* Мащеха ли е държавата и кога шведите влязоха в комунизма
* За хляба, билетчето за рейса, дървата и лекарствата...
 |
| Атанас Френкев |
Кръводарител №1 на България, удостоен с това звание през 2005 г. от БЧК Атанас Френкев, трудно се движи по улиците на Смолян. Но сърцето му, тласкало кръв, за да спаси стотици животи, продължава да тупти будно и да се вълнува от настоящето, което живеят неговите връстници, а и съграждани.
Обидно ми е, че искам да направя най-страшното признание - съжалявам, че само аз съм, останал единствено жив от онези, с които извоювахме окръга, разказва с болка 82-годишният мъж, който и сега е грамада, но душата му е наранена.
По-добре да не бяхме го правили. Когато обявиха, че ще помагат за заселването на Странджа Сакар, които нямаха окръг, на пристигналите там им дадоха по 6000 лв. Купиха си хората по една Лада за 4 хил.лв., похарчиха парите и си се върнаха само след няколко години по родните си места. Това се случи с идеята за оживяването на планината там. Но и тук, в Смолян, сега не виждам никаква перспектива, никаква заинтересованост. Когато беше кмет Дора Василева, вечерно време се срещаше след работа с хората по квартали - да чуе болките и болежките им. А сега възрастните хора умират от мизерия и абсолютна самота. Никой на никого не обръща никакво внимание. Не е достойно. И падението има някакви граници, а ние, родопчани, не бива да оставаме в безчовечност, реди мъжът, чиито портрет стои от десетилетия в централата на БЧК в Женева, като образец за безкористна служба в името на хората, а днес е забравен в града си. Това пък напомня за него съгражданинът му от кв. Райково - художникът Марко Стойчев.
В Атина, на площад Омония, има един хотел “Ел Греко” - там продават всички вестници на България, но няма регионалните. Аз им пращам понякога от вашия вестник. И знаете ли как се интересуват и с радост го четат. Имаме повече от хилядя родопчани там, които се трудят и живеят. И се вълнуват от живота у нас, драго им е да четат за Родопите, но тук все по-тежко се живее, обяснява пенсионерът.
(от стр.1) Аз съм работил 43 години, това е непрекъснат трудов стаж, пенсията ми беше 250 лв., намалиха я по време на управлението на Иван Костов на 100 лв. Сега отново е 250 лв. На жена ми пък сега й увеличиха пенсията с 1.30 лв. - 145 лв. взема вече. Така живеят и много от моите съкварталци, обяснява още Френкев. Нашите управници права връзка имат - какво да кажат на народа - нали се сещаш, но обратната, я нямат никаква. Все още вярвам, че ако разберат, че съм стигнал до такова състояние - да отричам настоящето, нещо ще ги стресне. Аз съм работил за тази държава години наред - за спортните й обекти, които сега се съсипват, за спасяването на човешки животи, но това сега не го виждам.
Имам друга психология - на 18 години, за първи път като легнах на военното легло да дам кръв - тогава беше пряко преливане и като видях, един безжизнен човек как поруменя и благодари. Дадох клетва цял живот да давам кръв. Няма да пия, няма да пуша, за да съм полезен за спасяването на други. И накрая вече няма кой да го спомене това. Не ми трябва изява, а да има млади хора, които да поемат този пример и да помагат на другите. Вижте Словения, Испания, където кръводаряването е абсолютно безплатно. Възражда се в другите страни, а у нас защо го няма? - пита риторично смолянчанинът. Който наистина е уникален - над 250 пъти е дал кръв за 41 година, за първи път се разписва в дневника за кръводарителство през 1948 г., а за последно - през 1990 г. За литрите, източени от организма си, не е взел и една стотинка, но не това му е болката. А липсата на уважение и мизерията, която му е отредила в заника на дните му, съдбата. Той не го изрича, но е повече от ясно.
За моя златен орден, с който ме наградиха - за Гражданска доблест и заслуга, бяха решили да дават 800 лв., но ги спряха. Вероятно и това повлия - като бях в София, не се разбрахме с председателя на Народното събрание, който ме агитираше за НДСВ. А аз му казах, че с политика не искам да се занимавам. Тогава на срещата присъства акад. Ищван от Унгария, който се досети за разговора. И казва, дай да те предложим за книгата на Гинес като най-голям кръводарител. Ще получиш някой лев, като те гледам колко скромно си облечен - с анцунг, явно сте бедни и скромни хора. Отговорих му с една поговорка: “Скромността краси човека”, но той настоя - и години да минат, пак да му се обадя. И сега ми се ще да го направя, защото понякога сметката не ми излиза - 20 лв. остават за храна, като си разплатя лекарствата, които винаги са над 120 лв. Падам по улиците, не знам как трябва да се опитвам да ходя. Проф. Василева ми препоръчва настъргани моркови и магданоз с малко зехтин да ям, вместо лекарството медрин, за да не ми се вие свят. И псориазисът, който ми се появи от ядове, и той иска лекарства, вмята за настоящите си болежки мъжът, който е спасявал чужди животи, но сега не вижда помощ отникъде. Само в спомените на маданския гинеколог д-р Карапетков, Френкев е дал за 3 дни последователно общо 1.5 литра кръв. Нещо недопустимо в медицината, но човекът е искал да спаси родилка, което и става. Годината е 1959.
Като слязох от връх Елбрус през август 1975 г., в музея на Николай Островски прочетох: “Живей и тогава, когато е непоносимо да се живее”, връща се назад в годините Френкев, за да ни каже, колко горчилка се е насъбрала в душата му.
Билетчето за пенсионери от 30 ст. за градския рейс е вече 60 ст. От село Дорково до Велинград е 10 км. - там пенсионерите без карти плащат 50 ст., а ние с карти тук плащаме по 60 ст. Там с намалението възрастните дават само по 30 ст., съпоставя родопчанинът. И пита как Община Смолян упражнява правата си във фирмата с общинско участие “Рожен експрес” и защитава социалната политка на гражданите си. Вие знаете ли, пенсионери вървят пеш между кварталите, за да идат до “Лидъл” и да си купят от евтиния хляб - от 60 ст., докаран от Асеновград. Пеш и то в жегите, защото няма как да дадат 60 ст. за билетче и още толкова за хляб, става им 1.20 и няма нужда да пазаруват от там. за да си вземат.
Съвсем друга картина пък ни рисуват негови съвременници - 84-годишните Емилия и д-р Никола Шишманови, извадили късмета да заминат през далечната 1968 г. за Швеция. Д-р Никола Шишманов или Кольо, както му казват в Славеино приятелите, е племенник на видния български и европейски клиницист проф. д-р Константин Чилов - също безсребърник приживе.
Много социална държава е Швеция, там при преглед плащаш 300 крони, които се равняват на 30 евро. Ако ти се струпат 3 посещения едно след друго и си платил вече 900 крони, оттам насетне до същата дата на следващата година всички твои прегледи в болница са безплатни, обяснява д-р Никола Шишманов. Същото важи и за лекарствата - ако надхвърлиш за година 1800 крони, всичко останало се поема от държавата. Т.е. съвременните труднолечими болести - като онкозаболяванията, не струват нищо на пациента. При оставане в болница пък се плащат само 80 крони, всичко останало се поема отново от управата. Същото важи и за операциите. Докато у нас се сещате, че има хора, които си продават къщите и апартаментите и пак не могат да съберат пари за операция или пък да си купуват лекарствата. Къде е тогава държавата ни и онези здравни осигуровки, които й плащаме като индулгенция и които не ни дават нищо, след като доплащаме и за хирургия и за илачи. А докторите ни признават, че заради липса на апаратура пробиват стави с бормашина - като в "Пирогов". А пък от пациента искат по 6 хил.лв. да си плати импланта, който ще му сложат. Ако няма пари, няма операция.
Нагледен пример за грижата на държавата към човека в Швеция е съпругата на д-р Шишманов Емилия, която е рентгенов лаборант, но е претърпяла скалпелът да играе по тялото й многократно. И все за добро. За потвръждение сама казва, че е жива благодарение на лекарската грижа. И на възможностите на съвременната медицина, прилагана в държавата, в която вече живеят 44 години, след като съпругът й печели конкурс в Гьотеборг. Съдбата се намесва на няколко пъти, за да я запази. И както сама признава, е щастлив човек, въпреки че заради облъчване от рентгена, с който работи в софийска болница още през 1961 г., се разболява от лъчева болест и само диагнозата на д-р Малеев и последвалата операция в Прага за присаждане на костен мозък, я връщат от оня свят.
Нямахме тогава защитни облекла, лекарите все ме караха да държа болните деца, че майките им не знаели как, така съм поела огромните дози облъчване, връща се назад във времето Еми, както я наричат близките й. Именно тяхната обич я крепи срещу онова, което й сервира животът.
В Швеция пък е оперирана е от рак. Днес ми откриват диагнозата, на другия ден веднага ме оперираха, няма губене на време, което при карцинома е много важно, напомня със слънчева усмивка жената,която въпреки годините не е загубила нито грам от елегантността нито в дрехите, нито в обноските. В последните години пък се налага да й подменят ставите и на двата крака. За всички хирургични намеси е плащала символично. Протезите, с които ходи и на двата крака, са й сложени само преди няколко месеца. Нищо обаче не е платила за тях, макар че те са американски и струват от порядъка на 20 000-30 000 крони. Напротив, освен тях, тя е получила и специални фунии, с които да си обува чорапогащника, бастун и възглавнички на които да се подпира, докато се възстанови, също съвсем безплатно. А от общината са поели да направят платформа-асансьор до къщата й, тъй като няма да може да качва 50-те стълби до дома си. Това им струва четвърт милион крони, но е социална политика и се прави за всеки, обяснява Шишманов, който е кардиолог. Той се е пенсионирал през 1993 г., но продължил да работи още в частния си кабинет.
Преди ни управляваха социалисти, а сега са десни, но социалната политика е запазена. Придобивките си ги имаме, независимо кой ще дойде на власт. От тях дори се ползват и чужденците, които нямат осигуровки. Ако изпаднат в лошо здравословно състояние, няма да бъдат оставени да умрат, обществото се застъпва за тях. И те също се оперират или лекуват при същите условия като нас, сочи дългогодишният лекар по клинична функциология от университета в Гьотеборг. И с гордост обяснава, че в неговата клиника още през 1972 г. ползват ехограф, който е шведски патент. Там вече се правят едновременно по 6 трансплантации на един организъм и те завършват успешно. Вече познава двама такива пациенти, на които има подменено сърце, черен дроб, два бъбрека и т.н. И това се прави отпреди 10 години, затова се учудва, че у нас чернодробните трансплантации са кът, а успешните още по-малко.
Данъците ни са пропорционални на заплащането, дори пенсиите имат данъци - моите са 38% от пенсията, но пък имаме много добри социални придобивки, за разлика от България, съпоставя медикът, който всяко лято си идва на почивка в родното Славеино.
Нашите депутати нямат коли, за парламента не се купуват возила, всеки си пътува с каквото може - с велосипед, личната кола или трамвая, обяснява той. В същото време всеки влязъл във властта министър няма право да има акции в която и да е фирма - веднага ги продава, за да няма съмнения, че лобира за нея. Те нямат право и на фирми, докато при вас чувам, че не е така, съпоставя още Шишманов. И също е учуден, че за неговите връстници из Славеино токът става лукс. Възрастни хора цепят дърва и складират за зимата, без да им е възможно да се отопляват на ток, заради високата му цена. Това при нас не е така, реди още мъжът, който се опитал поне да помогне на комшията си, като му купил цепачна машина от Швеция и му я докарал със случаен камион, превозващ тикви-цигулки за Швеция.
Мъчно ми е за това, което виждам тук, в Смолянската МБАЛ колегите кардиолози са на ниво, но вижте какви са условията в стаите. Колко нагъсто са поставени леглата, ами как изглежда тоалетната? Като дойде чужденец от Пампорово, ще иска веднага да замине за Пловдив на лечение, макар че и тук могат да го лекуват адекватно. Причината е, че ще подцени вашите специалисти, ще си помисли, че лекарите са на нивото на стаите, вметна Шишманов, който миналата година е имал сърдечни болежки и заради тях влязал в областното здравно заведение. Медицинската професия, на която са се отдали той и съпругата му още като 24 годишни, сега е продължена от дъщеря им Калина, която е зъболекарка и от 22-годишната внучка Никол, която пък учи за мед-сестра. Болките им като българи обаче са, че България има да извърви безкрайно дълъг път до социалната политика на Швеция. Държавата, чиито граждани получават всички тези “комунистически” продобивки само заради 4-те цифри накрая на ЕГН-то им. А на нас в България още не сме чули нещо да са ни донесли същите последни 4 цифри. Затова пък отчаянието на Атанас Френкев ни напомня много силно на оня хъш, който мете канцеларията с единствената си ръка, за да се прехранва. И заради когото Вазов в "Немили-недраги" възкликва: “Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин”.
А двата паралелни свята, в които ние и шведите живеем, са уж в една Европа. Членове сме и ние на ЕС, но животът все по-често ни навява мислите на Смирненски: "Два свята - единият е излишен"...
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар