ЗА ПРАЗНИКА НА МВР- НАГРАДИХА ПЕНСИОНЕРКА И ДЕЦА ЗА ГРАЖДАНСКА ДОБЛЕСТ

* Жената съобщила за крадеца от Чокманово, тарашил къщи наред, а 13-годишни ученици от Чепеларе предали чанта с пари, кредитни карти и джиесеми 

* Министър и заместниците му отличиха началници от полиция, пожарна и Гранично

Будна гражданска съвест все още живее в Родопите, показателен пример за нея са пенсионерката Здравка Шопова от смолянското село Чокманово и учениците Камелия Шейтанова и Пламен Ковачев от Чепеларе. Възрастната жена направила връзка между мъжа, когото видяла и зачестилите кражби в селото й и веднага се обадила в полицията. Благодарение на което униформените спипаха апаша, живуркал си месеци наред в пустите къщи на Чокманово, претарашвайки етажите им. 13-годишните деца пък намерили забравена на пейка на градския площад дамска чанта и веднага я предали в полицията.
Не сме я отваряли, но се сетихме, че жената ще си я търси и я дадохме, простичко обясниха Камелия и Пламен. Пари, лични документи, два джиесема и кредитните си карти е щяла да загуби чепеларката, ако портмонето й не е попаднало на точните хора, сочат от чепеларската полиция. Те са горди, че техните невръстни съграждани имат чувството за доблест. Два дни след случката, Пламен е намерил загубен джиесем, който също предава в РУП-Чепеларе, а телофонът, както и чантата преди това са намерили притежателите си.
Това стана ясно при вчерашното награждаване на тримата родопчани в ОД Полиция по повод 133-годишнината на МВР. Наградата за доблест се дава от преди 5-6 години, а целта е да буди гражданския дух. Вчера отличените получиха грамота и плакет от комисар Кирил Хаджихристев в присъствието на областния управител инж. Стефан Стайков, шефа на Административния съд Росица Сбиркова, окръжния прокурор Даниела Ангелова, началници на полицеските управления, Пожарна и Гранична полиция.
Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов награди с “Обявяване на благодарност” и допълнителен платен отпуск 5 дни: началниците на РУП-Смолян и Мадан, съответно гл. инспектор Юрий Топов и главен инспектор Николай Димов, директора на Регионална служба Гранична полиция гл. инспектор Бойко Божков и началника на РСПБЗН-Чепеларе, гл. инспектор Анастас Чакъров. Зам.-министърът на вътрешните работи Димитър Георгиев със същата награда отличи ст. инспектор Елена Бончева - началник на група Български документи за самоличност и ст. инспектор Анастас Марински - началник на “УССД”. Главният секретар на МВР Калин Георгиев призна добрата служба на началника на РУП-Чепеларе, гл.инсп. Иван Славов, на шефа на ПУ Пампорово гл.инсп. Слав Крумов и на гл. полицай Младен Кехайов - младши разузнавач от отдел “Криминална полиция”. Той е отличил и най-много пожарникари, като се почне от шефа на Областната дирекция комисар Красимир Шотаров, гл. пожарникар Красимир Бурдев - началник на дежурна смяна в РСПБЗН Златоград, пожарникар Митко Шехов - водач на специален автомобил в същата пожарна и гл. пожарникар Илиан Славчев - мл. инструктор в РСПБЗН-Смолян.
Вчера специално за празника си пред Областната дирекция полицаи, пожарникари и граничари изложиха автомобили, автомати, пистолети и защитни облекла, които ползват в работата си. Спускане на рапел предложиха огнеборци на граждани, демонстрация на техники по полицейска лична защита предложи главният инструктор на ОДМВР по ПЛЗ Емил Ковачев и обучени от него ученици от Чепеларе.
Ани ЛЮБЕНОВА

ДВЕ ПОВЕСТВОВАНИЯ ОТ 1-ВО ЛИЦЕ - ПРИЗНАНИЯ ОТ ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ НА ЕВРОПА

* Мащеха ли е държавата и кога шведите влязоха в комунизма 

* За хляба, билетчето за рейса, дървата и лекарствата...

Атанас Френкев

Кръводарител №1 на България, удостоен с това звание през 2005 г. от БЧК Атанас Френкев, трудно се движи по улиците на Смолян. Но сърцето му, тласкало кръв, за да спаси стотици животи, продължава да тупти будно и да се вълнува от настоящето, което живеят неговите връстници, а и съграждани.
Обидно ми е, че искам да направя най-страшното признание - съжалявам, че само аз съм, останал единствено жив от онези, с които извоювахме окръга, разказва с болка 82-годишният мъж, който и сега е грамада, но душата му е наранена.
По-добре да не бяхме го правили. Когато обявиха, че ще помагат за заселването на Странджа Сакар, които нямаха окръг, на пристигналите там им дадоха по 6000 лв. Купиха си хората по една Лада за 4 хил.лв., похарчиха парите и си се върнаха само след няколко години по родните си места. Това се случи с идеята за оживяването на планината там. Но и тук, в Смолян, сега не виждам никаква перспектива, никаква заинтересованост. Когато беше кмет Дора Василева, вечерно време се срещаше след работа с хората по квартали - да чуе болките и болежките им. А сега възрастните хора умират от мизерия и абсолютна самота. Никой на никого не обръща никакво внимание. Не е достойно. И падението има някакви граници, а ние, родопчани, не бива да оставаме в безчовечност, реди мъжът, чиито портрет стои от десетилетия в централата на БЧК в Женева, като образец за безкористна служба в името на хората, а днес е забравен в града си. Това пък напомня за него съгражданинът му от кв. Райково - художникът Марко Стойчев.
В Атина, на площад Омония, има един хотел “Ел Греко” - там продават всички вестници на България, но няма регионалните. Аз им пращам понякога от вашия вестник. И знаете ли как се интересуват и с радост го четат. Имаме повече от хилядя родопчани там, които се трудят и живеят. И се вълнуват от живота у нас, драго им е да четат за Родопите, но тук все по-тежко се живее, обяснява пенсионерът.
(от стр.1) Аз съм работил 43 години, това е непрекъснат трудов стаж, пенсията ми беше 250 лв., намалиха я по време на управлението на Иван Костов на 100 лв. Сега отново е 250 лв. На жена ми пък сега й увеличиха пенсията с 1.30 лв. - 145 лв. взема вече. Така живеят и много от моите съкварталци, обяснява още Френкев. Нашите управници права връзка имат - какво да кажат на народа - нали се сещаш, но обратната, я нямат никаква. Все още вярвам, че ако разберат, че съм стигнал до такова състояние - да отричам настоящето, нещо ще ги стресне. Аз съм работил за тази държава години наред - за спортните й обекти, които сега се съсипват, за спасяването на човешки животи, но това сега не го виждам.
Имам друга психология - на 18 години, за първи път като легнах на военното легло да дам кръв - тогава беше пряко преливане и като видях, един безжизнен човек как поруменя и благодари. Дадох клетва цял живот да давам кръв. Няма да пия, няма да пуша, за да съм полезен за спасяването на други. И накрая вече няма кой да го спомене това. Не ми трябва изява, а да има млади хора, които да поемат този пример и да помагат на другите. Вижте Словения, Испания, където кръводаряването е абсолютно безплатно. Възражда се в другите страни, а у нас защо го няма? - пита риторично смолянчанинът. Който наистина е уникален - над 250 пъти е дал кръв за 41 година, за първи път се разписва в дневника за кръводарителство през 1948 г., а за последно - през 1990 г. За литрите, източени от организма си, не е взел и една стотинка, но не това му е болката. А липсата на уважение и мизерията, която му е отредила в заника на дните му, съдбата. Той не го изрича, но е повече от ясно.
За моя златен орден, с който ме наградиха - за Гражданска доблест и заслуга, бяха решили да дават 800 лв., но ги спряха. Вероятно и това повлия - като бях в София, не се разбрахме с председателя на Народното събрание, който ме агитираше за НДСВ. А аз му казах, че с политика не искам да се занимавам. Тогава на срещата присъства акад. Ищван от Унгария, който се досети за разговора. И казва, дай да те предложим за книгата на Гинес като най-голям кръводарител. Ще получиш някой лев, като те гледам колко скромно си облечен - с анцунг, явно сте бедни и скромни хора. Отговорих му с една поговорка: “Скромността краси човека”, но той настоя - и години да минат, пак да му се обадя. И сега ми се ще да го направя, защото понякога сметката не ми излиза - 20 лв. остават за храна, като си разплатя лекарствата, които винаги са над 120 лв. Падам по улиците, не знам как трябва да се опитвам да ходя. Проф. Василева ми препоръчва настъргани моркови и магданоз с малко зехтин да ям, вместо лекарството медрин, за да не ми се вие свят. И псориазисът, който ми се появи от ядове, и той иска лекарства, вмята за настоящите си болежки мъжът, който е спасявал чужди животи, но сега не вижда помощ отникъде. Само в спомените на маданския гинеколог д-р Карапетков, Френкев е дал за 3 дни последователно общо 1.5 литра кръв. Нещо недопустимо в медицината, но човекът е искал да спаси родилка, което и става. Годината е 1959.
Като слязох от връх Елбрус през август 1975 г., в музея на Николай Островски прочетох: “Живей и тогава, когато е непоносимо да се живее”, връща се назад в годините Френкев, за да ни каже, колко горчилка се е насъбрала в душата му.
Билетчето за пенсионери от 30 ст. за градския рейс е вече 60 ст. От село Дорково до Велинград е 10 км. - там пенсионерите без карти плащат 50 ст., а ние с карти тук плащаме по 60 ст. Там с намалението възрастните дават само по 30 ст., съпоставя родопчанинът. И пита как Община Смолян упражнява правата си във фирмата с общинско участие “Рожен експрес” и защитава социалната политка на гражданите си. Вие знаете ли, пенсионери вървят пеш между кварталите, за да идат до “Лидъл” и да си купят от евтиния хляб - от 60 ст., докаран от Асеновград. Пеш и то в жегите, защото няма как да дадат 60 ст. за билетче и още толкова за хляб, става им 1.20 и няма нужда да пазаруват от там. за да си вземат.
Съвсем друга картина пък ни рисуват негови съвременници - 84-годишните Емилия и д-р Никола Шишманови, извадили късмета да заминат през далечната 1968 г. за Швеция. Д-р Никола Шишманов или Кольо, както му казват в Славеино приятелите, е племенник на видния български и европейски клиницист проф. д-р Константин Чилов - също безсребърник приживе.
Много социална държава е Швеция, там при преглед плащаш 300 крони, които се равняват на 30 евро. Ако ти се струпат 3 посещения едно след друго и си платил вече 900 крони, оттам насетне до същата дата на следващата година всички твои прегледи в болница са безплатни, обяснява д-р Никола Шишманов. Същото важи и за лекарствата - ако надхвърлиш за година 1800 крони, всичко останало се поема от държавата. Т.е. съвременните труднолечими болести - като онкозаболяванията, не струват нищо на пациента. При оставане в болница пък се плащат само 80 крони, всичко останало се поема отново от управата. Същото важи и за операциите. Докато у нас се сещате, че има хора, които си продават къщите и апартаментите и пак не могат да съберат пари за операция или пък да си купуват лекарствата. Къде е тогава държавата ни и онези здравни осигуровки, които й плащаме като индулгенция и които не ни дават нищо, след като доплащаме и за хирургия и за илачи. А докторите ни признават, че заради липса на апаратура пробиват стави с бормашина - като в "Пирогов". А пък от пациента искат по 6 хил.лв. да си плати импланта, който ще му сложат. Ако няма пари, няма операция.
Нагледен пример за грижата на държавата към човека в Швеция е съпругата на д-р Шишманов Емилия, която е рентгенов лаборант, но е претърпяла скалпелът да играе по тялото й многократно. И все за добро. За потвръждение сама казва, че е жива благодарение на лекарската грижа. И на възможностите на съвременната медицина, прилагана в държавата, в която вече живеят 44 години, след като съпругът й печели конкурс в Гьотеборг. Съдбата се намесва на няколко пъти, за да я запази. И както сама признава, е щастлив човек, въпреки че заради облъчване от рентгена, с който работи в софийска болница още през 1961 г., се разболява от лъчева болест и само диагнозата на д-р Малеев и последвалата операция в Прага за присаждане на костен мозък, я връщат от оня свят.
Нямахме тогава защитни облекла, лекарите все ме караха да държа болните деца, че майките им не знаели как, така съм поела огромните дози облъчване, връща се назад във времето Еми, както я наричат близките й. Именно тяхната обич я крепи срещу онова, което й сервира животът.
В Швеция пък е оперирана е от рак. Днес ми откриват диагнозата, на другия ден веднага ме оперираха, няма губене на време, което при карцинома е много важно, напомня със слънчева усмивка жената,която въпреки годините не е загубила нито грам от елегантността нито в дрехите, нито в обноските. В последните години пък се налага да й подменят ставите и на двата крака. За всички хирургични намеси е плащала символично. Протезите, с които ходи и на двата крака, са й сложени само преди няколко месеца. Нищо обаче не е платила за тях, макар че те са американски и струват от порядъка на 20 000-30 000 крони. Напротив, освен тях, тя е получила и специални фунии, с които да си обува чорапогащника, бастун и възглавнички на които да се подпира, докато се възстанови, също съвсем безплатно. А от общината са поели да направят платформа-асансьор до къщата й, тъй като няма да може да качва 50-те стълби до дома си. Това им струва четвърт милион крони, но е социална политика и се прави за всеки, обяснява Шишманов, който е кардиолог. Той се е пенсионирал през 1993 г., но продължил да работи още в частния си кабинет.
Преди ни управляваха социалисти, а сега са десни, но социалната политика е запазена. Придобивките си ги имаме, независимо кой ще дойде на власт. От тях дори се ползват и чужденците, които нямат осигуровки. Ако изпаднат в лошо здравословно състояние, няма да бъдат оставени да умрат, обществото се застъпва за тях. И те също се оперират или лекуват при същите условия като нас, сочи дългогодишният лекар по клинична функциология от университета в Гьотеборг. И с гордост обяснава, че в неговата клиника още през 1972 г. ползват ехограф, който е шведски патент. Там вече се правят едновременно по 6 трансплантации на един организъм и те завършват успешно. Вече познава двама такива пациенти, на които има подменено сърце, черен дроб, два бъбрека и т.н. И това се прави отпреди 10 години, затова се учудва, че у нас чернодробните трансплантации са кът, а успешните още по-малко.
Данъците ни са пропорционални на заплащането, дори пенсиите имат данъци - моите са 38% от пенсията, но пък имаме много добри социални придобивки, за разлика от България, съпоставя медикът, който всяко лято си идва на почивка в родното Славеино.
Нашите депутати нямат коли, за парламента не се купуват возила, всеки си пътува с каквото може - с велосипед, личната кола или трамвая, обяснява той. В същото време всеки влязъл във властта министър няма право да има акции в която и да е фирма - веднага ги продава, за да няма съмнения, че лобира за нея. Те нямат право и на фирми, докато при вас чувам, че не е така, съпоставя още Шишманов. И също е учуден, че за неговите връстници из Славеино токът става лукс. Възрастни хора цепят дърва и складират за зимата, без да им е възможно да се отопляват на ток, заради високата му цена. Това при нас не е така, реди още мъжът, който се опитал поне да помогне на комшията си, като му купил цепачна машина от Швеция и му я докарал със случаен камион, превозващ тикви-цигулки за Швеция.
Мъчно ми е за това, което виждам тук, в Смолянската МБАЛ колегите кардиолози са на ниво, но вижте какви са условията в стаите. Колко нагъсто са поставени леглата, ами как изглежда тоалетната? Като дойде чужденец от Пампорово, ще иска веднага да замине за Пловдив на лечение, макар че и тук могат да го лекуват адекватно. Причината е, че ще подцени вашите специалисти, ще си помисли, че лекарите са на нивото на стаите, вметна Шишманов, който миналата година е имал сърдечни болежки и заради тях влязал в областното здравно заведение. Медицинската професия, на която са се отдали той и съпругата му още като 24 годишни, сега е продължена от дъщеря им Калина, която е зъболекарка и от 22-годишната внучка Никол, която пък учи за мед-сестра. Болките им като българи обаче са, че България има да извърви безкрайно дълъг път до социалната политика на Швеция. Държавата, чиито граждани получават всички тези “комунистически” продобивки само заради 4-те цифри накрая на ЕГН-то им. А на нас в България още не сме чули нещо да са ни донесли същите последни 4 цифри. Затова пък отчаянието на Атанас Френкев ни напомня много силно на оня хъш, който мете канцеларията с единствената си ръка, за да се прехранва. И заради когото Вазов в "Немили-недраги" възкликва: “Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин”.
А двата паралелни свята, в които ние и шведите живеем, са уж в една Европа. Членове сме и ние на ЕС, но животът все по-често ни навява мислите на Смирненски: "Два свята - единият е излишен"...
Анета ТОДОРОВА

АПАШ НЕ ПОДБИРА - ОТ КАФЕМЕЛАЧКИ ДО ЕЛ.ЧАСОВНИЦИ ЗА 8 ЛЕВА

ТАРАШ ПО СРЕД БЯЛ ДЕН 

* Открили го по предадените за метал вещи, адвокат пък не защити клиента си

Апашите вече не подбират при кражба, тъпчат в раниците си всичко - от кафемелачки до електронни часовници за по 8 лв. парчето. Това констатира Окръжният съд на Смолян в петък, когато пред негов състав застана Б.М.А., дошъл да обжалва едногодишната си присъда от “строг тъмничен затвор”, която трябва да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.
На 16 май 2011 г., той разбил с ръце вратата на апартамент в Смолян и от жилището на К.Н.Г. задигнал месингова мелачка за кафе, която струва в магазина 10 лв., прибрал и месингов сувенир-кошница - за 3 лв., вероятно, за да я даде за скрап. Взел и медното джезве пак по същата логика, то пък е най-скъпо - излиза 15 лв. на магазина. Б.М.А. намерил и юбилейни монети, събирани от семейството. Номиналът им е 10 лв. те са сечени преди 1989 г. и са на стойност 400 лв.. Задигнал и 2 електронни часовника от по 8 лв., един кожен мъжки портфейл, в който имало 4 банкноти по 50 лв. плюс дребни или общо 201 лв. Помислил си, че и лазерната мишка на компютъра може да му свърши работа и нея задигнал, така всичко отмъкнато струва към 942 лв. Тъй като имал и предишна присъда - пробация, този път съдът му наложил ефективна. Недоволен от тежкото наказание, подсъдимият я обжалва и сочи като мотив, че разследващите открили в пункта за вторични суровини само металните предмети, не и останалите, че да му ги припишат като откраднати. На заседанието в Окръжен съд обаче, той не се явява. А пред Темида адвокатът му незнайно защо сочи, че не поддържа жалбата. Магистратите приемат, че не е оспорил разбитата врата и кражбата, затова вземат като несъстоятелни доводите му, че останалите вещи, които не са открити у него, не са взети. Парите пък, които изчезнали от дома на пострадалия, самият подсъдим бил признал, че изхарчил, но не помни за какви суми става дума, тъй като е бил много пиян. Затова и потвърждават цялата едногодишна присъда.
Лили БЛАЖЕВА

РОКАДАТА В СМОЛЯН Е ФАКТ:МЕЛЕМОВ ВЗЕ ЗА ЗАМ. СЪУЧЕНИЧКА, НЯМАЛО КОАЛИЦИЯ

* Досегашният кметски заместник много пътувал до София, а ресорът му искал да е тук, падналите камъни на отсечката от Устово преляли чашата

Мария Палагачева

С Мария Палагачева сме съученици от втори клас, доказан специалист, строителен инженер е, заяви вчера кметът на Смолян Николай Мелемов, след като обяви, че от същия ден рокадата, за която “Родопи ВЕСТ” писа, в петък е факт. И заместникът му арх. Георги Даскалов е освободен, а на негово място е сестрата на бившия областен управител и настоящ съветник Димитър Палагачев.
Няма коалиционно споразумение, с никого не съм водил разговори, отрече той новата кандидатура да му обезпечава гласа на нейния брат в ОбС. Това е лично мое решение като кмет. Не е обсъждано в ГЕРБ, нито другаде.
Общината е различна от частния бизнес, там като си поставиш една задача и я свършиш, може да си почиваш и да не ходиш на работа. А в Общината ми трябва човек, който 7 дни да бъде на разположение, защото не можеш да предполагаш кога ще изникне работа. Докато арх. Даскалов си ходеше много често до София, поясни още Мелемов. Не работи с темпото, с което е необходимо. Камъкът не смята кога да падне, той си пада, когато реши, съпостави още градоначалникът, с което даде да се разбере, че срутването на скали по отсечката от Устово към Смолян е капката, преляла чашата на търпението му, тъй като разчистването там се проточи към месец.
По закон имам право да освободя заместника си по целесъобразност, когато реша, подчерта той, което би трябвало да изправи на нокти и другия му заместник, който бе на брифинга. Но управникът успокои, че няма да има други рокади, ако не изникнат.
Секторът му е проблемен - инфраструктура, стълбища и т.н. и това изисква постоянно този заместник да е на място.
Бяха други времена, когато се отчитаха роднинските връзки, сега не играят, отрече да има договорка и на тази основа за новото назначение Мелемов. Изобщо не съм се сещал, нито имам договорка с Палагачев, заяви още той, визирайки братът на новия си заместник. Решението не е емоционално, не е свързано с бъдеща обществена поръчка, не е имало и противоречие между нас, отби още журналистическите питания кметът. Мария Палагачева идва от одиторска фирма, хиляда лева ще й е заплатата в Общината, стана ясно още на брифинга.
Ани ЛЮБЕНОВА

ТОКЪТ-ЛУКС В 21 ВЕК = НА ГЕНОЦИД

Постоянно покачваните цени на тока са го превърнали в лукс стока. Освен, че отдавна се е върнало на печки на дърва - за готвене и отопление, мнозинството е на път и да мине на свещи. И то в 21 век, близо 100 години след електрификацията, а уж сме държава-член на ЕС. Това обаче не е проблем само за светлото и топлото, а и за лавинообразното покачване на цените на всички стоки, тъй като ел.-енергията влиза в производството на всички продукти от хранителен и промишлен вид. Няма как да минем към суровоядство. От пещерите човечеството е излязло от преди векове. Дали ЕVN прави инвестиции, хората не ги вълнува, това е частна фирма. И държавният регулатор, вместо да й кляка, трябва да отстоява правата на гражданите си, които му плащат заплатите.
Защото при 145 лв. пенсия и 290 лв. заплата няма как да покриеш 150 лв. ток за зимно отопление и то най-икономично карано. Нито пък ще можеш да си нахраниш децата със скъп хляб, мляко, кашкавал и месо. Да не говорим, че те искат пари за училище - учебници, тетрадки, помагала... Дали е зелена или пембяна енергията, обикновеният човек, с продънените джобове, не го интересува. Но е наясно, че животът му толкова е поскъпнал спрямо останалите жители на Евросъюза, че няма вече накъде да го живее.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ И КИТАЙЦИ СЕ ЗАПАЛИХА ПО АВДЖИЛЪК В ДЕВИН

* Испанци и украинци гърмяха по глухари и козли 

* След успешен лов на сръндаци, холандец даде заявка за мечка, ще го чакат за есента

инж. Стоян Сарийски

И китайци се запалиха по авджилък в Девин, и дори си тръгнаха с трофеи. За първи път гости от Пекин са стреляли в Дивечовъдната станция “Извора”. Дошлите на бизнес посещение у нас, 5 човека останали впечатлени от природните хубости на планината под Гребенец. Успяха да отстрелят 3 сръндака, единият от които дори има бронзов медал, поясни дългогодишният директор на единствената за Смолянско дивечовъдна станция инж. Стоян Сарийски. Неговите хора са отлични водачи и умеят да откриват следите на дивеча, така че дори хваналите за първи път пушка да си тръгнат от Девин щастливи.
С успешен лов са възнаградили себе си и испанци, пристигнали специално за глухари. Пернатите са много трудни за авджилък и единствено в разгара на любовния сезон, мъжките мога да бъдат засечени, издават специалисти. Но гостите от страната на тореадорите останали очаровани от лова на красивите птици.
С два козела могат да се похвалят пристигналите специално за тях в Девин, украинци. Запасите на дива коза в района са големи, което подволява да се отстрелвят само екземпляри с красиви трофеи, разказват в града.
С три сръндака, два от които са с бронзов и сребърен медали заради рогата им, си тръгнал пък холандец. Той е много запален ловец и идва по 4-5 пъти за две години, за да гърми по тукашния, специално подхранван и отглеждан за авджилък дивеч. Мъжът от известната с огромните си водни пространства ниска земя - Нидерландия, вместо риболов, предпочитал лова. И то на големи бозайници. За есента пък вече е дал заявка да опита късмета си на мечка.
Хищниците станаха напаст в Средните Родопи, а в “Извора” всяка година има по едно разрешително за отстрел. Заради високите стойности на подобен трофей, малко трудно се намират клиенти за подобен вид авджилък. Но пък най-големите мераклии оценят възможността да се сдобият с кожата на мечка, която нагледно да демонстрира възможностите им за точна стрелба. А и за откриване на подобен род дивеч, което не е проста работа, защото той от разстояние надушва човешкото присъствие.
Миналата година стръвницата, от която бяха пропищели девинските стопани - собственици на овце и крави, си намери майстора. Български ловец я повали, а трофеят му, оценен на 352 точки, бе със златен медал. През есента на 2010 г. испанец пък има късмета да повали към 300 кг. мечок и също да си тръгне доволен от успешната слука.
Анета ТОДОРОВА

ОБЩИНАРИ ОТКАЗАХА ДА ЗАКРИЯТ ПУСТО СЕЛО

ЗАРАДИ БЪДЕЩЕ В ТУРИЗМА

* По последното преброяване няма нито един постоянно живеещ в маданското селище Планинци, сочат писма от МРРБ и настояват за затваряне 

* Има 4-ма, твърди кметът на съседното село Върбина и настоява да се възстанови и отрязания на пенсионерите ток

ОбС в Мадан отказа да закрие пусто село. И дори настоява да се възстанови отрязаното от предходен кметски мандат ел.захранване. Дискусията около село Планинци са разрази на заседанието в четвъртък. Според докладната на кмета Фахри Моллайсенов зам.-министър на МРРБ е поставил въпроса да се изпълни чл.32, ал.1 от Закона за административно-териториално устройство на Република България и да се реши ще се закрие ли населеното място или не. Причината е, че в селото няма население с постоянен адрес, както сочи последното преброяване през 2011 г. А национален регистър на населените места към МРРБ следи този показател.
Кметът на село Върбина Атанас Карамитев, към чието кметство от години се числи Планинци, дава становище, че в него има 4 постоянно живеещи хора, 3 жени от фамилия Карасмаилови и един мъж -Милко Кънев. Всичките са пенсионери, но се занивамат целогодишно със земеделие и поддържат къщите и имотите си в селото. Преди години бившият кмет незнайно по какви причини е прекъснал ел.захранването и въпреки многократните настоявания на Кънев, то не е възстановено, сочи още дългогодишният управник Карамитев. И настоява ОбС да отстои не само запазването на селото, но и да иска връзването му с ЕVN и поддръжката на 3-класната пътна мрежа, тъй като само на 1 км. е село Ливаде, в което живеят много хора от Планинци, които продължават да обработват старите си ниви. Същото важи и за изселените във Върбина и Студена, а за да се превозва реколтата, има нужда от път.
Много лесно е да закрием селото, но процедурата по откриването после става трудна, напомни пред ОбС общинският съветник и ексзам.-областен Митко Петагов. Планинци има туристически потенциал, който би могъл да се развие, ако се подходи правилно, агитира той колегите си. И мнозинството в ОбС отказа да закрие населеното място.
Ани ЛЮБЕНОВА