НАШИТЕ АМЕРИКАНО-ИТАЛИАНСКО-АНГЛИЙСКИ БАБИ И ВЛОГА В РОМСКО БЪДЕЩЕ

ДВА СВЯТА - НИЩО ОБЩО

Българската мечта за Америка

* Истории от Родопите, а що не и от всеки друг край... 

* Нивите и ливадите ще почакат, за да изберем в неделя между по-малкото и по-голямото зло, но решението да е наше, кой ще върти държавното кормило 

* Според заявените секции в Турция там нашите изселници едва ли ще са чак толкова заети и ще отидат с хъс да гласуват, резултатът ще видим в понеделник  

 Зимата отдавна свърши, слънчицето се усмихва ту приветливо свенливо, ту сияещо радостно, но явно зимата в душите ни няма край. Забелязвам го по хората, които срещам ежедневно. Още носят подплатени и тъмни дрехи, и с тях като че ли не бързат да свалят умората от лицата си. Умора не от работа, дай боже да я има всеки, а умора от грижите - за левчетата, които не стигат нито за тока, водата, храната, обувките и дрешките на децата и учебниците на по-големките. Или както се шегуват пощенските чиновнички помежду си, когато коментират децата си: "ти хем искаш да носят шестици, хем да не изписват тетрадките толкова бързо, че няма как през месец да им купуваш нови".
Това вълнува днес майките, а такива приказки преди малко повече от 20-на години, че и до преди 3-4 не е имало. Но думата ми е за хората - онези, които срещам всяка сутрин. Понякога са сънени, недоспали, но винаги сериозно вглъбени в себе си. Нито една усмивка, нито един поглед встрани. Всеки забол поглед в плочките, брои ли ги, сметка ли им прави кога са строени? Или пък свои сметки прави - на кое изтича крайния срок да си плати днес и кое може да забави. Познати лица, търсиш им погледа, но не можеш да го уловиш. Да им кажеш "Добро утро", да им пожелаеш хубав ден, та дано да е хубав и за тях, и за теб. Подминават те, не защото са сърдити, а защото са някъде другаде...В грижите си.
Затова приветливата покана на някой приятел, изникнал от някъде е спасителна лодка в буреносното бездушие. А когато той идва от Америка и подсказва, че ще разкаже нещо интересно, зарязвам всичко. Просто любопитство към една друга култура и друг социален и икономически живот.
 Махвам, че първо ще мина през фризьора, не от суета, а от необходимост. И чак тогава ще се отдам...на сладките приказки с приятелки.
Обичам да ходя на фризьор. Там жените стават по-красиви. Нямам обратни наклонности, но една хубава жена винаги ме е възхищавала. Обичам и хубавите парфюми, то кой не ги обича, ще възкликнете. Не ги обичам от куртоазия, а от пленителността на аромата, който се усеща винаги в такива салони. Затова харесах Ватикана, заради аромата. И белотата на цъфнали жасмини, които там са превърнати в жив плет около градините. Така оградата цъфти през целия май.
Във фризьорнизата на фона на превръщащите се бели гъски в диви лебеди, влиза млада мургавелка. Детенцето, което е щъкало край нея, обаче още от вратата отказва да влезе и се щурва навън, където явно му е по-интересно. Майката влиза свойски. И друг път е идвала тук. Не за прическа, а за левче - едно за хляб и още едно за мляко, както сама обяснява. Невисочка, с дълга, вързана на опашка коса. Нарасналият корем я издава, че е в напреднала бременност. Дрехите - леке, до леке. Трудно би предположил човек кога са прани и дали това са само стари петна или има между тях и нови.
На 23 години е, а вече чака 5-то. Няма грешка, узнавам го едновременно с разказа й, че тази зима и печката с дървата се е запалила.Но добре, че свършил студът, иначе ще изпукат с децата без топло. Виж, от салона могат да й дадат и някое балсамче за косата, че се е изтощила.  
Младите мъже и жени коафьори, са почти на нейната възраст. Подкачат я, скоро ли ще ражда. А тя се усмихва, при което светват празни дупки вместо зъби. И то на предната фасада. Пак подхваща темата за левчето. И вмята, че на някой от фризьорите може да пише името на детето. При което те избухват в смях, че ако кара в тоя дух именникът може да й се стори тесен. Но все пак вадят от шкафа едно балсамче, за да не я отпратят с празни ръце. И пак потретват питането кога ще е свещения миг на ново майчинство.
Скоро, отговаря бъдещата майка. Е, до два месеца ще получа наградата, вмята пък тя предвкусвайки близкото щастие.
- Каква награда, пита фризьорката, която й е почти връстничка.
- Как, каква 200 лв. ще ми дадат, затова че съм родила.
-А-а, хлъцват в хор младите люде в салона и се умълчават. А после се сещат, че познайницата им няма брак с мъжа на "мечтите си".
-За какво ми е, да ме бие ли? - отсича тя. А те добавят полугласно " все едно, че ако не се е разписала, той не я бие".    
Но след като е повдигнала въпроса с наградата, която явно е единственото хубаво нещо на тази бременност, лъсва и другата истина, че без брак, тя се води самотна майка и има право на по-голямо социално подпомагане. Отколкото, ако се води омъжена жена, за чиито деца грижи по изхранването трябва да полага таткото.
Първото е родила на 14 години, но всъщност това е второто й дете. Предишното - починало. Мъжът, с който живее е малко по-голям от нея, което ще рече че деца са правили деца, без да са наясно какво произтича от това. Но много бързо са разбрали, че няма нищо лошо, напротив може и да им е от полза, защото от там насетне вече 9 години с децата, жената изкарва по някой лев. Къде с просия, къде от майчинство и детски, къде от помощи. И магазинерките по главната я познават затова вмятат, че не са я виждали без пълни торби. И те имат заслуга обаче затова, защото и тях е "рекетирала" за хлябче и за мляко.    
Младата жена няма нито ден трудов стаж, пък и едва ли е наясно какво означава това...
Фризьорите, които досега винаги са я изпращали с левче изведнъж осъзнават, другата страна на медала. Те работят 8 часа прави, приемат капризите на всичките си клиенти, защото има и такива. Пушат накъсано някоя цигара в паузата, ако има позакъснял за разкрасяване човек, хапват на обед пак набързо...И така им минава животът, нищо че около тях ухае на парфюм. Освен за човещината изведнъж осъзнават, че тази жена нито веднъж не е казала - "дайте да ви премета пода или да ви измия прозорците, може и да ви хвърля кошчетата за боклук". Но минава покрай тях като покрай гъбки, които си отглежда и обира от време на време. Дали ще продължат с левчетата, се съмнявам. Но, че държавата продължава като продънена лейка да ръси чиста пивка вода по най-глупавия начин, влагайки в неграмотност, която произвежда неграмотност, е факт от години. Няма как майка, която няма умения за цивилизован начин на живот да възпита такива у детето си....
   Часът при фризьора свърши и мога да се присъединя към масата на моята приятелка. Американската баба, си е дошла след 5-месечен престой отвъд океана, където е била заедно със съпруга си. Дъщеря им - щастливо задомена в Асеновград, преди години получи зелена карта и замина със семейството си в САЩ. Поканила е родителите си на гости. Успяла да е да се справи завидно добре с езика, работи като чиновничка в банка, а при наемането й чрез конкурс и събеседване заедно с нея са взети на работа в същия ден общо 700 човека. В една обикновена фирма.От Америка тръгна кризата и там също не е свършила, но има дисциплина, всеки си върши работата, няма време за сплетни, клюки, надничане в личния живот, кесията на другия и т.н., става ясно от кратките реплики на моята приятелка.
Невероятни паркове и градини имат. Дъщеря ми вече има купена на изплащане къща, току пред нея отвъд улицата започва паркът с множество спортни уреди. Всяка сутрин е пълен с хора от различни възрасти, които правят гимнастика, бягат. Научихме се и ние със съпруга ми да правим това, щастливо се усмихва моята стара позната. На която явно й е харесала ролята на баба отвъд океана. И не го крие. Всяка сутрин е правила в 6 часа закуска на децата, преди тръгнат на училище, следва разходка в парка, после почва обядът и накрая - и вечерята. Хранителните продукти са по-евтини от нашите, токът - също, съпоставя цените родопчанката. Там се цени домашно приготвената храна, макар че поамериканчените й вече внуци да хапват набързо и гледат да се приберат всеки в стаята си, за да се захванат с любимите си занимания с компютъра. По-малкият Васко, е седмокласник. Вече е 8-ми в националния отбор по тенис на САЩ. Личен треньор му е неговият баща. 65 купи има до момента, медалите не се броят.
Подпитвам го за постиженията, които има, а той ме смъмря: "бабо, проявявай малко скромност", казва с усмивка смолянчанката, която е химичка по професия. И обяснява, че й е мило и тя да разкаже на приятелките си какво внуче има - спортист.
Цени го държавата там, 2500 долара му дават на година. С тези средства той се чувства спокоен, за да участва в различните състезания от спортния му календар за годината. Отделно има френска фирма, която му е личен спонсор и подсигурява екипите и цялото му оборудване, от което се нуждае.
Баткото, който е на 19 години е приет вече в университет в САЩ, който е на 23 място в света по престиж. Което ще рече, че когато завърши образованието си на инженер, при наемането му няма да падне под определена годишна заплата като 100 хиляди долара, например. Там си има такава класация. Приет е и заради спортните му постижения в тениса, там ги ценят извънредно много. Преборил се е естествено и с тестовете. Такава е системата там, простичко обяснява смолянчанката. Докато у нас младежите завършват висшето си образование и дори отличници пак не могат да си намерят не скъпо платена, ами никаква работа - справка Бюрата по труда.
Двамата ни внуци разговарят с нас и с майка си и баща си на български, но по между си на английски, явно така им идва по-лесно, вмята с болка на душата баба им. И обяснява, че малкият много трудно чете на български, защото повече е живял в САЩ, отколкото у нас, което ще рече че семейството е излязло по време на Костовото управление.  
И италианската баба, която по професия е архитект  е доволна от внучките си, които също са се настроили спрямо тамошната образователна система. Едната вече следва там изкуство. И работи едновременно, за да се подпомага финансово. Но смолянчанските деца вече са се настроили и са доволни и щастливи от доходите, които имат в Италия.
С болка на сърцето говори за сина си в Англия и третата жена на масата. Милият, как се оправя, мисли го майка му, която още не е свикнала с мисълта, че той е далеч и не може да го вижда.
Преди беше в Пловдив, хващам рейса и на обяд съм там, обядваме, разхождаме се и вечерта се връщам обратно. За два часа да го видя, пак ми стига, а сега как ще изкарам до декември месец, когато ще има възможност да си дойде, пита риторично смолянчанката. Явно синът и е заминал тази година на гурбет за първи път. Жената въобще не отваря дума за доходите, заради които е тръгнал по чужбина младежът.
И трите обаче не коментират въобще завръщането на деца и внуци в България. Нещо, което в първите години на демокрацията беше на дневен ред - хората ни работеха в Германия и Англия, но се връщаха, строяха къщи, апартаменти, почваха малък бизнес, тук им беше Родината. Дали поустроилите се вече на Запад българи вече си задават този въпрос? Едва ли. Малка справка - 1/3 от секциите в чужбина, които са отворени за вота в неделя са в Турция. Сиреч там са компактните маси с българи, които са проявили готовност да гласуват, всичко останало по света слабо се вълнува какво става у нас. Кой ни управлява и как живеем. Не, че изселниците ни в Турция се вълнуват от това, ако беше така - щяха да се върнат, но това е друга тема. И показател колко гласа ще спечели ДПС на вота само от чужбина. Но това е друга тема. Нейните резултати ще броим в понеделник. Защото в неделя българите в България ще отидат я за дърва, я да си прекопаят картофите, да окосят люцерната. Или просто на разходка. Риболовът е забранен, така ме и там можеше да се поупражняват. За да могат после пак да плюят, че са недоволни от управлението, странно обаче кой им избира управниците - ако те не гласуват?  
    Но да се върнем на моите приятелки. За двете вече е ясно - ще си гледат американски и италиански внуци, единствено у третата има някакво мъждукане на надежда, че няма да кара старините си сама, вероятно защото синът й е отишъл едва тази година.
Децата им са интелигентни, като родителите си - всичките са с висше образование, но в собствената си родина не са видели изход да получават добри пари и да се развиват. Затова са потърсили нов живот на другия край на света. Така от Родопите са изтекли мозъци, изтеклото е бъдещето. А тук са останали онези, които държавата подпомага, влагайки в тяхната раждаемост. Без мисъл обаче, защото няма как необразоваността да произведе нещо повече от необразованост. Неясно е как управляващите не се сещат, че тези безработни не плащат данъци и само след 20 години, няма да има кой да държи икономиката на България и да вади, и техните заплати - независимо у кого ще е властта. Защото ромите у нас си имат по-доходоносен бизнес от обикновената работа...Просията, срещу която не помага дори НК, а тънката струна на милозливостта у българина винаги му е носила беди, защото него самият, няма кой да го съжали. И неделя е денят, в който има шанса да се погрижи за себе си, излизайки да гласува. Па макар и да избира между по-голямото и по-малкото зло, нека си каже думата. И да си носи отговорността, че и той е сложил ония, които ще въртят кормилото на България. И ще я направят държава за всички – с нормална работа и паркове за отдих. А не мащеха за едни и дойна крава за други.       
 
Анета ТОДОРОВА    

ВСИЧКИ РОДОПЧАНИ ОТРЕКОХА ГЕРБ

"За последния месец  организирахме над 256 срещи. Разбрахме, че всички родопчани отрекоха ГЕРБ".С тези думи водачът  на листата на Коалиция за България в Смолянско Дора Янкова закри предизборната кампания в областта на площад "Свобода" в областния град.Тя се зарече да брани името на Родопите в бъдещото 42-ро Народно събрание. "Първо обаче трябва да спечелим изборите", отсече Янкова. Представителите на левицата се зарекоха да спрат полицейщината. Дора Янкова разказа от трибуната за най-големите болки на хората, споделени през този напрегнат месец: „На предизборните срещи се докоснахме с хиляди граждани. Дописахме с тях програмата на левицата, развихме я. Всички родопчани ни казаха – искаме работа и по-добро заплащане. Отричаме ГЕРБ. Кабинетът „Борисов” направо се подигра с цялата Смолянска област. Общините Девин, Борино и Доспат ги боли най-много, защото нямат болница. В Девин докараха два тира с медицинска техника, но се оказа, че това е оборудване за бежански лечебни заведения. ГЕРБ обаче се похвалиха, че са свършили работа, но хората продължават да си умират в линейките. Кой ще плати тази цена? В Златоград недоумяваха каква е тази политика на ГЕРБ, която спря проекта за термалната вода. Той щеше даде работа на 300 души.  В село Чала млада майка се оплака, че живее с 35 лв. на месец, държавна помощ". "Точно бази политика отрича Коалиция за България. Силният ни глас ще дойде от подкрепата на родопчани. Има нужда от друга политика – на връщане към нормалния живот. Не искаме бюрократи, които да пречат на българина да си взима евросубсидиите. Даваме си сметка, че Законът за горите е несправедлив, че е написан така, че „във вода газим, жадни ходим”. Това ли е моралът в политиката на Бойко Борисов?", попита риторично ръководителката на левицата в Смолянска област. Дора Янкова обобщи: "Държавата трябва да се грижи за хората си, но последните 4 години българинът точно това не усети. Има път за възраждане на икономиката на България. Знаем го и ще го приложим. Призовавам родопчани да дадат своя глас за Коалиция за България, за да спрем нищонеправенето от ГЕРБ. Подкрепете ни, за да поискаме друга политика за десетте родопски общини."   

АПЕЛ ЗА СВЕТЛИНА ЗА СВЕТЛЕТО

Всяка от общо тридесет и двете листи да внесе средства по сметката на Светлана Килявкова, която се нуждае спешно от трансплантация на костен мозък, апелира водачът на ЛИДЕР в област Смолян Стилиян Аврамов.
Призивът на политика е заради необходимата, за извършването на животоспасяваща манипулация в Турция, сума от 80 000 евро. Парите се търсят във възможно най-кратки срокове от предизборните бюджети на партиите и коалициите, борещи се за мандат от Смолянска област.
Простите сметки сочат, че необходимите средства ще бъдат събрана до стотинка, в случай че всяка от партиите направи дарение по сметката на Светлето поне в размер на 5 000 лева. Смолянският ЛИДЕР съобщи, че партия ЛИДЕР вече е внесла своя дял от така необходимите парични ресурси, които ще върнат здравето и усмивката на младото момиче, з радост на нейните родители и приятели!
По думите на Аврамов няма нищо по-важно от човешкия живот. Той припомни, че трансплантацията е спешна и трябва да се осъществи възможно най-бързо, защото лекарите се опасяват, че болестта може да се активизира отново. В заключение смолянският ЛИДЕР подчерта, че последното, което желае е да използва тази проява на човечност за политически пиар. Той специално помоли конкурентите си в предизборната надпревара да пренебрегнат факта, че инициативата е на ЛИДЕР, както и че те са политици, а да постъпят като ИСТИНСКИ ЧОВЕЦИ и заедно да се опитат да върнат щастието на семейството на Светлето и нейната фамилия!

Сметката, по която можете да изпращате средства е:
IBAN: BG77 CECB 9790 1087 6209 00
BIC CECBBGSF.
Титуляр: Светлана Килявкова
Централна Кооперативна Банка
Или чрез pay pal:
paypal: st.kil@abv.bg

С 500 ЛВ. ГЛОБА ОДРУСАХА "АТЕНТАТОР" С ПИРАТКИ СРЕЩУ ДОРА

500 лв. глоба отнесе вчера от Районния съд в Чепеларе 45-годишният Анастас Анастасов, мятал пиратки срещу водача на листата на БСП за предстоящия вот Дора Янкова. Мъжът застана пред Темида след като полицията го закопча предния ден и го прати в ареста за 24 часа заедно с 6 години по-възрастния от него Красимир Узунов. Двамата се оказаха замесени в скандално хвърляне на пиратки по време на предизборен митинг на социалистите, за което алармираха медията ни още същия ден възмутени чепеларци. И дори обявиха, че това си е чист атентат срещу водача на листата на Коалиция за България. Хората обявиха, че цялата работа е на чепеларските "братя Галеви",  но отказаха повече подробности - какви са буйстващите, както и кой се крие зад това прозвище. Само вметнаха, че изпълнителите са били назначени по програмите за временна заетост към Общината. Не е ясно обаче ако е така, защо не са били на работа, след като 7-ми е работен ден за всички. Данните впоследствие потвърдиха и от щаба на Коалиция за България, който изпрати протестна декларация до различни инстанции с очакване да се сезират.  
Междувременно още във вторник полицията потвърди случая, с обяснения че пиратките са хвърляни от съседния на проявата двор, в който почерпена компания от 3-4-ма човека са празнували. Заради грубото нарушение на обществения ред за 24 часа са  задържани Анастасов и Узунов, на които са съставени актове по Указа за борба с дребното хулиганство.
Вчера съдът в града под Мечи чал потвърди, че Анастасов е извършил непристойна проява на обществено място, хвърляйки пиротехнически изделия на площада пред читалището. С което, според магистратите, е предизвикано силното възмущение и недоволство на граждани-участници в срещата. Санкцията по Указа за борба с дребното хулиганство за родопчанина е 500 лв.
Остава обаче открит въпросът дали хулиганствалите същия ден са били на работа и ако не са - защо.
 
Жулиета МЕТОДИЕВА

СТАРА ЧЕШМА ЧАКА СПОНСОРИ ЗА ТРЪБИ

ВОДА ЗА ХАИР

Водата укротява бай Манчо и още с пукването на пролетта тръгва да издирва майки, загубили се през зимата. Да разчиства изворчета и да ги хваща, за да ги отведе към стари или нови чешми. Та през лятото да има къде пътник да си разкваси устата. И да си утоли жаждата. Многобройните планински поточета, които е впрегнал в тръби се множат всяка година. И той отдавна им е загубил бройката, но 300 може и да имат. И въпреки 79-те си години, Замфир Манчев вярва, че трудът го крепи, както и стореното за хаир - каквито са пеещите му чешми.
Искам да усиля старата чешма в местността Вълчи прес лук по пътя от Смолян към Пампорово, разказва за новото си начинание бай Манчо. Издирил съм майката, но ми трябват тръби за 6 км. и 300 метра. Ако има добри хора, които могат да ми помогнат ще докараме вода край сухите скали след Соколски камък, вмята родопчанинът. На 1300 метра височина е мястото, мрежата е готова, но през лятото в района всичко пресъхва. За да не спрат чучурите, се налага да докараме още вода от по-далечко, та и в най-големите жеги, в района да има бистра водица, реди майсторът, който е дал нов живот на не едно белокаменно корито. От него е трудът и направата, не рядко и цялата му пенсия отива за тръби и цимент, но в повечето случаи на повика му откликват добри хора, решили да сторят добро. За да ги споминат и поколенията.
 
Ани ЛЮБЕНОВА     

ОТ РУДНИКА ДО ГРАДЕЖА НА ПОДЛЕЗА НА ГАРА ПЛОВДИВ

* Обичам си държавата, само не разбирам защо на времето на съседа даваха пари дъщеря му да учи, а сега аз и синът ми едва издържаме внука-студент, реди Харитон Хайдушки, който като бригадир безплатно 6 месеца е разчиствал развалините от бомбардировките на София

На 16 години съм влязъл в рудник "Шаренка" в Мадан. По онова време нямаше забрана непълнолетни да работят, защото тогава руските инженери командваха в Мадан - директор, маркшайдер, геолози, цялото ръководство беше все от техни специалисти, връща се далеч в миналото отдавна пенсионираният Харитон Хайдушки. Става дума за 1949 г., фирмата е "Совболстрой" (Советско-болгарское строительное общество). За да има все пак някакви познания за минното дело младежът изкарва курс в техникума в Райково, сега квартал на Смолян. Впоследствие животът му така се завърта, че от замерчик на рудник "9-ти септември", става миньор и постепенно успява да се изкачи по стълбичката до началник смяна. Пенсионира се едва през 1983 г., но в рудниците има 28 г. от общо 40-те му години стаж. Останалите - където го позове партията - тогава тя е само една.
Тя го издига до комсомолски секретар на селата Чурка и Ловци далеч преди 50-те години. Тогава нямахме платени партийни секретари по заводи и кооперации, работехме на добра воля, отбелязва Харитон. И не крие, че е едни от първите членуващи в Съюза на народната младеж в Мадан, където ръководител му е Каишев от Смолян, който по онова време е учител.
Той ми направи и първия доклад, който трябваше да изнеса. За разлика от други, аз се гордея с това си членство, нищо че претеглих доста в младите години. Пратиха ме бригадир в София, трябваше да се разчистват развалините от американските бомбардировки над столицата. 120 човека сме спали на нар в едно помещение, получавали сме за труда си чорба от фасул или леща и 800 гр. хляб на ден. Това е най-черният период от живота ми - въшките скачаха по нас, виждал съм ги как се разхождат на пълчища, за къпане и дума не можеше да става. Плащат ти само пътя до София и обратно. Доброволен труд, комсомолът ни задължаваше - да помагаме. Така ни учеха, градихме държава. Всичко, което извадехме от развалините като посуда и ценности, се описваше и предаваше. Вадили сме и трупове, ужасии. Затова когато преди близо 2-3 години чух по радиото, че американският посланик иска да правят паметник на техните летци в София, ми прилоша. Няма по-голямо кощунство от това. Това ли заслужава България, близките на тези хора, които останаха под развалините?!
След 6 месеца бригадирско разчистване, се върнах пак в"Совболстрой". Работата ми беше да броя и записвам мулетата, които караха баластра за изграждането на бараките в центъра на Мадан, в които се настаняваха миньорите. И да нося вода на мулетарите. Величко Караджов искаше отчетност, да не лъжат в курсовете. В моето семейство ние бяхме 7 деца и майка ми не можеше да ни изучи. А Караджов видя у мен желанието да вървя напред и ми даде бележка, за да изкарам 9-месеца курс в техникума в Кърджали. Така води нишката на объркания си живот, пълен с перипетии Харитон Хайдушки. Първоначално работи към строителството на съветската фирма, защото е доста слабичък да слезе под земята. И едва през 1951 г. влиза в рудника.
Когато през 60-те години почват да изграждат Комунални услуги в Смолянския край, от партията му дават партийно поръчение да се заема с клоновете на дружеството. Пращат ми джипа да ме вземе - нито ме питат, нито се интересуват пуща ли ме жената, подсмихва се Харитон. Защото с новата работа не само няма да се връща вечер при семейството си, ами от раз му пада и голямата миньорска заплата от 250 лв. на малката - 180 лв.
Трябваше да се изгради мрежа за комунални услуги - в Смолян, Девин, Лъки, Златоград - чак до Хвойна. Пущахме фризьорски салони и макар да не разбирах от тази работа, трябваше да ги организирам. Това беше времето на социализма. Изпълняваше се. Градихме България, обичам си държавата, харесвам я, категоричен е Харитон, който дори след официалното си пенсиониране преди повече от 30-на години не стои мирен. И пак работи, примолва се по негови думи на ген. Желев от Строителни войски, да го вземе при изграждането на подлеза на гарата в Пловдив. Заради укрепването на минните галерии, а и строежите на 34 къщи, които са мое дело, разбирам от тези работи, защо да бездействам, обяснява той. С войничетата сме правили тунела, реди човекът, който цял живот работи.
И като много миньори има апартамент в Мадан, ама му е тракнал ключа и живее със съпругата си Нора, която е от Равнища в къщата, построена в село Чурка. 20 стаи имам, десетина кокошки щъкат из двора. И понеже е огледно място и внуците обичат да идват тук се радваме на селския живот, реди родопчанинът.
Единствено недоумява как така се промени държавата, че на никого не му стигат днес парите. Синът му работи в Хасково, но ако не е самият Харитон, който е стигнал тавана от 700 лв. на пенсиите, няма как внукът да учи.
Синът дава 300 и аз 250 лв., така издържаме студента. А и той през цялото лято работи, за да си помогне сам. Това разказва мъжът и не може да се начуди, как хора като съпругата му, която също не е спирала да работи, само че е била в търговията, се пенсионират с по на 145 лв. пенсия. Нищо пари за съвременния живот. Преди 1989 г. на един комшия дъщерята отиде да учи в Махачкала, Дагестан, на него му дадоха стипендия - 50 лв., затова че я е пратил там да следва. А сега аз трябва да плащам, че внукът ми учи. Но такава ни е управията, въздъхва човекът.
Пък фамилията му дошла от дедите. На Митьо Поповски - чичо на дядо му, преди да го потурчат му надянали пристия на врата, толкова го стягали, че му изгорили сухожилията и останал с крива шия. Взели 6-месечното му дете, но той успял да се отскубне и да си отмъсти. Тук, край Средногорци излиза една пътечка от Гърция, тук ги причакал и метнал насилниците си в урвата, да ги бастиса, така му излязло името Хайдушки, обяснява героичното си фамилно име Харитон. И сочи, че по онова време дядо му, бил бяло момче със сини очи, вземат го на 13 години и го завличат към Анадола. На 27 години Асан успява да се върне, но никой в тоя край не го познава - голяма мъка изкарал докато си намери дома. В Маданско се жени, раждат му се 5 деца и почива на 105 г...
Сладкодумен е бившият миньор, а бистрата му памет е истински извор за историята на Маданския край. И пътеводител за младите, как се кове държава.

Анета ТОДОРОВА

ДОРА ЯНКОВА - СЪРЦЕ ОТВОРЕНО ЗА ПРИЯТЕЛСТВА

ДА СЪХРАНИМ РОДОПИТЕ

Малцина като нея умеят да водят хора и ги ценят, без да ги жертват ...

Дора Янкова при откриването на новата визия на Стария център на 
Смолян. Сн: Архив

Дали е свестен и дори успял един човек се познава по звъна на телефона му. Не по музикалния сигнал, който си е избрал, а по честотата на звънене. Ако никой не го търси, значи в професионален план си бива и без него, а в личен - е саможивник.

Същото важи с особена сила и за политиците. Но не по време на избори, тогава върволицата от просещи пари или някакъв вид закрила, се извива до небето.

Или казано по български, дали те зачитат, се познава най-вече когато си претърпял удар. Заслужен или не, но удар. И ако хората пак те търсят, солидарни са с теб, искат да ти кажат, че застават зад теб и са готови да те подкрепят, колкото и малки да са възможностите им, защото са те оценили. И те ценят, скъп си им, знаят какво можеш и какво даваш. Не конкретно за тях, а за обществото, за държавата, от която все по-малко е останало. И от която все по-малко остава, въпреки еврочленството ни - иначе няма как да си обясним, непосилните сметки било за ток, било за вода, лекарства или дори храна в наши дни... Означава, че ти си успял.

Дора Янкова е от тях, от съвестните, чиито телефон сега непрестанно звъни. Но той не преставаше да звъни и предишната година и по-предишната, нищо че от близо две години тя не е кметът на Смолян. Не е и председателят на Националното сдружение на общините в България По джиесема й се обаждат не само близки и приятели, и не само по приятни поводи или пък за съдействие. Така беше и по време на кметуването й - потокът от хора пред кметския й кабинет беше безкраен, търсеха я за пари, за работа, за лекарства. Неотпращаше никого, нищо че не винаги джобовете й са били пълни, пък и от къде у един кмет хляб за всички. Но тя намираше хора, на които да се опре, за да съдействат - било за намиране на работа или за прием в болница. Било ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ЗДРАВНИ ВНОСКИ, ЗА ДА СЕ ЛЕКУВА БЕЗПЛАТНО НЕОСИГУРЕН ЧОВЕК, като безработния младеж от Смилян. ТЪРСЕШЕ ДОРИ ХЕЛИКОПТЕРИ, за да превозят спешно мъж, който се нуждае от хирургична операция на сърцето, защото за него всеки час стоене в Смолян е фатален.

Хорските работи, би казал някой, нямат край. Тя обаче не само, че не го казва, но винаги намира време да те изслуша и успокои. За нея ничии тревоги, не са маловажни, въпреки че денонощието е само от 24 часа. И едва ли е познавала всички тези люде, които са плакали болката си пред нея.   

Това беше Дора.

Но това е и сега. НЕ ЗАБРАВЯ МАЛКИТЕ. ОНЕЗИ, КОИТО ЖИВОТЪТ ПОНЯКОГА МАЧКА БЕЗ ДА МУ МИГНЕ ОКОТО. И за които държавата се оказа мащеха, особено в последните години - а не бива да е така.

Не случайно при избора й за шеф на Националното сдружение на Общините в България, колегите й се спряха на нея. Та, Смолян не е най-големият общински център у нас. Една шепа хора, населили малка територия от близо 86 населени места, които в последните години имат едва 24 кметства и 19 кметски наместничества. Почти никаква икономика, няма пристанища, летища, няма исторически дадености като Царевец или Перперикон, няма опера, кино от почти 10 г. няма. А от 2 години и театър дори се оказа, че не му се полага. И въпреки това ГРАДОНАЧАЛНИЦИТЕ НА ОСТАНАЛИТЕ 263 ОБЩИНИ У НАС, РЕШИХА ЧЕ САМО СМОЛЯНСКАТА ДОРА Е ЧОВЕКЪТ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОТСТОЯВА ИНТЕРЕСА ИМ ПРЕД ДЪРЖАВАТА, пред Брюксел и обществото. Не помогнаха партийните игри на ГЕРБ за овладяване на ръководството на сдружението, колегите й кметове и на балотажа през 2008 г. пак се спряха на нея. Вероятно заради факта, че ТЯ НЕ ДЕЛИ КМЕТОВЕТЕ ПО ПАРТИИ. Винаги е помагала на всеки от тях, който има нужда от съвет или от съдействие - на каквото и да е било равнище. Тя не каза стоп, на пътя за ГКПП-Златоград, затова че го почнаха в мандата на кмета Младен Чаушев, който бе от Евролевицата и го продължиха по време на гербаджийския градоначалник Мирослав Янчев. Не каза стоп и на проекта за термалната вода, който също беше мечтата на Чаушев, но първа копка удариха при наследника му на поста и то я направи премиерът Сергей Станишев в края на мандата си. А можеше да неглижира останалите общини и да лансира само Смолян. Тук е областният център, тук е съсредоточено повече от 50% от населението на региона. А и за смолянчани пътят през Арда за българската гара Бук, която повече от 68 години се нарича Паранести, е останал в съзнанието още на техните деди.

Можеше, но У ДОРА НЯМА ЕГОЦЕНТРИЗЪМ. На всяка цена да изплува тя отгоре. Затова и сега идват да изпият по едно кафе при нея бившите кметове като синия Николай Бояджиев от Рудозем или независимия Юлиян Семчев от Девин.

У нея НЯМА И РЕВАНШИЗЪМ. Колко местни политици от неми риби в местния Общински съвет, издигайки се по стълбичката на властта, започнаха да се упражняват да си вдигат рейтинга с плюнки по нейн адрес, но тя не ги заклейми. Изтърпя ги стоически, смятайки, че животът ще отсее дреболиите.

 ТЯ НЕ НАПРАВИ И ПАРТИЙНА ЧИСТКА В ОБЩИНАТА СЛЕД КАТО СТАНА КМЕТ за разлика от предшественика си. Нещо, за което я упрекваха не само съпартийците й, но и мнозина от приятелите й, познавайки задкулисния живот на всяко чиновничество. Администрацията е свикнала да се кланя на всеки новодошъл градоначалник, за да запази поста си. Но малцина работят от душа и сърце. А още по-малко пък се впрягат да сътрудничат на огромния РАБОТОХОЛИЗЪМ, КОЙТО ЯНКОВА ПРИТЕЖАВА. В движение тя мята задачите още по пътя от София до Смолян, за да може когато пристигне да не се губи време в организация, а всеки да работи по възложения му проблем, издават от нейното обкръжение.

 Тя не жали труд, за да превърне Смолян в истинска райска градина - факт са 27 проекта, реализирани по нейно време или започнати от нея. 117 МИЛИОНА ЛЕВА ДОЙДОХА ПО РАЗЛИЧНИ ПРОГРАМИ НА ЕС В ЕДНА МАЛКА ОБЩИНА, КАКВАТО Е  СМОЛЯН, на фона на страната – това е нещо немислимо. За пограничната област се чуваше през 8-те й години на управление само в положителен аспект. Знаеха я в най-малките села и паланки - като успял кмет. Тя обаче не тръбеше... Нямаше време нито да реже ленти, нито да се оглежда, че ДОКАРАНИТЕ ОТ НЕЯ МИЛИОНИ В РОДОПИТЕ, СЕЯТ И РАЖДАТ ЗАВИСТ. У онези, които все мислеха кой разпределя парите и защо и те не могат да ги докопат. Но това е друга тема. Така се родиха плюнките, но и за тях Янкова нямаше време. ПО-ВАЖНОТО БЕШЕ ГРАДЪТ ДА ВЪРВИ НАПРЕД. Детските градини и училища се санираха по различни програми, същото стана и със социалните домове за възрастни в Ровино, Петково, Фатово и детския дом "Звънче". Появи се защитеното жилище за младежи-сираци, тръгнаха пилотно от Смолян и приемните семейства, които дадоха радост за малчугани и работа – за възрастни. Но и много топлина – за млади и стари. Тръгна саниране на блокове със средства на програмата за ООН и на Общината. Почна разкрасяването на двата центъра - в кв. Устово и в Смолян,  на които сега майки и деца, тинейджъри и пенсионери се забавляват и отдъхват край фонтаните от ранна пролет до късна есен.

Туризмът стана препитание на мнозина, ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ НАУЧИ КЪДЕ Е БАЗИЛИКАТА КРАЙ ГЕЛА И МОМЧИЛОВА КРЕПОСТ КРАЙ ТЪРЪН. Археологическите разкопки дадоха ръст на общината, дадоха поминък на хората от селата, живнаха крайпътни заведения, постегнаха се къщи за гости и т.н. Пак благодарение на проектите за разкопките. 

Дора бързаше, черпейки опит в Брюксел, тя затвърдяваше приятелства с комшиите ни от Гърция, на които разчиташе да отвори още пътища към Бялото море и да прокарва политики в Европа - било за нашите картофи или тютюн, било за лечебници.

На трупчета остана онкоцентърът, който почна с гръцка помощ да се прави близо до сградата на тубдиспансера в Смолян. Но вместо там да заработят две здравни заведения, се закри работещото до момента. И потокът болни с туберкулоза тръгна към Пловдив. Министерството на здравеопазването вдигна стандартите и не се сети, че тук в Родопите, хората са на изчезване, а като няма доктор, съвсем няма да има люде. Не помогнаха апелите тогава нито на кмета Янкова, нито на местния ОбС, напук на европейските директиви, държавата си бе сменила политиката и стана все по-централизирана - всичко почваше и свършваше в София.

Наистина дойде медицинска апаратура за онкоцентъра, но гърците искаха всичко да се спазва стриктно по процедура, а процедурите, които се правят в столицата за градежа на сградата незнайно защо все се препъваха. Никой не смееше да каже, че причината може да е затова, че кметът е от БСП, а правителството от ГЕРБ. Безхаберието на българската страна към тази тъй важна за Родопите лечебница продължи до края на мандата, като едва през февруари 2013 г., стана ясно, че МРРБ-министърът Лиляна Павлова се допитала до гръцката страна апаратурата да се ползва в МБАЛ-Смолян и е получила положителен отговор при определени условия.

  Пръчките в спиците на колелото в края на кметуването на Дора обаче не са една и две, но тя се опитва да не ги забелязва. Не дава гласност и гледа главната цел - да продължи започнатото обновяване на своя край.

ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ГОДИНИ ОСТАНА ДА ЖИВЕЕ НА СЕЛО, в бащината си къща в Момчиловци и да се грижи за възрастната си майка. Не я поблазни нито Смолян, нито София по време на предишното й депутатство. Потомствена социалистка, тя стои близо до корените си. Вероятно от баща си Илия е наследила оня дух да помогне на всеки, като такъв го помнят колегите му - рибари като 85-годишния Райчо Караманолев от Златоград, който 19-годишен е бил в едновремешната Трудово риболовна кооперация "Бяло море".

Няма как да си високо дърво и да не те удрят гръмотевиците. Важното е да не те повалят. Вероятно това понякога минава като мисъл през ума й, докато събира екипи - било за работа в общината, било за писане на проекти или за даване на решения. Дора все търси консенсус, само и само нещата да вървят. Да стават. Забравя за предателствата - едни ги знае, други - не, едни излязоха наяве бързо, а други - може никога да не станат видими, но тя не стана мнителна. И продължава да вярва в доброто у всеки. ДЪРЖИ НА ЕКИПНОСТТА, дори там където някой се опитва да играе солово или пък по-муден и дърпа назад. Янкова винаги е моторът на всяко начинание и затова има навсякъде хора, на които може да се опре.

ТЪРСИ БОГА - ВСЕЛЕНСКИЯ И ОНЯ У СЕБЕ СИ, такива мисли ми идват днес на православния празник Възресение – когато ставаме по-добри и поглеждаме към всеки с любов. Търсейки у него божествената светлина. Искрицата, която го прави извисен и точен към другите, готов на взаимопомощ и дори на жертва в името на нещо голямо.

  Не съм забравила думите й преди 3 години, изречени навръх църковния празник на равноапостолите в стойченската черква "Св. св. Петър и Павел", която тази година ще наброи 139 години.

"Храмът е за всички, тук не се бърза, не случайно първенците са стоели на цялата служба, която е траела с часове. Да се единят с бога и да обмислят делата си."

А може би и да се погледнат малко отстрани. Малцина притежават това чувство, а то е най-важната връзка с другите човеци, ЗА ДА ЗНАЕШ КОЙ СИ И НАКЪДЕ ОТИВАШ! МОЖЕШ ЛИ ДА ВОДИШ ЛЮДЕ СЛЕД СЕБЕ СИ И ДА ГИ ОПАЗИШ, А НЕ ДА ГИ ИЗГОРИШ!

Анета ТОДОРОВА