ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР РУЖА БОДУРОВА: С ЕДИН ДЕН НЕ СМЕ ЗАБАВИЛИ ЗАПЛАТА

* Имаме най-добрата социална политика - от безплатната храна за миньорите с първо, второ и трето до застраховките, включително и “Отговорност на работодателя”, която се сключва по изричното желание на собственика Николай Вълканов, обяснява дългогодишната шефка на златоградската фирма 

* До 4000 лв. са заплатите, а начинаещите миньори започват с 600-700 лв., сочат разчетите на дружеството 

* Фабриката в Ерма река е на оптимален режим - 35 души преработват до 800 т. руда на ден

Ружа Бодурова е визитката на “Горубсо-Златоград” не само защото е изпълнителен директор на фирмата, но и защото от започването на трудовия си стаж в рудодобивното предприятие на 28 април 1981 г. досега целият й стаж е преминал там. Първоначално като счетоводител, докато се изкачи по стълбицата до най-високия пост. Завършила е Икономическия техникум “Карл Маркс” в Смолян,  “Икономика” във Варна и магистратура по “Счетоводство и анализ” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Зодия “Риба”. Омъжена с един син.                     

- Голяма фирма ли е “Горубсо-Златоград” за мащабите на общината, в която действа? 
- Можете сами да прецените - в дружеството работят 400 човека, тук влиза и администрацията. 350 са подземните работници, а 50 човека са надземните.
- В пазарната икономика, в която се развиваме всички, какви са ви плановете за добив през 2012 година? И накъде вървят?
- Предприятието всяка година прави инженерен проект, който е на база на концесионните договори, които са подписани за 35 години и имат годишен обем на добив. И на тази основа имаме инженерен проект и правим нашия бюджет за годината.
- В момента на коя година сте от концесията?
- Вече сме на 9-тата година. А по инженерен проект добиваме по 150-160 000 тона годишно. Толкова руда трябва да
добием и за 2012 г. от 3-те участъка на рудника: “Южна Петровица”, “Андроу” и “Мързян”. “Южна Петровица” е предишният рудник “Гюдюрска”, само че поради инфраструктурата, сега се влиза откъм Ерма река за хоризонт 634.
-Затвореният рудник “Страшимир” Ваш ли е?
-Да, но там са участъци в ликвидация. Няма добив.
- Но кандидатствате за концесия за нови рудници?
- Да - за “Шахоница” и “Печинско”. Продължаваме да се развиваме. "Горубсо-Златоград" има късмета да попадне на подходящия собственик и върви напред, благодарение на г-н Вълканов. 
- Какъв е пътят на рудата, след като я извадите на повърхността?
-От 3-те участъка се извозва рудата до приемния бункер на флотационната фабрика в Ерма река. Там се преработва ежедневно и концентратът се извозва до КЦМ-Пловдив.
-Това означава ли, че имате непрекъснат режим на работа на фабриката?
-Не. Работи се в една смяна. Заетите са 35 човека, които преработват на ден максимум до 800 т. руда. Две мелници работят, а в неделята задължително се правят ремонти. Обикновено сме на 5 -дневна работна седмица.
-Всички се оплакват от кризата, неминуемо тя засяга и “Горубсо-Златоград”, закъсняват ли понякога заплатите, в Мадан при предишния собственик беше навик?
- Не, с нито един ден. Дори когато паднаха цените на металите на Лондонската борса, която определя изкупната цена, на която се приема нашата продукция, ние не сме забавили нито с един ден заплатите на хората.
-Как стана трансформацията - “Минстрой” откриваше рудника след замразяването му преди 10 г., а сега фирмата-собственик е “Горубсо-Златоград”. И каква е средната заплата при Вас? 
-”Минстрой холдинг” е купил акциите на “Горубсо-Златоград”. Колкото до заплатите - те се определят според обема работа. Средната работна заплата като цяло е 1100-1200 лв., при миньорите най-ниската е 600-700 лв. С толкова почват по щат тези, които току-що са наети на работа. Оттам нагоре колкото си заработят, стигат и до 4000 лв. в зависимост от това, което са дали.
- Подземните термални води текат във вашите рудници, от златоградските управници вече 3 мандата слушаме благи приказки, че ще ги оползотворят. Идва ли това време?
-Те са безценното богатство на Златоград. По последния проект, който се разгледа тук, търгът беше спечелен от “Минстрой холдинг” за разработка, но поради проблеми в проекта се наложи да го спрат. Доколкото имам информация, сега има нов проект, отстранени са грешките и пак “Минстрой холдинг” ще го прави. Проектът върви чрез Общината - тя е възложител, а  холдингът е само изпълнител.     
- Не ви ли гложди, че топлата вода изтича при Термес в Гърция свободно, достояние е на всички хора. А при Вас трябва да се вади с помпи на повърхността на земята, което изсква огромни капиталовложения?
- Това са природни дадености, не можем да ги променим.    
-В близко бъдеще “Горубсо-Златоград” предвижда ли някакви инвестиции на територията на Вашата община?
- “Горубсо-Златоград” непрекъснато инвестира, откакто е започнало своята производствена дейност тук след отварянето на рудниците от ликвидацията. Всяка година се вкарват по 2 млн.лв. инвестиции. В това число и през 2012 г. Правим една инвестиционна програма, която се одобрява от г-н Вълканов и се следва последователно. Тя засяга производствените мощности в дружеството - от пробивна до извозна техника - от пистолети до вагони и крепери, всичко, което касае самата дейност. Не на последно място е и фабриката, и в нея се влага нова техника. Поетапно се сменя изцяло оборудването в минното производство. “Горубсо -Златоград” от миналата година удълба шахта “Мързян”, която беше затопена, отводнена е и сме прокарали два хоризонта. От месец април на тази година имаме добив и на двата хоризонта - 515 и на хоризонт 565.
- Слизали ли сте в рудниците, имате ли притеснения като жена да влезете в тях? И имате ли си любим участък?
-Слизала съм, но нямам любим. Всички рудници са ми еднакво важни. И в “Горубсо-Златоград” работят жени. Геологът ни е жена, маркшайдерката, химик-лаборантът - също. Около 57 са жените, работещи във фирмата, в това число и в администрацията.
- В този случай, макар да сте икономист, сте наясно какво е металното съдържание на руда при вас и каква оценка му давате?
-От 4 до 5%. Достатъчно много и достатъчно малко.
-А новите хоризонти на “Мързян” вероятно дават по-високи добиви?
-Преди разкриването на тези хоризонти “Мързян” даваше до 3% сумарно съдържание, а сега дава 5%.
-Имате ли собствено звено за проучвателни дейности?
-Не, наемаме външна фирма, която по договор прави определени проучвания и сондиране.
-Те ли показаха, че в “Мързян” има по-добри залежи?
-Имахме по-ранни проучвания и те потвърдиха по-старите планове.
-Минноспасителната служба в Мадан вече не действа като отделна, кой ви обслужва при авария?
-Имаме минно-спасителна група и минно-спасително оборудване. Досега сами сме се справяли.
-И това е по-ефективно. Вашата група на място има възможност веднага да слезе при нужда, вместо да чака спасители да дойдат от другаде.
-Много по-ефективно е, хората имат нужда и от медицинско наблюдение и от помощ, ако на някого му прилошее. А ние си имаме лекар. Смея да твърдя, че имаме една от най-добрата социална политика в България - работниците получават безплатно работно облекло, транспорт и безплатна храна. Работим на 3-сменен непрекъснат режим. Преди да слезе в рудника, работникът се храни с първо, второ и трето. Храната е разнообразна и изобилна. За влизане в рудника му се прави питка - сандвич за междинна закуска. След излизане смяната отново пак се храни с първо,.второ и трето. Когато беше държавно предприятието, хлябът и безалкохолното се плащаха от работниците. Но откакто е собственик на “Горубсо-Златоград” Николай Вълканов, работникът не плаща нищо за храненето. Баните също работят, топлата вода там е задължителна. Работниците са застраховани освен със задължителната за трудова злополука застраховка имат и “Отговорност на работодателя”. Тя е по желание на собственика поради това, че той се грижи много за хората си.
- А имате ли почивни станции?
-Нямаме почивни станции, но наши работници, изявили желание да почиват в хотел “Орфей” в Девин, могат да го правят, собственикът им съдейства, за да почиват с отстъпка.
- При такава социална политика, обичат ли ви работниците? Строг човек ли сте, “Рибите” са лека зодия?
- Трябва да ги попитате тях. Принципен човек съм, но когато е необходимо, съм строга.
-Но справедлива, за да върви работата.
-Желанията ни може да са много големи, но се прави онова, което е възможно и нужно. Преценят се специфичните нужди и се прави най-приоритетното. Рудодобивът е трудно производство. Всяка къща я събира жената и ако тя е прахосник, няма как да съществува, колкото и да е домошар мъжът...
Разговора води:
Георги Узунов

РЕЙНДЖЪРЪТ СЕРЖАНТ ПЕТКОВСКА: ДОКАЗАХ СЕ КАТО ПРОФЕСИОНАЛИСТ

* В армията жените отдавна не са “слабият пол”, в 101-и алпийски батальон - също

* Жена с “Калашников” и каска

  Какво е да си военнослужеща близо 12 години, да си била рейнджърка в Афганистан, но освен това да си и съпруга, и майка? Означава да си като всички работещи жени, които съвместяват семейните и професионалните си задължения - казва сержант Росица Петковска от военното формирование 28330 в Смолян, от години по-познато като 101-и алпийски батальон. Тя е едната от двете смолянчанки - участвали в мисиите ни в Афганистан. Тя - крехката, тъмноока жена с висше финансово образование - е тази, за която може да се каже, че военната служба е потомствена професия. И че носенето на пагони върху раменете е семейна традиция. Защото в същата казарма вече покойният й баща Никола Иванов е бил старшина, а пък съпругът й - подполковник Георги Петковски - се пенсионира като командир на поделението. В което тя сега е свързочник. Но за порасналата вече дъщеря, която е студентка по българска филология в Пловдивския университет, съвсем не е задължително да продължи военната традиция в семейството, смятат родителите й. Още повече, че според майка й Росица, човек сам трябва да избере с какво иска да се занимава, за да си върши добре работата. Както и тя сама е избрала попрището си. Така че разговорът ни пак върви по коловоза на военните теми. От които става ясно, че момичетата в армията тренират стрелби, водят физическа и строева подготовка наравно с мъжете, усвояват различни тактики и ред други умения, в това число и алпийски техники. И ако в началото отстъпват на мъжете по сила, с повече тренировки и дамите постигат необходимата издръжливост.
В интерес на истината, командосът Росица Петковска е отличник в стрелбата с автомат “Калашников”.А за точните си стрелби с пистолет има редица награди от различни турнири в Смолянско. Същевременно жените-командоси в момента са 12 процента от личния състав на 101-и алпийски батальон, съобщава командирът му подп. Димитър Кацаров. И те отдавна не са “слабият пол”, както е прието да се казва - убеден е той. - По-издръжливи са, по-адекватни в напрегнати ситуации, по-организирани и носят наряд наравно с мъжете. А сержант Петковска, например, по график дава наряд като началник на караул. Тя е много изпълнителна и интелигентна, и много дисциплинирана - добавя нейният командир.
Докато разговарям с Росица, освободила се за малко от занятия със свързочната техника, се питам, как тази фина жена - наглед момиче, е била командос в Афганистан? Как се е справяла там, как е носила тежкото снаряжение, как е действала при тревога при нападения и как е изпълнявала задачите си при екстремалните условия в далечната азиатска страна. За шест месеца през 2009-2010 г. на нашите рейнджъри в Афганистан е поверена отговорната мисия да охраняват летището на столицата Кабул.
- Там просто си беше война, истинска война. Като рискът в такива условия навсякъде е един и същ - разказва нашето момиче в униформа. - Бяхме общо 10 българки, сред тях и офицери и всяка си изпълняваше задълженията. Трябваше да патрулираме в района на летището, да охраняваме кацащите и излитащи самолети - понякога по десетина полета дневно... Вярно, че в началото ни бе по-трудно, поради непривичните условия, и то не само на жените, а на всички . Но нападенията по нашата база с ракети и мини много бързо ни увериха, че охраната с пълно бойно снаряжение е необходимо условие. Необходимо, за да изпълниш поставената задача. И да останеш ... жив!
В началото, естествено, имало период на адаптация. Все пак - чужда страна, друг народ, с различни нрави и религия. И при непрестанни действия в реална бойна обстановка.А най-трудното за нашите воини в първите седмици се е оказал климатът.
- Когато пристигнахме, попаднахме в страшна пясъчна буря, на метър от теб нищо не се вижда. И ние трябваше да си вършим работата в реалните условия на войната - спомня си сержантът Росица. - Когато идва ракета, например, не знаеш къде ще падне - в базата или извън нея, не знаеш и какви поражения ще нанесе. В такива случаи е нормално да се страхува човек. Нормално, колкото и да си подготвен предварително. Защото действията в реална обстановка са нещо друго. В такива ситуации необходимо е бързо да свикнеш със сирените за тревога, с носенето на бронежилетката, която е 14 кг. и с личното оръжие, каска... Задължително е при излизане от базата да си слагаш жилетката и каската, а оръжието ти да е заредено. За по-малко от месец обаче човек навлиза в обстановката.
- Казваш, че 14 кг. тежи само жилетката! При твоите около 45 кила тегло, кой кого е носил?
- Аз затова казах, че е много важно да си натрениран, да си подготвен за най-различни ситуации. Когато аз тренирах в Пловдив, беше през летните месеци, бе страшна жега и занятията се провеждаха в пълно бойно снаряжение. Изтощаващо е, но така се постигат добри резултати. Не случайно великият Суворов още преди векове го е казал - повече пот в учението, по-малко кръв в боя... Хубавото при нас бе, че миротворческата ни мисия в чужбина мина без сериозни инциденти, завърнахме се живи и здрави.
- И докато бяхте там, какво ви впечатли най-много?
- Бедността. В Афганистан тя ни направи потресаващо впечатление. И не само на нашите военнослужещи в Кабул. Около летището обикаляха босоноги деца, търсещи храна в прахоляка, сред боклуци и смрад. Липсва и канализация. Може би ние просто сме попаднали в по-беден квартал на града? - разсъждава Росица.
Докато били в Кабул, българските рейнджъри на два пъти организирали благотворителни мисии. Събирали храни и облекло от различни фондации и после ги раздавали на местните деца. Но въпреки че им оказвали помощ, мненията на афганците за нашите миротворци си оставали противоречиви. Общо взето, срещаха ни като чужденци, които рано или късно ще си тръгнат, признава Росица. И все пак обаче се гордее, че при тези тежки условия, при тази изключително рискова мисия се е доказала като професионалист.
- Ако сега ти предложат участие в нова миротворческа мисия зад граница - при всичките й рискове и несгоди - как би реагирала?
- Ако ми предложат подобно нещо, веднага бих заминала. От векове жените винаги ги е имало по време на война - и като мед. сестри и санитарки, и като военнослужещи. Нали помагаш на хората, това е важното - смята сержант Петковска.
Виолета КИЛЮРОВА