СТЯГАТ БИБЛИОГРАФИЯ НА СПИРО ГЕРДЖИКОВ И ПОРТРЕТА МУ ЗА ЧИТАЛИЩЕ

ЗА ДА ПОМНЯТ МЛАДИТЕ ЕНТУСИАЗМА НА БЕЗСРЕБЪРНИЦИТЕ

Никола Пашов, Костадин Чаталбашев и Никола Дамянов

За да помнят идните поколения възрожденския ентусиазъм на безсребърниците Спиро Герджиков и Щильон Казалиев, събрали етнографска сбирка от 4500 експоната за музей на Смолян. Нека сложат портретите им във фоайето на читалище “ Орфееви гори -1870”. Нека всички хора със заслуги от 1949 г. насам, да ги почетем така, предложи на вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на Спиро Гержиков, актьорът - читалищен деятел Никола Пашов. И напомни с какъв къртовски труд се е създало самото читалище, а сега за този юбилей на бележития родопчанин побра почти само посребрени коси, докато младите се брояха на пръсти.
Библиографията на този честен и изключително дисциплиниран човек може да издаде Окръжната библиотека, предложи пък историкът Андрей Печилков, който като млад началник на отдел “Култура” е работил дълго време с първия уредник на музея “Стою Шишков” и е попивал от него знания. Голям райковец го нарече и художникът Марко Стойчев - секретар на читалището от времето когато председател на “Орфееви гори” е бил Спиро Герджиков. Когато аз, доц. Главчев и Коста Свирков поехме да правим слънцата и алафрангите на музея - “Пангаловата къща” нямахме претенции за пари, а той каза: “Не! Трябва да ви се плати трудът”, припомни той.
Кратък разказ за живота на бившият първи кореспондент на “Труд”, БТА, “Работническо дело”, “Коперативно дело”, музейния работник и читалищен деятел разказа като райковски зет историкът Никола Дамянов. Спира се на идеята на Спиро да превърне в музей, строената през 1860 г. от Харит Кисьов къща на Вълчо Пангалов. От Гержиков и Казалиев наследихме не само експонатите, ами и неговите активи и ихтибар, вметна Дамянов. Той не подминава и бунтарското минало на райковеца, който завършва през 1933 г. школата за запасни офицери във Велико Търново, но докато е в 9-и пловдивски полк, развива нелегална дейност. И е осъден на 12.5 г. затвор. Лежи в единочка, окован във вериги, изтръгват му ноктите на краката, напомня за зверствата по нашите земи историкът. През юни 1940 г. е организиран в група на безработни и при идването на екзарх Стефан до Широка лъка, успява нарочно да срине едни скали по шосето, така че да препречат пътя и да забавят за 2 часа екзарха. Буйна глава, неслучайно пише изложение до министъра на просветата и културата Вълко Червенков през 1958 г. когато искат да преместят театъра от Смолян в Кърджали, но в крайна сметка го оставят.
Две писма прочете пък пред аудиторията един от наследниците на Герджиков - екскметът на Смолян Костадин Чаталбашев. Едното е от Тодор Борисов Коруев, който се запалил по журналистиката и от далечния Момчилград изчитал всичко, което било подписано по вестниците от братовчеда на баща му Спиро Герджиков. Колко е бил продуктивен, сочи само бройката - за 6 месеца над 100 кореспонденции. А, че е бил привързан към Райково, няма и съмнение, след като в статиите му пише: “ Състоя се събор на българо-съветската дружба на Смолянските езера, край село Райково”.
“Обиколил съм половин Европа, но когато усетя мирис на борика, разбирам, че за един Герджиков най-доброто място е там, където е коренът му”- пише от Лондон по повод честването на дядо си, внукът д-р Спиро Костадинов Герджиков, който носи неговото име.
Моите родители бяха кумове на бате Спиро и кака Мария. Техните снимки стоят на първата страница на албума у нас, а бате Спиро е най-уникалният човек на света, заяви пък областният управител инж. Стефан Стайков. И напомни, че райковецът не бил човек, който ходи из пътя, а или под него или над него. Дали е бил в чуждестранния легион, не зная и макар да има писма, които явно са му трябвали през социализма, за да докаже, че не е ходил там. То докато ние с Петър Оджаков бяхме в Алжир и се заговорихме със собственика на едно кафене, той си спомни, че докато е бил в легиона, е спял легло до легло с един българин. Да не е Спиро, пита Петър Оджаков, а той потвърди. Но и да е бил там, то е за малко, защото проф. Герджиков си го е прибрал бързо, иначе кой знае какви неща щяхме да разказваме за него сега. Това заяви инж. Стайков, обръщайки се с галюкане към дъщерята на Герджиков Сийка, напомняйки за многобройните лакардии, ширещи се за баща й. Една от които е, че докато не преполовели вечер пиенето в бара, не се прибирал вкъщи, както и докато не мине през читалището, нищо че го чака цялото му домочадие.
Ани ЛЮБЕНОВА