изпълнява поръчките. Очаквах да удържи на историческата истина по отношение на царистите и онези, които се опитват да управляват страната отвън, а те се хванаха с царя и неговите юпита.
- Във властта няма принципи.
- Определено. И това след 1997 г. е “заслугата” на Гошо Първанов, а аз с такава партия не мога да имам нищо общо.
- Не сте член?
- Отдавна - имаме големи разминавания с БСП по отношение на властта и как трябва да се управлява България. Повече съм склонен да повярвам на друга партия, отколкото на БСП. Излезе Доган на един конгрес да каже, че е простил на БСП, защото трябвало да си свършат работата. А каква излезе тази работа - да направят президент Първанов - това хубаво, но БСП излезе виновна за най-големия грабеж в историята в съзнанието на българина. Питайте 100 човека на улицата - кога най-много се е крало - при Иван Костов или при тройната коалиция и ще получите отговори фифти - фифти. Така ли е?
- Май, по времето на Иван Костов най-много се е подарявало и са се раздавали предприятия. Охранява ли държавата интересите си, след като губи най-големия си потенциал, младите изтичат навън? Каква държава ни чака след 20-30 години, след като докторите и медсестрите ни бягат в чужбина, вече внасяме инженери, ще чакаме доктори-индийци? Ако се запази тази тенденция, ще я има ли държавата България?
- Това е втората голяма трагедия на българския преход. Тя започна като удар по националните държави. Националната държава има какво да прави все още в Европейския съюз, да не говорим за България. Тя ще бъде защитена, но ние започнахме с удар. В момента тенденцията се обръща, дано не е късно.
- Кои ние почнахме с удара?
- В 80-те и началото на 90-те години се явиха идеите да се грижим за правата на малцинствата, идеите, че държавата няма право за намеса в личния живот. И твърденията, че е добре от САЩ и Брюксел да ни налагат някои правила, че ние сами не можем да се справим. Тези идеи се изживяха трудно, а това са удари върху националната държава. В Брюксел се опитаха да наложат някои правила, а това са удари върху националната държава. Идете в Бкрюксел и питайте какво е бъдещето на националните държави, половината ще ви кажат, че те изчезват. А моето мнение е точно обратното, че те трябва да се оздравяват.
- Но вашето мнение кой го споделя?
- Доста хора го споделят. Пикът на това безумие мина, след приемането ни в ЕС, стана ясно, че не ни налагат кой знае какви правила.
- Има ли нужда от рестрикции като в Китай по отношение на раждаемостта - защото вече има и такива идеи, тъй като тя се покачва само при определен етност у нас?
- Не.
- Ние буквално инвестираме в роми, които седят и просят с децата си. И чакат само на детските надбавки и социални помощи - наясно сте с тезата.
- И от ромите стават добри българи. Много е трудно, но това ни е пътят - и чужденците в страната ни да станат българи и всички да се чувстваме европейци.
- Като в Америка?
- И като в Германия - макар, че те не винаги са били богати и силни.
- На какво Ви научи властта?
- Че не е всьо и вся. По-важните неща в живота са извън властта и извън политиката. И политически си загинал, ако забравиш тези по-важни неща.
- А кои са те?
- Какво реално става в главите на хората и какво ги вълнува. И ако политиката му пречи на човек, толкова по-зле за политиката - да се отказва от нея.
- Ако хипотетично се върнете начело на властта, какво бихте променили в модела на България?
- Чисто теоретически много по-малко бих слушал за печалба на всяка цена и за финансови интереси, и бих притискал всекиго да работи, и да произвежда благосъстояние. Може да е малко крайно и да прилича на националистическата диктатура, но повечето държави на Запад, които се оправят, карат така. А от Източна Европа Унгария не е лош пример.
Разговора водиха: Георги УЗУНОВ
Анета ТОДОРОВА

МБАЛ-МАДАН НА МИНУС 72 000 ЛВ.

РАВНОСМЕТКА БЕЗ СМЕТКА...

* Никой не пита за редукция на шефската заплата, съобразно резултата * Предложението за обща болница с Рудозем - несъстоятелно * Преструктуриране в АД с емитиране на акции, предлага ексзам.-губернаторът на Смолянско и настоящ общински съветник от НДСВ Митко Петагов

Митко Петагов


МБАЛ-Мадан се оказа, че е на минус 72 хил. лв. за миналата година. Това чуха при обсъждане отчета на бюджета на здравното заведение за изтеклата 2012 г. общинските съветници. На заседанието обаче никой не постави въпроса ще се редуцира ли заплатата на директора, съобразно огромните негативни резултати, постигнати само за една година. А е всеобща тайна, че директорското възнаграждение на д-р Стефан Хаджиев е гласувано от ОбС и не е обвързано с резултатите на дружеството като икономически субект. Още повече, че те са постигнати при вливане на общински средства, гласувани ежегодно от същия Общински съвет.
При отчета обаче общинарите прецениха, че болницата е в колапс, а от НДСВ настояха да се насрочи нова сесия специално за болницата и останалите здравни услуги на територията на Маданска община, за да се търсят комплексни решения на проблемите им.
Едно от възможните решения е МБАЛ да се преструктурира в АД и да се емитират акции, за да бъдат купени една част от граждани, бизнесмени, друга част - от съседни общини и не на последно място от софийска болница, която би могла да има дялово участие при нас. Това предложи ексзам.-областният управител Митко Петагов, който е настоящ общински съветник от НДСВ. Дори бившият зам.-губернатор на Смолянско вече е и коментирал предложението си с началника на здравното заведение д-р Хаджиев. Само при активиране на частния интерес ще можем да запазим болницата, категоричен е Петагов, който е наясно с издръжката на подобен вид общински дружества и то в условия на криза. Дали обаче мнозинството в ОбС ще се вслуша в здравия разум, е друг въпрос. А коментарите да се водят преговори с Община Рудозем, която е закрила своята болница, за обща дейност в МБАЛ-Мадан, са направо несъстоятелни. При тези орязани бюджети, ако кметството на Румен Пехливанов имаше достатъчно пари, щеше да си издържа собствената болница. А и на рудоземчани едва ли им е все едно дали ще пътуват до Мадан или до Смолян, където има повече специалисти и апаратура. Така че подобно решение едва ли ще поблазни ОбС-Рудозем, а още по-малко пък да се стигне до положително становище, което да се одобри и от местните хора, чиито представители са в изпълнителната власт.
Факт е, че общинските болници се задъхват в последните 3-4 г., а здравната карта на Смолянско не предвижда 5 общински здравни заведения, каквите имаше - в Девин, Рудозем, Мадан и Златоград. След като Рудозем и Девин затвориха, в момента и останалите две се гърчат под погледа на управляващите на Мадан и Златоград.
Анета ТОДОРОВА

ГИГАНТСКИ СОМ РИБАР ПРЕБОРИ И ПРЪЧКАТА МУ ОТМЪКНА

ЯЗЪК...

Голяма неслука сполетя виден смолянски рибар в неделя. В най-голямата жега гигантски сом го пребори успешно и му отмъкна въдицата, барабар с макарата, звънчето и кордата, научи “Родопи ВЕСТ”. А неравната битка станала на брега на язовир “Въча”, срещу бившия овчарник под село Михалково, казаха очевидци.
Немладият вече любител на риболова K. Р., с над 20 години стаж по реките, гьоловете и езерата в търсене на голямата слука, два дни рибарствал с авери по водите на бившия “Антонивановци”. Рибарствал, ама не кълвяло. И все пак, не бил капо. За мъжка радост успял да измъкне една почти 2-килограмова бяла риба и едно малко сомче, колкото за една сом-чорба. Меракът обаче все бил - както и на всеки друг - че ще клъвне и ще се хване златната рибка. Под формата на голям сом де, за какъвто всъщност са тръгнали.
Да, ама не. Не вървяло и не вървяло. В един момент на отчаяние, след като пак заметнал кордата със жива рибка за стръв, човекът тръгнал назад към палатката да търси колче за закрепване на въдицата, когато звънецът яростно зазвънял.
- Брех, хвана се нещо! - изцепил са райковецът и тутакси хукнал обратно. И успял да сграбчи пръчката, която вече потегляла към водата, мощно влачена от нещо много силно. Задърпал К. Р. въдицата обратно, завъртял и ръчката на макарата, ама нищо назад не подава. Щото страхотна сила я тегли навътре и навътре и отвива кордата. А в това време човекът се хлъзга по тревата към водата и още малко ще цамбурне в дълбокото. Пък там бездната е най-малко 8 метра, а той не може да плува. Тогава завикал за помощ нашенецът, Но докато го чуят обаче и дойдат колегите му рибари, той вече не можел повече да удържа на тегленето и за да не го удави чудовището ... пуснал пръчката. Която гордо заплувала по водата на язовир “Въча” и порела вълните като торпедо. А в един момент се изправила перпендикулярно с дръжката нагоре и ... потеглила към дъното. И после от нея ни вест, ни кост... Впрочем, дошлите рибари се кълнат, че в един момент сомището се показало над водата с отворена, огромна като чайник уста, сърдито размахало мустаци, мощно плеснало с опашка и чак тогава поело със своята въдичарска плячка към дъното, из необятната подводна шир.
20 кила най-малко беше този звяр, такова чудо досега не съм виждал, закълна се след това друг един рибар-очевидец от компанията - Б.С. Ама жалко за ... въдицата. Хубава въдица беше, поне 100 лева струва само “Мичел”-макарата, изчислиха пък влизащи в положението на К. Р. колеги-рибари. Язък!
Бе... този сом имало да живее, ама ... един ден ще си найде майстора, надяват се оптимисти. И стягат хайка с 2 моторници, сонари и харпуни да търсят мощния великан из язовир “Въча”. Дано да го найдат!...
Гену КРАСНОГОРОВ
Заб. Станалата на 24.VI. случка и мястото са факт, не са рибарска измислица. Но имената на действащите лица - по изрично тяхно желание - са с измислени инициали, за да не им се смеят из Райково и Смолян...

вторник, 26 юни 2012 г.

"ОВНЬО ЛЬО ВАКАЛ, КАМАТАН" СЪТВОРИ ТОДОР КОРУЕВ

Д-р Проданов, Иван Гранитски, Тодор Коруев и Никола Дамянов


При изключителен интерес от смолянчани, на 12-и юни в читалище “Балкански просветител” - кв. Райково, бе представена поредната книга на известния журналист и писател Тодор Коруев - “Овньо льо вакал, каматан”... В нея авторът с райковски корен разглежда овчарлъка от древността до наши дни - като история, бит, поминък, настояще и бъдеще на родопчани.
За достойнствата на творбата, богато илюстрирана и с автентични фотоси, говориха шефът на Издателство “Захарий Стоянов” - Иван Гранитски, историкът Никола Дамянов, писатели, артисти, литератори, изпълнители, читатели. А гайдата на Петър Янев, родопски песни и звън на тежък чан от овен-еркич, довнасяха родопски колорит в празничната вечер и в експонирането на удостоената с годишната награда на Съюза на българските писатели за народопсихология книга на Тодор Коруев.
Георги УЗУНОВ

ВСИЧКИ НОСИМ "СТАРИТЕ СИ САМАРИ"

Позиция

По повод на препоръката, която ми отправя депутатът г-н Ариф Агуш, чрез вестник “Родопи ВЕСТ”, в броя му от 19-21.V.2012 год.
На г-н Ариф Агуш ще му кажа, че всички ние носим “старите си самари” - както аз, така и той. Всички сме обременени с миналото си. Ще го помоля, да спре да хули ДС /Държавна сигурност/! И ще му препоръчам, да се огледа в своята си къща, дали някой не е бил агент на “тази омразна” ДС.
С него нямаше да говорим сега за Барутин, ако е била удовлетворена преди години молбата на околийския управител в Девин, ”да намали състава на помашкото население в Девинско с 23 000 души”.Но тогава, по молба на Дружба “Родина”, Христо Караманджуков и генерал Каишев се застъпват пред правителството това да не се допусне. За това Ви моля, г-н Агуш, ”не богохулствайте” по адрес на “Родина”. Това са светли и чисти личности. Все пак мога да Ви разбера, защото Вие не сте родени и не сте живяли в Родопа планина и Ви е далечна душевността на родопчанина.
Моля Ви още, г-н Агуш, да не се опитвате да оказвате влияние на един сериозен държавен, независим орган, какъвто е прокуратурата! Ако иронизирам някой, то иронизирам Вас и тези, които Вие използвате, за да упражнявате натиск върху уважаваната от мен държавна институция.
Никола ПРОСТОВ
/бивш началник на ДС в Смолян/

ЗАБ.: Заглавието е на редакцията на вестника.

МИТИНГИТЕ СА ЗА ОПОЗИЦИЯТА, А УПРАВЛЯВАЩИТЕ СА - ЗА ДА РАБОТЯТ

В Девин имало митинг за болницата, така някои нарекоха срещата в местното читалище, организирана от представители на ГЕРБ. Явно те не знаят, че опозицията прави митинги, тя няма други правомощия, освен тези да критикува. А в Девин са си разменили ролите. И вместо да управляват и да дърпат лостове, с които да отворят местната МБАЛ, която вече второ лято е с пуснати кепенци, депутатите от властимащата партия - двама настоящи и един европейски, обясняват какво трябвало да направят кмета или общинските съветници или някой си друг. Но не и те самите, които иначе имали готовност да съдействат.
Че лозето не ще молитва, а мотика, българите го знаят вероятно далеч преди времето на хан Крум, когато изкоренили лозята, за да не ни влече чашката. И ако е било кметска работа или съветническа, още предишният екип щеше да я е свършил. А след като и сегашната местна власт е в киреча заради болницата, ясно че проблемът не е в нейния телевизор. А в самата система, не случайно малките болници в държавата издишат. И то не от сега - пример рудоземската, която първа пусна кепенци, а кметът й беше от ГЕРБ. Последва я девинската, златоградската се гърчи в колапс, а в Мадан колкото и да си траят, се чува чак в Смолян, че не са на розов хал.
Това да се сетят управляващите от ГЕРБ. И вместо митинги - да коват закони, които да оздравяват болници, защото по конституция здравеопазването ни е безплатно и достъпно. Но такова беше преди 1989 г., не и сега!

СТРЪВНИЦИТЕ ТРЪГНАХА - АВДЖИИ В ЛЕВОЧЕВО ЧАКАТ МЕЧКА НА МУШКА

* Облажила се с камерунско агнешко, натръшкани овце има и в Баните, и в района на Смилян...

Авджии ще чакат на мушка мечката в смолянското село Левочево. Разрешителното е дал земеделският министър Мирослав Найденов, след като стръвниците в Смолянско отприщиха нападенията си над животни. В Левочево са изядени овца и агне от специална камерунска порода, отглеждани в базата на “Петро Г”, сочат от селото.
Фатална се е оказала петъчната вечер в село Босилково, община Баните, има натръшкани 4 овце. На другия край на смолянска община - в село Буката, същата нощ има изядени 3 животни. Малко по-рано през юни нападения има и в Две Тополи - отново Банска община - там стръвницата е видяла сметката на 4 животни. Засега вероятността в Левочево и в района на Баните да върлува една и съща мечка не е изключена, тъй като нападенията са станали последователно, но пък за района на Смилян, си има друга стръвница, което сочи, че положението в региона отново се нажежава.
Почти ежедневно пращаме колеги на комисиите, за да правят оценка на щетите от мечки. За района на Две Тополи пък се наложи да ходят няколко пъти заради излизащите едно след друго нападения над животните, обясни вчера говорителят на РИОСВ гл. специалист инж. Екатерина Гаджева.
Заради нападенията над домашни животни тази пролет малцина си позволяват да шетат из нивите си. Въпреки желанието на родопчани да си гледат картофи поне за собствена консумация. Гъбите също блазнят малцина именно заради щъкащите мечки.
Ани ЛЮБЕНОВА

ЛЕКАР ПО ТУБЕРКУЛОЗА ВЗЕ НАГРАДАТА НА ЧИЛОВ

С наградата “Проф.К.Чилов” е удостоена доц. д-р Донка Стефанова -дългогодишен национален консултант по фтизиатрия /туберкулоза/. Тя е подписана от МЗ, БЛС, БАН, СУБ, Национален Алианс” Живот за България”, Съюза на медицинските специалисти, а предложението е на НЦООЗА /центърът по хигиена/. Този път тържеството, организирано в неделя в мемориален дом къща-музей “Проф.д-р К.Чилов”-Славеино като свещено място на българската медицина, посрещна доц. Христо Деянов-носител на първата награда за здравна журналистика, д-р Шопова, д-р Никола Шишманов, д-р Атанас Карапетков и още ред лекари, поканени от инициатора на Чиловите дни д-р Тотко Найденов. Събитието уважи и домакинът на Четвърти здравен събор - кметът на съседното село Кутела Емил Стоянов. Приятно изненада присъстващите появата на ректора на СУ “Св.К.Охридски” проф.Иван Илчев, който почете паметта на именития славеиновец-клиницист. Наградата по традиция връчи д-р Найденов, след словото за живота и делото на световноизвестния лекар проф. Чилов. Интересни моменти разказа и племеникът на Чилов - д-р Никола Шишманов, който от 45 години живее в Швеция, потопи слушателите в атмосферата на къщата и ги накара да се докоснат до човека Чилов. Самата отличена - доц. Донка Стефанова, не за първи път взема участие в празниците в Славеино и с удоволствие припомни принципите на Чилов за щадящото отношение към болните.
От името на фондация “Развитие на Славеино”, екскметът Чинков подари родопско одеяло на лекарката. С умиление д-р Никола Шишманов разказа за срещите си с вуйчо си, докато всеки предмет от музейната сбирка навяваше у него спомени. В своята книга “Завещанието”, той дава гласност на много въпроси и разбулва тайни, дълго време пазени заради тоталитарния режим у нас. Покаялите се пред д-р Чилов са мнозина. Желанието на Колчо (както с любов наричат в селото) Никола Шишманов е някой да отваря музея за посетители, още повече, че всички отчитат заразителния пример на Чилов да насочи към лекарската професия стотици славеиновци. За да заслужи селото званието, дадено му от д-р Тотко Найденов - свещено място на българската медицина. Трогателни думи пред присъстващите каза и една от първите акушерки в селото - Росица Динева, дошла след около половин век в селото, където още я помнят с любов.
Специален гълъб с послание за здравословен начин на живот пусна д-р Найденов. И напомни принципите: “Обичай живота! Обичай болния! Почитай Колегата! Всеки човек има право да боледува и оздравява, да страда и да умира с достойнство!” Той призова кметът на Община Смолян Николай Мелемов да внесе документи в книгата на “Гинес” за вписване на Славеино като селище с най-много лекари на глава от населението в света - 96 специалисти в областта на медицината, а надлезът към болницата да бъде наречен на проф. Чилов.
Сийка КАСАБОВА

петък, 22 юни 2012 г.

ЗАРАДИ ЕВРОСЪЮЗА СТАРИ ИЗСЕЛНИЦИ НАПИРАТ ЗА ГРАЖДАНСТВО У НАС

*Турски анклави никнат в Кърджалийско и Хасковско, в Смолянско най-много са руснаците     

* Не са страшни, стига да не се затворят като ромските гета и да не решат да се сдобиват с политическа власт, предупреди експремиерът и настоящ експерт Жан Виденов

Мариана Христова, Константин Писков, зам.-областният Фурлански, проф. Кръстьо Петков и Жан Виденов.
Изселници от стари спогодби с Турция напират да си върнат гражданството у нас, стана ясно от проучване по проект “Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен централен район за интергация на граждани от трети страни”, реализиран от Европейски колеж по икономика и управление. Става дума за хора, заминали за южната ни съседка през 30-те и 80-те години на миналия век, които сега се връщат в старите си села, потягат къщите и искат гражданство, заяви Мариана Христова, експерт по проекта при огласяване на данните във вторник във филиала на ВСУ “Черноризец Храбър” в Смолян. И даде пример с 90-годишен дядо, който чрез регистрите на общините и кметствата се опитва да докаже, че е български поданик. Ако това се случи, неговите синове и внуци от Турция могат да кандидатстват и също ще имат право на гражданство. Този процес с турски изселници вече е регистриран и в Хасковско и Пазарджишко. Те за България се водят граждани от трети страни, тъй като сме член на Евросъюза, но най-вероятно желанието им за двойно гражданство е именно заради членството ни в ЕС.
По данни от 2010 г. най-много граждани от трети страни у нас по обясними причини има в София - 4 463, Пловдив е на 3-то място - с 1 646. А в Смолян за м. г. има регистрирани едва 48 души, което е също обяснимо - непривлекателен изолиран район с висока безработица.
От пребиваващите у нас най-много са руснаците - 21 309, следвани от украинци, турци и македонци. Като професия става дума за адвокати, лекари, златари, часовникари и т.н.
Христова не скри и проблема с чуждите граждани, в първите 5 г. те извършват най-много престъпления у нас. В последните 3 години обаче няма искания за разрешителни за визи, което ще рече, че работещите идват с туристически до 90 дни и не се регистрират, стана ясно от засечката.
От хората с пари, в Смолянско 126 чужденци са регистрирали фирми. 69 от тях са от Руската федерация, 36 от Турция, 6 от Израел, 3 от Малави и др. са по един-двама от държава.
Синдикалистът проф. Кръстьо Петков направи пък разрез на пазара на труда, който заемат тези чужденци. Според него в Кърджали вече има анклав на турски предприятия, такива емигрантски фирми има скупчени и във Франция, съпостави той. В съседната на Смолянско област обаче те са дали 2 500 работни места, което по 300 евро заплата плюс осигуровки, храна и др. добавки означава солидни инвестиции. Турците често стават граждани на Кипър, Германия, Холандия, така че не може да се каже, че капиталът им е турски. Подобни предприятия вече никнат и в Хасково, където е най-ниската безработица у нас - 12.3%, за разлика от Смолянско - 22.3%. Оказва се, че не сме и толкова непримирими към чужденците, не се страхуваме, че ще ни вземат работата, за разлика от Русия и Унгария, където 28.3% не са съгласни, за Израел процентът е 26.9, за Англия - 22.9%. А за България е 19.9%, сиреч доста по-толерантни сме. Проф. Петков прогнозира и че у нас ще се наложи моделът на етническо предприятие, чужденци от Изток ще заемат у нас все по-непривлекателните и нискоквалифицирани дейности, а и на лекарите в опит да се компенсират липсите. И тъй като 1.5 млн. българи вече живеят навън, тук ще идват чужденци, за да работят, да отварят фирми, да инвестират в имоти, но не и в икономика.
Според експерта Жан Виденов човешката миграция на стария континент става сериозно глобално явление заради ниското образование на емигрантите. Те имат езиков проблем, но съгласно стратегия 2008-2015 г., България е длъжна да даде задължителната държавна подкрепа в образованието и да ги подкрепи в обучението по майчин език и родна култура. То обаче е безплатно за страните- членки на ЕС и Швейцария, а за всички останали излиза средно по 1500 евро за година. Това означава, че тези деца не могат да се образоват у нас, а без образование не могат да се приобщят, коментира още бившият български премиер, сега колежански преподавател Жан Виденов. Проблем се оказва и признаването на дипломи, каквото право се даде на РИ по образование.
През Смолянско като външна граница обаче минават нелегалните емигранти за Западна Европа. 34 случая със 104 нелегални има регистрирани от началото на годината в ОД ГП, напомни шефът й в Смолян гл. инспектор Бойко Божков. Най-често става дума за афганистанци, палестинци, сомалийци, мароканци и алжирци. Сред тях има жени и деца, ниско образовани, говорещи дори само наречия от езика си, затова езиковата бариера е най-честият проблем за граничните власти. И Бойко Божков припомни случка от 2005 г. в Златоград, когато залавят мъж, с когото не могат да се разберат. Намират младеж от съседните села, завършил в Сирия мюсюлманско училище, който се разбрал с беглеца на арабски. Така нашите власти открили, че е диабетик, а и има стари рани от куршум, което спасило живота на емигранта.
Позволението за двойно гражданство е избор на българското правителство преди години, без да сме имали натиск от Брюксел, напомни пък проф. Петков. Според него няма опасност от турските анклави да прокарват ислямската нишка, стига да се следи случващото се в тях. А това е задача на други служби в България. Друг е въпросът за фирмите - пощенски кутии, които се ползват у нас с други цели и пак са обект за проверка от други институции. Заради емигрантите в Холандия вече има националистически тенденции, във Франция казаха, че ще решат проблема с ромите с регулация, но стигнаха до екстрадации. Европа няма опит за разлика от САЩ, напомни още синдикалистът. Докато колегата му Жан Виденов заяви, че икономическите анклави не са страшни за разлика от ромските гета. Стига да не се затворят и самоизолират и да не решат да се сдобият с политическа власт, предупреди той.
Анета ТОДОРОВА

ЗАЯВКА ЗА ЖЕЖКО ЛЯТО - ДЕВИН, БОРИНО И ДОСПАТ ПРОТЕСТИРАТ ЗА МБАЛ

* Народният представител Димчо Михалевски дарява депутатска заплата и призовава да внесат по стотинка за болничен фонд

Заявка за горещо, за управляващите, лято дадоха вчера девинчани заради болницата си на среща в местното читалище с депутата Димчо Михалевски и областната лидерка на БСП Дора Янкова. Омръзнало им е да бъдат лъгани и тъпкани, а местната МБАЛ вече година е затворена. От днес в 3-те общини почва подписка и декларация до министър-председателя, народното събрание и президента с искане да бъдат отпуснати 2 млн.лв. целеви за покриване на задълженията на затворената МБАЛ. Те поискаха да се регистрира ново медицинско заведение, като се направи изключение и се позволи в Девин да се отворят най-малко 5 отделения. Ако до 10 юли правителството не намери начин болницата им да заработи, жителите на 3-те общини ще излязат на протест, зарекоха се след 3-часови разговори в залата снощи.
Декларацията на местните хора бе подкрепена от областния лидер на БСП Дора Янкова, която заяви, че ще се включи в протестите, ако до 10 юли няма отговор. Депутатът от Коалиция за България Димчо Михалевски пък инициира създаването на фонд за здраве, в който жителите от 3-те общини - Борино, Доспат и Девин, да внесат по една стотинка, а който има възможност и повече, за да покажат на управляващите, че имат спешна нужда от болница и са готови сами да помогнат за отварянето й. В същото време той самият заяви, че дарява една своя депутатска заплата. Народният представител от Смолянско заяви, че ще предложи на колегите си - от 22 многомандатен район, заедно с кметовете на 3-те общини и изявени граждани, да влязат в инициативен комитет. Целта е да отстояват здравното заведение, като отидат на разговори в двете министерства - финансовото и здравното.
Държавата има ресурс от 1 млн. 800 хил.лв. за девинската МБАЛ, категоричен бе депутатът пред препълнената с граждани, общински съветници, местни политици и самият кмет на Девин Цветалин Пенков. На толкова възлизат задълженията на здравното заведение, за да се разплати и да почне на чисто.
Михалевски предложи гражданите да се обединят около каузата за болницата си, вместо да се разединяват. И опроверга колегата си от парламента д-р Даниела Дариткова, че вина да няма правителствена помощ в Девин е оздравителната програма на кмета Цветалин Пенков.
Не само, че е представена такава програма, но оздравителният план е добър и достатъчен, чул съм го от бившия здравен министър д-р Константинов, заяви още Михалевски, пращайки топката в полето на управляващите.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

четвъртък, 21 юни 2012 г.

ЗА ШЕГОБИЙЦИТЕ, ЖАБАТА, ВОЛА И ГЛАСРУСИТЕ, ДЕТО ЗА ПЛАЖ СЕ СТЯГАТ В ... СМОЛЯН

РАЗМИСЛИ НА ГЛАС

Голям майтап се вихри из Смолянската общинска администрация. И както личи, ще се разпростре из целия град, ще се разчуе даже и в страната. За радост на неиния автор. А тя е, че ще правят в Смолян ... плажен волейбол! Да, плаж нямаме никакъв, но волейбол ще има, зарече се кметът Мелемов. И ще е скоро, още този месец - от 22-ри до 24-и юни ...
Майтапчийската тема я е измислил неизвестен чиновник-натегач. Дошла му на ум също като и в оная поговорка, според която, като видяла жабата че подковават вола и тя вдигнала крак...
За същия чиновник извънземното Алф, с неговото кина жийско ?Майтап бе, Уили?, явно е любим герой. Затова успешно го имитира. Но този нашенски шегаджия явно нито на плаж е ходил, нито със спорта волейбол е наясно. А пък плажен волейбол, галиба, нито е чувал, нито е виждал на живо ... Да, ама затова пък е голям майтапчия, този човек. Като пуснал този свой топ-майтап сред общинарите, те тутакси като гларуси /из плажа по право шетат и гларуси/ са се нахвърлили и са ?накълвали? темата. И сега - ето на, в Смолян ще има турнир по ... плажен волейбол. Точно в центъра, пред общината, в амфитеатъра. Нищо че плаж няма! И че дори басеинът, донесъл на България 2 олимпийски медала от плуването, от десетилетия немее и се руши. Безпарично. Да, точно затова ще си имаме плажен волейбол, бодро обясняват чиновниците-общинари, да се види, че и ние мислим за спорта. Затова ще докараме пясък от далече, поне 200 тона, ще похарчим хиляди левове - поне 5, ще мобилизираме да помагат десетки хора, ще сторим оше какво ли не. И ще харчим, харчим, харчим - още хиляди левове - все пари от смолянските данъкоплатци. Е, може и от няколко спонсори. За нещо обаче, от което Смолян няма никаква нужда и още по-малко пък - полза. Затова пък след фиестата тук нищо няма да остане. Освен разходите. Но те са ... от нашите пари. Бравос!
Безспорно, управляващите ще си направят пиар от всичко това. Затова пък шегобиецът-автор ще бъде горд. А гларусите, дето са ?клъвнали? майтапчийската идея, ще са още-по. Между впрочем, щом ще карат пясък за плажен волейбол, защо не сторят на бърза ръка и едно ... плажче. Пак там, на новия център. Или поне да отворят с плажна цел ... водната каскада. Тя и без това си е там. А може и лента да й прережат. Но пък с водата и къпещите се, плажният волейбол ще бъде натъкмен от всички страни както трябва. И ще цънка...
За финал, подарявам на организаторите на тази смехория и още една. Напълно безплатно. И тя е да проведат в Смолян и национални състезания по подводен риболов, примерно - колко му е да пуснат в някое от езерата 200 тона пъстърви, шарани, толстолоби, щуки, есетри и др. подобни риби, дето ги отглеждат в Ивайловградския, Кърджалийския или други язовири. И да поканят риболовците-подводничари. Отделно може да сторят и национално състезание по парашутизъм, примерно - колко му е да се наемат 2-3 хеликоптера, дето да пускат от високото чадър-бабаитите. Щото и те са смолянска гордост и надежда, нали? Също като и плажните волейболисти ...
Георги УЗУНОВ

ОБЩИТЕ ФИРМИ – НЕ ВЪРВЯТ:СМОЛЯН МИСЛИ ЗА ДЯЛОВЕТЕ СИ В СТЦ "ПЕРЕЛИК" И "РОЖЕН ЕКСПРЕС"

Община Смолян почва да мисли за дяловото си участие във фирми, в които тя не е мажоритарен собственик. Това се прокрадна на пресконференция вчера. Акциите й в СТЦ “Перелик” са под 30%. Същото важи и за транспортното дружество “Рожен експрес”, което бе спасено от фалит в предишния мандат от Петя Славова, която има повече от 70% .
Общината не дава пари, но участва в СТЦ “Перелик” с апортиране на гори и земи, посочи вчера зам.-кметът Марин Захариев.
Смолян няма решаваш глас в дружеството, погледнали сме го като участие и от тук нататък ще си направим среща с представителя му, за да видим накъде върви. Но те чакат изменението на закона за горите, за да работят, напомни той. Фирмата си има ръководство, което отчита загуби и взема решения и ние трябва да седнем да си изясним позициите и да пуснем една проверка на свършеното, отговори на журналистическо питане относно дейността на общото дружество, Захариев. Според него представителят на Общината в управителния орган на СТЦ-то вероятно ще бъде сменен на следващо заседание.
За “Рожен експрес” обаче позицията на Общината е по-избистрена. Против сме тя да продължи да участва, след като има миноритарно участие в дружеството, посочи заместникът на кмета Мелемов. А самият градоначалник поясни, че ще се коментират такива разговори относно дяловете там, тъй като кметството е само свидетел на процесите, които вървят в транспортната фирма.
Върви процедура за ново маршрутно разписание - ще се редуцират градските линии - от 7 на 9 минути, с което трите досегашни превозвачи - “Орфей експрес”, “Мега транс” и “Рожен експрес” ще спестят по един автобус, посочи секретарят Замфир Копчев.
Утвърждават се нови маршрутни схеми за Смолян. Има комисия, която вече е заседавала - ще се опитаме да обезпечим интереса на учениците, за да пътуват навреме за училище в града. Пак ще се изготвят пакети от печеливши и непечеливши линии, като за селищата ще има редукция по линиите за Момчиловци и за Смилян. В първото направление могат да се ползват автобусите от Баните за Соколовци-Бостина и Смолян. И по линията по коритото на Арда също има застъпване на линии, коментира секретарят. Вариантът пък за маршрутките за Варнениския свободен университет и Кетевска махала, който бе обсъждан в предходния мандат, според него е разписан, но не е сработил. И е направо невъзможен за зимата.
Анета ТОДОРОВА

сряда, 20 юни 2012 г.

ИМА ЛИ ОбС-ДЕВИН ПРЕДСЕДАТЕЛ И КОЙ Е ТОЙ?

Областният управител инж. Стефан Стайков пуща заповед, с която обяви за незаконосъобразни 4 от решенията на ОбС-Девин, взети на заседанието от 22 май. Става дума за решенията, с които са предсрочно прекратени правомощията на председателя, избран е нов председател, предсрочно са прекратени правата и на двамата зам.-председатели на ОбС, и последващото решение, с което са избрани новите заместници. Според мотивите, изложени в заповедта на областния, нямало конкретика на случаи на неизпълнение на задълженията на председателя, не се знаело в какво се изразява провинението му, къде е действал неправомерно и т.н.
Едва ли е точно така, защото, ако се свали записът от самото заседание, съвсем ясно ще се чуят мотивите, с които бе свален председателят Михаил Дамянов. Та се наложи след всичко, изчетено от Живко Чепишев, бащата на председателя Илия Дамянов пред всички да възкликне, че ако се налага, направо да дадат сина му на съд. А жена от залата - Мария Пейкова, да заяви, че вероятно съветниците са имали агенти по петите на Дамянов, че така добре да го обрисуват в неговата дейност. И ако е бъркал,защо не са му казали, а са го оставили да бърка. Или с две думи, ако всичко е било по мед и масло в ОбС под ръководството на Михаил Дамянов, защо се е стигнало до тези реплики на самото заседание.
Според областния управител не се налагало и предварително изпълнение на взетите решения - т.е. веднага встъпване в длъжност на новия председател и заместници, освен в случай, когато се отстояват важни държавни и обществени интереси. А не е ли неотложно пресичането на “пазаруването”, правено от тогавашния ОбС-председател, за което излязоха смехотворни фактури с касови бележки за цигари, ядки и уиски. Да не припомняме и от чия фирма са фактурите. Вярно е, че ОбС няма нужда да вдига ръка и да гласува от коя фирма да се пазарува, но е неморално и най-малкото има конфликт на интереси, ако е от тази на жена ти, сочат още в Девин.
И ако всичките 90 решения, които се дават за пример, че са взети от новия ОбС без областният управител да ги е връщал, защо на сегашния председател му се налага скоропостижно да пререшава решение чак от март месец?
Вярно е, че според чл. 32 ал. 3 от ЗМСМА - областният управител може да оспорва всички актове на ОбС, но практика на Върховният административен съд от 7.01.2011 г., сочи, че решения на ОбС, с които се прекратяват предсрочно правомощията на председателя, не подлежат на контрол за законосъобразност пред съда. Причината е, че “за председател се избира един от общинските съветници, който има само организационни функции и представителна власт, съгласно чл. 25 от ЗМСМА и при предсрочно прекратяване на правомощията му си остава общински съветник”, напомнят в решението си магистратите. Сиреч тези му права, които са му делегирали неговите избиратели, остават ненакърнени. А и “изборът на ОбС-председател няма характер на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК”, че да може съдът и най-малко пък областният управител да не го приеме. И да иска спирането му. “Изборът на ОбС-председател е право и въпрос на политическа воля и на целесъобразност на съответния ОбС като орган на местно самоуправление, която воля не може да бъде контролирана от съда”, сочи още определението на съдия Мария Костова от ВАС.
КАКВО ЩЕ СТАНЕ В ДЕВИН?
Пак според ЗМСМА заповедите на областния управител могат да се обжалват пред съответния административен съд. С жалба от вчерашна дата, настоящият председател Живко Чепишев го е направил. Според него решенията са взети на законно заседание с мнозинство от 9 общински съветници. Само че областният управител на Смолян в противоречие с Европейската харта за местно самоуправление - чл. 3,4 и чл. 7, Конституцията на РБ и ЗМСМА се е намесил в заседанието, сочи още обжалващият. И цитира изявлението на Стайков, в което заседанието е наречено цирк. Според Чепишев това поражда съмнения за предубеденост и заинтересованост от страна на инж. Стайков. И е нелогично след спор, в който той е взел страна, да издава заповед, в която като представляващ институция да е безпристрастен. Според Чепишев “в 18 точки са посочени конкретните нарушения - неизпълнение на решение на ОбС с точно изписване на докладни за невнасяне на материалите, липса на контрол и прозрачност при изразходване на представителните пари от председателя на ОбС с точно посочване на фактурите, с номер, дата и размер, с еднолично разпореждане на общински средства без представителна власт /договор от 01.05.2012 г. и др. конкретни нарушения.”
Той напомня и че да се подмени председателя и заместниците му, се иска само наличието на 9 общински съветника да гласуват тайно, както е и в случая. А, прекратяването на правата на заместник-председателите се засягат само организационните им функции, а не и техните лични права и интереси като общински съветници, така че вотът на населението не е засегнат по никакъв начин.
Докато заповедта на областния управител ограничава правомощията на колективния орган, който сам избира ръководството си, сочи още Живко Чепишев. И намира незаконосъобразност в заповедта на инж. Стайков:
1. Липса на компетентност (областният управител не може да връща или оспорва решения на Общински съвет, където няма характер на административен акт на чл. 21 от АПК.
2. Съществено нарушение на административно-производствени
те правила / грубо вмешателство на областния управител в работата на ОбС-Девин за промяна на ръководството/.
3. Противоречие с материално-правните разпоредби- чл. 21 от АПК...
4. Несъотвествие с целта на закона - по ЗМСМА и др., че единствено в правомощията на ОбС е да решава какви организационни промени в състава на ръководството да извърши.

С това настоящият ОбС - председател моли Административния съд да спре заповедта на областния като незаконосъобразна.
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ
ОбС може да отмени, измени или да внесе за ново обсъждане върнатия акт. В правомощията на ОбС е да прегласува решението си. А областният управител, ако не е съгласен с него, може да заведе дело в Административния съд и да оспори пред съда взетото повторно решение. Така за едно и също нещо ще станат две дела. А съдът, въпреки настоящата практика на ВАС - да не иска да бъде арбитър срещу волята на мнозинството общински съветници, ще се чака той да реши кой е ОбС-председателят в Девин.
ЗАЩО ДА СЕ ПРОТАКА НОРМАЛНАТА РАБОТА В ОбС?
Не ни е желанието ние да ходим по съдилища и да се протака нормалната работа на Общинския съвет, категоричен е Живко Чепишев. Веднага след избора обявих, че съм председател на всички колеги. Канил съм ги да дойдат и да работят, и сега очаквам същото от тях, макар че имахме проблеми с някои, които не си вдигат телефона. Ще използвам всички възможни начини да ги уведомя за редовното заседание, което трябва да се проведе на 18 юни. Тогава освен въпросът за болницата, който се блокира, ако не работи Общинският съвет, ще избираме и председател на комисията по здравеопазване заради оставката на д-р Бинка Иванова, напомни той.
Остава да видим развоя на сагата
Въпрос на чест и достойнство е на 8-те общински съветници да дойдат и да отстояват онова, за което са ги пратили избирателите им в ОбС. Но могат и да си играят на нацупени, и сърдити, че не са заместници, председатели и нещо, кой знае какво голямо, каквото явно някои имат амбицията да бъдат. Макар че измежду 9-те на 22 май не видяхме да има някаква натискация нито за председателския пост, нито за заместническите. А редовете в т.нар. обръщения до ОбС-председателя и кмета, са показател, че 3-мата подписали го общински съветници приемат, че Девин има друг ОбС-председател, след като не е Дамянов. Но са и показател за съжаление за една друга култура, която без факти засяга личния живот на един градоначалник, с когото ще им се наложи да продължат да работят. И да стоят на една маса, най-малко на заседание на ОбС.
Анета ТОДОРОВА

вторник, 19 юни 2012 г.

Д.Т.Н. ИНЖ. НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: ПОД ЗЕМЯТА ВЕДНЪЖ НАПРАВИШ ЛИ КОМПРОМИС, НАКРАЯ ИЗЧЕЗВАШ...

СПЕЦИАЛНО ЗА В-К “РОДОПИ ВЕСТ”

* До края на 2012-а г. в мината “Върба-Батанци” почва реален добив на руда 

* В рудниците компромиси никога не могат и не трябва да се правят * За да бъдеш успешен в един отрасъл, трябва да правиш наука, а една от основните причини за нашия успех е връзката и работата с науката, но научните новости, които имаш днес, трябва да се прилагат, за да си успешен * Всяка къща ще си има своите 20-30 KW и ще произвежда ел.енергия за своите си нужди, казва научният работник-концесионер на “Върба-Батанци”...


- Господин Вълканов, министър-председателят Бойко Борисов апелира да се разкрият временно нови работни места за раотниците от ОЦК - Кърджали, казвайки:”Това е нормално, това е хуманно, това е добре да се прави - да можем да разкриваме работни места, да вземем оттам специалисти, които да могат да вършат определена работа”, но някои казаха, че това е намеса на министър-председателя. Вие какво мислите и какво ще предприемете по въпроса?
- Но нали точно това му е работата на министър-председателя, да се намесва? А той, впрочем, търси начин да реши въпроса с ОЦК. Ние, от нашия холдинг “Минстрой” обаче, а и аз лично, категорично нямаме интерес да участваме в покупката на ОЦК-Кърджали, ако за това питате.
- При подписването на концесионния договор за “Върба-Батанци” премиерът Борисов каза:“Николай Вълканов може да се споменава като всякакъв - свързан с ДПС и т.н., но ние работим с него”. В случая Вашето мнение какво е, как се работи с Бойко Борисов и с правителството?”
- Бойко Борисов е много точен и коректен човек. Работи мъжки, а като каже нещо, то става. И най-важното - става безкористно. Така че с правителството се работи много добре.
- А няма ли да Ви обвинят, че се адаптирате? По-рано Ви обвиняваха за връзки с Ахмед Доган - за “Цанков камък”, все още не сте казал Вашата версия?
- Винаги ще ни упрекват. Или ще ни обвиняват за “връзки с правителството”, но обвинителите винаги гледат комерсиалната част. А тук няма комерсиална част. Държавата не може да не участва във взимането на решения.Когато компаниите станат големи и са от национално значение,когато работят хиляди хора в тези компании, държавата не може и не е безразлична дали се плащат заплати, осигуровки, дали се развиват регионите. Това е моето обяснение. Казвам обяснение, а не оправдание.Вземете за пример компанията Siemens.Тя е силна, защото е национална компания, без значение кой е на власт. Така и в България има компании, които стигнаха нивото на европейските компании в съответните области. Когато си национална компания, правителството трябва да се съобразява с националния бизнес и го прави добре.
- Нищо не казвате за отношенията с Ахмед Доган?
-Не съм в конфликт с него и никога не съм бил. Ние сме добри приятели, но не съм го виждал отдавна. Той си има своите задачи, аз си имам моите, всеки си върви по своя път. Но конфликти или такива неща, които чувам, изобщо не са верни.
- И все пак, имаше ли задкулисие в този хонорар на Доган за “Цанков камък” от един милион евро?
- Ще говоря направо, не е имало задкулисие и всичко е било по правилата. Хубаво стана, че много приказки се изприказваха предварително, затова накрая, когато човек дава документи и факти, е по-спокоен и по-убедителен.
- Вече подписахте договора за концесията за добив от находището “Върба-Батанци”,а министър-председателят Борисов направи първата копка с експлозия, с гръм, така да се каже. Как стана и какво следва от това?
- Не стана бързо.Концесията по отдаването на рудника е нещо, което чакаме от много години, а самата процедура стартира през 2008-а и най-после се случи. Колкото до “какво следва”, то е, че не само тук ще има нови работни места и те ще бъдат на първи етап 250, а след това до 700, но е новото сериозно предприятие, извън “Горубсо-Мадан” и извън “Горубсо-Златоград”.
- И кога ще заработи находището “Върба-Батанци”?”
- Смятам, че в края на 2012-а г. ще могат да започнат реален добив на руда. Докато течаха процедурите по отдаването на концесията, за което това правителство няма никаква вина, а напротив, то ускори процедурата възможно най-бързо, но имаше съдебно обжалване от страна на бившия собственик на “Горубсо-Мадан” Валентин Захариев, ние направихме проекти.Първо - проект за отводняване, тъй като този рудник е работил до 1999 г. и след това е бил наводнен. Според нашите изчисления, отводняването ще отнеме от 3 до 4 месеца, но имаме подготовка да започнем и веднага. Даже вече назначихме работници. Така че ние стартираме от понеделник /4-и юни - бел.ред./ отводняването.
- Какъв ще бъде добивът, какви са запасите от оловно-цинкови руди в находището?
- Запасите от оловно-цинкови руди в находището “Върба-Батанци” са около 2.5-3 милиона тона, доказани запаси.Това означава, че тук има работа за 30-35 години. Ние ще добиваме средногодишно между 70 000 и 100 000 тона, но с доста по-високо съдържание на олово и цинк, така че да стигаме до 1000 тона концентрат месечно или между 10 - 12 000 тона концентрат годишно.
- А реалната полза, не само за частния собственик-концесионер в случая, но и за икономиката на държавата каква ще е? Вие знаете, че колкото и да се опитва министър-председателят да тушира този въпрос, ЕК, освен че ни похвали за липса на дефицити и за фискална дисциплина, ни постави и доста остро въпроса за оживяване на икономиката...
- Така е. Европа все пак ни слага в една рамка с Германия. Точно това, което ние правим, дава ръст на икономиката, защото производството на тази оловно-цинкова руда и на този концентрат, освен че ще даде работа на 750 човека, ще дава работа и на още поне 50 фирми, които са свързани в региона. Един доставя хляб, месо, зеленчуци, друг горива, трета фирма доставя гуми, четвъртата доставя метали, петата произвежда метали за рудника, шестата фирма произвежда взрив,химикали и т.н. и т.н. И “Горубсо-Мадан”, и “Горубсо-Златоград”, и “Върба-Батанци” започват да дават едни сериозни поръчки за индустрията. Второ, по този начин ние произвеждаме олово, цинк и сребро за пазара извън България. Страната ни потребява много малко и по този начин се увеличава износа. Така се създават работни места,има растеж и това са нещата, които подобряват икономическото състояние на държавата.
- Много е интересно това съжителство между оловото и среброто, медта и златото. Колко сребро и злато, например, очаквате да добиете?
- Среброто в Родопите винаги е било между 30-40 кг. на тон руда. Той е метал, който се отделя отделно - отделят се оловото, цинкът, среброто като отделни метали, но това се извършва в металургичния комбинат. А златото е нищожно.
- Според концесионния договор, каква инвестиция трябва да направите и в какви срокове?
- 22 милиона до следващите 3-4 години.В концесионния договор е записано 5 г., но в първите 3 г. ние ще изпълним програмата. Това означава оборудване на надземния комплекс - електропроводи, подстанции, битови помещения, цялата площадка, пътища, транспортни връзки, купуване на подемни машини за вертикалните шахти, като само една струва около 1,5 млн. лв. Освен това, трябва да се купят лебедки, въжета, да се направи армировката на вертикалните шахти, след това да се направят хоризонтални изработки. Отдолу си е цял подземен град. Трябва да има локомотиви, които да возят вагоните с рудата, а и товарачни машини, които да я натоварят. И всичко това е един огромен поток от техники и съоръжения. Но специални машини има за прокарване на вертикални изработки, те се наричат KTV. Много са нещата, но ние знаем точно кои са и точно кога да ги купуваме.
- До тук с “Върба-Батанци”. Тази пролет взехте и “Горубсо-Мадан”. Какво се случва там, след като станахте собственик и на тази фирма?
- Случва се, че “Горубсо Мадан” вече е в здрави ръце. “Минстрой Холдинг” и КЦМ - Пловдив, с които станахме собственици на “Горубсо Мадан”, са много големи предприятия, с много голям финансов потенциал и с много големи специалисти. При нас практически са събрани най-добрите специалисти в подземния добив на полезни изкопаеми. В Златоград и в Мадан имаме невероятен потенциал от добри работници, много добре обучени. Подземната работа е много сложна и миньор не се става за един ден. Нашият голям капитал е именно в хората. Работници - изключително добре подготвени, инженери - изключително добре подготвени и двете мощни предприятия, които имат финансова и икономическа мощ да осъществят това нещо. Ние само за по-малко от месец разплатихме 22 млн. лв. задължения на “Горубсо- Мадан”. Реално разплатени задължения и доставка на нови машини, а не само подписани спогодби и обещания. Ето, това е да попадне предприятието в здрави ръце. Второ, да направиш предприятието работещо, т.е. да има машини по целия цикъл - от пробиване до товарене и до износ. Това нещо ние за по-малко от месец сме го направили. Имаме, разбира се, още много за оправяне, но там процесът продължава няколко месеца. Но предприятието още първия месец свърши добра работа. Постигна 1160 тона концентрат, което не е правено много отдавна и това е действително една отлична работа за първия му работен месец. Това са фактите.
- Освен заплатите на миньорите вие извършихте и редица дейности, свързани със сигурността на техния труд ...
- Това е азбуката в минното дело, започва се с личните предпазни средства на миньорите. Работното облекло - специални ботуши, каски, противогази, лампи - всичко това са тяхните лични предпазни средства. Ако те не са изправни, ако не са редовни, ако не са хубави - миньорът не трябва да влиза в забоя на работа. Тоест, ние започнахме с това - да създадем реални условия за работа под земята, в рудниците, защото там компромиси не могат и не трябва да се правят никога.
- Инж. Вълканов, министър Добрев каза нещо много важно и то е, че Вие - Николай Вълканов, нямате никакви неизпълнения по своите концесионни договори. Как постигате това?
- Човек, като прави бизнес-плана за месеца, за годината, трябва винаги да сложи всички разходи. Ако от приходите има разлика с разходите, това са парите, с които можеш да разполагаш, т.е. само печалбата. Всичко останало трябва да се плаща веднага. Ако заплатите трябва да се платят на 25-и, то трябва да се платят на 25-ти, доставки, концесии. Държавата живее от бизнеса, когато той е коректен и си плаща. Трябва редовно да се плащат концесионните такси, трябва да се плащат и задълженията към общините, защото те живеят пак благодарение на данъците, които трябва да съберат от нас и от таксите. Това е правилото в бизнеса, трябва да го спазваш, ако искаш да си успешен. Веднъж направиш ли компромис, започваш да правиш много компромиси и накрая изчезваш.
- И каква е печалбата на държавата от концесионните договори за “Горубсо- Мадан” и за “Върба-Батанци”?
- Средно от една концесия е около $ 500 000, пример тук “Върба-Батанци”. Смята се в долари, тъй като самият метал е борсов. Ако цената е по-висока и концесионната такса става по- висока. Това са около $ 500 000. Доларът е 1,50 лв., значи до 1 млн.лева е концесионната такса за едно находище. Но освен че се осигуряват работни места, не изключвам и социалната помощ, която ние оказваме на общините - там, където сме по места. Защото това също е част от нашата дейност. Ние сме социално отговорни към общините, където живеят и работят нашите хора.
- Може би ще кажете за направените от Вашата фирма инвестиции в последните години! Има ли такива и какви са те?
- Ще кажа само, че за последните 3 г. във възобновяеми енергийни източници сме инвестирали близо 100 млн. лв. Но не е само това. Ние правим непрекъснато малки ВЕЦ-ове, като сами осигуряваме средствата и сами си ги изграждаме. Това е едно направление, където сериозно инвестираме и ще продължим да инвестираме. Става въпрос за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Цената пада, трябва да пада и на произведената електроенергия от слънце, тъй като инвестиционните разходи падат непрекъснато, защото са процес. А когато тези разходи падат, то пада и изкупната цена. Ние вървим по модела на Германия. Там започнаха с 400 евро, докато стигнаха тази цифра, която е горе-долу и при нас - около 150-200 евро ще бъде цената на енергията, произведена от слънце. Но аз имам и друго разбиране за добиването на енергия от възобновяеми енергийни източници, тъй като ще дойде време, когато всяка една къща ще си има своите 20-30 kW и ще си произвежда електроенергия за своите нужди. А вече има и акумулиращи батерии, в които произведената енергия се запазва и вечерта, когато няма слънце, започва да се работи с батериите. Това вече го има и се прави.
- И какво означава всичко тава, все пак?
- Означава, според мен, че това е един огромен резерв за производство на ток, имайки предвид, че АЕЦ “Белене” няма да го има. Което обаче не значи, че ще имаме дефицит на ток, или че ще закъсаме за електричество.Водите и реките са огромен ресурс на България за производство на ток, който обаче,за съжаление, много малко е използван.
- Нека да “скочим” в Златоград, г-н Вълканов! Ще припомня, че под мините там има езеро с гореща вода с обем, подобен на язовир “Искър”. Ако не се лъжа, това са 300 млн. куб. м минерална вода с температура 102 градуса. Вие знаете, че имаше един проект на държавата да се изгради тръбопровод, който да отведе тази вода до Златоград, но проектът от години е замразен. Дали е голяма за държавата тази инвестиция от 15 млн. лв - по стари изчисления, и Вие имате ли намерение да се включите в проекта, ако се размрази и се потърсят частни компании? Които да построят хотели, балнеоложки центрове, оранжерии и да осигурят с водно отопление Златоград, а това хем ще развие бедния район, хем ще бъде по линията на корпоративно-социалната отговорност?
- Благодаря за хубавата тема и правилния, и точен начин, по който я описахте. В случая става въпрос за една аномалия, която в Европа я има само на две места. Огромно количество топла минерална вода с доказани качества - питейни и лечебни, 300 млн. кубика, извираща със 40 литра в секунда! Тази вода, ако влезе в града, първо ще има един нов огромен растеж на Златоград и в Родопите. Защо? Защото това ще бъдат хотели, ще бъде балнеология, а само на 5 км е и пропускателния пункт с Гърция. Гръцките туристи обичат да идват и да правят у нас такива процедури. Както се развиха Петрич и Сандански, така ще се развие и Златоград.Второ, тази вода ще се използва по социално направление. Тя е готова да отоплява сградите в Златоград. Това са болници, училища, читалища, община... Говорим за общинска и държавна собственост, която може да се отоплява безплатно, тъй като водата е с такава температура, че не се налага да се догрява. Трето - хотели, балнеология, отопление. Четвърто, изграждане на оранжерии. Този район може да стане огромен производител на зеленчуци и на цветя не само за България, но и за цяла Европа.Такъв проект има и той стартира в 2009 г. Имаше конкурс, “Минстрой” спечели конкурса, а проектът е за около 16 млн. лв. След това обаче беше спрян и то справедливо, според мен, защото, когато има криза, то няма и възможност да се финансира. Но сега и министър Дянков, и премиерът, като беше преди дни в Мадан, каза, че са осигурени пари - тази година 2-3 млн лв., но така, поетапно, за година-две да се изгради. Ние като строители поемаме ангажимента да не искаме индексация на цените, въпреки увеличението на дизела, на метали и т.н. Тоест, ние да помогнем за неговото изграждане, но да не се налага да се увеличават сметките. Убеден съм, че проектът ще бъде реализиран. А вложените средства, според мен, държавата много бързо ще си ги получи обратно - от концесионни такси, от отоплението на сградите, от данъци, мита и др.
- Г-н Вълканов, Вие сте и от научните среди, преподавате в МГУ, доктор сте на техническите науки, а в “Минстрой” има и Институт по строителство и минно дело, в който работят едни от най-добрите специалисти в областта на минното дело. Досега какъв е реалният принос на този институт не само за Вашата компания “Минстрой”, но и за развитието на рудопроизводството в региона?
- Вярно е, че имаме много силен Научно- изследователски съвет, съставен между “Минстрой” и между Минно-геоложкия университет /МГУ/, в който аз съм председател на настоятелството. Разбира се, чета и лекции, които, изнесени от производството, са много интересни.Всъщност ние имаме изключително жива и действена връзка помежду си. Истината е, че целият минен бранш е много обединен около науката. И най-полезното е, че използваме целия капацитет на МГУ. Там са насочени по специалности, там са най-големите професионалисти -професори, доценти, преподаватели. Второ - обогатяване, трето - геология. По всички направления имаме най-добрите специалисти не само в България, те са на световно ниво. Но истината е, че за да бъдеш успешен в един отрасъл, трябва да правиш наука. Новостите,които имаш днес, трябва да ги прилагаш, за да си успешен. Това е една от основните причини за нашия успех - връзката и работата с науката по проблемите, които в дейността ни възникват всеки ден.
- Задава се 60-годишнината на “Минстрой” холдинг. Вие сте били един от директорите на фирмата и през социализма, сега каква е равносметката, какво е най-важното, което бихте казали за това предприятие в момента?
- Това предприятие изгради минерално- суровинната база на България.Всички тези, за които говорим - “Горубсо-Мадан”, “Горубсо- Златоград”, “Върба-Батанци”, мини “Перник”, мини “Марица-изток”, в Димитровград - всички мини. Огромната полза от създаването на “Минстрой” и огромната диря, която е оставил и сега прави, е най-характерното.Като пътувам по тунела на Витиня - “Минстрой” го е строил, по магистрала “Тракия” тунела на Траянови врата - “Минстрой” го е строил, първият лъч на метрото - “Минстрой” го построи, както и инфраструктурата на големите комплекси “Дружба”, “Обеля” и всички топлофикационни проходими колектори в София. Изключително много неща са построени през тези години от “Минстрой.
- За финал, г-н Вълканов, какво още бихте казали, за което аз не Ви попитах?
- Бих казал, че е добре, когато има един мониторинг върху нещата, защото знаем, че един ден все някой ще ги разказва на хората в държавата. И съвсем за завършек, благодаря за интереса и точното отразяване на нещата около холдинга “Минстрой”, “Горубсо-Мадан”, “Върба-Батанци” и въобще около рудодобива в региона, известен някога като Родопски минен басеин.
Разговора води: 

Илияна БЕНОВСКА

ЗА 10 ГОДИНИ НА ЕТНОГРАФСКИЯ АРЕАЛЕН КОМПЛЕКС - МИТУШЕВ ПРОМЕНИ ЗЛАТОГРАД

За 10 години на Етнографския ареален комплекс инж. Александър Митушев промени Златоград. Това бе оценката на приятели и гости на града в събота, на юбилейните тържества, организирани насред малкия калдъръмен площад до “Сивриевата къща”. Но това признават и самите златоградчани, изпитали на собствен гръб промяната, докарала им 2 500 туристи само през 2010 г. занаятчийските работилници терзийска, гайтанджийска, сарашка..., воденицата-караджейка, тепавица и валявицата са само част от атракциите - примамващи гости отблизо и далеч. Ами обредният празничен календар, с кукерите, с обрядът “Пеперуда”, със сръбската скара и възстановките, в които се включва целокупното население на Златоград, превръщат празниците в част от ежедневието на самите хора от златния град. В самата възстановка на представлението от Дельовите дни, тази събота участваха имена като Вили Чаушев и Михаил Илийков, познат на родопчани от ролята на Борислав в едноименната пиеса на Вазов. Да зачетат юбилея на Митушев пристигнаха и поетите Иван Гранитски, Любомир Левчев със съпругата си художничката Дора Бонева, евродепутатката Антония Първанова, сподвижниците му в археологичното дело - проф. Николай Овчаров и в журналистическото - Симеон Идакиев, и още ред други имена.
Преди 10 г. не знаехме какво е културен туризъм, но той се създаде от Татул през Перперикон, Златоград, през долината на царете и се превърна в икономика, напомни проф. Овчаров. Някога златоградските чорбаджии са имали къщи край морето в Ксанти, а с отварянето на ГКПП-то това минало се връща и днес, направи паралел той. Докато гостите на празника - всеки по своему успя, да се докосне до възродената стара архитектура и новия възрожденски дух на стария град.
Анета ТОДОРОВА

НОВ РАЗВОЙ: СТЯГАТ ТУБДИСПАНСЕРА ЗА СТАРЧЕСКИ ДОМ

* Делят двора, половината ще е за онкоцентъра по гръцкия проект


Стягат бившия тубдиспансер в Смолян за дома за стари хора, стана ясно на пресконференция на кметската управа в сряда. Имаме разговори за съвместен проект с БЧК, за да стане обаче, ще трябва да подготвим документи за разделяне на двора, обявиха от Общината намеренията си за сградата, която не работи по предназначението си вече година.
Другата половина ще е онкоцентърът, за който има потвърждение от гръцка страна, че проектът не е анулиран. Свит е обемът, обясни кметът Николай Мелемов, но не уточни с колко.
Преди година се прокрадна идеята, че гърците могат да се откажат заради това, че някои среди в Смолян не дооцениха помощта им. А от областната МБАЛ при предишното й ръководство се опитаха да изземат апаратурата, която е специално купена за центъра по проекта и е на стойност 1 018 650 евро. мотивът на предишния директор доц. Иванов бе, че бездействала. Само че партньорите от южната ни съседка категорично обявиха, че я дават само и единствено за Регионален онкоцентър, а не да се инсталира в две стаи, примерно. Доставката на оборудването е направена още през септември 2009 г., но заради бавенията по строежа на сградата - новото крило на тубдиспансера, то не можа да проработи. Причината обаче бе в МРРБ, което се ангажира с процедурите по европроектите. И по-конкретно в дирекция “Европейски инфраструктурни проекти”, която на няколко пъти през 2010 и през 2011 г. пуска тръжни документи за избор на изпълнител.
Сега министерството на Лиляна Павлова щяло да обяви нова процедура за доставка на мебели и оборудване.
Доставената в предишния мандат апаратура по проекта е още на съхранение в Общината. Застрахована е, допитали сме се до лекари, няма проблем, годна е за експлоатация, обясни пък заместникът на Мелемов, Мартин Захариев.
Ани ЛЮБЕНОВА

АЕЦ = НЕЗАВИСИМОСТ

СРЕЩУ ЕЛИТНАТА ЦЕНА НА ТОКА

* Съветски сателит означава 1млрд. от реекспорт и 1 млрд. от оръжие, припомни акад. Георги Марков от инициативния комитет в защита на новата атомна в Белене

Дора Янкова, акад. Марков, Емил Хумчев от Златоград и историка Андрей Печилков.

АЕЦ означава независимост и да не ни броят към обслужващите държави, каквито са в момента Гърция и Турция, заяви в четвъртък в Смолян акад. Георги Марков - член на инициативния комитет в защита на строящата се в Белене нова атомна централа.
През 2001 г. като член на комитета в защита на АЕЦ “Козлодуй” пак бях в Смолян, искаха да затворят 3-ти и 4-ти реактор на централата, припомни той. Сега казват - няма нужда от Белене, а почти готовият реактор ще стане 7-и блок на “Козлодуй”. Само че там площадката не е готова и ще й трябва 5 години, затова ще го продадат пак на половин цена, както стана с предишните реактори, прогнозира членът на БАН.
Вина за затварянето на 3-ти и 4-ти блок е на госпожа “йес” Меглена Кунева, а за 1-ви и 2-ри блок на сегашната евродепутатка
Надежда Михайлова, която вече е забравила затова, каза историкът на среща със смолянчани, организирана от БСП.
Токът се покачва постоянно, а ние от 1984 г. сме ядрена страна, но с лека ръка се отказваме от това, напомни той. Ние сме били с най-ниски данъци и най-евтина работна ръка, както казва министър Дянков. Кой печели от това - големият капитал, и обвини финансист № 1 на България в прокарване на интересите на чичо Сам. С искането му да се замрази “Белене” и да се спре Южен поток, с което руските интереси у нас да спрат, макар че руснаците искат сами да построят централата.
1 млрд сме вземали от реекспорт на стоки и още 1 млрд. от производство на руско оръжие, това означава съветски сателит, нека го знае Дянков. За разлика от сегашното раболепно отношение към САЩ, което не носи нищо на България.
Да се издаде брошура и на достъпен език да се обясни какво означава атомна енергия, предложи единственият енергетик в залата - вече пенсионираният инж. Анастас Марковски, който обяви, че дава затова 100 лв. от скромната си пенсия. Той подари на акад. Марков такова издание "АЕЦ - "да" и "не" , излязло през 1994 г.
За 47 години семеен живот едно дърво не съм внесъл в къщи и аз съм за съветска власт и електрификация, обяви някогашният говорител на “Родолюбие” Момчил Мусорлиев. Той попита защо историк говори по темата за АЕЦ, а не евродепутатът от Смолянско Владимир Уручев, който е от тази сфера. И застъпи тезата, че ако едно правителство няма пари, за да построи АЕЦ “Белене”, един народ трябва да ги намери и да я плати.
Проблемът не е в парите, а в политическото желание. Централата се изплаща за 15 г., а за 60 години дава печалба близо 20 млрд. евро, заяви Дора Янкова. Според разписаното от България пред ЕС постепенно ще ни останат само въглищните ТЕЦ-ове, и докато сега имаме гарантиран пазар на еленергия, то в бъдеще ни чака внос и то на скъпи цени, отбеляза тя. И вметна, че очаква подкрепата на интелектуалците за отстояване на независимостта на България, затова и срещата е в КДК-Смолян. Досега в подкрепа на идеята за 1-вия референдум у нас от областта са се разписали 4 500 човека, а абмицията е поне 22 хиляди да сложат подписа си там.
Анета ТОДОРОВА

петък, 15 юни 2012 г.

КЕРМЕНСКА И БОЕВО - ЖИВИТЕ МАХАЛИ ОТ МЪРТВОТО СЕЛО СТРАШИМИР

Няма как да не сте виждали табелката “Страшимир - 2 км”, на разклона на Печинско, по пътя Мадан-Златоград. И да не се изкушите да свиете вдясно по нея, за да видите има ли го още село Страшимир, изнасяло руда за Англия далеч преди 9 септември 1944, а след 1950 г. - за Полша. Малцина от съвременниците ни знаят това, а онези, които го помнят, са още по-малко.
Хубав асфалт, но тесен, което ще рече, че пътят се ползва ежедневно, но пък от малко хора - затова и не е разширен. Две коли се разминават спокойно по завоите, само ако водачите карат внимателно и не се ширят по шосето. Къщи - накацали от дясно по ската, няма табела кога почва селото. Голямо обръщало и се чудиш - село ли е, махала ли. Но продължаваш напред. Мъж се върти около имота си - къщата му е точно на пътя.


Ей я, страшимирската жила, показва с носталгия Пламен Керменов - главният механик на двата рудника в Мадан.

В махала Боево сме, малко по нагоре е Страшимир, или по-точно кметството, което е останало от него, обяснява човекът дружелюбно. И се подсмихва на питанията има ли го селото или не. Къде са блоковете на някогашното “Горубсо”, които се продаваха преди 20-на години буквално за тухли и желязо. Но не и като апартаменти.
Нищо не е останало от тях, ей там долу под старата пожарна са, сочи Джамал Мехмед. Ама защо ви са, отдавна ги няма, а пътят до тяхното място е чер, не става за вашата кола, пояснява човекът. Той самият работи в Мадан - в спасителната на “Горубсо”, а тук в махалата е наследствената му къща, в която си идва само за събота и неделя. Същото е и за малцината местни хора, които населяват останалите оцелели 20-на къщи. И те си идват само за уикенда, а в имотите тук -там са останали възрастните им родители, за което свидетелства тора на улицата. Сиреч тук все още се гледат крави, а ливадите по околните баири се косят.
От Страшимир е останала една голяма фотография, мога да ви я покажа в Мадан, разказва Мехмед. Там се виждат блоковете, а хората са били повече от 4500 жители, сега има-няма 30-ина, пак се усмихва той. А историците наистина потвърждават, че в периода 1951- 1975 г. населението тук между двата върха Буговица и Петровица, е наброявало 4800 души.
Продължаваме по отсечката и обръщаме пред кметството. То е и поща, вдигнато направо на пътя, само че от дясната страна на ската. Двата флага само бележат, че е обществена сграда на два ката. Събота е, няма джан - джун, не че по друго време наоколо щеше да бъка кой знае от колко народ.
По пътя на връщане малко преди старата пожарна спираме при друг човек. И той живее в Мадан.
А тук е махала Керменова, както сме ние всичките Керменови, словохотливо разказва родопчанинът. И докато питаме къде е прословутият рудник “Страшимир”, се оказва, че сме попаднали точно където трябва. А това е Пламен Керменов - главният механик на двата рудника в Мадан.
Ей го входът на рудник “Надежда” - 1-вият, от който са добивали в Страшимир оловно-цинкови руди. А вие сте точно под него, вратата му е заварена, за да не влизат и да се претрепе някой, решил да вади желязо, показва 46-годишният мъж. И обяснява предвидливостта на местните стопани да не позволят вандали да влизат из рудниците им.
А това тук е страшимирската жила, пак ни показва с вещина човекът, докато се дивим на подредените камъни, опасани с дървесина, които подпират скалите, за да не се сринат на пътя.
А селото наистина е кръстено на Антон Страшимиров, авторът на “Хоро” е минавал от тук преди цели 97 г. През далечната 1915 г. като адютант на Атанас Савов - командир на полк на път за Гърция. Спрели са до параклиса на Св. Георги до Боево и на Страшимиров се приписва заслугата за откривателството на местните залежи от олово и цинк. Той отбелязва несметните по думите му богатства, които се крият под тази планина. Което кара малко след войната Савов да вземе концесия от държавата тук и през 1927 г. да основе дружество “Български метал”. Макар че историята е записала и френски инженери, които са работили по тези места в периода до 1920 г.
Още стои бункерът за претоварване на рудата към гара Подкова, от където се е изнасяла първоначално за Англия, където се е преработвала, обяснява Пламен. Това обаче не задоволявало българския индустриалец, който в първите си години работи с англичаните. А трудът е изключително ръчен. Евтина работна ръка имало в Родопите и тогава. Но находчивият българин решил, че му трябва на място флотационна фабрика, за да си вади сам концентрата и я вдигнал в село Средногорци. Избрал мястото й заради огромните води на Арда.
Съдбата обаче не е била чак толкова благосклонна към фабриканта. Дейността му се разраснала, с кораби започнал сам да кара добитите метали от района на Печинско. Корабите му обаче са потопени в Бургас, което довежда до фалита на Савов, разказва част от историята Пламен, а потвърждения за фактите му намираме в книгите.
Руда се вади освен от “Надежда” и от: “Страшимир”, “Градище” и “Гидюрска”, която има излаз и откъм Страшимир, макар че днес в този рудник се влиза откъм село Ерма река.
На 1 юли 1950 г. от бившето Държавно минно предприятие “Родопски метал”, което е експлоатирало рудник Страшимир, със седалище в село Средногорци, е създадено “ГОРУБСО”. Рудата се преработвала отново в тукашната флотационна, а част от количеството се продавало на АД “Пирин” за преработка в обогатителната фабрика в Кърджали. Част от рудата пък пак чрез гара Подкова пътувала за Полша, сочат историческите факти.
118 са жителите на двете махали Керменска и Боево в Страшимир, обяснява кметският наместник три мандата Борис Пулев. И вероятно визира официалните данни по последните регистри. Той отговаря и за съседното село Цацаровци. Няма и 250 метра между двете махали, уточнява още управникът, който преди да стане професионален кмет, има зад гърба си 30 години в мините. Само че в златоградските, в които е отговарял по думите му за токовете.
Малко е работата в днешно време, признава управникът. И сочи, че хората от Страшимир в работоспособна възраст пътуват или до рудниците в Ерма река или до Мадан, пак за да работят в “Горубсо”.
Затова пък в Страшимир още пазят носталгията по добива на метали тук, който е давал работа на място за хора не само от двете махали, но и от съседните селища. А командирът на българската войска Савов е запомнен с добро. Не е оставил неразплатен борч към никой от работниците си, въпреки че го е сполетяла най-голямата беда - да фалира, разказва Пламен Керменов. Отворил складовете и се разплатил с всички. Давал дрехи, сапун, дървен материал, каквото има, за да не остане длъжник на никого в надниците. Това се коментира в мъртвото вече село Страшимир - обезлюдяло след затварянето на мините, в което едва пърхат живи две махали - Боево и Керменска.
Анета ТОДОРОВА
От 14-те ученици, завършили тази година Професионалната гимназия по приложни изкуства в Смолян, 8 са със специалност “Художествена тъкан” и 6 - със специалност “Рекламна графика”. Творбите на младите художници са изложени в КДК-Смолян, а в понеделник дипломиралите се рекламни графици представиха свои проекти за рекламна стратегия на фирми с различни предмети на дейност. Изложените атрактивни пана - гладка тъкан, китени и плъстени, пък са дело на завършилите “Художествен текстил”. Като подкрепа на дипломните работи са и плъстените накити, аксесоари и модели на рокли.