* Не може за неплащане на издръжка да пращаш зад решетките и дори за алкохол зад волана, напомня началникът, който дълги години е бил директор на затвора в Герзовица
* За неспазени задължителни мерки обаче можеш да се отзовеш зад решетките, казва той и дава пример с младеж, който не спазил задължителната регистрация по местоживеене и отпрашил на морето, а самоволната промяна на наказанието му го вкарва в съда
Г- Шукеров, колко са осъдените на пробация от началото на годината в Смолянска област досега и с колко човека работите?
- 78 са осъдените на пробация към днешна дата, от тях 5 вече са приключили с изпълнението на наказанието. Към днешна дата те са изтърпели наказанието, защото са били осъдени по на шест месеца, толкова е минималният срок. Данните са за 5 наши звена - в Смолян, Чепеларе, Мадан, Златоград и Девин.
- От тях колко са наказаните с поправителен труд и с безвъзмезден?
- Поправителният труд е мярка номер 5. Имаме шест присъди с такава мярка, а с безвъзмезден труд са 41 човека. При поправителния труд се изисква осъденото лице да е трудово ангажирано, да не е безработно. Съдът му налага тази мярка, която се изразява в удръжки от месечното му възнаграждение от 10 до 25 % за определен период от време - от 3 месеца до 2 години.
А пробацията се състои от 6 мерки, като първите две са задължителни - задължителна регистрацията на постоянен адрес и задължителните срещи с пробационен служител. Останалите мерки съдът ги налага, само ако прецени. При безвъзмездния труд в полза на обществото магистратите решават в колко часа да се изрази - 100 часа в рамките на една година, например. Но нашата служба определя къде осъденият да отиде да работи, като задължително изискване е мястото, където ще полага безвъзмездния труд, да е на бюджетна организация. Става дума за дружества с държавно участие, не може да е при частни лица. Има опция осъденият да отработи обществено полезния труд и при пострадал от престъплението, което е извършил. Но досега в Смолянско такъв случай не сме имали. Например ако е счупил входна врата, за да направи кражба, съдът му налага пробация - да отиде и да поправи вратата. Обикновено при такива опити да се приложи тази мярка и пострадалите засега отказват, и осъдените.
- И все пък къде работят?
- Основно - на общински обекти или в обекти на МВР в Смолянско. Трудът им не се заплаща, но с него те показват, че са полезни за обществото.
-А има ли значение каква е квалификацията на самия осъден при налагането на тази пробационна мярка?
-Съобразяваме се. В обектите на МВР пращаме хора, които са специалисти в строителството, които свършват доста работа от подобен род. В сградите на полицията и в пожарната има какво да се поправя - осъдените се занимават с мазане, боядисване, шпакловки и с дейности, с които могат да се справят много добре. Особено по кметствата, селските кметове и наместници много ги търсят, защото там няма кой да върши тези неща. Кой да изчисти, да им нацепи дървата за зимата, да им ги внесе, да боядиса кметството. В повечето случаи в селата няма щатове за помощен персонал.
-Има ли неизпълнение на наложените пробациони мерки от осъдени? Стигнало ли се е до замяна на наказанието с лишаване от свобода?
- В момента върви процедура в Смолян. Едно момче, което е с двете задължителни пробационни мерки плюс безвъзмезден труд, самоволно напусна района и замина за морето. То не пожела да се съобрази с процедурата за промяна на местоизпълнение, която му е обяснена. Има колективен орган, който взема решения по определени въпроси, касаещи изпълнението на този вид наказание - Пробационен съвет. Един от проблемите, по които той се произнася, е именно, когато има неизпълнение на мерки за замяна или с друга мярка или с лишаване от свобода. В случая Пробационният съвет реши замяната да е с лишаване от свобода. Предложението е внесено в Окръжен съд и за септември е насрочено заседание по този казус. Замяната на една мярка с друга става само с решение на съда. Но може да има и обективна невъзможност осъденият да я изпълнява. Да кажем ако е с поправителен труд, но човекът остава без работа, как да я изпълнява? Трябва да направи предложение за друга мярка. Въпросният младеж първоначално отиде да работи на морето, но не ни е уведомил. Не можем да го открием, един месец го търсихме. При него това е втора пробация, при първата - знаеше процедурата, защото тогава е правил промяна. Просто при втората пробация постъпи малко безотговорно, вероятно е мислил, че ще си прави каквото иска.
- А колко са наложените през 2012 г. пробационни мерки за забрана за посещаване на публични места? Преди време имаше случай с една кръчма...
- Малко са, в момента има само две присъди, едната е в Девин. Лицето е осъдено за незаконно преминаване на границата в района на Гоце Делчев. Забраната му е да не посещава община Гоце Делчев, защото има две присъди от подобен род. Другата е в Смолян, тя е съвсем прясна. Едно момче поврежда имущество - къщата на бившата си приятелка. Разбива вратата, има непристойни действия и е осъден за хулиганство - по чл. 325 от НК и му е забранено да посещава дома на приятелката си. В нашия район не е практика да налагат тази мярка, при нас най-често се налага безвъзмездния труд. В други служби - особено в София и Пловдив, им налагат забрана да посещават футболни мачове. Футболното хулиганство много често се наказва с такава ограничителна мярка.
- Колко са осъдените на пробация за шофиране в нетрезво състояние?
- Дошлите при нас основно са заради такива престъпления. Шофирането след консумация на алкохол върви ръка за ръка с кражбите. До днес по действащите присъди - 34 са осъдени заради кражба, 48 са осъдените за шофиране в пияно състояние или за управление на автомобил без книжка. Само за шофиране в нетрезво състояние са 41.
- А има ли родители, осъдени на пробация заради неплащане на издръжка на детето си? Търсенето на съда по дела за издръжка в последните години се увеличава.
- Тук говорим за чл. 183 от НК, който е за неплащане на издръжка. Осем са осъдените лица по този член в региона, като миналата година бяха трима. Само в Чепеларе един човек има три такива присъди за неплащане на издръжка и при трите съдът му налага пробация, но явно не се е коригирал.
- За тази година има ли включени в програмите за обществено въздействие?
- Програмите за обществено въздействие - това е мярка номер 4. Там също нямаме много присъди. В момента са 5. Основно ги провеждаме тук в службата, правим ги със собствени сили. Вече имаме подготвени колеги. Наскоро - през месец май, приключи тук в Смолян такава програма и в Девин. Набираме групи от пет до седем човека и им провеждаме такива програми. Те са няколко, утвърдени от нашата Главна дирекция - с умения за мислене или свързани със самото престъпление, което е извършил осъденият. Има голям ефект, особено при доброволците. Примерно програми за зависимите от алкохол, от наркотици, за извършването на кражби, измами, телесни повреди, хулиганство. Това е групова работа, днес като дойдат хората, около 4-5 часа с тях се занимават двама инспектори. Всички сядат на голяма кръгла маса и се водят дискусии и беседи. Примерно при осъдените за шофиране в нетрезво състояние, това е темата на беседата или подобна на нея, свързана с алкохола и шофирането. Като накрая на сеанса се прави обратна връзка, от тяхна страна попълват едни въпросници, как е преминала програмата, виждат ли ефект от нея за тях. Накрая се издава едно удостоверение, особено тези, които са осъдени с такава мярка, за да се удостовери, че човекът е преминал такава програма.
- В тази връзка, вашите служители трябва да имат добри познания по психология?
- Основно изискване за пробационните инспектори е да имат такова завършено образование - психология или педагогика. Мярката за задължителни срещи с пробационен служител е минимум веднъж месечно, а ние тук правим най-малко две срещи месечно с всеки. Която среща продължава средно час и половина, два, в зависимост от осъдения. С момчето, което има ограничителна мярка за непосещаване на дома на бившата си приятелка, инспекторът прави вече трета среща за два часа, два часа и половина. Все още има напрежение, което трябва да се свали - това е основната ни цел. А не да натякваме на осъдения, че има присъда и е престъпник, той е извършил престъпление, но нашата цел е да му помогнем да разбере, че е минал границата на допустимото.
- При тези дискусии на какво ги учите?
- Минаха няколко програми за изграждане на умение за намиране на работа. Обучаваме ги как да си напишат CV и какво трябва да съдържа то. Как да си напишат заявление, къде може да си потърсят работа. Тази програма също няколко пъти я превъртяхме по звената и в Мадан, и в Златоград. И има ефект, защото доста голяма част от нашия контингент успя да си намери работа след това. Това са хора не от най-интелигентните, образователният им ценз е по-нисък от средното. Надолу са, но има и с висше образование, колкото и да са редки тези случаи. Много от тях не знаят за какво иде реч, като им кажеш CV, автобиография - също. Казват: напиши ми я ти.
- Вие бяхте дълги години директор на Трудово-възпитателното общежитие “Герзовица”, което е от открит тип. Като правите паралел между пробацията и лишаването от свобода, къде се влияе по-ефективно и се превъзпитава осъденият?
- Рецидивът при пробацията е много по-нисък. В момента от присъдите, които имаме, рецидивът е под 20%, от 112 присъди при 18 има повторяемост. Докато при лишаването от свобода рецидивът е много по-голям. Определено мога да кажа като човек, който се е занимавал и с лишени от свобода, и с осъдени на пробация, че последната има сериозен ефект. В общежитието съм бил от 1997 година и съм имал хора, които са били лишени от свобода, заради неплащане на издръжка. Този човек да го вкараш вътре в мелницата с другите рецидивисти не върви. Дори и за шофиране в нетрезво състояние не бива да се прилага тази мярка. Самата среда по-друго влияе. Докато при пробацията, да - той е осъден с влязла в сила присъда, извършено е престъпление. Но основното е, че не го откъсваш от обществото, от средата, в която живее. Докато в затвора, при много от лишените от свобода, особено тези с по-нисък статус, се къса връзката. Не могат да им дойдат на свиждане, нямат средства да им пратят нищо и тези хора се изолират от обществото още повече. А при пробацията тази връзка не се къса.
Макар че общежитието от открит тип е по-лек, отколкото реалния затвор в Пловдив например.
- А кои имат т. нар. привилегия да са “Герзовица”?
- Първо минават през корпуса на затвора, не може да се дойде директно в открития тип. Осъденият може да престои само един месец и в оня период да му се изготви оценка, за да се види какво е състоянието му, дали да се прати или дали да не се прати. В затвора се сблъсква с онази действителност, която е много по-различна. Откритият тип дава възможности за много повече контакти в обществото, по-облекчен режим на охрана, по-често излизане в отпуск. На този етап за намиране на работа за лишените от свобода е трудно, тъй като безработицата е голяма в България. Аз се шегувам с тях: “Ще внасят промени в закона, затворът да се смята за трудов стаж”. А те ми викат: “Шефе, ние няма да излизаме тогава”.
Към момента в национален мащаб, осъдените на пробация, с които ние, пробационните служби работим, са между 12 500 и 13 400 души. Докато осъдените и задържани в затворите и арестите се движат между 9000 и 9500. Разликата е огромна, държавата отделя значително по-малко средства за осъдените на пробация, издръжката на един пробационер е много по-малка от издръжката на един лишен от свобода. Което като перо за държавата не е маловажно.
- Коментира се, че липсват условия и достатъчно места в затворите. Ще дойде ли момент в България да се построи нов затвор?
- Пренаселени са. Надявам се. От 1997 г. се надявам и вярвам, че ще стане. Но това не е само желание на служителите, а държавата трябва да реши и да намери средства. Ние сме може би една от малкото държави в Европа, които от доста време нямаме построен нов затвор. Общежитие с ремонти на съществуващи сгради е правено. Но не и затвор.
- На мен ми направи силно впечатление един репортаж за масовия убиец в Норвегия, който уби миналата година 77 души. Затворът, в който ще изтърпи наказанието си, е един остров, без въоръжени, няма и решетки. Единственото оръжие е пушка на двеста години в кабинета на директора. Затворниците работят и се движат свободно, но не напускат острова.
- Да, така е. Турция построи в последните 15 години доста затвори и има нужда от още. Македонците направиха нов затвор. Това е на Балканите. За местата за лишаване от свобода има основни изисквания - лишен е от свобода с присъда, защото е извършил престъпление. Трябва да се изолира от обществото, може да е временно, за 10 - 20 години, за да си изтърпи наказанието за онова, което е извършил. Но не можеш да го затвориш като куче в една колиба, трябва да му създадеш минимални условия за живот. Квадратура, където да живее, вода, легло и отопление се полагат на всеки. Няма как, трудно ще го разбере обществото. Той е отнел три живота, но ние ще мислим за него. Но и за тези дечица примерно в дома в Широка лъка, за тях трябва да дадем пари. Ще трябва да намерим и за дома за старите хора, и за затвора. Това са социални заведения, които няма как да ги игнорираме.
Докато има държава, ще има и престъпници и затвори.
Разговора води:
Орлин КИСЬОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар