Д.Т.Н. ИНЖ.НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: СРЕЩАМЕ НАУКАТА С ПРАКТИКАТА

-Г-н Вълканов, цяла седмица Спа комплекс “Орфей” домакинства на цвета на българската инженерна мисъл по отношение на добива на природни подземни богатства.
- Организираме Трета национална научно-техническа конференция за технологии и практики при подземен добив на полезни изкопаеми и минно строителство. Мога да кажа, че тук са представени всички подземни минни предприятия, включително “Челопеч Майнинг”, “Бобовдол”, “Минстрой”, двете дружества, които са на смолянска територия - “Горубсо-Мадан” и “Горубсо -Златоград”. Има присъствие от Русия, Словения, Македония, за първа година конференцията е международна. И освен подземния добив включваме още две секции - едната е по маркшайдерство и втората е по взривни материали.
- За първи път?
- Да, решили сме да има още две направления. В курса участват над 100 официални делегати. Има около 60 доклада на различни теми. Хубавото е, че тук се споделя опитът в различните минни предприятия в България и Европа, навлизането на нови технологии и методи при подземна разработка на полезни изкопаеми.
- Малко са фирмите, които имат права за взривни работи, вашата е една от тях. Има ли напоследък разграждане на двора, ако мога така да се изразя?Т.е. нелоялна конкуренция в тази свръзана със сигурността дейност.
-Не. Тя е много специализирана. Производителите на взрив са само двама в България, а фирмите с лиценз за работа са не повече от 3-4. Не може да се разгради дворът така.
- В село Давидково, Община Баните, щеше да се прави фабрика за взрив, но нещо не се получи?
- Направихме преди години смесено дружество, но то не можа да проработи, защото повечето от нещата си останаха в сферата на приказките. Въпреки че апортирахме земята и направихме много по въпроса, вече не бих се върнал на този проект.
-В залата изниква въпрос за някаква руска инструкция за изчисляване на удара и предотвратяване падането на скални блокове в рудника. А такава инструкция, доколкото разбрах, в България няма.
-Има. В България има инструкция, правилник и всичко, което касае подземния добив. Не е новост тази инструкция. Хубавото на този форум е, че освен предприятията, които работят по добив на полезни изкопаеми, тук присъстват много специалисти от минно-геоложкия университет и БАН. Тук наука и практика се събират, което е и смисълът на тази научна конференция, за да се споделя опитът в науката и практиката.
- Работещите на терен са полезни за научните среди, предлагайки им готови решения, извлечени от техния практичен опит. А науката може ли да ви е полезна?
-Могат и са полезни нейните представители. Ние много тясно работим с Минно-геоложкия университет. Имаме общ специализиран научно технически експертен съвет между “Минстрой” и Минно-геоложкия университет, който преглежда всяка година плановете за развитие на предприятията ни. Те участват със свои разработки, а и ние им предлагаме, полезни сме си взаимно. Една такава конференция се готви цяла година. Тук “Минстрой” е съорганизатор заедно с Федерацията на научн-техническите съюзи по минно дело и металургия. Нашата роля е и спонсорска, конференцията не може да се финансира само от участия, тъй като се плаща минимална такса, която стига за отпечатване на докладите, материалите, а другата част я поема “Минстрой”.
- 60-годишен опит има зад гърба си вашата фирма, а своеобразната ви визитка включва и автомагистралните тунели “Траянови врата” и “Витина”. Кога беше юбилеят на “Минстрой холдинг”?
- Реално на 12 януари 2012 г. навършихме 60 години, но официалното тържество беше на 21 май в “Шератон”.

РАЗГОВОРА ВОДИ: 
АНЕТА ТОДОРОВА

ЕЛИТЪТ НА ПОДЗЕМНИЯ ДОБИВ СЕ СЪБРА НА ТРЕТА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

* От опазване на околната среда до безопасност дискутираха в Девин специалисти от цяла Европа

Елитът на добива на подземни богатства се събра в Девин на Трета национална научно-техническа конференция с международно участие. От понеделник до днес - четвъртък, специалисти от научните среди заедно с инженери от рудодобива и екологията у нас, Европа и Русия, представяха своите доклади по опазването на околната среда, осигуряването на безопасността в мините, разработването на жилните находища, както и перспективата в този бранш до 2050 година.
Руският опит в зоната на хвостохранилището край река Бексан, бе представен от И.Д. Алборов. Там само 30% е вода, а останалото е плажна зона. 116 млн. т. хвост се съдържат в него, а опасната му зона е 10 км., тъй като на нея се развиват негативните тенденции при появата на вятър. Затова има необходимост от бензолна смола, която да държи този букет от компоненти свързани, за да не се разпространяват от вятъра. Абсолютно невъзможно е да се използват в строителството инертните материали оттук, тъй като няма технология за извличането на волфрама от тях, предупреждават руските специалисти. И сочат, че при по-силно слънце медико-биологическите изследвания сочат до два пъти скок на болестите на дихателните пътища в този район.
В нашето хвостохранилище принципът на работа е съвсем различен и то отговаря на всички екологични изисквания, напомни пък шефът на Ермореченската обогатителна фабрика, Митко Дамянов. Като доказателство за безопасността на хвостохранилището е наличието на воден живот непосредствено зад стената му, който отхвърля наличието на цианиди.
Над 200 полезни изкопаеми вече се добиват и то при над 3 км, това няма как да не промени качеството на живот, вметна проф. Венцислав Иванов. Той представи “Ролята на геомеханиката за устойчиво, безопасно, ефективно и екологично усвояване на природната среда”. Минната промишленост е в конфликт със земеделието и урбанизацията на човечеството, но няма как да не се експлоатират георесурсите. Геомеханичните методи са единствените, които дават възможност за реакции на масива, вметна той. И напомни за потоците замърсена при добив вода. Той поиска да се направи параметризация на екологичния риск, за да не се нарушават определени екограници. А на питането на инж. Георгиев защо не се подготви инструкция за предотвратяване на скални удари, каквато има в Русия, отговори, че има такава разработка за индустриализирана сеизмичност, която прави оценка на удароопасност. В Маданското руднично поле има такава оценка, има коефициенти за енергонасищане, за които не се говори вече, но кой ще финансира подобни неща. Това е високоинтелектуален труд, който иска заплащане, коментира проф. Иванов.
Процесите за качеството на рудата представи пък Здравец Ефтимов, който вметна, че тук няма универсални формули. А има неуправляеми фактори като геологични дадености, съжителство на полезни изкопаеми, конюнктура, състояние на пазара. Има и социални фактори, въздействието върху които може да се измени. Ако пък не се спазва реда за изземване на запасите, не се спазят параметрите, може да се стигне до вземане на грешни решения в рудника, напомни Ефтимов. А проф. Дерменджиев вметна, че в доклада има повече намерения и констатации, отколкото разработка, на което получи отговора, че темата е част от дисертация, в която има тези неща. За някои аспекти за обемни ядра на напрежение и хидравлични радиуси на целици в метазалежите говори проф. д-р Димитър Анастасов.
На форума се дискутира и темата за пътищата за спасяване при аварийна ситуация в сложна вентилационна система, както и формулата за спасяването на чилийските миньори, реализирана преди година. А те са едни от малкото оцелели живи след дълъг престой, затрупани в рудник.
Прогнозиране на грешката на маркшайдерските измервания с метода “Монте Карло” и маршайдерските методи в рудник “Челопеч” са новостите на Третата конференция. Не бе пропуснато и внедряването на новите технологии в мините, компютърното моделиране по метода на крайните елементи на двуролковото направляващо устройство на подемните съдове за руднична клеткова уредба.
Основна заслуга за цялата проява има 34-членен организационен комитет начело с председателите д-р инж. Цоло Вутов, ръководител на Федерацията на научно-техническите съюзи в България по минно дело, геология и металургия и дтн инж. Николай Вълканов - собственик на “Минстрой холдинг”.