петък, 30 ноември 2012 г.

ИНЖ. НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ СТАНА "МИСТЪР ИКОНОМИКА"

Собственикът на двете дружества “Горубсо” в Златоград и Мадан стана тазгодишният носител на наградата “Мистър Икономика”. Призът му връчи вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на официална церемония в Националния исторически музей. Общо 45 мениджъри и собственици на компании от България се състезаваха в тазгодишното изда
ние на конкурса на списание “Икономика” и www.economymagazine.bg. А председателят на Управителния съвет на “Минстрой Холдинг” инж. Николай Вълканов с инвестициите, които направи само за тази година в Родопите, поемайки едно оглозгано дружество с поделения в Мадан и Рудозем, заслужено спечели и признанието на хората в Смолянска област, коментират запознати. Негови конкуренти, номинирани за приза, се оказаха Васил Кънев, Антон Петров, Иван Чолаков и Красимир Узунов. Друго познато име - Ветко Арабаджиев, стана победител в категорията “За принос в развитието на туризма”. Наградата на собственика на “Виктория Груп” връчи зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов.
Многобройните гости на събитието успяха да разгледат оригинала на Панагюрското златно съкровище и други археологически ценности от колекцията на НИМ. А връчването на наградите става в присъствието на министри, дипломати, представители на бизнеса и политиката.

сряда, 28 ноември 2012 г.

ОТ РЕЙДА НА ЛЕВИЦАТА: ЗА ЛЪЖИТЕ, НАХАЛСТВОТО И ПЛАЧА В СМОЛЯН


* Назначени по програми от Ряка и Полк. Серафимово алармирали депутати, че ги карат да вадят картофи и секат дърва на кметски наместници...



За 3 години ГЕРБ показа как се управлява с лъжи, некомпетентност и нахалство, обяви вчера в Смолян ексенергийният министър Румен Овчаров, който е настоящ депутат от БСП. И даде простичка сметка, че затова време управлението на Бойко Борисов е похарчило 83 млрд лв., докато за правителството на тройната коалиция до 2008 г. сумата е 65 млрд. лв. И въпреки това пенсиите не са качвани, доходите са замразени, няма пари за здравеопазване, а всички българи са убедени, че правителството не може да харчи, защото няма пари. С ТАЗИ РАЗЛИКА ОТ 18 МЛРД. ЛВ., КОИТО Е ИЗХАРЧИЛО ОБАЧЕ, Е МОЖЕЛО ДА СЕ УВЕЛИЧАТ ПЕНСИИТЕ ЕЖЕГОДНО 10 ПЪТИ С ПО 9%, а магистралите, вместо направените 200 хиляди км., е можело да бъдат 600 хиляди км. и да опасват цяла България, вметна той.
За Смолян управлението пък се характеризира с “ох” и плач заради състоянието на града, заяви с две думи лидерът на БСП в областта Дора Янкова по време на вчерашния рейд из региона на множество депутати и разпознаваеми лица от нейната партия. Тя не пропусна да отбележи, че архитекти и проектанти от Смолян са поискали среща заради промените в закона за кадастъра, предложени от ГЕРБ, след които ще стане ясно, че САМО 4 ФИРМИ ЩЕ МОГАТ ДА ВЪРШАТ ТАКАВА ДЕЙНОСТ. И НА ТЯХ ЩЕ ИМ СЕ НАЛОЖИ ИЛИ ДА СТАНАТ ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ или нищо да не работят, което е обслужване на монопола, вметна тя. Кметът Мелемов сочи, че е получил фалирала община, но предходното управление му е оставило проекти за още 80 хил. евро и неслучайно заместникът му по европроектите Марин Захариев отбелязва, че Смолян няма пропуск по нито една програма, напомни още екскметът Янкова. По думите й най-болно й е ЗАРАДИ ИЗВАДЕНИТЕ ОТ ОБЩИНСКИ ЖИЛИЩА СОЦИАЛНО СЛАБИ ОТ ДОМОВЕ, които са част от 20-те, немогли да си плащат наема. Здравко спи на дивана в коридора на БСП-офиса или ако има 5 лв., отива в Устово, а Общината трябва да има поглед за такива хора, посочи още ексградоначалникът.
За два сигнала, получени от хора, назначавани по програми в селата Ряка и Полковник Серафимово, се зарече да пита в парламента бившият социален министър Емилия Масларова. Хората са я информирали, че в първия случай са били карани да вадят картофите на кметския наместник на Ряка, а във втория - назначеният за планински водач родопчанин се оказал шофьор на кмета. Поради такива практики Масларова изрази съмнение, че неслучайно наследилият я на поста Тотю Младенов идва често в Смолян, защото С ТАКИВА ПРОГРАМИ ЗА ЗАЕТОСТ СЕ ОБСЛУЖВАЛИ КАДРИТЕ НА ГЕРБ. А в Бургаско пък проектите се давали на фирми, близки на депутати, като обучители със съмнителна квалификация получавали огромни хонорари от порядъка на 180 евро на ден.
Покачването на пенсиите от идната година е нищо с 36% ръст на малката потребителска кошница, отбеляза тя. И заяви,че партията й настоява за 310 лв. майчинство на осигуряваните майки до 2 години на детето, защото те и съпрузите им са внасяли в държавата вноски общо 60-70 г., което е кощунство, че не могат да получат помощ в живота, когато им се налага за едно или две деца. 50 ЛВ. ПЪК ДА СТАНАТ ДЕТСКИТЕ НАДБАВКИ, независимо от доходите, обяви тя.
35% от безработните са младежи, а програмите за временна заетост минават през общинските и областната управи, което ще рече, че младите се назначават сега. И малко след изборите ще са освободени и излъгани, след като ще са работили за ГЕРБ, предупреди и Явор Гечев - лидер на младежокото обединение в БСП. И напомни, че липсва ИСТИНСКА РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, защото магистралите не са такава. Между 6 и 7 млрд. лв. се губят след покачването на акцизите, обяви и острието на левицата депутатката Корнелия Нинова. Приходите от цигари и горива са по-ниски спрямо 2008 г., когато самите данъци са били по-ниски. На отварянето на работни места, покачването на доходите, повече пари за здравеопазване и образование залага БСП, срещу средствата, заделяни за полиция и магистрали, простичко обобщи тя. ЗА ДОСТЪП ДО СВОБОДНИ КРЕДИТИ, ПО-МАЛКО РЕГУЛАТОРНИ РЕЖИМИ, ПРОПОРЦИОНАЛНО И ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ и сваляне на 10%, които накърняват и без това малките доходи на бедните,се обявиха още социалистите.
За завишение на парите в сектор Образование в държавния бюджет, апелира депутатът Валя Богданова, която не се съгласи с Дянковите нула процента за наука, отредени на БАН.
Парите за образование сега са 3.3% от брутния вътрешен продукт, докато при миналото управление са били 4.3%, обяви още народната избраничка, която влиза в парламентарната комисия от този ресор. Да се спази законовото изискване за 10% от парите за висше образование, които сега се спират, призова пък тя.
Анета ТОДОРОВА

ВИЕ ПИШЕТЕ ПСЕВДОИСТОРИЯ, Г-Н МОЛЛОВ!


Контрапозиция

Историкът Никола Дамянов има своите основания и аргументи, с които подкрепя идеята си за построяване на музей на християнството в местността Могилата над Смолян. Аз нямам контрааргументи, с които да се противопоставя на изразеното му становище. Това обаче, което искам да заявя от страниците на вестник ”Родопи ВЕСТ”, е желанието ми преди да се по
строи нов музей, да се инициира широко обсъждане и едва след консенсус да се премине към реализирането му.
Позицията на г-н Ефрем Моллов, оповестена в бр. 1442, ме смути най-вече с фантасмагористичните му обяснения на историята на местността Могилата. По мои категорични виждания неговите твърдения за произхода на българите мюсюлмани са невероятни измислици. А и историята отдавна се е произнесла по този проблем. Нямам намерение да доказвам безспорно доказаното. Но като филолог ще припомня три аргумента: съхраненият български език, топонимията и еднаквите фамилни имена.
Трудно ми е обаче да си обясня следното: защо днес, когато обществото ни полага усилия да се интегрира към европейските институции, когато търсим формулата на просперитета и се борим да надмогнем икономическата и финансова криза, отново с нечистоплътни намерения ни карат да се връщаме назад към разединението?
Мои приятелки, изповядващи исляма, изказват недоволството си от това, че медиите поставят тези проблеми на обсъждане. Защо - питат ме те - не се показват големите къщи, които си построихме, модерните домове, които наредихме, творческите ни постижения и пр., а се ровят в минали неща. Защото - отговарям им, сред вашите среди има хора, които са продали душата си на дявола, и без никакъв свян се превръщат в душеубийци.
Вероятно и г-н Моллов си задава въпроси, но в друга посока. Пита ли се той защо толкова млади родопчани напуснаха нашия край. Причините не са само икономически, а и нравствени. Младите хора не желаят повече да им се припомнят неща, които са част от родовата им трагедия. Друг пример: моя добра позната от Мадан, завършила с отличен успех висшето си образование, а след като се омъжи и роди, замина за Пловдив. В откровен разговор тя ми сподели: ”Напускам града, защото не искам на моя син да му казват ”помак”!”
Много примери могат да се посочат в полза на здравия разум, в който съм сигурна, че ще победи манипулациите на г-н Моллов! Защо Вие, господине, не работите за печеливша кауза: откриване на работни места, повишаване на доходите на българите мюсюлмани? Вероятно не знаете, че съвременните родопчани искат да работят на привлекателни позиции и да получават добро заплащане. Насърчавам Ви да работите в тази посока. Оттук също могат да дойдат пари. Но почтени.
Сийка КЕТЕВА

ЗА ДВА РАБОТНИ ДНИ: ПРОЕКТИ ЗА 11 МЛН. ЛВ. РАЗПИСВА РУДОЗЕМ

Румен Пехливанов
За два работни дни - днес, вторник, и в петък, 2 проекта разписва Община Рудозем - за общо 11 млн. лв. Всички те са защитени пред Държавен фонд “Земеделие” и са по Програмата за развитие на селските райони.
Днес от 15.30 ч. във ведомството на Мирослав Найденов е подписването на договора за изграждане на спортна зала и три спортни площадки - в града и в най-големите села на Общината. Става дума за Рудозем, Чепинци и Елховец.
За първи път пограничният град има шанс да се сдобие със своя зала за спорт, и то голяма. 13 вида ще могат да се практикуват в нея - от футбол, до баскетбол и хандбал. Ще има зала за борба и вдигане на щанги, специално помещение е отредено и за фитнес-зала, така че нашите спортисти ще има къде да се подготвят, разказа вчера кметът Румен Пехливанов.
Подписаният пък от него в петък проект за пътища засяга три населени места и е на стойност 5 134 000 лв. Той решава проблемите с пътната инфраструктура на жителите на махала Дуревска към село Чепинци и селата Борие и Рибница. И трите отсечки опират до Републиканска пътна мрежа в “Път 2-86 - Пловдив-Асеновград-Смолян-Рудозем-Елидже” и досега не са финансирани за ремонт или реконструкция. Четвъртият, който също опира в “Път 2-86”, е за селата Грамаде и Оглед, сочат от кметството. При предходния кмет на Общината има частично асфалтиране с частично разплащане в Грамаде и Оглед, и с това според настоящия градоначалник е отрязана възможността за кандидатстване в това направление.
До одобряване на проекта се стигна, след като тази година е дадено разрешение на кмета от Общински съвет-Рудозем за кандидатстване. По време на заседание на ОбС по въпроса общинската управа е остро критикувана от опозицията за отказа да започне изпълнение на проект за с.Мочура по същата мярка. Но според градоначалника слабостта на проекта за Мочура е, че не решава проблема като цяло с пътя и пропуска “получерния” път на селата Пловдивци и Корита.
Затова настоящата управа готви проект за 3-те населени места от началото на Пловдивци през Корита до Мочура.
Лили БЛАЖЕВА

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

ПОЛИЦИЯТА ЛИ Е СЛАБА, ЧЕ ЩЕ Я ДУБЛИРА ОБЩИНАТА?


РЕФОРМИ В СМОЛЯН

Полицията в Смолян ли е слаба, че Общината иска да я дублира, създавайки смесена общинска фирма с пловдивско дружество? Според докладната записка на кмета Николай Мелемов има “неотложна необходимост от нова политика в областта на организацията и контрола на движението и паркирането. Все по-актуален става и проблемът със сигурностт
а на гражданите - децата, учениците... Община Смолян е един от големите собственици на имоти, поради което се налага формирането на съвременна секторна политика..., за противодействие срещу негативни прояви и събития”. Или иначе казано, на общото дружество, което ОбС-Смолян, ще решава да учреди в петък с “Алфа Сот Секюрити” ЕООД, с адрес Пловдив, ще се разчита да поеме “контрола по улици и паркинги, които представляват публична общинска собственост”. Доколко тук тази нова организация ще има ефект при условие, че по Закона за движение по пътищата правомощията са само на истинската полиция, която си се оправя чудесно с един малък град, какъвто е Смолян, е друг въпрос. Не бива да се пренебрегва и проблемът, че не неизрядните и скандалджиите водачи са мъката на Смолян, ами липсата на парко места. Градът “няма утвърдена практика по отношение специално на сигурността на детските и учебни заведения”, сочи още кметът, което ще рече, че новата фирма ще се погрижи и за тях. Това досега пък не е било на дневен ред заради многобройните програми за временна заетост, които назначават лица за охрана точно на школата. И чиято издръжка естествено минава за сметка на ведомствата, командвани от социалния министър Тотю Младенов. Ще се решал и проблемът с бездомните кучета - за тях, пък според закона за ветеринарно-медицинската дейност, трябва да се ангажират специално обучени за целта хора, а не редови униформени. В самото решение пък към докладната, което ще се предлага на общинарите, ясно е записано като предмет на дейност “охранителна” - от “охрана на масови прояви или дейности с краткосрочен характер”, нещо, което го прави охранителна полиция, до “видеонаблюдение”, стопанисване и експлоатация на зони за кратковременно паркиране”, “репатриране на автомобили посредством специализирани автомобили и технически средства и блокиране на колелата на автомобили”. Т.е. Смолян най-накрая ще се сдобие с паяк, който да му пълни хазната, нищо че вече има в България осъдени общини за тази дейност, като Шумен например. На фирмата ще се вмени и “контрол върху популациите на котки, кучета, превенция и противодействие срещу безстопанствените животни”, но тя ще има и “търговска, комисионна, посредническа, консултантска” и т.н. дейност. По 50% е участието на общината и на пловдивската фирма, а начело ще стои управител, като предложението е за 62-годишния Георги Бояджиев от града под тепетата. Човекът сега е консултант към Община Смолян и работи като сътрудник на “Алфа Сот Секюрити”-Пловдив. Бил е през годините и в Общинската охрана на Община Пловдив, съдружник в трудово- консултантска и посредническа агенция, а преди 1989 г. инспектор в Инспекцията по труда.
Никъде от докладната обаче не става ясно, това дружество как ще си заработва парите и как ще плаща заплати на охранителите, след като ще пази обществени обекти, които не носят приходи, с изключение на паркингите.
Това явно ще стане ясно на самото заседание на ОбС, когато думата ще имат общинските съветници.
Затова пък на последния си отчет ОДП-Смолян обави 3 пъти спад на престъпността, което ще рече, че все още си оставаме оазис на добруването поради моралните задръжки на родопчани. Униформените заявиха и че са на 3-то място в България по разкриваемост, което ще рече, че тук престъпниците са постоянно под наблюдетние и полицията си се справя сама с положението. А на една орязана откъм пари община като смолянската, не й трябват още тежести.
Анета ТОДОРОВА

ОМБУДСМАНЪТ КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: НЕ ИНСТИТУЦИИТЕ, ГРАЖДАНИТЕ ВИНАГИ СА ПРАВИ

- Г-н Пенчев, Вие сте вторият омбудсман на Република България, но все още има хора, които се питат какво прави омбудсманът?
- Той на първо място защитава правата и

интересите на гражданите. В някои държави, като Румъния, той се нарича народен адвокат. Във Франция доскоро беше посредник медиатор, сега е защитник на права. Това е основната функция на омбудсмана, тя е до такава степен фиксирана в закона, че дори доскоро аз нямах право да бъда сезиран от юридически лица, а само от физически. Сега се направи поправка в закона - малко разум се внесе, и мога да бъда сезиран и от юридически лица с нестопанска цел. Идеята е омбудсманът по никакъв начин да не бъде лобист на бизнес интереси, а да защитава обикновения човек. В тази насока е и ограничението, че аз мога да сезирам Конституционния съд, но само за закони, които нарушават конкретно интереса на гражданите, макар погледнато от гледна точка на правото, всеки един закон, който е противоконституционен, нарушава правата на гражданите. Защото живеем в една нехармонична и противоконституционна правна среда. Но така или иначе, това ограничение съществува. Конституционният съд го спазва много стриктно. Очевидно тук има малко уплах, ако отворим вратата, да не я отворим широко, защото знаете, че българските граждани нямат право на индивидуална жалба пред Конституционния съд и идеята е омбудсманът да сезира съда, да бъде връзката между хората и Темида. Основната функция на омбудсмана е да защитава правата на хората.
- Кои права конкретно?
- Ако ви кажа по броя на жалбите, които получавам всяка година - не става дума за тези възвишени права - свобода, слово и съвест. Не, хората се оплакват най-вече от диктата на монополите, доставчиците на обществени услуги. Тук допираме до много други права, примерно правото на човек да бъде информиран. Хората не разбират каква точно услуга са получили, в какъв размер и защо плащат повече или различно. Пример е при Топлофикация, аз нямам радиатори, спрял съм ги, но трябва да плащам, защото имам дял от общите части на сградата, които също нямат радиатори, както беше по-рано. Но така или иначе тази фикция се поддържа по закон и хората плащат и не могат да се откажат. Емблематичен е и примерът за такса смет, която се плаща върху данъчната оценка, а не върху количеството отпадъци, които си произвел. Т.е. не за това, което върши общината, а за някакви фикции. При синята зона също плащаш някакви фикции, ти не знаеш дали ще намериш място да паркираш, но плащаш винетка месечна или годишна. Много граждани се оплакват, че местните власти по места не им осигуряват достъп до обществена информация. Едно право, което много трудно си проправи пътя до България. Законът беше изменян няколко пъти. В първите години мисленето беше различно, администрацията не можеше да си представи, че някой обикновен гражданин може да й каже: “кажи ми, тези пари, които получавате от бюджета, за какво ги харчите”. И “дай ми документ от вашето заседание”, еди кое си. Но слава богу, с помощта на съдебната практика, на неправителствени организации и хората вече се научиха, че имат право да бъдат осведомявани какво се случва в държавата. И държавните органи се научиха, че трябва да предоставят такава информация. Така или иначе, но продължава стремежът с такива оправдания - в момента те са търговска тайна, търговски отношения и т.н. Не се казва как се разходват нашите средства. Защото, когато Общината плаща или министерството плаща, това са нашите пари, на данъкоплатците. И няма никаква тайна.
- А омбудсманът има ли възможност да помогне в тази насока?
- Другата му основна дейност е посредническата. Той не само защитава правата на хората, а се опитва да извади противоречията. Има една стара максима в правото, че най-лошата спогодба е по-добра, от най-доброто съдебно решение. Затова омбудсманът съдейства не само да помири гражданите с администрацията, но той трябва да бъде и посредник дори между институциите в държавата и между различни видове власти. Има проблеми, които назряват, те обаче зависят много от различни ведомства. Омбудсманът трябва да формулира въпроса и да събере институциите на една маса. Често пъти в моята практика се разбира, че ние сме нямали различия. Ами единият спори и въпросът не се решава, защото няма кой да ги събере да се разберат.
- И все пак, Вие нямате правомощия да решавате проблемите?
- Да, аз не мога да уволнявам. Не мога да налагам глоби, да наказвам, но аз мога да правя препоръки, мога да отправям питания, да искам отговор. И накрая да цитирам в годишния доклад или на кръгли маси, или с някакви публични препоръки, че еди коя си администрация, според мен, си върши лошо работата. А еди коя си администрация е много добра. Присъдата е морална, вярвайте ми, в правовите държави с традиции с институцията на омбудсмана, една такава морална присъда е по-сериозна и от съдебната присъда. С публичността, чрез медиите, действително една такава препоръка, може да остане обществено достояние и да отговаря на разбирането на хората. Администрацията рано или късно се съобразява с това, което казвам. Това е силата и затова не е необходимо да се изброяват изчерпателно неговите правомощия. Защото това ще го ограничи, а животът поднася най-невероятни казуси.
- Дълго време сте бил съдия. Може ли да направите разликата между двете институции?
- Формално омбудсманът е много по-свободен от съдията, който казва, този акт на администрацията е законен, не е нарушен закона. И дори да е убеден, че администрацията не си върши работата, че я върши формално, той няма право да го каже. А омбудсманът казва: “законът е спазен, обаче това не е справедливо, няма здрав разум това решение”. Тук вече идва основното право на хората на добра администрация. Която не само да спазва законите, не дай си Боже да не ги спазва, но така да работи, че да бъде в максимален интерес на хората. Защото държавата по начало е възникнала с нейните институции, когато обществото е имало необходимост някой да регулира развитието му, някой да създаде правилата и да ги спазва, за да бъде по-подреден животът. Държавната администрацията е създадена не за себе си, а за гражданите. При мен идват в последния момент, когато вече са толкова изнервени и обезнадеждени, че често пъти си изливат гнева върху мен и моите сътрудници. Ние не им се сърдим, никой не е дошъл при омбудсмана от добро, да се похвали.Ние сме последната надежда.
- Пътувате често, как мислите, хората чувстват ли се граждани или по-скоро - поданици?
- Много е важно да знаем, че всеки човек има право на добро управление и всички ние сме задължени на хората. Няма как да кажем, те - хората, са си виновни. Има и лоши граждани, има престъпници, които влизат в затвора, но като общо гражданите са винаги прави. А не институциите. Гражданите ги издържат и избират, при това положение, няма как да бъдат лоши. Това трябва да се знае, защото често пъти чуваме безумни обяснения - например, че за проблема на бездомните кучета били виновни неправителствените организации и граждани, които ги хранят. Това са думи на официални лица и ми навяват спомен за онези, недобри времена, когато имаше криза на водата, поради неправилни управленски решения. И казаха, ами те - гражданите са виновни, че си изстудяват бирата на чешмата и не пестят. Аз съм раснал и възпитаван в такова общество, в което винаги гражданите са виновни и имат само задължения, а права имат институциите. Но няма да се случи да ме върнат на това ниво.Човек се ражда с права. Защото всички казват: “да, това е азбучна истина”. Но когато предложихме един проект за закон за детето, в който се казваше, че детето се ражда с права. Скочиха ен броя родителски организации и казаха: “ този закон е лош, защото ми казва, че аз не мога да си бия детето. А аз, защо да не мога да го бия, то си е мое”. Какво означава това в 21-ви век, когато вече сме забравили, че е имало робовладелски общества. Ако семейството не е добро, държавата трябва да има инструменти да запази правата на това дете.
- Търсят ли Ви хора в неравностойно положение, как стоят нещата с тях в България, макар че сме член на ЕС?
- Наскоро ратифицирахме конвенцията за хора с увреждания, тя не създава нови правила. А посочва, как трябва тези хора с увреждания да живеят като равни с нас. Но има и концепции, които аз като бивш съдия сега прогледнах. Примерно за поставянето под запрещение, което ние го знаем от Закона за лицата и семейството, приет през 1949 г. Пълно запрещение, означава запрещение до живот. А в Евросъюза казват: “не”. И в металните увреждания има нюанс, медицината напредва. Не е важно да затвориш един човек, да му кажеш: “ти си неспособен”. Важно е да му помогнеш да живее. И казват, ти на този човек трябва да му позволиш да прави сделки, но трябва да го подпомагаш със съвети, със специфични помощи в зависимост от заболяването. Имаше кръгла маса на тази тема. Всички бяхме съгласни, че трябва да променим нашето вътрешно законодателство. На следващия ден това бе отразено в пресата. А в един столичен вестник беше написано: “лудите ще имат право да си продават апартаментите”. Ти им обясняваш - не може да има такова отношение: “ти си луд, ти си инвалид, ти си недъгав”. Всички сме хора и сме равни. Разбраха го погрешно. Много трябва да бъдем внимателни и да се научим да бъдем наистина толерантни. Всеки има право на живот, всеки има право да живее пълноценно в среда - нормална, а не затворен в дом, в психиатрична клиника или къде ли не, ако това не се налага наистина съвсем.
- Имате ли някакъв голям успех като омбудсман, който цените?
- За мен няма по-важни или по-маловажни случаи, или обществено значими дела, както се говори в една друга система. Всеки проблем за всеки човек е важен. Но за мен най-голямата победа или по скоро тя е победа на правовата държава, е за глобите. Сезирах Конституционния съд по повод една противоконституционна разпоредба на Закона за движение по пътищата, че глоба до 50 лева не подлежи на обжалване. Аз развих тезата, че всичките тези необжалваеми размери на наказания в многобройни наши закони са противоконституционни, защото самата идея противоречи на Конституцията. Не може един човек да бъде обвинен, защото това е обвинение, макар и административно, а не наказателно, без да има право да се защити пред един независим орган, какъвто е съдът. А размерът на наказанието няма нищо общо с този принцип. За моя голяма радост, Конституционният съд с 12 гласа “за”, без особено мнение, не само обяви тази разпоредба за противоконституционна, но той прие, че самите мотиви са правилни и не може в една правова държава да има административно-наказателно производство без да има съдебен контрол. Тъй като това решение имаше ефект само по отношение на тази алинея на чл. 179, следваше или аз да сезирам Конституционния съд още ен броя пъти за закони, в които има необжалваем размер. Или законодателната власт да си свърши работата. За моя приятна изненада с мен се свързаха депутати от различни парламентарни групи и ме помолиха да им дам точно в кои закони, в кои текстове има необжалваем размер глоби. И те изготвиха един закон за изменение и допълнение на закона за административните нарушения и наказания. И с него отмениха всички необжалваеми наказания по нашето законодателство. Законът вече влезе в сила. За мен това е най-голямата победа, защото всичките институции заедно стигнахме до извода.
- Защо в закона за омбусмана беше записано, че той може да бъде сезиран единствено от физически лица?
- Идеята на закона е била, омбудсманът да не лобира за икономически интереси. Тъй като това е първият закон за омбудсмана в България, законодателят е подходил предпазливо. Казал е: “трябва да имаме такава институция, но да не й даваме много права, че кой знае какво може да направи, утре може да стане първия лобист в България или нещо друго за тази фирма, за онази фирма”. Няма логика, едни и същи проблеми дали са на гражданите или на фирмите. Често пъти администрацията е много по-жестока към фирмите, отколкото към гражданите. Идват хора при мен и ми казват, че ЧЕЗ им надписва тока. Аз правя проверка и се задействам. Идва същият човек и ми казва, че на фирмата му е надписан тока. А аз му казвам: “съжалявам, приятелю, ти си фирма и аз по закон нямам право да бъда сезиран”. Няма логика, но това е законът. Разбира се, винаги мога да използвам фигурата на самосезирането и от всяка една публикация в пресата, от всяко едно безобразие, мога да се самосезирам, за да направя проверка.
- Смятате ли, че съществуващите критерии, по които се определят сега сметките за електрическа енергия и вода, са неясни? И какви мерки може да предприемете за промяна на статуквото?
- Аз смятам, че цялата система, примерно за парното, е сбъркана, тя е безкрайно остаряла. Става дума за едни инсталации, които са вършили работа през 60-те и 70-те години на миналия век. Когато то беше безкрайно евтино и нямаше проблем с плащането от страна на хората. Не мога да разбера и естествения монопол. Пример с водата, ВиК казват: “ние отчитаме до водомера долу в мазето. Не ме интересува, какво правите нагоре”. Ами дайте да направим така, че да ги интересува. Те искат, ако може да събират на входа парите. А ние по между си в блока да се бием за сметките. Подходът е много грешен, самите монополи трябва да се оправят и нормативно, и да има някаква конкуренция. Но, казвам го най-отговорно, законодателят винаги работи в полза на монопола, а не в полза на гражданите. Даже има изявление на народни представители “дайте да направим промени, за да не фалира Топлофикация”. Аз казвам, това проблем ли е на българския законодател, дали ще фалира едно предприятие? На българския законодател проблемът е да не фалира държавата. И в тези концесии за водата, и в електроразпределението, би могло да има конкуренция и да има много по-добри услуги.
- Оказват ли Ви институциите необходимото съдействие, когато го искате от тях?
- Споделих Ви примера със закона. В този случай народните представители от всички групи, оказаха изпреварващо съдействие, без аз да ги моля - да има право и малките глоби да се обжалват. В други случаи не получавам съдействие. Има общини, които отговарят: “това не е вярно, няма да бъде така, ще бъде иначе, то си е наша работа”. Аз се боря по моя начин, давам гласност, пиша препоръки, вкарвам ги в годишния доклад. Наскоро една държавна институция оспори моето право да сезирам Конституционния съд. Тя ме обвини, че аз съм се осмелил да сезирам Конституционният съд за една, според мен превилегия на банките за събирания на вземания. Реагирах много остро и мисля, че тази институция няма да се осмели, поне публично да отправя такива заплахи, защото е безумно в една правова държава, когато една институция си изпълнява конституционните функции, ти да й кажеш: “ще събориш държавата!”. Въпросът е както всеки гражданин си отстоява правата, така и всяка институция да си отстоява правата. Това вече е въпрос на мъжество.
- В Конституцията все още стои текстът, че здравеопазването е безплатно, в същото време цели райони остават без достъп до медицинска помощ, актуален е примерът с болницата в Девин. Не смятате ли, че това накърнява правата на гражданите?
- Здравеопазването е болна тема от години. То не може да бъде безплатно. И когато се твърди, че преди 10-и ноември е било безплатно, е чиста лъжа. Няма нищо безплатно на този свят. На времето се е финансирало от държавата, но тя беше единственият собственик на всичките производствени мощности и също събираше данъци. А здравеопазването беше на светлинни години зад нормалните здравеопазвания в по-развитите държави. Т.е. ние никога не сме имали достатъчно добро здравеопазване и то никога не е било безплатно. В момента въпросът е такъв, с този модел на осигуряване на солидарност, всеки плаща вноски, но не всеки ползва услугите, ползват ги тези, които имат нужда. Очевидно този модел не работи добре и трябва да има доплащане. И когато аз се обявих срещу плащането за избор на екип, дадох доводи. Дали ще имам телевизор и баня в стаята и т.н., това е допълнително, може да се плаща, защото това е някакъв лукс. Но когато ти ме караш да плащам за основната част на услугата, бъди любезен и го запиши в закона. А не в наредба, т.е. кажи: “ние възприемаме модел на здравна система с доплащане по този начин - на каса, на джоб, под масата или с други осигурителни фондове и т.н.”. Не може да кажеш с наредба - 900 лв. за избор на екип, все едно, че е цената на хляба.
- Бяхте преди време в Девин, какво Ви казаха там?
- Така е, хората дойдоха да се оплачат. Очевидно като говорим за реформа, не може да имаме във всеки град болница - 4-етажна, с десет отделения, няма кой да я издържа. Разбира се, когато намалиш болниците, трябва да имаш такава инфраструктура, че да можеш за 20- 30 минути да стигнеш до нея от Девин. А за този район, това не е възможно. В Девин се оказа, че тя е общинска и е фалирала, както много други в страната...Тук няма логика държавата да каже: “даваме два милиона за Девин, за да се спаси болницата”, защото тя ги дава от всички нас. Защото там не могат да си управляват здравното заведение. Въпросът е много комплексен. Аз съм убеден, че трябва да се намалят болниците, не можем да ги издържаме. Но трябва да се направи разумно, за да не мрат хората по линейките, защото в Девин това е факт. В момента се работи по вариант да се направи филиал, аз не виждам нищо лошо. Между другото, в съдебната реформа е същото. Има много съдилища с малко работа. Но имаше изисквания за достъп до правосъдие. Не може баба Пена да пътува 300 км., за да може да си гледа делото или да си извади някакво удостоверение. Нищо не пречи да се направят филиали на съдилищата в по-дребните градове. Това не накърнява правата на хората, а много намалява разходите. Трябва да има разум и някой да има смелостта да го направи. Защото който тръгне да прави реформи - да реже съдилища и болници, този човек ще печели негативи. Но все някой трябва да го направи.
Разговора води:
Орлин КИСЬОВ

ДВОЕН ПРАЗНИК В ПЕРЛАТА НА РОДОПИТЕ: 100 ГОДИНИ СВОБОДА И НОВ ЦЕНТЪР ЧЕСТВА ЗЛАТОГРАД

* Истинско веселие се възцари на обновения площад, на който се изсипа пременен целият град - денят бе обявен за неработен 

* 20 хил.лв. плати “Минстрой холдинг" само за програмата, която с песните на Николай Славеев и цигулките на “Интро” вдигна градуса на празничността * Народът извива 10 опашки цял следобяд за кебапчета и вино

Двоен празник събра вчера златоградчани на площада им пред сградата на Общината. Нестандартната визия, която е дело на авторски колектив, превърна пограничния за Смолянско град в истинска роза, която разцъфна официално вчера в обявения за неработен и празничен ден. Училища, фирми, държавни и общински институции не работиха, а поводите са: 100-годишнината от Освобождението на този край и реализацията на няколко крупни обекта, чиято стойност, по думите на кмета Мирослав Янчев, надвишава 11 млн. лв. И въпреки, че с един от проектите Златоград официално се сдоби с трибуна, гостите - депутати и строители, чието дело са вчерашните чудесии, предпочетоха старата импровизирана сцена пред читалището. Истинска празничност пръв създаде любимецът на миньорите Николай Славеев. Плътният му глас умее да напомня нежността на Родопа планина, но и да върти различни аранжименти, които опират дори до естрада, както е с химна на самите миньори, които са гърба на местната икономика в последните 10 години.
Реализиран градски парк, комуникационно трасе, градски стадион и водопроводна мрежа на село Долен, отчете като постижение градоначалникът Мирослав Янчев, който покани до себе си пред множеството собствениците на фирмите-изпълнителки. Невероятният парк с разнообразни катерушки за малките и пейки за възрастните е изпълнен от фирмата на Николай Вълканов “Минстрой холдинг”, представи го Янчев. Заслуга за друг обект има смолянската “Дюлгер” на Спиро Чавдаров, а изпълнител на покрития мост, върху който в центъра се отпусна паркинг със 72 паркоместа, е “Крис МТ” на Владо Кехайов. А плочките и фонтанът, който тепърва ще трябва да грейне насред площада пред кметството, са дело на кърджалийската фирма “Меаца”- Кърджали, собственост на Фихри Идриз.
21 ноември е пример за успех, всички сме обединени в мислите и делата, и в унисон с българската поговорка, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат, в Златоград вече има с какво да посрещаме, заяви градоначалникът, показвайки новата му визия. И напомни, че през 2008 г., когато възниква идеята за този нов център, е срещал много скептично настроени хора, които са признавали, че това е хубаво, но няма как да се случи. А на днешния ден се виждат плодовете на положения труд от общинска администрация, Общински съвет и строителни-фирми. За да може вече градът на Дельо войвода освен ареалния комплекс да има и туристически атракции за отдих на курортистите. Янчев благодари на фирмите-изпълнителки за перфектните условия на живот, които са създали за съгражданите си. Една заслуга обаче той пропусна, че всички те в кризата, която от няколко години е стиснала България, а и Европа, са инвестирали огромни свои средства, за да ги има тези красоти и тепърва ще чакат да им се разплаща сътвореното.
Приемам всички тези обекти като подарък към Златоград по повод 100 години от Освобождението му, заяви пък депутатът от ГЕРБ Недялко Славов, който оценя вече родния си град като перлата на Родопите. Те ще донесат повече туристи и препитание на хората, а и са пример за единодействие на кмета и ОбС, които работят в една посока. Да си пожелаем ползотворен и златен век, с реализацията на такива начинания, от които ще се ползва всеки от нас, благодарение на правителството, отбеляза народният представител в присъствието на областния управител инж. Стефан Стайков, другият депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова и още ред гости. Поздравителни адреси по повод празниците златоградчани получиха от Народното събрание, президента Росен Плевнелиев, външо министерство, министерството на физическото възпитание и спорта, евродепутати. А от името на чакания от всички премиера Бойко Борисов, кметът Янчев се извини, че няма как да пристигне заради лошите метеорологични условия. Промяната в програмата му станала известна едва по обяд. Затова пък сумракът от сутринта, специално за празника се оттегли следобяд и слънцето се поусмихна заради празнуващите. Два бели гълъба като знак за мир и благополучие пусна в небето от площада една малка златоградчанка, подпомагана от кмета и депутатa Славов. Разноцветни балони литнаха, за да донесаг благополучие на града и неговите строители.
20 хил. лв. пък разплати само за празничната програма “Минстрой холдинг”, за да се насладят местните хора на изпълненията на Николай Славеев и на квартет “Интро”.
Невероятни са, възхитиха се миньорите - бивши и настоящи. И благодариха на инж. Николай Вълканов за перфектния вкус да покани изпълнителите. Музиката на Вивалди и кънтри парчетата им се сториха балсам за душите. Поомръзнала ни е родопската музика, но цигулките на момичетата направо влизат в сърцето, заявиха местни хора.
Нали и нашите миньори са тук, погрижили сме се да им хареса празника, каза инж. Николай Вълканов с усмивка. Благодарение на неговия жест на 10 пункта се извиваха цял следобяд опашки пред безплатните кебапчета, вино и ракия, докарани с бурета.
А изпълненията на ансамбъл “Българе” вдигнаха градуса на настроението с изпълненията си.
Златоградчани не пропуснаха и да отбележат тържествено и 100-годишнината на свободата си от турско робство. На 4 места в града пред паметниците на загиналите за нея, те положиха цветя и венци. А празничната заря-проверка се проведе със съдействието на военните от 101 алпийски батальон в Смолян и специални сили.

ПОД ЗЕМЯТА - БЕЗОПАСНОСТ И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ В ЗАБОЯ...

Новата техника на шведската фирма “Сандвик” е вече доставена на рудник “Крушев дол” в Мадан. Нещо повече - 4-ма млади новоназначени специалисти вече са обучени от представители на фирмата у нас, как да я управляват, видя на място “Родопи ВЕСТ”.
Две седмици върви обучението им и до дни ще получат сертификати за работа с челен товарач. Това заяви изпълнителният директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов. Впоследствие ще бъде доставена и карета, която ще замени най-тежкия труд на миньора - буренето. И за нея също ще бъдат обучени същите 4-ма мъже да я управляват, пак от фирмата-доставчик. Новото оборудване ще бъде спуснато поетапно на хоризонт 450 в мината.
Целта на вкарването на новата техника е повишаване на производителността и осигуряване на безопасността на хората под земята. До 3 пъти може да увеличим добива, плащаме си концесионното възнаграждение въз основата на добитите количества, така че това няма да е проблем, поясни още инж. Атанасов. Задачата пък на неговите хора е да прокарат нова проходка, първо обаче ще стегнат подемната шахта на “Крушев дол”, с която се изкарва рудата. А след успешното внедряване на апаратурата, същото ще последва идната година и в рудник “Петровица”.
От пръв поглед се вижда, че товарачът предпазва водача си от падащите камъни. Същото важи и за каретата, пояснява и главният инженер на рудника Ангел Байрактаров. Докато сега при използването на лебедките и товарачни машини, над оператора няма никаква защита, съпостави още гл. инженер. И сочи девизът на “Сандвик”, който е: “Преди всичко безопасността”. За 23 години, навъртяни в мините, инж. Ангел Байрактаров е видял и 2, и 200. Бил е на кърджалийския рудник Еньовче и на златните находища в Челопеч, но от 6 години е в “Горубсо-Мадан”, тъй като е родом от маданското село Буково. На неговите плещи лежи изготвянето на проекти и системи на разработване на самото изземване. Количествата, които се черпят в Челопеч, са в пъти по-големи от производителността на двата местни рудника. Нищо, че “Крушев дол” годишно дава 120 хил. т. руда, а “Петровица” още толкова, или общо става дума за 250 хил. т.
С отварянето на другия рудник “Върба”, което ще стане още идната пролет, а и с “Печинско”, за който “Горубсо-Мадан” взе последно концесия само преди 2 месеца, ще се покачи още добивът, напомнят от дружеството на инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев. Това ще уплътни и работата на КЦМ, който в момента не работи с пълен капацитет. А местният ресурс руда е едва 5-10%, докато всичко останало е внос от Косово, Сърбия и Македония, напомня инж. Сергей Атанасов. А неговите хора сочат, че рудник “Печинско” върви подземно само на два километра разстояние, успоредно на “Крушев дол”.
Върнах се наскоро от София в Мадан, в столицата работих “Оператор на пътно-строителна машина”, разказва 32-годишният Хайри Местанов, който е предпочел родния си град пред гурбета. Затова е приел да бъде обучен за оператор на товарача, който си е една малка фадрома. Само че ще работи с нея не под палещото слънце през лятото, а на 400 метра под земята - където и зиме, и лете температурите са едни и същи. Само проблемите са повече и не допускат неадекватни решения, защото могат да засегнат повече от един човешки живот.
Бил съм миньор, една година съм изкарал тук на “Крушев дол” и работата в мината не ме плаши, усмихва се Хайри, чиито вид на тийнейджър лъже и всяка дума разсейва съмнението, че зад скъпата машина ще застане младок.
Тука няма време за разтъкавки, всеки си знае работата и отговорностите, сочи и инж. Юри Петров, който е началник ОТК, а първите 6,5 години от службата му под земята са минали в оловно-цинковата мина “Еньовче”. А като бивш началник на рудник “Петровица” е наясно с всички процеси. Отдавна е навъртял трудовия си стаж за пенсия, макар да е само на 45 г. Заслугата е на подземния му стаж - 11 години, но все още няма възраст, за да се пенсионира. Той контролира качеството на рудата, от която се вземат проби ежедневно от всяко работно място на всяка смяна. Ако се окаже по-ниско, може дори да спрем добива там, обяснява той тънкостите на занаята си. Въз основа на пробите и за всяко работно място планът като количество и качество е различен. Не можем да искаме невъзможни неща, ако няма природни дадености, сочи инж. Петров, който инспектира кантарджийките. Тяхната работа е не само да теглят рудата, но и да вземат пробите. Жените са най-добри в тази работа, 4 се сменят на един кантар.
Добра е общата проба, която му показва Невена Маринска. Ще я вземеш за младо момиче, макар че има 18-годишен син и е навъртяла вече 10 години в “Горубсо-Мадан”. Пробата е взета от 15-те работни места на първа смяна във вторник. Тук само на пръв поглед личи добро ли е съдържанието на олово и цинк. Пробата може да мине и през трошачката зад кантара, а късовете руда да се измият в тасчето с вода и тогава личи още повече, добра ли е рудата или не. Ако разбираш обаче. Иначе химическият анализ в лабораторията на “Горубсо-Мадан” ще покаже с по-голяма точност каква е находката.
Заради 20-те жени, които са на кантара, в разливачното и в склада им ремонтирахме и женската баня, обяснява новите удобства на обновеното разкомандировъчно гл. инженер на рудника. И общата работническа баня е готова с подменени ВиК, теракот, фаянс, нови душове, смесители и всичко останало. Вътре едно по едно ремонтираме и помещенията. Не само че вън сградата грее.
Вече стягаме и зимната подготовка. Навесът над релсовия път, където се товарят вагонетките, получава нов покрив. Да не се затрупва железницата със сняг. Оксиженът играе, а със задачата са се заели крепачът Мурад Каменски, който е само от 7 месеца на обекта и ел. шлосерът Кадри Бодуров. Нищо че е млад, и той е готов за пенсия, но още не е направил възрастта. За своите 44 г. Кадри е навъртял 23 години под земята първите от които на вече закрития рудник “9-ти септемри”.
Всяка смяна си има и вагони за ремонт. Със задачата са се заели шлосерите, които също дават дежурства. Кошът е прекалено окъсан и отива за скрап. За да го възстановим, ще иде повече от един пакет електроди и засега ще стои, обяснява Шукри Османов. Ако има колоси, (колелета) може и по 6-10 вагона на смяна да ремонитраме, обяснява шлосерът, докато вдига с телфера вагона. А колегата му Неджет Османов прави заварките. По двама-трима са на смяна шлосерите в работилницата, няма за повече работа, обяснява пък Хамди Бунев, който отговаря за цялата техника на рудника, тъй като е механик на участъка. Екипът ни е добър, справяме се с всякакви обстоятелства, но не може с магическа пръчка всичко да тръгне от раз, напомня той, а и колегите му за старото наследство преди продажбата на фирмата през тази година. А че е така, личи отдалеч - по обновената сграда на разкомандировъчното. И по усмивките на работещите край нея, които намират време и за блага дума, колкото и да бързат с работата, която си чака пак тях.
Анета ТОДОРОВА

сряда, 21 ноември 2012 г.

ВСИЧКИ СМЕ ЗАДЪЛЖЕНИ ДА НАПИШЕМ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И РОДОПИТЕ, А НЕ ДА ИЗМИСЛЯМЕ ПСЕВДОИСТОРИЯ

АНТИ ДАМЯНОВ ...

Повод за моите думи ми даде инициативата на “историка” Никола Дамянов. Тя предвижда в местността Могилата над Смолян да се прави музей на открито за 16-вековната история на християнството в Родопите. С чиста съвест и ръка на сърцето бих Ви казал следното, г-н Дамянов: “гладна кокошка просо сънува”. Не бях чел досега толкова некадърна аргументация за един проект. Цитирам: “ ... погребалния ритуал - оформяне отвън като мюсюлмански гроб, а отвътре като християнски, на който при разкопки са се натъквали археолозите по земите в региона. Това е 16-вековната християнска история на тази планина”.
Доста фантазия е необходимо да има в една глава, за да свърже християнство, мюсюлманство и 16 века в едно, още повече и да се избере мястото на този музей. На “историка” Дамянов искам да кажа няколко неща:
- всеки български историк е призван да пише истината за историята на България, а не история за християнската религия, която е наложена на българите с меч и много жертви;
- припомням, че историята на България е на 13 века и не разбирам каква е връзката с 16 века християнство;
- не разбирам също така, как Вие и по какви критерии определихте Николай Овчаров и Божидар Димитров за “богове”, как им дадохте и антични имена - Херакъл и Хермес, и как това го свързахте с християнството. Изтъквам, че хора, неразбиращи от вяра и религия, могат много лесно да изпаднат в заблуждение, а оттам да си създават идоли и божества. Ако желаете да докажете, че християнството исторически е призвано да създава идоли и божества, аз нямам нищо против, но това не би се приело от чистите хора, изповядващи тази религия. Имам усещането, че нищо не разбирате от християнство;
- припомням, че заради такива псевдоисторици се стигна и до омаскаряване на Българската православна църква. Това е случаят с несъществуващия в нашите земи Висарион Смолянски. Беше построена църква на негово име и забележете, същата е направена върху старото гробище на Смолян, където са били погребани както християни, така също и мюсюлмани. Не стига това кощунство, ами и бе провъзгласен за светец. Светецът, който реално не е съществувал тук. Така се стига до грехопадение;
На фона на всичко това, Вие показахте, че и не познавате историята на Смолянско, защото ако я познавахте, щяхте да бъдете наясно, че в местността Могилата не може да сложите християнски символи. Защо? Защото Могилата е свещено място за траки, прабългари и помаци. Сега ще Ви разкажа историята на тази територия.
Могилата е съхранила тракийско селище, което е съществувало и през далечната 866 г. В него са живели наследници на планинските траки и никой не е бил християнин. През 866 г. в месността Могилата, точно в това селище, спира след много дълъг път групата на Главния прабългарски жрец. Той води със себе си 5555 мъже, жени и деца. Името на този велик прабългарин е Муалла. Заедно със своите привърженици е прогонен от Борис - Кръстителя и всички се скриват тук, в Родопите. Именно от това място се е затвърдил съюзът между траки и прабългари, и оттук започва управлението на Родопите през онези времена. Но има и още нещо. С този велик човек идват и трима суфии, които поставят основите на Исляма в Родопите. Поради това, че прабългарите са вярвали само в Единия Бог, те много бързо се отъждествяват като мюсюлмани. Реално древната прабългарска религия и исляма имали една и съща древна основа и ценностна система. Могилата е мястото на първите мюсюлмани в Европа. През 901 г. умира този велик жрец. Оставя Завет и дава Име на тези, които бяха прогонени от Дунавска България и не приеха християнската религия. Дава им името ПУМАГИ.
През 909 г. синът на хан Вихтун (княз Владимир Расате) навършва пълнолетие и именно в местността Могилата е провъзгласен за хан на Родопите - хан на обединените траки и пумаги. В негова чест започва и изграждането на крепостта в тази екватория. Името на този владетел е Иратаис.
Това е историята, г-н Дамянов. Затова Могилата е свещено място за траки, прабългари и помаци. Това е музей на Обединението, Единството и Величието. Ако предложите да се построи именно такъв музей на това място, ние ще подкрепим такава една идея. Защото тя ще обедини хората, а няма да ги разделя в мненията. Ще покаже, че сме научили завета на хан Кубрат - Единството.
Ефрем МОЛЛОВ

понеделник, 19 ноември 2012 г.

ДВА ТРУПА “ПРОГОВАРЯТ” - РАНИТЕ ПО ШИЯТА НА ГЮЛШЕН СА ПРИЧИНЕНИ ОТ МЛАДЕН

* Категорична е допълнителната съдебно-медицинска експертиза 

* Причината за смъртта на младата 33-годишна майка обаче е заради скока й от 5-ия етаж, драмата остава за родителите на двамата и за децата на Гюлшен

Раните по шията на Гюлшен са причинени от Младен Златков. Това е установила назначената допълнително съдебно-медицинската експертиза след смъртта на 33-годишната жена, полетяла на 7 юни от 5-ия етаж на хотел “Соколица”. Драмата тогава разтърси Смолян, а и България, тъй като минути след смъртта на жената, се хвърли и 34-годишният мъж, само че от 11-ия етаж на сградата. Двамата оставиха 10-месечно момиченце, което веднага бе настанено в дом. Месец по-късно е дадено за отглеждане във фамилията на майката, след проверка на социалните, че новите настойници на малката Мадлен имат социално-битови условия и ще се грижат добре за нея.
Причината за смъртта на жената, според аутопсията, е настъпила вследствие на масивен вътрешен кръвоизлив, причинен от падането. Още тогава изникваха въпроси, дали то не е съпричинено или става дума за самоубийство. И коя жена би посегнала на себе си при условие, че в хотелската й стая ще заплаче дете, за което се е грижила много добре, а е оставила и друго, 10-на години по-голямо момче.
В стаята са намерени и капки кръв, които наведоха още тогава следствието на две версии, че е имало схватка между Гюлшен и Младен, или че жената сама е посегнала на себе си, но след като не е успяла, се е хвърлила. От думите на униформените, правили оглед на стаята тогава излезе, че тя е била затворена отвътре. И остана питането могъл ли е Младен да посегне на жената, с която е живял на съпружески начала. И която е идвала често при него на свиждане в затвора, въпреки двете му присъди. След смъртта му обаче, по него са намерени капки кръв, а при назначената биологична експертиза недвусмислено е установено, че те са на Гюлшен. Това посочи вчера говорителят на Окръжна прокуратура Иван Спиров. Сиреч, жената е била още жива, когато се е наранила, както сочи следствието.
Това налага назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, за да се установи дали раните по шията и врата й, са причинени от самонараняване или не. Повторната експертиза е направена отново от същия съдебен медик на МБАЛ-Смолян, и тя установява, че не става дума за самонараняване, а са причинени от мъжа.
Това обаче ще нищи следствието, за да го докаже със сигурност, макар че новата следа не променя резултата - двамата са мъртви, а причината за смъртта на жената не е от порезните рани, а от падането.
Във фаталния за двойката ден, полицаите са повикани от работник в хотела на тел. 112 заради полетялото минути по-рано тяло на жената. Те не са успели да стопират мъжа, който вече бил на път да се самоубие отвисоко. На етажа е открито тефтерчето му, в което е написал, че си отиват две влюбени сърца. Думите му за сбогуване са един вид обяснение, че не е посегнал на жената, дарила го с момиченце. На гърба му обаче висят две присъди, които той не признава до последно. И минути преди смъртта си твърди, че има съдебна грешка. А съвсем ниският срок на наказанията, които е трябвало да изтърпи за тях в затвора, поставят множество въпросителни около предишните престъпления - блудство и изнасилване.
Настоящото разследване, чиито срок е удължен, трябва да приключи пък през декември. Едва тогава делото ще влезе в съда, но истината при всички положения ще остане между двамата, които вече не са между живите. Единият от тях явно не е могъл да продължи живота си с мисълта, че ще бъде отново виновен. Докато за другия - едва ли ще се намери пълна яснота на картината. Драмата обаче ще остане за близките и на Младен, които живеят в Неделинско, и за близките на Гюлшен - в Кърджалийско.
Ани ЛЮБЕНОВА

събота, 17 ноември 2012 г.

"АДВЕНТ" ОСВОБОДИ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СИ ДИРЕКТОР НА ДЕВИНСКА ВОДА

без шефове – българи

Инвестиционният фонд “Адвент”, който е настоящият собственик на “Девин” АД, освободи българските си изпълнителни директори, научи “Родопи ВЕСТ”. От 5 ноември изненадващо за мен и колегата ми сме освободени, потвърди вчера новината Георги Серафимов, който 15 години и 4 месеца заема поста. И устоя на различните видове промени, които претърпя дружеството за този период от време. Кризи, разрастване, технологично обновяване и налагане на пазара, съпътстваха до момента фирмата, която до април месец е имала 3-ма изпълнителни директори от българска страна. Първият от тях е освободен още през април, а останалите двама - през ноември. Те обаче държат 7% от акциите на фирмата и няма да се откажат от тях.

До момента дружеството все още няма нов изпълнителен дирекор, но различни функции, включително и управленски, изпълнява Томас Кресбауер. Според запознати американски фонд държи основния пакет акции на водата, добивана в Девин. Как ще се отрази промяната в управлението на пряко заетите в дружеството, тепърва ще стане ясно. Но досега “Девин” АД е една от малкото останали в кризата фирми, които са стабилни работодатели в региона, коментират от града на минералната вода.
Ани ЛЮБЕНОВА

Д-Р ВАСИЛ ФРЕНКЕВ: ЗАПЛАТИТЕ СА ОБИДНИ, А ЗА ЖИВОТ ОТГОВАРЯМЕ

* Кръводарителите Мирослав Деянов и Мехмед Копелов от Рудозем са категорични, че медиците заслужават повече...


Заплатите в кръвните центрове са обидно ниски за лекари, сест
ри и лаборанти, а отговорността е голяма. Всяка грешка, дори и най-малката, може да коства човешки живот, напомни дългогодишният директор на Отделението по трансфузионна хемотология към МБАЛ “Братан Шукеров” д-р Васил Френкев. Кръвните центрове са самостоятелни административни единици със счетоводство и ръководител, докато ние в Смолян работим като специалисти за тях. Кръвта, вземана тук, отива в Пловдивския център, заедно с тази от Хасково, Пазарджик и Кърджали. Знаем проблемите на колегите, като лечебни заведения и те могат да бъдат стимулирани, коментира той протестите, почнали в Кръвния център във Варна. Доскоро с част от средствата от продукцията, която се произвежда от дарената кръв, по Министерско постановление са отивали за стимулиране на персонала. Но това право им е отнето, което и породило възмущението - не може лаборантки и медсестри да вземат по 300 лв., почти колкото е и минималната работна заплата у нас. А при последните назначения по различните програми за временна заетост, хора без ценз - ангажирани за чистачи или поддръжка, получават по 380 лв.
В Смолян картината е малко по-различна. Но не чак толкова - в Отделението по трансфузионна хемотология, понеже е към МБАЛ “Братан Шукеров”, получават допълнително стимулиране. И заплатите са малко по-високи, отколкото на варненските им колеги. Парите са колкото и на останалите сестри и лекари в болницата - от порядъка на 600 лв. на специалист-медик и 370 лв. за лаборантки и медсестри.
С тези пари трудно караме, направо сме за греха, обясняват хората, които всеки ден агитират кръводарители и с внимание и вежливост ги уговярат да дарят от най-безценното си, за да спасят човешки живот. За дежурства през уикендите, каквито се налага да даваме, получаваме по 23 лв., отделно трябва да сме на разположение нощем и при повикване да се отзоваваме веднага, сочи медицинската сестра София Райчева. При спешен случай линейка ме кара до болницата и ме връща вкъщи, но на другата сутрин в 7.30 отново трябва да съм на линия, в толкова ми започва нормалният работен ден, уточнява жената. Когато ме вземат по спешност, докато стигна до болницата, ще ми се пукне сърцето - дали ще имаме същата кръвна група в хладилника, защото хирургът чака на мен. И от това зависи човешки живот, преживявам го постоянно, признава дългогодишната медицинска сестра Красимира Сердарска. И изрази опасенията си, че ще се пенсионира след 5 години, а при такава ниска заплата и пенсията й ще е никаква.
Мизерни пари, а от вашата работа зависи животът на не един пациент, трябва да ви плащат повече, защитиха медиците кръводарителите Мирослав Деянов и Мехмед Копелов от Рудозем. Двамата приятели заедно с още трима души са дошли да дадат кръв заради проблемната язва на бащата на Мирослав.
Реда си за кушетката чака и групичка от Златоград. По думите на 60-годишната Евгения Георгиева, редовно се озовават в смолянския център, за да дарят кръв за свои познати. На 22-годишна възраст тя е дала за първи път да я боцнат, за да помогне и продължава да го прави. Здрава съм, а и 15 години съм работила в болницата, после в детската градина и съм наясно, че без нашата помощ не може да мине, простичко обяснява жената. От 2004 г. тя вече идва чак до Смолян, за да дари. Тъй като е променен законът и местните болници нямат право да вземат кръв, обяснява д-р Френкев.
В същото време от 15 души по стандарт, в отделението му са заети само 8 щата. Заради което той самият от 10 години не може да излезе в отпуск, защото няма кой да го замести. Признава, че по спешност се налага и по сред нощ да го вдигат, него и колегите му. Ето, днес (бел. ред вчера) ще пращаме кръв до Златоград и до Мадан, снощи сме дали 2 единици на смолянската болница за един случай, а днес искат още 3 единици, обяснява той ежедневните проблеми, които решава.
Колкото и дефицитен да е продуктът, с който боравят неговите хора, кампанийно обаче няма смисъл да се набира кръв, както стана през септември при повика на областната администрация. Тогава от раз са се отзовали 25 души, а кръвта има годност само 35 дни. Макар че от нея могат да се правят кръвна плазма и албумин, след този период обаче еритроцитите загиват. Друг е въпросът, че по закона за кръводаряване държавата е длъжна да съдейства активно на кръводарителите, докато сега всичко е оставено на Министерството на здравеопазването. Така се създават ситуации, при които близките на пострадал понякога се виждат в чудо, ако трябва да намерят няколко кръводарители извън семейството, съседите и т.н.
Няма стимули за кръводаряване, не говоря само за финансови, категоричен е д-р Френкев, който от 35 г. е шаф на отделението в Смолян. Даваме бележка за по няколко дни отпуск, а днес имам запитване от директорката на ансамбъла, дали двамата души, дали кръв, са с истински бележки. Такова нещо не се е случвало в моята практика, отбелязва медикът, намеквайки, че това са възрастни хора, а не деца, кръшнали от училище.
Сега стимулът за кръводарителя са хранителни продукти на стойност 8 лв. плюс малък подарък за 2.50 лв. Толкова, съгласно министерско постановление от 2007 г., а трябва да се търсят други стимули и не е казано да са в пари, макар че държавната цена на литър кръв е 90 лв. Дефицитна е нулева отрицателна кръвна група, която може да приема донорство само от своята кръвна група. Което се знае дори от ромите, които са най-честите кръводарители и обсаждат големите болници в столицата, чакайки покрай пазара на черно да изкарат нещо. В Смолян обаче такова нещо няма, има достатъчно резерви - 89 единици кръв има наличност само за вчера, сиреч толкова са кръводарителите.
Трябва да станем като Нидерландия, ниската земя, където всички излизат да строят без пари дигите, за да опазят земята си от водата. Ако и ние си помислим, че на всеки може да се наложи кръвопреливане, няма да сме никога в криза за кръв, съпостави окуражително д-р Френкев.
Анета ТОДОРОВА

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

ПРИЗНАНИЕ ЗА ГЕРОЯ: СТРАНАТА ПОЧЕТЕ ПЕТЪР ШАРКОВ, СМОЛЯН - СЪЩО

Семейството на Петър Шарков по време на церемонията
Героизмът на Петър Шарков препълни до краен предел залата на Военния клуб в Смолян. Стотици се събраха вчера, понеделник, за да почетат подвига и саможертвата на бившия старшина от поделението на връх Перелик, на разузнавача от резерва, спасил човешки живот, но в замяна ... дал своя.
Подвигът става на плажа на къмпинг “Каваците” на 28-и август 2008-а г., когато пенсионираният бивш разузнавач е само 58-годишен. И е там на курорт. Но ... в битка с морето спасява 8-годишния Джон Иванов от Казанлък. Не и себе си обаче. Става жертва на вълните... Впрочем, бивш военен разузнавач няма, категоричен е командирът на поделението на Перелик Станислав Чувитев. И е прав.
Признанието за саможертвата и подвига на Петър Шарков дойде доста късно. Цели 4 години след смъртта му. И все пак дойде! Със заповед на военния министър ген.Аню Ангелов героят-старшина Петър Шарков е награден посмъртно с почетния плакет “Свети Георги” - I-а степен, за проявени храброст и героизъм, решителност и себеотрицание, висока воинска добродетел. Полковник Гено Добрински - директор на Дирекция в Служба “Военна информация” на Министерството на отбраната, прочете заповедта на министъра и поднесе плакета на съпругата на героя - Лена. Заедно с нея тук бяха и децата им - Радослав и Румяна, снахата Милена, внуците Петя, Борис и Елена. Тук бе и бащата на спасеното казанлъшко дете, който обяви, че неговото семейство вечно ще бъде благодарно за спасения живот на сина им Джон. И ще пали свещи за загиналия негов спасител Петър Шарков...
Хубави думи за героично загиналия старшина-разузнавач казаха мнозина. И началникът на Смолянския гарнизон подп. Димитър Кацаров, и г-жа Хронева от родното на Шарков с. Солища, и председателят на Общинския съвет Филип Топов. Който прочете и Решение на ОбС за посмъртното удостояване на достойния български воин с почетната значка на Смолян и вписване на името му в почетната книга на Смолянска община. А там са имената на истински достойни мъже и жени. И Петър Шарков е един от тях. Поклон!
Георги УЗУНОВ

БЕЗДУШНИ ЛИ СМЕ И КОЙ ЩЕ ПОМОГНЕ НА БЕЗДОМНИЯ БАЙ НАСО?

Всеки ден към 13:30 - 14 часа към двора на Второ Основно училище в кв.Райково, почуквайки с тояжката си, бавно се придвижва бай Насо. Той почти не вижда и трудно напипва пътя. Но не се отказва да върви, защото е гладен, а в стола на училището го чака храна. Възрастният мъж е включен по проекта за безплатна трапезария.
Гледайки го как се мъчи, се приближих към него и го попитах защо социалният патронаж не му доставя храната вкъщи. А старикът ми отговаря неохотно, че според него социалните не вършат работа. Зададох му и други въпроси, за да разбера повече за нерадостното му дередже. Явно този разговор не му беше приятен, вероятно заради всичката мъка и болка, която е изтърпял и продължава да търпи.
От персонала в училището разбрах, че старият човек е бездомен - нощува, където свари. Те споделиха и че са се опитвали да му помогнат, но не са успели, защото няма личен лекар. Нещо странно, но явно няма кой да се погрижи за човека.
Не съм запозната точно как стоят нещата с бай Насо, но съм категорична, че трябва да се надмогнат бюрократичните спънки и да му се помогне. Зимата чука на вратата ни, та се питам къде ще нощува някогашнят заварчик и ковач - Атанас Николов Чолаков? И толкова ли е изчезнала родопската човечност, че няма кой да му подаде ръка.
Сийка КЕТЕВА

СЛЕД СМЪРТ НА 49-ГОДИШНА: ОПРАВДАХА МЕДИЦИ, ОПЕРИРАЛИ МАТКА, НО ЗАВЪРЗАЛИ УРЕТЕРИТЕ

Окръжна прокуратура -Смолян, отказа да образува дело срещу неизвестен извършител заради смъртта на 49-годишна маданчанка, болна от рак.
От смъртта й на 17 юни 2010 г. досега семейството й не се отказва да дири виновника за смъртта на Б.А.Б., която имала миомен възел на матката и се подложила на операция. За съжаление
- късно. 3 пъти прокуратурата прекратява производството и не го внася в съда заради липса на доказателства за престъпление, на 4-ия път, с определение от 7 ноември, изводът е същият. Въпреки многобройните експертизи и произнасяния на вещи лица.
На 18 юни 2009 г. Б. А.Б. е оперирана от “израждащ се миомен възел” в маданската МБАЛ. Лекарите обаче не могат да спрат кървенето и пращат по спешност пациентката в Смолян. Тук установяват, че става дума за голяма туморна формация, изхождаща от маточната шийка с прорастване към пикочния мехур и двустранно към влагалищните стени. Правят операцията по спешност, но след настаняването в ОАИЛ, се вижда че при болната има застой на урината и пак по спешност я пращат в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив. Направена е операция, която вече засяга пикочовата система, жената отделя урина, подобрява се състоянието й, но нейният съпруг заявява, че иска да бъде изписана, защото е уредил последващо оперативно лечение в МВР-болница в столицата. На 20.7.2009 г. и тук я оперират, установяват рецидив на тумор в малкия таз, от шийката на матката има прорастване към пикочния мехур, с двустранно увеличени тазови лимфни възли и дисталната част на двата уретера. Заради разрастването на тумора към тези органи се налага отстраняването на пикочния мехур и лимфните възли. Поставен й е изкуствен пикочен мехур, следва 7 месеца лъчетерапия, но въпреки огромната битка за живот маданчанката почива. А причината за смъртта й е “сърдечно съдова и дихателна недостатъчност. Карцином на маточната шийка.”
Фамилията й настоява за дирене на лекарска грешка. Първите назначени съдебно-медицински експетизи са категорични, че никоя от трите болници не е допуснала това. А причинителят е закъснялото лекуване на рак. В хода на проверките става ясно, че двата уретера са били завързани и то при операцията в смолянската болница. Експертите обаче са категорични, че тук се е действало в условия на спешност, лекарите са спасявали живота на кървящата отворена вечe за микроскопска и каквато и да е била друга точна диагноза за вида и произхода на туморния процес, от кой орган е произязъл и кой орган е засегнал. Ако не са действали, операцията е щяла да завърши фатално за жената. Сиреч спасили са й живота, но тъй като има срастване на тумора, който е завладял и видоизменил уретерите, което те не са могли да го знаят без налична техника, се е стигнало до т.нар. завръзване. То обаче не е фатално, тъй като веднага пациентката е откарана в пловдивската клиника, която е специализирана като урологична. И въпреки първичната бъбречна недостатъчност, която впоследствие е овладяна, смъртта на жената се дължи на естествено прогресиращия ход на злокачественото туморно заболяване. В това са категорични медиците от последната съдебно-медицинска експертиза.
За да има обвинение по НК, липсва и субективната страна - лекарите да са проявили немарливост или незнание, което в нито една от 3-те болници, не е допуснато, както се произнасят и вещите лица. След неколкократни проверки на различни вещи лица от назначаваните на 3 пъти съдебно-медицински експертизи, никъде няма открито наличие на престъпна дейност. И съдът потвърди последното постановление на Окръжна прокуратура -Смолян, с което е прекратено воденото производство срещу “неизвестен ивършител”. Решението обаче подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Апелативния съд в Пловдив. Битката е обречена...
Лили БЛАЖЕВА

вторник, 13 ноември 2012 г.

МУЗЕЙ НА МИНЕРАЛНИТЕ БОГАТСТВА ЩЕ ИМА В ЗЛАТОГРАД

* Кристална зала с постоянна експозиция от 77 минерала ще грейне в сградата на “Горубсо”, 38 са експонатите от региона - засега, останалите са от медно-златните находища в Челопеч и Каолин

Музей “Минералните богатства на Източните Родопи” ще отвори врати в Златоград. Инициативата е на инж. Николай Вълканов - собственик на местното “Горубсо”, а ц
ялата експозиция в пълния й блясък ще грейне на първия етаж на неговата, ремонтирана наскоро сграда в центъра на града.
Изложбата е вече факт, само че е експонирана временно в Археологическия музей в Созопол, където това лято отвори врати по време на Международната среща на Балканския научен комитет към Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. Организацията на 77-те експонати е дело на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, черноморската община и минните дружества: “Горубсо-Златоград” АД, “Каолин” АД и “Челопеч майнинг” ЕАД. Тези фирми са предоставили редките кристални и минерални образци, събирани от различни находища на подземни богатства в България.
38 от експонатите, т.е. по-голямата част от цялата колекция, са предоставени от златоградската фирма, управлявана от Ружа Бодурова. Историята на нейната сбирка е твърде интересна, както я разказва самата изпълнителна директорка на “Горубсо-Златоград”. При едно нейно посещение в Националния музей “Земята и хората” в столицата, пред учудения й поглед се разкрили безценните богатства на българските планини под формата на кристали. Какво било нейното учудване, когато разчела табелките - цялата зала на първия етаж била покрита с друзи от нейния град. А любезните уредници дори й обяснили как са се снабдили с тях - от черния пазар, на който се продават кристалите от рудниците, включително и тези от Родопите.
В действителност най-ценните експонати, постъпили във фонд Минерали на България през 2009-2010 г. са от Среднородопския край, както сочат от националния музей. Става дума за друза от субпаралелни срастъци на галенит от маданското находище Крушев дол, която е дарение. Калцитът пък е щок от ромбоедри и друза от остроромбоедричен калцит на златоградското находище Гюдюрска, което е също дарение, само че от Георги Бозуков. Има дори калцит от разтворени кристали от девинското село Михалково, дарение от Минно-геоложкия университет. Сред откупките пък е друза от плочест барит и кварц, от златоградското находище Андроу, както и друза от кварц и псевдоморфоза от кварц по папиршпат от находище Крушев дол, както твърдят от “Земята и хората”.
Впечатлена от красотите, побрани в националния музей в столицата, Ружа Бодурова решава, че ще издирва кристали. И слага началото на златоградската колекция. И за три години един по един придобива красивите късове, дадени й от работниците в “Горубсо”.
Най-ценните ни експонати са от рядкото находище на манганенкалцит в рудник Андроу, вмята икономистката, която поради дългогодишната си работа в рудодобивната фирма е наясно със спецификата на подземните богатства. Освен в Златоград, такова находище има още едно-две в цял свят.
По принцип красивите късове кварц (силициевият двуоксид) пречат на рудодобива. Натрошават се заедно с рудата и дълго време учените се блъскат, за да намерят реагенти, които да го остранят, за да може полученият оловно-цинков концентрат да е чист, издават постигнатите преди години тънкости при добива в града на Дельо войвода.
Стойността на кристалите от оловно-цинковите находища в Смолянско оценят и специалистите на МГУ “Св. Иван Рилски”, които сочат, че акцентът на експозицията “Минералните богатства на България” в Созопол са неповторимите природни творения - кристални друзи от сфалерит, галенит, кварц, пирит и калцит.
Галенитът, пиритът, кварцът и халкопиритът са от рудник “Градище” край Златоград, калцитът е от рудник “9-ти септември”, а галенитът, родохрозитът и кварцът - са от рудник “Бориева”. Маданските късове са дарени от семейството на покойния инж. Стефан Иванов Бочев, дългогодишен минен специалист, главен директор по рудодобива в някогашното Минно-обогатително предприятие “Горубсо”. Те идват непосредствено преди златоградската колекция да напусне града и да замине за морето.
Обади ми се съпругата на инж. Бочев и обяви, че в негова памет би искала да ни ги предостави, разказа Ружа Бодурова.
Експозицията съдържа и колекция Медно-златна руда от находище Челопеч. 16-те експоната са от едно от най-големите медно-златни находища в Европа, разработвано от “Челопеч-Майнинг”, дъщерно на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Инк.
Колекцията пък на “Каолин” съдържа 28 минерала, красиви образци от турмалин, жилен аметист, опал, рутил, гранат и мн. други. Тя съдържа и крайния продукт, който компанията произвежда и посетителите на изложбата могат по нея да проследят пътя на бялото злато - каолина, в България - от находището до потребителя.
Пълната експозиция ще остане в Созопол до 12-16 юни 2013 г., когато там ще се проведе ХV Юбилеен Балкански конгрес по преработка на минерални суровини. И едва тогава ще дойде в Златоград, отбелязва изпълнителният директор на “Горубсо-Златоград”. И стяга залата за експозицията, още повече че цялата ще дойде в пограничния за Родопите край.
В нея гостите на града, ще видят интересни и ценни находки, още повече че не само местната, но и другите две сбирки ни се предоставят, отбелязва Ружа Бодурова. Става дума за късовете от медно-златните находища и каолиновата колекция. Така гостите на Златоград ще имат възможност още от пътя да надникнат направо в новия музей, разкрит със съдействието на инж. Николай Вълканов.

НА ПЛОЩАДА: ВИНО, РАКИЯ И КЕБАПЧЕТА НА КОРЕМ

Николай Вълканов
21.XI.2012 - ЗА 100 Г. ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
За 100 годишния юбилей от Освобождението на Златоград, който ще се чества на 21 ноември - сряда, “Горубсо-Златоград” стяга бъчви и кебапчета. На площада ще има по 3 бурета с вино и по още 3 с ракия, издаде част от организацията, която вече прави изпълнителният директор Ружа Бодурова.
Денят е обявен от собстве
ника на най-голямото дружество в региона инж. Николай Вълканов за официален празник и фирмата няма да работи. Няма по-голям ден за България и за нейния народ от този, в който е получил свободата си, затова горубсовци ще празнуват. Но покрай тях ще могат да се стоплят в мразовитите вече дни и жителите и гостите на града. Ще има и кебапчета. Всичко ще е на шведска маса, така че не по едно, ами и по две ще могат да си вземат по-чевръстите, обясняват още организаторите, които стягат празника със сърце, а и с немалко финанси.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

СЛЕД УДРЯНЕ НА ЧЕРТАТА - СМОЛЯН ЦЕНТРАЛИЗИРА ПАРИТЕ НА ЗАБАВАЧКИ И КМЕТСТВА

Община Смолян поема счетоводната отчетност на кметствата, отчете в четвъртък финансистът Венера Аръчкова. Мярката е, за да се освободят техническите сътрудници по кметствата. Същото се залага и за детските градини на територията на общината, там пък ще се освободят не само счетоводствата, но и ТРЗ-специалистите, а кметството на Николай Мелемов ще поеме цялата счетоводна отчетност и личния състав на забавачките, без да завишава щата на собственото си звено. Така ще икономиса доста пари на бюджета си, но пък ще изпрати в редиците на безработните и доста хора, отчитат засегнати служители. Ударът обаче ще е по-тежък в селата, където забавачките са едни от малкото, които дават все още работа. Засега е помислено само за работещите в Широколъшкия дом за деца до 3 години, който ще се закрива. 26 са работещите там, но за тях ще има работа в новоразкрития център за социална рехабилитация и в други инициативи, които ще се ситуират в сградата, както заяви секретарят на Общината Замфир Копчев.
Още не е уреден въпросът с Ансамбъл “Родопа”, който за тази година струва като издръжка на Общината 228 хил.лв., заяви Аръчкова. Оказва се, че 10 месеца след застъпничеството на министър-председателя Бойко Борисов, на министрите Дянков и Рашидов, няма никакъв лев, даден за танцьорите, певците и инструменталистите.
А кметът Мелемов увери, че има обещано 30-те щатни бройки от ансамбъла да бъдат заложени в бюджета за читалищната дейност за идната година.
Изцяло Планетариумът е на издръжка на кметството, констатира пред медиите финансистката, с което подсказа, че от бюджета на общината излизат пари за външни звена. Само, че звездната институция е на общинската софра още от времето, когато Аръчкова беше общински съветник при предходния кмет и тук няма нищо ново. Дори се спрягаше какъв приход има Планетарумът, който влиза в бюджета на Смолян, а обратно към сградата като издръжка се връщат доста по-малко пари. Промяната на финансовото съотношение тук вероятно се дължи на катаклизмите, които обектът от национално значение претърпя с проведения конкурс за шеф и последвалите вътре неуспешни рокади.
Към 31 декември 2011 г. Община Смолян е имала 3 млн. 889 хил.лв. задължения, но след анализ и покани към контрагенти се оказва, че борчът й е с още 7 млн. 199 хил. лв., това е свършена работа, уточнена с разписани протоколи. С което към 1 януари 2012 г. задълженията й към контрагенти за текуща издръжка и за капиталови разходи нарастват на 11 млн.лв., уточни още Аръчкова. Тя даде и няколко финансови примера, при които има изтичане на средства - единият засяга ДАНО-центъра, а другият - уличното осветление.
Община Смолян е взела нов кредит от ФЛАГ за 158 805 лв. за покриване на разходите по ДАНО-центъра в Момчиловци, за който обаче има договор за безвъзмездно ползване на сградата от НПО. То пък ползва средства от норвежкото правителство за дейността си, а общината погасява заема - до 2013 г. ежемесечно по 6 800 лв. плюс 1 500 лв. лихви. Досега са платени 68 хил.лв. по главницата, изчислиха от кметството.
Общината има особен залог към СД “Лайтинг” за осветлението на училищата и детските градини, за който е подписала споразумение до 30 юни да разплати 1 млн. 016 хил. 256 лв. Досега по него чрез съдия изпълнител са разплатени - 328 140 лв.
На гърба на Общината виси и цесията на задължението й към “Титан клинър” - 1 млн. 062 хил. 463 лв., поет от Българска банка за развитие. Досега по него са погасени 328 хил. лв.
Ани ЛЮБЕНОВА

събота, 10 ноември 2012 г.

ДЪРЖАВАТА Е ГЛАВНИЯТ БОРЧЛИЯ, МИНИСТЪР ДЯНКОВ КРИЕ...

* Бягането от отговор също е ... отговор 

* Огромен вътрешен дълг, пораснал е с над 2 милиарда лева...

Симеон Дянков и
Николай Мелемов
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков скри истината за вътрешния дълг в България в момента и колко процента от него е дългът на държавата към разните фирми и институции. А крие, защото въпросът му е неудобен. И не защото не знае отговора - той много добре му е известен, не и защото е някаква държавна, военна или пък атомна тайна, а защото не иска да признае, че в случая държавата е главният борчлия т.е. ... той самият, като финансист № 1, който борави с парите на републиката...
При визитата си в Смолян в понеделник, министър Дянков даде бърз брифинг пред кабинета на кмета Николай Мелемов. Отговори на канонада от журналистически въпроси и ... изопачи един. Смени му глаголната форма, с което го измени по същество. После го напъди. Ето питането:
- Господин министър, имате ли информация колко е вътрешният дълг в България в момента и колко процента от него е дългът на държавата?
- Имаме много точни сметки, държавата в момента държи ... - почна отговора си вицепремиерът.
- Не “държи”, г-н Министър, а колко дължи? - коригира го журналистът.
- Държавата в момента държи... - продължи да “държи” на своя си глагол министър Дянков.
- Не “държи”, а дължи, господин министър - пак уточнява упоритият вестникар. Защото по същество разликата между глаголите “дължи” и “държи” е огромна. След което последва:
- Следващият въпрос... - обърна се финансистът към другите журналисти. КОЕТО МЪЛЧАНИЕ ОБАЧЕ СЪЩО Е ОТГОВОР, но това едва ли му е известно на г-н Дянков...
Защо вицепремиерът изопачава и после отклонява въпроса, е питането. Ами защото вътрешният ни дълг вече е над 7.5 милиарда евро. Като само за последните 3 г. и 4 месеца, откакто парите ги управлява Дянков, борчът е пораснал с нови 2.2 милиарда лева /!/, според някои скромни в изчисленията си финансисти. А според други, вътрешният дълг е нараснал с 2.5 милиарда лева, като с около 100 000 лева са увеличени само лихвите за последната година, които държавата ще плаща за борчовете си.
В този куп от цифри трябва да се каже, че “нескромните” финансови изчисления сочат, че държавата дължи на фирми, институции, организации и пр. над 60 процента от целия вътрешен дълг, което Дянков премълча. А според “скромните” сметки, неплатените държавни задължения към различните строителни, производствени и други фирми /ВМЗ, БДЖ, АМ”Т”, АМ”М”, разни заводи и т.н./ сега вече е 350-400 милиона лева. Но така или иначе държавата е главният длъжник. А каква е истината - само министър Дянков може да каже. Ама той мълчи. И отклонява въпроса, за да не каже нищо. С което потвърждава обаче ширещите се песимистични приказки и слухове, някои идващи дори и от българския парламент...
А има защо да мълчи и да крие истината министър Симеон Дянков. Защото заради дългът, натрупан от държавата, няма пари за Коледни надбавки, за увеличение пенсиите на хората от третата възраст, за увеличение на заплатите, за училищата и образованието, за здравеопазването и болниците, за какво ли още не. Няма пари, защото финансовата политика, която той определя и провежда, не е добра. А според финансисти е направо лоша. И дори вредна. Държавата не си плаща борчовете на фирми, организации и т.н., те пък не плащат надолу по веригата на своите контрагенти, кредитори, трудова сила и пр., никой никому не плаща. И в резултат много от тях безславно фалират. А стандартът ни е нисък, доходите - като в Афганистан никакви, беднеем всички.
Затова мълчи господин Симеон Дянков. Който преди 3.4 години всегласно, а после и още неведнъж обяви, че има програма за излизане от кризата. И ще ни извади от нея. Дори сочеше и конкретни срокове! А в действителност каква стана тя?
Докога ще мълчиш за вътрешния дълг, господин министър? Докато пак отлетиш за Америка ли, а?
Георги УЗУНОВ

ЗА ВЯРАТА И ЦЪРКВАТА


Вчера България се сбогува със светейшия си патриарх Максим, посветил живота си на служенето на българския народ и Българската православна църква. Като такъв поне го зачете руският президент Владимир Путин. Като такъв го изпратиха и хората, чиито поток два дни не секна пред катедралата “Александър Невски”, че и вчера в манастира на Богородица Троеручица в Троян.
Тези 41 го
дини, на които е бил на трона, не бяха никак лесни, но Максим бе боец, изпълнен с търпение, и Господ помогна, за да може българският народ днес да диша свободно- каза пък за 98-годишния ни глава на православието, вселенският партриах Вартоломей. Църковни служители, държавници и политици, граждани - всички изтъкнаха благостта, с която се е отнесъл към разколниците и недопускането на разединение в православието у нас.
Само ОбС в Смолян на последното си заседание в четвъртък, не се сети да отдаде последна почит към духовния ни водач. Дали от липса на управленски умения или от прекалено голяма ангажираност с политиките, не е ясно.
Проучване пък доказа, че 71% от младите - на възраст между 16 и 29 г., имат вяра. Прокламирана у дома и от душевната потребност, но я имат. Друг е въпросът дали църквата ги е потърсила. Малцина като бившия вече за Смолянско водач -епископ Антоний, който създаде “Чисти сърца”, са проявили интерес и са поискали да подпомогнат израстването на младите в унисон с канона на православието. Малко са и неделните училища в региона. Затова е за чудене откъде е дошло зърното вяра. То обаче трябва да намира почва, за да не се похаби...