ОТ НОВА ГОДИНА НАСАМ ХОЛАНДЦИ НАПИРАТ ЗА ЛОВ В "ИЗВОРА"

ДИВ КОЗЕЛ

 

* Козел с бронзов медал уцели нидерландец, сега пък чакат природолюбители... 

* Златен и сребърен глигани повали немец, негов сънародник идва за вълк

Холандци са харесали Родопите и напират от Нова година насам да видят отблизо животинския свят в планината на Орфей. Нидерландец вече успя да отстреля козел с трофей за бронзов медал, каза вчера директорът на ДДС “Извора” инж. Стоян Сарийски. Мъжът е идвал миналата пролет, сега отново бе в Девинските гори, впечатлен от прекрасните условия за лов и природата под връх Гребенец. Група към 8 души негови сънародници пък се чакат този месец. Те обаче не са ловци, а природолюбители, които са дали заявка да ги разведат из планинските красоти водачите на инж. Сарийски.
4-ма англичани пък са ловували на малки прасета и муфлони. Нямат трофейни животни, но пък са щастливи от слуката си. Нов клиент от Северна Германия пък има вече в актива си глиган със златен медал и още едно прасе със сребърен медал. 24.5 см се оказаха глигите на елитния екземпляр, а Айкилер остава доволен от постижението, с което може да се похвали в родината си, коментират от Дивечовъдната станция.
До края на месеца в Девин чакат и още един немски ловец, той пък е решил да търси в тукашните гори вълк. Братовчедът на кучето не се дава лесно и е един от най-трудният лов заради хитростта на хищника, който надушва човека от километри, разказват специалисти.
Поданикът на Ангела Меркел обаче е решил да ловува именно на този вредител, за да дойде в “Извора” заслуга има друг клиент на станцията, пристигнал миналата година тук за лов на глигани. Вместо прасе обаче на пътя му се изпречил вълк и късметлията успял да го отстреля. Явно хвалбите по постижението му са впечатлили неговия приятел, който вече е дал заявка за такъв вид лов още в първите месеци на годината.
Анета ТОДОРОВА

НА БЪДНИ ВЕЧЕР - ДЯДО КОЛЕДА ДОНЕСЕ 236-КИЛОГРАМОВ ГЛИГАН НА АРДЕНСКИТЕ АВДЖИИ

Арденските авджии с трофея

"Погребението" на прасето с гайда

Трофеят доближава световния рекорд...

На Бъдни вечер късметът на арденската ловна дружинка се усмихна, дядо Коледа им донесе диво прасе. И то рекордьор. Под местността “Светилището” в землището на село Арда пред пушките на авджиите излиза 236-килограмов глиган, а точният мерник на ветеринарния лекар д-р Гавраил Кубатев го поваля на място. От дружинката се радват на коледния трофей, тъй като това е едва второ прасе за този ловен сезон за арденци и се заричат, че няма да е последното. Със сигурност чакането и мръзненето по баирите си е струвало. Долните зъби на поваленото прасе са със 10 см издадени на вън. Точният им размер обаче се пази в тайна и ще е ясен след обработка на черепа. По предварителни данни трофеят се доближава до световният рекорд, обяви за “Родопи ВЕСТ” местният авджия Иван Иванов, който ни предостави снимките. Тепърва комисия ще го оценява и ще се разбере дали арденското свине не бие световния рекорд. Истинска атракция устройват ловците след отстрела – погребението на прасе.
С песента на родопска гайда го изпратихме, а след това стабилно го поляхме, сподели още Иванов.  Ние пък от “Родопи ВЕСТ” им стискаме палци прасето да излезе здраво, напук на лошите резултати при дивото свинско от Могилица и чакаме да опитаме от рекордьорските кюфтета.
Орлин КИСЬОВ

ФОТОГРАФИЯ НА ДИМИТЪР ГАРУФАЛОВ НИ ВРЪЩА КЪМ ДУХОВАТА МУЗИКА И СМЕСЕНИЯ ХОР В РАЙКОВО

* 115 години от рождението на композитора на родопския химн “Гордей се, Родопа”

Във времена на избор, човек има способността да прави равносметка. Кое е истинско, кое остава, кои са хората, които вписват имената си в историята - общочовешката, националната или в нашия случай - родопската? Кои са творците на просветата, науката и изкуството, оставили следа в културата на Родопите? И знаем ли за тях?
Такива личности стават обект на проучване - издирват се факти, снимки и документи за живота им от местните краеведи. Голяма част от тях имат разкрити лични фондове в Държавен архив - Смолян, които непрекъснато се обогатяват с нови и неизвестни документи и снимки от близкото и далечно минало на нашия край. Част от тези местни изследователи, заради народополезната им и обществена дейност, след време също стават обект на изследване. Например известният момчиловски свещеник и краевед Константин Канев, историкът на Ропката - Никола Жалов и много други.
Повод за написването на тази статия са дарените на Държавен архив - Смолян, документални материали от известния смолянчанин - артиста Никола Пашов. Периодично той донася части от огромния материал, който е събрал за миналото на родното си село Райково и неговите жители, с което обогатява и попълва личния си фонд в архива. Сам той коментира от кога датира събирателската му дейност по повод издадената наскоро книга-албум за първия среднородопски театър “Изгрев”: “Активно някъде около 30 години. Специално за тази книга много отдавна бях я замислил, в главата всичко ми бе ясно как би трябвало да стане, как да подходя. В нея съчетавам снимки, документи и спомени - техните си спомени, без мое участие...” И още: “Да съм жив и здрав, аз съм пълен с родословията на райковци - Горно и Долно село. Събрал съм огромно количество материали за историята на махалите около Райково отпреди 300 - 400 години ...”
Никола Димитров Пашов е роден на 16 юни 1947 г. в с. Райково. Завършва актьорско майсторство при проф. Ф. Филипов във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (1981). Дебютира през 1967 г. в РДТ - Смолян с ролята на Сиро, от пиесата “Мандрагора” на Н. Макиавели. Следват ролите: Паул (“Упражнения за трима” - Х. Крендлесбергер), Шиндан (Ние, долуподписаните” - А. Гелман), Сапуна (От земята до небето” - Н. Русев), Поп Кръстю Никифоров (Великденско вино” - К. Илиев), Софроний (“Зимните навици на зайците” - Ст. Стратиев), мъжът (“Балканите четат Радичков” - авт. спект. на К. Азарян), старецът (“Концерт от другата страна” по Ст. Стратиев) и много други.
Има участия в киното и телевизията, запомнящ се е неговият образ на кмета в киношедьовъра “Господин за един ден”. Играе още във филмите: “Ти, който си на небето”, “Юдино желязо”, “Баш майсторът на море” и други. Сред последните му изяви е придобилият световна известност филм “Забравените от небето”, заснет по един от разказите на Екатерина Томова, където си партнира със столетницата Бисера Станчева. Снимките се провеждат в старата реставрирана родопска къща на артистичното семейство Тони и Никола Пашови. Филмът получава блестящи отзиви след прожекцията му на фестивала в Кан. Във кинопродукцията на Ивайло Пенчев “Корави старчета”, Пашов пресъздава ролята на гостоприемния кръчмар (Куфара). Филмът е комедия, а философията на коравите старчета е простичка, те живеят в хармония със света. Зрителят открива отражението на своята индивидуалност, запечатана в кадър и душевен пейзаж.
За всеки родопчанин емблематични и запомнящи се са образите на на “дуньовските баби” Кина и Пина, в които Кольо Пашов си партнира със зевзечката Веска Бабаджанкова.
Сред последните предадени от райковеца материали в архива е и една стара фотография, запазила образа на Димитър Гаруфалов, един от първите учители в преместената от Ксанти в Райково гимназия. Щастлива случайност е, че това събитие съвпадна със 115-годишнината от неговото рождение. Снимката е съхранена от Петър Митев Келбечев от смолянското село Чокманово и е от около средата на 20-те години на миналото столетие. Ценността й се увеличава и от факта, че са много малко снимките, на които е запазен образът на Гаруфалов, който оставя трайна диря в културно-просветния живот на града ни.
Димитър Русинов Гаруфалов е роден на 3 март 1896 г. в гр. Малко Търново в семейство със силни възрожденски традиции. Фамилията му изиграва важна роля за разпространяване на Унията в Странджанския край. Известният тракийски деятел и краевед Георги Попаянов изрично отбелязва в монографията си за Малко Търново и неговите покрайнини, че Гаруфалови са един от най-големите и бележити родове в града, който е дал много просветени хора като учители, свещеници, офицери и общественици.
През 1915 г. Д. Гаруфалов завършва средното си образование във Варна. Там свири на цигулка в симфоничния гимназиален оркестър. Той става един от основателите на Варненския градски симфоничен оркестър. Уникални и непознати до сега фотодокументи за този период от живота му откриваме в Дигиталната колекция на Регионална библиотека “Пенчо Славейков” - Варна.
Като военнослужещ в Ксанти среща бъдещата си съпруга Ламбрина Стоянова. От 1920 г., в продължение на 18 години семейството е част от културната общност на Райково. Те са сред първите учители-основатели на Райковската гимназия. Госпожа Л. Гаруфалова е назначена за преподавател по математика, а съпругът й - по френски език и музика. Той създава училищен хор, който е основа на всички тържества и чествания на гимназията. С годините дейният ръководител все повече обогатява репертоара на хора, който придобива голяма популярност сред местното население. Още през 1924 г. Д. Гаруфалов успява да формира музикални състави от ученици с цигулки, флейти, мандолини и други. Техните изяви са главно по забави и други празненства. За събирането на средства се основава фонд “Духова музика” при гимназията. Първото дарение е от клона на Популярна банка в с. Райково. Този фонд съществува повече от 10 години.
В спомените на Крум Георгиев за учителя му Гаруфалов четем: “Находчив и упорит, той направи от нищото нещо - създаде гимназиална музика, събирайки оттук-оттам инструменти и полагайки дяволски усилия, за да обучи “музикантите” (трудно дело - няма средства, традиции. Димитър Петков - известен впоследствие композитор - се учеше на училищна пикола, а после взе назаем флейтата на Владо Атанасов)”.
През 1929 г. учителят по физическо възпитание сформира фолклорни групи за народни песни и танци. Заедно с училищния хор на Гаруфалов те поставят първата оперетна постановка в гимназията. През същата година оперетата “Павел Иванов” е изнесена с голям успех на райковска и пашмаклийска сцени.
Освен добър педагог и диригент, Д. Гаруфалов е и прекрасен човек. Успоредно с големия ентусиазъм при осъществяване на служебната си работа, той развива и активна читалищна и обществено-музикална дейност. На 7 март 1923 г. е създаден смесен хор при Културно-туристическо дружество “Орфееви гори” с диригент Д. Гаруфалов. Участниците в хора са част от театралната трупа на дружеството, която е пак под режисурата на Гаруфалов. На следващата 1924 г. дружеството моли гимназиалното ръководство в техните помещения да се сформира един църковно-светски хор под диригентството на Гаруфалов. А в протокол № 45 от 1 юни 1925 г. на Пашмаклийската окръжна постоянна комисия пише: “... учителят при Райковската гимназия Д. Гаруфалов е устроил добър певчески хор, който да се насърчи в това му дело... следва да му отпуснем една помощ от 2 500 лв... за подпомагане в делото му.”
Впоследствие църковният хор при храм “Св. вмч. Теодор Стратилат” в Долно Райково е ръководен от Георги Близнаков. Именно сред документите на личния фонд на Г. Близнаков откриваме и нотопис на песни от Д. Гаруфалов.
С негово участие като режисьор или изпълнител са поставени пиесите “Борислав”, “Към пропаст”, “Иванко” и други. Истинска сензация са и оперетите поставени от Д. Гаруфалов. Сред тях са: “Самодивско изворче”, “Деца и птичка” и други. Не минава празник или честване в Райково и околните населени места без участието на Д. Гаруфалов и самодейците му.
Още от началото на 20-те години, вдъхновен от красотите на родната ни планина, Гаруфалов създава музикалната композиция-химн “Гордей се, Родопа”.
Семейство Ламбрина и Димитър Гаруфалови изграждат трайно приятелство с културния елит на Райково. През 1936 г. те кумуват при сключването на брак на Д. Френкев и Йордана Хаджирайчева, а дъщерите му Ели и Павлина са кръстници.
През 1937 г. Гаруфалов се премества със семейството си в Карнобат. Райковци го изпращат тържествено. През септември 1937 г. той е назначен за преподавател във Варненската мъжка гимназия. В Карнобат продължава да се занимава с широка обществено-културна дейност. Дирижира градския смесен хор и симфоничния оркестър при читалището, поставя оперети, изнася концерти в града и околността.
За 50-годишния юбилей на читалище “Славееви гори” в Райково през 1960 г. той е поканен и награден с най-голямото отличие за активна читалищна дейност.
Димитър Гаруфалов умира на 27 август 1968 г. във Варна. Но на Родопа той оставя най-плодотворните си и пълноценни години. От Орфеевата планина черпи своето творческо вдъхновение, за да създаде най-красивия химн - възхвала, с който остава завинаги свързан с нея.
Снимката на Гаруфалов, която открихме в богатата документация, дарена от Н. Пашов на архива, ни напомни за видния музикален творец и педагог, свързал живота и делото си с родния ни край. Но тя е повод и за благодарности към нашия изследовател за дарението, защото с приноса на такива “събирачи на родова памет” издирваме и съхраняваме историята на Родопския край в документи и снимки. А фондовете на Държавен архив-Смолян, ще ги пренесат през вековете за идните поколения.
Елена Стоянова - главен експерт в
Държавен архив - Смолян