* Кристална зала с постоянна експозиция от 77 минерала ще грейне в сградата на “Горубсо”, 38 са експонатите от региона - засега, останалите са от медно-златните находища в Челопеч и Каолин
ялата експозиция в пълния й блясък ще грейне на първия етаж на неговата, ремонтирана наскоро сграда в центъра на града.
Изложбата е вече факт, само че е експонирана временно в Археологическия музей в Созопол, където това лято отвори врати по време на Международната среща на Балканския научен комитет към Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. Организацията на 77-те експонати е дело на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, черноморската община и минните дружества: “Горубсо-Златоград” АД, “Каолин” АД и “Челопеч майнинг” ЕАД. Тези фирми са предоставили редките кристални и минерални образци, събирани от различни находища на подземни богатства в България.
38 от експонатите, т.е. по-голямата част от цялата колекция, са предоставени от златоградската фирма, управлявана от Ружа Бодурова. Историята на нейната сбирка е твърде интересна, както я разказва самата изпълнителна директорка на “Горубсо-Златоград”. При едно нейно посещение в Националния музей “Земята и хората” в столицата, пред учудения й поглед се разкрили безценните богатства на българските планини под формата на кристали. Какво било нейното учудване, когато разчела табелките - цялата зала на първия етаж била покрита с друзи от нейния град. А любезните уредници дори й обяснили как са се снабдили с тях - от черния пазар, на който се продават кристалите от рудниците, включително и тези от Родопите.
В действителност най-ценните експонати, постъпили във фонд Минерали на България през 2009-2010 г. са от Среднородопския край, както сочат от националния музей. Става дума за друза от субпаралелни срастъци на галенит от маданското находище Крушев дол, която е дарение. Калцитът пък е щок от ромбоедри и друза от остроромбоедричен калцит на златоградското находище Гюдюрска, което е също дарение, само че от Георги Бозуков. Има дори калцит от разтворени кристали от девинското село Михалково, дарение от Минно-геоложкия университет. Сред откупките пък е друза от плочест барит и кварц, от златоградското находище Андроу, както и друза от кварц и псевдоморфоза от кварц по папиршпат от находище Крушев дол, както твърдят от “Земята и хората”.
Впечатлена от красотите, побрани в националния музей в столицата, Ружа Бодурова решава, че ще издирва кристали. И слага началото на златоградската колекция. И за три години един по един придобива красивите късове, дадени й от работниците в “Горубсо”.
Най-ценните ни експонати са от рядкото находище на манганенкалцит в рудник Андроу, вмята икономистката, която поради дългогодишната си работа в рудодобивната фирма е наясно със спецификата на подземните богатства. Освен в Златоград, такова находище има още едно-две в цял свят.
По принцип красивите късове кварц (силициевият двуоксид) пречат на рудодобива. Натрошават се заедно с рудата и дълго време учените се блъскат, за да намерят реагенти, които да го остранят, за да може полученият оловно-цинков концентрат да е чист, издават постигнатите преди години тънкости при добива в града на Дельо войвода.
Стойността на кристалите от оловно-цинковите находища в Смолянско оценят и специалистите на МГУ “Св. Иван Рилски”, които сочат, че акцентът на експозицията “Минералните богатства на България” в Созопол са неповторимите природни творения - кристални друзи от сфалерит, галенит, кварц, пирит и калцит.
Галенитът, пиритът, кварцът и халкопиритът са от рудник “Градище” край Златоград, калцитът е от рудник “9-ти септември”, а галенитът, родохрозитът и кварцът - са от рудник “Бориева”. Маданските късове са дарени от семейството на покойния инж. Стефан Иванов Бочев, дългогодишен минен специалист, главен директор по рудодобива в някогашното Минно-обогатително предприятие “Горубсо”. Те идват непосредствено преди златоградската колекция да напусне града и да замине за морето.
Обади ми се съпругата на инж. Бочев и обяви, че в негова памет би искала да ни ги предостави, разказа Ружа Бодурова.
Експозицията съдържа и колекция Медно-златна руда от находище Челопеч. 16-те експоната са от едно от най-големите медно-златни находища в Европа, разработвано от “Челопеч-Майнинг”, дъщерно на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Инк.
Колекцията пък на “Каолин” съдържа 28 минерала, красиви образци от турмалин, жилен аметист, опал, рутил, гранат и мн. други. Тя съдържа и крайния продукт, който компанията произвежда и посетителите на изложбата могат по нея да проследят пътя на бялото злато - каолина, в България - от находището до потребителя.
Пълната експозиция ще остане в Созопол до 12-16 юни 2013 г., когато там ще се проведе ХV Юбилеен Балкански конгрес по преработка на минерални суровини. И едва тогава ще дойде в Златоград, отбелязва изпълнителният директор на “Горубсо-Златоград”. И стяга залата за експозицията, още повече че цялата ще дойде в пограничния за Родопите край.
В нея гостите на града, ще видят интересни и ценни находки, още повече че не само местната, но и другите две сбирки ни се предоставят, отбелязва Ружа Бодурова. Става дума за късовете от медно-златните находища и каолиновата колекция. Така гостите на Златоград ще имат възможност още от пътя да надникнат направо в новия музей, разкрит със съдействието на инж. Николай Вълканов.
Изложбата е вече факт, само че е експонирана временно в Археологическия музей в Созопол, където това лято отвори врати по време на Международната среща на Балканския научен комитет към Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. Организацията на 77-те експонати е дело на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, черноморската община и минните дружества: “Горубсо-Златоград” АД, “Каолин” АД и “Челопеч майнинг” ЕАД. Тези фирми са предоставили редките кристални и минерални образци, събирани от различни находища на подземни богатства в България.
38 от експонатите, т.е. по-голямата част от цялата колекция, са предоставени от златоградската фирма, управлявана от Ружа Бодурова. Историята на нейната сбирка е твърде интересна, както я разказва самата изпълнителна директорка на “Горубсо-Златоград”. При едно нейно посещение в Националния музей “Земята и хората” в столицата, пред учудения й поглед се разкрили безценните богатства на българските планини под формата на кристали. Какво било нейното учудване, когато разчела табелките - цялата зала на първия етаж била покрита с друзи от нейния град. А любезните уредници дори й обяснили как са се снабдили с тях - от черния пазар, на който се продават кристалите от рудниците, включително и тези от Родопите.
В действителност най-ценните експонати, постъпили във фонд Минерали на България през 2009-2010 г. са от Среднородопския край, както сочат от националния музей. Става дума за друза от субпаралелни срастъци на галенит от маданското находище Крушев дол, която е дарение. Калцитът пък е щок от ромбоедри и друза от остроромбоедричен калцит на златоградското находище Гюдюрска, което е също дарение, само че от Георги Бозуков. Има дори калцит от разтворени кристали от девинското село Михалково, дарение от Минно-геоложкия университет. Сред откупките пък е друза от плочест барит и кварц, от златоградското находище Андроу, както и друза от кварц и псевдоморфоза от кварц по папиршпат от находище Крушев дол, както твърдят от “Земята и хората”.
Впечатлена от красотите, побрани в националния музей в столицата, Ружа Бодурова решава, че ще издирва кристали. И слага началото на златоградската колекция. И за три години един по един придобива красивите късове, дадени й от работниците в “Горубсо”.
Най-ценните ни експонати са от рядкото находище на манганенкалцит в рудник Андроу, вмята икономистката, която поради дългогодишната си работа в рудодобивната фирма е наясно със спецификата на подземните богатства. Освен в Златоград, такова находище има още едно-две в цял свят.
По принцип красивите късове кварц (силициевият двуоксид) пречат на рудодобива. Натрошават се заедно с рудата и дълго време учените се блъскат, за да намерят реагенти, които да го остранят, за да може полученият оловно-цинков концентрат да е чист, издават постигнатите преди години тънкости при добива в града на Дельо войвода.
Стойността на кристалите от оловно-цинковите находища в Смолянско оценят и специалистите на МГУ “Св. Иван Рилски”, които сочат, че акцентът на експозицията “Минералните богатства на България” в Созопол са неповторимите природни творения - кристални друзи от сфалерит, галенит, кварц, пирит и калцит.
Галенитът, пиритът, кварцът и халкопиритът са от рудник “Градище” край Златоград, калцитът е от рудник “9-ти септември”, а галенитът, родохрозитът и кварцът - са от рудник “Бориева”. Маданските късове са дарени от семейството на покойния инж. Стефан Иванов Бочев, дългогодишен минен специалист, главен директор по рудодобива в някогашното Минно-обогатително предприятие “Горубсо”. Те идват непосредствено преди златоградската колекция да напусне града и да замине за морето.
Обади ми се съпругата на инж. Бочев и обяви, че в негова памет би искала да ни ги предостави, разказа Ружа Бодурова.
Експозицията съдържа и колекция Медно-златна руда от находище Челопеч. 16-те експоната са от едно от най-големите медно-златни находища в Европа, разработвано от “Челопеч-Майнинг”, дъщерно на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Инк.
Колекцията пък на “Каолин” съдържа 28 минерала, красиви образци от турмалин, жилен аметист, опал, рутил, гранат и мн. други. Тя съдържа и крайния продукт, който компанията произвежда и посетителите на изложбата могат по нея да проследят пътя на бялото злато - каолина, в България - от находището до потребителя.
Пълната експозиция ще остане в Созопол до 12-16 юни 2013 г., когато там ще се проведе ХV Юбилеен Балкански конгрес по преработка на минерални суровини. И едва тогава ще дойде в Златоград, отбелязва изпълнителният директор на “Горубсо-Златоград”. И стяга залата за експозицията, още повече че цялата ще дойде в пограничния за Родопите край.
В нея гостите на града, ще видят интересни и ценни находки, още повече че не само местната, но и другите две сбирки ни се предоставят, отбелязва Ружа Бодурова. Става дума за късовете от медно-златните находища и каолиновата колекция. Така гостите на Златоград ще имат възможност още от пътя да надникнат направо в новия музей, разкрит със съдействието на инж. Николай Вълканов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар