НАЙ-ТЕЖЪК ТРУД КИПИ НА ВЪЖЕНАТА ЛИНИЯ

Румен Петков, Николай Денов, Исмет Бесимов, Валери Моллов, Севди Хвойнев от втора смяна на Въжени линии заедно с началника си инж. Александър Башев.

Най-тежкият труд е на въжената линия, с тези думи ни посреща на товарната станция в маданския кв. Шаренка човекът от охраната Шевкет Карасулиев - бивш миньор 17 г. и настоящ охранител от фирма “Саламандър”. А че приказките му са верни, се уверяваме и сами сред грохота на вагонетките, в които се изтумбва рудата, а между тях 4-5 ячки момчета събират с лопатите, онова, което се е разпиляло наоколо при падането на големите късове.
Всичките ни работници са млади, 62-ма души работят на въжените линии, обяснява техният началник инж. Александър Башев, който преди 4 години буквално от студентската скамейка на техническия университет “Ангел Кънчев” - Русе, идва направо в “Горубсо-Мадан” и поема първо в рудник “Върба”, а след година отива и на товарна станция. Нищо че е завършил “Енергетика и ел.обзавеждане”, справя се много добре с дейността, от която зависи целият производствен цикъл. С камиони рудата от “Крушев дол” и “Петровица” идва тук, бункерът, в който я изсипват поема 300 т.
23 стълба е цялата линия от Шаренка до Рудозем, тя е с подвижно и носещо въже. Към Въжените линии има и автотранспорт от въжарски камиони - Зил- 131 и Газ 136. Аварийките са готови да преодоляват сложни терени, тъй като трасето под въжето е черен път, а всичко може да се случи и да излезе системата от строя. Може и въжето да се наложи да се сменя, вечни материали няма. Затова си има и спомагателен персонал - от механошлосери и плетачи на стоманени въжета, пояснява още инж. Башев.
Работният цикъл е 7 дни в седмицата на две смени - до 22 часа вечерта, общо 16 часа от денонощието тук минава в работа. Средно товарят 90 вагонетки или за 16 часа това са между 700 и 800 т. руда. Само едно от вагончетата поема 850 кг. руда, а момчетата събират на ръка с лопати всичко разпиляно при тумбенето (изсипването от бункера). Поточната линия е организирана по часовник - от 50 до 60 секунди се пуска една вагонетка. Което ще рече, че време за офлянкване, изобщо няма. И само разбирателството в екипа от 6 човека на смяна позволява на всеки от тях да отдъхне за минути, да пийне вода и т.н. А трябва наистина да си цениш работата, за да се нагърбваш с този труд, става ясно на пръв поглед само от дейността на момчетата от следобедната смяна във вторник. Като повечето от тях, въпреки младостта си, вече са навъртели солиден стаж по около 5 години средно.
Бяхме 2-ра категория труд, но вече сме трета, недоумяват по-възрастните от тях защо е станала промяната в категоризацията им през далечната 2000 г., въпреки че работата им с нищо не се е променила. Прекатегоризирането мина тогава само с протестите на синдикатите, но в България всяко чудо е за 3 дни и несправедливото орязване на ранното им пенсиониране, остана. Между 500-650 лева чисти вземат в звеното, което се води спомагателно за “Горубсо-Мадан”, а работата е изцяло свързана с това, което им подадат миньорите. Няма как да натоварят повече тонаж - нито като количество, нито като качество по-богата оловно-цинкова руда, от това, което са им пратили от рудниците. 7 километровата въжена линия - до разтоварната станция в Рудозем, където е флотационната фабрика, може да поеме 110 вагонетки, което означава че падат секундите за товарене и се иска още по-голяма сръчност и бързина от тяхна страна. Справяме се, две деца имам - едното е в трети клас, а другото е на 2.5 години, трябва да се грижим за семействата си, обяснява 33-годишният Николай Денов, който от 5 г. е във Въжени линии, а общият му стаж в “Горубсо-Мадан” е 6. Така е, подкрепят го колегите му Валери Моллов, Исмет Бесимов и Севди Хвойнев, които вече 3-та година са тук. Най-много съм е навъртял Румен Петков, в настоящата смяна той е ветеран със своите 7 години по линиите. Всички обаче са съгласни, че в малък град като техния “Горубсо-Мадан” е от малкото фирми, които дават работа за мъже, а и плащат навреме, както е след смяната на собствеността на дружеството.
Заради тежкия труд храната е силна - на всеки се полага купон за обяд с първо, второ и трето, както и закуска, обяснява началникът инж. Александър Башев. Работното облекло не се пести от новите собственици на фирмата, ръкавици се дават всеки месец, пояснява той. И трябва много да си обичаш работата, за да влагаш толкова труд, вмята отново 59-годишният Шефкет Карасулиев, който е нямал и 15 години когато е постъпил като сондьор в рудника. И едва след пенсионирането си като миньор е станал охранител.
Анета ТОДОРОВА