НАЙ-ГОЛЯМАТА ОЛОВНО-ЦИНКОВА ФАБРИКА НА БАЛКАНИТЕ: 110% ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА ДАВА РОФ

инж. Венко Димитров

110% средномесечно изпълнение на плана за януари и февруари дава РОФ за първите три месеца на годината. Януари и февруари бяха малко по-слаби, но през месец март наваксахме, признава шефът на фабриката инж. Венко Димитров. За първия месец на годината през 4-те отделения на флотационната са преминали 19 303 т. руда на "Горубсо-Мадан" и 8 952 т. на "Рудметал". За февруари добитите тоновете от фирмата, управлявана от инж. Сергей Атанасов са 18 230, а за март - 19 940.

Все още по капацитетни възможности фабриката в Рудозем е най-голямата на Балканите за оловно-цинкови руди. Възможностите й са за преработка на 1 млн. 600 хил. т. руда годишно, потвърждава инж. Димитров. И съпоставя, че такива добиви са постигани по време на голямото "Горубсо" преди 1989 г., в което е работели едновременно по 7-8 рудника.     

Тогава и залежите са били по-богати, доказателство е падналото в последните години сумарно съдържание на олово и цинк. Средното съдържание на олово е 2.34%, а на цинка е 2.20% за януари месец на 2013 г. За февруари и март показателите се запазват почти същите, като за последния месец от тримесечието те са: оловото има със средно съдържание 2.42%, а цинка - 2.15%. Докато само преди 7 години сумарното съдържание на цинк и олово е било около 7%.

На базата на преработените количества руда обаче още от август месец м. г. сме вече с премии, обясняват от РОФ. Единствено октомври месец миналата година е бил по-слаб.

За разлика от времето на Валентин Захариев, сега като по часовник си получаваме заплатите, обяснява и синдикалистът -бригадир Красимир Якимов.

116 човека е целият състав на фабриката заедно с мен, напомня пък директорът инж. Димитров, които е завършил специалността "Обогатяване на полезните изкопаеми" в МГУ. И е наясно с целия технологичен процес на флотацията, още повече че целият му трудов стаж е минал в обогатителната фабрика. 

Запазили сме 3-сменния режим на работа - от 6 до 14 часа е първата смяна, а последната свършва в 23 часа, обяснява инж. Димитров. И сочи, че екипът е уплътнен и максимално натоварен. За разлика от преди десетина години професията става почти изцяло мъжка, само в едно от отделенията - "Флотационно" са допуснати жени. Причината е, че в другите отделения работата е по-тежка.

Ани ЛЮБЕНОВА             

БИСТРЯТ НОВА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ИЗВОЗ НА РУДА

За "Върба-Батанци" 

За новия рудник "Върба-Батанци", който трябва да влезе в експлоатация в Мадан тази година се спряга нова технология на добив. Специалисти от "Атлас Копко" вчера са идвали на място, за да правят оглед и да предложат варианти за транспортна схема на рудата. Шведската компания е специализирана в производството на минно оборудване, напомни изпълнителният директор на "Горубсо-Мадан" инж. Сергей Атанасов.
Възможностите засега са две или с подземни камиони, или по релсов път ще се извозва добитото. Съществуващият в мина "Върба" релсов път, който се е ползвал преди затварянето на рудника преди повече от 10 години, е разрушен.
Демонтирахме го по времето на собственика Валентин Захариев, тъй като с него попълвахме релсовите пътища на действащите рудници "Крушев дол" и "Петровица", посочиха от Мадан. В същото време най-новата технология, която се прилага вече в Лъки, а и доскоро в Челопеч е ползването на подземни самосвали. Челни товарачи и карети отдавна са влезли под земята в Златоград, а отскоро и в Мадан.
Защото бъдещето е в техниката, тя вдига производителността и сваля съответно разходите за труд, категоричен е инж. Атанасов. С подземни самосвали работят и рудниците в Сърбия. А у нас водеща е канадската компания, която разработва златното находище на Челопеч и борави с 20 пъти по-големи мащаби, отколкото "Горубсо", например. Затова и там първи пробиват технологиите. А и в Златишко-Пирдопската котловина е най-голямото медно-златно находище в Европа, както вече пише в учебниците по геология у нас.
Инвестициите в оборудване там са сериозни. В момента "Челопеч майнинг" извежда рудата на повърхността с гумени транспортни ленти, правят паралел от Мадан. И обясняват, че подобни технически новости се отплащат с бързото качване на производителността. Завишаване на безопасността на условията на труд, а и по-ниската аварийност, която е важен фактор под земята.
 
Анета ТОДОРОВА

НАЙ-ДОБРИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ-ОБОГАТИТЕЛИ СА В РОФ

инж. Ирина Фьодорова, Присто Башев и Ферфат Чаушев от Рудоземската обогатителна фабрика

Най-добрите специалисти са в Рудоземската обогатителна фабрика. Без да са доктори на науките, те са професори в занаята си, не скрива хвалбите по адрес на колегите си работници гл. технолог на флотационната инж. Ирина Фьодорова докато ни развежда из светая светих на преработвателната фабрика.

За второто полугодие на годината са подменени конвейерните ленти на 6-ти, 3-ти и 4-ти въздушен конвейер в трошачно отделение, вмята шефът на фабриката инж. Венко Димитров. Ремонтиран е въженият питател. В мелнично отделение са сменени всички облицовки на мелниците и всички захранващи транспортни ленти, които водят към отделението. Във флотационно са подменени роторите и статорите. Поставени са и 2 нови въздоходувки , а във филтърното отделение се възстановява резервният сгъстител с нова мембранна помпа. Това са само част от капиталовложенията на РОФ, реди ги още инж. Димитров.

А Хайри Саитев - бригадир на трошачно ни показва подменените питатели на бункерите. Той има 34 години във фабриката, все първа категория. Пред пенсия е, но от тук не смятат да го пускат, защото добре ръководи 3-те смени от по 5 работници.

След подменените облицовки на мелниците в мелнично отделение, вече пестим реагенти и еленергия, а имаме и по-голяма производителност, обяснява още инж. Ирина Фьодорова, дошла със съпруга си тук в далечната 1986 г. веднага след завършването на Ленинградския минно-геоложки институт. И не скрива, че нейни преподаватели - все руски специалисти са строили и оборудвали фабриката през 50-те години на миналия век. Затова с гордост тя сочи и табелката, поставена в тяхна чест върху фасадата на РОФ.

И 3-мата ни бригадири на мелнично - Рамзи Моллов, Севдалин Кутузов и Красимир Караджов, са много добри специалисти, от години са във фабриката, сочи гл. технолог. Тук работи и Златко Салачков, който от 1.5 г. е оператор на мелница. 

При 4 работещи новооблицовани мелници и редовно зареждане на стоманените топки на ден производителността ни е 1440 т. руда, изчислява още инж. Фьодорова, която е била и технолог при строежа на трансграничния пътя - Рудозем-Елидже, направен преди около 3 години, но пак се е върнала във фабриката. 

От нова година концентратът от 1100 т. план ни е качен на 1200 т. заради по-големият добив на миньорите и по-високото съдържание на олово и цинк в рудата.

Като има материали лесно се работи, отбелязва  механикът Христо Башев, който по думите на инж. Фьодорова е доктор на цялото отделение и знае всяко зъбно колелце на мелничното отделение, не случайно тук е вече 30 години.  

И най-важното, че редовно си получаваме заплатите, отбелязва и мелничарят Ферхат Чаушев, който от една година е в отделението на фабриката, но общият му стаж е 36 години.

Имаме цели семейства, които дават труда си във флотацията, отбелязват от РОФ. Съпругата на Христо Хава Брахимбашева е флотиерка тук от 10 години, преди това е била в козметичната фирма "Рубела". Същото важи и за бригадира на шлосерите Реджеп Мичинов, който ремонтира флотационните машини от 15 години, а съпругата му е също тук, но е в друга смяна флотиер.

Синдикалистът Красимир Якимов, който е началник-смяна е сред най-младите. И ни показва каква нова помпа ще се инсталира до мембранните помпи във филтърно отделение, за да се възстанови първи цинков сгъстител. А колегата му Румен Кайлицки - бригадир на филтърно отделение, показва как се чистят ножовете на вакуумния барабан. И той е тук от 40 години. С приемните бункери се занимава Бинка Дерменджиева, тя е филтърджийка от 30 г.

Големи професионалисти са всички и дават добро качество и количество дори и при старият собственик, когато не ни достигаше нито техника, нито условия за работа. Благодарение на огромния опит на колегите, сме давали много добри резултати и тогава, затова казвам, че всеки от тях е доктор на своите науки, обяснява с гордост инж. Фьодорова. И отбелязва човешкия капитал, с който разполага флотационната. Не случайно на нея от години възлагат да развежда из РОФ новите работници или пък студенти от минно-геоложкия институт, за да ги запали за науката на обогатяването.

Анета ТОДОРОВА

   

188 ХИЛЯДИ ТОНА РУДА ДОБИХА В МАДАН

РАВНОСМЕТКА

* 3 тона е среброто

инж. Велин Инджов

188 хиляди тона руда извади за година “Горубсо-Мадан”. Въпреки неблагополучието на първите три месеца, когато собственик бе Валентин Захариев и наложилите се принудителни 45 дни престой заради стачката  през март, миньорите опровергаха бившия си работодател, че са мързеливи. И приключиха успешно годината, добивайки ежемесечно средно около 18 хил. тона руда. И за декември, макар да е по-кратък месец и работата да приключва в петък, пак са заложени толкова по план, посочи инж. Велин Инджов, който от май месец е зам.- директор по производствените и технически въпроси. Очакванията са от тази руда да получим по 550 тона оловен и още толкова тона цинков концентрат, макар че никога те не са поравно, поясни той. 
От общо добитите 188 хил. тона руда за 2012 г., полученият концентрат е 5 700 тона олово и 6100 тона цинк. Оловният концентрат е по-скъп, от него се извлича среброто, което носи 30% от приходите на оловото, издава тънкостите на професията си, която упражнява от 1985 г., след завършването на Московския геолого-проучвателен институт, инж. Инджов. 3 тона е добитото сребро от концентрата на двата рудника в Мадан, “Крушев дол” и “Петровица”.
По план трябваше да добием 216 хил. тона руда, но заради трудните условия на работа през първото 3-месечие, въпреки упоритата работа на хората, не успяхме да наваксаме и да изпълним разчетите, вмята инж. Инджов.
Не сме спрели да правим и минно-проучвателни работи за разкриване на нови залежи и на двете находища - на “Крушев дол” и “Петровица”. Знае се, че в дълбочина имаме достатъчно руда, но първо трябва да се разкрият чрез удълбаване на шахтите.

СЛЕД РАЗПИСВАНЕ НА КОНЦЕСИЯТА НА "ВЪРБА" БОЙКО БОРИСОВ: ТУК МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ ДЕЦА, ИМА РАБОТA ЗА 35 ГОДИНИ

Концесията е за 35 години хората вече могат и деца да си правят тук, защото знаят че ще има работа. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в четвъртък след символичния взрив, направен от него на "Върба", при отварянето на рудника след 13 г. затишие.

Дългосрочна инвестиция е. Фактът, че КНСБ и "Подкрепа" са доволни от това, което се прави за хората, е показателен, обобщи той след като получи поздравления от представителите на двата синдиката. А и от стотината бивши и настоящи миньори от Мадан, и граждани от региона. От "Горубсо-Мадан" пък му подариха миньорска лампа, от тези, които вече са получили подземните работници, на които по времето на Валентин Захариев им се налагаше да си купуват. Един през друг жени и мъже се здрависваха с премиера. А изнервеният от дългия път от Бургас до Родопите и лошото време, мяткало хеликоптера му, министър-председател започна да се поусмихва. Както на всички присъстващи чакали го повече от 3 часа, малко преди идването му, се усмихна времето и спря дъжда. Това отбеляза и самият министър на икономиката и туризма Делян Добрев, който заедно със собственика на "Върба-Батанци" разписа концесията за старата-нова мина. 

Още преди 3-4 г. тези хора е можело да бъдат на работа, но предишното правителство не е дало концесията, припомни типично в своя обвинителен стил Борисов. Но истината е, че даването й се проточи повече от 5 г.

Министър-председателят заяви и че от Катар, и от много други държави, търсят концесия за благородни метали у нас, което е добро за бизнеса. Същия ден пък получил есемес, пратен от Захариев, който обещавал до 20 юни да има фирма, която да работи в ОЦК-Кържали. Но и всеки, които иска да се труди от тамошния комбинат можел да дойде в Мадан или в КЦМ-Пловдив, разкри премиерът договореностите, които са поели пред него шефовете на фирмите - Николай Вълканов и Никола Добрев.

Той посочи, че се предвиждат и законови промени, които да не допускат повтарянето на проблемите, които създаде като работодател Валентин Захариев. С 30-дневно предизвестие концесиите ще могат вече да се прекратяват при неизрядните собственици. 

Само за тази година сме дали 110 концесии и 180 разрешителни за добив, отчете министър Делян Добрев. А инвестициите от новите концесии са за над 180 млн.лв. 

На всеослушание пред областния управител на Смолян инж. Стефан Стайков, самият премиер пък не скри, че преди 3-тото си идване в Мадан е пратил ескперти да проверят новите условия на труд в "Горубсо-Мадан" и е останал доволен от резултата. Цялото общинско ръководство на Мадан во главе с кмета Моллайсенов се бе качило на рудника, заради идването на Борисов. Същото бяха направили представителите на ГЕРБ от съседните общини като Рудозем, от която дойде групата на Николай Бояджиев, от Баните - на Венко Фиданов, от Неделино пък бе настоящият градоначалник Стоян Беширов. На форума присъства и шефката на "Горубсо-Златоград" Ружа Бодурова. Но най-щастлив бе изпълнителният директор на маданското "Горубсо" инж. Сергей Атанасов, чиято дейност се разширява. А ще се възобнови и закритото проучвателно звено от геолози, които ще търсят нови находища за експлоатация района. Още повече, че в Мадан има съоръжение за над 200 хил.евро за проучвателни работи.       

Най-дългоочакваният ден дойде, обърна се към миньорите Николай Вълканов, който за празника бе вдигнал на "Върба" шатри и сцена, както и цял кетъринг, за да ознаменува размразяването на мината, отворена за първи път през 1952 г. И изрази задоволство, че неговите миньори в Мадан само за първия си месец са изработили 1160 т. концентрат, докато в Златоград са добили 1029 т. Като талисман на миньорския труд, той бе поканил Николай Славеев, с чиято "Горице, ситна, зелена" да върви като на песен трудът в новозакупената фирма.

Миньорите си падат по по-атрактивни изпълнители - фолк диви с дадености, но се надявам да оценят и нашия талисман, коментира с усмивка Вълканов. Родопският славей пък не пропусна възможността да връчи на премиера малък подарък - снимка от 2005 г. когато е пял в "Чевермето" в Несебър пред тогавашния МВР-главен секретар и Валентин Златев. 

Анета Тодорова