ИЗСЛЕДВАТ ХИДРОГЕОЛОГИЯТА НА "АМЗОВО", ЩЕ ГИ ИМА ЛИ БЛАТЕН ПЛАУН И РОСАНКА

ДА СЪХРАНИМ ПРИРОДАТА

* С пластмасови жалони маркират границите на резерватите, слагат табели и пейки с пари по Оперативна програма “Околна среда”

Ще се изследва хидрогеологията на резерват “Амзово”, за да се установи може ли да бъде възстановен водния режим на езерото. И ако резултатите са положителни, ще се опитаме да възстановим находището на блатен плаун, отбеляза гл. експерт в РИОСВ инж. Екатерина Гаджева, която във вторник като ръководител представи проекта “Дейности по опазване и устойчиво управление на резерватите: “Сосковчето”, “Казаните”, “Кастракли”, “Червената стена” - част и поддържаните резервати “Шабаница”, “Момчиловски дол”, “Амзово”, “Конски дол” на територията на РИОСВ - Смолян“. Именно в него е заложена тази дейност, а целта е да се предотврати започналото засушаване, което в района на смолянски езера е от години и ако тенденцията се запази, ще превърне естествените водни обекти в обикновени ливади. А с това ще изчезне и настоящият воднолюбив растителен и животински свят. От години вече не се среща и росянка, напомни еколожката. И оповести, че проектът, който е стартирал през юли 2012 г. ще се реализира до март 2015 г. с 275 960 лв., от които европейските средства по Оперативна програма “Околна среда” са 234 566 лв., докато националното съфинансиране е 41 394 лв.
Целта е ограждане с трайни знаци - пластмасови жалони през 30 метра, външната 40-км. граница на резерватите, за да не се бъркат хората и да не събират билки в тях, защото е наказуемо, отбеляза още инж. Гаджева. Ще се поставят и 20 информационни табла, 12 указателни табели, 11 информационни плота, за да имат хората информация в какъв обект се намират, отбеляза и Георги Георгиев-началник отдел “Превантивна дейност“, който е координатор на проекта. Имотите са държавна собственост и се стопанисват от МОСВ, затова ние сме разработили дейностите, които ще се извършват с грижа за резерватите, отбелязват от РИОСВ в присъствието на Петър Тодоров от “Фондация за Родопите”, която е поела промотирането на проекта.
Предвижда се и реконструкция на екопътеките в смолянския резерват “Сосковчето”, възстановяване на дървените мостчета, парапети и стълби. Досега сме поддържали районите на обектите с пари по ПУДОС, но в момента има възможност това да стане с европейски средства, отбеляза инж. Гаджева. Имотите са изолирани дълбоко в планината, отдавна са обявени, към тях няма реституционни претенции и няма много нарушения в техните райони. Преди време се оказва, че в местността Казаните край Гьоврен има отсечени няколко дървета, но горските са разкрили извършителя и той е санкциониран. Заради защитения си характер там няма дори огледни сечи, а се оставят дърветата да падат и гният. Затова най-старите дървета - над 300 години и средна възраст на гората 150 г., е в Шабаница, край Девин. Нейният район е обявен за защитен през 1967 г. и там не са събират оттогава дърва за огрев. Ако вредители нападнат гората, се прави проучване за разпространението на болестта и едва тогава след санкция на БАН се допуска прочистване, отбелязват еколозите. Идеята им е новопоставените табели да описват биологичното разнообразие на района, а на 13-те пейки, предвидени по екопътеките, да отсядат ценители на природата.

НАМЕРИХА ТРУП НА МЕЧКА КРАЙ ГЕЛА, ДИРЯТ СТРЕЛЕЦА

Екатерина Гаджева

 

 *Защитеното животно е убито през пролетта, липсва черепът, който може и да е станал на трофей

Полуразложен труп на мечка втрещи мъж в района на смолянското село Гела. Човекът лично е дошъл да подаде сигнала за намерения скелет в ОД на МВР – Смолян. От там в петък са уведомили за находката компетентните органи – РИОСВ – Смолян, РДГ в областния град и ДГС – Широка лъка, на чиято територия е станало бракониерството. След проверката на място става ясно, че това е кафява мечка, заровена на около 60 см дълбочина в местността Изстъпа, землището на Гела.
Намерени са кости, косми и нокти, но не е открит черепът на животното, огласи вчера случая гл. специалист в екоинспекцията Екатерина Гаджева, която е и говорител на РИСВ. На този етап не може да се прецени, кога точно е заровен хищникът, но наши експерти предполагат, че това е станало през пролетта на тази година. Главата вероятно е станала трофей и краси нечия ловна колекция, още повече че за отстрел на мечка авджията плаща обикновено по 30 бона, отделно пък е сумата за самия трофей, за да го задържи. Тъй като липсва черепа, а по зъбите най-точно се определя възрастта на екземпляра, сега по костната структура експерти се спират на цифрата 4 години. За пола пък въобще не може да става дума, тъй като трупът е в напреднал стадий на разложение.
По случая инспекторите са сезирали Районна прокуратура – Смолян, защото става дума за убийство на защитен вид. Съгласно Закона за биологичното разнообразие, за умъртвяването на мечка е предвидена санкция. До 5 години затвор пък предвижда Наказателния кодекс за същото деяние.
Случаят не е изолиран за Смолянско, нито пък за страната. Заради слизането на мечките в по-ниските и населени части на планината, ситуацията вече е станала кой кого. Или реално който превари, той завари. Миналата година имаше регистрирани два случая на мечки, посегнали на хора и един, при който авджия-полицай от Чепеларе, отстреля нападналия го хищник. Дали няма и други заровени из доловете хищници могат да кажат само ловците, те обаче си носят муски за мълчание, хем да не ги срещат мечки, хем да не ги стига закона.
В прокуратурата пък могат да се похвалят и с осъдителна присъда над мечкоубиец, преди по-малко от десет години бе спипан ловец, хванал с примка и убил 3-годишно мече в района на Широка лъка. Мъжът получи условна присъда с 3-годишен изпитателен срок.
Анета ТОДОРОВА