* Затова препоръчителни са боб, леща и месото, а не зрънчовците, които
децата обичат, но в които няма нищо, напомня антропологът, който е и медик по образование
* Технологизацията вече пречи на живота, категоричен е директорът на института по експерементална морфология, патология и антропология към БАН
- Поводът за идването Ви в Смолян, проф. Йорданов, идвате точно за празниците на града?- Идването ми е във връзка с 50-годишнатната от основаването на т. нар. над средно образоване в Смолян и приобщаването и рзвитието на тази структура, наречена филиал към Пловдивския университет, за да се чества днес този половин вековен юбилей. Това е един от примерите за обществено-културно, икономическо и политическо събитие. Имаме развитие на една структура, създадена като държавна за нейните нужди. От друга страна това е великолепно съчетано със 100-годишнината от Балканската война. Родопите имат свое място. Те са и потърпевши, и печеливши от успехите на българската армия, в резултат на войната се мести границата и влизат отново в пределите на България.
- Антрополог сте по професия, променя ли се генотипът на българина?
-Да по занаят. Имаме две понятия - едното е генотип- това е наследствеността , а другото е фенотип - това което виждаме в мен и вас. Когато говорим за изменчивост, ние говорим за изменчивост на фенотипа. Генотипа много трудно се променя - той става в резултат на много продължително развитие, дълга еволюция. Докато фенотипа освен, че носи наследствеността...
-Още следващото поколение предава чертите.
-Да. Но външният израз на наследствената материя в значителна степен се влияе и от факторите на средата - климат, хранене, уславия на живот и т.н. Много трудно се променят - още от Дарвиново време, само трябва да имаме някакви стресиращи ситуации - като радиоактивното облъчване, тогава се получават промени в генотипа, но това е една крайно устойчива форма, която има за задача да съхрани вида. Независимо дали е човек или друго живо същество. Един американски изследовател през 20-те години на миналия век на 2000 поколения бели мишки им реже опашките. И 2001-вото пак се ражда с опашка. Т.е. наследствепостта е упоритостта на природата да е устойчива спрямо рязането на опашките. Дори да звучи като анекдот, опитът е истина.
-Но това е мехачно рязане и то не може да се отрази.
-Нали говорим за влияние, така сме го учили. Вие сте малка, аз каква биология съм учил на Лисенко и Мичурин за наследствеността.
-Да, така е, но прост пример, на овцете им пробиват ушите за маркиране. Правят го от поколение на поколение като белег, но не се онаследява, трябва да минат вероятно хиляда години, за да има промяна и да се родят овце с пробито ухо. Затова казвам, че ситуацията с опашките на мишите е същата и няма как да се онаследи.
- Да, така е, трябва да минат милиони години. Вайсман, този амарекански изследовател иска да докаже устойчивостта на наследствената материя, а не рязането на опашките. Но мишлетата са удобни, размтожават се на много къс интервал и много поколения излизат, за да се проследят по-бързо процесите.
- И понеже казахте, че ядреното облъчване може да промени генотипа, това станало ли е и засечена ли е връзката с аварията в Чернобил?
-Зависи от т. нар. радиоактивен облак, къде се е разпростял и къде е минал. Имам информация, че той е увредил най-много населението на Беларус. Силата на облака е била там. Няма начин територията на нашата държава да остане чиста като под стерилен похлупак. Знам, без да разполагам с конкретни данни, че в нашата страна в института по онкохематология беше увеличена честотата на тези заболявания. Някъде след това време се родиха бебета с много тежки аномалии. Нямаха предна коремна стена и т.н. Не само Чернобил, а и това, което стана в Япония и Фукушима, няма начин да не даде отражение върху животинския и растителен свят.
-Но ние още не можем да засечем тези промени?
-За да стане веднага при аварията, трябва да се изчислят зоната на ветровете, накъде духат облака и т.н. Не мога да кажа дали нашата държава не проспа тези дни след аварията и дали не отчетоха това движение. Но този облак, който при всички случаи е минал през Беларус, казват че е слязъл надолу и се е върнал. А други казват, че е тръгнал на Север към Скандинавския полуостров, но това са неща с доста голяма давност.
- Правили сте различни антропологични изследвания, дори в Смолян, коя година е било?
- А за българина в антропологично отношение ние сме изследвали цялата страна - 154 населени места, 5 300 души от двата пола - мъже и жени, на възраст 30-40 години. Да не са нито млади, при които процесът на растеж да не е приключил и да не са влезли вече във възраст, при които да са почнали процесите на стареене.
-И средата да им е оказала голямо влияние.
-Разбира се. Едно е един дядо на 60-70 г. и друго е един младеж на 30 години, това е стабилната в биоогическо отношение възраст. Смолян и Смолянска област тогава, са интересни в това отношение. В града измерихме най-високия човек, а той беше и най-силен, показа го изследването на ръцете. Цялото изследване стана в 1988-1993 г., обикаляхме Отечеството, както вика Жорж Ганчев. И събирахме материал. Аз съм медик по образование, но се оказва, че ние се вписваме в тази среда на здравите хора - говоря за кръвно налягане. И за мъжете и жените, са в т. нар. литературни общоприети граници, по пулсова честота - също, дихателна вместимост - също. Напоследък се пише, че храбрият български народ преяжда, а се говори за децата, че затлъстяват, изследванията са върху голям брой софийски деца от преди 5-6 години. Но аз ще ви кажа, че 13% от децата са недохранени. Това никой не го съобщава. И точно толкова са прехранени.
-Но прехранени на нездравословна основа, а не защото са преяждали буквално. Хранили са се с нездравословни храни.
-Точно така. То има няколко степени, изчисляват се по коефицианти. Но тези два полюса 13% и 13%, а по средата остава нормата. Аз постоянно казвам - при всички възможни случаи, тези царевични пръчици и т.н., са непълноценни. Няма белтък. След Втората световна война, най-силната храна е една филия хляб, полята с олио - който има...
- Циганска баница.
-Тя е високо калорична, но няма белтък в нея. Хлябът тогава беше с много лошо качество, през 1945 г. бях ученик в едно село Великотърновско, яли сме две кори и по средата нещо омешано като от кал. Брашно - царевица и пшеница и други култури. 9 ноември 1989 г. пък много добре си спомням, че ни хвана в Монтана, Северозападна България. От там започнахме програмата, защото се страхувахме от т.нар. възродителен процес, който не беше приключил. А ние правехме характеристика на населението на държавата - на българското население, да не кажа народ, което значи друго. И за да не нагазим лука с българо-мохамеданите и циганите, които ги дал Господ, колкото искаш, беше политически неизгодно, да ровим тези теми. Затова демокрацията ни завари в Монтана. Тогава отчитахме всеки човек по 330 показателя, от космите на главата, до ноктите на краката. Плюс анамнези за баби и дядовци, хранене, пушене и т.н.
-И какво излезе тогава?
-Питахме и за доходите на хората, работата беше стабилна. Предприятията работеха, нямаше нито едно ликвидирано. Големи заводи имаше. Хората понижаваха малко доходите си, стари телевизори, “Москвичи” и т.н., но оттам насетне почна едно добре организирано разрушаване на българската икономика. Не от българи, но от българи, които слушаха. И тогава онова питане за заплатите стана абсолютно нереално. Доларът беше станал 2-3 хиляди лева. Така че социално-икономическото положение съществува като условен белег, но той трудно би могъл да даде ориентир. Питаш го как се храниш, какво пушиш и той обяснява каква храна употребява. И ако питаме за хранителен режим, кой какво предпочита, един казва месна храна, друг - растителна и отговорът зависи от културата на човека. В град Мизия в един хартиен завод, един като го питат - какво обича да яде, отговаря “пиле с ориз”. И от това меню трябва да извадим захарната храна, съдържаща се в ориза и белтъка, от месото.
- Но липсата на белтък в оная циганска баница, как се отразява?
-Зле. Както и онези непълноценни храни, които децата предпочитат. Боб, леща, варивата са растителните белтъци, от които има нужда растящият детски организъм. Той носи генетичната информация и в исторически план спомага за развитието на мозъка. Една от теориите в развитието на човека - например и в ден днешен съществуващите тесноноси маймуни като шимпанзето, което спрягат като предходник на човека, започват да употребяват и животинска храна - т.е. да ядат червеи.
-Има нужда организмът им от нещо?
-Те усещат, че стоят на едно ниво. За да се развива човешкият мозък, му трябва белтък. Защото в растителния свят такова нещо няма. Защо казват, че за да получите енергия, колкото от едно яйце, трябва да изядете един вагон зеле. Монеларен състав, един витамин У, който предпазва от язва, но няма никой. Зайците ядат зеле и моркови, но искат и зърнена храна. Тревопасните животни преработват огромно количество растителна храна, за да извлекат максимума и да го превърнат в свое тегло и белтък. Иначе казано “с трици маймуни не се хващат”. Знаете ли откъде идва? Дошло е от малките маймунки около Гибралтар, ловени от моряци. Те вземали една кратунка, в която изрязвали дупка и слагали там трици. Маймунчето бърка вътре за трици и не може да си извади ръката.
- Стана ли вече по-прагматична вашата наука, като директор на дирекция “Антропология” в БАН, вие сте се обърнали към неща, които са адекватни за сегашното съвремие - нищите връзката с медицината?
- Прекалено много напред отиде развитието на човешкото общество. И има един уклон за технологизиране на живота въобще.
-Но това вредно ли е? затова ли нямате джиесем?
-Вече става вредно. Не нося джиесем, макар че има един в къщи. Англичаните, които не са по-глупави от нас всеки ден имат задължително писане по два часа. Не на компютър, на ръка.
-Става по-бавно и иска много повече време.
-Знаете ли какъв процес е писането? Буквата “а” се пише от учителката, това е информация, възприемана от мозъчната дейност и от там тръгва по моторните пътища, стига до ръката ви, която стиска молива и тя повтаря, гледайки на дъската нарисуваната буква. А на копютъра има само “щрак”
-Но пести време.
-За какво ви е време? Как се развива младото общество? На англичаните им се разрешават само 2 часа на компютър, а нашите като залепнат, хващат мазоли на онези части от тялото. А това се отразява на нервната централна система. Отразява се на заседналия начин на живот, уврежда зрението и прегърбват се децата. В Славейно имаше климатична гимназия, макар тя да не беше за такива отклонения в гръбначния стълб. В индустрията тази автоматизация е вече вредна. Във филмите на Чаплин виждаме как човек прави 8-9 движения, едно и също, докато стане направо пълен идиот. И у нас вече има поточни линии в някои фирми. За да отиде човек до тоалетната, идва сменник и той гледа как върви процеса, за да не стане беля. Мерим му кръвното налягане - високо. Ако погледнем в съседен механичен завод, гледаме някакъв работник удря с чука, пуши. Хвърля чука, излиза навън, когато му писне и не се притеснява.
-Стресът унищожава. Какво убива?
- Наблюдението на тази лента, от която няма мърдане, повишава риска. Социологизирането на обществения живот, технологизирането води до вредни последици, които рано или късно ще се осъзнаят.
Разговора води:
Анета Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар