НАЙ-ГОЛЯМАТА ОЛОВНО-ЦИНКОВА ФАБРИКА НА БАЛКАНИТЕ: 110% ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА ДАВА РОФ

инж. Венко Димитров

110% средномесечно изпълнение на плана за януари и февруари дава РОФ за първите три месеца на годината. Януари и февруари бяха малко по-слаби, но през месец март наваксахме, признава шефът на фабриката инж. Венко Димитров. За първия месец на годината през 4-те отделения на флотационната са преминали 19 303 т. руда на "Горубсо-Мадан" и 8 952 т. на "Рудметал". За февруари добитите тоновете от фирмата, управлявана от инж. Сергей Атанасов са 18 230, а за март - 19 940.

Все още по капацитетни възможности фабриката в Рудозем е най-голямата на Балканите за оловно-цинкови руди. Възможностите й са за преработка на 1 млн. 600 хил. т. руда годишно, потвърждава инж. Димитров. И съпоставя, че такива добиви са постигани по време на голямото "Горубсо" преди 1989 г., в което е работели едновременно по 7-8 рудника.     

Тогава и залежите са били по-богати, доказателство е падналото в последните години сумарно съдържание на олово и цинк. Средното съдържание на олово е 2.34%, а на цинка е 2.20% за януари месец на 2013 г. За февруари и март показателите се запазват почти същите, като за последния месец от тримесечието те са: оловото има със средно съдържание 2.42%, а цинка - 2.15%. Докато само преди 7 години сумарното съдържание на цинк и олово е било около 7%.

На базата на преработените количества руда обаче още от август месец м. г. сме вече с премии, обясняват от РОФ. Единствено октомври месец миналата година е бил по-слаб.

За разлика от времето на Валентин Захариев, сега като по часовник си получаваме заплатите, обяснява и синдикалистът -бригадир Красимир Якимов.

116 човека е целият състав на фабриката заедно с мен, напомня пък директорът инж. Димитров, които е завършил специалността "Обогатяване на полезните изкопаеми" в МГУ. И е наясно с целия технологичен процес на флотацията, още повече че целият му трудов стаж е минал в обогатителната фабрика. 

Запазили сме 3-сменния режим на работа - от 6 до 14 часа е първата смяна, а последната свършва в 23 часа, обяснява инж. Димитров. И сочи, че екипът е уплътнен и максимално натоварен. За разлика от преди десетина години професията става почти изцяло мъжка, само в едно от отделенията - "Флотационно" са допуснати жени. Причината е, че в другите отделения работата е по-тежка.

Ани ЛЮБЕНОВА             

НАЙ-ДОБРИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ-ОБОГАТИТЕЛИ СА В РОФ

инж. Ирина Фьодорова, Присто Башев и Ферфат Чаушев от Рудоземската обогатителна фабрика

Най-добрите специалисти са в Рудоземската обогатителна фабрика. Без да са доктори на науките, те са професори в занаята си, не скрива хвалбите по адрес на колегите си работници гл. технолог на флотационната инж. Ирина Фьодорова докато ни развежда из светая светих на преработвателната фабрика.

За второто полугодие на годината са подменени конвейерните ленти на 6-ти, 3-ти и 4-ти въздушен конвейер в трошачно отделение, вмята шефът на фабриката инж. Венко Димитров. Ремонтиран е въженият питател. В мелнично отделение са сменени всички облицовки на мелниците и всички захранващи транспортни ленти, които водят към отделението. Във флотационно са подменени роторите и статорите. Поставени са и 2 нови въздоходувки , а във филтърното отделение се възстановява резервният сгъстител с нова мембранна помпа. Това са само част от капиталовложенията на РОФ, реди ги още инж. Димитров.

А Хайри Саитев - бригадир на трошачно ни показва подменените питатели на бункерите. Той има 34 години във фабриката, все първа категория. Пред пенсия е, но от тук не смятат да го пускат, защото добре ръководи 3-те смени от по 5 работници.

След подменените облицовки на мелниците в мелнично отделение, вече пестим реагенти и еленергия, а имаме и по-голяма производителност, обяснява още инж. Ирина Фьодорова, дошла със съпруга си тук в далечната 1986 г. веднага след завършването на Ленинградския минно-геоложки институт. И не скрива, че нейни преподаватели - все руски специалисти са строили и оборудвали фабриката през 50-те години на миналия век. Затова с гордост тя сочи и табелката, поставена в тяхна чест върху фасадата на РОФ.

И 3-мата ни бригадири на мелнично - Рамзи Моллов, Севдалин Кутузов и Красимир Караджов, са много добри специалисти, от години са във фабриката, сочи гл. технолог. Тук работи и Златко Салачков, който от 1.5 г. е оператор на мелница. 

При 4 работещи новооблицовани мелници и редовно зареждане на стоманените топки на ден производителността ни е 1440 т. руда, изчислява още инж. Фьодорова, която е била и технолог при строежа на трансграничния пътя - Рудозем-Елидже, направен преди около 3 години, но пак се е върнала във фабриката. 

От нова година концентратът от 1100 т. план ни е качен на 1200 т. заради по-големият добив на миньорите и по-високото съдържание на олово и цинк в рудата.

Като има материали лесно се работи, отбелязва  механикът Христо Башев, който по думите на инж. Фьодорова е доктор на цялото отделение и знае всяко зъбно колелце на мелничното отделение, не случайно тук е вече 30 години.  

И най-важното, че редовно си получаваме заплатите, отбелязва и мелничарят Ферхат Чаушев, който от една година е в отделението на фабриката, но общият му стаж е 36 години.

Имаме цели семейства, които дават труда си във флотацията, отбелязват от РОФ. Съпругата на Христо Хава Брахимбашева е флотиерка тук от 10 години, преди това е била в козметичната фирма "Рубела". Същото важи и за бригадира на шлосерите Реджеп Мичинов, който ремонтира флотационните машини от 15 години, а съпругата му е също тук, но е в друга смяна флотиер.

Синдикалистът Красимир Якимов, който е началник-смяна е сред най-младите. И ни показва каква нова помпа ще се инсталира до мембранните помпи във филтърно отделение, за да се възстанови първи цинков сгъстител. А колегата му Румен Кайлицки - бригадир на филтърно отделение, показва как се чистят ножовете на вакуумния барабан. И той е тук от 40 години. С приемните бункери се занимава Бинка Дерменджиева, тя е филтърджийка от 30 г.

Големи професионалисти са всички и дават добро качество и количество дори и при старият собственик, когато не ни достигаше нито техника, нито условия за работа. Благодарение на огромния опит на колегите, сме давали много добри резултати и тогава, затова казвам, че всеки от тях е доктор на своите науки, обяснява с гордост инж. Фьодорова. И отбелязва човешкия капитал, с който разполага флотационната. Не случайно на нея от години възлагат да развежда из РОФ новите работници или пък студенти от минно-геоложкия институт, за да ги запали за науката на обогатяването.

Анета ТОДОРОВА

   

РОФ В ЮЛИ СТИГА 1420 ТОНА КОНЦЕНТРАТ

350 хил.лв. влагат в облицовки на мелници, общо половин милион лева инвестират новите собственици на “Горубсо-Мадан” само в трошачно отделение

инж. Венко Димитров

1420 т. концентрат стигна Рудоземската обогатителна фабрика за изминалия месец юли. А планът е 1100 т. Причината е в налична руда на отвал, уточни шефът на фабриката инж. Венко Димитров. Средно фабриката преработва около 23 хил. т руда. От тях 18 хил. до 20 хил. т. дава “Горубсо-Мадан”, а “Рудметал” около 5 хил. т. Или за година се очаква да се преработят 276 хил. т. руда. От два месеца пък РОФ дава концентрат над плана - първия път 1150 т, а втория - 1420 т. Съотношението на оловото и цинкът е почти 50 на 50%.
За миналия месец фабриката, в която инж. Венко Димитров има навъртени 32 г. стаж, е  преработила 20 900 т. руда от “Горубсо-Мадан” и 4 хиляди т. на “Рудметал”, или общо към 25 хил.т. само от рудата на новото дружество на инж. Вълканов и инж. Добрев са добили 635 т. оловен концентрат и 787 т. цинков. Среброто се извлича от оловния концентрат в КЦМ-Пловдив, и е около 400 гр. на тон, задоволява любопитството ни фабричният началник. 
 Тук се работи на 3-сменен режим. Имаме задача да подобрим техническото състояние на мелниците - облицовките на всички в началото на април месец, се оказаха износени. Едва връзвахме двата края, с продажбата на “Горубсо-Мадан” новите собственици се нагърбиха да инвестират 350 хил.лв. само в мелничните облицовки. А в цялото мелнично отделение има нужда да вложим над половин милион - защото ще се сменят предавки, спирали и помпи, с което ще се подобри техническото състояние на самото отделение. Чак тогава фабриката ще има капацитетни възможности да преработва по 1500 т. на ден руда, докато сега гоним хиляда тона минимум, тъй като не са ни изправни мелниците, обяснява инж. Димитров.
Според разчетите до 15 септември ще приключат с облицовките. Но ще има инвестиции и в тръбопроводи, които отвеждат хвоста от багерна помпена станция до хвостохранилището, в тръбопроводи на сливни води, в трошачно отделение - има нужда от влагане в питатели.
Тук не е правен ремонт 4 години, от 2008 г. нищо не е подменяно и затова са остри нуждите от сважи пари, за да завърти успешно машинката на оптимален режим на работа, става ясно от близките планове на РОФ, в която се трудят 120 човека.

НАДГРАЖДАТ ХВОСТОХРАНИЛИЩЕ "РУДОЗЕМ-2"

СРЕЩУ ЦИАНИДИ

Аварийният преливни

Спешната мярка за половин милион лева е заради изоставане в проекта от 2008 г.

            ВИЗИТКА:

Хвостохранилище “Рудозем - 2”, функционира от 1990 г., първото хвостохранилище “Рудозем - 1”, е строено след пускането на фабриката през 1952 г. Авария във Враца и прекъсната дига залива две села с хвост, кара отговорните фактори преди 1989 г. да спрат тутакси експлоатацията на 1-вото хвостохранилище в Рудозем, за да не допуснат и тук трагедия. С министерско постановление река Арда се променя като канал, за да се изпуска хвоста в нея и така заработва хвостохранилище “Рудозем-2”, което сега се надгражда.

Хайредин Садъков и Цветан Молов пред участъка на хвостохранилището, който трябва да се баластрира. Зад тях е стената за надграждане.

Хвостохранилище “Рудозем-2” се надгражда и до 20 август ще е готова стената на бермата - сиреч новия надграден пояс, научи “Родопи ВЕСТ”. Обектът е под особено наблюдение на Гражданска защита и др. институции, тъй като е от язовирен тип, а изискванията към него се изпълняват стриктно и по проект, заяви началникът на Рудоземската обогатителна фабрика инж. Венко Димитров. През 2008 г. започна надграждането на долна преградна стена (бермата), но нещата замряха и до продажбата на “Горубсо-Мадан” на новите собственици нищо не е правено по хвостохранилището. Единствено е удължаван аварийният преливник с 20 метра. Бермата трябваше да се функционира от 2008 г., за да има едно правилно намиване на хвоста и да се спази технологията по проект, но строителството остава недовършено, тъй като от фирмата на Валентин Захариев спират капиталовложенията. И вместо това хвостът се налага да се намива от аварийния канал. 
Надграждането, допълнителният пояс, т.нар., берма, трябваше да бъде на 6 м височина по самото протежение от около 220 м. дължина. Тя се надгражда поетапно. Намиването пък става от бермата към горна прегредна стена, на която в момента се задига площадката. Трябва да се образува едно езеро, в което да се разграждат самите цианиди, обясняват на място специалистите по хвоста. Заради забавяне вдигането на бермата, езерото стига до критичния си минимум като размери - и от 350 м дължина то беше станало 150 м. Обемът му е различен, в предната част е по-плитко, а към опашката е по-дъблоко. В задната част има 4-ти скатов канал, където самото езеро се оттича по скатовите канали в река Арда.
Сега се надгражда площадката на горна преградна стена, която е към шахта Север, обяснява и началникът на хвостохранилището Хайредин Садъков, който е маркшайдер по образование, но от 8 месеца отговаря за обекта.
Ако дойдат високи води, по аварийния преливник и тунела към него, водата се оттича направо в река Арда. Надграждането пък трябва да стане до кота 770, а сега се прави т. нар. тюфлек, обяснява простичко като за лаици Садъков в присъствието на Цветан Моллов - работник от Водно-отвално стопанство. Охранителят и колегите му осигуряват 24-часово наблюдение над хвостохранилището и следят не само за състоянието му, но и вземат проби, за да няма отклонения от параметрите и да се получи замърсяване на реката.
Миналата сряда увеличихме утаечното езеро и то е в нормални размери, сега е 300 метра, вмята Садъков, който преди години пак е отговарял за хвостохранилище “Рудозем-2”. Хвостът пристига по тръбопровод и тунел от фабриката, мощните помпи докарват водата с пясъка тук и докато пречистената вода отново се излива в Арда, то хвостът остава в утаечното езеро.
Капацитетът на хвостохранилището е за 20 години. И при годишно отлагане на хвостов пясък около 1 млн. 500 хил. тона, както е проектирано за предишната мощност на фабриката, в момента то има живот още 25 г. Причината е, че РОФ работи с по-ниски параметри, дори и да се преработва рудата и на невключените още рудници “Шахоница” и “Печинско-Върба”, при този темп на работа може да акумулираме хвост още 25 г., вмята инж. Венко Димитров.
Само около 10 млн. т. хвостов пясък имаме до момента акумулиран. Надграждането на стената ще приключи до 20 август, но с това няма да приключи работата по самото хвостохранилище. Тя ще продължи с удължаване на аварийния преливник, баластрирането му. Той не е баластриран от 2006 г. И трябва да се покрие с баластра, за да не може в бъдеще да се просмуква хвостов пясък в реката, което ще доведе до проблеми. Баластрата ще дойде от рудниците на 4-то рудоуправление - от шахта “Север”, тъй като там е най-удобно за изземване, а в бъдеще “Рудметал” има достатъчно акумулирана баластра от Димов дол.    После ще се оформи долна преградна стена, ще се удължат тръбопроводите, за да започне намиването на хвоста от страната на бермата, обясняват на място специалистите.
Цялостната инвестиция, която се прави в момента на хвостохранилището, ще надхвърли половин милион лева само за капитално строителство.
В нормата сме за цианиди и от август м.г. нямаме санкции за цианиди, сочи още инж. Димитров. Дори и да е закъснял процесът на надграждането на стената, с по-малки корекции сме намалили разхода на натриев цианид до 16 гр. на тон, което е под нормата, така че екологични опасности няма.
Страницата подготви: 
Анета ТОДОРОВА