РОФ В ЮЛИ СТИГА 1420 ТОНА КОНЦЕНТРАТ

350 хил.лв. влагат в облицовки на мелници, общо половин милион лева инвестират новите собственици на “Горубсо-Мадан” само в трошачно отделение

инж. Венко Димитров

1420 т. концентрат стигна Рудоземската обогатителна фабрика за изминалия месец юли. А планът е 1100 т. Причината е в налична руда на отвал, уточни шефът на фабриката инж. Венко Димитров. Средно фабриката преработва около 23 хил. т руда. От тях 18 хил. до 20 хил. т. дава “Горубсо-Мадан”, а “Рудметал” около 5 хил. т. Или за година се очаква да се преработят 276 хил. т. руда. От два месеца пък РОФ дава концентрат над плана - първия път 1150 т, а втория - 1420 т. Съотношението на оловото и цинкът е почти 50 на 50%.
За миналия месец фабриката, в която инж. Венко Димитров има навъртени 32 г. стаж, е  преработила 20 900 т. руда от “Горубсо-Мадан” и 4 хиляди т. на “Рудметал”, или общо към 25 хил.т. само от рудата на новото дружество на инж. Вълканов и инж. Добрев са добили 635 т. оловен концентрат и 787 т. цинков. Среброто се извлича от оловния концентрат в КЦМ-Пловдив, и е около 400 гр. на тон, задоволява любопитството ни фабричният началник. 
 Тук се работи на 3-сменен режим. Имаме задача да подобрим техническото състояние на мелниците - облицовките на всички в началото на април месец, се оказаха износени. Едва връзвахме двата края, с продажбата на “Горубсо-Мадан” новите собственици се нагърбиха да инвестират 350 хил.лв. само в мелничните облицовки. А в цялото мелнично отделение има нужда да вложим над половин милион - защото ще се сменят предавки, спирали и помпи, с което ще се подобри техническото състояние на самото отделение. Чак тогава фабриката ще има капацитетни възможности да преработва по 1500 т. на ден руда, докато сега гоним хиляда тона минимум, тъй като не са ни изправни мелниците, обяснява инж. Димитров.
Според разчетите до 15 септември ще приключат с облицовките. Но ще има инвестиции и в тръбопроводи, които отвеждат хвоста от багерна помпена станция до хвостохранилището, в тръбопроводи на сливни води, в трошачно отделение - има нужда от влагане в питатели.
Тук не е правен ремонт 4 години, от 2008 г. нищо не е подменяно и затова са остри нуждите от сважи пари, за да завърти успешно машинката на оптимален режим на работа, става ясно от близките планове на РОФ, в която се трудят 120 човека.

НАДГРАЖДАТ ХВОСТОХРАНИЛИЩЕ "РУДОЗЕМ-2"

СРЕЩУ ЦИАНИДИ

Аварийният преливни

Спешната мярка за половин милион лева е заради изоставане в проекта от 2008 г.

            ВИЗИТКА:

Хвостохранилище “Рудозем - 2”, функционира от 1990 г., първото хвостохранилище “Рудозем - 1”, е строено след пускането на фабриката през 1952 г. Авария във Враца и прекъсната дига залива две села с хвост, кара отговорните фактори преди 1989 г. да спрат тутакси експлоатацията на 1-вото хвостохранилище в Рудозем, за да не допуснат и тук трагедия. С министерско постановление река Арда се променя като канал, за да се изпуска хвоста в нея и така заработва хвостохранилище “Рудозем-2”, което сега се надгражда.

Хайредин Садъков и Цветан Молов пред участъка на хвостохранилището, който трябва да се баластрира. Зад тях е стената за надграждане.

Хвостохранилище “Рудозем-2” се надгражда и до 20 август ще е готова стената на бермата - сиреч новия надграден пояс, научи “Родопи ВЕСТ”. Обектът е под особено наблюдение на Гражданска защита и др. институции, тъй като е от язовирен тип, а изискванията към него се изпълняват стриктно и по проект, заяви началникът на Рудоземската обогатителна фабрика инж. Венко Димитров. През 2008 г. започна надграждането на долна преградна стена (бермата), но нещата замряха и до продажбата на “Горубсо-Мадан” на новите собственици нищо не е правено по хвостохранилището. Единствено е удължаван аварийният преливник с 20 метра. Бермата трябваше да се функционира от 2008 г., за да има едно правилно намиване на хвоста и да се спази технологията по проект, но строителството остава недовършено, тъй като от фирмата на Валентин Захариев спират капиталовложенията. И вместо това хвостът се налага да се намива от аварийния канал. 
Надграждането, допълнителният пояс, т.нар., берма, трябваше да бъде на 6 м височина по самото протежение от около 220 м. дължина. Тя се надгражда поетапно. Намиването пък става от бермата към горна прегредна стена, на която в момента се задига площадката. Трябва да се образува едно езеро, в което да се разграждат самите цианиди, обясняват на място специалистите по хвоста. Заради забавяне вдигането на бермата, езерото стига до критичния си минимум като размери - и от 350 м дължина то беше станало 150 м. Обемът му е различен, в предната част е по-плитко, а към опашката е по-дъблоко. В задната част има 4-ти скатов канал, където самото езеро се оттича по скатовите канали в река Арда.
Сега се надгражда площадката на горна преградна стена, която е към шахта Север, обяснява и началникът на хвостохранилището Хайредин Садъков, който е маркшайдер по образование, но от 8 месеца отговаря за обекта.
Ако дойдат високи води, по аварийния преливник и тунела към него, водата се оттича направо в река Арда. Надграждането пък трябва да стане до кота 770, а сега се прави т. нар. тюфлек, обяснява простичко като за лаици Садъков в присъствието на Цветан Моллов - работник от Водно-отвално стопанство. Охранителят и колегите му осигуряват 24-часово наблюдение над хвостохранилището и следят не само за състоянието му, но и вземат проби, за да няма отклонения от параметрите и да се получи замърсяване на реката.
Миналата сряда увеличихме утаечното езеро и то е в нормални размери, сега е 300 метра, вмята Садъков, който преди години пак е отговарял за хвостохранилище “Рудозем-2”. Хвостът пристига по тръбопровод и тунел от фабриката, мощните помпи докарват водата с пясъка тук и докато пречистената вода отново се излива в Арда, то хвостът остава в утаечното езеро.
Капацитетът на хвостохранилището е за 20 години. И при годишно отлагане на хвостов пясък около 1 млн. 500 хил. тона, както е проектирано за предишната мощност на фабриката, в момента то има живот още 25 г. Причината е, че РОФ работи с по-ниски параметри, дори и да се преработва рудата и на невключените още рудници “Шахоница” и “Печинско-Върба”, при този темп на работа може да акумулираме хвост още 25 г., вмята инж. Венко Димитров.
Само около 10 млн. т. хвостов пясък имаме до момента акумулиран. Надграждането на стената ще приключи до 20 август, но с това няма да приключи работата по самото хвостохранилище. Тя ще продължи с удължаване на аварийния преливник, баластрирането му. Той не е баластриран от 2006 г. И трябва да се покрие с баластра, за да не може в бъдеще да се просмуква хвостов пясък в реката, което ще доведе до проблеми. Баластрата ще дойде от рудниците на 4-то рудоуправление - от шахта “Север”, тъй като там е най-удобно за изземване, а в бъдеще “Рудметал” има достатъчно акумулирана баластра от Димов дол.    После ще се оформи долна преградна стена, ще се удължат тръбопроводите, за да започне намиването на хвоста от страната на бермата, обясняват на място специалистите.
Цялостната инвестиция, която се прави в момента на хвостохранилището, ще надхвърли половин милион лева само за капитално строителство.
В нормата сме за цианиди и от август м.г. нямаме санкции за цианиди, сочи още инж. Димитров. Дори и да е закъснял процесът на надграждането на стената, с по-малки корекции сме намалили разхода на натриев цианид до 16 гр. на тон, което е под нормата, така че екологични опасности няма.
Страницата подготви: 
Анета ТОДОРОВА

МЪЖКАТА СИЛА Е ПРИОРИТЕТНА ЗА ЕОФ

* Жените са по-коректни и не са дискриминирани, но не могат да правят ремонти, вмята находчиво дългогодишният шеф на фабриката в Ерма река Митко Дамянов, който с 31 обогатители преработва по 14 500 т. руда за месец

Шефът на фабриката Митко Дамянов

Мъжката сила се оказа приоритетна за Ермореченската обогатителна фабрика. Само 31 човека движат цялото производство по обогатяването на рудата, а от тях 5 са жени. Причината не е в подценяването на нежния пол, обяснява началникът на фабриката Митко Дамянов. Жените са по-изпълнителни и често пъти по-коретни, но при нас няма помощен персонал, заявява флотиерът, който 18-годишен, веднага след минния техникум през 1967 г., е постъпил на работа във фабриката. И оттогава досега, тази негова любов към получаването на оловото и цинка от късчетата руда, не го е напущала. Според него дамите трудно биха се справили и с ремонта на машините или облицовка на мелниците, все неща, каквито се налагат в производството.  
Дори само по цвета на онова, което се лее в цеха по флотация, шефът разпознава дали има отклонения или не. И въпреки, че държи на работата си, не ревнува. А издава всичко научено с пълни шепи на младите - като инженер Божидар Кисьов, който миналата година е завършил МГИ, а от тази година е вече във фабриката. Привлякъл е и младия геодезист инж. Здравко Златков, който е с образдование от ВИАС и първо е почнал като маркшайдер в рудника, но само след няколко разговора с Митко Дамянов е открил, че мината не го привлича толкова, колкото химическите процеси по извличането на металите.
Инж. Златков се записа и в Минно-геоложкия институт при проф. Иван Мишков, но май не му се ходи много на изпити до столицата, бащински го кастри Дамянов. И сочи, че на младежа му се отдава химическия анализ от раз, въпреки че във ВИАС не се е блъскал професионално над Менделеевата таблица.
Самият Дамянов е минал по цялата стълбица на йерархията на фабриката, след като завършил “Обогатяване на полезните изкопаеми” в маданския техникум. Назначават го първо като пробовземач, проборазработчик и контрольор ОТК, за да мине през старши флотиер, началник-смяна, технолог, а от 1999 г. вече 20 години е шеф на фабриката. С тънко чувство за хумор, може да разкаже не само за целия процес от идването на рудата в бункера, до извеждането на концентрата, но и за хората, с които работи. Професионалният му разказ неведнъж са слушали студенти от МГИ, които идват тук заради тесните връзки на дружеството на собственика на "Горубсо-Златоград" инж. Николай Вълканов със софийската ковачница за кадри.
С проф. Иван Мишков - ръководител на катедра и зам.-ректор на МГИ и доц. Ирен Григорова разработихме и открихме реагенти, които могат да подтискат и намалят съдържанието на силициевия диоксид, скромно разказва за сътрудничеството си с научните среди Дамянов. Според шефката на “Горубсо-Златгорад” Ружа Бодурова обаче именно този екип е постигнал отличните резултати по контрола на това съединение, което е било пречка продукцията на ЕОФ да отива за преработка в Пловдивското КЦМ. 6 месеца са вземани проби от фабриката, правени са опити с тях в лабораториите на МГИ и едва през 2010 г. бяхме готови с резултатите, припомня си сагата началник-фабриката. Налучкахме състоянието за най-точната дозировка и ликвидирахме пречката силициев диоксид, обясни простичко обогатителят. Съжалява обаче, че младите не бързат да подменят настоящите му колеги. Търсят лека работа, пречат им шумът и миризмите, затова в ЕОФ 65% от персонала са пенсионери.
Но пък с тях си знаем и кътните зъби, най-добрите са останали при мен, хвали ги Дяманов, който не е много по похвалите. С прямотата си навремето, пък и сега е смайвал не един директор - било на големия гигант “Горубсо” или пък на някоя институция. С усмивка разказва как през 1992 г. писмо за изпуснати от хвостохранилището цианиди изправило на крак началниците му. А при идването на тогавашния директор на РИОСВ инж. Спилков, той вместо да трепери, му заявил, че няма такова нещо. А писанията за тровене на Крушкова махала са пълни глупости. И дори бил виждал 20 см. риби да плуват зад стената на хвостохранилището. Изявлението му предизвикало гневни реплики от страна на еколога, който взел думите му за подигравка. Никъде няма живот след хвостохранилище, какво остава за риби.
Бях виждал две - три да плуват зад стената, но този път, като ги заведох, за мой късмет се оказаха цяло ято, 50 парчета. Сиреч показателят кислород е достатъчен, за да има живот във водата, а гледката, която паказах на инж. Спилков и неговите хора, години след това го караше при всеки донос да поучава подчинените си, че мога да ги заведа и тях да гледат рибите, разказва още Дамянов. А неговият нагледен урок струвал повече от изписани кофи с мастило и анализи, които да спестят тогавашните глоби в милиони.
150-200 метра огледална повърхност са необходими, за да се разграждат всички вещества в хвостохранилището, вмята той. А неговият почерк се вижда не само в поддържаната като по войнишки конец фабрика, но и на дворчето с беседката, където разговаряме сред зеленина и шадравани. По 14 500 т. руда за месец преработва фабриката. Или по 150 хил.- 160 хил. т. годишно, но и за същинската работа в ЕОФ, и за отрупаната с ябълки фиданка на двора, и за лозниците, плъзнали по сградата й, се иска сърце, каквото го имат хората тук.  
Анета Тодорова