ДОСТЪПНИ ПАКЕТНИ ЦЕНИ ЗА ОТДИХ В ГРЪЦКО ПУСНА МИТУШЕВ

* Протестите внушават несигурност и удрят туризма, предупреди златоградският бизнесмен, който само в сферата на услугите дава хляб на 80 човека

 Достъпни пакетни цени за отдих в Северна Гърция пусна собственикът на Ареалния комплекс в Златоград Александър Митушев. Две дестинации за южната ни съседка могат да се опознаят с негово сътрудничество. Едната предлага разходка в Ксанти, с плаж на морето и обяд почти на брега - в Миродато, вечерята и закуската пък са в хотел-ресторант "Орфеас". Атрактивната цена е 34 евро на човек. А еднодневната екскурзия с пътните до Миродато, обяд и кафе на плажа, шезлонг и чадър излиза 18 евро. Предлагат се и възможности за културен туризъм в района - скалния барелеф на бог Митра, на 5 км. след границата, архитектурните обекти и музеи в Ксанти, археологическият музей в Авдира и манастира "Агиос Николаос".

Не по-малко атрактивна е и дестинацията към Марония. Още повече, че след 20 юли, когато очакваме да се отвори КПП-Маказа, разстоянието до нея ще се скъси и ще е само 40 минути. Луксозният хотел "Исмарос", с който Митушев е осъществил договореност е на самото море. Пакетите са между 300 и 400 лв. за 6 дни. Но има и еднодневни екскурзии до Марония с плаж, обяд в "Исмарос" за 23 евро.

Гръцката кухня е добра и си заслужава да се опита, обядът винаги съдържа риба или месо по избор и алкохолно питие.

Марония е известна с отсядането на капитан Петко войвода тук, а оцелялата, зидана с негови средства каменна чешма, се пази в центъра на селището. И от години привлича интереса на сънародниците ни. Археологическите разкопки от преди Христа, заедно с театъра в подножието на планината Исмарос също са обект на туризма.

Два мои микробуса возят до Гърция цяло лято, 33 чадъра съм поставил тази година на плажната ивица, заявява Митушев. Той находчиво предлага не само морски отдих, но и спа и културен туризъм. 80 човека са возени от неговата фирма в южната ни съседка само тази събота. А месец юни, се е оказал добър за решилите да си позволят лятна ваканция, българи. Не стои така въпросът за юли и август обаче. Протестите, които всяка вечер се вихрят в столицата внушават несигурност и хората се опитват да пестят, защото не са наясно какво ги чака тази есен и през зимата. Това удря сериозно туризма, обезпокоено обяснява Митушев, който само в тази сфера осигурява заетост на 80 човека. А общо с текстилната му фабрика "Бултекс" наетите от него хора са 300.

За разлика от мината година когато по това време имахме резервирани на 100% двата месеца, сега все още имаме свободни много места, прави съпоставка той. 5 къщи с общо 190 легла е базата за отдих, която предлага в Златоград и Ягнево Митушев. Специални цени с отстъпка за пенсионери и ученици пък има в неговия хостел, в който също има нерезервирани места. 
Не е по-розово положението и в самата Гърция това лято. Веднага след границата се виждат къщи, обявени за продажба, същото важи и за магазини и всякакви имоти, което ще рече че кризата и тук си казва думата. И тук е секнал интересът за инвестиции от българска страна, така характерен до преди година.                    

Ако обстановката у нас се омиротвори, ще даде глътка въздух на бизнеса, ще развърже ръцете на туризма. И ще позволи на хората да се отпуснат и да почиват пълноценно при перфектните условия, които са готвени цяла зима за този летен сезон у нас, а и в Гърция.

Ани ЛЮБЕНОВА

 

ГЪРЦИЯ ВЪЗВИРА СРЕЩУ УЛИЧНАТА ТЪРГОВИЯ

ЗАРАДИ ПОДБИВАНЕ НА ЦЕНИТЕ

* Знак до 2 тона спира на ГКПП-Златоград, по-големи возила

 Северна Гърция възвря срещу наши улични търговци, които минават браздата през ГКПП-Златоград и подбиват цените на техните стоки. И от вчера е засилен контролът на пункта от наша, а и от гръцка страна.

Веднага след пункта има забранителен знак за 2 тона, сиреч по-големи коли е недопустимо да минат. Той не е нов, но от вчера комшиите ни държат да се спазва и следят стриктно затова. Няма как да се допусне нарушение, тъй като в талона на всеки автомобил е записано теглото му, напомни вчера говорителят на ОДП-Смолян Добринка Ангелиева. От българска страна пък е засилен контролът от страна на митниците и ветеринарните за недопускане на стоки без платен акциз, както и на превоз на живи животни без документи, каквито случаи е имало на златоградското ГКПП.   

В действителност пунктът е отворен с туристическа цел, но заради по-евтините стоки у нас - било за храни, било за бяла и черна техника, още със самото му отваряне гърците идваха на пазар в Златоград, а че и в Смолян. И с лекотоварни автомобили си пазаруваха печки и всевъзможна техника. Нашите кашкавал и сирене пък там нямат цена. В последните години обаче предприемчиви родопчани са започнали сами да внасят стока в малки количества, което е предизвикало у тамошните търговци обяснимо недоволство, че им подбиваме пазара.

Преди повече от седмица от гръцка страна се опитаха да блокират КПП-то, но до подобни ескалации вчера не се е стигало след като и от двете страни граничните власти затегнаха контрола.

Ани ЛЮБЕНОВА    

ХВАНАХА 8 ГЪЛЪБА У ГРЪК

 на ГКПП- Златоград

Снимка: Архив

* Реджеп А. се опитвал да ги отнесе от България, в родината му са скъпи, а у нас парчето е между 15-20 лв. * Мъжът метнал подкуп 30 евро, срещу него е образувано досъдебно производство

На истински пазар се опитал да обърне златоградското ГКПП Реджеп А. в събота. Късметът му хич не проработил в предпоследния ден на баба Марта. Тогава возилото му, в което се возели още 4 спътника, е спряно за проверка, преди да влезе в Гърция. А от колата са извадени цели 8 хвъркати. Оказало се, че мъжът прекарва гълъби. Нещо, което е незаконно, ако няма документи, каквито у Реджеп не са се намерили. Човекът се опитал да мине метър, обръщайки всичко на майтап и подхвърляйки 30 евро, вероятно за почерпка на граничните власти, за да може да пренесе пернатите в родината си. У нас гълъбите вървят между 10-15 лв. бройката, но ако са на чифтове, стойността им скача веднага. И тогава парчето е 20 лв. или двете са 40, разказват познавачи. Причината е, че гълъбите, като лебедите и щъркелите, живеят на двойки. Не случайно има приказка - “обичат се като влюбени гълъбчета”. По-висока стойност имат и пощенските, т.е. тези, които са обучени да летят по маршрут.
В случая не станало ясно колко ценни са птиците, но пък е видно, че нямат сертификати. Затова са задържани, а впоследствие са върнати на собствениците им в България.
Срещу гръцкия гражданин е образувано досъдебно производство за подкуп, посочи вчера говорителят на Окръжна прокуратура-Смолян, прокурор Иван Спиров. И не му е позволено да изнесе птиците, тъй като са без необходимите сертификати, уточни той.
Сертификатът се изготвя  според изискванията на страната-вносител и той е различен за страна член на ЕС и за трети страни, посочи вчера шефът на Регионалната дирекция по Безопасност на храните д-р Радослав Колев. Тегли се електронно от електронната система на Евросъюза и права за издаването му има само началник - отдел “Здравеопазване на животните”, а не всеки ветеринар. Сертификатите са според вида на животното, бройката и т.н., и съответно има такса за издаването им. Тъй като в Кърджалийска област имаше констатирани случаи на пернати с нюкясълска болест, има ограничение за придвижване на птици от този район.
Според системата за сертифициране, се задава мястото, за което се изпраща пратката и там ще я очакват ветеринари, които трябва да констатират в какъв вид пристига животното, коментира още д-р Колев. Преди да отпътува пък, се прави проверка за ваксини и т. н., като целта на всичко това е да се проконтролира здравословното състояние, на обекта, още повече че гълъбите също пренасят болести, които поразяват човека, напомнят още от Регионалната дирекция по безопасност на храните.
По сертифициращата система у нас пристига хайверът за доспатските садки, когото ветеринарните служби от региона очакват след внос. И връщат обратен отговор до вносителя дали са в добро състояние. При липса на такива сертификати, преносителите на животни подлежат на административни санкции.
 
Анета ТОДОРОВА

ОТ СМОЛЯН И КСАНТИ: ПО САТЕЛИТ ПРЕДАВАТ ЗА ПОЖАРИ

Красимир Шотаров

От Смолян и Ксанти вече по сателит предават за пожари. Само на територията на областта има оборудвани 15 метеокули от решетъчен тип, поставени върху държавни или общински имоти, а 7 от тях са по държавната граница с Гърция. Това стана ясно в областната управа по време на финалния форум, организиран по проект "Чрез превенция да съхраним природната красота на Родопа планина".  Именно по него е създадена системата за ранно предупреждение на възникнали огнени бедствия. Данните от метерорологичните уреди се предават в центровете чрез мобилен оператор. Подбрани са сателитни информационни източници, чиито параметри в съчетание със стойностите на метеорологичните елементи от кулите позволяват генерирането на карти за степента на опасност от горски пожари в реално време. Килите, разположени на наша територия са край: доспатските села Барутин и Касък, боринските Кожари и Ягодина, девинското Кестен, смолянското Горна Арда, рудоземското Пловдивци, където има поставени две, до Златоград - на връх Костадин. Има монтирани и южно от връх Перелик, над смолянския кв. Райково, до с. Чеплетен, на връх Петровица, Маданско, на Мечи чал - Чепеларско и на Мечкин гидик в община Баните.   

Оборудвани са 5 депа за гасене на пожари има и доставени 5 фабрично нови товаропътнически автомобили с висока проходимост, с които огнеборците да реагират навреме в местности, недостъпни за големите пожарни коли. Средствата по целия проект са 830 920.40 евро, от които 706 282.34 евро са от Евросъюза, а останалото е национален принос на България и Гърция. Така, че от тази пролет системата е вече прослушана, координирана и готова, за да дава реална информация за огнените бедствия, за да могат огнеборците на комисар Красимир Шотаров да опазят безценното горско богатство на Родопите, реагирайки навреме.

Лили Блажева

ОЩЕ ЮНИ 2012 ГЪРЦИТЕ СЕ СЪГЛАСИЛИ ОНКОАПАРАТУРАТА ДА СЕ ДАДЕ НА МБАЛ

* Досущ като в библията - едната ръка не знае какво прави другата - МРРБ още чака МВнР на Николай Младенов да направи дипломатическа нота за удължаване на срока на Споразумението ни с гръцкия донор

Лиляна Павлова

Още от 26 юни 2012 г. гръцката страна с факс е дала на МРРБ становище закупеното онкооборудване временно да се инсталира и употребява в МБАЛ “Д-р Братан Шукеров” заради нуждите на общността в Смолян. Това лъсна от писмо, изпратено от министър Лиляна Павлова, в отговор на депутатското питане на д-р Даниела Дариткова докъде стигна градежът на онкоцентъра. Автентичният му текст бе огласен в неделя от пресцентъра на ГЕРБ в Смолян. Разрешителното на гръцката страна, която е донор на целия проект за изграждане на онкоцентър в областния град, е обвързано с официално потвърждение, което е очаквала да получи за да се съгласи на тази стъпка. А именно: инсталирането е временно, докато се построи самият център, а Смолян да поеме ангажимента за поддръжка на апаратурата, а при увреждане - да я ремонтира за своя сметка. Последващото преинсталиране пък на постоянното й място и обучение на персонала, да бъде за сметка пак на българската страна.
Досега тези факти не бяха известни, само бе ясно, че проектът е зациклил някъде по етажите между двете правителства, а от 4-5 години доставената апаратура стои на съхранение, без да има шанса да помага на болните, тъй като изричното становище на Гърция бе, че тя се доставя за изграждането на Онкологичен център по Споразумението за 5-годишна програма за сътрудничество 2002-2006 г. между правителствата на Република България и Република Гърция.
С нота от март миналата година южните ни съседи са предложили продължение на срока на Споразумението между двете правителства до 2020 г. Като договарящ орган МРРБ е дал съгласие още същият месец. Оставало е само МВнР, оглавявано от Николай Младенов, да подготви дипломатическа нота за потвърждаване на промените в Споразумението, но “към днешна дата в МРРБ не е постъпила информация за официално влязло в сила действие на изменението на Споразумението”, пише в отговора си Лиляна Павлова. Или иначе казано, министерствата у нас действат на библейския принцип едната ръка не знае какво върши другата и то вече близо година. А това бездействие струва животи на болни, които са могли да получат облекчение на място в Смолянско, вместо да пътуват до онкоцентъра в Пловдив. МРРБ обаче не е бездействало - за това говорят преписките му от 4 октомври 2012 г., после от 8 януари 2013 г., с които се иска придвижване на тръжните документи за строителството на центъра. Гръцката страна обаче все ни уведомява, че още не е приключила процедурата по удължаване срока на Споразумението, което е работа на Външно министерство. Съседите ни имат доблестта и да декларират, че не са се оттеглили от проекта, въпреки тежката ситуация, в която се намират. “...проектът е от първостепенна важност за РГърция, още повече, че 90% от гръцката част от финансирането е депозирана в специална сметка на проекта и е на разпроложение да бъде използвана в зависимост от физическия напредък на проекта”. Недоставеното пък оборудване и апаратура, са обект на процедура за доставка, като тръжните документи са предоставени на експертите от МВнР на РГърция и зависят от удължения срок на Споразумението, пише още Лиляна Павлова. И сочи, че за съгласието на гърците да дадат апаратурата временно на смолянската болница, е уведомена Община Смолян. Остава тя да се ангажира с поставените условия, сочи още министърката. Но остава и Николай Младенов да си свърши работата и придвижи т.нар. Споразумение, от което зависи проектът да види бял свят в завършен вид. И родопчани от 10 общини да спрат да пътуват до Пловдив, а да имат на място впрегната последен клас болнична апаратура за едно от най-тежките заболявания, каквото е ракът.
Анета ТОДОРОВА                             

ТАНДЕМ ОСТАВА ЗАД РЕШЕТКИТЕ

ЗАРАДИ КИЛО И ПОЛОВИНА КАНАБИС 

* Смолянчанинът Мариян Мишуров и Маданчанинът Росен Младенов внесли наркотика от Гърция през ГКПП-Златоград, на пункта с обиск ги разкрили униформени 

32-годишният Росен Младенов от Мадан и 29-годишният Мариян Мишуров от Смолян остават в ареста за 72 часа, постанови мярката Окръжна прокуратура - Смолян в понеделник.
Двамата са привлечени в качеството на обвиняеми за контрабанда на 1640 гр. канабис. Наркотичните вещества са внесени у нас от Република Гърция на 04. 02. 2013 г., когато около 15:50 часа тандемът е разкрит при проверка и претърсване на колата им на ГКПП - Златоград. Двамата били във “Форд Мондео”, управляван от 51-годишната Т. М. от Мадан. 29-годишният смолянчанин Мишуров е познат на полицията за кражби, управление на МПС след употреба на алкохол и хулигански прояви. При проверката униформените установили, че той пренася в себе си 210 гр. суха тревна маса, увита в полиетиленов плик, а у Росен Младенов са намерени 418 гр. суха тревна маса, увита в полиетиленов плик. При направения полеви наркотест тревата реагирала на канабис. След извършено претърсване на автомобила, в кухина от долната страна до резервната гума е открит найлонов плик, също натъпкан със суха тревна маса, която реагирала като марихуана. Става дума за 1012 грама. Полицаите прибрали двамата в ареста с 24-часова мярка задържане. И  претърсили дома на Росен в Мадан. Намерени са още 4 грама суха тревна маса, пак марихуана. По случая е образувано досъдебно производство по чл. 242 от НК, под наблюдението на Окръжна прокуратура - Смолян. Разследването се провежда от Сектор “БОП” на смолянската полиция, под прякото ръководство и надзор от страна на държавното обвинение.
В срок до 08. 02. 2013 год. наблюдаващият прокурор ще поиска от съда налагане на мярка за неотклонение задържане под стража, съобщи вчера говорителят на Окръжна прокуратура Иван Спиров. И уточни, че за този вид престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто до двеста хиляди лева.
 
Жулиета МЕТОДИЕВА

КОЯ ЧУШКА Е ПО-ЛЮТА, КОЕ ВИНО Е ПО-ПИВКО: БЪЛГАРСКО, ГРЪЦКО ИЛИ ТУРСКО

Зимни мистерии на Хухла
* Бузуки, акордеони и китари ще огласят селото за Трифон Зарезан 

Мултинационален Трифон Зарезан стягат по традиция в ивайловградското село Хухла. Поредното издание на Зимните мистерии ще събере на 9 февруари от 10.30 часа, край огъня на площада и в кръчмата люде от България, Гърция и Турция. 
Програмата за народния празник е подредил издателят на “Нов живот” Иван Бунков, който е инициатор и организатор на културния фестивал, на който кани творци от цяла България и отвъд границите й. 
Зарязване на лозето ще направи Трифон Зарезан (Гуспата Тенев- скулптор от Хасково). В надпяването ще участват Мъжка вокална група с каба гайда от Златоград и групата на тракийското дружество в Ивайловград. Няма да мине и без поезия - от стихотворци с китари от столицата и цялата страна. Наддумването е взето от говорещото издание на  вестник “Каунь”- Хасково. Шаржиране на ишлеме на участниците в празника ще е от карикатуриста Борислав Данев - Борку, художникът на в. “Каунь”.
В Международния конкурс за най-добро домашно вино ще участва специално жури от фондация “Култура на пиенето”. Ще има готвене на открито, състезание - десет пилета под тенекия, извън конкурса са: открийте най-добрите домашни туршии, най-лютите чушки и най-добрата лютеница, а също и луканки на шиш, сланина на шиш, ситни хухленски шишчета, тиквеник, баници, смок (вита баница), за които отсега запрятат ръкави млади невести.
В пиенето на вино - всеки своето да хвали и от чуждото да пие, колкото си иска. Същото важи и за ракията. Хората ще се водят от баш хорбашиите и без прекъсване. Кукерите - освен, че ще гонят злите сили, ще плашат и трезвениците. Джазът, без който не можем - ще бъде хем в центъра на епицентъра, хем между другото.  Бузуките и китарите от България и Гърция ще свирят  сиртакита без граници. А когато и природата захласнато мълчи и слуша, значи, че свири формацията на акордеониста на света Нешко Нешев.
Чакаме ви на 9 февруари от 10.30 ч. в Хухла, в Центъра на света, канят от селото.

ОТКРАДНАХА ДВА КОНЯ И МУЛЕ НА ЕКСКМЕТ

* Христо Мусорлиев ходи да си ги търси чак в Гърция, покрай неговите изчезнали и още две кобили

 Бившият кмет на смолянското село Полковник Серафимово Христо Мусорлиев вече втори месец не може да си намери място след като отмъкнаха два негови коня и муле.

Животните си гледал на колиба извън селото и тъй като реално няма сняг, те свободно са излизали на паша. С тях се движели и две кобилки на негови съселяни - на Тодор Хубчев и на Марио Иванов. На 8 декември м. г. всичките изчезнали и от тях няма, и помен.

Все се надявах някъде да излязат или някой да се обади, че са се загубили, нещо което също не е за вярване. Затова чак на 12 декември подадох лично в РУП-Смолян, жалба за кражбата на животните. Влязох чак при начлника на управлението. Но за жалост покрай моите коне изчезнаха и съседските, разказа сам бившият управник.

30 години все така свободно сме си гледали добитъка и той е пашувал по ливадите. Такава крупна кражба в селото не е имало никога. Затова смятам, че е организирана и животните ни или са станали на кюфтета още по Коледа или са продадени някъде. Един кон е 1500 лв., а мулето - 2000 лв., изчислява той. Или с удара на крадците се оказва, че от раз е обеднял с близо 5 хил. лв.

Не му е болно толкова за стойността, на която възлизат животните, колкото за самите тях. Мили са ми, свикнали бяхме с тях. Два месеца сън не ме хваща, синът ми и той не може да ги прежали. До Гърция стигнахме с него и с Тодор Хубчев преди ден, защото ни бяха казали че се появили едни коне в Шахин. Видяхме ги, но не са нашите, заяви още Мусорлиев.

От кметската управа все ни повтаряха да си приберем конете, да не стоят на колибата. И да ги вкараме в селото, но ние винаги сме ги гледали там. Бедни хора сме, пашуват наблизо, така казах и на шефа на полицията, когато ме разпитва защо са стоели извън Полковник Серафимово, обяснява още дългогодишният бивш управник.  Времената обаче са се сменили, за съжаление. И добитъкът вече става лесна плячка, отбелязва още стопанинът. А възможността да се открият животните му не е голяма, след като е минало толкова време. Дали са действали гастрольори или местни хора са издали, че животните са сами без постоянен надзор. При всичко случаи обаче става дума за организиран удар, а щетите са общо за около 8 хил.лв. за 5-те животни.

Ани Любенова           

НАЙ-ГОЛЯМ ГРЯХ Е ДА УБИЕШ СЪРНА

Тотална забрана 

* Затова в Търън не им посягат, ембарго има и върху зайците, много намалели 

* Затова пък вредният дивеч - лисици и кучета, се гърмя на поразия, 70 дългоопашатковци са повалени този сезон, а от безстонаствените песове - 20     

Явор Говедаров

Най-голям грях е да убиеш сърна и никоя религия не го приема. Все едно да посегнеш на "небесното", разказва дългогодишният ловец и кмет на смолянското село Търън Явор Говедаров. А само преди седмица думите му потвърди и отец Боян Саръев, чиито корени са в Девинско, нищо че той служи на Бога и живее в Кърджали. Фамилното му име Саръев, дошло от прадядо, който бил превъзходен ловец, но убил сърна и ослепял. В мига, в който угаснали очите на кошутата, угаснали и неговите. И повече не прогледнал, така разказа историята на рода си свещеникът.   

А според кмета Говедаров, в мохамеданството се казва, че е най-севап да правиш намаз на килимче от кожата на сърна. Защото е най-чистото същество. Философската дилема, над която той е мислил много, а вероятно и мнозина ловци-родопчани, според него, е намерила положително разрешение единствено, ако дивечът се повали с един куршум. И получи лека смърт.

Не е допустимо да се гърми с бранеке или пък да се пускат кучетата, тогава животното търси спасение при човека и направо идва при него, независимо дали има пушка или не, обяснява доверчивостта на сърните Говедаров.

Неговата дружинка обаче е решила този въпрос тотално - от 5 години тук е наложено пълно ембарго върху отстрела на сърни.

5 виждаме постоянно още от миналата година в района на местността Баливица край селото. Но никой не посяга, разказва сладкодумно майсторът на авджилъка Говедаров. И по благороден елен не стрелят още неговите колеги, едни-два щъкат из околните баири, но и те се се пипат. Заради изчезването на зайците в този район, забраната за отстрел важи и за тях.

Не сме станали вегетарианци, подсмихват се ловците от Търънско. Прасетата им са най-на сърце. Пък и спасяват от тях нивите си, защото са наясно какво става с картофените насаждения, когато прекалят с приплодите.

Правим им калища, като им слагаме отработено масло върху два-три метра, да се въргалят и да си чистят паразитите, обяснява технологията, при която авджиите подпомагат  здравословното състояние на глиганите.

10 прасета сме отстреляли само до Нова година, отсичат търънци. Най-голямото е Бен Ладен, към 240 кг. 24 см са само глигите му, които са направо за златен медал. Сезона - на 13 януари закрихме с 11-тото прасе, 150-кг единак, който поляхме вечерта подобаващо, разказват още от едно от най-големите смолянски села. На Бурето до 4 часа сутринта са се носели песни, а малкото опечено теленце ще държи влага на местните точни стрелци чак до следващата зима.  

За да имат обаче дивеч, те не щадят усилията си. 8 т. царевица и 600 кг. зърно за птиците са хвърлили само за година. Отделно е солта, която ближат и сърните, и зайците. Поставяме я в специални кутии, за да може да не се стопява и овлажнява, а да свърши работа на животните. Правим хранилки и в най-дълбокия сняг през минали години сме газили, за да не остава гладно нито пернато, нито бозайник през зимата, редят ловците. Не ни тежи нито работата, нито усилието, което полагаме, но авджиликът стана прекалено скъпо хоби за нашите условия. 60 лв. е разрешителното за лов на прасе за ден, а 1 лв. струва бележката от кочана, вмята Говедаров. В един район могат да ловуват минимум 8 души и максимум 20. Парите се дават предварително, независимо дали ще ударят, което утежнява ситуацията при неудача. 16 бележки по 61 лева съм дал малко преди края на сезона, което ще рече 960 лева, само за 3 месеца - окотмоври, ноември и декември. 30% от тази сума отива за горското стопанство, на чиято територия се намираме. 20% - за националният ловен съвет и другите остават в сдружението за подхранване на дивеча.            

Готови сме да плащаме и по 100 лв. на бележка, но само ако отстреляме животно. Което ще рече, че за 10 гръмнати прасета, ще дадем хиляда лева, а сега се оказва, че сме дали вече 3000 лв., удари чертата председателят. Предложението си пратихме с аргументация чак до София, но не го приеха. Че се грижим за дивеча в ловните си територии показател е и покупката на птици и зайци, която правим от няколко години. И тази пролет ще вземем 30 кеклици, 50 яребици и 10 фазана от развъдника в Сливен, за да може да опресним и увеличим популацията им. Малко мъжки зайци също ще закупим. 80 евро е един заек, както и да го гледаш, че няма 5 кг. месо в него. Кеклиците пък въврят по 20 лв., а яребиците - по 18. Вземат се малки, в района на Бурето, където е вилата, предоставена от Говедаров на авджиите се прави развъдник и като поотраснат пернатите и се аклиматизират, се разселват по околните баири.

Само при нас има ловни райони и ако дойде гост от друг район, ни плаща 10 лв. плюс 61 лв. за бележката за деня. Ние обаче трябва да го приемем, не може всеки да ходи да ловува където си иска, отбелязва особеностите на лова у нас, Говедаров, който от 1977 г. е несменяем председател на ловците. 98 човека от неговата дружинка последно са заверили билетите си от нова година. Докато в южната ни съседка Гърция всеки ловец може да ходи където си иска, но таксата е различна. Техни хора от ловната хижа зад рудник "Мързян" в Златоградско, са идвали при нас на гости, но ние, за да идем там да ловуваме един месец по-рано трябва да подадем документи, за да получим разрешително за пренасяне на оръжието ни за лов, тъй като нямаме европейски разрешителни, а уж сме членове на ЕС. 120 евро струва ловният им билет, но важи целогодишно, а ловни дни са: сряда, събота и неделя, докато у нас разрешението е само за уикенда, единствено за плаващи птици се допускаше и в сряда. 200 евро е билетът, ако ще ловуваш на територията на цяла Гърция, а 150 евро, ако си за две области, например.

Спорове за ловни територии там няма, а у нас се стига и до съд, напомня Говедаров. Наши ловци нямат право да си извадят пушките от калъвчето дори да живеят в Устово или където и да било другаде. Едва като стъпят на наша територия могат да сложат пушка на рамо, напомня до къде се стига в битката за територии. Защото в противен случай заловеният без калъф авджия, може да иде и на съд и към него да има претенции, че е ловувал в чужди площи, нищо че само е минал през тях.

Миналата година на всяка борика сме сложили знаци- Т, като Търън и У, като Устово, защото граничим с тяхната територия, за да нямаме спорове. Виж за Средногорци и Катраница, с които също граничим такова нещо няма, сочат търънци. И напомнят, че прасетата не знаят буквите и не ги гледат по бориките. Понякога се случва простреляно от едната територия прасе да избяга ранено в другата, но не сме спирали никой да си го вземе, докато на нас ни се е случвало, издава Говедаров част от перипетиите, които се получават понякога в авджилъка.

С вредният дивеч пък, по който се гърми, се осъществява пазенето на сърните и зайците. Освен лисиците, за които вече горските не дават по 10 лв., както в миналото, в този параграф попадат и скитащите кумета. И тъй като от години няма пазар за кожите на дългоопашатковците, тази зима ще правят от тях листница. Сиреч ще ги нахвърлят една върху друга като новогодишна елха, за да стряскат от далеч. Най-добър стрелец на лисици е Наджет Хайриев Ушев, който за миналата година има 36 парчета в актива си. А за тази над 20 броя. Живее в долния квартал на селото току до реката, вероятно затова понякога може да ги гърми направо от терасата, както разказват съселяните му.  

Общо 70 лисици сме ликвидарали да не шетат из курниците в селото, сочат още търънци резултатите от последния ловен сезон. И уточняват, че 20 скитащи кучета съща са отстреляни.

Анета ТОДОРОВА      

ГРЪЦКА ТЕЛЕВИЗИЯ ЗАСНЕ ФИЛМ ПО НАШ СЦЕНАРИЙ

Увековечаване

* Спомени за момчиловската кооперация “ Бяло море” оживяха на лента, разказва ги Райчо Караманолев

Бай Райчо в рибовъдната кооперация, в която се е “подслонила” машина за извличане на зехтин. 

Гръцка телевизия засне филм по сценарий на публикация в “Родопи ВЕСТ”. 85-годишният Райчо Карманолев от Златоград останал изненадан, когато на вратата на апартамента му почукали гръцки телевизионери и поискали от него да разкаже за някогашната риболовна кооперация “Бяло море”, дейставала в района на Порто Лагос. Гостоприемната фамилия на родения в смолянското село Момчиловци родопчанин веднага се сетила, че гръцките гости явно са прочели електронното издание на “Родопи ВЕСТ”, в което бай Райчо разказва надълго и нашироко за първата си среща с имота на бившата Трудово-риболовна кооперация след отварянето на ГКПП-Златоград. Едва след 68 години някогашният помощник на риболовците, сред които е и баща му, влиза в запазената изцяло сграда на “Бяло море”, воден от дъщеря си Мария и сина Анастас.
Сълзи къпят от лицето на родопчанина докато през паметта му минават спомените за риболовстването,  чистенето на риба, осоляването й и подготовката на пратките за пазара, съхраняване на питейна вода, дори смокиновите храсти в двора, връщат назад лентата на годините. Но и доказват, че съседите ни гърци не пипат чуждо. А от сегашните, вдигнати в съседство кооперации, веднага предлагат на дошлите в имота си българи да идат с тях на риболов. Проявеният пък от телевизията интерес е неимоверен показател за добросъседство и комшулук, който не може да се изличи дори с желязната завеса и телените огради, които ни деляха повече от половин век. Бай Райчо пък сега е доволен, че малцината живи участници от кооперацията ще имат възможност чрез филма да си припомнят младините - тогава той е бил едва 15-годишен. И да видят и чуят това, което става в момента в “Бяло море”, което за наследниците на някогашните риболовци от Дунево, Петково, Устово и Момчиловци, от години е само снимки, окачени по стените на домовете им и шишове за солини, запазени някъде по избите.
Анета ТОДОРОВА

ОТВОРИХА ГКПП-ЕЛИДЖЕ ЗА ПРАЗНИКА НА РУДОЗЕМ

За първи път

ГКПП-Елидже над Рудозем функционира за първи път в своята история от вчера. Поводът е 3-дневният празник на града, който започна от петък. От 8 часа вчера пунктът е отворен, само че в посока от Гърция за България. И ще работи до неделя, за да могат гости от южната ни съседка да пристигат за тържествата в пограничния град. Предварително е взето съгласието на министерството на външните работи, което е позволило в името на добросъседските отношения комшиите да дойдат на гости и да се върнат отново през същия пункт. Макар че могат да излязат и през ГКПП-Златоград. За българи обаче Елидже не функционира и те не могат да го ползват като врата към Бяло море, напомнят от Гранично. 
Нямаме побратимени общини, но сме поканили градоначалниците на Ксанти и Мики, с които поддържаме добросъседски отношения, посочи вчера градоначалникът на Рудозем Румен Пехливанов, по чието желание е задвижена цялата процедура по отварянето на пункта за тази 3-дневка.
В действителност различните празнични прояви в града със спортни надпревари и културни събития вървят вече цяла седмица. Снощи многобройните гости, а и домакините-родопани се насладиха на изпълненията на фолк дивата Галена, докато тази вечер на сцената ще изгрее талантът на Тони Стораро.
Анета ТОДОРОВА  

ГЪРЦИЯ - ДОСТЪПНИЯТ РАЙ ЗА РОДОПЧАНИ

ВАКАНЦИЯ НА БЯЛО МОРЕ 

Смолянчани вече държат два плажа на концесия, всичко е пазарлък, цените двойно по-ниски от Черноморието ни

Българи от Смолянско спасяват летния туристически сезон в гръцките курорти в северното крайбрежие на Бяло море. Нашенците са най-масовите туристи по плажовете между Керамоти и Александруполис, остров Тасос и курортните села като Авдира. Всеки уикенд най-популярните плажове - Миродато и Керамоти са огласяни от българска реч, а домакините гърци са малцинство. Статистиката на Гранична полиция също потвърждава данните на гръцките хотелиери, като се отчита повишения в броя на преминалите от началото на лятото през ГКПП - Златоград, които са около 7000 души. Най-мнoгoбройни са обаче туристическите групи от южната част на България - областите Смолян, Кърджали, Пловдив. Макар че има интерес и от летовници от Софийско, Пазарджишко и дори Бургаско. За родопчани почивката на Бяло море е много по-достъпна от плажуването на родното Черноморие. Най-близкият плаж в гръцко - Миродато, е само на 140 км. от центъра на Смолян, което ще рече около 40 лв. за гориво в двете посоки за пълен с хора автомобил. 160 км. е и до най-добрия плаж на Балканите, както наричат Керамоти, който заради чистотата и природата си е със статут на резерват. Освен с невероятна чистота и липсата на всякакво строителство, плажовете на съседите са по-привлекателни и с ниските си цени. Ползването на удобен шезлонг и чадър за деня е безплатно, като единственото условие е някой от компанията да направи поръчка на бара, стопанисващ плажа, разбира се учтиво обслужен от сервитьор. Най-евтино е кафето- 2,50 евро, фрапето, което е най-предпочитано в жегите, струва 3 евро, бирите вървят на цени от 4 до 6 евро за 330 мл. Безалкохолните напитки и студените чайове струват 3.50 евро. Типично за държавите с добре развит туризъм задължително получавате бонус - студена минерална вода към кафето и фрапето, чипс за бирата и лека салатка, ако решите да пробвате узо на цена от 3 евро за 100 мл. Както в България, така и в Гърция, местата за отдих се обикалят от досадници, но вместо да крещят “царевица” или “палачинки”, тук вежливо ви предлагат: очила, шапки, временни татуировки или бижута. В около 90% от плажовете можете да си внесете храна и напитки, които спокойно може да консумирате. Там където това е забранено, има указателни табели. Българите се възползват отлично от тази свобода и често си устройват големи софри за обяд с кюфтета, лютеница, домати и сирене. Ако все пак държите да се нахраните с гръцка кухня в традиционно заведение край плажа, ще са ви нужни около 10-15 евро. За тази сума ще може да опитате оригиналната гръцка салата, рибна супа, порция риба. Домакините пък любезно ще ви почерпят с вода, царевичен хляб и парче диня. За компании над 10 човека, някои ресторанти стигат до жеста и за безплатна бутилка бяло вино. Цените на нощувките около Керамоти и Миродато са също атрактивни- въпреки, че летният сезон е в разгара си. Само на метри от плажа апартамент за петима с климатик и кухненски бокс с цялото оборудване се предлага срещу 15 евро на човек за ден. Много вероятно обаче е и да попаднете на нелегални квартири, които бръснат по 25 евро на ден за човек. В този случай може да поискате касова бележка, а ако не получите такава, може да се оплачете в полицията, от- където ще ви защитят и няма да платите такава голяма сума. Ако се изкушите да отдъхвате на Тасос, трябва да приготвите за нощувка сума между 20 и 40 евро на човек. На 5-6 километра от морето може да наемете луксозна вила с 5 стаи за 90 евро на уикенд, или по 10 евро на човек. Курортите около Авдира, Ксанти, Керамоти са точната представа за пълноценна почивка. Освен в големия Ксанти, в малките населени места липсват нощни питейни заведения, дискотеки и механи. В някои курорти дори е въведен вечерен час и след 22.00 часа тишината възцарява, което е прекрасно за хората в средна възраст, семейства с малки деца и хора, дошли да наваксат с почивка след психически натоварено ежедневие. За нашествието на българи по Беломорието говорят и рекламните табели и менюта. Всяка втора рекламна табелка за ресторант или хотел е на български. На роден език, често с правописни грешки са и менютата. И в Керамоти, и на Тасос във всеки търговски обект работят българи, за да няма проблем с езиковата бариера. За разлика от България, където всеки втори може да ви упъти на английски, в Гърция не може да разчитат на това. Английският или не е на почит, или от някакви местнически съображения, не се говори. За сметка на това обаче, ако знаете родопските диалекти, няма да имате проблеми в по-голямата част от селищата. Езикът е запазен у местното население чак до Кавала.
Свободата на Гърция се усеща почти веднага след минаване на границата - няма винетки, няма катаджии с радари, често няма и ограничения на скоростта - стига да не се движите по магистралите. Ако обаче ви хванат в крачка местните полицаи, глобите са страшни. Пътищата са перфектни, като дупките са непознато понятие. Пътната мрежа е добре изградена, указателните табели изобилстват и практически няма как да се загубите или пък да обиколите половината държава, за да стигнете до заветното за вас място. В заведенията все още се пуши, а пазарлъкът върши чудесна работа.
Предимствата на южната ни съседката като магнит привличат заможни бизнесмени от Смолянско и Кърджалийско. Най-малко 50 заможни смолянчани вече разполагат със собствени имоти тук и то най-вече около Авдира. Бунгала, каравани, вили на 2-3 етажа. Има и такива, които вземат под наем вила за цялото лято, договаряйки се с хазяите за цени с отстъпка като постоянни клиенти. Наемането ги избавя от данъци, ремонти и други условности, които съпътстват откупения имот. Това лято има и смолянчани, концесионери на два плажа близо до Мандра. Всички търгуват с обектите си, давайки ги за нощувки срещу заплащане. Истинският смолянски бум се очаква догодина, тъй като според информация на гръцки хотелиери се очаква строителството на най-малко две вилни селища с инвеститори от Смолянско. Девствените кътчета по северна Егея вече са в полезрението и на мастити хотелиерски босове от Пампорово, Девин, Черноморието. Те също са декларирали планове за строителство, но на този етап нямат зелена светлина заради патриотизма на елините и тяхната съвест да запазят държавата си и природните й богатства от презастрояване - нещо, което ние направихме на Черноморието, на Пампорово и Смолянски езера, които вече приличат на малки градчета с квартали. Едва ли някой, усетил предимствата на Бяло море в следващите години, ще си помисли за почивка на Черно море, а и няма как с цени на шезлонга от 10 лв. и нощувки от 120 лв. нашите ресторантьори да са привлекателни. Влезеш ли в бистрите води на Егейско море, едва ли ще поискаш да се топнеш в черноморските вълни, смесени с отходни води от канализации, свинеферми и прочие. Усетиш ли, че с 20 евро си “цар клиент в гръцките селца”, няма и да помислиш да се червиш с 40 лева в черноморска кръчма, където персоналът до обяд се сърди на себе си, а след обяд на всички останали. Гърция ще става все по-привлекателна дестинация за родопчанина и българите като цяло. Тепърва двустранните отношения ще се заздравяват и набъбват. Съседите ни разчитат на родни инвестиции, а такива ще има. А и как няма да има с цени на апартамент ново строителство от 75 кв. за 16 500 евро, еднофамилна къща за 20 хил. евро и парцели от 5-10 евро на кв.м. докато само в Смолян имотите продължават да държат фантастични стойности от порядъка на двойно повече, отколкото са на юг от нашата граница.
Захари ИВАНОВ

СЛЕД 68 ГОДИНИ МОМЧИЛОВЕЦ ВЛЕЗЕ В КООПЕРАЦИЯ "БЯЛО МОРЕ"

* Разруха е обхванала цялата сграда, но е непипната - гърците пазят имота и канят тогавашните рибари и техните наследници на риболов

Бай Райчо Караманолев и старата кооперативна лодка

 След 68 години момчиловец влезе в Трудово-риболовна кооперация “Бяло море” край Порто Лагос, която е напуснал 19-годишен. 85-годишният Райчо Караманолев се просълзи при вида на сградата, а потокът спомени, избликнал от сърцето му, накара сина му и дъщеря му Мария да изслушат накъсания разказ. 15-годишен се озовал заедно с баща си на морето, Порто Лагос по онова време е български. Самата кооперация е вдигната малко по-рано от хора от Момчиловци, Дунево, Петково и Устово. Родопчани ловяли риба и я продавали на борсата, а от там тя тръгвала за Пловдив, че дори и за Бургас. Риболовът бил не само за люспестите морски обитатели, но и за солини - правоъгълни миди, които вадели, мушкайки ги с дълги повече от метър шишове.
Райчо се подвизавал първоначално като пощенски куриер, носел писмата от Порто Лагос, а вечер карал питейна вода на рибарите.
Ей това са огромните римски кюпове, вкопани в земята глинени делви, в които са държали питейната вода, с изненада и обич ги открива цели при идването си в кооперацията преди дни пенсионерът. Те са оцелели повече от половин век, едната беше вътре в сградата, друга под смокинята, която също е оцеляла в спомените му, разказва Райчовата дъщеря Мария, която придружава баща си в пътешествието му из старите български земи в Гърция.
Релсите стоят, по които са карали вагончетата с рибата, ако беше в България, отдавна да са ги изкрали за скрап, но тук никой нищо не е пипнал.
Разгледахме и задната страна на сградата, ама татко не даде да минаваме оттам. Било е рибарско гробище, в което са погребвали всички родопчани, починали по един или друг начин тук, тъй като не са могли да ги превозят до родните им места. Тук е погребан 20-годишният Илия Лявов, удавил се на 18 януари 1942 г. в ледената вода при опит да извади две гръмнати от него патици. Сега от гробището не е останало нищо, само трева и буренаци, разказва с болка Райчо.
Затова пък сега край двора на кооперацията има много убити птици - корморани. Бият ги, защото им ядат рибата.
Момчиловецът, който от 1963 г. живее в Златоград, се разходил и вътре в порутената вече сграда на кооперацията, в която е запазена изградената печка, край която шетал на времето техният готвач. Освен да носи питейната вода на младия тогава Райчо било задължение да помага и при голям улов. Налагали ред риба, ред сол, а той трябвало с боси крака да я тъпче, за да се уплътни. Наранените му от перките крака щипели от солта, а миризмата на риба се носела от него цяла седмица след това. Край морето обаче, никой не гледал на тези неща, работата им била да изкарат пари за близките си по родните места.
При идването в българската кооперация правят малък завой и от другата страна виждат изградената след 1944 г. гръцка рибарска кооперация. Посрещна ни едно момче Симос, което на гръцки заразказва, че родът му е от Райково, но никога не е идвал в България. Български не знае, но е наясно, че близките му отдавна са се заселили тук, разказват Караманолеви. И сочат, че това вероятно е станало през 1944 г. когато другите родопчани си идват обратно тук в Смолянско. А някои избират да останат и след падналата желязна завеса, никога повече не се връщат в България. Дори децата им приемат погърчени имена, като самият Симос, чието име е чисто българското Симо.
Седнахме с него и с един по-възрастен рибар на кафе, от което се разпушиха много спомени за бай Христо - фурнаджията, за готвача и за ред други родопчани, работили дълги години в българската рибарска кооперация, в която не можел да влезе всеки, а само онези чиито бащи и деди са били рибари. Повечето от кооператорите отдавна са починали, но гърците бяха много любезни към нас и дори ни поканиха, ако искаме да идем да ловим, щели да уредят всичко, с възторг разказаха хората от Момчиловци.

В храстите на залива край имота им, Райчо намира останала и една от старите лодки на Трудово риболовна кооперация “Бяло море”. Не намира обаче мраморен саркофаг от римско време, в който се е знаело, че е погребан римски владетел. Вероятно са го прибрали за множеството туристически обекти, които гърците превръщат в атракции и които привличат погледите на гости от цял свят.
Ей тук живееше Шилер, показа бай Райчо къщата на немец, заселен в Порто Лагос. И дори си спомня как се шегували с него: “Ей, шиле, кога ще станеш овца””. Но човекът си е отишъл още преди края на Втората световна война. Ей така, прошка не е имало за никого, отказал да отиде на източния фронт, той е бил разстрелян от своите.
Необясними времена, но войната освен смърт, няма какво друго да донесе, дори и на окупаторите.
Цели 5 години е останал на Порто Лагос момъкът, който дори кандидатствал за флота в Кавала, но поради ниския му ръст тогава не бил взет.
Едва след като се върнал през 1944 г. в България, го взели войник и служил в София. Но пък риболовът на змиорки, солини и риба в Бялото море, са останали пресни в паметта му цели 68 години. А посещението му в момчиловския имот в Гърция се превръща за него в истински празник.
Анета ТОДОРОВА

ГЪРЦИТЕ ЗАМРАЗИХА ПЪТЯ КЪМ РУДОЗЕМ

ПАК СПЪНКИ

* Кметът Мелемов пледира пред колегата си от Авдира Чолакидис за отсечката като антикризисна мярка за двете общини

Кметът Мелемов

  Гърците замразиха трасето откъм Рудозем и за тази година няма да има строителство към ГКПП-Елидже, научи “Родопи ВЕСТ”. Спряганият от години пункт, до който ние имаме идеален път за никъде от преди повече от 2 години, се отлага за неопределено време. На последната среща в Гърция, проведена на 17-18 ноември м. г. се коментираха само средствата, заяви главният секретар на областната управа Петя Пампорова, която представлява региона на форума. Именно тогава са обсъждани трасетата по проекти, които са одобрени и тези, които са в резерв. Въобще не стана дума за отсечката до Рудозем, чиито договор е разписан, но от което ние индиректно разбрахме, че по нея няма да се работи, потвърди Пампорова, това което “Родопи ВЕСТ” вече знае. В момента вървят проектирания. Обсъжда се само отсечката от Ехинос до границата, посочи още Пампорова. Нищо като километри, а пътят е почти наполовина от отсечката до Ксанти. “Родопи ВЕСТ” ще изложи по- подробно случая в следващ брой.
Това замразяване кара и кмета на Смолян да коментира случая с колегата си от Община Авдира Василис Чолакидис. Трябва да работим за отварянето на пътя Рудозем-Ксанти, защото това е и антикризисна мярка за нашите общини, коментира вчера градоначалникът на областния град пред колегата си. Той го прие в кабинета си, заедно с делегацията от община Авдира.
Трябва да съгласуваме целите си и да поставяме въпроса пред правителствата ни, защото и двата региона страдаме от това, че не се отваря този път, каза още Мелемов в присъствието на областния управител инж. Стефан Стайков. Очакваме да сформираме правителството, за да поставим отново на дневен ред отсечката, поясни Чолакидис. Той каза още, че от 2009 г досега бюджетът му за община Авдира е намален на 60% заради кризата. Въпросите за предстоящото побратимяваме на пет наши села с гръцки, обсъдиха още кметовете от двете страни на браздата.
След срещата в кметството, двамата управници дадоха старт на съвместните дейности по проект “Биоразнообразието в Родопите и езерото Вистонида - предпоставка за икономически растеж чрез активно териториално сътрудничество”, осъществяван по Програма “Европейско териториално сътрудничество “Гърция - България 2007 - 2013”.
Проектът е на стойност 1 159 042 евро, от които 841 492 евро са за община Смолян и 317 550 евро за община Авдира.
Продължителността му е 24 месеца, уточниха от пресслужбата на Общината.
Ани Любенова

ЕФИМ УШЕВ СЪБРА 180 РОДОПСКИ ПЕСНИ ОТ КСАНТИЙСКО

НОВА 4-ТА КНИГА

* Пословици, поговорки, клетви и благословии на език близък до Петкославейковския представя златоградският вестникар през юли в Смолян

Сборник “Изсуши ме, изгори ме” от 180 родопски песни, събирани дълги години в Ксантийско издава златоградският вестникар Ефим Ушев. Те са плод на интереса му към фолклора отвъд браздата далеч преди да се отвори ГКПП-Златоград. Но както сам уточнява авторът същинската работа по томчето става в последните две години, особено след участието му в проект на СУ “Св. Климент Охридски”, ръководен от доц. Гешев от катедра “Славянски езици”. Книгата се спонсорира изцяло от издателството, което я издава - Славена-Варна. То е издало и предишните му три книги
Песните са в различни варианти, в зависимост от това в кое село са записвани. Има и цикъл от Ксантийска “чалга”, която се пее от българите мохамедани “за маса”. Има и приложения с имена на селищата и местностите, споменавани в песните, много от които са на територията на днешна България, а в цикъла със златоградски песни, който е приложил Ушев, се споменават и местности и имена отвъд границата.
Златоградчанинът е събрал и народни умотворенията - в словесното богатство на съседите ни от старите български земи, има и раздел с пословици, поговорки, клетви, благословии и пр., които са много сходни с тези, събирани от Петко Славейков - прави съпоставка сам той. Запазен е диалектът на всяко село, има и обширен речник на редките думи в края на книгата, сочи още авторът. Плюсът на цялата му издирвателна и събирателна работа е СD-то. Записът на песните е от тамошни изпълнители на българския местен фолклор.
Лили БЛАЖЕВА

АКАД. ГЕОРГИ МАРКОВ: ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА ПРОДАВА И ОТЕЧЕСТВОТО

* Не съм за 3000 евро, коментира историкът, който отказал по поръчка на Солунския университет да прекрои българската история 

* Не сме поликултурна нация, а от това се отказа и Европа, внимавайте, предупреди още ученият от БАН

- Акад. Марков, защо сега се появяват разни учения за българо-мохамеданите и дори има битка за техния произход?
- Разбрах от медиите, че президентът Плевналиев е бил в Рибново - едно голямо село от българи-мохамедани в Гоцеделчевско. Там той е казал, че трябва да се изгради мултиетническо и мултикултурно общество, което за мен е един гаф. Защото вече във Великобритания, Франция и Германия признаха, че не може да се изгради такова мултикултурно общество, в смисъл една национална идентичност с различни културни идентичности. Там не можаха да приобщят: арабите, турците и кюрдите емигранти. Така, че не може да говорим за помашки етнос. Думата етнос идва от съветската терминология. Това е най-любопитното - либерални кръгове, които говорят за различни етноси в едно общество, се хващат за съветската терминология. След Октомврийската революция в Съветския съюз има съветски народи. А след Втората световна война Сталин казва - “има един съветски народ, но от различни етноси”.
- Еднокултурна държава ли е България?
- Една култура сме. Можем да бъдем с различни вери, но сме една култура. Аз не приемам, че в България има много културни идентичности. Защото като се започне от образованието и се стигне до науката и изкуствата, това е българска култура, българско образование. Ние не можем да изграждаме различни модели на образованието и различни култури. Президентът е технократ, той не е хуманитар, поне това го извинява, но трябва да внимава със секретарите и съветниците си. Защото това е една теза, която се провали в ЕС. И ние няма тепърва тук да я прилагаме.
-Има ли тогава опасност за държавата?
-Има, защото това е една сепаратична идея. Както в съседна Гърция изграждат помашки етнос. Вече има речници, граматика на помашки, в Ксанти от миналата година има такава телевизия. Тук също се опитват - на конференцията, както сочи докладът на проф. Евгения Иванова, която твърди, че помаците са нещо различно. А като се каже така, значи не са българи. В същото време колегата от Одрин, на който не съм чел доклада, но заглавието е красноречиво - “Помашки турци на Балканите”, явно гледа на Родопите от позицията на регионална сила, каквато се опитва да бъде Турция. Урокът на бошнаците - това е трагедията от 90-те години при разпадането на Югославия. Тито създаде две нации - македонска и мюсюлманска. Всъщност, той създаде в Босна от сърбите и хърватите мюсюлмани, мюсюлманска нация. Там през първата половина на 90-те години се клаха сърби христяни със сърби-мюсюлмани, хървати-християни с хървати-мюсюлмани. Техният майчин език е един, затова ние не приемаме на верска основа да се изгражда нещо различно и да се противопоставя. И урокът на Босна от съвременната ни история е поучителен. Не трябва да допускаме да се говори за помаците като нещо отделно. Още повече, че Евгения Иванова - понеже не е историк, бърка понятията. След Освобождението в Родопите са им казвали ахряни ( идва от Ахрида, както наричали Източните Родопи-бел. ред.). Помаци идва от Ловешко, от където е Васил Радославов, който за пръв път е министър- председател през 1887 г. по време на регентството. Тогава, когато става въпрос за преброяването, той нарича всички български мохамедани помаци, защото изповядват исляма. Радославов обаче към българите-мохамедани, прибавя циганите-мохамедани и татарите-мохамедани, обобщавайки ги като помаци в преброяването, правено от Царство България.
-Има много тези около корена на думата, какво означава помак, едни казват, че идва от помъчен, а други от пу и маг – магьосници, каквито били прабългарските жреци?
- Не са прабългари. Ислямът не може да бъде преди Мохамед тук. Защото първите прабългари още през V- VI век правят набези в Родопите. С имама на Сатовча бях миналата седмица. Той ме пита кой е първият човек? И аз като академик му казвам помирително, дали е Адам или Адем, това е нещо много общо, тъй като в основата е Старият завет. Юдеизмът е първата моноистична религия. Дотогава всички са били с много богове. Той скочи и ми казва, че ислямът е най-старата религия, докато той е по-нов от христянството. Аз не исках да споря с него, спорът е богословски - не е научен, а и той е духовно лице. В науката освен вяра, се искат доказателства. В религията се възприема, че щом си вярващ, не ти трябват доказателства - че Христос е ходил по вода и е превърнал водата във вино, а Лазар е бил възкресен. Това е в Библията, и в Корана има подобни чудеса. Но верската принадлежност не бива, както в Османската империя, да прераства в етническа принадлежност. Пример - когато смениш вярата на един човек, както е било в Османската империя, от ислямизация се отива към турцизация. В Османската империя не е имало турска нация, хората са се наричали османлии. А Кемал Мустафа, наречен Ататюрк, създава турската нация. Турската нация, включително и династията на османите, е смес от много, много народи.
- С последната смяна на имената у нас през 80-те години, можеше ли да се получи единна нация?
- По съветско време казваха единна социалистическа нация. В Албания Енвер Ходжа, който е още по-краен сталинист, понеже албанците са разделени - две трети са мюсюлмани, а една трета са православни и католици, казва: “не, религията ни разделя”. Събират ходжите и свещениците и им казват, които искат да станат учители в ляво, които не - в концлагерите вдясно. Албания е обявена за първата атеистична държава в света. В България комунистическата партия решава да прави единна социалистическа нация, защото атеизмът беше официална политика. Казваха, че това ще ни обедини. За разлика от Дружба “Родина”, която е искала хората да се преименуват доброволно, да си избират имена - като Камен Боляров, Светослав Духовников... Преди 2 години един турчин от Добричко, който ми лепеше плочките вкъщи, ми разказа как в първи клас от Мера става Митко, само по първата буква. Не може мюсюлманин - да го кръстиш на светия. Аз никога не съм одобрявал милиционерското преименуване. Тогава накараха учените да направим един Координационен съвет, между БАН, СУ и някои други висши училища, да доказваме, че тези хора някога са били българи. Разбира се - има много доказателства. Но тази теория за кръвта от 19-ти век, векът на национализма и националните държави вече остарява. Не е важно какъв си по кръв, важно е самосъзнанието. Така тези хора се затвориха, а ДПС ги плаши: “ей сега ще ви преименуват” и хората се страхуват, защото са го преживели.
- Да, но има една част, които са си запазили българските имена и точно това ги е социализирало.
- Дори Дружба “Родина”, около 70- 80 хиляди, главно тук в Средните Родопи, въпреки че след 9-ти септември са ги преследвали, повечето си запазват имената - като Светослав Духовников, който е имам.
- Т.е., Вие приемате преименуването, но не приемате пътя, по който става?
- Да. Доброволно преименуване и запазване на вярата. С отец Боян Съръев се познаваме отдавна, но съм му казал, че нашата мисия е друга. Ние няма да покръстваме.
- А кои са белезите на нацията?
- Ето това, което ми каза един имам в Якуруда, видимо ядосан: “Професоре аз съм турчин, какво лошо е да си турчин”. Аз му казвам: “Няма нищо лошо, но вие не сте турчин. Какъв е майчиният ви език? Български”. Майчиният език е първият признак, другият признак е историческото минало, родословието, корените, в Родопите християни и мюсюлмани са с общ корен. Във Велинградско не бях ходил отдавна на крепостта Цепина. Това е крепостта на Деспот Слав от 13-ти век. Там има запазени паметници на старобългарски. Не е имало никакъв ислям тук, в Родопите, както казват някои - видите ли, хан Тервел е разгромил арабите и ги заселил и така те останали в Родопите, от там арабският произход на българите-мохамедани. Има такава теза. Изкарват ги - кумани и печенези, какви ли не, само да не са българи. А коренът им дори и в Рибново, където ходят с шалвари и забрадки, но песните им и говорът са български. Те не казват на турски айрян, а казват мътеница, бърканица, както майка ми в Калофер.
- Исторически съществувало ли е лице Енихан Баба?
- Не мога да се произнеса по спора. Но мога да се произнеса за Демир Баба, защото там имаше един голям спор, преди години, дори се намесиха депутати от ДПС. Нещо любопитно - където е имало тракийско светилище, след това има християнско и след това мюсюлманско. Натрупват се три пласта. На Демир Баба, местният имам забрани разкопките и изгони археолозите, че било свято място. Но там са се събирали мюсюлмани и християни, включително се палят и свещи. А там не са сунити, те са къзълбаши, алияни. Какъвто е Мустафа Кемал, аз често се шегувам, че бащата на турците не е турчин. Майка му е българска мохамеданка, а баща му албанец от Дебърско. През 1935 г. Хитлер, съвсем скромно казва: “ние сме трима големи държавници - аз, Сталин и Мустафа Кемал. Защото той от развалините на една срината империя направи модерна държава”. А Кемал му подарява един цветен портрет с надпис, което кара Хитлер да каже: “вижте го какъв ариец рус със сини очи”. Да не говорим какви са в Североизточна България - руси със сини очи, една голяма част са с нашата кръв, но вече в началото на 21-ви век важно е националното самосъзнание - какъв се чувстваш и за това не трябва да се оказва натиск, това беше грешка на тоталитарната държава.
- А сега има ли грешка?
- Да. След 1989 г. се връща махалото и покойният Андрей Луканов, който беше мозъкът на прехода, допусна създаването на ДПС с помощта на Ахмед Доган, за да могат да откъснат гласовете за СДС, иначе те щяха да спечелят изборите за Велико Народно събрание.И да направят друга Конституция. Беше естествено българските турци, оскърбени от това скорошно посегателство срещу тях, да отидат със СДС. И Луканов допусна тази партия, създадена на етническа и верска основа. В Царство България винаги е имало депутати-мохамедани между 10 и 15, но те са били от Земеделския съюз, от Либерална партия, от различни партии, нямало е етническа или верска партия. След това Конституционният съд по свои политически съображения не забрани ДПС. По този начин тази партия казва: “това е нашият електорат, ние ще браним неговите интереси”. И този електорат го слуша. Като моя майстор, който щял да гласува за ДПС, защото ги закриляло...
- Вие сте говорили с него преди Доган да вземе хонорара от един милион от Цанков камък. Сега дали ще каже същото?
- Да, така е, сега те са много разочаровани. Доган е рожба на родната власт. Той щеше да си остане едно овчарче на село, ако не беше приет с привилегия да учи философия. Той е станал аспирант в БАН пак с привилегии, за разлика от мен. Тогава го оценяват и го взимат по турска линия. След това му дадоха възможност да стане балансьор, но той, грубо казано, прекалено се разпаса. И докато неговият електорат мизерства и гладува, той живее в сараи. Един философ взима 1.5 млн. лв. хонорар, като е дал 50 000 лв. на трима специалисти по хидрология да му изготвят проекта. Официално турското правителство се разграничи от него, решиха да го махнат, но той все още има опора в структурите...
- И все пак кога избуяват разните учения на темата за етносите - когато има силна държава ли?
- Обратното. Ние не бяхме подготвени за демокрацията и като народ, и като държава.
- За 22 години не сме ли се подготвили?
- За съжаление БКП при оная тоталитарна държава си готвеше кадри да управлява вечно. Но след това се появиха случайни хора, един бил асистент по политическа икономия, друг - бил физкултурник... Тези хора не са си представяли, че ще станат политици и държавници.
- А те държавници ли са?
- Не, не са, понеже нямат време да четат. През 2001 г. написах една книга “Поуки за държавниците” с около 250 страници.И накрая изведох 33 поуки в три страници. Едната е: “от всеки политик държавник не става”. За съжаление дори и президентът Първанов, който ми е колега-историк, за разлика от Плевналиев, след като е бил 10 години на върха на властта, повтаря грешката на Петър Стоянов. По друг начин трябваше да помага на държавата. Аз очаквах да пише книги, да развива Академията си за лидери, но властта е наркотик. Колкото повече я употребяваш, толкова повече искаш.
- Поговорката е: “власт се взима, а не се дава”.
- Важното е не само до момента, когато се качваш на върха, но и сам да слезеш от него.
- Такива няма. В старата история княз Борис е единственият, който отива в манастир и доброволно дава престола.
- Много малко са. На времето проф. Иван Шишманов, когато през 1907 г. студентите освиркват цар Фердинанд при откриването на Народния театър, той затваря университета и си подава оставката. Но общо взето малцина са смеели да възразяват на силния - преди цар, генерален секретар, сега министър-председател.
- Но БАН миналата година посмя да излезе на улиците.
-Да, защото ножът опря до кокала. Дянков още като експерт на Световната банка през 2007 г. написа, че БАН трябва да се приватизира, да направи грузинския вариант - там разнебитиха академията. Продавайте, но след 5 години ще останем на улицата. Да докажеш, че науката няма място в малките държави, че умните момчета и момичета трябва да бягат на Запад като него, а тук да останат орачи и копачи. Това ли е? Сега Плевналиев смени тактиката - като технократ говори за високи технологии, за иновации и ни връща в епохата на Живков.
- Реално заплатите в БАН промениха ли се?
- Средната заплата е 607 лева, есента, когато излязохме на протест, бе 540 лв. Проблемът е, че ние се опитваме да докажем на правителството, че тези пари не са похарчени напразно, че това са инвестиции. И че не всички науки могат да продават. Примерно по националната стратегия за развитие на науката 2020 г., те искат да имаме 60% бюджетни и 40% собствени приходи. Има институти, които могат да го постигнат, но хуманитарните какво да продават?
- Една Евгения Иванова продава ли идеи?
- Тя продава, но продава и Отечеството, защото работи за Сорос, за съседна Турция. Вижте й доклада. Аз имах един проект със Солунския университет, от който ни поканиха да напишем история на българите. Написахме текстовете и преди един месец дойде една колежка от Солунския университет и ни казва: “по отношение на вашия текст имаме следните бележки. За Македония - Македония е гръцка”. Чакайте, има статистики от навечерието на Балканската война, че 58% е българска, вярно, била е доста пъстра. В Охрид, Тракия има 300 000 българи. Ами Солун?
- Солун е еврейски град...
- Солун е най-големият еврейски град. И ние, когато спорим с гърците, предлагаме плебисцит. Защото евреите са щели да гласуват за нас, а не за гърците. Икономически те са владели банки, търговия, корабоплаване, от друга страна гърците имат антисемитизъм. Тогавашният министър-председател Венизелос казва:” вие искате плебисцит, за да вземете Солун. И сте били окупатори”. Викам им "извинявайте, обаче няма смисъл, аз не съм за 3000 евро". Но знам, че те ще си намерят някой млад доцент, който не отказва пари и "прави проекти".
-Но прекроява историята.
Разговора води:
Орлин КИСЬОВ

ЗА ТУРЦИЗАЦИЯТА НА "НАШИТЕ В ГЪРЦИЯ..." РАЗКАЗА ЖУРНАЛИСТКА

За турцизацията на “Нашите в Гърция”, коментира вчера при представянето на книгата си в Смолян журналистката Таня Мангалакова. Цветните фотографии с лицата, изпъстрили с разказите си творбата й, пък грееха в празничните си и делнични одежди в своеобразна изложба, експонирана в залата на Държавен архив в Смолян.
Много хора ни звънят цял ден да им запазим книгата, няма да могат заради преспите днес да присъстват на представянето, заяви пък шефката на ДА-Смолян Зоя Начева. Изданието е само 1000 бр., не съм имала никакъв проблем с издаването, тъй като евродепутатът Станимир Илчев пое тази част, обясни още Мангалакова. А родопчани я засипаха с въпроси, най-важният от който бе, като какви се определят българско говорящите в Гърция. Сиреч коренното население на северните части на южната ни съседка.
Това е най-тежкият за тях въпрос, едни се приемат за турци, други - за помаци, приели исляма, но не и за българи, отговори авторката. И разказа прелюбопитната история на своя гид Ахмед Имам от Ксанти, който я развеждал из околностите при 4-те й срещи с него. Но едва на последната, при която дошла и дъщеря му Фазилет, става ясно, че и неговото семейство е турцизирано. Това разкрила 30-годишната щерка, с която Мангалакова общувала на английски, а жената въобще не знаела майчиния си език. Тя именно обяснила, че когато била 5-6 годишна, баща й забранявал да говори помацки (български) и ако направела това, й запушвал устата с вестници. Така малката учила турски в училище, после следвала в Истанбул и в момента въобще не говори български. А сега иначе българско говорящата среда на възрастните в семейството й, при всяка нейна поява минавали на турски език.
Те са малцинството в Гърция, за което не се говори. Но им става приятно като дойдат на пазар у нас, например в Кърджали, да пазаруват и да говорят на български и на турски, разказва още Мангалакова. Не познават кирилицата, не могат да четат на нея, но от родители на деца, езикът се е предавал устно и се е запазил.
Книгата “Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия” е в пътеписен стил, няма претенциите да е научна. Обхванати са всички социални слоеве. Това е един по-различен свят, разкри още авторката й, която призна, че е отишла със съвсем други очаквания.
Това са нашенци, останали да живеят в най-изоставените райони на Гърция. Препитават се с гурбет, най-вече на корабите. Но в същото време имат добър стандарт, щом могат в момента да си позволят да наемат българите като аргати да им работят, направи тя неволна икономическа съпоставка. Наистина северните краища на южната ни съседка са т.нар. сирници на Гърция - с многобройните овчарници и козарници, с тютюневите крайпътни ниви, които не оставят да пустее нито едно парче земя. И по които все по-често се чува българска реч, само че от гастърбайтерите, избягали от безработицата и мизерията у нас.
Анета ТОДОРОВА