Показват се публикациите с етикет Крушев дол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Крушев дол. Показване на всички публикации

понеделник, 18 март 2013 г.

ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТ МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ БЕРАТ КРИСТАЛИ


Преподаватели от Минно-геоложкия университет берат кристали в двата рудника на "Горубсо-Мадан". Инженерите специално дойдоха, за да си вземат лично образци от кристали от двете ни находища, потвърди изпълнителният директор на фирмата инж. Сергей Атанасов. И "Крушев дол", и "Петровица" са богати на свалерит и кварц. А специалистите от университета бяха очаровани, че сами могат да си ги добият. Естествено е, че ги заведохме в галерии, в които има какво да вземат, обясняват миньори. А шефовете им, са оставили на тяхна грижа съхраняването на това подземно богатство от полускъпоценни камъни. В противен случай кристалите заедно с късовете руда се натрошават и отиват във флотационната фабрика на Рудозем. Така изчезват скъпоценни екземпляри, които биха имали вечен живот или в Кристалната зала на  Мадан или в галериите в цял свят.
Когато масивът е плътен се образува руда, а когато има свободно пространство (кухини) се създават кристали от галенит, който прави кубове, а сфалерита - ромбове. Тази разлика в образуването на полезните изкопаеми издават инженери. Калцитът е безцветен до бял и розов, затова е най-привлекателен.
До повърхността на земята са най-големите кристали, издава тънкостите на геологията гл. инженер на рудник "Крушев дол" Златко Касабов. Там празнините много бързо се запълват, докато на по-голяма дълбочина са по-дребнозърнестите кристали.

Ани ЛЮБЕНОВА

петък, 18 януари 2013 г.

НОВИ ПРОХОДКИ ЩЕ СЕ ПРЕКАРВАТ НА "ПЕТРОВИЦА" И "КРУШЕВ ДОЛ"


Нови проходки на различни хоризонти ще се прокарват в двата рудника на "Горубсо-Мадан" - "Петровица" и "Крушев дол". Две от тях ще са на първата мина на 6.68 и 8.65, а на втората мина ще са три - на 5.50, 6.00 и 4.50 метра. Като подходът и на двата рудника е на 865 хоризонт, вмятат от дружеството в Мадан.
Очаква се след средата на годината добив да има и от новоотвореният рудник "Върба-Батанци. В него още от есента вървят възстановителни дейности над земята в административния корпус на разкомандировъчното и спомагателните поделения. А под земята форс на водоотлива ще се даде едва през пролетта след като мине пълноводието на реките.
"Горубсо-Мадан" е най-големият работодател на територията на Смолянска област. Запазваме работниците си и дори ги увеличаваме, отбеляза инж. Сергей Атанасов. 680 работят в двете действащи мини в Мадан и помощните звена към тях, петнадесетина са в третия рудник, 45 пък са в охраната на цялата собственост на предприятието. Отделно са и 115-те човека от РОФ и тамошните помощни звена като хвостохранилище, стол и др.

събота, 22 декември 2012 г.

188 ХИЛЯДИ ТОНА РУДА ДОБИХА В МАДАН

РАВНОСМЕТКА

* 3 тона е среброто

инж. Велин Инджов
188 хиляди тона руда извади за година “Горубсо-Мадан”. Въпреки неблагополучието на първите три месеца, когато собственик бе Валентин Захариев и наложилите се принудителни 45 дни престой заради стачката  през март, миньорите опровергаха бившия си работодател, че са мързеливи. И приключиха успешно годината, добивайки ежемесечно средно около 18 хил. тона руда. И за декември, макар да е по-кратък месец и работата да приключва в петък, пак са заложени толкова по план, посочи инж. Велин Инджов, който от май месец е зам.- директор по производствените и технически въпроси. Очакванията са от тази руда да получим по 550 тона оловен и още толкова тона цинков концентрат, макар че никога те не са поравно, поясни той. 
От общо добитите 188 хил. тона руда за 2012 г., полученият концентрат е 5 700 тона олово и 6100 тона цинк. Оловният концентрат е по-скъп, от него се извлича среброто, което носи 30% от приходите на оловото, издава тънкостите на професията си, която упражнява от 1985 г., след завършването на Московския геолого-проучвателен институт, инж. Инджов. 3 тона е добитото сребро от концентрата на двата рудника в Мадан, “Крушев дол” и “Петровица”.
По план трябваше да добием 216 хил. тона руда, но заради трудните условия на работа през първото 3-месечие, въпреки упоритата работа на хората, не успяхме да наваксаме и да изпълним разчетите, вмята инж. Инджов.
Не сме спрели да правим и минно-проучвателни работи за разкриване на нови залежи и на двете находища - на “Крушев дол” и “Петровица”. Знае се, че в дълбочина имаме достатъчно руда, но първо трябва да се разкрият чрез удълбаване на шахтите.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

НОВА РАЗРАБОТКА СЪС САМОХОДНИ МАШИНИ СТЯГАТ ЗА "КРУШЕВ ДОЛ"

ЗА ПО-ГОЛЯМА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ - ВНОС ОТ ШВЕЦИЯ
 

Нова разработка ще се прокарва на рудник “Крушев дол” в Мадан със самоходни машини. Новината за технологичното въведение направи инж. Николай Вълканов. И обясни като собственик на мините в Златоград, че техниката там вече е проработила още преди 3 месеца на 3-те участъка на рудник “Мързян
”. Със тези съвременини технологии - с машини на собствен ход, се пести време, те са с много голяма производителност и не се строят релсови пътища за тях, тъй като са на гуми, даде уточнение за лаиците инж. Вълканов.
Вчера съм подписал договора за 1-вата машина нов челен товарач, поясни изпълнителният директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов. Той ще прокарва подготвителните работи на “Крушев дол”. Става дума за хоризонтални и наклонени минни разработки. А до три месеца ще закупим и още една машина - пробивна карета. И двете са на шведската фирмата “Сандвик”, уточни той. Първата, която прилича на малка фадрома е на стойност около поливин милион и ще е тук до края на месеца. А втората - е на стойност към 600 хил.лв., заяви още инженерът, който от години ратува за внедряване на нова техника в “Горубсо”.
Анета ТОДОРОВА

вторник, 18 септември 2012 г.

ИСТОРИЯТА НЕ СЕ ПРОДАВА ЗА СКРАП

* Възобновяват проучвателното звено в “Горубсо-Мадан” от този месец, то удълбава шахта “Капитална” на “Крушев дол” на кота 385 м
Подновени са и двете машини на рудник “Петровица”.
Историята на се продава за скрап, поне тази на Маданските рудници. Свидетелство за това са старите съоръжения, останали от немското време на рудник “Бориева”. Тогавашната въжена линия, обслужвала мината, е строена през 40-те години на миналия век и е возила рудата на 42 км. чак до флотационната фабрика в Кърджали.
Оттук е тръгнал рудодобивът в района на Маданско, това е дизеловата станция - тя е конструирана от немските специалисти да работи с два двигателя от подводница и да се захранва с дизел. Това обяснява инж. Сергей Атанасов - изпълнителен директор на “Горубсо-Мадан”. Неговото дружество пази като реликва наследеното в региона. И не пропуска да отбележи историческите факти от развитието на рудодобива тук.
Толкова много железа, възкликнал при вида на рудника предишният собственик на “Горубсо-Мадан” Валентин Захариев и дори се опитал да реализира идеята си, съоръоженията да се демонтират и да отидат за скрап. Все пак това са пари, които гният на вятъра, вероятно е пресмятал безнесменът.
Не съм аз човекът, който ще превърне историята в скрап, решил за себе си инж. Атанасов, който е преминал по цялата йерархия на рудодибивното дело. И не бързал с изпълнението на поръчката.
Тук има достатъчно руда за още 30 години, категоричен е той. Съседният рудник “Петровица” работи с пълна сила. Огромни инвестиции влагат в машини и съоръжения новите собственици на мината Никола Добрев и Николай Вълканов. От пистолетите, руско производство, до нов скрeпер за извозване на рудата, който струва 10 хил.лв. или вагончетата, чиито колелца само се купуват за по хилядарка.    
От този месец ще се възстанови групата за проучване, която ще работи на “Крушев дол”, обяснява инж. Атанасов. Една сонда с трима души ще се заеме със сериозното проучване на ново находище. Ще се удълбава шахта “Капитална”, като ще се добива от нов хоризонт на кота 385 метра. За 2-3 години ще успеем да прокараме хиляда метра, за да се осигурят с новата проходка за 15-20 години руда. Запасите са доказани. На времето Геолого-проучвателното предприятие тук е правило мащабно проучване и е доказало залежи над 2 млн. т. руда само на рудник “Крушев дол”, съпоставят от “Горубсо-Мадан”. И сочат, че местните мини ще продължат да дават работа десетилетия напред.
Анета Тодорова