КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ СПАСЯВА МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА СЪС ЗЕМЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ

Коалиция за България може да намери решение на един от най-заболелите проблеми у нас – младежката безработица. Лидерът на левицата в Смолянско Дора Янкова оповести, че голяма част от младежите могат да получат подкрепа да се захванат със земеделски кооперации, които да черпят ресурс от еврофондовете и така да създадат икономически единици в малките селца, където има млади хора. В момента Европа подпомага редица проекти, с което дава равен старт на всички закъсали. На среща с жители на село Чала, община Борино, Янкова разкри, че се кандидатства по програма за „Развитие на селските райони”, а при добър проект, Европейският Съюз дава нужния финансов тласък. Бившият кмет на Смолян ще настоява този проект да бъде въведен във всички селски райони, ако Коалиция за България спечели предсрочните избори на 12 май.

„С този метод хората ще си остават по родните места, а няма да търсят препитание по ягодовите полета в Англия. След като дадена кооперация стъпи на крака, ще може да наема още работници. Има европрограми за производство на гъби, чай, малини и др. Имаме опита, можем да го направим. Наша основа цел е да подкрепяме младите. Защото държавата трябва да обръща внимание на народа си, а не както беше последните 4 г. Европейските средства трябва да достигат до малкия и среден бизнес, а при ГЕРБ те отиваха само при олигарсите. Това ще го разбием. Бойко Борисов държеше цялата власт и можеше да направи много промени, както говореше, но само се оправдаваше и нищо не се промени”, каза Янкова на срещи с жители на селата Борино, Чала и Кожаре.
Родопчани дружно се оплакаха от отношението на вече бившото управление на Борисов.
„Умираме от глад. Една стотинка не ми дадоха към пенсията, а сега ме залъгват предизборно. Ако се опитат да ми купят гласа, ще взема парите, и пак няма да си пусна бюлетината за тях”, заяви жителка на Чала.
„ГЕРБ спряха парите за пътни на инвалидите. Още никой не може да  си обясни защо е така”, запита друг родопчанин.
„Те явно прецениха, че инвалидите нямат нужда да пътуват. Ние от Коалиция за България протестирахме, но никой не ни чу. Нашата програма е за подпомагане на хората в неравностойно положение. Ще се усети много бързо. Първо обаче трябва да спрем свободното падане на държавата. 6 месеца ще е трудно, но ще успеем”, каза още Янкова.
Тя допълни още, че ще предложи държавната субсидия за междуселските превози да бъдат увеличени, ако дадена линия е на загуба. Нужно е първо кметът в даден район да докаже, че няма фирма, която да иска да кандидатства и да спечели тази обществена поръчка.
„ГЕРБ 4 години извиваше ръцете на малкия и среден бизнес. Аз също го усетих.  Точно този сектор формулира безработицата. Ако бизнесът е в добро състояние и безработните хора ще са много по-малко. Сега имаме нови 600 000, които останаха без работа, и са в безизходица. С 10-годишната програма на Коалиция за България българите ще заживеят по-добре”, зарече се вторият в листата на левицата Емил Хумчев.
„Хората със специални нужди трябва да получават безплатно лекарства, от които се нуждаят, а не да се чудят откъде да вземат пари, за да си ги закупят. Здравната политика на ГЕРБ е под всякаква критика. Обещавам, че болницата в Девин веднага ще заработи, защото не е човешко 30 000 души да нямат лечебно заведение. За здравна политика има над 3 млрд. лв. на година. Има пари, но трябва да се използват правилно. А ГЕРБ за 4 г. затвори 17 общински болници”, обяви третата в листата д-р Нина Шехова.

Пресцентър на БСП- Смолян

ЗА ДВА РАБОТНИ ДНИ: ПРОЕКТИ ЗА 11 МЛН. ЛВ. РАЗПИСВА РУДОЗЕМ

Румен Пехливанов

За два работни дни - днес, вторник, и в петък, 2 проекта разписва Община Рудозем - за общо 11 млн. лв. Всички те са защитени пред Държавен фонд “Земеделие” и са по Програмата за развитие на селските райони.

Днес от 15.30 ч. във ведомството на Мирослав Найденов е подписването на договора за изграждане на спортна зала и три спортни площадки - в града и в най-големите села на Общината. Става дума за Рудозем, Чепинци и Елховец.
За първи път пограничният град има шанс да се сдобие със своя зала за спорт, и то голяма. 13 вида ще могат да се практикуват в нея - от футбол, до баскетбол и хандбал. Ще има зала за борба и вдигане на щанги, специално помещение е отредено и за фитнес-зала, така че нашите спортисти ще има къде да се подготвят, разказа вчера кметът Румен Пехливанов.
Подписаният пък от него в петък проект за пътища засяга три населени места и е на стойност 5 134 000 лв. Той решава проблемите с пътната инфраструктура на жителите на махала Дуревска към село Чепинци и селата Борие и Рибница. И трите отсечки опират до Републиканска пътна мрежа в “Път 2-86 - Пловдив-Асеновград-Смолян-Рудозем-Елидже” и досега не са финансирани за ремонт или реконструкция. Четвъртият, който също опира в “Път 2-86”, е за селата Грамаде и Оглед, сочат от кметството. При предходния кмет на Общината има частично асфалтиране с частично разплащане в Грамаде и Оглед, и с това според настоящия градоначалник е отрязана възможността за кандидатстване в това направление.
До одобряване на проекта се стигна, след като тази година е дадено разрешение на кмета от Общински съвет-Рудозем за кандидатстване. По време на заседание на ОбС по въпроса общинската управа е остро критикувана от опозицията за отказа да започне изпълнение на проект за с.Мочура по същата мярка. Но според градоначалника слабостта на проекта за Мочура е, че не решава проблема като цяло с пътя и пропуска “получерния” път на селата Пловдивци и Корита.
Затова настоящата управа готви проект за 3-те населени места от началото на Пловдивци през Корита до Мочура.
Лили БЛАЖЕВА

С ПРОЕКТ ПО СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ, ДВЕ ГОДИНИ "СВ. АНАСТАСИЙ " В ЧЕПЕЛАРЕ ЧАКА РЕМОНТ

Две години отлежава проектът, за реставрация на православния храм в Чепеларе “Св. Анастасий Велики”, във фонд "Земеделие". Разработката бе една от първите в България за църква и за която "Родопи ВЕСТ" писа преди повече от година, не е направила и крачка по финансирането, което се чака от Оперативната програма за селските райони. Само събирането на нужните документи за кандидатстване отнема поне година. Тъй като храмът е паметник на културата се изисква одобрение на проекта от комисия към Министерство на културата и парафа лично на зам.- министъра.
Внесохме проекта на 20 октомври 2010 г. във фонд "Земеделие", но до ден днешен няма никакво движение, обясни и отец Станимир Минков, който служи в храма. Предположението му е, че това се дължи на скандалите във фонда, случили се покрай тогавашната му шефка Калина Илиева. Само, че два от храмовете във Велико Търново вече са получили одобрение за ремонти общо за 6 млн.лв. именно по тази програма. А в момента има промени в наредбата по мярката, по която кандидатства чепеларската църква, което улесняват преписките за храмове. Промени вече има и в Закона за обществените поръчки, от където са извадени молитвените домове. За мен най-важни са богомолците, те заслужават да имат хубава и уютна църква, особено през зимните месеци, тъй като "Св. Анастасий Велики" няма отопление. Надявам се с божията помощ скоро да имаме решение от фонда, изрази надежда отецът, който вложи много старание докато се сдобие с всички необходими документи.
Църквата е строена през 1834 г., но започва да функционира след освещаването й през 1835 г. Храмът е добре поддържан през годините и стойността на внесения проект за реконструкция е 380 хил. лв.  Предвидена е реставрация на компрометираните стенописи, технологично укрепване, подпорни стени, подновяване на ел. инсталацията, аспирация, отопление. Предвидена е хидро и топло изолация за покрива, който ще бъде покрит с тикли, за да се запази автентичния му вид. Църквата ще се сдобие и с ново диодно осветление, което ще спести немалко пари от ел. енергия. След одобрението на проекта чепеларци се канят да поканят митрополит Николай да даде благословия на ремонтните дейности. А след завършването на ремонта ще поканим негово високо преосвещенство дядо Николай да направи “последованието обновление на храм”, стига да стигнем до там, зарече се отец Станимир. 
Орлин Кисьов

ВАДЯТ ДОБРА РЕКОЛТА, ЦЕНАТА НИСКА

ПАК ТРЪГНА БАРТЕРЪТ С КАРТОФИ

 * Земеделските стопани бързат да преварят прасетата, нищо не ги стряска

 Добра реколта на картофите отчитат родопчани, но изкупната им цена е ниска. Едрички са, но изкупвачите дават по 35-40 стотинки за килограм, което е под себестойността на продукта, сподели кметът на Смилян Сафедин Чикуртев. Все още не е започнало масовото вадене на картофите. Най-вероятно хората очакват 4-те почивни дни за 22-ри септември, за да си ги приберат.
Арденци пък избързали, за да не ги изпреварят дивите прасета, както разказва Стилян Узунски. Вече влизаха в царевицата, тъй като ги привлича, ако бяхме изчакали до другата седмица, нищо нямаше да ни оставят, сочи младият мъж. Родопчани коментират, че могат да опазят картофите си от глиганите само с електропастири, макар на пазара да има и вече актуалните репеленти, които гонят дивите зверове. Много хора се подведоха по високата цена на растенията миналата година и масово започнаха да сеят през тази. Миналогодишната стойност обаче се дължеше не толкова на българското производство, а на полското, от там тръгнаха високите цени, тъй като Полша е най-големият производител на картофи в ЕС.
След като тази година продукцията в Европа няма проблеми, цената у нас няма как да скочи, коментират търговци. В същото време има доста засети площи в България и с добър добив, което е показател, че ще има голямо предлагане, а то от своя страна сваля цената.
Дори един от нашумелите хипермаркети пусна български картофи на цена от 0.49 лв. за килограм. Масово от полето идват хора, които карат плодове и зеленчуци за бартер с картофи, коментира традиционната за Смолянско бартерна сделка Узунски. Сега актуално е гроздето, хубав десертен сорт се разменя едно към едно за едри родопски картофи. Родопчани предпочитат да разменят грозде, праскови и сини сливи, за да варят ракия от тях. Зеленчуците по-рядко ти блазнят, тъй като и при нас стават, само че в парници, разказват запознати.
В другия край на Смолянска област родопчани се оплакват от лоша реколта. Кметът на чепеларското село Забърдо Валентин Черпоков заяви, че в неговия район, който от години е традиционен производител на картофи, поради сушата реколтата е слаба. От декар изкарваме по тон и двеста, а при нормална реколта от декар се вадят три, до четири тона, казва Черпоков. В Забърдо допреди 6 години хората обработваха 5 000 дка с картофи, но сега са намалили площите на 130 дка, от които 90 дка. са на фамилията на Черпоков, разказва управникът. В планината себестойността на килограм картофи излиза 40-45 стотинки, а изкупвачите дават по 30-35 ст. за кило, т.е. дори под себесттойността, което кара забърдовци да сеят вече само за лична употреба.
Любен Любенов