МЪЖКАТА СИЛА Е ПРИОРИТЕТНА ЗА ЕОФ

* Жените са по-коректни и не са дискриминирани, но не могат да правят ремонти, вмята находчиво дългогодишният шеф на фабриката в Ерма река Митко Дамянов, който с 31 обогатители преработва по 14 500 т. руда за месец

Шефът на фабриката Митко Дамянов

Мъжката сила се оказа приоритетна за Ермореченската обогатителна фабрика. Само 31 човека движат цялото производство по обогатяването на рудата, а от тях 5 са жени. Причината не е в подценяването на нежния пол, обяснява началникът на фабриката Митко Дамянов. Жените са по-изпълнителни и често пъти по-коретни, но при нас няма помощен персонал, заявява флотиерът, който 18-годишен, веднага след минния техникум през 1967 г., е постъпил на работа във фабриката. И оттогава досега, тази негова любов към получаването на оловото и цинка от късчетата руда, не го е напущала. Според него дамите трудно биха се справили и с ремонта на машините или облицовка на мелниците, все неща, каквито се налагат в производството.  
Дори само по цвета на онова, което се лее в цеха по флотация, шефът разпознава дали има отклонения или не. И въпреки, че държи на работата си, не ревнува. А издава всичко научено с пълни шепи на младите - като инженер Божидар Кисьов, който миналата година е завършил МГИ, а от тази година е вече във фабриката. Привлякъл е и младия геодезист инж. Здравко Златков, който е с образдование от ВИАС и първо е почнал като маркшайдер в рудника, но само след няколко разговора с Митко Дамянов е открил, че мината не го привлича толкова, колкото химическите процеси по извличането на металите.
Инж. Златков се записа и в Минно-геоложкия институт при проф. Иван Мишков, но май не му се ходи много на изпити до столицата, бащински го кастри Дамянов. И сочи, че на младежа му се отдава химическия анализ от раз, въпреки че във ВИАС не се е блъскал професионално над Менделеевата таблица.
Самият Дамянов е минал по цялата стълбица на йерархията на фабриката, след като завършил “Обогатяване на полезните изкопаеми” в маданския техникум. Назначават го първо като пробовземач, проборазработчик и контрольор ОТК, за да мине през старши флотиер, началник-смяна, технолог, а от 1999 г. вече 20 години е шеф на фабриката. С тънко чувство за хумор, може да разкаже не само за целия процес от идването на рудата в бункера, до извеждането на концентрата, но и за хората, с които работи. Професионалният му разказ неведнъж са слушали студенти от МГИ, които идват тук заради тесните връзки на дружеството на собственика на "Горубсо-Златоград" инж. Николай Вълканов със софийската ковачница за кадри.
С проф. Иван Мишков - ръководител на катедра и зам.-ректор на МГИ и доц. Ирен Григорова разработихме и открихме реагенти, които могат да подтискат и намалят съдържанието на силициевия диоксид, скромно разказва за сътрудничеството си с научните среди Дамянов. Според шефката на “Горубсо-Златгорад” Ружа Бодурова обаче именно този екип е постигнал отличните резултати по контрола на това съединение, което е било пречка продукцията на ЕОФ да отива за преработка в Пловдивското КЦМ. 6 месеца са вземани проби от фабриката, правени са опити с тях в лабораториите на МГИ и едва през 2010 г. бяхме готови с резултатите, припомня си сагата началник-фабриката. Налучкахме състоянието за най-точната дозировка и ликвидирахме пречката силициев диоксид, обясни простичко обогатителят. Съжалява обаче, че младите не бързат да подменят настоящите му колеги. Търсят лека работа, пречат им шумът и миризмите, затова в ЕОФ 65% от персонала са пенсионери.
Но пък с тях си знаем и кътните зъби, най-добрите са останали при мен, хвали ги Дяманов, който не е много по похвалите. С прямотата си навремето, пък и сега е смайвал не един директор - било на големия гигант “Горубсо” или пък на някоя институция. С усмивка разказва как през 1992 г. писмо за изпуснати от хвостохранилището цианиди изправило на крак началниците му. А при идването на тогавашния директор на РИОСВ инж. Спилков, той вместо да трепери, му заявил, че няма такова нещо. А писанията за тровене на Крушкова махала са пълни глупости. И дори бил виждал 20 см. риби да плуват зад стената на хвостохранилището. Изявлението му предизвикало гневни реплики от страна на еколога, който взел думите му за подигравка. Никъде няма живот след хвостохранилище, какво остава за риби.
Бях виждал две - три да плуват зад стената, но този път, като ги заведох, за мой късмет се оказаха цяло ято, 50 парчета. Сиреч показателят кислород е достатъчен, за да има живот във водата, а гледката, която паказах на инж. Спилков и неговите хора, години след това го караше при всеки донос да поучава подчинените си, че мога да ги заведа и тях да гледат рибите, разказва още Дамянов. А неговият нагледен урок струвал повече от изписани кофи с мастило и анализи, които да спестят тогавашните глоби в милиони.
150-200 метра огледална повърхност са необходими, за да се разграждат всички вещества в хвостохранилището, вмята той. А неговият почерк се вижда не само в поддържаната като по войнишки конец фабрика, но и на дворчето с беседката, където разговаряме сред зеленина и шадравани. По 14 500 т. руда за месец преработва фабриката. Или по 150 хил.- 160 хил. т. годишно, но и за същинската работа в ЕОФ, и за отрупаната с ябълки фиданка на двора, и за лозниците, плъзнали по сградата й, се иска сърце, каквото го имат хората тук.  
Анета Тодорова