БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 |
Табелки указват входа на пещерата, а тук ви поема водачът Розалия Кехайова. |
* Тя обаче смайва с халкопирит, олово, цинк, калцити и кварцови образования...
Златото, покрило тавана на пещера Шаренка край Мадан, привлича туристи отблизо и далеч. Скалното образование не е много известно, но функционира като открито за гостите на града и дори си има водач - Розалия Кехайова.Това е халкопирит, обяснява ни тя, сочейки светещия метал, обсипал цялото фоайе на пещерата. Именно него туристите приемат наистина за злато и цъкат с език, знаейки че на метри от пещерата е затвореният рудник “Върба-Бориева”, който ще заработи отново от идната година. Пещерата пък е благоустроена или поне 720 метра от нея, а останалата част би представлявала интерес само за запалени пещерняци, тъй като се снишава и почти еднокилометровото разстояние трябва да се вземе пълзешком. Входната такса е почти символична - 1 лв. на час, а за деца е без пари. Водачът пък се води на работа към Общината, така че от него се иска сърце, за да стои край скалите в пущинака, тъй като обектът е на няколко километра от града и да чака туристи, които в лятото не липсват.
Наистина целият таван на пещерата е обруден, нали наблизо се добива оловно.цинкова руда, която не липсва и тук. Но има и калцити и кварцови образования. Агрегатът осветява целия подземен свод, така че любителите на подземните красоти могат да се насладят на воля на гледките. А и всеки получава каска и собствено фенерче, за да може да насочи лъча му там, където го интересува.
4 групи с човешки фигури пък създават илюзията, че сме се върнали в праисторическата епоха, когато обектът е бил жилище на първобитните хора. Изкуственият ловец напомня за начина на препитание по тези земи. Но в друга скална ниша има и жена до огъня, именно нежният пол, дори в онези времена, е крепял огнището, напомня и Розалия Кехайова. Не липсва и влюбена двойка и най-накрая са миньорите, които преди векове са правили това, което и днешните им колеги вършат - изваждат на земната повърхност подземните богатства. Макар че преди няколко века това е ставало с доста примитивни съоръжения - с въжета са теглили торбите с рудни късове, напомня още водачката. Именно тя разказва и за двете водни езера, които се крият в дълбините на Малък и Голям Барам, които са съвсем наблизо.
5-6 метра е само денивелацията на Шаренка, но пък гледката си заслужава, а и температурата е постоянна - 16 градуса и няма нито студени колебания за лятото, нито топли - за зимата. Вероятно това са харесали многобройните обитатели на пещерата - като се почне от големите жаби - папучници, мине се през плъховете и се стигне до стоножките, паяците и прилепите, които не обичат агрегата, който дава осветление.
