ХРИСТИЯНИ И МЮСЮЛМАНИ ПРЕПЪЛНИХА "СВЕТИ НИКОЛА"

ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ - СРЕЩУ НИКУЛДЕН В ХРАМА

* 15 от цялата област останаха да преспят, за да получат от силата на Чудотвореца

свещеник Васил Маджаров

Християни и мюсюлмани препълниха храма “Св. Никола” в смолянския кв. Устово на Никулден. 15 пък поискаха предната нощ да преспят в църквата за изцеление и срещу уплах, и магии.
Господ ще чуе едните и другите и ще им помогне според вярата, нямам право аз да определям кой да влезе и остане в църквата, заяви дългогодишният свещеник Васил Маджаров. И въпреки младостта на годините си, носи зрелостта на мисията, която е поел - да служи на бога и хората.
И той потвърди голямото желание на хората да се докоснат до чудесата на светеца.
Най-силният ден, за да получиш изцеление не е някой празник, а оня, в който имаш вяра и се отдадеш искрено на молитва, вмята отецът. Което и обяснява защо в църквата му винаги има хора, които идват не само от квартала, а от целия регион. Пък и повечето смолячани обичат по-често да са там, отколкото в храмовете, които са по-близо до дома им.
Господ не отбира, затова мюсюлмани и християни, българи и роми дирят спасение и помощ в “Св. Никола”, обяснява и Замфир Манчев, който от години почита именно Николай Чудотворец. И според него храмът на светеца в Устово не случайно привлича всички, защото отърва мало и голямо от надвиснали беди. Ако става дума за операция, няма да се размине само с преспиване в църквата, да не си правят илюзия хората. Но ако е за изцеление на душата, от която пък идват всички реални болести, там е лекът, пояснява бай Манчо. И наистина в нощта срещу четвъртък мнозина родопчани помолиха свещеника Васил Маджаров да пренощуват в храма, за да получат от магнетичната сила на Чудотвореца. Наплашени деца, бездетни жени там получават видение и се сдобиват с кураж, а майките - с рожба. Тук падат уроки и зли магии, затова идват хора от Златоград, от Доспат, от Смолян и от Чепеларе. Отърсват се от негативното, с което ни залива напоследък ежедневието, от лошотията човешка, която причинява пакости. И поглеждат с леко сърце на света, издават очевидци. И благославят светеца, който неслучайно е наречен Чудотворец.
Малцина знаят, че Св. Никола пази и пътниците и макар в Родопите да няма море, то и тук попътен вятър ще съпровожда возилата им по пътищата на родината, че и в чужбина, ако чудотворната иконка на светеца ги съпътства. Това обаче става само с чистотата на помислите и вярата в сърцето, издават запознати. А за чудесата на устовската църква се говори от десетилетия. Водените там като деца от майки и баби, вече сами водят своите внуци и внучки. И разказват, че осланялите се на нейната помощ са хиляди.
Анета ТОДОРОВА

СЛЕД 68 ГОДИНИ МОМЧИЛОВЕЦ ВЛЕЗЕ В КООПЕРАЦИЯ "БЯЛО МОРЕ"

* Разруха е обхванала цялата сграда, но е непипната - гърците пазят имота и канят тогавашните рибари и техните наследници на риболов

Бай Райчо Караманолев и старата кооперативна лодка

 След 68 години момчиловец влезе в Трудово-риболовна кооперация “Бяло море” край Порто Лагос, която е напуснал 19-годишен. 85-годишният Райчо Караманолев се просълзи при вида на сградата, а потокът спомени, избликнал от сърцето му, накара сина му и дъщеря му Мария да изслушат накъсания разказ. 15-годишен се озовал заедно с баща си на морето, Порто Лагос по онова време е български. Самата кооперация е вдигната малко по-рано от хора от Момчиловци, Дунево, Петково и Устово. Родопчани ловяли риба и я продавали на борсата, а от там тя тръгвала за Пловдив, че дори и за Бургас. Риболовът бил не само за люспестите морски обитатели, но и за солини - правоъгълни миди, които вадели, мушкайки ги с дълги повече от метър шишове.
Райчо се подвизавал първоначално като пощенски куриер, носел писмата от Порто Лагос, а вечер карал питейна вода на рибарите.
Ей това са огромните римски кюпове, вкопани в земята глинени делви, в които са държали питейната вода, с изненада и обич ги открива цели при идването си в кооперацията преди дни пенсионерът. Те са оцелели повече от половин век, едната беше вътре в сградата, друга под смокинята, която също е оцеляла в спомените му, разказва Райчовата дъщеря Мария, която придружава баща си в пътешествието му из старите български земи в Гърция.
Релсите стоят, по които са карали вагончетата с рибата, ако беше в България, отдавна да са ги изкрали за скрап, но тук никой нищо не е пипнал.
Разгледахме и задната страна на сградата, ама татко не даде да минаваме оттам. Било е рибарско гробище, в което са погребвали всички родопчани, починали по един или друг начин тук, тъй като не са могли да ги превозят до родните им места. Тук е погребан 20-годишният Илия Лявов, удавил се на 18 януари 1942 г. в ледената вода при опит да извади две гръмнати от него патици. Сега от гробището не е останало нищо, само трева и буренаци, разказва с болка Райчо.
Затова пък сега край двора на кооперацията има много убити птици - корморани. Бият ги, защото им ядат рибата.
Момчиловецът, който от 1963 г. живее в Златоград, се разходил и вътре в порутената вече сграда на кооперацията, в която е запазена изградената печка, край която шетал на времето техният готвач. Освен да носи питейната вода на младия тогава Райчо било задължение да помага и при голям улов. Налагали ред риба, ред сол, а той трябвало с боси крака да я тъпче, за да се уплътни. Наранените му от перките крака щипели от солта, а миризмата на риба се носела от него цяла седмица след това. Край морето обаче, никой не гледал на тези неща, работата им била да изкарат пари за близките си по родните места.
При идването в българската кооперация правят малък завой и от другата страна виждат изградената след 1944 г. гръцка рибарска кооперация. Посрещна ни едно момче Симос, което на гръцки заразказва, че родът му е от Райково, но никога не е идвал в България. Български не знае, но е наясно, че близките му отдавна са се заселили тук, разказват Караманолеви. И сочат, че това вероятно е станало през 1944 г. когато другите родопчани си идват обратно тук в Смолянско. А някои избират да останат и след падналата желязна завеса, никога повече не се връщат в България. Дори децата им приемат погърчени имена, като самият Симос, чието име е чисто българското Симо.
Седнахме с него и с един по-възрастен рибар на кафе, от което се разпушиха много спомени за бай Христо - фурнаджията, за готвача и за ред други родопчани, работили дълги години в българската рибарска кооперация, в която не можел да влезе всеки, а само онези чиито бащи и деди са били рибари. Повечето от кооператорите отдавна са починали, но гърците бяха много любезни към нас и дори ни поканиха, ако искаме да идем да ловим, щели да уредят всичко, с възторг разказаха хората от Момчиловци.

В храстите на залива край имота им, Райчо намира останала и една от старите лодки на Трудово риболовна кооперация “Бяло море”. Не намира обаче мраморен саркофаг от римско време, в който се е знаело, че е погребан римски владетел. Вероятно са го прибрали за множеството туристически обекти, които гърците превръщат в атракции и които привличат погледите на гости от цял свят.
Ей тук живееше Шилер, показа бай Райчо къщата на немец, заселен в Порто Лагос. И дори си спомня как се шегували с него: “Ей, шиле, кога ще станеш овца””. Но човекът си е отишъл още преди края на Втората световна война. Ей така, прошка не е имало за никого, отказал да отиде на източния фронт, той е бил разстрелян от своите.
Необясними времена, но войната освен смърт, няма какво друго да донесе, дори и на окупаторите.
Цели 5 години е останал на Порто Лагос момъкът, който дори кандидатствал за флота в Кавала, но поради ниския му ръст тогава не бил взет.
Едва след като се върнал през 1944 г. в България, го взели войник и служил в София. Но пък риболовът на змиорки, солини и риба в Бялото море, са останали пресни в паметта му цели 68 години. А посещението му в момчиловския имот в Гърция се превръща за него в истински празник.
Анета ТОДОРОВА

476КВ.М ОТ РЕКАТА ДО ХОТЕЛ "ОРФЕЙ" СИ ВЪРНАЛ СМОЛЯНЕЦ

Реститутите като гъби след дъжд

 * След върнатите на Сарандалиеви като ливади стълби зад общината, честен смолянец донесъл скици за 60 дка в района, обезщетени на фамилията му и заявил че новите реститути нямат права

Кметът Дора Янкова представя на картата пред устовци поредния проект, разработен за укрепване на бреговете на р. Черна.

Смолянчанин стана собственик на река в стария център на областния град и дори известил затова кмета на Общината Дора Янкова. Представител на фамилия Речникови си е възстановил 476 кв. м. срещу бившия хотел "Орфей" и има  инвестиционни намерения. Паркира на мястото и твърди, че е негово, макар че по документи парцелът му е в реката. Абсурдът се е оказал пълен след като с решението на съда в кадастъра е трябвало да бъде очертано самото корито, чиито води 2 години по-рано общината вкарала в коруби, за да спре подкопаването на основите на масивния мост до "Инвестбанк".
Не съм склонна да виня съда, съдиите не могат да бъдат компетентни по всичко, напомни управничката, която също е завършила "Право". Да видим вещите лица, които изготвят експертизите по случая. Те дали ли са клетва и пред кого, попита тя.
Как вещото лице е констатирало, че това е имот, а не речно корито, попита кметът.
И пак даде пример с върнатото стълбище зад общината, по което живеещите в блоковете към библиотеката и Регионалния исторически музей си ходят всеки ден. Но съдът ги е реституирал като ливади. Съвестен гражданин обаче й се бил обадил, че имотите за които претендират Сарандалиеви от кв. Райково, са били техни и са били обезщетени още преди години за тях. Донесъл и скици на 60-те дка.
Ще ги наложим и ще видим дали съвпадат с реституираните, и чак тогава ще решим как да процедираме, поясни още Янкова, възмутена затова че постоянно изникват реституирани парчета, едни от които застроени с обществени сгради, други - пък край речното корито. 
Ако се държа като хулиган ще приканя гражданите с флаери да излязат и да им покаже вещото лице къде минава имотът, който според съдийското решение трябва да върнем на реститутите, и в който се намират стълбите, коментира Янкова казуса с Новия център.  
Вина за ситуацията има и Поземлената комисия, която е страна по делата, но не ги защитава, а самата Община пък няма как, тъй като не я призовават в случаите с реституция.
В същото време никой не дава средства за чистенето на речните корита, които преляха през 2005 г. и взеха жертви в Смолянско.
Пет години с Националното сдружение на общините водим преговори с правителството, за да има някакъв регламент за стопанисването и почистването на реките, защото сега няма никакъв ресурс за това, отбеляза кметът като председателят на НСОРБ. И за пореден път добави, че има някакви пари за пътища, но за реките „се надлъгваме с държавата, Гражданска защита, Басейнова дирекция и куп други институции". Според сегашната нормативна уредба протичащата през града река се поддържа от кмета, но заделени затова като за инфраструктура средства - няма. Което е пагубно за поддръжката на коритата, особено при малки общини с много реки като Смолян, който си има Черна, Бяла, Кутелска и Арда.
Анета ТОДОРОВА