ОБЛАЦИ ПЪТУВАТ В КАРТИНИ НА УЧИТЕЛКА

* Маргарити разцъфват, водопади пръскат прана

Елена Добрева с една от последните си творби "Минзухари".

Облаци пътуват в картините на Елена Добрева от Смолян. Светът се върти, а небето е ту прозрачно като окъпано от пролетен дъждец, ту затлачено от пух, който ражда слънцето сутрин. Маргаритките са живи, махат с венчелистчета и трептят на ливадата, огрели в бяло целия свят. Казанлъшките розови гюлове са натежали от майската роса и сякаш улавяш силния им мириса от далеч. Цъфнали макове, подредени като войници слънчогледи, галят окото. Планински пътеки те канят да се разходиш из Рила, Родопите и Момини гърди на Средна гора. И навсякъде небе, небе, небе. Невероятно, истинско, изпипано, независимо дали е залез или утрин. 

Това небе съм го гледала 3 месеца, когато бях болна, пътувах с облаците, само това имах. Припомня си учителката, държала за своите 36 години трудов стаж, не една детска ръчичка с четката върху листа, било в забавачките в Девин или в Смолян. Отдавна е загърбила болестта, отдала се на здравословен начин на живот с много туризъм и съзерцание на живата природа. Затова и скалата Момата, недалеч от разклона за смолянското село Върбово, е пробила небето в една от картините й. А легендата за Каня, която се хвърлила от каменния връх, за да не попадне жива в ръцете на турския поробител, е оживяла завинаги с багрите на маслото. 

Очите на художничката са се спрели и на Дяволския мост, който се оглежда в Арда. А есента е прошарила над него истински килим. Дори зимата у Елена е топла, вятърът леко поклаща смърчовете, за да напомни че сините потоците ще родят пролетта. "Окото", "Беширов камък", са част от пейзажите, които те канят на разходка в планината. Римските каменни мостове още пазят тропота на конете, огласяли баирите на Родопите от векове. Дори плетът на извилия гръбнак над Широколъшка река, мост е жив. И ако се облегнеш, ще почувстваш тупкането на дървеното му сърчице.

Много рози, взети от Карловската долина на родното й място Васил Левски, са грейнали в различните нюанси на кармина. Оражневи невени, потопена в бакъри носят топлината на лятото, родопски крем, бели нарциси и всичката пъстрота на цветята галят очите.

От 1998 г. рисувам активно, макар че палитрата ме е вълнувала от десетилетия, връща се назад във времето Елена. Върху платното намира отдушник за душата си и споделя красотите, които са докоснали сърцето й. Затова са толкова живи водопадите, които бликат в нейните картини и чиито пръски можеш да усетиш. Затова са толкова истински и лунните пътеки разцепили на две небето и морето. Най-добрите си последни творби художничката стяга за предстоящата Великденската изложба, която подготвят в КДК-Смолян. А за лятото готви малък подарък за себе си и за ценителите на маслото и акварела - юбилейна изложба.

Анета ТОДОРОВА         

     

НОВ ПЕРИОД - КУБИЗЪМ У МАРКО СТОЙЧЕВ КЪЩИТЕ ГОВОРЯТ

* Топла зима, златна есен, скали и зеленото море на бориките блестят в творбите на маестрото

 

Художникът Марко Стойчев се увлече от кубизма. Видният райковец има вече 5 сериозни картини, нарисувани както сам им казва “а ла Стайков”, напомняйки с това за творчеството на специализиралия през 30-те години на миналия век в Париж - Анастас Стайков.
У Марко Стойчев обаче къщите говорят. Те носят носталгията към патриархалния дух на Родопа. Римски мост се е извил пред грейнала в кубове къща. А багрите преливат от жълтото на стените й през зеленото на бориките, до лилата на небето. “Широколъшка къща”, усмихва се той на творението си, но вади и любимата си “Райковска къща”. Това твори маестрото и с болка отбелязва че, много от нарисуваните от него домове, са станали история. И ги има единствено в творбите му. “Чилингирската къща” до рисувалното училище свърши, рухна, напомня творецът, който повече от 70 години намира своето вдъхновение в мириса на боите и устрема на четката. Но едва сега след 80-те си години е усетил нова тръпка, клоняща към френската живопис. Авангардизмът на Пикасо, у него е придобил мекотата на заоблените върхове от планината на Орфей. У родопчанина зимата е топла, не онази която ни изтормози последните 5 месеца в Смолян, ами другата, която грее в картините му и носи синевата на небето, отразила се върху белия сняг. “Белота” възкликва Марко, показвайки двете миниатюри, излезли изпод ръцете му предния сезон. И водата при него има други измерения, вижда се и от лаик, погледнал неговото езеро в картината “Рибката”. Борът при Марко Стойчев, не е родопска борика, а “Лес”. Тъмен като от приказката за червената шапчица и вълка. “Старина”, “Чокманска къща”, “Из Горно Смолян”, “Къщата на Ласло Наги”, реди маестрото и представя творбите, които са топлили сърцето му и изгаряли душата му от есента насам, водейки го към платното всеки ден.
140 картини е натрупал в ателието си, коя от коя по-хубави, пременени в бляскави рамки, с мотиви на които биха завидели от Сингапур до Ямайка. Не че маестрото няма творби в чужбина, но болката му е, че българинът обедня и все по-рядко надниква в галерията на дома му, която би могла да задоволи и най-претенциозния вкус. Имат сърце родопчани за красивото, но напоследък трудно свързват двата края, за да стигнат до изкуството, обяснява художникът, който пази други свои 180 работи на тавана. И вярва, че колелото на времето отново пак ще се завърти към по-добри дни, за да се усмихнат лицата на смолянци и да грейнат картини в домовете им.
Анета ТОДОРОВА

ЗА ПЪРВА ПРОЛЕТ- КОСМОСЪТ СЕ РОДИ В КАРТИНИТЕ НА МЛАД ХУДОЖНИК

Необятния космос предлага в картините си младият художник Радко Дончев, а самостоятелната му изложба се открива за първа пролет в четвъртък във филиала на ВСУ “Черноризец Храбър” в Смолян. Съорганизатор на експозицията е Регионалната библиотека “Николай Вранчев”, а новаторският дух на младия творец се е спрял на стил Spray paint art, метод, който се използва за създаване на сюрреалистични пейзажи на планети, комети, градове или природни сцени, където боята се слива заедно или избледнява от един цвят към друг чрез поредица от различни нюанси на всеки цвят.
14-те творби свидетелстват за наблюдателното око на столичанина, който е с родопски корени. Пространство и време у него са придобили пластичната форма, която само въображението на художник може да пресъздаде. Големият взрив, дал живот на планетата пък е завладял осезателно Дончев, не случайно 4 от картините са посветени на него. Поотделно те са завършени и самостоятелни светове, забъркали от земния хаос един синьозелен вселенски кът. Но заедно впечатляват с единството на изказа си и представляват своеобразен квартет, изпълнен с музикалните форми на багрите.
За Радко, чието семейство от 1997 г. е в столицата, големите тайни на Вселената са истинско вдъхновение. А фантастичните разкази на имена като Дж. Р. Толкин, го карат не само да си представи други светове, но и да ги нарисува за нас, обикновените любители на изобразителното изкуство, които могат да ги видят в творбите му, подредени във фоайето на ВСУ “Черноризец Храбър”.
Лили БЛАЖЕВА