ГРЪЦКА ТЕЛЕВИЗИЯ ЗАСНЕ ФИЛМ ПО НАШ СЦЕНАРИЙ

Увековечаване

* Спомени за момчиловската кооперация “ Бяло море” оживяха на лента, разказва ги Райчо Караманолев

Бай Райчо в рибовъдната кооперация, в която се е “подслонила” машина за извличане на зехтин. 

Гръцка телевизия засне филм по сценарий на публикация в “Родопи ВЕСТ”. 85-годишният Райчо Карманолев от Златоград останал изненадан, когато на вратата на апартамента му почукали гръцки телевизионери и поискали от него да разкаже за някогашната риболовна кооперация “Бяло море”, дейставала в района на Порто Лагос. Гостоприемната фамилия на родения в смолянското село Момчиловци родопчанин веднага се сетила, че гръцките гости явно са прочели електронното издание на “Родопи ВЕСТ”, в което бай Райчо разказва надълго и нашироко за първата си среща с имота на бившата Трудово-риболовна кооперация след отварянето на ГКПП-Златоград. Едва след 68 години някогашният помощник на риболовците, сред които е и баща му, влиза в запазената изцяло сграда на “Бяло море”, воден от дъщеря си Мария и сина Анастас.
Сълзи къпят от лицето на родопчанина докато през паметта му минават спомените за риболовстването,  чистенето на риба, осоляването й и подготовката на пратките за пазара, съхраняване на питейна вода, дори смокиновите храсти в двора, връщат назад лентата на годините. Но и доказват, че съседите ни гърци не пипат чуждо. А от сегашните, вдигнати в съседство кооперации, веднага предлагат на дошлите в имота си българи да идат с тях на риболов. Проявеният пък от телевизията интерес е неимоверен показател за добросъседство и комшулук, който не може да се изличи дори с желязната завеса и телените огради, които ни деляха повече от половин век. Бай Райчо пък сега е доволен, че малцината живи участници от кооперацията ще имат възможност чрез филма да си припомнят младините - тогава той е бил едва 15-годишен. И да видят и чуят това, което става в момента в “Бяло море”, което за наследниците на някогашните риболовци от Дунево, Петково, Устово и Момчиловци, от години е само снимки, окачени по стените на домовете им и шишове за солини, запазени някъде по избите.
Анета ТОДОРОВА

ДЖЕТ В МОРЕТО ЯХА МОМЧИЛОВЕЦ И ... ГАЙДА НАДУВА

*Ще има и подводни сюити, заричат се младежи-родопчани на пясъците край Варна и търсят съмишленици-водолази

След родопските хора на плажа на Гранд хотел “Варна” миналата седмица, гайдарят от смолянското село Момчиловци Лазар Кермедчиев една след друга заизвива и гайдарски сюити, яхнал джет, а удивените летовници бодро зарипаха и затопаха хората в морската вода.
Преди седмица Лазьо Попа, както е познат изпълнителят заради богословското си образование, направо взриви плажа със своята гайда в дуо с акордеона на певеца Христо Шехов. Двамата влезнаха в морето и засвириха родопска китка, а мало и голямо се хвана на хорото край тях - направо върху пясъка, без да се притеснява от вида си - по бански. Още тогава Лазар се зарече, че следващото му свирене ще е на джет в морето.А рамо на импровизираното им празненство удари собственикът на близкото заведение “Морски дар” - Дидо. Който осигури нужните мезета - от морски дарове до “топла вакса за спиране на ски” - разгрята сланина, както и духовни стимуланти от грозде, кайсии и други плодове, похвалиха се родопчани. Да, ама тогава пък Попа се зарече да точи кори за истински родопски пататник, за да пресъздаде автентична родопска атмосфера за дошлите да се насладят на музиката им летовници. Поръчали сме чанове, остава и едно родопско агънце да намерим за чеверме и тогава ще ми се наложи да сменя името на заведението на “Родопски дар”, каза и Дидо.
Междувременно младият гайдар започна подготовка и за подводно свирене с гайда. Това е последната му идея и ако стане, реализацията й ще е нещо уникално. Тепърва обаче професионални водолази ще мислят как ще свири гайдата от дълбините на Черно море, без да се разкисва и как ще звучи отгоре над вълните. Така или иначе Лазар и Ицо вече доказаха за пореден път, че където и да иде, родопчанинът пренася със себе си цялата планина, и че сърцето и душата му свирят и пеят с Родопа.       
Орлин КИСЬОВ

СЛЕД 68 ГОДИНИ МОМЧИЛОВЕЦ ВЛЕЗЕ В КООПЕРАЦИЯ "БЯЛО МОРЕ"

* Разруха е обхванала цялата сграда, но е непипната - гърците пазят имота и канят тогавашните рибари и техните наследници на риболов

Бай Райчо Караманолев и старата кооперативна лодка

 След 68 години момчиловец влезе в Трудово-риболовна кооперация “Бяло море” край Порто Лагос, която е напуснал 19-годишен. 85-годишният Райчо Караманолев се просълзи при вида на сградата, а потокът спомени, избликнал от сърцето му, накара сина му и дъщеря му Мария да изслушат накъсания разказ. 15-годишен се озовал заедно с баща си на морето, Порто Лагос по онова време е български. Самата кооперация е вдигната малко по-рано от хора от Момчиловци, Дунево, Петково и Устово. Родопчани ловяли риба и я продавали на борсата, а от там тя тръгвала за Пловдив, че дори и за Бургас. Риболовът бил не само за люспестите морски обитатели, но и за солини - правоъгълни миди, които вадели, мушкайки ги с дълги повече от метър шишове.
Райчо се подвизавал първоначално като пощенски куриер, носел писмата от Порто Лагос, а вечер карал питейна вода на рибарите.
Ей това са огромните римски кюпове, вкопани в земята глинени делви, в които са държали питейната вода, с изненада и обич ги открива цели при идването си в кооперацията преди дни пенсионерът. Те са оцелели повече от половин век, едната беше вътре в сградата, друга под смокинята, която също е оцеляла в спомените му, разказва Райчовата дъщеря Мария, която придружава баща си в пътешествието му из старите български земи в Гърция.
Релсите стоят, по които са карали вагончетата с рибата, ако беше в България, отдавна да са ги изкрали за скрап, но тук никой нищо не е пипнал.
Разгледахме и задната страна на сградата, ама татко не даде да минаваме оттам. Било е рибарско гробище, в което са погребвали всички родопчани, починали по един или друг начин тук, тъй като не са могли да ги превозят до родните им места. Тук е погребан 20-годишният Илия Лявов, удавил се на 18 януари 1942 г. в ледената вода при опит да извади две гръмнати от него патици. Сега от гробището не е останало нищо, само трева и буренаци, разказва с болка Райчо.
Затова пък сега край двора на кооперацията има много убити птици - корморани. Бият ги, защото им ядат рибата.
Момчиловецът, който от 1963 г. живее в Златоград, се разходил и вътре в порутената вече сграда на кооперацията, в която е запазена изградената печка, край която шетал на времето техният готвач. Освен да носи питейната вода на младия тогава Райчо било задължение да помага и при голям улов. Налагали ред риба, ред сол, а той трябвало с боси крака да я тъпче, за да се уплътни. Наранените му от перките крака щипели от солта, а миризмата на риба се носела от него цяла седмица след това. Край морето обаче, никой не гледал на тези неща, работата им била да изкарат пари за близките си по родните места.
При идването в българската кооперация правят малък завой и от другата страна виждат изградената след 1944 г. гръцка рибарска кооперация. Посрещна ни едно момче Симос, което на гръцки заразказва, че родът му е от Райково, но никога не е идвал в България. Български не знае, но е наясно, че близките му отдавна са се заселили тук, разказват Караманолеви. И сочат, че това вероятно е станало през 1944 г. когато другите родопчани си идват обратно тук в Смолянско. А някои избират да останат и след падналата желязна завеса, никога повече не се връщат в България. Дори децата им приемат погърчени имена, като самият Симос, чието име е чисто българското Симо.
Седнахме с него и с един по-възрастен рибар на кафе, от което се разпушиха много спомени за бай Христо - фурнаджията, за готвача и за ред други родопчани, работили дълги години в българската рибарска кооперация, в която не можел да влезе всеки, а само онези чиито бащи и деди са били рибари. Повечето от кооператорите отдавна са починали, но гърците бяха много любезни към нас и дори ни поканиха, ако искаме да идем да ловим, щели да уредят всичко, с възторг разказаха хората от Момчиловци.

В храстите на залива край имота им, Райчо намира останала и една от старите лодки на Трудово риболовна кооперация “Бяло море”. Не намира обаче мраморен саркофаг от римско време, в който се е знаело, че е погребан римски владетел. Вероятно са го прибрали за множеството туристически обекти, които гърците превръщат в атракции и които привличат погледите на гости от цял свят.
Ей тук живееше Шилер, показа бай Райчо къщата на немец, заселен в Порто Лагос. И дори си спомня как се шегували с него: “Ей, шиле, кога ще станеш овца””. Но човекът си е отишъл още преди края на Втората световна война. Ей така, прошка не е имало за никого, отказал да отиде на източния фронт, той е бил разстрелян от своите.
Необясними времена, но войната освен смърт, няма какво друго да донесе, дори и на окупаторите.
Цели 5 години е останал на Порто Лагос момъкът, който дори кандидатствал за флота в Кавала, но поради ниския му ръст тогава не бил взет.
Едва след като се върнал през 1944 г. в България, го взели войник и служил в София. Но пък риболовът на змиорки, солини и риба в Бялото море, са останали пресни в паметта му цели 68 години. А посещението му в момчиловския имот в Гърция се превръща за него в истински празник.
Анета ТОДОРОВА

В СЕЗОНА НА СКИТЕ - МОМЧИЛОВЦИ БИЕ ПАМПОРОВО И ЧЕПЕЛАРЕ

* 250-метровите влекчета привличат начинаещи скиори в двата курорта - под Снежанка и Мечи чал, със спокойствие и достъпни цени

Момчиловци ще бие Пампорово и Чепеларе по цени и спокойствие за гостите, дошли от близо и далеч. 250-те метрови преносими влекчета привличат начинаещи скиори от двата курорта. Новината потвърди вчера и стопанисващият съоръженията Тодор Тодоров. Настаняват се в курортите под Снежанка и под Мечи чал, но всеки ден идват да карат при нас. Снегът е хубав, 10 см наваляха предната нощ, но пистата е обработена от наша машина и е съвсем подходяща за първи стъпки. Пък и 5-дневната ни карта за ски е 48 лв., тя е с 20% отстъпка, а за 3 дни отстъпката е 15%, подчерта младият мъж. Еднодневната карта пък е 12 лв., а полудневната - 8 лв. Срещу 6 лева малчуганите могат да ползват съоръженията цял ден. Ски гардеробът пък предлага ски “Карвинг” срещу 20 лв. на ден и 15 лв. - прави. Детските се наемат срещу десетачка. Заради добрите цени уикендите на пистите в местността Св. Дух се изпълват със скиори. Бумът обаче беше по Коледа и Нова година, тогава Момчиловци се пукаше по шевовете от гости, любители на белите спортове, издават от селото, което и сега припликва с курортисти. Съоръженията пък се стопанисват съвместно от фирма “Митоши” и клуб “Адвенчър”. А амбициите на селото от десетилетия са за превръщането му в привлекателна ски дестинация, в която не се развиват скорости, но всяка фамилия от най-малкия до най-големия член на семейството ще намери как да се забавлява в планината.
Теодора ХРИСТОВА