ТОДОР БАТКОВ ПЯ "ТОРНАЛ Е ТОДЮ"

В ЛЕВОЧЕВО КАТО НА ШИПКА

* Възстановка на “Левочевската афера” разбуни гостите на празника в събота

Възстановката с гърмежите като на Шипка

Три дни Левочево бе като боевете на Шипка. Пукотевици не секнаха цялата съботна нощ. А поводът бе традиционния събор на селото “Илинден”. От петък обаче започнаха, макар кулминацията да бе на следващия ден, когато сдружение “Родопски хайдути” обнови паметника на левочовския войвода Тодор Хвойнев. А с помощта на наследниците му и кмета на селото сдружението пресъздаве Левочевската афера - събитие, разиграло се на 8 юни 1903 г. пред къщата на самия Тодор Хвойнев. Вечерта гърмежите на новите хайдути се чуваха от километри, но никой не бе изненадан, тъй като там беше и доайенът им бай Стою, който не излиза без чифтето си пищови на кръста. Черешови топчета пукаха като по Априлското въстание. За настроението на сборяните пък се грижеше оркестър “Перелик”. Трите певици не спираха да поздравяват веселящите се левочовци и техните гости почти до сутринта. Най-много поздрави отнесе адвокат Тодор Батков, чиито род е от комитското село. Не по-малко поздравяван се оказа и полицейският шеф - комисар Кирил Хаджихристев. Видният адвокат, който заедно със съпругата си са най-големите ктитори на катедралния храм “Св. Висарион Смолянски”, отвърна на жеста и поздрави сборяните с песента “Торнал е Тодьо на гурбет да иде”. Всички оцениха подобаващо певческите му изяви с несекващи аплодисменти. А оркестърът на свой ред върна жеста и поздрави Батков с любимата песен на баща му - химна на Родопите “Бела съм, бела юначе”.
Такава бяла и гласовита мома селото има - Надежда Хвойнава. Певицата, която на последното си заседание смолянският ОбС посмъртно отличи като почетен гражданин на Смолян. А грамотата й бе връчена на нейни близки на този празник.   
Редовните сборяни, които не пропускат събор в областта, този път заявиха, че Левочово е главната репетиция за надсвирването в село Гела. Гайди не липсваха и тук, а звуците им огласяха чак съседните баири. Три дни млади и стари, бедни и богати, хванати за ръце, виха хора по цяла нощ, направо като в приказките. Родопската песен не спираше да се лее, подклаждана и от лютата, върла ракия...
Орлин КИСЬОВ