* Маргарити разцъфват, водопади пръскат прана
 |
|
Елена Добрева с една
от последните си творби "Минзухари".
|
Облаци пътуват в
картините на Елена Добрева от Смолян. Светът се върти, а небето е ту прозрачно
като окъпано от пролетен дъждец, ту затлачено от пух, който ражда слънцето
сутрин. Маргаритките са живи, махат с венчелистчета и трептят на ливадата,
огрели в бяло целия свят. Казанлъшките розови гюлове са натежали от майската
роса и сякаш улавяш силния им мириса от далеч. Цъфнали макове, подредени като
войници слънчогледи, галят окото. Планински пътеки те канят да се разходиш из
Рила, Родопите и Момини гърди на Средна гора. И навсякъде небе, небе, небе.
Невероятно, истинско, изпипано, независимо дали е залез или утрин.
Това небе съм го
гледала 3 месеца, когато бях болна, пътувах с облаците, само това имах.
Припомня си учителката, държала за своите 36 години трудов стаж, не една детска
ръчичка с четката върху листа, било в забавачките в Девин или в Смолян. Отдавна
е загърбила болестта, отдала се на здравословен начин на живот с много туризъм
и съзерцание на живата природа. Затова и скалата Момата, недалеч от разклона за
смолянското село Върбово, е пробила небето в една от картините й. А легендата
за Каня, която се хвърлила от каменния връх, за да не попадне жива в ръцете на
турския поробител, е оживяла завинаги с багрите на маслото.
Очите на
художничката са се спрели и на Дяволския мост, който се оглежда в Арда. А
есента е прошарила над него истински килим. Дори зимата у Елена е топла,
вятърът леко поклаща смърчовете, за да напомни че сините потоците ще родят
пролетта. "Окото", "Беширов камък", са част от пейзажите,
които те канят на разходка в планината. Римските каменни мостове още пазят
тропота на конете, огласяли баирите на Родопите от векове. Дори плетът на
извилия гръбнак над Широколъшка река, мост е жив. И ако се облегнеш, ще
почувстваш тупкането на дървеното му сърчице.
Много рози, взети
от Карловската долина на родното й място Васил Левски, са грейнали в различните
нюанси на кармина. Оражневи невени, потопена в бакъри носят топлината на
лятото, родопски крем, бели нарциси и всичката пъстрота на цветята галят очите.
От 1998 г. рисувам
активно, макар че палитрата ме е вълнувала от десетилетия, връща се назад във
времето Елена. Върху платното намира отдушник за душата си и споделя красотите,
които са докоснали сърцето й. Затова са толкова живи водопадите, които бликат в
нейните картини и чиито пръски можеш да усетиш. Затова са толкова истински и
лунните пътеки разцепили на две небето и морето. Най-добрите си последни творби
художничката стяга за предстоящата Великденската изложба, която подготвят в
КДК-Смолян. А за лятото готви малък подарък за себе си и за ценителите на
маслото и акварела - юбилейна изложба.
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар