ЕЛИТЪТ НА ПОДЗЕМНИЯ ДОБИВ СЕ СЪБРА НА ТРЕТА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

* От опазване на околната среда до безопасност дискутираха в Девин специалисти от цяла Европа

Елитът на добива на подземни богатства се събра в Девин на Трета национална научно-техническа конференция с международно участие. От понеделник до днес - четвъртък, специалисти от научните среди заедно с инженери от рудодобива и екологията у нас, Европа и Русия, представяха своите доклади по опазването на околната среда, осигуряването на безопасността в мините, разработването на жилните находища, както и перспективата в този бранш до 2050 година.
Руският опит в зоната на хвостохранилището край река Бексан, бе представен от И.Д. Алборов. Там само 30% е вода, а останалото е плажна зона. 116 млн. т. хвост се съдържат в него, а опасната му зона е 10 км., тъй като на нея се развиват негативните тенденции при появата на вятър. Затова има необходимост от бензолна смола, която да държи този букет от компоненти свързани, за да не се разпространяват от вятъра. Абсолютно невъзможно е да се използват в строителството инертните материали оттук, тъй като няма технология за извличането на волфрама от тях, предупреждават руските специалисти. И сочат, че при по-силно слънце медико-биологическите изследвания сочат до два пъти скок на болестите на дихателните пътища в този район.
В нашето хвостохранилище принципът на работа е съвсем различен и то отговаря на всички екологични изисквания, напомни пък шефът на Ермореченската обогатителна фабрика, Митко Дамянов. Като доказателство за безопасността на хвостохранилището е наличието на воден живот непосредствено зад стената му, който отхвърля наличието на цианиди.
Над 200 полезни изкопаеми вече се добиват и то при над 3 км, това няма как да не промени качеството на живот, вметна проф. Венцислав Иванов. Той представи “Ролята на геомеханиката за устойчиво, безопасно, ефективно и екологично усвояване на природната среда”. Минната промишленост е в конфликт със земеделието и урбанизацията на човечеството, но няма как да не се експлоатират георесурсите. Геомеханичните методи са единствените, които дават възможност за реакции на масива, вметна той. И напомни за потоците замърсена при добив вода. Той поиска да се направи параметризация на екологичния риск, за да не се нарушават определени екограници. А на питането на инж. Георгиев защо не се подготви инструкция за предотвратяване на скални удари, каквато има в Русия, отговори, че има такава разработка за индустриализирана сеизмичност, която прави оценка на удароопасност. В Маданското руднично поле има такава оценка, има коефициенти за енергонасищане, за които не се говори вече, но кой ще финансира подобни неща. Това е високоинтелектуален труд, който иска заплащане, коментира проф. Иванов.
Процесите за качеството на рудата представи пък Здравец Ефтимов, който вметна, че тук няма универсални формули. А има неуправляеми фактори като геологични дадености, съжителство на полезни изкопаеми, конюнктура, състояние на пазара. Има и социални фактори, въздействието върху които може да се измени. Ако пък не се спазва реда за изземване на запасите, не се спазят параметрите, може да се стигне до вземане на грешни решения в рудника, напомни Ефтимов. А проф. Дерменджиев вметна, че в доклада има повече намерения и констатации, отколкото разработка, на което получи отговора, че темата е част от дисертация, в която има тези неща. За някои аспекти за обемни ядра на напрежение и хидравлични радиуси на целици в метазалежите говори проф. д-р Димитър Анастасов.
На форума се дискутира и темата за пътищата за спасяване при аварийна ситуация в сложна вентилационна система, както и формулата за спасяването на чилийските миньори, реализирана преди година. А те са едни от малкото оцелели живи след дълъг престой, затрупани в рудник.
Прогнозиране на грешката на маркшайдерските измервания с метода “Монте Карло” и маршайдерските методи в рудник “Челопеч” са новостите на Третата конференция. Не бе пропуснато и внедряването на новите технологии в мините, компютърното моделиране по метода на крайните елементи на двуролковото направляващо устройство на подемните съдове за руднична клеткова уредба.
Основна заслуга за цялата проява има 34-членен организационен комитет начело с председателите д-р инж. Цоло Вутов, ръководител на Федерацията на научно-техническите съюзи в България по минно дело, геология и металургия и дтн инж. Николай Вълканов - собственик на “Минстрой холдинг”.

МЪЖКАТА СИЛА Е ПРИОРИТЕТНА ЗА ЕОФ

* Жените са по-коректни и не са дискриминирани, но не могат да правят ремонти, вмята находчиво дългогодишният шеф на фабриката в Ерма река Митко Дамянов, който с 31 обогатители преработва по 14 500 т. руда за месец

Шефът на фабриката Митко Дамянов

Мъжката сила се оказа приоритетна за Ермореченската обогатителна фабрика. Само 31 човека движат цялото производство по обогатяването на рудата, а от тях 5 са жени. Причината не е в подценяването на нежния пол, обяснява началникът на фабриката Митко Дамянов. Жените са по-изпълнителни и често пъти по-коретни, но при нас няма помощен персонал, заявява флотиерът, който 18-годишен, веднага след минния техникум през 1967 г., е постъпил на работа във фабриката. И оттогава досега, тази негова любов към получаването на оловото и цинка от късчетата руда, не го е напущала. Според него дамите трудно биха се справили и с ремонта на машините или облицовка на мелниците, все неща, каквито се налагат в производството.  
Дори само по цвета на онова, което се лее в цеха по флотация, шефът разпознава дали има отклонения или не. И въпреки, че държи на работата си, не ревнува. А издава всичко научено с пълни шепи на младите - като инженер Божидар Кисьов, който миналата година е завършил МГИ, а от тази година е вече във фабриката. Привлякъл е и младия геодезист инж. Здравко Златков, който е с образдование от ВИАС и първо е почнал като маркшайдер в рудника, но само след няколко разговора с Митко Дамянов е открил, че мината не го привлича толкова, колкото химическите процеси по извличането на металите.
Инж. Златков се записа и в Минно-геоложкия институт при проф. Иван Мишков, но май не му се ходи много на изпити до столицата, бащински го кастри Дамянов. И сочи, че на младежа му се отдава химическия анализ от раз, въпреки че във ВИАС не се е блъскал професионално над Менделеевата таблица.
Самият Дамянов е минал по цялата стълбица на йерархията на фабриката, след като завършил “Обогатяване на полезните изкопаеми” в маданския техникум. Назначават го първо като пробовземач, проборазработчик и контрольор ОТК, за да мине през старши флотиер, началник-смяна, технолог, а от 1999 г. вече 20 години е шеф на фабриката. С тънко чувство за хумор, може да разкаже не само за целия процес от идването на рудата в бункера, до извеждането на концентрата, но и за хората, с които работи. Професионалният му разказ неведнъж са слушали студенти от МГИ, които идват тук заради тесните връзки на дружеството на собственика на "Горубсо-Златоград" инж. Николай Вълканов със софийската ковачница за кадри.
С проф. Иван Мишков - ръководител на катедра и зам.-ректор на МГИ и доц. Ирен Григорова разработихме и открихме реагенти, които могат да подтискат и намалят съдържанието на силициевия диоксид, скромно разказва за сътрудничеството си с научните среди Дамянов. Според шефката на “Горубсо-Златгорад” Ружа Бодурова обаче именно този екип е постигнал отличните резултати по контрола на това съединение, което е било пречка продукцията на ЕОФ да отива за преработка в Пловдивското КЦМ. 6 месеца са вземани проби от фабриката, правени са опити с тях в лабораториите на МГИ и едва през 2010 г. бяхме готови с резултатите, припомня си сагата началник-фабриката. Налучкахме състоянието за най-точната дозировка и ликвидирахме пречката силициев диоксид, обясни простичко обогатителят. Съжалява обаче, че младите не бързат да подменят настоящите му колеги. Търсят лека работа, пречат им шумът и миризмите, затова в ЕОФ 65% от персонала са пенсионери.
Но пък с тях си знаем и кътните зъби, най-добрите са останали при мен, хвали ги Дяманов, който не е много по похвалите. С прямотата си навремето, пък и сега е смайвал не един директор - било на големия гигант “Горубсо” или пък на някоя институция. С усмивка разказва как през 1992 г. писмо за изпуснати от хвостохранилището цианиди изправило на крак началниците му. А при идването на тогавашния директор на РИОСВ инж. Спилков, той вместо да трепери, му заявил, че няма такова нещо. А писанията за тровене на Крушкова махала са пълни глупости. И дори бил виждал 20 см. риби да плуват зад стената на хвостохранилището. Изявлението му предизвикало гневни реплики от страна на еколога, който взел думите му за подигравка. Никъде няма живот след хвостохранилище, какво остава за риби.
Бях виждал две - три да плуват зад стената, но този път, като ги заведох, за мой късмет се оказаха цяло ято, 50 парчета. Сиреч показателят кислород е достатъчен, за да има живот във водата, а гледката, която паказах на инж. Спилков и неговите хора, години след това го караше при всеки донос да поучава подчинените си, че мога да ги заведа и тях да гледат рибите, разказва още Дамянов. А неговият нагледен урок струвал повече от изписани кофи с мастило и анализи, които да спестят тогавашните глоби в милиони.
150-200 метра огледална повърхност са необходими, за да се разграждат всички вещества в хвостохранилището, вмята той. А неговият почерк се вижда не само в поддържаната като по войнишки конец фабрика, но и на дворчето с беседката, където разговаряме сред зеленина и шадравани. По 14 500 т. руда за месец преработва фабриката. Или по 150 хил.- 160 хил. т. годишно, но и за същинската работа в ЕОФ, и за отрупаната с ябълки фиданка на двора, и за лозниците, плъзнали по сградата й, се иска сърце, каквото го имат хората тук.  
Анета Тодорова