Новата техника на шведската фирма “Сандвик” е вече доставена на рудник
“Крушев дол” в Мадан. Нещо повече - 4-ма млади новоназначени специалисти
вече са обучени от представители на фирмата у нас, как да я управляват,
видя на място “Родопи ВЕСТ”.
Две
седмици върви обучението им и до дни ще получат сертификати за работа с
челен товарач. Това заяви изпълнителният директор на “Горубсо-Мадан”
инж. Сергей Атанасов. Впоследствие ще бъде доставена и карета, която ще
замени най-тежкия труд на миньора - буренето. И за нея също ще бъдат
обучени същите 4-ма мъже да я управляват, пак от фирмата-доставчик.
Новото оборудване ще бъде спуснато поетапно на хоризонт 450 в мината.
Целта на вкарването на новата техника е повишаване на
производителността и осигуряване на безопасността на хората под земята.
До 3 пъти може да увеличим добива, плащаме си концесионното
възнаграждение въз основата на добитите количества, така че това няма да
е проблем, поясни още инж. Атанасов. Задачата пък на неговите хора е да
прокарат нова проходка, първо обаче ще стегнат подемната шахта на
“Крушев дол”, с която се изкарва рудата. А след успешното внедряване на
апаратурата, същото ще последва идната година и в рудник “Петровица”.
От пръв поглед се вижда, че товарачът предпазва водача си от падащите
камъни. Същото важи и за каретата, пояснява и главният инженер на
рудника Ангел Байрактаров. Докато сега при използването на лебедките и
товарачни машини, над оператора няма никаква защита, съпостави още гл.
инженер. И сочи девизът на “Сандвик”, който е: “Преди всичко
безопасността”. За 23 години, навъртяни в мините, инж. Ангел
Байрактаров е видял и 2, и 200. Бил е на кърджалийския рудник Еньовче и
на златните находища в Челопеч, но от 6 години е в “Горубсо-Мадан”, тъй
като е родом от маданското село Буково. На неговите плещи лежи
изготвянето на проекти и системи на разработване на самото изземване.
Количествата, които се черпят в Челопеч, са в пъти по-големи от
производителността на двата местни рудника. Нищо, че “Крушев дол”
годишно дава 120 хил. т. руда, а “Петровица” още толкова, или общо става
дума за 250 хил. т.
С отварянето на другия рудник “Върба”, което ще
стане още идната пролет, а и с “Печинско”, за който “Горубсо-Мадан”
взе последно концесия само преди 2 месеца, ще се покачи още добивът,
напомнят от дружеството на инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев.
Това ще уплътни и работата на КЦМ, който в момента не работи с пълен
капацитет. А местният ресурс руда е едва 5-10%, докато всичко останало е
внос от Косово, Сърбия и Македония, напомня инж. Сергей Атанасов. А
неговите хора сочат, че рудник “Печинско” върви подземно само на два
километра разстояние, успоредно на “Крушев дол”.
Върнах
се наскоро от София в Мадан, в столицата работих “Оператор на
пътно-строителна машина”, разказва 32-годишният Хайри Местанов, който е
предпочел родния си град пред гурбета. Затова е приел да бъде обучен за
оператор на товарача, който си е една малка фадрома. Само че ще работи с
нея не под палещото слънце през лятото, а на 400 метра под земята -
където и зиме, и лете температурите са едни и същи. Само проблемите са
повече и не допускат неадекватни решения, защото могат да засегнат
повече от един човешки живот.
Бил съм миньор, една година съм
изкарал тук на “Крушев дол” и работата в мината не ме плаши, усмихва се
Хайри, чиито вид на тийнейджър лъже и всяка дума разсейва съмнението, че
зад скъпата машина ще застане младок.
Тука няма време за
разтъкавки, всеки си знае работата и отговорностите, сочи и инж. Юри
Петров, който е началник ОТК, а първите 6,5 години от службата му под
земята са минали в оловно-цинковата мина “Еньовче”. А като бивш началник
на рудник “Петровица” е наясно с всички процеси. Отдавна е навъртял
трудовия си стаж за пенсия, макар да е само на 45 г. Заслугата е на
подземния му стаж - 11 години, но все още няма възраст, за да се
пенсионира. Той контролира качеството на рудата, от която се вземат
проби ежедневно от всяко работно място на всяка смяна. Ако се окаже
по-ниско, може дори да спрем добива там, обяснява той тънкостите на
занаята си. Въз основа на пробите и за всяко работно място планът като
количество и качество е различен. Не можем да искаме невъзможни неща,
ако няма природни дадености, сочи инж. Петров, който инспектира
кантарджийките. Тяхната работа е не само да теглят рудата, но и да
вземат пробите. Жените са най-добри в тази работа, 4 се сменят на един
кантар.
Добра е общата проба, която му показва Невена Маринска. Ще я
вземеш за младо момиче, макар че има 18-годишен син и е навъртяла вече
10 години в “Горубсо-Мадан”. Пробата е взета от 15-те работни места на
първа смяна във вторник. Тук само на пръв поглед личи добро ли е
съдържанието на олово и цинк. Пробата може да мине и през трошачката зад
кантара, а късовете руда да се измият в тасчето с вода и тогава личи
още повече, добра ли е рудата или не. Ако разбираш обаче. Иначе
химическият анализ в лабораторията на “Горубсо-Мадан” ще покаже с
по-голяма точност каква е находката.
Заради 20-те жени, които са на
кантара, в разливачното и в склада им ремонтирахме и женската баня,
обяснява новите удобства на обновеното разкомандировъчно гл. инженер на
рудника. И общата работническа баня е готова с подменени ВиК, теракот,
фаянс, нови душове, смесители и всичко останало. Вътре едно по едно
ремонтираме и помещенията. Не само че вън сградата грее.
Вече
стягаме и зимната подготовка. Навесът над релсовия път, където се
товарят вагонетките, получава нов покрив. Да не се затрупва железницата
със сняг. Оксиженът играе, а със задачата са се заели крепачът Мурад
Каменски, който е само от 7 месеца на обекта и ел. шлосерът Кадри
Бодуров. Нищо че е млад, и той е готов за пенсия, но още не е направил
възрастта. За своите 44 г. Кадри е навъртял 23 години под земята първите
от които на вече закрития рудник “9-ти септемри”.
Всяка смяна си
има и вагони за ремонт. Със задачата са се заели шлосерите, които също
дават дежурства. Кошът е прекалено окъсан и отива за скрап. За да го
възстановим, ще иде повече от един пакет електроди и засега ще стои,
обяснява Шукри Османов. Ако има колоси, (колелета) може и по 6-10 вагона
на смяна да ремонитраме, обяснява шлосерът, докато вдига с телфера
вагона. А колегата му Неджет Османов прави заварките. По двама-трима са
на смяна шлосерите в работилницата, няма за повече работа, обяснява пък
Хамди Бунев, който отговаря за цялата техника на рудника, тъй като е
механик на участъка. Екипът ни е добър, справяме се с всякакви
обстоятелства, но не може с магическа пръчка всичко да тръгне от раз,
напомня той, а и колегите му за старото наследство преди продажбата на
фирмата през тази година. А че е така, личи отдалеч - по обновената
сграда на разкомандировъчното. И по усмивките на работещите край нея,
които намират време и за блага дума, колкото и да бързат с работата,
която си чака пак тях.
Анета ТОДОРОВА