НАЙ-ПЕРСПЕКТИВНИЯТ УЧАСТЪК Е "МЪРЗЯН"

инж. Евтим Евтимов

Най-перспективният от трите участъка на рудник "Ерма река" е  участък "Мързян". Това показват последните добити количества оловно-цинкови руди. До миналата година най-богат бе участък "Андроу" със сумарно съдържание на олово и цинк 6%, но от тази година "Мързян" го изпреварва със сумарно съдържание 6.60%, посочи изпълнителният директор на "Горубсо Златоград" инж. Евтим Евтимов, чийто житейски и професионален път е изцяло свързан със залежите на руда в Ермореченският минен басейн.

Заслуга за увеличената производителност на труда пък в същия участък има внесената миналата година нова машина - челен товарач марка LH-201  от фирма "Сандвик", а подобен товарач е планирано тази година да влезе и в участък "Андроу".

инж. Евгени Михайлов

Донякъде може да се приеме, че има надпревара между    отделните участъци. Причината е, че вътрешните правила за работната заплата регламентират възнагражденията пряко да се влияят от това добитото количество метал да бъде с най-малко вложени човеко-смени, обясни техническият директор на дружеството инж. Евгени Михайлов. С него сме екип и от една година и половина толкова добре сме се сработили, че мога да кажа, че добрите резултати в  добива на "Горубсо-Златоград" се дължат и на успешния ни тандем, сочи още инж. Евтимов. Той сочи, че от приватизацията на "Горубсо-Златоград" или реално от 22 април 2002 г. тук е настъпила пълна реформа с ориентираност към пазарно стопанство. Част от тази реформа е превръщането на доскорошните рудници в участъци, сиреч с една административна шапка и един битов корпус. На "Южна Петровица" работят 74 човека, на "Мързян" са 87, а на "Андроу" - 79. Всички са на 3-сменен режим на работа, а най-голяма по численост е 1-ва смяна. Администрацията заедно с помощните звена, водоотлива и с работниците от ЕОФ наброяват едва 51 души, изчисли още инж. Евтимов, който на 20 март 1972 г. е стъпил за първи път на Ерма река. И почти целият му трудов стаж е тук.  

800 тона на ден руда вадят 3-те участъка, отбелязва инж. Евгени Михайлов. Той пък е родом от едноименното село, а първият му работен ден е също тук, но на тогавашния рудник "Стефан Стефанов" (сега наречен "Андроу"), но в далечната 1986г.

15 хиляди тона руда добиваме месечно, а за година това прави 180 хил. тона от 3-те частъка, вмята още инж. Михайлов.

Е, "Горубсо-Златоград" е имало и доста по-големи обеми, но постигани с много по-голям екип. 2800 души са изкарвали хляба си тук  преди 1990 г А добивът от 4-те действашщи тогава рудника е бил  990 000 т. годишно.

"Горубсо-Златоград" има достатъчно залежи за още 30 години. От тази година ще вкараме нова добивна сонда за участък "Мързян", който е с най-много запаси и това ще покачи производителността на труда, вмята инж. Евтимов.

 Ще отворим още един хоризонт - 465  на същия участък, който ще бъде на 50 м под най долния действащ хоризонт, добавя техническият директор на предприятието. Най-важното, на което обаче залага "Горубсо- Златоград " са хората. Затова от ръководството не пропускат да обяснят и кой са най-добрите бригади, отличили се през изтеклата 2012 година. Най-добрата проходческа бригада е на Марин Замфиров, която прокарва 84 метра проходка хоризонтални галерии средномесечно. 7 човека са неговите момчета, отбелязва инж. Евтимов. За вертикалните проходки най-добра е бригадата на Симеон Моллов. Наистина тук е по-тежко, но пък е механизирано, вмята инж. Михайлов. Най-голям обем отбойка - сиреч отбиване на руда, дава бригадата на Златко Кьоров. И напомнят, че най-важното тук е безопасността на работа, не случайно 7 години от трудовия стаж на инж. Михайлов са губят в Инспекцията по труда в Смолян, където е работил от 2003 до 2010 г. Така, че като специалист стоял от двете страни на барикадата е наясно и с желанието за по-голяма производителност, но не за сметка на правилата за безопасност под земята.

А работниците на рудник "Ерма река" не скриват, че тук никога не са закъсвали нито за бургии, нито за каквито и да е други материали, необходими им в работата, както чуват, че се случва в рудниците на други фирми.

Анета ТОДОРОВА

ПОД ЗЕМЯТА - БЕЗОПАСНОСТ И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ В ЗАБОЯ...

Новата техника на шведската фирма “Сандвик” е вече доставена на рудник “Крушев дол” в Мадан. Нещо повече - 4-ма млади новоназначени специалисти вече са обучени от представители на фирмата у нас, как да я управляват, видя на място “Родопи ВЕСТ”.

Две седмици върви обучението им и до дни ще получат сертификати за работа с челен товарач. Това заяви изпълнителният директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов. Впоследствие ще бъде доставена и карета, която ще замени най-тежкия труд на миньора - буренето. И за нея също ще бъдат обучени същите 4-ма мъже да я управляват, пак от фирмата-доставчик. Новото оборудване ще бъде спуснато поетапно на хоризонт 450 в мината.
Целта на вкарването на новата техника е повишаване на производителността и осигуряване на безопасността на хората под земята. До 3 пъти може да увеличим добива, плащаме си концесионното възнаграждение въз основата на добитите количества, така че това няма да е проблем, поясни още инж. Атанасов. Задачата пък на неговите хора е да прокарат нова проходка, първо обаче ще стегнат подемната шахта на “Крушев дол”, с която се изкарва рудата. А след успешното внедряване на апаратурата, същото ще последва идната година и в рудник “Петровица”.
От пръв поглед се вижда, че товарачът предпазва водача си от падащите камъни. Същото важи и за каретата, пояснява и главният инженер на рудника Ангел Байрактаров. Докато сега при използването на лебедките и товарачни машини, над оператора няма никаква защита, съпостави още гл. инженер. И сочи девизът на “Сандвик”, който е: “Преди всичко безопасността”. За 23 години, навъртяни в мините, инж. Ангел Байрактаров е видял и 2, и 200. Бил е на кърджалийския рудник Еньовче и на златните находища в Челопеч, но от 6 години е в “Горубсо-Мадан”, тъй като е родом от маданското село Буково. На неговите плещи лежи изготвянето на проекти и системи на разработване на самото изземване. Количествата, които се черпят в Челопеч, са в пъти по-големи от производителността на двата местни рудника. Нищо, че “Крушев дол” годишно дава 120 хил. т. руда, а “Петровица” още толкова, или общо става дума за 250 хил. т.
С отварянето на другия рудник “Върба”, което ще стане още идната пролет, а и с “Печинско”, за който “Горубсо-Мадан” взе последно концесия само преди 2 месеца, ще се покачи още добивът, напомнят от дружеството на инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев. Това ще уплътни и работата на КЦМ, който в момента не работи с пълен капацитет. А местният ресурс руда е едва 5-10%, докато всичко останало е внос от Косово, Сърбия и Македония, напомня инж. Сергей Атанасов. А неговите хора сочат, че рудник “Печинско” върви подземно само на два километра разстояние, успоредно на “Крушев дол”.
Върнах се наскоро от София в Мадан, в столицата работих “Оператор на пътно-строителна машина”, разказва 32-годишният Хайри Местанов, който е предпочел родния си град пред гурбета. Затова е приел да бъде обучен за оператор на товарача, който си е една малка фадрома. Само че ще работи с нея не под палещото слънце през лятото, а на 400 метра под земята - където и зиме, и лете температурите са едни и същи. Само проблемите са повече и не допускат неадекватни решения, защото могат да засегнат повече от един човешки живот.
Бил съм миньор, една година съм изкарал тук на “Крушев дол” и работата в мината не ме плаши, усмихва се Хайри, чиито вид на тийнейджър лъже и всяка дума разсейва съмнението, че зад скъпата машина ще застане младок.
Тука няма време за разтъкавки, всеки си знае работата и отговорностите, сочи и инж. Юри Петров, който е началник ОТК, а първите 6,5 години от службата му под земята са минали в оловно-цинковата мина “Еньовче”. А като бивш началник на рудник “Петровица” е наясно с всички процеси. Отдавна е навъртял трудовия си стаж за пенсия, макар да е само на 45 г. Заслугата е на подземния му стаж - 11 години, но все още няма възраст, за да се пенсионира. Той контролира качеството на рудата, от която се вземат проби ежедневно от всяко работно място на всяка смяна. Ако се окаже по-ниско, може дори да спрем добива там, обяснява той тънкостите на занаята си. Въз основа на пробите и за всяко работно място планът като количество и качество е различен. Не можем да искаме невъзможни неща, ако няма природни дадености, сочи инж. Петров, който инспектира кантарджийките. Тяхната работа е не само да теглят рудата, но и да вземат пробите. Жените са най-добри в тази работа, 4 се сменят на един кантар.
Добра е общата проба, която му показва Невена Маринска. Ще я вземеш за младо момиче, макар че има 18-годишен син и е навъртяла вече 10 години в “Горубсо-Мадан”. Пробата е взета от 15-те работни места на първа смяна във вторник. Тук само на пръв поглед личи добро ли е съдържанието на олово и цинк. Пробата може да мине и през трошачката зад кантара, а късовете руда да се измият в тасчето с вода и тогава личи още повече, добра ли е рудата или не. Ако разбираш обаче. Иначе химическият анализ в лабораторията на “Горубсо-Мадан” ще покаже с по-голяма точност каква е находката.
Заради 20-те жени, които са на кантара, в разливачното и в склада им ремонтирахме и женската баня, обяснява новите удобства на обновеното разкомандировъчно гл. инженер на рудника. И общата работническа баня е готова с подменени ВиК, теракот, фаянс, нови душове, смесители и всичко останало. Вътре едно по едно ремонтираме и помещенията. Не само че вън сградата грее.
Вече стягаме и зимната подготовка. Навесът над релсовия път, където се товарят вагонетките, получава нов покрив. Да не се затрупва железницата със сняг. Оксиженът играе, а със задачата са се заели крепачът Мурад Каменски, който е само от 7 месеца на обекта и ел. шлосерът Кадри Бодуров. Нищо че е млад, и той е готов за пенсия, но още не е направил възрастта. За своите 44 г. Кадри е навъртял 23 години под земята първите от които на вече закрития рудник “9-ти септемри”.
Всяка смяна си има и вагони за ремонт. Със задачата са се заели шлосерите, които също дават дежурства. Кошът е прекалено окъсан и отива за скрап. За да го възстановим, ще иде повече от един пакет електроди и засега ще стои, обяснява Шукри Османов. Ако има колоси, (колелета) може и по 6-10 вагона на смяна да ремонитраме, обяснява шлосерът, докато вдига с телфера вагона. А колегата му Неджет Османов прави заварките. По двама-трима са на смяна шлосерите в работилницата, няма за повече работа, обяснява пък Хамди Бунев, който отговаря за цялата техника на рудника, тъй като е механик на участъка. Екипът ни е добър, справяме се с всякакви обстоятелства, но не може с магическа пръчка всичко да тръгне от раз, напомня той, а и колегите му за старото наследство преди продажбата на фирмата през тази година. А че е така, личи отдалеч - по обновената сграда на разкомандировъчното. И по усмивките на работещите край нея, които намират време и за блага дума, колкото и да бързат с работата, която си чака пак тях.
Анета ТОДОРОВА

НОВА РАЗРАБОТКА СЪС САМОХОДНИ МАШИНИ СТЯГАТ ЗА "КРУШЕВ ДОЛ"

ЗА ПО-ГОЛЯМА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ - ВНОС ОТ ШВЕЦИЯ
 

Нова разработка ще се прокарва на рудник “Крушев дол” в Мадан със самоходни машини. Новината за технологичното въведение направи инж. Николай Вълканов. И обясни като собственик на мините в Златоград, че техниката там вече е проработила още преди 3 месеца на 3-те участъка на рудник “Мързян

”. Със тези съвременини технологии - с машини на собствен ход, се пести време, те са с много голяма производителност и не се строят релсови пътища за тях, тъй като са на гуми, даде уточнение за лаиците инж. Вълканов.
Вчера съм подписал договора за 1-вата машина нов челен товарач, поясни изпълнителният директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов. Той ще прокарва подготвителните работи на “Крушев дол”. Става дума за хоризонтални и наклонени минни разработки. А до три месеца ще закупим и още една машина - пробивна карета. И двете са на шведската фирмата “Сандвик”, уточни той. Първата, която прилича на малка фадрома е на стойност около поливин милион и ще е тук до края на месеца. А втората - е на стойност към 600 хил.лв., заяви още инженерът, който от години ратува за внедряване на нова техника в “Горубсо”.
Анета ТОДОРОВА