ЗЛАТОГРАД ДАДЕ СИМВОЛ ЗА ПРЕРАБОТКА НА МИНЕРАЛНИ СУРОВИНИ

НА ХV БАЛКАНСКИ КОНГРЕС

 * Процесът на обогатяване на рудата е нестандартно запечатан в ръчно изработена от Ваклин Топчиев статуетка от стъкло

 Златоград създаде символа на Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. Това стана на ХV-тото му издание, проведено в Созопол от 12 до 16 юни тази година. Автор на идеята и иновативната разработка, представляваща процеса на обогатяване на рудата е Ваклин Топчиев - собственик на фирма за реклама "Грифо". Изработването на самият символ му е отнел около година, защото всичко е ръчен труд. Надуването на стъклени топчета, е майсторски направено с вкарани в тях рудни късове, което символизира самият процес на флотация, която се извършва от десетилетия в Ермореченската обогатителна фабрика.

Статуетката е с размери 20 на 30 см. и височина 24 см. Тя ще бъде предавана от конгрес на конгрес, а следващото й участие ще бъде в Сърбия, където догодина ще се изнесе форумът, сочат с гордост златоградчани. Затова, че техен съгражданин е успял да формулира образно извличането на метала от рудните късове. Сред тях Ваклин Топчиев е известен с нестандартните си рекламни идеи, които реализира сам - като пластиката "Земно кълбо" за фонтана в Ардино и герба от дърво, поставен на КПП-Златоград. Той е автор и на витражните стъкла на новия параклис на "Св. Екатерина Петричка" в пограничния град.

8 академии и 100 университета и 48 научни института от цял свят участваха на форума в Созопол, чиито златен спонсор стана собственикът на "Горубсо-Златгорад" и "Минстрой холдинг" д.т.н. инж. Николай Вълканов. Той от години е член на организационния комитет на международния форум.

Темата на ХV юбилеен Балкански конгрес този път - "Вълната на промените при преработване и рециклиране на суровини" събра 497 делегати от 52 държави. Световно-известни учени от Северна и Южна Америка, Русия, Канада, Австралия, Китай, Индия, Бразилия и др. си дадоха среща в Созопол, за да дискутират внедряването на най-добрите природосъобразни практики за оползотворяване на суровините, управление и рециклиране на отпадъците и опазване на земните недра чрез рационално ползване на подземните богатства.

Организатори на проявата са Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", начело с проф. д-р Иван Нишков и Община Созопол, а президент на Международния научен комитет на форума е проф. д-р Гювен Юнал от Турция. 

Конгресът отбеляза и 40 години от провеждането на Първата Балканска конференция по преработка на минерални суровини, провела се във Варна през далечната 1973 г.

Връчването пък на самия символ на конгреса стана на официална церемония по закриването на юбилейното издание - на 16 юни, напомнят участници в проявата.

От Смолянска област на събитието присъстваха от "Горубсо-Златоград" техническият директор инж. Евгени Михайлов и шефът на ЕОФ Митко Дамянов, а от "Горубсо - Мадан" зам.-директорът по производствените и технически въпроси инж. Велин Инджов и началникът на РОФ инж. Венко Димитров. 

Анета ТОДОРОВА

СТЯГАТ МУЗЕЯ НА МИНЕРАЛИТЕ

* Проектът е на златоградчанина Камен Мизов 

инж. Николай Вълканов

* Сбирка от 77 минерала ще грейне за празника на миньора в сградата на "Горубсо"

 Проектът на музея "Минералните богатства на Източните Родопи" вече е готов, негов автор е златоградчанинът инж. Камен Мизов. Сбирката трябва да отвори врати на първия етаж на голямата сграда на "Горубсо-Златоград" в центъра на пограничния град. Инициативата е на собственика на предприятието инж. Николай Вълканов, който реши да направи още една атракция за многобройните посетители на родното място на Дельо войвода. Вече е ясна проектно-количествената стойност на обекта. А ремонтът на бъдещата изложбена зала трябва да тръгне още този месец. Целта е за празника на миньора през август местните хора да могат да се похвалят с новата придобивка, а и да се радват на експозицията в пълния й блясък. Изложбата стана факт още през лятото на миналата година, само че бе експонирана временно в Археологическия музей в Созопол. Това стана по време на Международната среща на Балканския научен комитет към Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. 77-те експонати на сбирката са дело на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", черноморската община и минните дружества: "Горубсо-Златоград" АД, "Каолин" АД и "Челопеч майнинг" ЕАД, които са предоставили редките кристални и минерални образци.

38 от експонатите или по-голямата част от цялата колекция е на златоградската фирма, чиято колекция изниква след като изпълнителната директорка на "Горубсо-Златоград" Ружа Бодурова вижда в Националния музей "Земята и хората" друзи от рудниците на нейния град. И решава да събира кристали.

Ани ЛЮБЕНОВА

ПОВЕЧЕ ОТ МИЛИОН ЛЕВА ВЛОЖИЛО "ГОРУБСО-МАДАН" В РУДОЗЕМ

инж. Сергей Атанасов

Един милион лева и 200 хил.лв. е вложило за половин година "Горубсо-Мадан" в Рудозем. Второто полугодие се е оказало положително за рудодобивното предприятие, което има флотационна фабрика в пограничния град. Над половин милион сме вложили само в надграждането на хвостохранилището, изчисли изпълнителният директор на дружеството на инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев, инж. Сергей Атанасов. Почти толкова са влезли и в неотложни ремонти, извършени и в самата РОФ, ръководена от инж. Венко Димитров. Или оборудването, което по времето на предишния собственик Валентин Захариев е било напълно амортизирано и негодно за работа, е подменено напълно. За да заработят и 4-те мелници на флотационната фабрика.

115 човека работят в РОФ на 3-сменен режим на работа. А новото оборудване ни помогна да подобрим производителността, защото имахме натрупана непреработена руда на "Рудметал" към 15 хил. т. още към лятото, заяви още инж. Атанасов.

От есента поетапно тя се преработва. 33 хил. тона рудни късове са минали през РОФ за месец ноември, като 18 хил. т. от тях са на маданското дружество. За месец декември пък заради многото почивни празнични дни,са преработени 29 хил. т.            

188 ХИЛЯДИ ТОНА РУДА ДОБИХА В МАДАН

РАВНОСМЕТКА

* 3 тона е среброто

инж. Велин Инджов

188 хиляди тона руда извади за година “Горубсо-Мадан”. Въпреки неблагополучието на първите три месеца, когато собственик бе Валентин Захариев и наложилите се принудителни 45 дни престой заради стачката  през март, миньорите опровергаха бившия си работодател, че са мързеливи. И приключиха успешно годината, добивайки ежемесечно средно около 18 хил. тона руда. И за декември, макар да е по-кратък месец и работата да приключва в петък, пак са заложени толкова по план, посочи инж. Велин Инджов, който от май месец е зам.- директор по производствените и технически въпроси. Очакванията са от тази руда да получим по 550 тона оловен и още толкова тона цинков концентрат, макар че никога те не са поравно, поясни той. 
От общо добитите 188 хил. тона руда за 2012 г., полученият концентрат е 5 700 тона олово и 6100 тона цинк. Оловният концентрат е по-скъп, от него се извлича среброто, което носи 30% от приходите на оловото, издава тънкостите на професията си, която упражнява от 1985 г., след завършването на Московския геолого-проучвателен институт, инж. Инджов. 3 тона е добитото сребро от концентрата на двата рудника в Мадан, “Крушев дол” и “Петровица”.
По план трябваше да добием 216 хил. тона руда, но заради трудните условия на работа през първото 3-месечие, въпреки упоритата работа на хората, не успяхме да наваксаме и да изпълним разчетите, вмята инж. Инджов.
Не сме спрели да правим и минно-проучвателни работи за разкриване на нови залежи и на двете находища - на “Крушев дол” и “Петровица”. Знае се, че в дълбочина имаме достатъчно руда, но първо трябва да се разкрият чрез удълбаване на шахтите.

25 МЛН. ЛВ. ИНВЕСТИЦИИ ИСКА МИНА, ВРЪЩАТ СЕ ЗА 20 ГОДИНИ

Николай Вълканов

20-25 млн.лв. са инвестициите в един рудник, които се връщат след 20 години, удари чертата пред журналисти инж. Николай Вълканов. И коментира, че любимата му тема е “Горубсо-Мадан”. Дружеството, което откупи със забатачени по негови думи осигуровки за 7-8 години. А заради системно неплащани заплати през март месец на тази година, работниците излязоха на протест, припомни част от сагата на особено важната за района на Мадан фирма, той.
Сега там получават заплати, каквито не са получавали никога.
Моята мечта и на Никола Добрев е България да произвежда 6-7 хиляди тона оловно-цинков концентрат на месец, затова и премиерът ни помогна да сключим сделката. И докато при предишното правителство не можахме да получим концесията на “Върба-Батанци”, то сега тя е факт. За находище “Печинско” пък сме единствения кандидат, няма конкуренция, открито обяви инж. Вълканов. С което даде да се разбере, че няма протекции отникъде, а стои здраво като професионалист в бранша и сам воюва за името си. Причината пък да няма натискация за рудниците е обяснима - инвестициите, които гълта, са огромни, а възвращаемостта бавна. Печалбите са между 8 и 10%, което ще рече, че се иска безкрайно търпение и любов към рудата, за да не се откажеш и да не търсиш по-доходоносни инвестиции с бърза възвръщаемост.
От 25 г. съм в бизнеса и ако не си в много добри отношения с банките, трудно се оцелява, сочи още единият от собствениците на “Горубсо-Мадан”, който не пропуска да вметне, че като млад инженер е изкарвал 110-120 лв. заплата и то под земята, сега инженерите работещи при него, са с 10 пъти по-големи възнаграждения, а миньорите често вземат и двойно на началниците си, според своята заработка.

НАЙ-ДОБРАТА РУДА ЩЕ СЕ ВАДЯТ ОТ "ВЪРБА-БАТАНЦИ"

Механикът Шукри Ахмедов, шлосерът Фикри Мусов, миньорът-шахтьор Асан Емин, шахтьорът Шефки Мандалов, началник-смяната Левент Заимов, инж. Юри Петров и инж. Иван Ананиев пред щолната на “Върба-1” (галерията, която стига до повърхността).

Руда с най-високо съдържание на олово и цинк спрямо досегашните рудници се очаква да вадят в Мадан след пускането на “Върба-Батанци”. Още преди да падне снега, само за 4-5 месеца екипът на изпълнителния директор на едноименното с рудника дружество инж. Иван Ананиев, успя да попривърши подготвителните работи. Подемната е руска, въжената клетка, с която се вади рудата, е подменена. Сменени са водачите по ствола на шахтата. Купени са 4 чисто нови торпедни помпи за отводняването. Възстановен е и тръбопровода, по който ще се изчерпва водата. Възможно е вече да се стига с клетката до 200 метра дълбочина, останалите 200 метра надолу са наводнени и едва след като бъде изпомпена водата, ще станат достъпни, обяснява подемчикът Феим Мустафов, който има навъртян 25-годишен стаж в “Горубсо-Мадан”. Но макар да е пенсионер, е предпочел да се върне отново на работа. И с мерак се включва в подготвителните работи по възстановяването на шахтата, замразена преди повече от 12 години.

Сигнализацията, разговорните уредби също са възстановени на всичките 8 хоризонта, по които слиза клетката, обяснява Мустафов, който е работил на същия рудник от 1983 г. до затварянето му през 2000 г. А оттам насетне е бил на “Крушев дол”. Той и колегите му са доволни, че по време на ликвидацията тук е приложен нестандартен похват - огромното хале с подемната машина е заключено. Но не с катинар, а с желязна обковка, вратите са заварени. И така цялото имущество е запазено от разграбване- твърде често явление на неохраняемите, пък и на охраняемите мини, които не са действащи.
На “Върба” клетката е различна, работи на принципа на противотежест, когато едната клетка слиза, другата се качва. А товароподемността й е 3 200 т. Клетката е за хора и товари, което я кара да отговаря на висок клас от страна на охрана на труда. Въжето се проверява на 2 години, реже се парче от него на 6 метра и се прави проба за оценка на самите жички и ако пробите от не говарят, веднага се подменя. Само то струва 16 хил.лв. 2 млн. лв. струва подемната с електрониката по нея.
В момента се оборудва хоризонт 740, от него ще почне водоотливът идната пролет, разкрива проекта инж. Ананиев. Водата стига до 200 метра, където е травербанът на хоризонт 740, който излиза в Рудозем. Именно по него водата на свободен ход ще изтече към другия миньорски град.
Според плана находището ще се разработва от 3 шахти - “Върба-1”, където е клетката. “Върба-2”, която има кула, но тепърва ще се армира и оборудва. И третата шахта е на 2 км. от центъра на квартал Батанци, чието име носи. Някога и от нея е вадена руда до 2000 г., но впоследствие е прието, че добивът не си заслужава и е затворена. Съдбата към нея не е била благосклонна и всичко е разграбено.
Само първите две шахти трябва да заработят до юни. Или тогава ще се извадят първите количества руда.
Помпите за “Върба -1” са доставени, американски са, 3 ще бъдат монтирани и ще обезпечат основният водоотлив. Историята на това находище показва, че е добро, открито от руснаците през 1952 г., и до днес представлява интерес, обяснява инж. Иван Ананиев, който има зад гърба си 34-годишен стаж. В системата на “Минстрой” е от 1984 г. Като дипломиран инженер-маркшайдер се е занимавал със строително-хидромонтажни работи, тъй като под земята може да начертае всичко, което пожелае, обясняват за началника си миньорите. В последните години е бил в “Горубсо-Златоград”, за да му поверят от тази година инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев новопридобития си рудник.
Още от януари се очаква да заработят помпите на 24 часов режим от 3 смени. Самата конструкция тук на скалата изисква при ваденето на рудата свободното място веднага да се запълва с хвост, за да няма срутвания. Рудата е в цилик охраняема зона. Такъв е бил добивът тук и по-рано. Сложна и трудоемка технология, но си заслужава заради високото съдържание на олово и цинк.
Административно - битовият комплекс, пред който премиерът Борисов и инж. Вълканов си стиснаха ръцете при отдаването на концесията това лято, вече е обновен. Ремонтиран е от външна фирма. Дори има инсталирана професионална пералня, купена за 12 хил.лв. Тя ще пере дрехите на миньорите, а центрофугата й ще ги вади полусухи. Подменино е и ВиК, и елзахранването. Вътрешни ремонти текат на помещенията, някои от които са готови.
Само аз и руският премиер Путин сме с облицовани с дървена ламперия кабинети, показва новата си стая механикът “Върба-Батанци” Шукри Ахмедов, който преди 2000 г. е бил енергетик на същия рудник. Но след затварянето му си отишъл в родното Ардино и станал ел.монтьор към ЕVN. За да се върне отново тук на 18 май.
Търсим си старите кадри, които познават не само работата, но и спецификата на участъка, заявява началник ОТК на “Горубсо-Мадан” инж. Юри Петров.
Всичко по баните ще се сменя, ще се подмени и дограмата с нова, защото сегашните дървени прозорци тук-там отзяват.
С ново боядисан покрив се е обзавела и работилницата, на новите придобивки обаче се радват най-вече първите назначени специалисти, включени в подготвителните работи. От януари месец обаче редиците им ще се множат. А инж. Иван Ананиев, който отдалеч личи, че цени красивото, обещава от пролетта да се заеме и с външната планировка на пространството около рудника. Неслучайно за кратките месеци преди падането на снега почти всички метални елементи отвън са боядисани с блажна боя и греят в зелено, жълто и червено.
Страницата подготви:

Анета ТОДОРОВА

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Днес е Никулден - голям ден за християните. Празнуват го всички, които носят името на светеца Свети Никола. И не само те.
Празнува го и собственикът на “Горубсо-Златоград” инж. Николай Вълканов, д.т.н. Заобиколен от близки и колеги, бизнесмени, съмишленици и много, много приятели, той чества своя имен ден. Отбелязва го заедно с всички, които идат да го поздравят в централата на “Минстрой холдинг” в София.

Хилядите хора от Родопския минен басейн обаче, на които той изтри сълзите от глада и осигурява работа и хляб, не могат да го поздравят на място, но го правят чрез Областния вестник “Родопи ВЕСТ”.

Честит имен ден, уважаеми г-н Вълканов! Да си жив и здрав, да ти върви в бизнеса и науката, и да те има още дълги години напред!

На многая лета!

От трудовите колективи

на фирмите “Горубсо” в

Златоград, Мадан и Рудозем,

от Върба-Батанци и Девин!

КЪМ ПОЖЕЛАНИЯТА се присъединява и екипът на областния вестник в Смолян.

Честит и хубав Никулден, г-н Николай Вълканов!

Нека Свети Никола винаги да ти помага!

Да ти е живо името!

Честит имен ден! НАЗДРАВЕ!

"Родопи ВЕСТ"

ЩЕ ШИЯТ ЗНАМЕ НА "ГОРУБСО-МАДАН"

Знамена със знака на “Горубсо-Мадан” ще шият в миньорския град. А българският и европейският флаг вече се веят върху санираната сграда на разкомандировъчното на мина “Петровица”. Запазени са петолъчките, които са част от символите на бившето голямо предприятие "Совболстрой", разработило с помощта на съветски инженери рудниците на Родопския минен басейн в края на 4

0-те и началото на 50-те години на миналия век. Инвестициите в окъртената сграда, невидяла ремонт десетилетия наред, са на настоящите собственици на дружествого инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев. А желанието да се реставрира сградата в стария й облик е на изпълнителния директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов, който обяви, че всички детайли по фасадата, включително и петолъчките, са част от историята на този миньорски край.
Санитарните възли с оборудваните с нови душове бани, са готови, обновена е и столовата. А екипът на рудника показва, че работи на мускетарския принцип - “един за всички и всички за един”, сиреч независимо от ранга и длъжността, всички се включват в най-належащите дейности. Като механичното издърпване на вагоните, които ще вървят да се тумбят. Причината е в повредената лента на бункера, която трябва 24 часа след лепенето да бъде в покой, за да хване лепилото. По около 36 вагона на смяна могат да минат, но е имало дни и с по 60 вагона на 3-4 композиции, сочат работещите в АД-то. 8 вагончета в случая е изкарал току-що от рудника машинистът Велин Георгиев, който има 9 години с “влаковете”. През 2006 г. последно докараха от Украйна една машина за 150 хил.лв., но през годините те се амортизират много. Затова сега се налага на новите собственици да инвестират и в локомотивчетата, от които е останал само металният скелет, а всичко друго по машинките е подменено.
Обикновено на бункерите виперистките са жени, те тумбят вагоните, а долу по трошачката и по 3-метровата лента рудните късове направо се изсипват в големите машини, за да вървят по въжената линия към Рудоземската обогатителна фабрика.
Тежка ни е работата, но си я харесваме, сочи механикът на участъка Събчо Иванов, който има 23 години на рудника. И всичките са под земята.
Нищо не й се опира в работата и на Шефке Фейзулова, 34 години е изкарала сред вагоните. Все виперист-трошач, малко е била и на Въжените линии, но още не е стигнала пенсионната възраст. Постоянно увеличават годините за стаж, от 2000 г. сме смъкнати на трета категория труд, затова няма как да се пенсионирам на 52, защото вече ми трябват 37 години стаж, разказва жената, чийто живот е минал в рудодобива. И то не в канцелариите или край чиниите в столовата, ами все на открито. Останала вдовица, макар да са пораснали децата й, Фейзулова признава, че няма нищо по-важно от работата й. И от внуците разбира се, които са 4. Дошла като булка в Мадан и 35 години от живота й вече са останали в този град, където е и нейният дом.
Важното е, че рудата ни е добра, показва току-що извадените от земните недра късове, пълни с олово, Валентин Младенов. Той отговаря за техническата безопасност на рудника. И заедно с колегата му Севдалин Исаков, който е маркшайдер помагат за придърпването на вагоните. Мобилизирали са се и признават, че в мината няма началник на рудник, няма ТБ, всички са равни, когато влиза в сила резервният вариант и има нужда от спешно включване, за да върви общата работа.
27-30 тона товари един МАН, а камионите не чакат. Нито пък Въжената линия, чиито кофи няма как да се въртят празни.
За качеството на рудата пък тук отговаря Фатме Бунева. От 7 години тя е на кантара и взема пробите, за да ги покаже на началника на ОТК инж. Юри Петров в присъствието на главния инженер на рудника Златко Касабов. И шивачка съм работила по-рано, но там е друго, с възрастта зрението отслабва, а тук се чувствам на своето място, признава Фатме. Тя е майка на две момчета - по на 22 и 25 години, всяко от което си търси пътя в живота. Но са и достатъчно големи, за да видят нейния пример за трудолюбие.
Преди напущането на Валентин Захариев като собственик ни беше довел дотам, че нямахме нито един пистолет на миньор. Всичките бяха разбити и амортизирани в последните 3-4 години, едва сега нещата се нормализират, след като стана ясно, че без техника хората няма как да гонят производителност, признава и началникът на рудник “Петровица” Кемил Арифов. А хората му са доволни, че вече има на кого да разчитат, макар да са наясно, че отведнъж няма как да се попълнят всички зеещи финансови дупки, за да се обнови техниката на всяко работно място.
Анета ТОДОРОВА

ИНЖ. НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ СТАНА "МИСТЪР ИКОНОМИКА"

Собственикът на двете дружества “Горубсо” в Златоград и Мадан стана тазгодишният носител на наградата “Мистър Икономика”. Призът му връчи вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на официална церемония в Националния исторически музей. Общо 45 мениджъри и собственици на компании от България се състезаваха в тазгодишното изда

ние на конкурса на списание “Икономика” и www.economymagazine.bg. А председателят на Управителния съвет на “Минстрой Холдинг” инж. Николай Вълканов с инвестициите, които направи само за тази година в Родопите, поемайки едно оглозгано дружество с поделения в Мадан и Рудозем, заслужено спечели и признанието на хората в Смолянска област, коментират запознати. Негови конкуренти, номинирани за приза, се оказаха Васил Кънев, Антон Петров, Иван Чолаков и Красимир Узунов. Друго познато име - Ветко Арабаджиев, стана победител в категорията “За принос в развитието на туризма”. Наградата на собственика на “Виктория Груп” връчи зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов.
Многобройните гости на събитието успяха да разгледат оригинала на Панагюрското златно съкровище и други археологически ценности от колекцията на НИМ. А връчването на наградите става в присъствието на министри, дипломати, представители на бизнеса и политиката.

ДВОЕН ПРАЗНИК В ПЕРЛАТА НА РОДОПИТЕ: 100 ГОДИНИ СВОБОДА И НОВ ЦЕНТЪР ЧЕСТВА ЗЛАТОГРАД

* Истинско веселие се възцари на обновения площад, на който се изсипа пременен целият град - денят бе обявен за неработен 

* 20 хил.лв. плати “Минстрой холдинг" само за програмата, която с песните на Николай Славеев и цигулките на “Интро” вдигна градуса на празничността * Народът извива 10 опашки цял следобяд за кебапчета и вино

Двоен празник събра вчера златоградчани на площада им пред сградата на Общината. Нестандартната визия, която е дело на авторски колектив, превърна пограничния за Смолянско град в истинска роза, която разцъфна официално вчера в обявения за неработен и празничен ден. Училища, фирми, държавни и общински институции не работиха, а поводите са: 100-годишнината от Освобождението на този край и реализацията на няколко крупни обекта, чиято стойност, по думите на кмета Мирослав Янчев, надвишава 11 млн. лв. И въпреки, че с един от проектите Златоград официално се сдоби с трибуна, гостите - депутати и строители, чието дело са вчерашните чудесии, предпочетоха старата импровизирана сцена пред читалището. Истинска празничност пръв създаде любимецът на миньорите Николай Славеев. Плътният му глас умее да напомня нежността на Родопа планина, но и да върти различни аранжименти, които опират дори до естрада, както е с химна на самите миньори, които са гърба на местната икономика в последните 10 години.
Реализиран градски парк, комуникационно трасе, градски стадион и водопроводна мрежа на село Долен, отчете като постижение градоначалникът Мирослав Янчев, който покани до себе си пред множеството собствениците на фирмите-изпълнителки. Невероятният парк с разнообразни катерушки за малките и пейки за възрастните е изпълнен от фирмата на Николай Вълканов “Минстрой холдинг”, представи го Янчев. Заслуга за друг обект има смолянската “Дюлгер” на Спиро Чавдаров, а изпълнител на покрития мост, върху който в центъра се отпусна паркинг със 72 паркоместа, е “Крис МТ” на Владо Кехайов. А плочките и фонтанът, който тепърва ще трябва да грейне насред площада пред кметството, са дело на кърджалийската фирма “Меаца”- Кърджали, собственост на Фихри Идриз.
21 ноември е пример за успех, всички сме обединени в мислите и делата, и в унисон с българската поговорка, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат, в Златоград вече има с какво да посрещаме, заяви градоначалникът, показвайки новата му визия. И напомни, че през 2008 г., когато възниква идеята за този нов център, е срещал много скептично настроени хора, които са признавали, че това е хубаво, но няма как да се случи. А на днешния ден се виждат плодовете на положения труд от общинска администрация, Общински съвет и строителни-фирми. За да може вече градът на Дельо войвода освен ареалния комплекс да има и туристически атракции за отдих на курортистите. Янчев благодари на фирмите-изпълнителки за перфектните условия на живот, които са създали за съгражданите си. Една заслуга обаче той пропусна, че всички те в кризата, която от няколко години е стиснала България, а и Европа, са инвестирали огромни свои средства, за да ги има тези красоти и тепърва ще чакат да им се разплаща сътвореното.
Приемам всички тези обекти като подарък към Златоград по повод 100 години от Освобождението му, заяви пък депутатът от ГЕРБ Недялко Славов, който оценя вече родния си град като перлата на Родопите. Те ще донесат повече туристи и препитание на хората, а и са пример за единодействие на кмета и ОбС, които работят в една посока. Да си пожелаем ползотворен и златен век, с реализацията на такива начинания, от които ще се ползва всеки от нас, благодарение на правителството, отбеляза народният представител в присъствието на областния управител инж. Стефан Стайков, другият депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова и още ред гости. Поздравителни адреси по повод празниците златоградчани получиха от Народното събрание, президента Росен Плевнелиев, външо министерство, министерството на физическото възпитание и спорта, евродепутати. А от името на чакания от всички премиера Бойко Борисов, кметът Янчев се извини, че няма как да пристигне заради лошите метеорологични условия. Промяната в програмата му станала известна едва по обяд. Затова пък сумракът от сутринта, специално за празника се оттегли следобяд и слънцето се поусмихна заради празнуващите. Два бели гълъба като знак за мир и благополучие пусна в небето от площада една малка златоградчанка, подпомагана от кмета и депутатa Славов. Разноцветни балони литнаха, за да донесаг благополучие на града и неговите строители.
20 хил. лв. пък разплати само за празничната програма “Минстрой холдинг”, за да се насладят местните хора на изпълненията на Николай Славеев и на квартет “Интро”.
Невероятни са, възхитиха се миньорите - бивши и настоящи. И благодариха на инж. Николай Вълканов за перфектния вкус да покани изпълнителите. Музиката на Вивалди и кънтри парчетата им се сториха балсам за душите. Поомръзнала ни е родопската музика, но цигулките на момичетата направо влизат в сърцето, заявиха местни хора.
Нали и нашите миньори са тук, погрижили сме се да им хареса празника, каза инж. Николай Вълканов с усмивка. Благодарение на неговия жест на 10 пункта се извиваха цял следобяд опашки пред безплатните кебапчета, вино и ракия, докарани с бурета.
А изпълненията на ансамбъл “Българе” вдигнаха градуса на настроението с изпълненията си.
Златоградчани не пропуснаха и да отбележат тържествено и 100-годишнината на свободата си от турско робство. На 4 места в града пред паметниците на загиналите за нея, те положиха цветя и венци. А празничната заря-проверка се проведе със съдействието на военните от 101 алпийски батальон в Смолян и специални сили.

ПОД ЗЕМЯТА - БЕЗОПАСНОСТ И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ В ЗАБОЯ...

Новата техника на шведската фирма “Сандвик” е вече доставена на рудник “Крушев дол” в Мадан. Нещо повече - 4-ма млади новоназначени специалисти вече са обучени от представители на фирмата у нас, как да я управляват, видя на място “Родопи ВЕСТ”.

Две седмици върви обучението им и до дни ще получат сертификати за работа с челен товарач. Това заяви изпълнителният директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов. Впоследствие ще бъде доставена и карета, която ще замени най-тежкия труд на миньора - буренето. И за нея също ще бъдат обучени същите 4-ма мъже да я управляват, пак от фирмата-доставчик. Новото оборудване ще бъде спуснато поетапно на хоризонт 450 в мината.
Целта на вкарването на новата техника е повишаване на производителността и осигуряване на безопасността на хората под земята. До 3 пъти може да увеличим добива, плащаме си концесионното възнаграждение въз основата на добитите количества, така че това няма да е проблем, поясни още инж. Атанасов. Задачата пък на неговите хора е да прокарат нова проходка, първо обаче ще стегнат подемната шахта на “Крушев дол”, с която се изкарва рудата. А след успешното внедряване на апаратурата, същото ще последва идната година и в рудник “Петровица”.
От пръв поглед се вижда, че товарачът предпазва водача си от падащите камъни. Същото важи и за каретата, пояснява и главният инженер на рудника Ангел Байрактаров. Докато сега при използването на лебедките и товарачни машини, над оператора няма никаква защита, съпостави още гл. инженер. И сочи девизът на “Сандвик”, който е: “Преди всичко безопасността”. За 23 години, навъртяни в мините, инж. Ангел Байрактаров е видял и 2, и 200. Бил е на кърджалийския рудник Еньовче и на златните находища в Челопеч, но от 6 години е в “Горубсо-Мадан”, тъй като е родом от маданското село Буково. На неговите плещи лежи изготвянето на проекти и системи на разработване на самото изземване. Количествата, които се черпят в Челопеч, са в пъти по-големи от производителността на двата местни рудника. Нищо, че “Крушев дол” годишно дава 120 хил. т. руда, а “Петровица” още толкова, или общо става дума за 250 хил. т.
С отварянето на другия рудник “Върба”, което ще стане още идната пролет, а и с “Печинско”, за който “Горубсо-Мадан” взе последно концесия само преди 2 месеца, ще се покачи още добивът, напомнят от дружеството на инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев. Това ще уплътни и работата на КЦМ, който в момента не работи с пълен капацитет. А местният ресурс руда е едва 5-10%, докато всичко останало е внос от Косово, Сърбия и Македония, напомня инж. Сергей Атанасов. А неговите хора сочат, че рудник “Печинско” върви подземно само на два километра разстояние, успоредно на “Крушев дол”.
Върнах се наскоро от София в Мадан, в столицата работих “Оператор на пътно-строителна машина”, разказва 32-годишният Хайри Местанов, който е предпочел родния си град пред гурбета. Затова е приел да бъде обучен за оператор на товарача, който си е една малка фадрома. Само че ще работи с нея не под палещото слънце през лятото, а на 400 метра под земята - където и зиме, и лете температурите са едни и същи. Само проблемите са повече и не допускат неадекватни решения, защото могат да засегнат повече от един човешки живот.
Бил съм миньор, една година съм изкарал тук на “Крушев дол” и работата в мината не ме плаши, усмихва се Хайри, чиито вид на тийнейджър лъже и всяка дума разсейва съмнението, че зад скъпата машина ще застане младок.
Тука няма време за разтъкавки, всеки си знае работата и отговорностите, сочи и инж. Юри Петров, който е началник ОТК, а първите 6,5 години от службата му под земята са минали в оловно-цинковата мина “Еньовче”. А като бивш началник на рудник “Петровица” е наясно с всички процеси. Отдавна е навъртял трудовия си стаж за пенсия, макар да е само на 45 г. Заслугата е на подземния му стаж - 11 години, но все още няма възраст, за да се пенсионира. Той контролира качеството на рудата, от която се вземат проби ежедневно от всяко работно място на всяка смяна. Ако се окаже по-ниско, може дори да спрем добива там, обяснява той тънкостите на занаята си. Въз основа на пробите и за всяко работно място планът като количество и качество е различен. Не можем да искаме невъзможни неща, ако няма природни дадености, сочи инж. Петров, който инспектира кантарджийките. Тяхната работа е не само да теглят рудата, но и да вземат пробите. Жените са най-добри в тази работа, 4 се сменят на един кантар.
Добра е общата проба, която му показва Невена Маринска. Ще я вземеш за младо момиче, макар че има 18-годишен син и е навъртяла вече 10 години в “Горубсо-Мадан”. Пробата е взета от 15-те работни места на първа смяна във вторник. Тук само на пръв поглед личи добро ли е съдържанието на олово и цинк. Пробата може да мине и през трошачката зад кантара, а късовете руда да се измият в тасчето с вода и тогава личи още повече, добра ли е рудата или не. Ако разбираш обаче. Иначе химическият анализ в лабораторията на “Горубсо-Мадан” ще покаже с по-голяма точност каква е находката.
Заради 20-те жени, които са на кантара, в разливачното и в склада им ремонтирахме и женската баня, обяснява новите удобства на обновеното разкомандировъчно гл. инженер на рудника. И общата работническа баня е готова с подменени ВиК, теракот, фаянс, нови душове, смесители и всичко останало. Вътре едно по едно ремонтираме и помещенията. Не само че вън сградата грее.
Вече стягаме и зимната подготовка. Навесът над релсовия път, където се товарят вагонетките, получава нов покрив. Да не се затрупва железницата със сняг. Оксиженът играе, а със задачата са се заели крепачът Мурад Каменски, който е само от 7 месеца на обекта и ел. шлосерът Кадри Бодуров. Нищо че е млад, и той е готов за пенсия, но още не е направил възрастта. За своите 44 г. Кадри е навъртял 23 години под земята първите от които на вече закрития рудник “9-ти септемри”.
Всяка смяна си има и вагони за ремонт. Със задачата са се заели шлосерите, които също дават дежурства. Кошът е прекалено окъсан и отива за скрап. За да го възстановим, ще иде повече от един пакет електроди и засега ще стои, обяснява Шукри Османов. Ако има колоси, (колелета) може и по 6-10 вагона на смяна да ремонитраме, обяснява шлосерът, докато вдига с телфера вагона. А колегата му Неджет Османов прави заварките. По двама-трима са на смяна шлосерите в работилницата, няма за повече работа, обяснява пък Хамди Бунев, който отговаря за цялата техника на рудника, тъй като е механик на участъка. Екипът ни е добър, справяме се с всякакви обстоятелства, но не може с магическа пръчка всичко да тръгне от раз, напомня той, а и колегите му за старото наследство преди продажбата на фирмата през тази година. А че е така, личи отдалеч - по обновената сграда на разкомандировъчното. И по усмивките на работещите край нея, които намират време и за блага дума, колкото и да бързат с работата, която си чака пак тях.
Анета ТОДОРОВА

МУЗЕЙ НА МИНЕРАЛНИТЕ БОГАТСТВА ЩЕ ИМА В ЗЛАТОГРАД

* Кристална зала с постоянна експозиция от 77 минерала ще грейне в сградата на “Горубсо”, 38 са експонатите от региона - засега, останалите са от медно-златните находища в Челопеч и Каолин

Музей “Минералните богатства на Източните Родопи” ще отвори врати в Златоград. Инициативата е на инж. Николай Вълканов - собственик на местното “Горубсо”, а ц

ялата експозиция в пълния й блясък ще грейне на първия етаж на неговата, ремонтирана наскоро сграда в центъра на града.
Изложбата е вече факт, само че е експонирана временно в Археологическия музей в Созопол, където това лято отвори врати по време на Международната среща на Балканския научен комитет към Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. Организацията на 77-те експонати е дело на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, черноморската община и минните дружества: “Горубсо-Златоград” АД, “Каолин” АД и “Челопеч майнинг” ЕАД. Тези фирми са предоставили редките кристални и минерални образци, събирани от различни находища на подземни богатства в България.
38 от експонатите, т.е. по-голямата част от цялата колекция, са предоставени от златоградската фирма, управлявана от Ружа Бодурова. Историята на нейната сбирка е твърде интересна, както я разказва самата изпълнителна директорка на “Горубсо-Златоград”. При едно нейно посещение в Националния музей “Земята и хората” в столицата, пред учудения й поглед се разкрили безценните богатства на българските планини под формата на кристали. Какво било нейното учудване, когато разчела табелките - цялата зала на първия етаж била покрита с друзи от нейния град. А любезните уредници дори й обяснили как са се снабдили с тях - от черния пазар, на който се продават кристалите от рудниците, включително и тези от Родопите.
В действителност най-ценните експонати, постъпили във фонд Минерали на България през 2009-2010 г. са от Среднородопския край, както сочат от националния музей. Става дума за друза от субпаралелни срастъци на галенит от маданското находище Крушев дол, която е дарение. Калцитът пък е щок от ромбоедри и друза от остроромбоедричен калцит на златоградското находище Гюдюрска, което е също дарение, само че от Георги Бозуков. Има дори калцит от разтворени кристали от девинското село Михалково, дарение от Минно-геоложкия университет. Сред откупките пък е друза от плочест барит и кварц, от златоградското находище Андроу, както и друза от кварц и псевдоморфоза от кварц по папиршпат от находище Крушев дол, както твърдят от “Земята и хората”.
Впечатлена от красотите, побрани в националния музей в столицата, Ружа Бодурова решава, че ще издирва кристали. И слага началото на златоградската колекция. И за три години един по един придобива красивите късове, дадени й от работниците в “Горубсо”.
Най-ценните ни експонати са от рядкото находище на манганенкалцит в рудник Андроу, вмята икономистката, която поради дългогодишната си работа в рудодобивната фирма е наясно със спецификата на подземните богатства. Освен в Златоград, такова находище има още едно-две в цял свят.
По принцип красивите късове кварц (силициевият двуоксид) пречат на рудодобива. Натрошават се заедно с рудата и дълго време учените се блъскат, за да намерят реагенти, които да го остранят, за да може полученият оловно-цинков концентрат да е чист, издават постигнатите преди години тънкости при добива в града на Дельо войвода.
Стойността на кристалите от оловно-цинковите находища в Смолянско оценят и специалистите на МГУ “Св. Иван Рилски”, които сочат, че акцентът на експозицията “Минералните богатства на България” в Созопол са неповторимите природни творения - кристални друзи от сфалерит, галенит, кварц, пирит и калцит.
Галенитът, пиритът, кварцът и халкопиритът са от рудник “Градище” край Златоград, калцитът е от рудник “9-ти септември”, а галенитът, родохрозитът и кварцът - са от рудник “Бориева”. Маданските късове са дарени от семейството на покойния инж. Стефан Иванов Бочев, дългогодишен минен специалист, главен директор по рудодобива в някогашното Минно-обогатително предприятие “Горубсо”. Те идват непосредствено преди златоградската колекция да напусне града и да замине за морето.
Обади ми се съпругата на инж. Бочев и обяви, че в негова памет би искала да ни ги предостави, разказа Ружа Бодурова.
Експозицията съдържа и колекция Медно-златна руда от находище Челопеч. 16-те експоната са от едно от най-големите медно-златни находища в Европа, разработвано от “Челопеч-Майнинг”, дъщерно на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Инк.
Колекцията пък на “Каолин” съдържа 28 минерала, красиви образци от турмалин, жилен аметист, опал, рутил, гранат и мн. други. Тя съдържа и крайния продукт, който компанията произвежда и посетителите на изложбата могат по нея да проследят пътя на бялото злато - каолина, в България - от находището до потребителя.
Пълната експозиция ще остане в Созопол до 12-16 юни 2013 г., когато там ще се проведе ХV Юбилеен Балкански конгрес по преработка на минерални суровини. И едва тогава ще дойде в Златоград, отбелязва изпълнителният директор на “Горубсо-Златоград”. И стяга залата за експозицията, още повече че цялата ще дойде в пограничния за Родопите край.
В нея гостите на града, ще видят интересни и ценни находки, още повече че не само местната, но и другите две сбирки ни се предоставят, отбелязва Ружа Бодурова. Става дума за късовете от медно-златните находища и каолиновата колекция. Така гостите на Златоград ще имат възможност още от пътя да надникнат направо в новия музей, разкрит със съдействието на инж. Николай Вълканов.

НА ПЛОЩАДА: ВИНО, РАКИЯ И КЕБАПЧЕТА НА КОРЕМ

Николай Вълканов

21.XI.2012 - ЗА 100 Г. ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
За 100 годишния юбилей от Освобождението на Златоград, който ще се чества на 21 ноември - сряда, “Горубсо-Златоград” стяга бъчви и кебапчета. На площада ще има по 3 бурета с вино и по още 3 с ракия, издаде част от организацията, която вече прави изпълнителният директор Ружа Бодурова.
Денят е обявен от собственика на най-голямото дружество в региона инж. Николай Вълканов за официален празник и фирмата няма да работи. Няма по-голям ден за България и за нейния народ от този, в който е получил свободата си, затова горубсовци ще празнуват. Но покрай тях ще могат да се стоплят в мразовитите вече дни и жителите и гостите на града. Ще има и кебапчета. Всичко ще е на шведска маса, така че не по едно, ами и по две ще могат да си вземат по-чевръстите, обясняват още организаторите, които стягат празника със сърце, а и с немалко финанси.

3 МЛН. 200 ХИЛ.ЛВ. ВЛОЖИ "ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД" В ТЕХНИКА

Инвестиция 

Ружа Бодурова

* Добиват паралелно от два нови хоризонта на участък “Мързян” след удълбаване на шахтата, на хоризонт 5.65 вече 3 месеца усърдно работи шведски челен товарач

За около 3 млн. и 200 хил. лв. е вкараната в рудник Ерма река техника за тази година. Това съобщи два месеца преди края на 2012 изпълнителният директор на “Горубсо-Златоград" Ружа Бодурова. Всяка година имаме инвестиционна програма от 1 до 3 млн.лв. и я следваме поетапно. На етап инженерен проект до 15-20 декември, предната 2011 г. се прави нейното предложение какво да включи и след одобрение от надзорния съвет, се изпълнява. През 2012 г. сме вкарали два нови електровоза, внос от Русия, които са влезли в два участъка - “Мързян” и “Андроу”. Имаме и нови скрепери, лебедки, товарачни машини и вагони. Но най-модерната техника е челен товарач, който увеличава производителността 3 пъти. Става дума за “Сандвиг”-машината, внос от Швеция. Тя работи на новия прокаран хоризонт 5.65, разказа шефката на “Горубсо-Златоград”. Удълбаването на шахта “Мързян” е започнато още по време на държавното предприятие комбинат “Горубсо”, но е стопирано, тъй като е скъпо струващо начинание. Шахтата е наводнена и едва преди около година е отводнена. Пуснати са два нови хоризонта, които работят официално от април т.г. Те дават възможност за добив на по-високо метално съдържание на рудата, което е с 5% сумарно съдържание на оловото и цинка. Става дума за прокараните хоризонти 5.15 и 5.65. Но новата техника е вкарана и на 3-те участъка - “Мързян”, “Андроу” и “Петровица”. За първи път обаче на хоризонт 5.65, е вкаран челният товарач, който работи на собствен ход. Няма възможност да се вкара такава техника на другите участъци, тъй като работните места там са стари и подготвени отдавна. А на този хоризонт, самото работно място е направено така, че да може да се вкара тази нова техника, пресметнати са параметрите й, обяснява още Ружа Бодурова. Само за 3 месеца придобитият тук опит е доказал своето преимущество и по думите на собственика на мината инж. Николай Вълканов, веднага е приложен и в “Горубсо-Мадан”, което също усилено влага нова техника в рудниците си.

Анета ТОДОРОВА

НОВА РАЗРАБОТКА СЪС САМОХОДНИ МАШИНИ СТЯГАТ ЗА "КРУШЕВ ДОЛ"

ЗА ПО-ГОЛЯМА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ - ВНОС ОТ ШВЕЦИЯ
 

Нова разработка ще се прокарва на рудник “Крушев дол” в Мадан със самоходни машини. Новината за технологичното въведение направи инж. Николай Вълканов. И обясни като собственик на мините в Златоград, че техниката там вече е проработила още преди 3 месеца на 3-те участъка на рудник “Мързян

”. Със тези съвременини технологии - с машини на собствен ход, се пести време, те са с много голяма производителност и не се строят релсови пътища за тях, тъй като са на гуми, даде уточнение за лаиците инж. Вълканов.
Вчера съм подписал договора за 1-вата машина нов челен товарач, поясни изпълнителният директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов. Той ще прокарва подготвителните работи на “Крушев дол”. Става дума за хоризонтални и наклонени минни разработки. А до три месеца ще закупим и още една машина - пробивна карета. И двете са на шведската фирмата “Сандвик”, уточни той. Първата, която прилича на малка фадрома е на стойност около поливин милион и ще е тук до края на месеца. А втората - е на стойност към 600 хил.лв., заяви още инженерът, който от години ратува за внедряване на нова техника в “Горубсо”.
Анета ТОДОРОВА

Д.Т.Н. ИНЖ.НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: СРЕЩАМЕ НАУКАТА С ПРАКТИКАТА

-Г-н Вълканов, цяла седмица Спа комплекс “Орфей” домакинства на цвета на българската инженерна мисъл по отношение на добива на природни подземни богатства.
- Организираме Трета национална научно-техническа конференция за технологии и практики при подземен добив на полезни изкопаеми и минно строителство. Мога да кажа, че тук са представени всички подземни минни предприятия, включително “Челопеч Майнинг”, “Бобовдол”, “Минстрой”, двете дружества, които са на смолянска територия - “Горубсо-Мадан” и “Горубсо -Златоград”. Има присъствие от Русия, Словения, Македония, за първа година конференцията е международна. И освен подземния добив включваме още две секции - едната е по маркшайдерство и втората е по взривни материали.
- За първи път?
- Да, решили сме да има още две направления. В курса участват над 100 официални делегати. Има около 60 доклада на различни теми. Хубавото е, че тук се споделя опитът в различните минни предприятия в България и Европа, навлизането на нови технологии и методи при подземна разработка на полезни изкопаеми.
- Малко са фирмите, които имат права за взривни работи, вашата е една от тях. Има ли напоследък разграждане на двора, ако мога така да се изразя?Т.е. нелоялна конкуренция в тази свръзана със сигурността дейност.
-Не. Тя е много специализирана. Производителите на взрив са само двама в България, а фирмите с лиценз за работа са не повече от 3-4. Не може да се разгради дворът така.
- В село Давидково, Община Баните, щеше да се прави фабрика за взрив, но нещо не се получи?
- Направихме преди години смесено дружество, но то не можа да проработи, защото повечето от нещата си останаха в сферата на приказките. Въпреки че апортирахме земята и направихме много по въпроса, вече не бих се върнал на този проект.
-В залата изниква въпрос за някаква руска инструкция за изчисляване на удара и предотвратяване падането на скални блокове в рудника. А такава инструкция, доколкото разбрах, в България няма.
-Има. В България има инструкция, правилник и всичко, което касае подземния добив. Не е новост тази инструкция. Хубавото на този форум е, че освен предприятията, които работят по добив на полезни изкопаеми, тук присъстват много специалисти от минно-геоложкия университет и БАН. Тук наука и практика се събират, което е и смисълът на тази научна конференция, за да се споделя опитът в науката и практиката.
- Работещите на терен са полезни за научните среди, предлагайки им готови решения, извлечени от техния практичен опит. А науката може ли да ви е полезна?
-Могат и са полезни нейните представители. Ние много тясно работим с Минно-геоложкия университет. Имаме общ специализиран научно технически експертен съвет между “Минстрой” и Минно-геоложкия университет, който преглежда всяка година плановете за развитие на предприятията ни. Те участват със свои разработки, а и ние им предлагаме, полезни сме си взаимно. Една такава конференция се готви цяла година. Тук “Минстрой” е съорганизатор заедно с Федерацията на научн-техническите съюзи по минно дело и металургия. Нашата роля е и спонсорска, конференцията не може да се финансира само от участия, тъй като се плаща минимална такса, която стига за отпечатване на докладите, материалите, а другата част я поема “Минстрой”.
- 60-годишен опит има зад гърба си вашата фирма, а своеобразната ви визитка включва и автомагистралните тунели “Траянови врата” и “Витина”. Кога беше юбилеят на “Минстрой холдинг”?
- Реално на 12 януари 2012 г. навършихме 60 години, но официалното тържество беше на 21 май в “Шератон”.

РАЗГОВОРА ВОДИ: 
АНЕТА ТОДОРОВА

ЕЛИТЪТ НА ПОДЗЕМНИЯ ДОБИВ СЕ СЪБРА НА ТРЕТА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

* От опазване на околната среда до безопасност дискутираха в Девин специалисти от цяла Европа

Елитът на добива на подземни богатства се събра в Девин на Трета национална научно-техническа конференция с международно участие. От понеделник до днес - четвъртък, специалисти от научните среди заедно с инженери от рудодобива и екологията у нас, Европа и Русия, представяха своите доклади по опазването на околната среда, осигуряването на безопасността в мините, разработването на жилните находища, както и перспективата в този бранш до 2050 година.
Руският опит в зоната на хвостохранилището край река Бексан, бе представен от И.Д. Алборов. Там само 30% е вода, а останалото е плажна зона. 116 млн. т. хвост се съдържат в него, а опасната му зона е 10 км., тъй като на нея се развиват негативните тенденции при появата на вятър. Затова има необходимост от бензолна смола, която да държи този букет от компоненти свързани, за да не се разпространяват от вятъра. Абсолютно невъзможно е да се използват в строителството инертните материали оттук, тъй като няма технология за извличането на волфрама от тях, предупреждават руските специалисти. И сочат, че при по-силно слънце медико-биологическите изследвания сочат до два пъти скок на болестите на дихателните пътища в този район.
В нашето хвостохранилище принципът на работа е съвсем различен и то отговаря на всички екологични изисквания, напомни пък шефът на Ермореченската обогатителна фабрика, Митко Дамянов. Като доказателство за безопасността на хвостохранилището е наличието на воден живот непосредствено зад стената му, който отхвърля наличието на цианиди.
Над 200 полезни изкопаеми вече се добиват и то при над 3 км, това няма как да не промени качеството на живот, вметна проф. Венцислав Иванов. Той представи “Ролята на геомеханиката за устойчиво, безопасно, ефективно и екологично усвояване на природната среда”. Минната промишленост е в конфликт със земеделието и урбанизацията на човечеството, но няма как да не се експлоатират георесурсите. Геомеханичните методи са единствените, които дават възможност за реакции на масива, вметна той. И напомни за потоците замърсена при добив вода. Той поиска да се направи параметризация на екологичния риск, за да не се нарушават определени екограници. А на питането на инж. Георгиев защо не се подготви инструкция за предотвратяване на скални удари, каквато има в Русия, отговори, че има такава разработка за индустриализирана сеизмичност, която прави оценка на удароопасност. В Маданското руднично поле има такава оценка, има коефициенти за енергонасищане, за които не се говори вече, но кой ще финансира подобни неща. Това е високоинтелектуален труд, който иска заплащане, коментира проф. Иванов.
Процесите за качеството на рудата представи пък Здравец Ефтимов, който вметна, че тук няма универсални формули. А има неуправляеми фактори като геологични дадености, съжителство на полезни изкопаеми, конюнктура, състояние на пазара. Има и социални фактори, въздействието върху които може да се измени. Ако пък не се спазва реда за изземване на запасите, не се спазят параметрите, може да се стигне до вземане на грешни решения в рудника, напомни Ефтимов. А проф. Дерменджиев вметна, че в доклада има повече намерения и констатации, отколкото разработка, на което получи отговора, че темата е част от дисертация, в която има тези неща. За някои аспекти за обемни ядра на напрежение и хидравлични радиуси на целици в метазалежите говори проф. д-р Димитър Анастасов.
На форума се дискутира и темата за пътищата за спасяване при аварийна ситуация в сложна вентилационна система, както и формулата за спасяването на чилийските миньори, реализирана преди година. А те са едни от малкото оцелели живи след дълъг престой, затрупани в рудник.
Прогнозиране на грешката на маркшайдерските измервания с метода “Монте Карло” и маршайдерските методи в рудник “Челопеч” са новостите на Третата конференция. Не бе пропуснато и внедряването на новите технологии в мините, компютърното моделиране по метода на крайните елементи на двуролковото направляващо устройство на подемните съдове за руднична клеткова уредба.
Основна заслуга за цялата проява има 34-членен организационен комитет начело с председателите д-р инж. Цоло Вутов, ръководител на Федерацията на научно-техническите съюзи в България по минно дело, геология и металургия и дтн инж. Николай Вълканов - собственик на “Минстрой холдинг”.

"ГОРУБСО-МАДАН" Е С ЧИСТО ДОСИЕ, ПЛАТИ 9 МЛН. ЛВ. НА ДЪРЖАВАТА

ПОГАСЯВАТ БОРЧОВЕ
* Осигуровки и данъци не е плащал екссобственикът Валентин Захариев от 2008 г., сега бившите работници могат и да се пенсионират 

инж. Сергей Атанасов

* Кредит от 15 млн. евро тегли фирмата, част от сумата инвестира в разработката на мината “Върба-Батанци”

“Горубсо-Мадан” е вече с чисто досие, във вторник изпълнителният му директор инж. Сергей Атанасов е взел документа, според който управляваното от него дружество не дължи вече нищо на държавата. 9 млн. лв. сме платили за данъци и осигуровки, потвърди той. След откупката през това лято стана ясно, че екссобственикът Валентин Захариев не е плащал данъци и осигуровки от 2008 г. насам, затова на новите собственици на Никола Добрев и Николай Вълканов им се наложи да погасяват огромни стари борчове. Затова дружеството изтегли кредит, а това е първият транш, който е внесен в държавната хазна, заяви още инж. Атанасов. Сумата позволява на бившите вече миньори спокойно да се пенсионират. Голяма част от тях имаха проблеми с това заради невнесени осигуровки, а и заради неоформени документи.
По 3700 лв. лихва на ден са ни начислявали само заради тези задължения, отделно е главницата - това е състоянието, които наследихме, отбеляза инж. Атанасов тежката ситуация, в която се оказа рудодобивната фирма. И от която се опитва да се оттласне вече 5 месеца. Нямаме задължения към работниците, плащаме си всичко, на части ще се разплащаме и с доставчиците, към които също имаме задължения, посочи още директорът. И заяви, че по-голямата сума от общо 13 милионния кредит в евро ще отиде за инвестиции в новия рудник “Върба-Батанци”, който от идната 2013 г. трябва да заработи.
Направихме наистина голям скок - работниците вече ни вярват, имат облекло, лампи, навреме си получават парите. Покачи се средната брутна заплата - за месец август тя е показателна - хиляда лева, макар че има и миньори с по 2 400 лв., подчерта още изпълнителния директор.

ГОРУБСОВЦИ - НА РАБОТНИЧЕСКА СПАРТАКИАДА ВЪВ ВАРНА

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ ДЕСИТИЛЕТИЯ

Новите подаръци от “Горубсо-Мадан” - футболен екип и косачката, се връчиха в присъствието на представителя за Смолянска област на БСФС Георги Чешмеджиев (вдясно).

За първи път от десетилетия “Горубсо-Мадан” прати свои представители на национална работническа спартакиада във Варна. От вчера 16-членният тим на маданското дружество е в курортния комплекс “Св. Константин и Елена” и ще се представи на 6 вида спорт. Едва сега имаме възможност да се изявим, по времето на Валентин Захариев нямаше пари за заплати, а не за пътувания и спортове, направи съпоставка синдикалистът Румен Каров, който води групата, тъй като спартакиадата е организирана от КНСБ. Ще се представим на фитбол на малки вратички. 6 футболисти от ФК “Мадан”, заедно с треньор, ще покажат уменията на родопчани с топката. Години наред Мадан е имал силен футбол, неслучайно първият жест на дружеството на инж. Вълканов и инж. Добрев към гражданите на града бе отпускането на сума за ремонт на стадиона в кв. Батанци. А официалната церемония по този спонсорски жест стана в събота с връчването на косачка за поддържане на тревната площ на игрището и с обличането на целия отбор с нов жълто-черен екип с надпис “Горубсо-Мадан”. Именно с него ще играят момчетата във Варна, разказа изпълнителният директор на рудодобивното дружество инж. Сергей Атанасов. И вметна, че очаква медали от своите хора, макар че това е първата им спартакиада.
Хората му ще се представят и на тенис, шах, борба, плажен волейбол, дърпане на въже и дартс. Двама са борците, които ще мерят сили на “Св. Константин и Елена”. От десетилетия “Горубсо” е развивало този вид спорт, на чието спортно дружество председател е треньорът по борба Иван Пановски. А борцовата зала бе част от активите на миньорската фирма, които по времето на финансовия министър Муравей Радев през 2002 г. бяха продадени на Общината заедно със стадиона в кв. “Батанци”, което обяснява привързаността на миньорите към спортните съоръжения, а и жаждата им да повторят старата спортна слава на Мадан.
През 1970-73 и 76 г., клубът ни, който беше част от “Горубсо”, е бил в “А”-група, припомни самият Иван Пановски. И изреди имената на борците, донесли спортните успехи на Мадан, като: майсторите на спорта Петър Лазов и Стефан Шопкин, кандидат - майсторите на спорта Борис Георгиев и Валентин Несторов. Лазов и Асен Евстатиев участваха на ред международни турнири, а сред изявените борци се нареждат и Павел Христов, Руско Запрянов и Филип Христов Филипов.
На спартакиадата в морската столица сега ще се борят 47-годишният Метин Алиев, миньор от “Крушев дол” и Али Рамадан от рудник “Бориева”, заяви Пановски. А мъжете са бивши негови възпитаници. Преди повече от 25 години Метин е донесъл на Мадан сребърен медал от Републиканско първенство на БСФС. Но от години живее в Измир и наскоро се е върнал, за да си навърши 3-те години подземен стаж и да се пенсионира.
Отдавна не сме тренирали, усмихва се притеснително ден преди заминаванато за спартакиадата Алиев. Но се радва, че новите собственици на “Горубсо-Мадан” му дават шанс да се върне на тепиха и да подиша спортстментския въздух, който преди години му е носил медали.             
Анета ТОДОРОВА

ИСТОРИЯТА НЕ СЕ ПРОДАВА ЗА СКРАП

* Възобновяват проучвателното звено в “Горубсо-Мадан” от този месец, то удълбава шахта “Капитална” на “Крушев дол” на кота 385 м

Подновени са и двете машини на рудник “Петровица”.

Историята на се продава за скрап, поне тази на Маданските рудници. Свидетелство за това са старите съоръжения, останали от немското време на рудник “Бориева”. Тогавашната въжена линия, обслужвала мината, е строена през 40-те години на миналия век и е возила рудата на 42 км. чак до флотационната фабрика в Кърджали.
Оттук е тръгнал рудодобивът в района на Маданско, това е дизеловата станция - тя е конструирана от немските специалисти да работи с два двигателя от подводница и да се захранва с дизел. Това обяснява инж. Сергей Атанасов - изпълнителен директор на “Горубсо-Мадан”. Неговото дружество пази като реликва наследеното в региона. И не пропуска да отбележи историческите факти от развитието на рудодобива тук.
Толкова много железа, възкликнал при вида на рудника предишният собственик на “Горубсо-Мадан” Валентин Захариев и дори се опитал да реализира идеята си, съоръоженията да се демонтират и да отидат за скрап. Все пак това са пари, които гният на вятъра, вероятно е пресмятал безнесменът.
Не съм аз човекът, който ще превърне историята в скрап, решил за себе си инж. Атанасов, който е преминал по цялата йерархия на рудодибивното дело. И не бързал с изпълнението на поръчката.
Тук има достатъчно руда за още 30 години, категоричен е той. Съседният рудник “Петровица” работи с пълна сила. Огромни инвестиции влагат в машини и съоръжения новите собственици на мината Никола Добрев и Николай Вълканов. От пистолетите, руско производство, до нов скрeпер за извозване на рудата, който струва 10 хил.лв. или вагончетата, чиито колелца само се купуват за по хилядарка.    
От този месец ще се възстанови групата за проучване, която ще работи на “Крушев дол”, обяснява инж. Атанасов. Една сонда с трима души ще се заеме със сериозното проучване на ново находище. Ще се удълбава шахта “Капитална”, като ще се добива от нов хоризонт на кота 385 метра. За 2-3 години ще успеем да прокараме хиляда метра, за да се осигурят с новата проходка за 15-20 години руда. Запасите са доказани. На времето Геолого-проучвателното предприятие тук е правило мащабно проучване и е доказало залежи над 2 млн. т. руда само на рудник “Крушев дол”, съпоставят от “Горубсо-Мадан”. И сочат, че местните мини ще продължат да дават работа десетилетия напред.
Анета Тодорова