"РИБАРСКИ СТРАСТИ" ИЗДАДЕ ХУДОЖНИК

РАЙКОВСКИ БАРОН МЮНХАУЗЕН

* Истински пиперливи случки за каракуди и секс от гьоловете над Смолян описа в 4-та книга Марко Стойчев

Райковски барон фон Мюнхаузен се изяви на словестното поприще. “Рибарски страсти” е 4-тата поредна книга на художника Марко Стойчев, който в нея е заменил четката с думи, но езикът му е пиперлив и сочен, каквато е и палитрата на картините му. Нито една от 22-те истории тук обаче не е измислена, за разлика от Мюнхаузеновите небивалици. Случките не са лакардии, а действителни, признава сам авторът, който с тях се връща в младите си години.
Е, неговите риби не са като на прочутия немски барон, на когото едната само побира цяло пристанище с кораби и 100 хиляди души в търбуха си. Но пък шаранът, каленикът и каракудата, с които са богати смолянските езера, сами се качат по въдицата на известния на приятелите си маестро Марио една след друга, за да стигнат бройката, с която може да нахрани цял взвод, както той мимоходом споменава. И с цялото това богатство, изсипано върху моравата, родопчанинът кара “...женското съсловие да пищи от задоволство. Моя милост, като майстор, опекох рибата на жарава. Заредиха се тостове. Скоро резултатът от угощението беше - прострени тела навсякъде под елите. Ние също клепахме, унесени в дрямка...”.
Е, как да не завидиш на такива пасторални картини като в разказа “Тревистото езеро”! Но пък достоверността изисква от рибаря да си признае и часовете на несполука, и пращането за зелен хайвер в гьола, бъкащ от водни змии, при чиито вид сам “се изстрелва с висока скорост в жегата”.
Родопското гостоприемство е намерило израз в “Среднощен риболов”, когато към трапезата се присламчва млада двойка под предлог, че булката е бременна. Неканените гости омахали рибата, мъжът пресушил и бутилките с бира, а домакините само примигвали, заричайки се оттам насетне да си устройват пикници вдън горите тилилейски..., за да не си дояждат със салам “Кучешка радост”.
Темата за секса и до днес се развихря във въобръжението на 82-годишния художник. Но че рибарлъкът върви с любовта, подсказва разказът за Божил, тръгнал да стопи шкембето си, за да ощастливи своята половинка в кревата. Като виден любовник се изявил и друг рибар - Васил. Забежките му в баира с чужди мацки обаче му костват не само одрънкания семеен порфейл, а и шетащи малки гадинки, заради които после миришел дълго време на газ...
Историята за овчаря, на който пловдивска капелата мадама дала пари за кат дрехи и транзистор след един любовен ден, е мечтата на всеки мъж, жадуващ да види удовлетворение в женските очи.
Разказите на Марко Стойчев са неподправени, с прякото участие на автора като разказвач и деец във всяка случка. Няма как да не усетиш лекия ветрец, който духа по протежението на реката, “ближейки ни гальовно”, да не видиш “гумениците, с които бях обут”, “пръчките, направени от леска”, които хващат “риба с променлив успех”. Ами обраслия с шавар и папур Османов гьол, пълен с балканска пъстърва, който вече е само носталгичен спомен...
“С неподправеното си сладкодумие рисува и изгрева, и залеза зад канарите, и ливадите, и овразите, и рибите-чудовища на дъното на езерото Кирянов гьол”, казва за него Любен Панов и го нарича родопски Джендо. Редактор на книгата е славейновецът Георги Райчевски, пред когото се зарича да рисува “До последната тръба”, а може и да пише до тогава, за да ни напомня, че не бива да късаме нишката с природата, дори и да не можем да държим рибарската пръчка.
Анета ТОДОРОВА