КРАСИВИТЕ ЖЕНИ НА СМОЛЯН ЗАПЕЧАТАХА ОТ "ФОТО-ФЕН"

МИГЪТ В КАДЪР

Колко много красиви жени има в Родопите, може да се удиви всеки, надникнал в изложбената зала "Петър Стайков" на КДК-Смолян. 36 кадъра на 17 млади непрофесионални фотографи са запечатали различни емоции върху лицата на хора от всякакви възрасти. Но във всички тях блика светлина, духът на планината. Вероятно затова и 3-тата поред изложба на учредения преди 2.5 години клуб "Фото-фен" е наречена „Отвъд погледа...”.

Той има 30 членове, но постоянните - са 15. За всички тях фотографията е нещо повече от емоция, а сблъсъкът на различни мирогледи личи от творбите им, представи ги снощи при откриването на експозицията журналистката Петя Гайдарова. И хвърли светлина върху имената и професиите на младите майстори, измежду които само двама са професионалисти - Елена Карагьозова и Диляна Гарова. Тодор Трамбабов е хирург, Анастас Щилянов - ел.техник, Владислав Соколов - полицай, Силвия Асенова учи молекулярна биология, Петър Манолов и Сияна Василева са електроинженери, Павлина Щилянова е мед.-сестра, Владимир Медов се занимава с туризъм, Пламен Балжиев е инженер, а Петър Апостолов, Иван Богоев и Десислава Маринова са ученици. Александър Караджов е чиновник, Елена Манджукова е началник на пощата в Момчиловци, а Румен Проданов е студент. Но всички те имат едно общо хоби - да запечатват мига. А стажът им зад фотобектива е между 5 и 10 г.

Няма как да не забележиш невероятната красота на женските лица у Атанас Щилянов, Пламен Балжиев, Диляна Гарова. Горската малка фея в бяла рокля на Елена Карагьозова, е невероятна. Жена на прозореца е успял да закачи като пеперуда Петър Манолов. Социалната тръпка наднича в работите на Владислав Соколов и Тодор Трамбабов, но хирургът има око и за красотата на Венера. Водните капки е събрала в ръката на дете Елена Манджукова... Идете и вижте!

Малко неща спират дъха ни в този свят, но вашите работи са сред тях, обърна се към младите творци областният управител инж. Димитър Кръстанов. Благодаря ви, че ви има - за честта и славата на Смолян, поздрави той младежите. А зам.-кметът на областния град Марин Захариев призна, че изкуството го е спечелило за фотографията чрез техните творби.       

Анета ТОДОРОВА               

ГЕЛА ОТРУПА С БУКЕТИ ФИЛИП МАРИНСКИ

ЗА ИСТОРИЯТА НА АНСАМБЪЛ "МАНОЛ РАДИЧЕВ"

Снимка: Фейсбук

Китки с хризантеми в бяло, жълто и охра затрупаха в петък родопският писател и поет Филип Марински,написал 60-годишната историята на гелския самодеен ансамбъл "Манол Радичев". Препълнената галерия "Петър Стайков" на КДК-Смолян, едва побра гостите, а самото представяне на книгата "Върхове" направи Мария Дерекьовска. Тя я определи като документално художествена проза. В нея писателят не дава превес на сюжетния разказ, а набляга на вътрешното "аз", а героите му - предимно възрастни хора са носители на добродетели, отбеляза представителят на КДК. Марински впечатлява със своята ненатрапчивост, представя ни най-съкровените преживявания на родопчани, ние - читателите да се съизмерим с тези достойни българи. Води читателя по пътеката на времето, според легендата, Гела го е имало далеч преди Христа. И извисява образите на самодейците от ансамбъла. Тук са наградите на ансамбъла, перипетиите с визите, без които не може да замине за Англия. И образът на кметицата Калинка Драганова осъществила мечтата им. Описана е и сценичната треска и хорото на победата на площада след завръщането от Ланголен, отбеляза в емоционалното си представяне Дерекьовска.
Думите на Филип Марински обаче като цитат на гелски, че ансамбъл "Манол Радичев" носи магията на родопската песен, защото неговите изпълнители не играят на сцената заради публиката. А заради самите себе си и карат всичко живо да заиграе, разтърсиха залата.
Илия Бежков е казал, че всичко което човек прави, го прави, за да се похвали и тази вечер ние от Гела това правим - поканили сме ви да се похвалим. Но не себе си, а ония, които преди Бог създадохме самобитно изкуство, което придоби европейска известност, вметна лирикът, изпял "Орехова задушница" и "Черното е цвят". Той не пропусна да благодари на Мария Радичева, която дала архива на баща си, на читалищната деятелка Радка Миховска, която с Радичева подредила приложението от снимки в книгата. Благодари и на още ред свои съграждани-гелци и с голяма болка напомни, че от селото в което на времето имало две училища със 100 деца, сега са останали едва 50-на възрастни. А от историята на ансамбъла излиза, че когато тук са омесвали брашно, картофи и фасул за хляб, за родопчани най-важен е бил колектива. Заради него претрепани от тежкия секачески труд в гората, вечер са бързали да съблекат, набитите с пот дрехи, да надянат новите и да се отидат на песента. С душата си. Затова и снощните гайди и песни, на Ансамбъл "Манол Радичев" предизвикаха сълзи в залата. 
                    
      

АВАНГАРДНО ИЗКУСТВО ПОДРЕДИ ГЕОРГИ ЛУЛЧЕВ

Обърната скала - война напомня за живота

Георги Лулчев до “Атомната бомба”.

Авангардна изложба подреди във вторник в КДК-Смолян, Георги Лулчев. Душата на художника е избликнала в шаржове, колажи, макети на всъдеходи, за да ни напомни колко раними сме като хора. Преобладаващата тема за войната, напълнила шаржовете, нарисувани направо върху велпапе, подсказва за обърната скала на твореца. “Атомна бомба”, тя е животът, възкликва сам Лулчев. Който я владее, властва над всички, коментира той и сочи избликналата гъба, белязала стотици хиляди животи само при първия си опит в Хирошима. “Войната”, “Вдовица”, “Фашизъм” са част от карикатурите, както им казва пловдивският художник, който 3-та година вече живее в родната къща на майка си Добра Георгиева в смолянското село Писаница. Де Гол е увековечен заради съвета към американците да спрат войната във Виетнам. Диктаторът Пиночет пък е олицетворение на злото. Политиката никога не е абстракция, а художникът трябва да влага идея в картините си, изповядва идеите си Лулчев. Той Гони бързия стил, с четка и блажна боя на един дъх рисува, вдъхновението, което го е осенило. Същото се случва и с велпапето, изрисувано с картерно масло. На кой би му хрумнало да прави шарж от тел, като неговия образ “Професорът”. Тук са и Стоянка Мутафова, направена с мокра техника - бяла блажна боя върху печатарско мастило. Сякаш чуваш смеха й от отворената уста, разказва пък впечатлена от картината смолянчанка. Убиецът на Моцарт - Салиери - е постигнат от възмездието - разпънат е на кръст в едноименната картина на Лулчев. Не липсва и нежност обаче - тя искри от “Абстракция в бяло”, има я и в другата “Абстракция” (в синьо). “Хипотезата” му е по-скоро въпрос, в който образ и време са си дали среща. А всъдеходите, препълнили залата на КДК, напомнят за Леонардовото търсене на перпетуум-мобиле, към което човечеството се стреми от векове. А то е толкова просто - слънчевата енергия, която пропущаме напразно, че чак не ни се вярва, че сме го открили. У Лулчев обаче всъдеходите са все още на етапа с многобройни колелца, които трябва да преодолеят всички препятствия, за да ни изкачат на стълбицата на живота. Около 100 работи, 50 от които са картини, е изложил художникът, а може да ги видите и дори да си ги купите до 13 септември.
Анета ТОДОРОВА

От 14-те ученици, завършили тази година Професионалната гимназия по приложни изкуства в Смолян, 8 са със специалност “Художествена тъкан” и 6 - със специалност “Рекламна графика”. Творбите на младите художници са изложени в КДК-Смолян, а в понеделник дипломиралите се рекламни графици представиха свои проекти за рекламна стратегия на фирми с различни предмети на дейност. Изложените атрактивни пана - гладка тъкан, китени и плъстени, пък са дело на завършилите “Художествен текстил”. Като подкрепа на дипломните работи са и плъстените накити, аксесоари и модели на рокли.