ИЗСЛЕДВАТ ХИДРОГЕОЛОГИЯТА НА "АМЗОВО", ЩЕ ГИ ИМА ЛИ БЛАТЕН ПЛАУН И РОСАНКА

ДА СЪХРАНИМ ПРИРОДАТА

* С пластмасови жалони маркират границите на резерватите, слагат табели и пейки с пари по Оперативна програма “Околна среда”

Ще се изследва хидрогеологията на резерват “Амзово”, за да се установи може ли да бъде възстановен водния режим на езерото. И ако резултатите са положителни, ще се опитаме да възстановим находището на блатен плаун, отбеляза гл. експерт в РИОСВ инж. Екатерина Гаджева, която във вторник като ръководител представи проекта “Дейности по опазване и устойчиво управление на резерватите: “Сосковчето”, “Казаните”, “Кастракли”, “Червената стена” - част и поддържаните резервати “Шабаница”, “Момчиловски дол”, “Амзово”, “Конски дол” на територията на РИОСВ - Смолян“. Именно в него е заложена тази дейност, а целта е да се предотврати започналото засушаване, което в района на смолянски езера е от години и ако тенденцията се запази, ще превърне естествените водни обекти в обикновени ливади. А с това ще изчезне и настоящият воднолюбив растителен и животински свят. От години вече не се среща и росянка, напомни еколожката. И оповести, че проектът, който е стартирал през юли 2012 г. ще се реализира до март 2015 г. с 275 960 лв., от които европейските средства по Оперативна програма “Околна среда” са 234 566 лв., докато националното съфинансиране е 41 394 лв.
Целта е ограждане с трайни знаци - пластмасови жалони през 30 метра, външната 40-км. граница на резерватите, за да не се бъркат хората и да не събират билки в тях, защото е наказуемо, отбеляза още инж. Гаджева. Ще се поставят и 20 информационни табла, 12 указателни табели, 11 информационни плота, за да имат хората информация в какъв обект се намират, отбеляза и Георги Георгиев-началник отдел “Превантивна дейност“, който е координатор на проекта. Имотите са държавна собственост и се стопанисват от МОСВ, затова ние сме разработили дейностите, които ще се извършват с грижа за резерватите, отбелязват от РИОСВ в присъствието на Петър Тодоров от “Фондация за Родопите”, която е поела промотирането на проекта.
Предвижда се и реконструкция на екопътеките в смолянския резерват “Сосковчето”, възстановяване на дървените мостчета, парапети и стълби. Досега сме поддържали районите на обектите с пари по ПУДОС, но в момента има възможност това да стане с европейски средства, отбеляза инж. Гаджева. Имотите са изолирани дълбоко в планината, отдавна са обявени, към тях няма реституционни претенции и няма много нарушения в техните райони. Преди време се оказва, че в местността Казаните край Гьоврен има отсечени няколко дървета, но горските са разкрили извършителя и той е санкциониран. Заради защитения си характер там няма дори огледни сечи, а се оставят дърветата да падат и гният. Затова най-старите дървета - над 300 години и средна възраст на гората 150 г., е в Шабаница, край Девин. Нейният район е обявен за защитен през 1967 г. и там не са събират оттогава дърва за огрев. Ако вредители нападнат гората, се прави проучване за разпространението на болестта и едва тогава след санкция на БАН се допуска прочистване, отбелязват еколозите. Идеята им е новопоставените табели да описват биологичното разнообразие на района, а на 13-те пейки, предвидени по екопътеките, да отсядат ценители на природата.