ПЕТКОВЦИ СА ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ И ЕДИН МОЖЕ ДА ВЪРТИ НЯКОЛКО СЕЛА

Филип Топов

В Петково са се родили толкова много велики личности, така че защо кметът му да не може да управлява няколко село. Съпоставката направи ОбС-председателят Филип Топов на заседание в четвъртък, с което се опита да охлади жежките питания на родения в Петково общински съветник от левицата Милко Гавазов.   

Минути преди това от трибуната БСП-общинарят попита защо сред второстепенните разпоредители с бюджета го няма кметство Белев дол. Решение и за него трябва да се търси. Щяха да ме линчуват като общински съветник там, заяви той. И поиска да се реши въпросът с кметския наместник, защото при кмета вече имало подписка на 80 местни люде зотова.

Белев дол не е закрито като кметство, обслужва се от кмета на село Петкова, такава практика е имало и кметът на Могилица в предишния мандат е имал още няколко села, обясни финансистът на общината Верена Аръчкова. Но тоя кмет не е избиран там и на какво основание има достъп до личните данни на тези хора и ги разнася из цялата община, попита още Гавазов. И напомни, че прецедентът от предходната практика за Могилица, чиито кмет обслужва и Кремене например, където има десетина жители, не поражда право. 

Кметският наместник се назначава от градоначалника и той преценя дали да го назначи, назидателно се обърнаха към него от управляващата партия ГЕРБ.  

Единствено признанието на Филип Топов за възможностите на петковци допринесе за потушаване на спора, който обаче ще чака истинско решение. Факт е, че първият стенограф на Народното събрание - Христо Попконстантинов е родом от тук, нищо че родното му Петково е останало до 1912 г. извън пределите на България.

Анета Тодорова  

СЛЕД 68 ГОДИНИ МОМЧИЛОВЕЦ ВЛЕЗЕ В КООПЕРАЦИЯ "БЯЛО МОРЕ"

* Разруха е обхванала цялата сграда, но е непипната - гърците пазят имота и канят тогавашните рибари и техните наследници на риболов

Бай Райчо Караманолев и старата кооперативна лодка

 След 68 години момчиловец влезе в Трудово-риболовна кооперация “Бяло море” край Порто Лагос, която е напуснал 19-годишен. 85-годишният Райчо Караманолев се просълзи при вида на сградата, а потокът спомени, избликнал от сърцето му, накара сина му и дъщеря му Мария да изслушат накъсания разказ. 15-годишен се озовал заедно с баща си на морето, Порто Лагос по онова време е български. Самата кооперация е вдигната малко по-рано от хора от Момчиловци, Дунево, Петково и Устово. Родопчани ловяли риба и я продавали на борсата, а от там тя тръгвала за Пловдив, че дори и за Бургас. Риболовът бил не само за люспестите морски обитатели, но и за солини - правоъгълни миди, които вадели, мушкайки ги с дълги повече от метър шишове.
Райчо се подвизавал първоначално като пощенски куриер, носел писмата от Порто Лагос, а вечер карал питейна вода на рибарите.
Ей това са огромните римски кюпове, вкопани в земята глинени делви, в които са държали питейната вода, с изненада и обич ги открива цели при идването си в кооперацията преди дни пенсионерът. Те са оцелели повече от половин век, едната беше вътре в сградата, друга под смокинята, която също е оцеляла в спомените му, разказва Райчовата дъщеря Мария, която придружава баща си в пътешествието му из старите български земи в Гърция.
Релсите стоят, по които са карали вагончетата с рибата, ако беше в България, отдавна да са ги изкрали за скрап, но тук никой нищо не е пипнал.
Разгледахме и задната страна на сградата, ама татко не даде да минаваме оттам. Било е рибарско гробище, в което са погребвали всички родопчани, починали по един или друг начин тук, тъй като не са могли да ги превозят до родните им места. Тук е погребан 20-годишният Илия Лявов, удавил се на 18 януари 1942 г. в ледената вода при опит да извади две гръмнати от него патици. Сега от гробището не е останало нищо, само трева и буренаци, разказва с болка Райчо.
Затова пък сега край двора на кооперацията има много убити птици - корморани. Бият ги, защото им ядат рибата.
Момчиловецът, който от 1963 г. живее в Златоград, се разходил и вътре в порутената вече сграда на кооперацията, в която е запазена изградената печка, край която шетал на времето техният готвач. Освен да носи питейната вода на младия тогава Райчо било задължение да помага и при голям улов. Налагали ред риба, ред сол, а той трябвало с боси крака да я тъпче, за да се уплътни. Наранените му от перките крака щипели от солта, а миризмата на риба се носела от него цяла седмица след това. Край морето обаче, никой не гледал на тези неща, работата им била да изкарат пари за близките си по родните места.
При идването в българската кооперация правят малък завой и от другата страна виждат изградената след 1944 г. гръцка рибарска кооперация. Посрещна ни едно момче Симос, което на гръцки заразказва, че родът му е от Райково, но никога не е идвал в България. Български не знае, но е наясно, че близките му отдавна са се заселили тук, разказват Караманолеви. И сочат, че това вероятно е станало през 1944 г. когато другите родопчани си идват обратно тук в Смолянско. А някои избират да останат и след падналата желязна завеса, никога повече не се връщат в България. Дори децата им приемат погърчени имена, като самият Симос, чието име е чисто българското Симо.
Седнахме с него и с един по-възрастен рибар на кафе, от което се разпушиха много спомени за бай Христо - фурнаджията, за готвача и за ред други родопчани, работили дълги години в българската рибарска кооперация, в която не можел да влезе всеки, а само онези чиито бащи и деди са били рибари. Повечето от кооператорите отдавна са починали, но гърците бяха много любезни към нас и дори ни поканиха, ако искаме да идем да ловим, щели да уредят всичко, с възторг разказаха хората от Момчиловци.

В храстите на залива край имота им, Райчо намира останала и една от старите лодки на Трудово риболовна кооперация “Бяло море”. Не намира обаче мраморен саркофаг от римско време, в който се е знаело, че е погребан римски владетел. Вероятно са го прибрали за множеството туристически обекти, които гърците превръщат в атракции и които привличат погледите на гости от цял свят.
Ей тук живееше Шилер, показа бай Райчо къщата на немец, заселен в Порто Лагос. И дори си спомня как се шегували с него: “Ей, шиле, кога ще станеш овца””. Но човекът си е отишъл още преди края на Втората световна война. Ей така, прошка не е имало за никого, отказал да отиде на източния фронт, той е бил разстрелян от своите.
Необясними времена, но войната освен смърт, няма какво друго да донесе, дори и на окупаторите.
Цели 5 години е останал на Порто Лагос момъкът, който дори кандидатствал за флота в Кавала, но поради ниския му ръст тогава не бил взет.
Едва след като се върнал през 1944 г. в България, го взели войник и служил в София. Но пък риболовът на змиорки, солини и риба в Бялото море, са останали пресни в паметта му цели 68 години. А посещението му в момчиловския имот в Гърция се превръща за него в истински празник.
Анета ТОДОРОВА

МИЛКО ГАВАЗОВ: ГЕРБ СЛОЖИ ТОЧКА НА 180 ГОДИНИ ОБРАЗОВАНИЕ В ПЕТКОВО

* И изчете декларация, в която коалицията БСП-ЗНС от местния парламент, настоява пред премиера Борисов да възстанови оздравителното школо                                                                                          

 * Ще върнат ли театъра, попита пък съпартийката му Лейла Чавдарова

Председателят на групата съветници в ОбС адв. Милко Гавазов

 Това е поредното безумие на правителството на ГЕРБ, заяви във вторник на заседание на ОбС-Смолян, общинският съветник от БСП Милко Гавазов по повод заповедта на министъра на образованието, науката и младежта Сергей Иганатов, който закрива специализираното училище в родното му село Петково от новата учебна година. По този начин се закрива училище с 60-годишна история и се слага край на 180-годишна образователна система в селото, обяви възмутен социалистът. Това е поредната стъпка на ликвидационната политика на правителството, подчерта още той  и добави, че докато министър-председателят реже ленти и открива обекти, неговите министри с лека ръка закриват институции, градени и утвърждавали се с години. Общинският съветник припомни, че така в област Смолян са закрити болниците в Рудозем и Девин, белодробният диспансер в Смолян, Родопският драматичен театър. „Какво още трябва да чакаме да ни се случи?", запита Гавазов. И от името на Общинските съветници от коалицията БСП-ЗНС в местния парламент изчете остър протест срещу закриването на оздравителното училище.И настоя от името на своите колеги в коалицията за спешна намеса от страна на премиера Бойко Борисов, който да отмени заповедта на просветния министър и специализираното просветно школо да бъде възстановено.
На същото заседание съпартийката му Лейла Чавдарова поиска от групата на ГЕРБ да получи отговор на въпрос провокиран от изявления на общинаря от ГЕРБ Ефрем Велинов в местната преса, в което той дава много положителна оценка на сцена "Николай Хайтов".
Означава ли тази оценка, че е печеливша сцена и че се е променила позицията на правителството, на реформата, която беше предприета и че ще има достатъчно средства за да възстановим статута на нашия театър, каза Чавдарова.
Предизборна е атмосферата и това личи по изказванията и на г-жа Чавдарова, и на г-н Гавазов, веднага се включи в партийния тон председателя на групата на ГЕРБ в ОбС Филип Топов без да вникне в същината на проблема, че се загърбва културата, а от там крачката към бездуховността е малка.
Явно тези твърдения и питания са се втвърдили в една предизборна кампания, която за тях е започнала. На тези питания г-н Гавазов и тези прокламации г-жо Чавдарова, трябва да ги отправите евентуално след две години в Народното събрание, ако станете депутати. Няма как групата да отговаря относно квалификациите дали това е сцена - театъра, дали министърът на образованието е в ролята на ликвидатор, заяви Топов. И изрази молба към председателят на ОбС да не се допускат политически изявления в стил обругаване на управлението на страната, квалифициране на действащи министри с като "ликвидатори" на РДТ.
Иван Апостолов обаче не се вслуша в препоръката, а уточни, че в Република България има установени принципи на демократична свобода и на свободно политическо говорене.
Това е едно конституционно право на всеки гражданин и задължение на всеки, който е избран в органите на местна власт, каквито сме ние. Съгласно изискванията на нашия правилник, ръководителят на група общински съветници има право да прави изявления. Не виждам нищо нередно г-н Гавазов да го направи по въпрос, който засяга местната власт, защото това училище е в нашата община, по соломоновски отсече ОбС-председателят.
Орлин Кисьов