УЧАТ СТОПАНИ ДА ОБЕЗВРЕЖДАТ ТЕХНИКА

ПРЕДИ СЕИТБА - СРЕЩУ РАК ПО КАРТОФИТЕ

* Само 5 сорта могат да се ползват в заразените площи , изброяват ги от Областната дирекция по храните и напомнят на земеделците да търсят семена с етикет

 Земеделски стопани, кметове и кметски наместници от заразените с рак по картофите смолянски села, се учат как да обеззаразяват техниката си. С настъпването на пролетта прикачният инвентар трябва да се следи да не пренася заразата от село на село. А земеделците да внимават дори с ботушите и обувките, с които ходят из заразените площи, да не ги позват другаде, напомнят от Областната дирекция по безопаснот на храните, чиито експерти вече правят срещи по населени места. И ограмотяват хората, за да бъдат стриктни в прилагането на правилата и да не допуснат разпростиране на болестта, която има карантина от 30 години.

В момента има села с 5-годишна забрана да не сеят картофи, припомнят паметливи. Още през декември миналата година бе обявено, че става дума за смолянските селища: Лъка, Търън, Требище, Градът, Ряка, Селище, Тикале, Влахово, Стража, Орешец, Смилян и маданското Равнища. Или общо 12 се оказаха под ударите на тежката гъбична напаст, от която оттърване няма. Там стопаните са се съгласили, чи няма да засаждат грудки, изключение се допуска само за 5 устойчиви на рака сортове - "Провенто", "Луизиана", "Дезире", "Анданте" и "Корида". Служители на ОДБХ-Смолян, вече са коментирали това на среща с жителите на Подвис, а и на съседните села. Срещи са правени и в Рудоземско - в селата Елховец и Равнината, предстоят и в други производителни райони.  

Взетите досега проби от областта са показали, че няма други заразени площи, оповести директорът на областната дирекция по храните, д-р Радослав Колев. И пак повтори, че стопаните трябва да искат сертификати за посадъчния материал, който да е етикиран и да сочи производителя. Миналата година жителите на 12 села със заразена почва получиха помощ в картофи от държавата. така бяха компенсирани от министерството на земеделието и храните чрез съдействието на областния управител инж. Стефан Стайков. За тази година обаче няма нищо планирано. Компенсации от Евросъюза пък не могат да се получат, тъй като хората не са регистрирани като земеделски производители, не спазват правилата за етикиране на стоката и не могат да докажат от къде са взели заразените семена.

Анета ТОДОРОВА

ВАДЯТ ДОБРА РЕКОЛТА, ЦЕНАТА НИСКА

ПАК ТРЪГНА БАРТЕРЪТ С КАРТОФИ

 * Земеделските стопани бързат да преварят прасетата, нищо не ги стряска

 Добра реколта на картофите отчитат родопчани, но изкупната им цена е ниска. Едрички са, но изкупвачите дават по 35-40 стотинки за килограм, което е под себестойността на продукта, сподели кметът на Смилян Сафедин Чикуртев. Все още не е започнало масовото вадене на картофите. Най-вероятно хората очакват 4-те почивни дни за 22-ри септември, за да си ги приберат.
Арденци пък избързали, за да не ги изпреварят дивите прасета, както разказва Стилян Узунски. Вече влизаха в царевицата, тъй като ги привлича, ако бяхме изчакали до другата седмица, нищо нямаше да ни оставят, сочи младият мъж. Родопчани коментират, че могат да опазят картофите си от глиганите само с електропастири, макар на пазара да има и вече актуалните репеленти, които гонят дивите зверове. Много хора се подведоха по високата цена на растенията миналата година и масово започнаха да сеят през тази. Миналогодишната стойност обаче се дължеше не толкова на българското производство, а на полското, от там тръгнаха високите цени, тъй като Полша е най-големият производител на картофи в ЕС.
След като тази година продукцията в Европа няма проблеми, цената у нас няма как да скочи, коментират търговци. В същото време има доста засети площи в България и с добър добив, което е показател, че ще има голямо предлагане, а то от своя страна сваля цената.
Дори един от нашумелите хипермаркети пусна български картофи на цена от 0.49 лв. за килограм. Масово от полето идват хора, които карат плодове и зеленчуци за бартер с картофи, коментира традиционната за Смолянско бартерна сделка Узунски. Сега актуално е гроздето, хубав десертен сорт се разменя едно към едно за едри родопски картофи. Родопчани предпочитат да разменят грозде, праскови и сини сливи, за да варят ракия от тях. Зеленчуците по-рядко ти блазнят, тъй като и при нас стават, само че в парници, разказват запознати.
В другия край на Смолянска област родопчани се оплакват от лоша реколта. Кметът на чепеларското село Забърдо Валентин Черпоков заяви, че в неговия район, който от години е традиционен производител на картофи, поради сушата реколтата е слаба. От декар изкарваме по тон и двеста, а при нормална реколта от декар се вадят три, до четири тона, казва Черпоков. В Забърдо допреди 6 години хората обработваха 5 000 дка с картофи, но сега са намалили площите на 130 дка, от които 90 дка. са на фамилията на Черпоков, разказва управникът. В планината себестойността на килограм картофи излиза 40-45 стотинки, а изкупвачите дават по 30-35 ст. за кило, т.е. дори под себесттойността, което кара забърдовци да сеят вече само за лична употреба.
Любен Любенов