Показват се публикациите с етикет Левочево. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Левочево. Показване на всички публикации

вторник, 24 юли 2012 г.

ТОДОР БАТКОВ ПЯ "ТОРНАЛ Е ТОДЮ"

В ЛЕВОЧЕВО КАТО НА ШИПКА

* Възстановка на “Левочевската афера” разбуни гостите на празника в събота

Възстановката с гърмежите като на Шипка
Три дни Левочево бе като боевете на Шипка. Пукотевици не секнаха цялата съботна нощ. А поводът бе традиционния събор на селото “Илинден”. От петък обаче започнаха, макар кулминацията да бе на следващия ден, когато сдружение “Родопски хайдути” обнови паметника на левочовския войвода Тодор Хвойнев. А с помощта на наследниците му и кмета на селото сдружението пресъздаве Левочевската афера - събитие, разиграло се на 8 юни 1903 г. пред къщата на самия Тодор Хвойнев. Вечерта гърмежите на новите хайдути се чуваха от километри, но никой не бе изненадан, тъй като там беше и доайенът им бай Стою, който не излиза без чифтето си пищови на кръста. Черешови топчета пукаха като по Априлското въстание. За настроението на сборяните пък се грижеше оркестър “Перелик”. Трите певици не спираха да поздравяват веселящите се левочовци и техните гости почти до сутринта. Най-много поздрави отнесе адвокат Тодор Батков, чиито род е от комитското село. Не по-малко поздравяван се оказа и полицейският шеф - комисар Кирил Хаджихристев. Видният адвокат, който заедно със съпругата си са най-големите ктитори на катедралния храм “Св. Висарион Смолянски”, отвърна на жеста и поздрави сборяните с песента “Торнал е Тодьо на гурбет да иде”. Всички оцениха подобаващо певческите му изяви с несекващи аплодисменти. А оркестърът на свой ред върна жеста и поздрави Батков с любимата песен на баща му - химна на Родопите “Бела съм, бела юначе”.
Такава бяла и гласовита мома селото има - Надежда Хвойнава. Певицата, която на последното си заседание смолянският ОбС посмъртно отличи като почетен гражданин на Смолян. А грамотата й бе връчена на нейни близки на този празник.   
Редовните сборяни, които не пропускат събор в областта, този път заявиха, че Левочово е главната репетиция за надсвирването в село Гела. Гайди не липсваха и тук, а звуците им огласяха чак съседните баири. Три дни млади и стари, бедни и богати, хванати за ръце, виха хора по цяла нощ, направо като в приказките. Родопската песен не спираше да се лее, подклаждана и от лютата, върла ракия...
Орлин КИСЬОВ      

вторник, 26 юни 2012 г.

СТРЪВНИЦИТЕ ТРЪГНАХА - АВДЖИИ В ЛЕВОЧЕВО ЧАКАТ МЕЧКА НА МУШКА

* Облажила се с камерунско агнешко, натръшкани овце има и в Баните, и в района на Смилян...

Авджии ще чакат на мушка мечката в смолянското село Левочево. Разрешителното е дал земеделският министър Мирослав Найденов, след като стръвниците в Смолянско отприщиха нападенията си над животни. В Левочево са изядени овца и агне от специална камерунска порода, отглеждани в базата на “Петро Г”, сочат от селото.
Фатална се е оказала петъчната вечер в село Босилково, община Баните, има натръшкани 4 овце. На другия край на смолянска община - в село Буката, същата нощ има изядени 3 животни. Малко по-рано през юни нападения има и в Две Тополи - отново Банска община - там стръвницата е видяла сметката на 4 животни. Засега вероятността в Левочево и в района на Баните да върлува една и съща мечка не е изключена, тъй като нападенията са станали последователно, но пък за района на Смилян, си има друга стръвница, което сочи, че положението в региона отново се нажежава.
Почти ежедневно пращаме колеги на комисиите, за да правят оценка на щетите от мечки. За района на Две Тополи пък се наложи да ходят няколко пъти заради излизащите едно след друго нападения над животните, обясни вчера говорителят на РИОСВ гл. специалист инж. Екатерина Гаджева.
Заради нападенията над домашни животни тази пролет малцина си позволяват да шетат из нивите си. Въпреки желанието на родопчани да си гледат картофи поне за собствена консумация. Гъбите също блазнят малцина именно заради щъкащите мечки.
Ани ЛЮБЕНОВА

четвъртък, 3 май 2012 г.

КАНЯТ "СТЪКЛЕН ДОМ" ДА СНИМА В ЛЕВОЧЕВО

* Не ни трябва имидж, известни сме още от социализма, тук за първи път има присъда над алкохола, разказва Атанас Барбов, който инициира поканата към сценаристите на сериала

Атанас Барбов

“Стъклен дом” канят левочевци да снима при тях и предоставят типичните си родопски къщи за декор. Щом видяхме посланика на САЩ в сериала, защо да не покажат и нас, сочи инициаторът на предложението, бившият синдикалист от рудниците в Мадан, сега пенсионер Атанас Барбов. Не ни трябва известност, достатъчно познати сме в цяла България, само дето ни боли, че селото ни се затрива и умира, обяснява родопчанинът. И припомня факти от историята на родното си село, малко известни на днешното поколение.
Ние сме единствените в цяла България, при които е съден алкохолът и то още през 70-те години на миналия век, припомня левочевецът. Проучване от онова време показало, че тук се консумира най -много алкохол на глава от населението. Затова от градския комитет на партията правят събрание в Левочево и слагат на съд алкохола. Осъждат го и искат да наложат за пример трезвеността. Още същата вечер обаче, след като си тръгват за Смолян големите партийци, левочевци засядат в кръчмата и разпиват чак до сутринта. Сиреч до 5 часа, два часа преди да тръгнат за работа. Това не остава скрито-покрито и още същия ден е донесено в градския комитет на партията. И местните ръководители са заставени да дават обяснение защо, след като има присъда над алкохола, пак има разпивки. Нали казахте, че трябва да го унищожим и ние веднага се заехме с тази задача, оправдали се местните хора.
Е, няма да показваме как се справяме с алкохола, но можем да предизвикаме едно състезание на живо, в което да премерят сили с щилка в ръка Яна и Петър Пендов. Не онази Яна от сериала, ами олимпийската шампионка по троен скок Яна Маринова, която е станала рекламно лице на резачките, дават за пример левочевци. И обясняват, че като своите деди, расли сред борики, са много добри в гората, не случайно тук има горовладелска кооперация, която е от малкото работещи звена на село.
Макар че и в нея се трудат повече външни хора - резачите са отвън, както и шофьорите на камионите, които возят дървения материал, разказва Барбов. И с носталгия припомня, че селото му е наброявало над 1500 жители през 1956 г. Но със създаването на ТКЗС-то народът се пръснал в Смолян, Асеноград, Пловдив и Кърджали. Сега в Левочево са останали едва 104 души, а демокрацията, вместо да върне младите, ги напъдила окончателно. Няма работа, едва десетина души са заети в селото - двама в кметството, няколко в конната база, малко наети има и в потребителната кооперация. Разпродадоха се стари къщи и имоти, складове, но никой не влага в тях и се рушат. Обществени сгради се изкупиха от некадърни спекуланти, които се опитват сега за пореден път да ги препродадат. Подобна е историята на старото двуетажно училище, което е било и кметство. Купено преди години от чепеларец, то стои 10 години заключено и отново се предлага за продажба. Бившият силикозен диспансер пък принадлежи от години на Петя Славова, но също се руши. По времето на кмета Данчо Киряков той беше заложен от Община Смолян заради автобусите на общинската фирма “Рожен експрес” и така стана собственост на банкерката, която откупи част от дяловете на общинското транспортно дружество, за да го оздрави.
Тук са се лекували хиляди миньори, но сега няма и помен от възможост за съживяване на туризма, сочи още Барбов, който не престава да вярва, че един ден селото му ще живени.
Още сме си комунистическо село, не защото тук е роден партизанинът Метакса Гугински, колкото заради онези, червените, които срещам всеки ден. И които не влагат грам инициатива за развитие на Левочево, оцени пенсионерът съселяните си.
 И дори си е нарекъл площада в центъра “Червеният площад”, но по асоциация с Московския. Виж, и църквата са направили червена. Вместо да извира нежна бяла светлина, тук има пълен кич, сочи той огнените отблясъци, които бликат от камбанарията всяка нощ, а под нея има друга бяла светлина. Все едно сме на дискотека, обяснява Барбов. Но таи надежда поне сега, като снимат “Стъклен дом”, цяла България да види подкопания главен път до селото, ограден с червени знаменца, за да не изхвръкне от него някой заплеснат шофьор. Еденственото село без тротоар сме, а главната улица, която съм нарекъл “Деветоспетемврийска”, е изронена до пръст от дъждовете, с болка сочи родопчанинът.
Анета ТОДОРОВА