ГРЪЦКА ТЕЛЕВИЗИЯ ЗАСНЕ ФИЛМ ПО НАШ СЦЕНАРИЙ

Увековечаване

* Спомени за момчиловската кооперация “ Бяло море” оживяха на лента, разказва ги Райчо Караманолев

Бай Райчо в рибовъдната кооперация, в която се е “подслонила” машина за извличане на зехтин. 

Гръцка телевизия засне филм по сценарий на публикация в “Родопи ВЕСТ”. 85-годишният Райчо Карманолев от Златоград останал изненадан, когато на вратата на апартамента му почукали гръцки телевизионери и поискали от него да разкаже за някогашната риболовна кооперация “Бяло море”, дейставала в района на Порто Лагос. Гостоприемната фамилия на родения в смолянското село Момчиловци родопчанин веднага се сетила, че гръцките гости явно са прочели електронното издание на “Родопи ВЕСТ”, в което бай Райчо разказва надълго и нашироко за първата си среща с имота на бившата Трудово-риболовна кооперация след отварянето на ГКПП-Златоград. Едва след 68 години някогашният помощник на риболовците, сред които е и баща му, влиза в запазената изцяло сграда на “Бяло море”, воден от дъщеря си Мария и сина Анастас.
Сълзи къпят от лицето на родопчанина докато през паметта му минават спомените за риболовстването,  чистенето на риба, осоляването й и подготовката на пратките за пазара, съхраняване на питейна вода, дори смокиновите храсти в двора, връщат назад лентата на годините. Но и доказват, че съседите ни гърци не пипат чуждо. А от сегашните, вдигнати в съседство кооперации, веднага предлагат на дошлите в имота си българи да идат с тях на риболов. Проявеният пък от телевизията интерес е неимоверен показател за добросъседство и комшулук, който не може да се изличи дори с желязната завеса и телените огради, които ни деляха повече от половин век. Бай Райчо пък сега е доволен, че малцината живи участници от кооперацията ще имат възможност чрез филма да си припомнят младините - тогава той е бил едва 15-годишен. И да видят и чуят това, което става в момента в “Бяло море”, което за наследниците на някогашните риболовци от Дунево, Петково, Устово и Момчиловци, от години е само снимки, окачени по стените на домовете им и шишове за солини, запазени някъде по избите.
Анета ТОДОРОВА

ГЪРЦИЯ - ДОСТЪПНИЯТ РАЙ ЗА РОДОПЧАНИ

ВАКАНЦИЯ НА БЯЛО МОРЕ 

Смолянчани вече държат два плажа на концесия, всичко е пазарлък, цените двойно по-ниски от Черноморието ни

Българи от Смолянско спасяват летния туристически сезон в гръцките курорти в северното крайбрежие на Бяло море. Нашенците са най-масовите туристи по плажовете между Керамоти и Александруполис, остров Тасос и курортните села като Авдира. Всеки уикенд най-популярните плажове - Миродато и Керамоти са огласяни от българска реч, а домакините гърци са малцинство. Статистиката на Гранична полиция също потвърждава данните на гръцките хотелиери, като се отчита повишения в броя на преминалите от началото на лятото през ГКПП - Златоград, които са около 7000 души. Най-мнoгoбройни са обаче туристическите групи от южната част на България - областите Смолян, Кърджали, Пловдив. Макар че има интерес и от летовници от Софийско, Пазарджишко и дори Бургаско. За родопчани почивката на Бяло море е много по-достъпна от плажуването на родното Черноморие. Най-близкият плаж в гръцко - Миродато, е само на 140 км. от центъра на Смолян, което ще рече около 40 лв. за гориво в двете посоки за пълен с хора автомобил. 160 км. е и до най-добрия плаж на Балканите, както наричат Керамоти, който заради чистотата и природата си е със статут на резерват. Освен с невероятна чистота и липсата на всякакво строителство, плажовете на съседите са по-привлекателни и с ниските си цени. Ползването на удобен шезлонг и чадър за деня е безплатно, като единственото условие е някой от компанията да направи поръчка на бара, стопанисващ плажа, разбира се учтиво обслужен от сервитьор. Най-евтино е кафето- 2,50 евро, фрапето, което е най-предпочитано в жегите, струва 3 евро, бирите вървят на цени от 4 до 6 евро за 330 мл. Безалкохолните напитки и студените чайове струват 3.50 евро. Типично за държавите с добре развит туризъм задължително получавате бонус - студена минерална вода към кафето и фрапето, чипс за бирата и лека салатка, ако решите да пробвате узо на цена от 3 евро за 100 мл. Както в България, така и в Гърция, местата за отдих се обикалят от досадници, но вместо да крещят “царевица” или “палачинки”, тук вежливо ви предлагат: очила, шапки, временни татуировки или бижута. В около 90% от плажовете можете да си внесете храна и напитки, които спокойно може да консумирате. Там където това е забранено, има указателни табели. Българите се възползват отлично от тази свобода и често си устройват големи софри за обяд с кюфтета, лютеница, домати и сирене. Ако все пак държите да се нахраните с гръцка кухня в традиционно заведение край плажа, ще са ви нужни около 10-15 евро. За тази сума ще може да опитате оригиналната гръцка салата, рибна супа, порция риба. Домакините пък любезно ще ви почерпят с вода, царевичен хляб и парче диня. За компании над 10 човека, някои ресторанти стигат до жеста и за безплатна бутилка бяло вино. Цените на нощувките около Керамоти и Миродато са също атрактивни- въпреки, че летният сезон е в разгара си. Само на метри от плажа апартамент за петима с климатик и кухненски бокс с цялото оборудване се предлага срещу 15 евро на човек за ден. Много вероятно обаче е и да попаднете на нелегални квартири, които бръснат по 25 евро на ден за човек. В този случай може да поискате касова бележка, а ако не получите такава, може да се оплачете в полицията, от- където ще ви защитят и няма да платите такава голяма сума. Ако се изкушите да отдъхвате на Тасос, трябва да приготвите за нощувка сума между 20 и 40 евро на човек. На 5-6 километра от морето може да наемете луксозна вила с 5 стаи за 90 евро на уикенд, или по 10 евро на човек. Курортите около Авдира, Ксанти, Керамоти са точната представа за пълноценна почивка. Освен в големия Ксанти, в малките населени места липсват нощни питейни заведения, дискотеки и механи. В някои курорти дори е въведен вечерен час и след 22.00 часа тишината възцарява, което е прекрасно за хората в средна възраст, семейства с малки деца и хора, дошли да наваксат с почивка след психически натоварено ежедневие. За нашествието на българи по Беломорието говорят и рекламните табели и менюта. Всяка втора рекламна табелка за ресторант или хотел е на български. На роден език, често с правописни грешки са и менютата. И в Керамоти, и на Тасос във всеки търговски обект работят българи, за да няма проблем с езиковата бариера. За разлика от България, където всеки втори може да ви упъти на английски, в Гърция не може да разчитат на това. Английският или не е на почит, или от някакви местнически съображения, не се говори. За сметка на това обаче, ако знаете родопските диалекти, няма да имате проблеми в по-голямата част от селищата. Езикът е запазен у местното население чак до Кавала.
Свободата на Гърция се усеща почти веднага след минаване на границата - няма винетки, няма катаджии с радари, често няма и ограничения на скоростта - стига да не се движите по магистралите. Ако обаче ви хванат в крачка местните полицаи, глобите са страшни. Пътищата са перфектни, като дупките са непознато понятие. Пътната мрежа е добре изградена, указателните табели изобилстват и практически няма как да се загубите или пък да обиколите половината държава, за да стигнете до заветното за вас място. В заведенията все още се пуши, а пазарлъкът върши чудесна работа.
Предимствата на южната ни съседката като магнит привличат заможни бизнесмени от Смолянско и Кърджалийско. Най-малко 50 заможни смолянчани вече разполагат със собствени имоти тук и то най-вече около Авдира. Бунгала, каравани, вили на 2-3 етажа. Има и такива, които вземат под наем вила за цялото лято, договаряйки се с хазяите за цени с отстъпка като постоянни клиенти. Наемането ги избавя от данъци, ремонти и други условности, които съпътстват откупения имот. Това лято има и смолянчани, концесионери на два плажа близо до Мандра. Всички търгуват с обектите си, давайки ги за нощувки срещу заплащане. Истинският смолянски бум се очаква догодина, тъй като според информация на гръцки хотелиери се очаква строителството на най-малко две вилни селища с инвеститори от Смолянско. Девствените кътчета по северна Егея вече са в полезрението и на мастити хотелиерски босове от Пампорово, Девин, Черноморието. Те също са декларирали планове за строителство, но на този етап нямат зелена светлина заради патриотизма на елините и тяхната съвест да запазят държавата си и природните й богатства от презастрояване - нещо, което ние направихме на Черноморието, на Пампорово и Смолянски езера, които вече приличат на малки градчета с квартали. Едва ли някой, усетил предимствата на Бяло море в следващите години, ще си помисли за почивка на Черно море, а и няма как с цени на шезлонга от 10 лв. и нощувки от 120 лв. нашите ресторантьори да са привлекателни. Влезеш ли в бистрите води на Егейско море, едва ли ще поискаш да се топнеш в черноморските вълни, смесени с отходни води от канализации, свинеферми и прочие. Усетиш ли, че с 20 евро си “цар клиент в гръцките селца”, няма и да помислиш да се червиш с 40 лева в черноморска кръчма, където персоналът до обяд се сърди на себе си, а след обяд на всички останали. Гърция ще става все по-привлекателна дестинация за родопчанина и българите като цяло. Тепърва двустранните отношения ще се заздравяват и набъбват. Съседите ни разчитат на родни инвестиции, а такива ще има. А и как няма да има с цени на апартамент ново строителство от 75 кв. за 16 500 евро, еднофамилна къща за 20 хил. евро и парцели от 5-10 евро на кв.м. докато само в Смолян имотите продължават да държат фантастични стойности от порядъка на двойно повече, отколкото са на юг от нашата граница.
Захари ИВАНОВ

СЛЕД 68 ГОДИНИ МОМЧИЛОВЕЦ ВЛЕЗЕ В КООПЕРАЦИЯ "БЯЛО МОРЕ"

* Разруха е обхванала цялата сграда, но е непипната - гърците пазят имота и канят тогавашните рибари и техните наследници на риболов

Бай Райчо Караманолев и старата кооперативна лодка

 След 68 години момчиловец влезе в Трудово-риболовна кооперация “Бяло море” край Порто Лагос, която е напуснал 19-годишен. 85-годишният Райчо Караманолев се просълзи при вида на сградата, а потокът спомени, избликнал от сърцето му, накара сина му и дъщеря му Мария да изслушат накъсания разказ. 15-годишен се озовал заедно с баща си на морето, Порто Лагос по онова време е български. Самата кооперация е вдигната малко по-рано от хора от Момчиловци, Дунево, Петково и Устово. Родопчани ловяли риба и я продавали на борсата, а от там тя тръгвала за Пловдив, че дори и за Бургас. Риболовът бил не само за люспестите морски обитатели, но и за солини - правоъгълни миди, които вадели, мушкайки ги с дълги повече от метър шишове.
Райчо се подвизавал първоначално като пощенски куриер, носел писмата от Порто Лагос, а вечер карал питейна вода на рибарите.
Ей това са огромните римски кюпове, вкопани в земята глинени делви, в които са държали питейната вода, с изненада и обич ги открива цели при идването си в кооперацията преди дни пенсионерът. Те са оцелели повече от половин век, едната беше вътре в сградата, друга под смокинята, която също е оцеляла в спомените му, разказва Райчовата дъщеря Мария, която придружава баща си в пътешествието му из старите български земи в Гърция.
Релсите стоят, по които са карали вагончетата с рибата, ако беше в България, отдавна да са ги изкрали за скрап, но тук никой нищо не е пипнал.
Разгледахме и задната страна на сградата, ама татко не даде да минаваме оттам. Било е рибарско гробище, в което са погребвали всички родопчани, починали по един или друг начин тук, тъй като не са могли да ги превозят до родните им места. Тук е погребан 20-годишният Илия Лявов, удавил се на 18 януари 1942 г. в ледената вода при опит да извади две гръмнати от него патици. Сега от гробището не е останало нищо, само трева и буренаци, разказва с болка Райчо.
Затова пък сега край двора на кооперацията има много убити птици - корморани. Бият ги, защото им ядат рибата.
Момчиловецът, който от 1963 г. живее в Златоград, се разходил и вътре в порутената вече сграда на кооперацията, в която е запазена изградената печка, край която шетал на времето техният готвач. Освен да носи питейната вода на младия тогава Райчо било задължение да помага и при голям улов. Налагали ред риба, ред сол, а той трябвало с боси крака да я тъпче, за да се уплътни. Наранените му от перките крака щипели от солта, а миризмата на риба се носела от него цяла седмица след това. Край морето обаче, никой не гледал на тези неща, работата им била да изкарат пари за близките си по родните места.
При идването в българската кооперация правят малък завой и от другата страна виждат изградената след 1944 г. гръцка рибарска кооперация. Посрещна ни едно момче Симос, което на гръцки заразказва, че родът му е от Райково, но никога не е идвал в България. Български не знае, но е наясно, че близките му отдавна са се заселили тук, разказват Караманолеви. И сочат, че това вероятно е станало през 1944 г. когато другите родопчани си идват обратно тук в Смолянско. А някои избират да останат и след падналата желязна завеса, никога повече не се връщат в България. Дори децата им приемат погърчени имена, като самият Симос, чието име е чисто българското Симо.
Седнахме с него и с един по-възрастен рибар на кафе, от което се разпушиха много спомени за бай Христо - фурнаджията, за готвача и за ред други родопчани, работили дълги години в българската рибарска кооперация, в която не можел да влезе всеки, а само онези чиито бащи и деди са били рибари. Повечето от кооператорите отдавна са починали, но гърците бяха много любезни към нас и дори ни поканиха, ако искаме да идем да ловим, щели да уредят всичко, с възторг разказаха хората от Момчиловци.

В храстите на залива край имота им, Райчо намира останала и една от старите лодки на Трудово риболовна кооперация “Бяло море”. Не намира обаче мраморен саркофаг от римско време, в който се е знаело, че е погребан римски владетел. Вероятно са го прибрали за множеството туристически обекти, които гърците превръщат в атракции и които привличат погледите на гости от цял свят.
Ей тук живееше Шилер, показа бай Райчо къщата на немец, заселен в Порто Лагос. И дори си спомня как се шегували с него: “Ей, шиле, кога ще станеш овца””. Но човекът си е отишъл още преди края на Втората световна война. Ей така, прошка не е имало за никого, отказал да отиде на източния фронт, той е бил разстрелян от своите.
Необясними времена, но войната освен смърт, няма какво друго да донесе, дори и на окупаторите.
Цели 5 години е останал на Порто Лагос момъкът, който дори кандидатствал за флота в Кавала, но поради ниския му ръст тогава не бил взет.
Едва след като се върнал през 1944 г. в България, го взели войник и служил в София. Но пък риболовът на змиорки, солини и риба в Бялото море, са останали пресни в паметта му цели 68 години. А посещението му в момчиловския имот в Гърция се превръща за него в истински празник.
Анета ТОДОРОВА