ДЪРЖАВАТА Е ГЛАВНИЯТ БОРЧЛИЯ, МИНИСТЪР ДЯНКОВ КРИЕ...

* Бягането от отговор също е ... отговор 

* Огромен вътрешен дълг, пораснал е с над 2 милиарда лева...

Симеон Дянков и
Николай Мелемов

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков скри истината за вътрешния дълг в България в момента и колко процента от него е дългът на държавата към разните фирми и институции. А крие, защото въпросът му е неудобен. И не защото не знае отговора - той много добре му е известен, не и защото е някаква държавна, военна или пък атомна тайна, а защото не иска да признае, че в случая държавата е главният борчлия т.е. ... той самият, като финансист № 1, който борави с парите на републиката...

При визитата си в Смолян в понеделник, министър Дянков даде бърз брифинг пред кабинета на кмета Николай Мелемов. Отговори на канонада от журналистически въпроси и ... изопачи един. Смени му глаголната форма, с което го измени по същество. После го напъди. Ето питането:
- Господин министър, имате ли информация колко е вътрешният дълг в България в момента и колко процента от него е дългът на държавата?
- Имаме много точни сметки, държавата в момента държи ... - почна отговора си вицепремиерът.
- Не “държи”, г-н Министър, а колко дължи? - коригира го журналистът.
- Държавата в момента държи... - продължи да “държи” на своя си глагол министър Дянков.
- Не “държи”, а дължи, господин министър - пак уточнява упоритият вестникар. Защото по същество разликата между глаголите “дължи” и “държи” е огромна. След което последва:
- Следващият въпрос... - обърна се финансистът към другите журналисти. КОЕТО МЪЛЧАНИЕ ОБАЧЕ СЪЩО Е ОТГОВОР, но това едва ли му е известно на г-н Дянков...
Защо вицепремиерът изопачава и после отклонява въпроса, е питането. Ами защото вътрешният ни дълг вече е над 7.5 милиарда евро. Като само за последните 3 г. и 4 месеца, откакто парите ги управлява Дянков, борчът е пораснал с нови 2.2 милиарда лева /!/, според някои скромни в изчисленията си финансисти. А според други, вътрешният дълг е нараснал с 2.5 милиарда лева, като с около 100 000 лева са увеличени само лихвите за последната година, които държавата ще плаща за борчовете си.
В този куп от цифри трябва да се каже, че “нескромните” финансови изчисления сочат, че държавата дължи на фирми, институции, организации и пр. над 60 процента от целия вътрешен дълг, което Дянков премълча. А според “скромните” сметки, неплатените държавни задължения към различните строителни, производствени и други фирми /ВМЗ, БДЖ, АМ”Т”, АМ”М”, разни заводи и т.н./ сега вече е 350-400 милиона лева. Но така или иначе държавата е главният длъжник. А каква е истината - само министър Дянков може да каже. Ама той мълчи. И отклонява въпроса, за да не каже нищо. С което потвърждава обаче ширещите се песимистични приказки и слухове, някои идващи дори и от българския парламент...
А има защо да мълчи и да крие истината министър Симеон Дянков. Защото заради дългът, натрупан от държавата, няма пари за Коледни надбавки, за увеличение пенсиите на хората от третата възраст, за увеличение на заплатите, за училищата и образованието, за здравеопазването и болниците, за какво ли още не. Няма пари, защото финансовата политика, която той определя и провежда, не е добра. А според финансисти е направо лоша. И дори вредна. Държавата не си плаща борчовете на фирми, организации и т.н., те пък не плащат надолу по веригата на своите контрагенти, кредитори, трудова сила и пр., никой никому не плаща. И в резултат много от тях безславно фалират. А стандартът ни е нисък, доходите - като в Афганистан никакви, беднеем всички.
Затова мълчи господин Симеон Дянков. Който преди 3.4 години всегласно, а после и още неведнъж обяви, че има програма за излизане от кризата. И ще ни извади от нея. Дори сочеше и конкретни срокове! А в действителност каква стана тя?
Докога ще мълчиш за вътрешния дълг, господин министър? Докато пак отлетиш за Америка ли, а?
Георги УЗУНОВ

ДВЕ ПОВЕСТВОВАНИЯ ОТ 1-ВО ЛИЦЕ - ПРИЗНАНИЯ ОТ ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ НА ЕВРОПА

* Мащеха ли е държавата и кога шведите влязоха в комунизма 

* За хляба, билетчето за рейса, дървата и лекарствата...

Атанас Френкев

Кръводарител №1 на България, удостоен с това звание през 2005 г. от БЧК Атанас Френкев, трудно се движи по улиците на Смолян. Но сърцето му, тласкало кръв, за да спаси стотици животи, продължава да тупти будно и да се вълнува от настоящето, което живеят неговите връстници, а и съграждани.
Обидно ми е, че искам да направя най-страшното признание - съжалявам, че само аз съм, останал единствено жив от онези, с които извоювахме окръга, разказва с болка 82-годишният мъж, който и сега е грамада, но душата му е наранена.
По-добре да не бяхме го правили. Когато обявиха, че ще помагат за заселването на Странджа Сакар, които нямаха окръг, на пристигналите там им дадоха по 6000 лв. Купиха си хората по една Лада за 4 хил.лв., похарчиха парите и си се върнаха само след няколко години по родните си места. Това се случи с идеята за оживяването на планината там. Но и тук, в Смолян, сега не виждам никаква перспектива, никаква заинтересованост. Когато беше кмет Дора Василева, вечерно време се срещаше след работа с хората по квартали - да чуе болките и болежките им. А сега възрастните хора умират от мизерия и абсолютна самота. Никой на никого не обръща никакво внимание. Не е достойно. И падението има някакви граници, а ние, родопчани, не бива да оставаме в безчовечност, реди мъжът, чиито портрет стои от десетилетия в централата на БЧК в Женева, като образец за безкористна служба в името на хората, а днес е забравен в града си. Това пък напомня за него съгражданинът му от кв. Райково - художникът Марко Стойчев.
В Атина, на площад Омония, има един хотел “Ел Греко” - там продават всички вестници на България, но няма регионалните. Аз им пращам понякога от вашия вестник. И знаете ли как се интересуват и с радост го четат. Имаме повече от хилядя родопчани там, които се трудят и живеят. И се вълнуват от живота у нас, драго им е да четат за Родопите, но тук все по-тежко се живее, обяснява пенсионерът.
(от стр.1) Аз съм работил 43 години, това е непрекъснат трудов стаж, пенсията ми беше 250 лв., намалиха я по време на управлението на Иван Костов на 100 лв. Сега отново е 250 лв. На жена ми пък сега й увеличиха пенсията с 1.30 лв. - 145 лв. взема вече. Така живеят и много от моите съкварталци, обяснява още Френкев. Нашите управници права връзка имат - какво да кажат на народа - нали се сещаш, но обратната, я нямат никаква. Все още вярвам, че ако разберат, че съм стигнал до такова състояние - да отричам настоящето, нещо ще ги стресне. Аз съм работил за тази държава години наред - за спортните й обекти, които сега се съсипват, за спасяването на човешки животи, но това сега не го виждам.
Имам друга психология - на 18 години, за първи път като легнах на военното легло да дам кръв - тогава беше пряко преливане и като видях, един безжизнен човек как поруменя и благодари. Дадох клетва цял живот да давам кръв. Няма да пия, няма да пуша, за да съм полезен за спасяването на други. И накрая вече няма кой да го спомене това. Не ми трябва изява, а да има млади хора, които да поемат този пример и да помагат на другите. Вижте Словения, Испания, където кръводаряването е абсолютно безплатно. Възражда се в другите страни, а у нас защо го няма? - пита риторично смолянчанинът. Който наистина е уникален - над 250 пъти е дал кръв за 41 година, за първи път се разписва в дневника за кръводарителство през 1948 г., а за последно - през 1990 г. За литрите, източени от организма си, не е взел и една стотинка, но не това му е болката. А липсата на уважение и мизерията, която му е отредила в заника на дните му, съдбата. Той не го изрича, но е повече от ясно.
За моя златен орден, с който ме наградиха - за Гражданска доблест и заслуга, бяха решили да дават 800 лв., но ги спряха. Вероятно и това повлия - като бях в София, не се разбрахме с председателя на Народното събрание, който ме агитираше за НДСВ. А аз му казах, че с политика не искам да се занимавам. Тогава на срещата присъства акад. Ищван от Унгария, който се досети за разговора. И казва, дай да те предложим за книгата на Гинес като най-голям кръводарител. Ще получиш някой лев, като те гледам колко скромно си облечен - с анцунг, явно сте бедни и скромни хора. Отговорих му с една поговорка: “Скромността краси човека”, но той настоя - и години да минат, пак да му се обадя. И сега ми се ще да го направя, защото понякога сметката не ми излиза - 20 лв. остават за храна, като си разплатя лекарствата, които винаги са над 120 лв. Падам по улиците, не знам как трябва да се опитвам да ходя. Проф. Василева ми препоръчва настъргани моркови и магданоз с малко зехтин да ям, вместо лекарството медрин, за да не ми се вие свят. И псориазисът, който ми се появи от ядове, и той иска лекарства, вмята за настоящите си болежки мъжът, който е спасявал чужди животи, но сега не вижда помощ отникъде. Само в спомените на маданския гинеколог д-р Карапетков, Френкев е дал за 3 дни последователно общо 1.5 литра кръв. Нещо недопустимо в медицината, но човекът е искал да спаси родилка, което и става. Годината е 1959.
Като слязох от връх Елбрус през август 1975 г., в музея на Николай Островски прочетох: “Живей и тогава, когато е непоносимо да се живее”, връща се назад в годините Френкев, за да ни каже, колко горчилка се е насъбрала в душата му.
Билетчето за пенсионери от 30 ст. за градския рейс е вече 60 ст. От село Дорково до Велинград е 10 км. - там пенсионерите без карти плащат 50 ст., а ние с карти тук плащаме по 60 ст. Там с намалението възрастните дават само по 30 ст., съпоставя родопчанинът. И пита как Община Смолян упражнява правата си във фирмата с общинско участие “Рожен експрес” и защитава социалната политка на гражданите си. Вие знаете ли, пенсионери вървят пеш между кварталите, за да идат до “Лидъл” и да си купят от евтиния хляб - от 60 ст., докаран от Асеновград. Пеш и то в жегите, защото няма как да дадат 60 ст. за билетче и още толкова за хляб, става им 1.20 и няма нужда да пазаруват от там. за да си вземат.
Съвсем друга картина пък ни рисуват негови съвременници - 84-годишните Емилия и д-р Никола Шишманови, извадили късмета да заминат през далечната 1968 г. за Швеция. Д-р Никола Шишманов или Кольо, както му казват в Славеино приятелите, е племенник на видния български и европейски клиницист проф. д-р Константин Чилов - също безсребърник приживе.
Много социална държава е Швеция, там при преглед плащаш 300 крони, които се равняват на 30 евро. Ако ти се струпат 3 посещения едно след друго и си платил вече 900 крони, оттам насетне до същата дата на следващата година всички твои прегледи в болница са безплатни, обяснява д-р Никола Шишманов. Същото важи и за лекарствата - ако надхвърлиш за година 1800 крони, всичко останало се поема от държавата. Т.е. съвременните труднолечими болести - като онкозаболяванията, не струват нищо на пациента. При оставане в болница пък се плащат само 80 крони, всичко останало се поема отново от управата. Същото важи и за операциите. Докато у нас се сещате, че има хора, които си продават къщите и апартаментите и пак не могат да съберат пари за операция или пък да си купуват лекарствата. Къде е тогава държавата ни и онези здравни осигуровки, които й плащаме като индулгенция и които не ни дават нищо, след като доплащаме и за хирургия и за илачи. А докторите ни признават, че заради липса на апаратура пробиват стави с бормашина - като в "Пирогов". А пък от пациента искат по 6 хил.лв. да си плати импланта, който ще му сложат. Ако няма пари, няма операция.
Нагледен пример за грижата на държавата към човека в Швеция е съпругата на д-р Шишманов Емилия, която е рентгенов лаборант, но е претърпяла скалпелът да играе по тялото й многократно. И все за добро. За потвръждение сама казва, че е жива благодарение на лекарската грижа. И на възможностите на съвременната медицина, прилагана в държавата, в която вече живеят 44 години, след като съпругът й печели конкурс в Гьотеборг. Съдбата се намесва на няколко пъти, за да я запази. И както сама признава, е щастлив човек, въпреки че заради облъчване от рентгена, с който работи в софийска болница още през 1961 г., се разболява от лъчева болест и само диагнозата на д-р Малеев и последвалата операция в Прага за присаждане на костен мозък, я връщат от оня свят.
Нямахме тогава защитни облекла, лекарите все ме караха да държа болните деца, че майките им не знаели как, така съм поела огромните дози облъчване, връща се назад във времето Еми, както я наричат близките й. Именно тяхната обич я крепи срещу онова, което й сервира животът.
В Швеция пък е оперирана е от рак. Днес ми откриват диагнозата, на другия ден веднага ме оперираха, няма губене на време, което при карцинома е много важно, напомня със слънчева усмивка жената,която въпреки годините не е загубила нито грам от елегантността нито в дрехите, нито в обноските. В последните години пък се налага да й подменят ставите и на двата крака. За всички хирургични намеси е плащала символично. Протезите, с които ходи и на двата крака, са й сложени само преди няколко месеца. Нищо обаче не е платила за тях, макар че те са американски и струват от порядъка на 20 000-30 000 крони. Напротив, освен тях, тя е получила и специални фунии, с които да си обува чорапогащника, бастун и възглавнички на които да се подпира, докато се възстанови, също съвсем безплатно. А от общината са поели да направят платформа-асансьор до къщата й, тъй като няма да може да качва 50-те стълби до дома си. Това им струва четвърт милион крони, но е социална политика и се прави за всеки, обяснява Шишманов, който е кардиолог. Той се е пенсионирал през 1993 г., но продължил да работи още в частния си кабинет.
Преди ни управляваха социалисти, а сега са десни, но социалната политика е запазена. Придобивките си ги имаме, независимо кой ще дойде на власт. От тях дори се ползват и чужденците, които нямат осигуровки. Ако изпаднат в лошо здравословно състояние, няма да бъдат оставени да умрат, обществото се застъпва за тях. И те също се оперират или лекуват при същите условия като нас, сочи дългогодишният лекар по клинична функциология от университета в Гьотеборг. И с гордост обяснава, че в неговата клиника още през 1972 г. ползват ехограф, който е шведски патент. Там вече се правят едновременно по 6 трансплантации на един организъм и те завършват успешно. Вече познава двама такива пациенти, на които има подменено сърце, черен дроб, два бъбрека и т.н. И това се прави отпреди 10 години, затова се учудва, че у нас чернодробните трансплантации са кът, а успешните още по-малко.
Данъците ни са пропорционални на заплащането, дори пенсиите имат данъци - моите са 38% от пенсията, но пък имаме много добри социални придобивки, за разлика от България, съпоставя медикът, който всяко лято си идва на почивка в родното Славеино.
Нашите депутати нямат коли, за парламента не се купуват возила, всеки си пътува с каквото може - с велосипед, личната кола или трамвая, обяснява той. В същото време всеки влязъл във властта министър няма право да има акции в която и да е фирма - веднага ги продава, за да няма съмнения, че лобира за нея. Те нямат право и на фирми, докато при вас чувам, че не е така, съпоставя още Шишманов. И също е учуден, че за неговите връстници из Славеино токът става лукс. Възрастни хора цепят дърва и складират за зимата, без да им е възможно да се отопляват на ток, заради високата му цена. Това при нас не е така, реди още мъжът, който се опитал поне да помогне на комшията си, като му купил цепачна машина от Швеция и му я докарал със случаен камион, превозващ тикви-цигулки за Швеция.
Мъчно ми е за това, което виждам тук, в Смолянската МБАЛ колегите кардиолози са на ниво, но вижте какви са условията в стаите. Колко нагъсто са поставени леглата, ами как изглежда тоалетната? Като дойде чужденец от Пампорово, ще иска веднага да замине за Пловдив на лечение, макар че и тук могат да го лекуват адекватно. Причината е, че ще подцени вашите специалисти, ще си помисли, че лекарите са на нивото на стаите, вметна Шишманов, който миналата година е имал сърдечни болежки и заради тях влязал в областното здравно заведение. Медицинската професия, на която са се отдали той и съпругата му още като 24 годишни, сега е продължена от дъщеря им Калина, която е зъболекарка и от 22-годишната внучка Никол, която пък учи за мед-сестра. Болките им като българи обаче са, че България има да извърви безкрайно дълъг път до социалната политика на Швеция. Държавата, чиито граждани получават всички тези “комунистически” продобивки само заради 4-те цифри накрая на ЕГН-то им. А на нас в България още не сме чули нещо да са ни донесли същите последни 4 цифри. Затова пък отчаянието на Атанас Френкев ни напомня много силно на оня хъш, който мете канцеларията с единствената си ръка, за да се прехранва. И заради когото Вазов в "Немили-недраги" възкликва: “Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин”.
А двата паралелни свята, в които ние и шведите живеем, са уж в една Европа. Членове сме и ние на ЕС, но животът все по-често ни навява мислите на Смирненски: "Два свята - единият е излишен"...
Анета ТОДОРОВА

ЕКСПРЕМИЕРЪТ ЖАН ВИДЕНОВ: КОЙТО НЕ УЧАСТВА В ОБЩОТО ГРАБЕНЕ, ГО ОТСТРАНЯВАТ

16 ГОДИНИ СЛЕД ВЛАСТТА

* Не простиха на никого, който не уважи списъка да разпределя националното богатство, то се държи от 10 хиляди души у нас, категоричен е бившият политик и настоящ преподавател, той с гордост сочи, че сам си е поставил границата, която не бива да прекрачва

 * Партиите се дискредитираха от безпринципния коалиционен модел, не че България не може да се управлява коалиционно, коментира експертът

- Г-н Виденов, има ли криза в политическия живот на България в момента и на какво е?
- Кризата е на партийния модел за реализиране на демокрация от европейски тип. 22 -годишният преход силно амортизира партиите. И на следващите избори те пак ще получат удар от избирателите. За зла участ. Единствено - поне аз така мисля, партийният модел за демокрация е добър и възможен за нашите балкански реалности. Той трябва да се възстанови. Но подобна перспектива в близко бъдеще не се очертава. И в по-дълбочинен план - в криза е мотивацията на хората да участват в промените. Мотивацията, свързана с непосредствено подобряване на жизнения стандарт, с която ги залъгаха в края на 80-те години. Тя донесе тотално разочарование от прехода. Действително други задачи трябва да се поставят, а не всеки поотделно да се спасява.
-Кризата всички партии ли обхваща или само старите?
-Повечето партии не са партии в истинския смисъл на думата, за разлика от старите. Имаме организации от лидерски тип, които в последните 10 г. управляват партийния живот и задвижват механизмите в България. Такова нещо беше НДСВ, такова бе създадено и такова ще загине ДПС. Такъв е и с ГЕРБ. Това са лидерски формации, техният политически живот се дължи единствено и илюстрира кризата на партиите.
-Но в момента ГЕРБ управлява и е властта.
-Е, ще останат известно време, защото партиите няма какво да противопоставят.
-Известно време?! Колко? ДПС участва във властта при 3 правителства.
-Докато силна партия не им се противопостави с отговорна власт, на която е ядро. И която да убеди хората. Партиите се дискредитираха най-вече заради безпринципния коалиционен модел, който реализираха. Не че не може да се управлява България от коалиционно правителство.
Напротив, тъкмо коалиционно трябва да се управлява. Но по никой начин на безпринципна основа - 3-5-8, която предлагаха да стане 3-5-8-16-24 или нещо подобно. Българинът иска на лидерските партии да се противопостави силна, отговорна, държаща на принципите организация, каквато в момента няма.
-А до идващите избори ще се роди ли?
-Не.
-Има ли някой потенциала да задвижи този процес -личност или ядро от партия?
- Това може да се очаква само от традиционната левица, защото столетната БСП затова е в българския политически живот, за да показва партийната традиция и потенциала й извън българската демокрация. Това може да се роди и в средите на десницата, антикомунистическата, защото тази традиция е също много стара у нас.
- Коя е десницата обаче? 
- Там е работата, че лидерските препирни нанесоха своите невъзвратими щети и тук. Без съмнение партиите трябва да се концентрират и върху отделните социални и професионални групи, защото имат право на партийно представителство в българиския политически живот. Само че им го подмениха с политически слугинаж, който те с удоволствие купуват.
- Има ли в момента реална опозиция на властта в България?
- Формално - да. Достатъчно много партии в парламента, извън парламента, да не говорим за личности кроят всички свои планове с очакването да се срути сегашната властова гарнитура. Това е формално погледнато опозиционност. Но на практика - няма, защото власт не се сменя с предложения за вакуум, който обещаваш да запълниш. Но това хората няма да го купят - казано по-американски. Мъгляви коалиционни обещания, ангажименти за измъкване от някакъв крах, който предстоял, хората не желаят да слушат това. Затова и истинска опозиционност, която е готова от сега видно да смени управляващите на следващите избори, няма.
-Какъв път очаква България, ако се запази това статукво?
-Абсолютно средно европейски.
-Средно европейски, при условията, които съществуват в момента у нас?
- Да, което не значи много добри неща. В икономически план сме малко по-добре от една средна европейска страна, член на Евросъюза.
-По кое сме по-добре?
-По устойчивост на икономиката.
-При 22% официална безработица за Смолянски регион, но и в цяла България, картината не е по-различна. При 145 лв. минимална пенсия и 290 лв. минимална заплата, да не изреждам другите екстри от обикновения ни живот, това европейска държава ли е?
- Не ме оставихте - много лоша перспектива чака Европа. Тя няма лесно и бързо да излезе от кризата, в която изпадна.
- Но на Запад стандартът на живот е много по-висок.
-Но и падането е по-болезнено. А ние си стоим на мястото, от което падане надолу няма. И в това отношение не ни чакат неприятностите, които предстоят поне на 50% от страните в ЕС. Гърция е само първата птичка, сигурно подобно нещо ще стане и в Испания, и в Унгария, и във Франция.
- На бунтове, на раздвижване или на какво?
- На социални спадове. Крахове от жизнения стандарт, който ние познаваме от края на 60-те години. Вероятно на нас ще ни се размине, защото сме толкова назад на опашката, че няма повече на къде да падаме. Но европейската перспектива има плюсове, добри страни и гаранции, свързани с мястото в световните дела и ролята в един цивилизационен световния процес, в който заедно участваме. Да не правим грешката от началото на прехода, когато си мислехме, че всичко е свързано с оправянето на битовото ни положение и дереджето ни като жизнен стандарт. Не е това основният смисъл на участието ни в европейската интеграция. Ние участваме в нея главно, за да бъдем в политическия център на света.
- Не бяхте ли употребен от вашата партия в най-тежките години на прехода. И после Ви забравиха?
-Не, защото знаех какви са очакванията и интересите, които БСП на времето би трябвало да обслужи. Знаех как да им противодействам и каква черта няма да премина.
- Границата, която сте си сложили сам?
- Да. И няма как да се чувствам измамен и употребен, защото през цялото време си знаех, че от БСП се очаква да разпредели създаденото за четиридесет и няколко години в интерес на хора по списък. И те не простиха никому преди мен и след мен, който не уважи списъка.
-Колко беше голям той?
-Почти се реализира 1 към 1. Десетина хиляди семейства, които държат и днес 80% от националното богатство в ръцете си.
- Тези семейства останаха ли верни на партията по някакъв начин или минаха другаде?
- Партията остана вярна на тях, защото те не простиха на никой, който се опита да им противодейства.
- Но критиките за кризата тогава се стовариха върху вас?
- Хората имат пълното основание да негодуват, мразят, и критикуват управляващите, след като им се срути жизненият стандарт в края на 90-те години. А недоволството на тия, които подклаждат приказките за вините на предишното правителство, не само моето, а и на останалите правителства, винаги е произтичало от това, че тези правителства не са им слугували както трябва. Трябва да свикнем да разграничаваме от какво са недоволни хората. Не им се сбъднаха мечтите за благоденствие, а недоволството на онези, които в момента не се чувстват достатъчно богати и властни, е от съвсем друг тип. Винаги недоволството на вторите подклажда недоволството на първите - това е положението в България. Валентин Захариев е сърдит на всички правителства затова, че му фалира ОЦК-Кърджали. А то е, защото е напълно некадърен.
- Но той удари 6-ицата от тотото. Платиха му се огромни пари за “Горубсо”. Ако беше фалирал, щеше да иде в небитието без парите, които получи от продажбата на акциите си.
- Много по-голям джакпот имаше от “Кремиковци”, стана мултимилионер. Провалил се е, но няма да признае, дори на ешефода да иде.
- Той беше ли във вашия списък? Имаше ли го по онова време?
- Обществена тайна е, че някакви изнесени от българското разузнаване пари му бяха дадени, за да участва в приватизацията. Той продължи агонията на “Кремиковци” с няколко години.
- Но на гърба на държавата, която му наля свежа парична помощ.
- Дадоха му и други шансове - да не плаща данъци, милионите му се удвоиха...
- Как живее сега един Жан Виденов, 16 години след властта?
- Доста по-добре. Тази отговорнсот е тежка. Знанието за нравите български е доста натъжаващо и състарява. Чувството, че се самосъсипваме като държава и ако се поддаде, човек може да се отчая съвсем. Но когато тези теми не са на дневен ред, всичко е наред.
- А какво Ви крепи?
- Младите поколения, с които общувам в момента.
- Като преподавател?
- Да. И с надеждата, че те няма да повторят същите грешки и престъпления, слава богу, които нашето поколение допусна.
- Сочат името Ви, че сте сред малкото, които не са консумирали властта за лична облага. Ласкае ли Ви такава оценка?
- Не. Много хора са такива в българската политика. Премиер и президент трудно се отписват от историята и затова сме малко хората, за които така се говори. Тази тенденция обаче показва, че който не участва в общото грабене, рано или късно го отстраняват.
- От властта?
- Но не сме един и двама тези хора за последните 20 години. Властта в някои ведомства е много по-голяма от премиерската. А в епохата на мораториума върху външния дълг и плаващ курс на лева, знате ли какви са възможностите на БНБ?
- Говорим за Иван Искров ли или за по-рано?
- Никой не помни имената на тези хора, които са се награбили, нито на онези, които са им противодействали.
- Защото малко се знае по въпроса. За разлика от много Ваши колеги във високите етажи на политиката, които светкавично защитиха доцентури и професури, Вас това не Ви ли блазни?
- Обичам преподавателската кариера, а не научната и академичната, която изисква професури. Но ако е нужно за преподаването, ще мина и аз по този път. Но това не ме блазни. И ако човек носи тези титли без покритие, стават смешни.
-А партийната работа...
- Оставил съм я през 1999 г. след местните избори. 2000 г., казах тогава на един конгрес, че не може да предлагаш на страната си власт чрез обединение със съмнителни хора и организации. Предлагаха ни - ще влезем във властта с този, ще влезем скрито с онзи... И какъв е резултатът от това: 3-5-8, синоним на грабеж. От БСП се очакваше да се противопостави на ДПС и всичко, което тази партия олицетворява, а тя стана зависима от ДПС. Очаквах противопоставяне на крайните прояви на български капитализъм, а тя тръгна да му изпълнява поръчките. Очаквах да удържи на историческата истина по отношение на царистите и онези, които се опитват да управляват страната отвън, а те се хванаха с царя и неговите юпита.
- Във властта няма принципи.
- Определено. И това след 1997 г. е “заслугата” на Гошо Първанов, а аз с такава партия не мога да имам нищо общо.
- Не сте член?
- Отдавна - имаме големи разминавания с БСП по отношение на властта и как трябва да се управлява България. Повече съм склонен да повярвам на друга партия, отколкото на БСП. Излезе Доган на един конгрес да каже, че е простил на БСП, защото трябвало да си свършат работата. А каква излезе тази работа - да направят президент Първанов - това хубаво, но БСП излезе виновна за най-големия грабеж в историята в съзнанието на българина. Питайте 100 човека на улицата - кога най-много се е крало - при Иван Костов или при тройната коалиция и ще получите отговори фифти - фифти. Така ли е?
- Май, по времето на Иван Костов най-много се е подарявало и са се раздавали предприятия. Охранява ли държавата интересите си, след като губи най-големия си потенциал, младите изтичат навън? Каква държава ни чака след 20-30 години, след като докторите и медсестрите ни бягат в чужбина, вече внасяме инженери, ще чакаме доктори-индийци? Ако се запази тази тенденция, ще я има ли държавата България?
- Това е втората голяма трагедия на българския преход. Тя започна като удар по националните държави. Националната държава има какво да прави все още в Европейския съюз, да не говорим за България. Тя ще бъде защитена, но ние започнахме с удар. В момента тенденцията се обръща, дано не е късно.
- Кои ние почнахме с удара?
- В 80-те и началото на 90-те години се явиха идеите да се грижим за правата на малцинствата, идеите, че държавата няма право за намеса в личния живот. И твърденията, че е добре от САЩ и Брюксел да ни налагат някои правила, че ние сами не можем да се справим. Тези идеи се изживяха трудно, а това са удари върху националната държава. В Брюксел се опитаха да наложат някои правила, а това са удари върху националната държава. Идете в Бкрюксел и питайте какво е бъдещето на националните държави, половината ще ви кажат, че те изчезват. А моето мнение е точно обратното, че те трябва да се оздравяват.
- Но вашето мнение кой го споделя?
- Доста хора го споделят. Пикът на това безумие мина, след приемането ни в ЕС, стана ясно, че не ни налагат кой знае какви правила.
- Има ли нужда от рестрикции като в Китай по отношение на раждаемостта - защото вече има и такива идеи, тъй като тя се покачва само при определен етност у нас?
- Не.
- Ние буквално инвестираме в роми, които седят и просят с децата си. И чакат само на детските надбавки и социални помощи - наясно сте с тезата.
- И от ромите стават добри българи. Много е трудно, но това ни е пътят - и чужденците в страната ни да станат българи и всички да се чувстваме европейци.
- Като в Америка?
- И като в Германия - макар, че те не винаги са били богати и силни.
- На какво Ви научи властта?
- Че не е всьо и вся. По-важните неща в живота са извън властта и извън политиката. И политически си загинал, ако забравиш тези по-важни неща.
- А кои са те?
- Какво реално става в главите на хората и какво ги вълнува. И ако политиката му пречи на човек, толкова по-зле за политиката - да се отказва от нея.
- Ако хипотетично се върнете начело на властта, какво бихте променили в модела на България?
- Чисто теоретически много по-малко бих слушал за печалба на всяка цена и за финансови интереси, и бих притискал всекиго да работи, и да произвежда благосъстояние. Може да е малко крайно и да прилича на националистическата диктатура, но повечето държави на Запад, които се оправят, карат така. А от Източна Европа Унгария не е лош пример.
Разговора водиха: Георги УЗУНОВ
Анета ТОДОРОВА

ПРЕДИ 1000 Г.: МАЛКИ ДАНЪЦИ - ГОЛЯМА ДЪРЖАВА, СЕГА КЪДЕ СМЕ?

цар Самуил

1001 година, царят е Самуил, държавата е от Будапеща до Одрин и от Днепър до Адриатическо море. Никога след това територията й няма да е толкова голяма, а тогавашните й данъци са направо нищожни. Крина жито, стомна вино, повесмо вълна - годишно за всяко домакинство с по чифт волове, каквото било средното, сочат византийските летописи. Дори да го удвоим и утроим, налогът пак е поносим за земеделеца, който си вади хляба от земя. Това кара Вардарска Македония да се присъедини към България, но летописите не пишат за война.
Сега Институтът за пазарна икономика изчислява, че 4 месеца работим ангария за държавата, което ще рече до 20 април. За разлика от предната 2011 г., когато са били 5 месеца. Но пък вече имаме и 4 месеца повече работа за пенсия, след вдигнатия праг от 2012-а.
Част от най-бедните слоеве още не могат да простят на тройната коалиция за плоския данък, който ги прати в "десета глуха". И с удръжките доходите им паднаха под минималната заплата, а уж се качиха от 180 лв. на 240. 10%-те обаче продължават да шестват и при това правителство, което пак облагодетелства най-платежоспособните.
А Самуиловата България, само я четем по учебниците...

ЖИВОТ НА МИНУС В ДЪРЖАВА НА ДУПКИТЕ

* Все по-малко пазаруваме и все повече безработни от частния сектор...
* Машинката на потреблението не може да завърти с поскъпнал живот и скок в цените на ток, хляб, яйца и т.н..

Съботен ден, в който родопчани са свободни от работа и могат да си позволят да се помотаят из Смолян и пазаруват. Хора обаче на пазара в кв. Устово няма. Само две сергии са опънали стоката си на щандовете. Продавачките мръзнат и с надежда поглеждат към всеки преминаващ - няма ли да купи нещо и да остави някой лев, за да не е празен денят им. Купувачите обаче са рядкост. Половинка мандарини - за болен, 250 гр. маслини, връзка праз лук. Ей такива неща, колкото за щървалък, купуват малцината, излезли на пазар. Картината в кв. Смолян не е по-розова. Щъкащите в района на Стария център смолянчани рядко влизат в магазините и то само в хранителните. Купуват по малко, най-належащото, няма пълнене на чанти. Дори в “Лидъл” пада голямо ровене на стоката, която се слави като най-евтина, но в кошницата влиза най-належащото. По тарелка от някоя мръвка, щафета луканка на промоция, но плодовете и тук вече са скъпи и се подминават.
Само гледат, оплакват се търговки от главната улица на Смолян, които вече се стягат да затворят магазинчетата си, защото не само, че не могат да издържат на конкуренцията, но не могат и да си покриват разходите за стока, ток, осигуровки. Според тях е безсмислено да си купуват нови касови апарати, чиито цени ще избиват до края на годината. По-добре да вървят на борсата, да чакат на малката помощ, отпущана от държавата. Така ще преживеят кризата, вместо да трупат борчове. Пък ако икономиката се завърти, могат отново да се върнат в бизнеса. Така разсъждава мнозинството, което досега се е движило на ръба на оцеляването.
Гросмайстори сме на оцеляването. Броим стотинките, охкаме и акхаме, че ЕVN-то ще ни вдигне тока. И докато до скоро се говореше за 3-4%, сега вече се спрягат фрапантните 10%. ДКЕВР пък ни убеждава, че трябвало да стане, защото компанията има нужда от инвестиране в по-безопасни съоръжения. Само че дружеството е частно, като на ония женици, които мръзнат на пазара и чакат да продадат някое кило зеле или ряпа, за да оцелеят те и семействата им. Търговците също имат нужда от инвестиции, за да поддържат нивото на бизнеса си, но няма как да си вдигнат стоката с 10%, защото няма кой да им я купи. А и зад тях не стои ДКЕВР. Същата комисия за енергийно и водно регулиране, която ни убеждава, че на Запад енергията и водата е много по-скъпа, отколкото у нас. И дори изчисляват, че токът ни е 3.5% по-евтин от европейския. “Браво бе, Макс, брависимо!” - както казват в някои филми. Само че там няма работещи бедни с по 135 евро заплата, нито пък пенсионери с по мизерните 67 евро. И най-кошмарното е, че докато за най-ниско платените работещи има леко покачване с по 30-40 лв. на възнагражденията, то пенсиите на майките, татковците, дядовците и бабите ни са замръзнали на точката на топене.
Всеки втори българин твърди, че промяна в доходите на домакинството му няма.42% пък сочат, че дори имат спад, това са данни, обявени от агенция “Прагматика”, а ние-редовите граждани - сме станали толкова прагматични, че едно 35-36% живеят със заеми или от банки, или от приятели. Вземат ги не, за да правят ремонти на жилище или да го купуват, а за да преживеят. Кварталните магазинчета отварят тефтери, същото става и в селата и чак като дойдат пенсиите или закъсняващите заплати, борчовете се погасяват. И се отваря нова страница. Живот на минус, в който никой не вярва, че кризата е свършила, както се опитва от години да ни убеди от екрана не един министър. Оказва се, че за тях кризата наистина е свършила. С бонуси по 30-40 хил.лв. на година, как няма да свърши. Това е само официалната надбавка над заплата им. А изявления от рода на казаното от бившата вече шефка на здравната каса Нешева, че ги е заслужила, направо покъртиха народа. Затова и приема с одобрение разпореждането на министър-председателя да си вървят ония, които не върнат парите.
Трагично е обаче, когато ни мъмрят еврокомисари, че доходите на българите скачали много бързо. При 20 хиляди евро заплата, каквато вземат те на месец, скок от по 3-4% им се вижда голям. Но при средна заплата от 500 лв. у нас, сумата е нищожна. Да не говорим, че я вземат малцина. Протести обаче няма. Поединично надигаме глас за скока на горивата, срещу шистовия газ, срещу АСТА. Няма как 500 години османско владичество да не са ни повлияли. Мрънкаме си вкъщи, а управниците ни вместо да тропнат на европейската маса, ни убеждават колко добре си живеем, много по-добре от фалиралата Гърция, чиито граждани от две години отскачат през златоградското ГКПП да си напазаруват в нашите магазини - кой печка, кой бойлер. Пита кашкавал или сирене.
4/5 от българите сочат, че са се отказали заради кризата от стоки и услуги и са свили разходите си до минимум. 71% пък не крият, че са минали на по-евтини продукти, за да оцелеят. Други 70% обясняват, че разходите им са се увеличили, не защото купуват повече, а защото стоките и черпените от тях услуги са скочили.
“От октомври миналата година съм затворил работилничката за ключове и печки. Поправил съм ги и макар да начислявам само материалите и нищо за труд, хората не идват да си ги търсят. Явно нямат пари да си ги платят, обяснява Петър Кацаров. Затова и съм спрял да работя, нищо че съм си платил патента. Вероятно ако изляза от Дълбокото дере и си наема по главната улица магазинче, ще имам повече клиенти, но пък тук трябва да работя само за наема, който няма избиване - виж колко много празни магазини има и всичко се дава под наем”.
При избора на средно образование все повече родители се съобразяват не с това, каква професия или какви знания ще овладеят децата им, а с това дали трябва да купят карта за градския транспорт, която струва 35 лв., или ученикът им може да ходи пеш до училище. Това разказват директори на школата в Смолян и се чудят как това лято ще събират деца, след като общият брой на завършващите основното си образование в Община Смолян ще стигне само за два класа. И колкото и да са атрактивни специалностите, които те предлагат, малцина от родителите биха си пратили децата да пътуват, да не говорим пък за онези от селата, които ще плащат квартири. И които също на териториален принцип ще изберат училището, което има пансион или което е близо до общежитие. Това директно предопределя с какви кадри ще разполага Смолянско само след 4-5 години. И къде ще е дефицътът, стига да има кой да отбележи тези тенденции.
В стратегията за оцеляване са се включили всички - от най-малките, учениците, до най-възрастните, пенсионерите. Вече рядко ще ги срещнете да линкат с автобусите от квартал до квартал, за да търсят по-евтини с по 10-15 стотинки хранителни стоки. 32 ст. е яйцето на пазара в кв. Устово, а в “Лидъл”-а е 33, няма защо да се търчи нагоре надолу, а и билетите на “Рожен експрес” не са от евтините, обяснява Стоян Михайлов защо неговото съсловие вече предпочита своите квартали.
Модата на омбудсмана - винаги будния човек, каквото означава в превод тази дума, все по-рядко се спряга. Борецът срещу неправдите, произвола на властта, закрилникът на слабите, не успява да се справи нито с монополите - било токаджии, водни или джиесем компании, нито със здравеопазването, което се оказва болното място на държавата. 4 министри се сменят за близо две години, което напълно оправдава вица, че опашката за министерски постове върви бързо. Това обаче не прави здравеопазването ни нито по-достъпно, нито по-евтино. Все още болниците искат пари за консумативи, лека форма, под която чакат пациента да си плати. Какво става с онези, които нямат пари за това, можем да си представим покъртителната картина, която се върти около тях. И която напомня едни други времена -дали на Смирненски или Вапцаров, ще кажат учениците от горния курс, които сега ги изучават и могат да направят паралел с живота, който водят техните семейства и онова, което четат в поезията.
И понеже самата институция е вносна, наложена от Европа, макар и да не можа да пробие в общините на Смолянско, а доскоро имаше такъв човек само в Борино, тя е по-скоро за престиж, отколкото за ефективна дейност. Омбудсманът попива само вярата на хората в справедливостта, последна инстанция е - да изслуша и да насърчи падналия, но няма реална власт, за да му реши проблема. Същото важи и за приемните на депутатите и евродепутатите, които от време на време се отварят в Смолян. И от които реално после няма резултат, защото те са законодателната власт, но не и изпълнителната, която решава въпросите.
Това е реалността в държавата на минусите, в която се чува с упование само името на Бойко Борисов, не случайно миньорите от “Горубсо” се надяват на него. И не вярват, че министрите му ще сторят нещо в тяхна защита.
Тази зима обаче станахме и държава на дупките. Асфалтът се руши, защото не чистят снега, денем се топи, а вечер замръзва и се пука, огромни ями. Шофьорите благославят кмета, а той се впряга да плаща на фирми, за да пълнят дупките още на момента. Хем да не обира народното недоволство, хем влиза в положението на хората, че си трошат колите. Така и без това опосканият бюджет на Смолян се топи. И за разлика от Видинско, където е най-скъпата студена асфалтова смес - 535.45 лв. за тон, то при нас в Смолян ръчното изкърпване струва наполовина - 252.62 лв., а машинното - 21.68 лв., според данните на МРРБ. Че няма ефект за пътя от тази работа, е очевидно - като се погледнат само дупките по бул. “България” в района на РДТ, които се правиха вече, но отново са зейнали.
Вчера група младежи се опитваха с лопати да закърпят огромна дупка току на западния вход на Първо СОУ в Смолян. С лопати те хвърляха пръст в ямата, само и само колите им да не скачат в нея. Че няма да издържи повече от ден, е ясно, тъй като снегът и дъждът ще я отмият бързо.
Колкото до асфалтирането по новата "зимна" технология, то носи единствената утеха, че парите създават работа за пътните фирми, а от там и социалния ефект. Работниците ще си имат заплати затова, че все пак са работили. Докато другаде нямат този шанс и излизат на улицата. Или търсят път към чужбина. С колко е скочила безработицата в Смолянско от новата година насам, все още не е ясно. И както казва общинският съветник от ОбС-Смолян Стефан Сабрутев, макар да няма кой да му даде достоверни данни, тя върви нагоре и ще продължава да расте. Което означава спад на потребление било в стоки, било в услуги. Ядене на заделените “бели пари за черни дни” и завъртане на нов омагьосан кръг от произвеждане на нова безработица, защото все по-вече фирми от сферата на услугите ще остават без работа. И на все повече места ще виждаме табелките “Дава се под наем”, а кандидати няма. И за да се завърти машинката на повече потребление, трябва да се обърнат градусите наопаки.
Анета ТОДОРОВА