25 МЛН. ЛВ. ИНВЕСТИЦИИ ИСКА МИНА, ВРЪЩАТ СЕ ЗА 20 ГОДИНИ

Николай Вълканов

20-25 млн.лв. са инвестициите в един рудник, които се връщат след 20 години, удари чертата пред журналисти инж. Николай Вълканов. И коментира, че любимата му тема е “Горубсо-Мадан”. Дружеството, което откупи със забатачени по негови думи осигуровки за 7-8 години. А заради системно неплащани заплати през март месец на тази година, работниците излязоха на протест, припомни част от сагата на особено важната за района на Мадан фирма, той.
Сега там получават заплати, каквито не са получавали никога.
Моята мечта и на Никола Добрев е България да произвежда 6-7 хиляди тона оловно-цинков концентрат на месец, затова и премиерът ни помогна да сключим сделката. И докато при предишното правителство не можахме да получим концесията на “Върба-Батанци”, то сега тя е факт. За находище “Печинско” пък сме единствения кандидат, няма конкуренция, открито обяви инж. Вълканов. С което даде да се разбере, че няма протекции отникъде, а стои здраво като професионалист в бранша и сам воюва за името си. Причината пък да няма натискация за рудниците е обяснима - инвестициите, които гълта, са огромни, а възвращаемостта бавна. Печалбите са между 8 и 10%, което ще рече, че се иска безкрайно търпение и любов към рудата, за да не се откажеш и да не търсиш по-доходоносни инвестиции с бърза възвръщаемост.
От 25 г. съм в бизнеса и ако не си в много добри отношения с банките, трудно се оцелява, сочи още единият от собствениците на “Горубсо-Мадан”, който не пропуска да вметне, че като млад инженер е изкарвал 110-120 лв. заплата и то под земята, сега инженерите работещи при него, са с 10 пъти по-големи възнаграждения, а миньорите често вземат и двойно на началниците си, според своята заработка.

ЩЕ ШИЯТ ЗНАМЕ НА "ГОРУБСО-МАДАН"

Знамена със знака на “Горубсо-Мадан” ще шият в миньорския град. А българският и европейският флаг вече се веят върху санираната сграда на разкомандировъчното на мина “Петровица”. Запазени са петолъчките, които са част от символите на бившето голямо предприятие "Совболстрой", разработило с помощта на съветски инженери рудниците на Родопския минен басейн в края на 4

0-те и началото на 50-те години на миналия век. Инвестициите в окъртената сграда, невидяла ремонт десетилетия наред, са на настоящите собственици на дружествого инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев. А желанието да се реставрира сградата в стария й облик е на изпълнителния директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов, който обяви, че всички детайли по фасадата, включително и петолъчките, са част от историята на този миньорски край.
Санитарните възли с оборудваните с нови душове бани, са готови, обновена е и столовата. А екипът на рудника показва, че работи на мускетарския принцип - “един за всички и всички за един”, сиреч независимо от ранга и длъжността, всички се включват в най-належащите дейности. Като механичното издърпване на вагоните, които ще вървят да се тумбят. Причината е в повредената лента на бункера, която трябва 24 часа след лепенето да бъде в покой, за да хване лепилото. По около 36 вагона на смяна могат да минат, но е имало дни и с по 60 вагона на 3-4 композиции, сочат работещите в АД-то. 8 вагончета в случая е изкарал току-що от рудника машинистът Велин Георгиев, който има 9 години с “влаковете”. През 2006 г. последно докараха от Украйна една машина за 150 хил.лв., но през годините те се амортизират много. Затова сега се налага на новите собственици да инвестират и в локомотивчетата, от които е останал само металният скелет, а всичко друго по машинките е подменено.
Обикновено на бункерите виперистките са жени, те тумбят вагоните, а долу по трошачката и по 3-метровата лента рудните късове направо се изсипват в големите машини, за да вървят по въжената линия към Рудоземската обогатителна фабрика.
Тежка ни е работата, но си я харесваме, сочи механикът на участъка Събчо Иванов, който има 23 години на рудника. И всичките са под земята.
Нищо не й се опира в работата и на Шефке Фейзулова, 34 години е изкарала сред вагоните. Все виперист-трошач, малко е била и на Въжените линии, но още не е стигнала пенсионната възраст. Постоянно увеличават годините за стаж, от 2000 г. сме смъкнати на трета категория труд, затова няма как да се пенсионирам на 52, защото вече ми трябват 37 години стаж, разказва жената, чийто живот е минал в рудодобива. И то не в канцелариите или край чиниите в столовата, ами все на открито. Останала вдовица, макар да са пораснали децата й, Фейзулова признава, че няма нищо по-важно от работата й. И от внуците разбира се, които са 4. Дошла като булка в Мадан и 35 години от живота й вече са останали в този град, където е и нейният дом.
Важното е, че рудата ни е добра, показва току-що извадените от земните недра късове, пълни с олово, Валентин Младенов. Той отговаря за техническата безопасност на рудника. И заедно с колегата му Севдалин Исаков, който е маркшайдер помагат за придърпването на вагоните. Мобилизирали са се и признават, че в мината няма началник на рудник, няма ТБ, всички са равни, когато влиза в сила резервният вариант и има нужда от спешно включване, за да върви общата работа.
27-30 тона товари един МАН, а камионите не чакат. Нито пък Въжената линия, чиито кофи няма как да се въртят празни.
За качеството на рудата пък тук отговаря Фатме Бунева. От 7 години тя е на кантара и взема пробите, за да ги покаже на началника на ОТК инж. Юри Петров в присъствието на главния инженер на рудника Златко Касабов. И шивачка съм работила по-рано, но там е друго, с възрастта зрението отслабва, а тук се чувствам на своето място, признава Фатме. Тя е майка на две момчета - по на 22 и 25 години, всяко от което си търси пътя в живота. Но са и достатъчно големи, за да видят нейния пример за трудолюбие.
Преди напущането на Валентин Захариев като собственик ни беше довел дотам, че нямахме нито един пистолет на миньор. Всичките бяха разбити и амортизирани в последните 3-4 години, едва сега нещата се нормализират, след като стана ясно, че без техника хората няма как да гонят производителност, признава и началникът на рудник “Петровица” Кемил Арифов. А хората му са доволни, че вече има на кого да разчитат, макар да са наясно, че отведнъж няма как да се попълнят всички зеещи финансови дупки, за да се обнови техниката на всяко работно място.
Анета ТОДОРОВА

"ГОРУБСО-МАДАН" Е С ЧИСТО ДОСИЕ, ПЛАТИ 9 МЛН. ЛВ. НА ДЪРЖАВАТА

ПОГАСЯВАТ БОРЧОВЕ
* Осигуровки и данъци не е плащал екссобственикът Валентин Захариев от 2008 г., сега бившите работници могат и да се пенсионират 

инж. Сергей Атанасов

* Кредит от 15 млн. евро тегли фирмата, част от сумата инвестира в разработката на мината “Върба-Батанци”

“Горубсо-Мадан” е вече с чисто досие, във вторник изпълнителният му директор инж. Сергей Атанасов е взел документа, според който управляваното от него дружество не дължи вече нищо на държавата. 9 млн. лв. сме платили за данъци и осигуровки, потвърди той. След откупката през това лято стана ясно, че екссобственикът Валентин Захариев не е плащал данъци и осигуровки от 2008 г. насам, затова на новите собственици на Никола Добрев и Николай Вълканов им се наложи да погасяват огромни стари борчове. Затова дружеството изтегли кредит, а това е първият транш, който е внесен в държавната хазна, заяви още инж. Атанасов. Сумата позволява на бившите вече миньори спокойно да се пенсионират. Голяма част от тях имаха проблеми с това заради невнесени осигуровки, а и заради неоформени документи.
По 3700 лв. лихва на ден са ни начислявали само заради тези задължения, отделно е главницата - това е състоянието, които наследихме, отбеляза инж. Атанасов тежката ситуация, в която се оказа рудодобивната фирма. И от която се опитва да се оттласне вече 5 месеца. Нямаме задължения към работниците, плащаме си всичко, на части ще се разплащаме и с доставчиците, към които също имаме задължения, посочи още директорът. И заяви, че по-голямата сума от общо 13 милионния кредит в евро ще отиде за инвестиции в новия рудник “Върба-Батанци”, който от идната 2013 г. трябва да заработи.
Направихме наистина голям скок - работниците вече ни вярват, имат облекло, лампи, навреме си получават парите. Покачи се средната брутна заплата - за месец август тя е показателна - хиляда лева, макар че има и миньори с по 2 400 лв., подчерта още изпълнителния директор.

ИСТОРИЯТА НЕ СЕ ПРОДАВА ЗА СКРАП

* Възобновяват проучвателното звено в “Горубсо-Мадан” от този месец, то удълбава шахта “Капитална” на “Крушев дол” на кота 385 м

Подновени са и двете машини на рудник “Петровица”.

Историята на се продава за скрап, поне тази на Маданските рудници. Свидетелство за това са старите съоръжения, останали от немското време на рудник “Бориева”. Тогавашната въжена линия, обслужвала мината, е строена през 40-те години на миналия век и е возила рудата на 42 км. чак до флотационната фабрика в Кърджали.
Оттук е тръгнал рудодобивът в района на Маданско, това е дизеловата станция - тя е конструирана от немските специалисти да работи с два двигателя от подводница и да се захранва с дизел. Това обяснява инж. Сергей Атанасов - изпълнителен директор на “Горубсо-Мадан”. Неговото дружество пази като реликва наследеното в региона. И не пропуска да отбележи историческите факти от развитието на рудодобива тук.
Толкова много железа, възкликнал при вида на рудника предишният собственик на “Горубсо-Мадан” Валентин Захариев и дори се опитал да реализира идеята си, съоръоженията да се демонтират и да отидат за скрап. Все пак това са пари, които гният на вятъра, вероятно е пресмятал безнесменът.
Не съм аз човекът, който ще превърне историята в скрап, решил за себе си инж. Атанасов, който е преминал по цялата йерархия на рудодибивното дело. И не бързал с изпълнението на поръчката.
Тук има достатъчно руда за още 30 години, категоричен е той. Съседният рудник “Петровица” работи с пълна сила. Огромни инвестиции влагат в машини и съоръжения новите собственици на мината Никола Добрев и Николай Вълканов. От пистолетите, руско производство, до нов скрeпер за извозване на рудата, който струва 10 хил.лв. или вагончетата, чиито колелца само се купуват за по хилядарка.    
От този месец ще се възстанови групата за проучване, която ще работи на “Крушев дол”, обяснява инж. Атанасов. Една сонда с трима души ще се заеме със сериозното проучване на ново находище. Ще се удълбава шахта “Капитална”, като ще се добива от нов хоризонт на кота 385 метра. За 2-3 години ще успеем да прокараме хиляда метра, за да се осигурят с новата проходка за 15-20 години руда. Запасите са доказани. На времето Геолого-проучвателното предприятие тук е правило мащабно проучване и е доказало залежи над 2 млн. т. руда само на рудник “Крушев дол”, съпоставят от “Горубсо-Мадан”. И сочат, че местните мини ще продължат да дават работа десетилетия напред.
Анета Тодорова