ПУЩАТ ВОДОПРОВОДА ОТ РУДНИК "ВЪРБА" ДО РОФ

ДО КРАЯ НА АПРИЛ

* Ако водите запазят алкалния си вид ще влязат във флотация, но ако се променят на кисели, ще се ползват само в Трошачно, обясняват флотиери

До края на април ще пуснат новия водопровод, по който ще тече водата от новия рудник "Върба" към Рудоземската обогатителна фабрика. Почти един километър са положените тръби от щолната на мината до канала на флотационната, посочи инж. Венко Димитров, който от месец по съвместителство, както се усмихват работниците му в Рудозем, се е превърнал на проектант и хидроинженер на новото водно съоръжение. 

На първия етап водата ще се ползва само в Трошачния корпус и едва в последствие към края на годината може да влезе в Мелнично, Флотация и Филтърно отделения. Причината е, че има нужда от изследване на нейните качества, които са едни сега. Но най-вероятно ще се променят когато започне добивът на руда от "Върба" след втората половина на година, предполага инж. Димитров.

И друг път сме ползвали кисели води от рудник "Димов дол", но те се оказаха отрицателни за процеса на флотация, припомни си дългогодишният началник на флотиерите. Засега Н2О тук е алкална, но йонният й състав може да се промени. Затова от сега в РОФ обясняват, че ще правят промишлени опити докато се изясни ситуацията с качествата на рудничната вода.

Начинанието не е ново за рудодобива в Родопите, оборотни води се ползват и от рудниците в Лъки, там те се утаяват в хвостохранилището и отново се връщат обратно за флотация, съпоставят инженери. Докато в Рудоземската обогатителна фабрика досега се ползва част от река Арда, но с новото начинание ще се намали потреблението й.    

Средно 60 литра в секунда през цялата година е дебитът от води, идващи от маданската мина "Върба", които на естествен ход стигат до Рудозем. И чак при щолната се налага да се вкарат в тръби със сечение ф-600, обяснява и механикът на фабриката Явор Кисимов. По-малко от стотина метра от тръбите са останали за слепване. Но и те ще се свържат от бригадата за строителство и рекултивация на "Горубсо-Мадан", която близо два месеца работи на обекта.

8 шахти сме изградили заради чупките, а и за проверка на самата вода и предотвратяване на затлачващи процеси, обясняват работниците от Мадан, които ежедневно идват тук и ще продължат да работят докато приключат обекта.

Водната мрежа на самата флотационна обаче отдавна издиша. Правена по време на строителството на самата РОФ през 1952 г., вече не е ясно по кое време и как са изпозагубени схемите й. Тръбите пък са корозирали и по тях се губи голяма част от водата. Това ще наложи да се орежат всички разклонения вляво и вдясно от помпажната станция, за да се намали самият загубите, сочат стратегията си за включване на новото съоръжение от ръководството на фабриката.

Засега в Рудозем се прави едно от най-добрите извличания на територията на България. 85% от оловото и цинка, се вадят, което е високо постижение, отчитат флотиери, в чиито ръце е  преработката на рудата от Мадан и Рудозем. И се надяват с новото начинание да се затвори промишленият цикъл на водата, а екологичният принцип за опазване на речните води да се изведе на преден план.

Лили БЛАЖЕВА

НАЙ-ГОЛЯМАТА ОЛОВНО-ЦИНКОВА ФАБРИКА НА БАЛКАНИТЕ: 110% ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА ДАВА РОФ

инж. Венко Димитров

110% средномесечно изпълнение на плана за януари и февруари дава РОФ за първите три месеца на годината. Януари и февруари бяха малко по-слаби, но през месец март наваксахме, признава шефът на фабриката инж. Венко Димитров. За първия месец на годината през 4-те отделения на флотационната са преминали 19 303 т. руда на "Горубсо-Мадан" и 8 952 т. на "Рудметал". За февруари добитите тоновете от фирмата, управлявана от инж. Сергей Атанасов са 18 230, а за март - 19 940.

Все още по капацитетни възможности фабриката в Рудозем е най-голямата на Балканите за оловно-цинкови руди. Възможностите й са за преработка на 1 млн. 600 хил. т. руда годишно, потвърждава инж. Димитров. И съпоставя, че такива добиви са постигани по време на голямото "Горубсо" преди 1989 г., в което е работели едновременно по 7-8 рудника.     

Тогава и залежите са били по-богати, доказателство е падналото в последните години сумарно съдържание на олово и цинк. Средното съдържание на олово е 2.34%, а на цинка е 2.20% за януари месец на 2013 г. За февруари и март показателите се запазват почти същите, като за последния месец от тримесечието те са: оловото има със средно съдържание 2.42%, а цинка - 2.15%. Докато само преди 7 години сумарното съдържание на цинк и олово е било около 7%.

На базата на преработените количества руда обаче още от август месец м. г. сме вече с премии, обясняват от РОФ. Единствено октомври месец миналата година е бил по-слаб.

За разлика от времето на Валентин Захариев, сега като по часовник си получаваме заплатите, обяснява и синдикалистът -бригадир Красимир Якимов.

116 човека е целият състав на фабриката заедно с мен, напомня пък директорът инж. Димитров, които е завършил специалността "Обогатяване на полезните изкопаеми" в МГУ. И е наясно с целия технологичен процес на флотацията, още повече че целият му трудов стаж е минал в обогатителната фабрика. 

Запазили сме 3-сменния режим на работа - от 6 до 14 часа е първата смяна, а последната свършва в 23 часа, обяснява инж. Димитров. И сочи, че екипът е уплътнен и максимално натоварен. За разлика от преди десетина години професията става почти изцяло мъжка, само в едно от отделенията - "Флотационно" са допуснати жени. Причината е, че в другите отделения работата е по-тежка.

Ани ЛЮБЕНОВА             

НАЙ-ДОБРИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ-ОБОГАТИТЕЛИ СА В РОФ

инж. Ирина Фьодорова, Присто Башев и Ферфат Чаушев от Рудоземската обогатителна фабрика

Най-добрите специалисти са в Рудоземската обогатителна фабрика. Без да са доктори на науките, те са професори в занаята си, не скрива хвалбите по адрес на колегите си работници гл. технолог на флотационната инж. Ирина Фьодорова докато ни развежда из светая светих на преработвателната фабрика.

За второто полугодие на годината са подменени конвейерните ленти на 6-ти, 3-ти и 4-ти въздушен конвейер в трошачно отделение, вмята шефът на фабриката инж. Венко Димитров. Ремонтиран е въженият питател. В мелнично отделение са сменени всички облицовки на мелниците и всички захранващи транспортни ленти, които водят към отделението. Във флотационно са подменени роторите и статорите. Поставени са и 2 нови въздоходувки , а във филтърното отделение се възстановява резервният сгъстител с нова мембранна помпа. Това са само част от капиталовложенията на РОФ, реди ги още инж. Димитров.

А Хайри Саитев - бригадир на трошачно ни показва подменените питатели на бункерите. Той има 34 години във фабриката, все първа категория. Пред пенсия е, но от тук не смятат да го пускат, защото добре ръководи 3-те смени от по 5 работници.

След подменените облицовки на мелниците в мелнично отделение, вече пестим реагенти и еленергия, а имаме и по-голяма производителност, обяснява още инж. Ирина Фьодорова, дошла със съпруга си тук в далечната 1986 г. веднага след завършването на Ленинградския минно-геоложки институт. И не скрива, че нейни преподаватели - все руски специалисти са строили и оборудвали фабриката през 50-те години на миналия век. Затова с гордост тя сочи и табелката, поставена в тяхна чест върху фасадата на РОФ.

И 3-мата ни бригадири на мелнично - Рамзи Моллов, Севдалин Кутузов и Красимир Караджов, са много добри специалисти, от години са във фабриката, сочи гл. технолог. Тук работи и Златко Салачков, който от 1.5 г. е оператор на мелница. 

При 4 работещи новооблицовани мелници и редовно зареждане на стоманените топки на ден производителността ни е 1440 т. руда, изчислява още инж. Фьодорова, която е била и технолог при строежа на трансграничния пътя - Рудозем-Елидже, направен преди около 3 години, но пак се е върнала във фабриката. 

От нова година концентратът от 1100 т. план ни е качен на 1200 т. заради по-големият добив на миньорите и по-високото съдържание на олово и цинк в рудата.

Като има материали лесно се работи, отбелязва  механикът Христо Башев, който по думите на инж. Фьодорова е доктор на цялото отделение и знае всяко зъбно колелце на мелничното отделение, не случайно тук е вече 30 години.  

И най-важното, че редовно си получаваме заплатите, отбелязва и мелничарят Ферхат Чаушев, който от една година е в отделението на фабриката, но общият му стаж е 36 години.

Имаме цели семейства, които дават труда си във флотацията, отбелязват от РОФ. Съпругата на Христо Хава Брахимбашева е флотиерка тук от 10 години, преди това е била в козметичната фирма "Рубела". Същото важи и за бригадира на шлосерите Реджеп Мичинов, който ремонтира флотационните машини от 15 години, а съпругата му е също тук, но е в друга смяна флотиер.

Синдикалистът Красимир Якимов, който е началник-смяна е сред най-младите. И ни показва каква нова помпа ще се инсталира до мембранните помпи във филтърно отделение, за да се възстанови първи цинков сгъстител. А колегата му Румен Кайлицки - бригадир на филтърно отделение, показва как се чистят ножовете на вакуумния барабан. И той е тук от 40 години. С приемните бункери се занимава Бинка Дерменджиева, тя е филтърджийка от 30 г.

Големи професионалисти са всички и дават добро качество и количество дори и при старият собственик, когато не ни достигаше нито техника, нито условия за работа. Благодарение на огромния опит на колегите, сме давали много добри резултати и тогава, затова казвам, че всеки от тях е доктор на своите науки, обяснява с гордост инж. Фьодорова. И отбелязва човешкия капитал, с който разполага флотационната. Не случайно на нея от години възлагат да развежда из РОФ новите работници или пък студенти от минно-геоложкия институт, за да ги запали за науката на обогатяването.

Анета ТОДОРОВА

   

РОФ В ЮЛИ СТИГА 1420 ТОНА КОНЦЕНТРАТ

350 хил.лв. влагат в облицовки на мелници, общо половин милион лева инвестират новите собственици на “Горубсо-Мадан” само в трошачно отделение

инж. Венко Димитров

1420 т. концентрат стигна Рудоземската обогатителна фабрика за изминалия месец юли. А планът е 1100 т. Причината е в налична руда на отвал, уточни шефът на фабриката инж. Венко Димитров. Средно фабриката преработва около 23 хил. т руда. От тях 18 хил. до 20 хил. т. дава “Горубсо-Мадан”, а “Рудметал” около 5 хил. т. Или за година се очаква да се преработят 276 хил. т. руда. От два месеца пък РОФ дава концентрат над плана - първия път 1150 т, а втория - 1420 т. Съотношението на оловото и цинкът е почти 50 на 50%.
За миналия месец фабриката, в която инж. Венко Димитров има навъртени 32 г. стаж, е  преработила 20 900 т. руда от “Горубсо-Мадан” и 4 хиляди т. на “Рудметал”, или общо към 25 хил.т. само от рудата на новото дружество на инж. Вълканов и инж. Добрев са добили 635 т. оловен концентрат и 787 т. цинков. Среброто се извлича от оловния концентрат в КЦМ-Пловдив, и е около 400 гр. на тон, задоволява любопитството ни фабричният началник. 
 Тук се работи на 3-сменен режим. Имаме задача да подобрим техническото състояние на мелниците - облицовките на всички в началото на април месец, се оказаха износени. Едва връзвахме двата края, с продажбата на “Горубсо-Мадан” новите собственици се нагърбиха да инвестират 350 хил.лв. само в мелничните облицовки. А в цялото мелнично отделение има нужда да вложим над половин милион - защото ще се сменят предавки, спирали и помпи, с което ще се подобри техническото състояние на самото отделение. Чак тогава фабриката ще има капацитетни възможности да преработва по 1500 т. на ден руда, докато сега гоним хиляда тона минимум, тъй като не са ни изправни мелниците, обяснява инж. Димитров.
Според разчетите до 15 септември ще приключат с облицовките. Но ще има инвестиции и в тръбопроводи, които отвеждат хвоста от багерна помпена станция до хвостохранилището, в тръбопроводи на сливни води, в трошачно отделение - има нужда от влагане в питатели.
Тук не е правен ремонт 4 години, от 2008 г. нищо не е подменяно и затова са остри нуждите от сважи пари, за да завърти успешно машинката на оптимален режим на работа, става ясно от близките планове на РОФ, в която се трудят 120 човека.