СТЯГАТ БИБЛИОГРАФИЯ НА СПИРО ГЕРДЖИКОВ И ПОРТРЕТА МУ ЗА ЧИТАЛИЩЕ

ЗА ДА ПОМНЯТ МЛАДИТЕ ЕНТУСИАЗМА НА БЕЗСРЕБЪРНИЦИТЕ

Никола Пашов, Костадин Чаталбашев и Никола Дамянов

За да помнят идните поколения възрожденския ентусиазъм на безсребърниците Спиро Герджиков и Щильон Казалиев, събрали етнографска сбирка от 4500 експоната за музей на Смолян. Нека сложат портретите им във фоайето на читалище “ Орфееви гори -1870”. Нека всички хора със заслуги от 1949 г. насам, да ги почетем така, предложи на вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на Спиро Гержиков, актьорът - читалищен деятел Никола Пашов. И напомни с какъв къртовски труд се е създало самото читалище, а сега за този юбилей на бележития родопчанин побра почти само посребрени коси, докато младите се брояха на пръсти.
Библиографията на този честен и изключително дисциплиниран човек може да издаде Окръжната библиотека, предложи пък историкът Андрей Печилков, който като млад началник на отдел “Култура” е работил дълго време с първия уредник на музея “Стою Шишков” и е попивал от него знания. Голям райковец го нарече и художникът Марко Стойчев - секретар на читалището от времето когато председател на “Орфееви гори” е бил Спиро Герджиков. Когато аз, доц. Главчев и Коста Свирков поехме да правим слънцата и алафрангите на музея - “Пангаловата къща” нямахме претенции за пари, а той каза: “Не! Трябва да ви се плати трудът”, припомни той.
Кратък разказ за живота на бившият първи кореспондент на “Труд”, БТА, “Работническо дело”, “Коперативно дело”, музейния работник и читалищен деятел разказа като райковски зет историкът Никола Дамянов. Спира се на идеята на Спиро да превърне в музей, строената през 1860 г. от Харит Кисьов къща на Вълчо Пангалов. От Гержиков и Казалиев наследихме не само експонатите, ами и неговите активи и ихтибар, вметна Дамянов. Той не подминава и бунтарското минало на райковеца, който завършва през 1933 г. школата за запасни офицери във Велико Търново, но докато е в 9-и пловдивски полк, развива нелегална дейност. И е осъден на 12.5 г. затвор. Лежи в единочка, окован във вериги, изтръгват му ноктите на краката, напомня за зверствата по нашите земи историкът. През юни 1940 г. е организиран в група на безработни и при идването на екзарх Стефан до Широка лъка, успява нарочно да срине едни скали по шосето, така че да препречат пътя и да забавят за 2 часа екзарха. Буйна глава, неслучайно пише изложение до министъра на просветата и културата Вълко Червенков през 1958 г. когато искат да преместят театъра от Смолян в Кърджали, но в крайна сметка го оставят.
Две писма прочете пък пред аудиторията един от наследниците на Герджиков - екскметът на Смолян Костадин Чаталбашев. Едното е от Тодор Борисов Коруев, който се запалил по журналистиката и от далечния Момчилград изчитал всичко, което било подписано по вестниците от братовчеда на баща му Спиро Герджиков. Колко е бил продуктивен, сочи само бройката - за 6 месеца над 100 кореспонденции. А, че е бил привързан към Райково, няма и съмнение, след като в статиите му пише: “ Състоя се събор на българо-съветската дружба на Смолянските езера, край село Райково”.
“Обиколил съм половин Европа, но когато усетя мирис на борика, разбирам, че за един Герджиков най-доброто място е там, където е коренът му”- пише от Лондон по повод честването на дядо си, внукът д-р Спиро Костадинов Герджиков, който носи неговото име.
Моите родители бяха кумове на бате Спиро и кака Мария. Техните снимки стоят на първата страница на албума у нас, а бате Спиро е най-уникалният човек на света, заяви пък областният управител инж. Стефан Стайков. И напомни, че райковецът не бил човек, който ходи из пътя, а или под него или над него. Дали е бил в чуждестранния легион, не зная и макар да има писма, които явно са му трябвали през социализма, за да докаже, че не е ходил там. То докато ние с Петър Оджаков бяхме в Алжир и се заговорихме със собственика на едно кафене, той си спомни, че докато е бил в легиона, е спял легло до легло с един българин. Да не е Спиро, пита Петър Оджаков, а той потвърди. Но и да е бил там, то е за малко, защото проф. Герджиков си го е прибрал бързо, иначе кой знае какви неща щяхме да разказваме за него сега. Това заяви инж. Стайков, обръщайки се с галюкане към дъщерята на Герджиков Сийка, напомняйки за многобройните лакардии, ширещи се за баща й. Една от които е, че докато не преполовели вечер пиенето в бара, не се прибирал вкъщи, както и докато не мине през читалището, нищо че го чака цялото му домочадие.
Ани ЛЮБЕНОВА

С ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ ВАДЯТ СЪС ЗОНИ ИНДУСТРИЯТА ОТ СМОЛЯН

* Малцина дискутираха стратегията за 7 години напред 

* Да дадат тежест на Петровица като социална зона, кв. Устово обезлюдява, напомни БСП-съветникът Радой Краев

Ръководител на екипа доц. д-р арх.Минчо Ненчев, управителите на консорциум “Урбанико” - арх. Борислав Богданов,  Александър Симеонов, Марин Захариев,Мирослава Шамаранова, доц. д-р арх. Недялко Бончев зам. декан на УАСГ. 

В полупразната зала на ОбС-Смолян, в сряда се проведе обществено обсъждане за развитието на града през следващите 7 години. Гражданите в залата бяха единици, останалите бяха чиновници от общината, бившите кметове на областния град Дора Янкова и Костадин Чaталбашев, общинските съветници от БСП Радой Краев и Рабие Кьосева, председателят на ОбС Филип Топов и двамата заместници на кмета Мелемов Марин Захариев и Мария Палагачева и ексзам.-кметът Румяна Янчевска.  
Марин Захариев напомни, че в общественото пространство от седмици върви темата за интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Но мнозина се чудиха от избраното време за провеждане на общественото обсъждане - 10 часа, в работен ден. 
През последните години сериозно се говори за интегриран подход и устойчиво развитие, напомни Захариев. ЕК сочи, ще се финансират проекти, които са базирани на интегрирания подход. Спират се или се ограничават така наречените проекти на парче, не могат да ги спрат наведнъж. Но като има индустриална зона, нека да изградим инфраструктурата, достъпа до нея. Като имаме социална зона, нека тя да е такава, а не да се редуват предприятие, до него читалище, до него детска градина и дискотека. Беше спечелен такъв проект от Община Смолян, в която участват 36-те големи градски агломерационни ареала. Тези планове, основно трябва да определят няколко зони, в които да бъдат финансирани проекти с насоченост на зоната - социална, индустриална. Защото тези проекти ще бъдат финансирани по ОП Регионално развитие през следващия програмен период, обясни заместникът на Мелемов.
Техническите екипи опитаха да определят зоните максимално широко, за да може да има по-голяма възможност за действие при изработване на проектите. Трябва да бъдат определени тези зони, за да може ние да кандидатстваме за проектиране на вече конкретни обекти и проекти, а проектирането да бъде реализирано от ОП “Регионално развитие”.  
Ръководителят на екипа, изработил стратегията, доц. д-р арх. Минчо Ненчев заяви, че има сантимент към Смолян, тъй като преди 25 години е правил дисертация на тема “Градски центрове в Родопите”. На времето Смолян беше перлата в короната на България, поне така се казваше с Новия център, с представителността, дори с известна показност. Но това все пак даде тласък за развитието на града. В момента се констатира, че сме доста изостанали в сравнение с европейците. И се стигна до извода, че е крайно време да се направи нещо, да се постигне визия за всеки. Започнаха да се правят интегрирани планове, които на практика представляват всеобхватна, нова интегрирана визия и действия, които водят до разрешаване на определен набор от проблеми в градовете. Те на практика са насочени към трайно подобряване на икономически, социални, екологически условия и параметри на територията. Този план не е пожелателен, той е гарантиран с финансови средства, вметна архитектът.   
Бившият кмет на Смолян Костадин Чаталбашев пък коментира, че една икономическа зона по поречието на река Черна между Райково и Устово би запълнила свободната територия между двата квартала.
Общинският съветник Радой Краев даде виждане икономическата зона да бъде на територията на поречието на двете реки Бяла и Черна. Тоест от Райково в посока Устово. Социалната зона да бъде в Устово - Прогресите и Петровица. А и икономическата към “Комуна” и т.н. Административната зона да обхваща Новия център, Стария център. Според него проблемът е повече в социалната зона. Те са три основни точки - над Общината, в Новия център и Невястата, където има най-много съсредоточено население. Другият вариант е: Петровица и Прогресите, а следващ вариант на зона са Миньорските блокове.
Моето мнение за развитието на града, за да се получи най-балансирано развитие, да се даде тежест на Петровица и Прогресите. Не само на база население, да се търси нещо друго, защото иначе ще развием Новия център, а онези територии ще се обезлюдят - няма инфраструктура, няма нищо. А вътре в тази територия между Петровица и Прогресите има достатъчно обществени сгради - болница, поделение, общежитие, там ще бъде и защитения дом, вметна Краев.
След общественото обсъждане, на което са записани идеите, комисия начело със зам.-кмета инж. Палагачева ще определи зоните за развитие. Много е важно как те ще бъдат ситуирани, защото периодът е за следващите 7 години.
Орлин КИСЬОВ      

ЕКСКМЕТЪТ КОСТАДИН ЧАТАЛБАШЕВ: СМОЛЯН Е ГРАД С ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ

ВИЗИТКА:
Костадин Чаталбашев е роден на 15 февруари 1949 г. в Смолян. Зодия “Водолей”, никога не губи оптимизма си. Три пъти кмет на Смолян, женен с две дъщери - Борислава на 14 г. и Мария - на 16 г. Юрист по образование, завършил СУ “Климент Охридски”. Запален скиор.



* Решаването на въпросите за регионалната политика и бъдещето на младите ще изправят държавата на крака, категоричен е юристът 
* Кръговете от Европейската купа по ски в Пампорово бяха част от купа “Родопа”, която чака възраждане




- Неосведомени “информират”, че Европейската купа, която стартира след броени дни в Пампорово, идва тук за първи път. Така ли е според дългогодишния председател на ски секцията в Смолян Костадин Чаталбашев?
-И аз с изненада прочетох такива публикации в някои вестници. Вероятно се дължи на факта, че много дълго време в Пампорово нямаше такива състезания. И курортът беше изключен от календара на Българската федерация по ски спортове.
- Повече от 10 г. можем да кажем.
- Предполагам. Но Пампорово е било домакин на много кръгове от Европейската купа, а те винаги са били част от ски състезанията за купа “Родопа”. 22-рите Международни ски състезания за “Родопа”, които се провеждат през 1981 г., за първи път са кръг от Европейската купа. А после още два пъти тук пак имаше кръгове от Европейската купа за мъже и жени.
- Сиреч в курорта под Снежанка е имало условия за ски от подобен род, с писти с определена трудност и всичко останало.
- Пистите бяха хомологирани. Новата писта, която беше специално просечена за Европейската купа, където се проведоха състезанията за гигантски слалом, е хомологирана и за състезания за Световна купа - отговаря на много изисквания за денивелация, дължина и т.н. Адмирации за тези, които са защитили правото на Пампорово да има сега подобна проява. Но такова събитие в нашия край винаги е давало тласък на ски спорта. И то е било съпътствано от нови инвестиции в ски спорта - през 1981 г. беше изградена нова писта. Но кръгът от Европейската купа не се провежда в Пампорово заради състезателите, които ще дойдат, а е събитие, което трябва да обедини общностите - да дава тласък на развитието на ски спорта, свързано е с нови инвестиции - за първата европейска купа беше изграден нов влек, който да обслужва само пистата за гигантски слалом. Беше изградена и изцяло нова писта.
Сега светът се отвори, но тогава, за да дойдат състезанията тук, имаше изключително активна разяснителна работа. Хората не знаеха къде е Пампорово, дори България им беше непозната. И за да докараме състезателите от Скопие, предишният кръг от европейската купа беше в Шар планина - в курорта Попова шапка, се наложи да организираме специален чартър до Пловдив. Да докара и после да върна гостите в Сараево, иначе нямаше да дойдат. Но тогава тук имаше eдна силна плеяда скиори - Митко Хаджиев, Борислав Киряков, Любомир Ксантийски и те изключитлно много помогнаха да убедим скиорите да дойдат тук. Треньор на националния отбор беше Георги Милушев.
- А кога е тръгнала купа “Родопа”?
- През 1959 г. - със създаването на Смолянски окръг, се създава и купата. Кръгът от европейската купа трябва да обедини деятелите и да даде тласък на развитието на туризма, на ски спорта, но и на развитието на областта. Да даде смисъл на харченето на пари.
- Държавата поема тези разходи?
- Но те са от данъците на хората. Затова да се търси умножаващия ефект от тази работа. Обиколих Пампорово, а там още няма и белег, че предстои такова събитие. Разговарях с някои туриоператори и те дори не са го включили в тяхната програма за пребиваването на туристите. А смисълът на европейската купа не е да дойдат 50 души да си карат ски в Пампорово. Няма мултиплициращия рекламен ефект, от който да почерпи областта. Заслугата за идването на купата в курорта е на “Пампорово” АД, но какво става със ските в Смолян? Когато става въпрос за ски, се чува само за скиорите-ветерани. Може ли те да бъдат нашето бъдеще? Смолян имаше развито бягане и биатлон.
- Защо зимните спортове изчезнаха от Чепеларе и Смолян? В общинските власти няма локомотивче, което да ги дърпа, за да се инвестира в спорта.
- Много се афишира, че сега държавата отделя средства за масово обучение в ски. Хубаво е, но преди много години в Смолян нямаше детска градина, в която децата да не се обучават в ски.
- Но сега малко трудно ще се научат децата за няколко дни по 5 часа да карат ски. Само обувките няма да могат да изтърпят на краката си толкова време...
- На стадиона в Смолян имаше ски писта - стартът и финалът бяха там. Зимните спортове са влезли по улиците на градовете. Имаше влек на Станевска махала до края на 80-те години. Затова казвам, че за зимните спортове трябва да има политика на местните власти. Смолян, Чепеларе, Стойките, които бяха Шилоколъшка община, се обединявахме около големи състезания. Спомням си 1986 г. какво събитие беше за града Европейската купа, откриването беше в Новия център на Смолян. А сега като гледам как вървят нещата, се съмнявам, че ще има посещаемост в Пампорово.
- Имам чувството, че се страхуват, че в курорта няма да има място за толкова хора и затова не го афишират. Не разчитат на бизнеса, който може да се разрастне покрай това събитие, а само на държавните пари, които ще се излеят за организацията му. Ние като медии разбрахме за европейската купа от министър Нейков при откриването на ски сезона в Пампорово. От там насетне повече от близо 2 месеца, местните власти - в Смолян, в Чепаларе, областната управа дори, не афишира съпричастност и не, казва какво може да се направи, за да се използва това събитие.
- Според мен, не могат да го оценят. Така или иначе ще се проведе европейската купа, но ще се пропусне ползата, която тя може да донесе за този регион. Може да се възроди и купа “Родопа”.
- Освен Общината, кой друг е бил нейн организатор?
- Местните ски клубове. Такова събитие трябва да предизвика дискусия за бъдещето на ските в нашия край - да възродим биатлона, бягането. Не може, след като се посегна на стрелбището за биатлон в Пампорово, той да изчезне, а е толкова привлекателен за младите хора. Не случайно е толкова масов.
- Защо изчезнаха от Смолян големи имена от спорта като една Антоанета Френкева, която е в Канада и като Петър Стойчев, който пък е в София?
-За хората в големия спорт мястото не е в Смолян.
-Но Антоанета Френкева е постигнала два медала от Смолян, донесла ги е тук...
-Но тогава плуването на Смолян беше водещо. Бяхме от малкото градове, които имахме закрит плувен басейн и още един имаше в Пампорово - в “Перелик”. Имаше система на обучение и подготовка. Кметът Дора Василева не разбираше от плуване, но имаше афинитет към всичко, което може да се развива в нашия край. Даде на треньора Бодко Трендафилов жилище, заплата и той от Сандански дойде в Смолян.
- Да сменим малко темата, като бивш кмет на Смолян как приемате промяната в закона, която лиши мнозинството от селата в Смолянска област от правото им да си кажат кой да ги оправдава? Вдигнаха прага на 350 жители. Това е административна мярка, но ограничи права в 56 населени места на областта.
- Според мен е грешка. Прагът трябва да е възможно най-нисък. Защото така или иначе в тези населени места ще има представители на местната власт. Икономии в бюджета не се правят с това. 150 души - както беше преди това законът, е нормално да си избират кмета. Но не бива и да се спекулира, че Родопите обезлюдяват. Ние сме най-гъсто населената планина в Европа, според данни на европейска асоциация на планинските региони. Да не би Алпите да са гъсто населени? И гръцката и българската част на Родопите са най-гъсто населени.
-Но сме най-бързо топящата се населена част.
- Процеси на миграция винаги е имало в планината, когато не е имало държавна политика към такива региони. Такива процеси е имало и след Първата световна война. Много села от нашия край са обезлюдени при създаването на ТКЗС-то - през 1959, 1960 г. Цели райони са се обезлюдили. Това не пречи да се връщат - със създаването на нов поминък - отварянето на мините, например. А ако Смолян не беше създаден като град - това е едно от условията да стане окръг - обединяването на Смолян, Устово и Райково, което стана със закъснение заради местническите интереси, какво щеше да бъде тук?
- Има ли тенденция на повсеместно обедняване на населението? Нормално ли е по сто семейства в Смолянско на ден да бъдат лишени от ток, защото не могат да си го платят. Стоят на тъмно в 21 век, а електричеството става лукс.
- Пълно безобразие. Дори след промените през 1990 г. винаги съм настоявал, че развитието на такива региони като нашия не може да става без държавна политика. На хората трябва да е ясно какво е държавната политика, за да свържат своето бъдеще и бъдещето на своите деца с родното си място. В Германия има закон за развитието на Бавария, а столицата на Бавария е Мюнхен. Не може да няма държавна политика за развитието на отделните региони. У нас това понятие беше дамгосано. Много хора спекулираха със закон за планината. Какво значи такъв закон? 2/3 от България са планински. Един от важните въпроси за бъдещето на нашия край е да се убедят онези, от които зависи това - какво ще бъде бъдещето на този край с новото административно деление.
- От години се афишира делението на 6 области?
- Никъде не е казано, че при ново административно деление най-големите градове ще бъдат центрове. Напротив - на много места държавите, които имат регионална политика и опит в това отношение, центровете им не са в най-големите населени места. Сега в местната власт нещата са изключително по-подредени, отколкото преди години. Ние сме се занимавали като управа от “А до Я”, пряко - със снегопочистването и зареждането с гориво. Сега има фирми затова, а на общината е оставен контролът.
-Какво значи - “ще извикаме военните да чистят”, както преди 2 седмици?
- Ние сме отговаряли за зимното запасяване с храна - ако остане без път, да може да се справи населението. Сега вече не е така, но е показателно с колко много неща са се занимавали местните власти, а сега дори не им мивава през ум затова.
- След 3 мандата и половина кметуване, по-богат ли излезе Костадин Чаталбашев от този пост? Въпросът стана модерен, видяхме един бивш министър-председател, Ренета Инджова, която сама мете стълбите в блока си.
-Не мисля, че човек може да работи в местната власт и да излезе по-богат. Казъл съм, че единственото богатство от моя последен мандат е, че се ожених и направих две деца.
-Това беше ли партийно поръчение, май бившият държавнен глава Тодор Живков е отправял подобен въпрос?
-По мое време имаше ергентски данък. Дори Тодор Живков при идването си в Смолян през 1989 г. ме попита: “Слушай, още ли си ерген”? Това означаваше едва ли не, че имаш някакъв дефект, щом не можеш да се ожениш. Явмно много съм се стреснал от въпроса, защото той ме успокои: “Не се притеснявай, и аз съм ерген”. Съпругата му беше вече починала.
- Внушението е, че битката за кметския пост се води заради облагите от властта.
- За мен истинските политици са тези, които служат на хората и материално излизат по-бедни от тези постове. Не може да звучи архаично това, което винаги ме е ръководило - общественото да е преди личното. Когато се отдаваш на една работа, е заради другите.
- Това звучи - политиците да станат светци- безсребърници, което е невъзможно. Смолян със затихващи функции ли е, безработицата го стяга все повече и повече?
- Смолян, няма как да е със затихващи функции. За планиски град е съвсем нормален. Безработицата сега може да е много висока, но е имало периоди, когато е била и нула. Надявам се да дойде и това време, етажите с администрация не са опразнени.
-Но шапките им са в Пловдив и държавата трябва да ни попита дали сме съгласни с това.
-По какъв начин да стане?
-С ходенето на изборите. Аз политиката на окрупняване на големите градове - Пловдив, Варна и София, и обричане на смърт на малките градове, не я приемам.
- Но ходенето на избори не е достатъчно. Не всички гласуват - това е въпрос на голямата политика. А трябва по места всички да чертаят и да дискутират проблемите, които ги засягат пряко. В най-тежките години - 1996-97 г., общините нямаха никакви средства, а сега има европейски програми, тогава Смолян стана университетски град. Направихме всичко възможно и два университета отвориха тук филиали. Те дават не само образование, но осигуряват и заетост. Според мен, Смолян е град с големи възможности. Отношенията между хората тук са на съвсем друго ниво и в големия град такова нещо няма.
-Голям оптимизъм. Общобългарското отчуждение и завист го има и тук - на различни нива. Живееш в някаква идеализирана, изолирана среда в кв. Райково, трябва да я посетим, за да прихванем от оптимизма. Като адвокат имаш по-добра финансова среда, но с пенсия от 150 дори 300 лв. след стаж 40 г., не би ти позволила чак такъв оптимизъм. А да си издържаш семейството с такива доходи, е изключено.
- Според мен въпросът е до младите, които остават без работа и имат деца. Да се поощрява раждането и отглеждането, за да се промени обликът на България. Да се създаде грижа за осигуряването на работа на всеки млад човек. Държавата трябва да осигурава решаването на демографските си процеси. Регионалната политика и младите хора, са двете възлови неща, които ще изправят държавата. След 1919 г. тютюнопроизводството и горските кооперации съживяват нашия край. През 50-те години рудодобивът изиграва тази роля. 60-те години - даде създаването на Смолянски окръг. 43-то министерско постановление за Смолянски окръг е шедьовър, да се дава на всеки народен представител, за да знае как да работи за развитието на своя край. То изигра изключително голяма роля, всеки се ориентира какво да учи, за да има работа за него, като завърши. Такива приоритети ще се появят и сега.
Разговора води:
Анета ТОДОРОВА