МЕДИИТЕ СПЕСТИХА: РЕШЕНИЕТО ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО НА О.З. ПОЛК. САВОВ НЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО

* В 3-месечен срок то може да се обжалва 

* Санкцията не е за незаконно подслушване, а за нарушени права...

Публикациите за присъденото обезщетение на бившия шеф на дирекцията на полицията в Смолян, от съда в Страсбург, спестиха че то не е окончателно. В 3-месечен срок може да се обжалва пред голямата камара на европейския съд във френския град. А формулировката не е за незаконно подслушване, както се шири сред обществото, а по два члена на Европейската конвенция за правата на човека - чл. 8 и чл. 13. Според първия "1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в полза на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите." А чл. 13 фиксира липсата на възможност за вътрешно правни средства за защита, които Александър Савов, според решението не е успял да постигне у нас.
Ако пишещите по въпроса си бяха направили труда да прочетат решението по жалба № 7222/05 от 27 ноември 2012 г., качено на сайта на министерството на правосъдието щяха да открият, че в него изрично е фиксирано, че няма никакви щети на жалбоподателя от това, че МВР-министърът не е бил информиран за предприетите спрямо тогавашния полицейски шеф мерки. "Това е тривиално нарушение на процедурата, които не са в размер на престъпление..."- пишат европейските магистрати. Малко по-горе пък съдебните власти сочат, че според прокурор от Пловдивската военна прокуратура при проверка на случая дали правомерно са действали Стойчо Братанов - тогавашен шеф на наказателно отделение "Полиция", Иван Иванов - шеф на групата за "Оперативно-техническа информация" и Бончо Гигов- шеф на комисията за Борба с тероризма, е установил, че "министърът е дал устно разрешение за наблюдение на първия жалбоподател на 4 декември 1997г."- сиреч на полк. Савов. Защото за нарушени права пред Европейската Темида пледират още и неговата съпруга, заедно с три от децата им, живели по онова време с тях. Нещо повече по казуса е представено и решение на ВКС, според което "писменото съгласие на министъра на вътрешните работи е от техническо естество и може да бъде след началото на наблюдението...". Нищо, че защитата на ищеца е, че такова разрешително за поставяне на СРС се дава само от МВР-министъра. Но според тогава действащия Закон за Специалните разузнавателни средства чл. 13, т.1 е позволявал такива мерки да предприемат и тероториалните оперативни служби на окръжно ниво, а и действащите към Районните управления. 
В действителност в решението е посочено и че "Съдът отбелязва още в самото начало, че законосъобразността на наблюдението никога не е била подложена на контрол от страна на националните власти. Всъщност националните съдилища са разгледали законосъобразността на на актовете на г-дата Братанов и Иванов, и стигнали до заключението, че те не са извършили наказателно или дисциплинарно нарушение".          
15 години след предприемането на мерки срещу бившия шеф на полицията, тримата визирани по казуса в Страсбург, нито веднъж досега не са приели, че тогава са нарушили закона. Нещо повече, те питат защо въпреки многобройните разследнания и съдебни битки на национално ниво, не стана ясно как и къде е изчезнала събраната по случая информация от СРС-тата. И че нейната липса облагодетелства, единствено визираният по случая жалбоподател №1. И докато уволненият заради случая Бончо Гигов си търси правата по съдебен ред срещу държавата, то Братанов и Иванов, не го правят. Били сме възстановени на работа и срещу държавата си не сме искали да водим дела, макар че и сега тази давност не е изтекла, поясни Братанов.
Ани Любенова