И РИБИ "ВЛЯЗОХА" В СЪДА, МЕРЯТ ГИ С РОЛЕТКА

* 300 лв. глоба падна в Девин, в Мадан обаче “заковаха” хилядарка на въдичар с “парашутка”

И рибите “влязоха” в съдебна зала. Глобен с 300 лв. риболовец обжалва санкцията пред Районния съд в Девин. На 17 юни м.г. в 18.20 ч. Е.Р.К. мятал въдицата на реката, когато край него минал на проверка служител от сектор “Рибарство и аквакултури”. Главният специалист Н.Ф.Б. извадил ролетка и замерил уловените в река Бяла парчета балканска пъстърва. Едното се оказало 20 см, а другото - 16 см. След замерването са върнати във водата, а на пишман-риболовеца е съставен акт за улов на маломерна пъстърва.
В съда обаче лъсна, че актът и наказателното постановление по случая са съставени от длъжностни лица, за чиято компетентност административнонаказващият орган не представи доказателства - заповед от министъра на земеделието и храните за оправомощаване. В преписката липсват и доказателства за установяване на компетентността на актосъставителя, сочи още в решението си от вчера Темида. Не е индивидуализиран обектът, за който е въведена забраната за улов на риба с размери, по-малки от минимално допустимите, открил като нарушение още съдът. И дори се усъмнил дали правилно е направено замерването - от началото на главата до началото на опашната перка, тъй като никъде в акта, нито в наказателното постановление, е уточнен начинът на мерене на двете риби. Затова и в крайна сметка отсъжда, че наказателното постановление, с което е санкциониран мъжът от село Ягодина, е незаконосъобразно.
Не такъв късмет е извадил обаче друг риболовец - С.Й.П. от маданско село. Той пък бил нацелен да мята въдицата на 5 октомври м.г. от същия специалист от “Рибарство и аквакултури” и от колегата му Н.К.Д. Само че на пръчката му имал закачена “парашутка”. 10 минути го погледали инспекторите и накрая му казала, че лови неправомерно с мрежичката. Не помогнало обяснението на С.Й. П., че не знае това да е незаконно, но е дошъл да хване рибка за детето си. Санкцията в случая е 1000 лв. Маданската Темида с решение от 24 януари въобще не зачете довода на защитата на въдичаря, че ловил, но не уловил риба. Законодателят е посочил като нарушение “който лови риба”, вмята магистратът. И оставя в сила глобата, както и конфискуваният в случая уред. Решението обаче може да се обжалва в 14-дневен срок, ако засегнатият е сигурен, че има шанс да го обори пред Окръжния съд.
Ани ЛЮБЕНОВА

"РИБАРСКИ СТРАСТИ" ИЗДАДЕ ХУДОЖНИК

РАЙКОВСКИ БАРОН МЮНХАУЗЕН

* Истински пиперливи случки за каракуди и секс от гьоловете над Смолян описа в 4-та книга Марко Стойчев

Райковски барон фон Мюнхаузен се изяви на словестното поприще. “Рибарски страсти” е 4-тата поредна книга на художника Марко Стойчев, който в нея е заменил четката с думи, но езикът му е пиперлив и сочен, каквато е и палитрата на картините му. Нито една от 22-те истории тук обаче не е измислена, за разлика от Мюнхаузеновите небивалици. Случките не са лакардии, а действителни, признава сам авторът, който с тях се връща в младите си години.
Е, неговите риби не са като на прочутия немски барон, на когото едната само побира цяло пристанище с кораби и 100 хиляди души в търбуха си. Но пък шаранът, каленикът и каракудата, с които са богати смолянските езера, сами се качат по въдицата на известния на приятелите си маестро Марио една след друга, за да стигнат бройката, с която може да нахрани цял взвод, както той мимоходом споменава. И с цялото това богатство, изсипано върху моравата, родопчанинът кара “...женското съсловие да пищи от задоволство. Моя милост, като майстор, опекох рибата на жарава. Заредиха се тостове. Скоро резултатът от угощението беше - прострени тела навсякъде под елите. Ние също клепахме, унесени в дрямка...”.
Е, как да не завидиш на такива пасторални картини като в разказа “Тревистото езеро”! Но пък достоверността изисква от рибаря да си признае и часовете на несполука, и пращането за зелен хайвер в гьола, бъкащ от водни змии, при чиито вид сам “се изстрелва с висока скорост в жегата”.
Родопското гостоприемство е намерило израз в “Среднощен риболов”, когато към трапезата се присламчва млада двойка под предлог, че булката е бременна. Неканените гости омахали рибата, мъжът пресушил и бутилките с бира, а домакините само примигвали, заричайки се оттам насетне да си устройват пикници вдън горите тилилейски..., за да не си дояждат със салам “Кучешка радост”.
Темата за секса и до днес се развихря във въобръжението на 82-годишния художник. Но че рибарлъкът върви с любовта, подсказва разказът за Божил, тръгнал да стопи шкембето си, за да ощастливи своята половинка в кревата. Като виден любовник се изявил и друг рибар - Васил. Забежките му в баира с чужди мацки обаче му костват не само одрънкания семеен порфейл, а и шетащи малки гадинки, заради които после миришел дълго време на газ...
Историята за овчаря, на който пловдивска капелата мадама дала пари за кат дрехи и транзистор след един любовен ден, е мечтата на всеки мъж, жадуващ да види удовлетворение в женските очи.
Разказите на Марко Стойчев са неподправени, с прякото участие на автора като разказвач и деец във всяка случка. Няма как да не усетиш лекия ветрец, който духа по протежението на реката, “ближейки ни гальовно”, да не видиш “гумениците, с които бях обут”, “пръчките, направени от леска”, които хващат “риба с променлив успех”. Ами обраслия с шавар и папур Османов гьол, пълен с балканска пъстърва, който вече е само носталгичен спомен...
“С неподправеното си сладкодумие рисува и изгрева, и залеза зад канарите, и ливадите, и овразите, и рибите-чудовища на дъното на езерото Кирянов гьол”, казва за него Любен Панов и го нарича родопски Джендо. Редактор на книгата е славейновецът Георги Райчевски, пред когото се зарича да рисува “До последната тръба”, а може и да пише до тогава, за да ни напомня, че не бива да късаме нишката с природата, дори и да не можем да държим рибарската пръчка.
Анета ТОДОРОВА

ГИГАНТСКИ СОМ РИБАР ПРЕБОРИ И ПРЪЧКАТА МУ ОТМЪКНА

ЯЗЪК...

Голяма неслука сполетя виден смолянски рибар в неделя. В най-голямата жега гигантски сом го пребори успешно и му отмъкна въдицата, барабар с макарата, звънчето и кордата, научи “Родопи ВЕСТ”. А неравната битка станала на брега на язовир “Въча”, срещу бившия овчарник под село Михалково, казаха очевидци.
Немладият вече любител на риболова K. Р., с над 20 години стаж по реките, гьоловете и езерата в търсене на голямата слука, два дни рибарствал с авери по водите на бившия “Антонивановци”. Рибарствал, ама не кълвяло. И все пак, не бил капо. За мъжка радост успял да измъкне една почти 2-килограмова бяла риба и едно малко сомче, колкото за една сом-чорба. Меракът обаче все бил - както и на всеки друг - че ще клъвне и ще се хване златната рибка. Под формата на голям сом де, за какъвто всъщност са тръгнали.
Да, ама не. Не вървяло и не вървяло. В един момент на отчаяние, след като пак заметнал кордата със жива рибка за стръв, човекът тръгнал назад към палатката да търси колче за закрепване на въдицата, когато звънецът яростно зазвънял.
- Брех, хвана се нещо! - изцепил са райковецът и тутакси хукнал обратно. И успял да сграбчи пръчката, която вече потегляла към водата, мощно влачена от нещо много силно. Задърпал К. Р. въдицата обратно, завъртял и ръчката на макарата, ама нищо назад не подава. Щото страхотна сила я тегли навътре и навътре и отвива кордата. А в това време човекът се хлъзга по тревата към водата и още малко ще цамбурне в дълбокото. Пък там бездната е най-малко 8 метра, а той не може да плува. Тогава завикал за помощ нашенецът, Но докато го чуят обаче и дойдат колегите му рибари, той вече не можел повече да удържа на тегленето и за да не го удави чудовището ... пуснал пръчката. Която гордо заплувала по водата на язовир “Въча” и порела вълните като торпедо. А в един момент се изправила перпендикулярно с дръжката нагоре и ... потеглила към дъното. И после от нея ни вест, ни кост... Впрочем, дошлите рибари се кълнат, че в един момент сомището се показало над водата с отворена, огромна като чайник уста, сърдито размахало мустаци, мощно плеснало с опашка и чак тогава поело със своята въдичарска плячка към дъното, из необятната подводна шир.
20 кила най-малко беше този звяр, такова чудо досега не съм виждал, закълна се след това друг един рибар-очевидец от компанията - Б.С. Ама жалко за ... въдицата. Хубава въдица беше, поне 100 лева струва само “Мичел”-макарата, изчислиха пък влизащи в положението на К. Р. колеги-рибари. Язък!
Бе... този сом имало да живее, ама ... един ден ще си найде майстора, надяват се оптимисти. И стягат хайка с 2 моторници, сонари и харпуни да търсят мощния великан из язовир “Въча”. Дано да го найдат!...
Гену КРАСНОГОРОВ
Заб. Станалата на 24.VI. случка и мястото са факт, не са рибарска измислица. Но имената на действащите лица - по изрично тяхно желание - са с измислени инициали, за да не им се смеят из Райково и Смолян...

СЛЕД 68 ГОДИНИ МОМЧИЛОВЕЦ ВЛЕЗЕ В КООПЕРАЦИЯ "БЯЛО МОРЕ"

* Разруха е обхванала цялата сграда, но е непипната - гърците пазят имота и канят тогавашните рибари и техните наследници на риболов

Бай Райчо Караманолев и старата кооперативна лодка

 След 68 години момчиловец влезе в Трудово-риболовна кооперация “Бяло море” край Порто Лагос, която е напуснал 19-годишен. 85-годишният Райчо Караманолев се просълзи при вида на сградата, а потокът спомени, избликнал от сърцето му, накара сина му и дъщеря му Мария да изслушат накъсания разказ. 15-годишен се озовал заедно с баща си на морето, Порто Лагос по онова време е български. Самата кооперация е вдигната малко по-рано от хора от Момчиловци, Дунево, Петково и Устово. Родопчани ловяли риба и я продавали на борсата, а от там тя тръгвала за Пловдив, че дори и за Бургас. Риболовът бил не само за люспестите морски обитатели, но и за солини - правоъгълни миди, които вадели, мушкайки ги с дълги повече от метър шишове.
Райчо се подвизавал първоначално като пощенски куриер, носел писмата от Порто Лагос, а вечер карал питейна вода на рибарите.
Ей това са огромните римски кюпове, вкопани в земята глинени делви, в които са държали питейната вода, с изненада и обич ги открива цели при идването си в кооперацията преди дни пенсионерът. Те са оцелели повече от половин век, едната беше вътре в сградата, друга под смокинята, която също е оцеляла в спомените му, разказва Райчовата дъщеря Мария, която придружава баща си в пътешествието му из старите български земи в Гърция.
Релсите стоят, по които са карали вагончетата с рибата, ако беше в България, отдавна да са ги изкрали за скрап, но тук никой нищо не е пипнал.
Разгледахме и задната страна на сградата, ама татко не даде да минаваме оттам. Било е рибарско гробище, в което са погребвали всички родопчани, починали по един или друг начин тук, тъй като не са могли да ги превозят до родните им места. Тук е погребан 20-годишният Илия Лявов, удавил се на 18 януари 1942 г. в ледената вода при опит да извади две гръмнати от него патици. Сега от гробището не е останало нищо, само трева и буренаци, разказва с болка Райчо.
Затова пък сега край двора на кооперацията има много убити птици - корморани. Бият ги, защото им ядат рибата.
Момчиловецът, който от 1963 г. живее в Златоград, се разходил и вътре в порутената вече сграда на кооперацията, в която е запазена изградената печка, край която шетал на времето техният готвач. Освен да носи питейната вода на младия тогава Райчо било задължение да помага и при голям улов. Налагали ред риба, ред сол, а той трябвало с боси крака да я тъпче, за да се уплътни. Наранените му от перките крака щипели от солта, а миризмата на риба се носела от него цяла седмица след това. Край морето обаче, никой не гледал на тези неща, работата им била да изкарат пари за близките си по родните места.
При идването в българската кооперация правят малък завой и от другата страна виждат изградената след 1944 г. гръцка рибарска кооперация. Посрещна ни едно момче Симос, което на гръцки заразказва, че родът му е от Райково, но никога не е идвал в България. Български не знае, но е наясно, че близките му отдавна са се заселили тук, разказват Караманолеви. И сочат, че това вероятно е станало през 1944 г. когато другите родопчани си идват обратно тук в Смолянско. А някои избират да останат и след падналата желязна завеса, никога повече не се връщат в България. Дори децата им приемат погърчени имена, като самият Симос, чието име е чисто българското Симо.
Седнахме с него и с един по-възрастен рибар на кафе, от което се разпушиха много спомени за бай Христо - фурнаджията, за готвача и за ред други родопчани, работили дълги години в българската рибарска кооперация, в която не можел да влезе всеки, а само онези чиито бащи и деди са били рибари. Повечето от кооператорите отдавна са починали, но гърците бяха много любезни към нас и дори ни поканиха, ако искаме да идем да ловим, щели да уредят всичко, с възторг разказаха хората от Момчиловци.

В храстите на залива край имота им, Райчо намира останала и една от старите лодки на Трудово риболовна кооперация “Бяло море”. Не намира обаче мраморен саркофаг от римско време, в който се е знаело, че е погребан римски владетел. Вероятно са го прибрали за множеството туристически обекти, които гърците превръщат в атракции и които привличат погледите на гости от цял свят.
Ей тук живееше Шилер, показа бай Райчо къщата на немец, заселен в Порто Лагос. И дори си спомня как се шегували с него: “Ей, шиле, кога ще станеш овца””. Но човекът си е отишъл още преди края на Втората световна война. Ей така, прошка не е имало за никого, отказал да отиде на източния фронт, той е бил разстрелян от своите.
Необясними времена, но войната освен смърт, няма какво друго да донесе, дори и на окупаторите.
Цели 5 години е останал на Порто Лагос момъкът, който дори кандидатствал за флота в Кавала, но поради ниския му ръст тогава не бил взет.
Едва след като се върнал през 1944 г. в България, го взели войник и служил в София. Но пък риболовът на змиорки, солини и риба в Бялото море, са останали пресни в паметта му цели 68 години. А посещението му в момчиловския имот в Гърция се превръща за него в истински празник.
Анета ТОДОРОВА