След сбирката на мечката
* Атракционите в Триград ще засилят туризма през 4-те сезона
В девинското село Триград стягат музей на пъстървата. Новината издаде инициаторът на вече осъществения музей на мечката, Костадин Хаджийски. Дългогодишният уредник на пещерата “Дяволското гърло” решил да обогати атракционите в карстовия речен район и да развие нов вид музейни сбирки. Още повече, че начинанията му могат да видят бял свят с европейски пари, сиреч по проекти.
Девинско е известно от десетилетия с рибарниците си с различни видове пъстърва. И докато до преди 20 г. това бе държавно дело, развивано от Дивечовъдната станция в Девин, то днес голяма част от него вече е в частни ръце. А Костадин Хаджийски вижда нишата, с която може да даде и научно-образователна насока на рибовъдството.
Досега специален музей на рибата у нас няма, макар препарирана речна пъстърва, уловена в река Златна Панега, да краси Природонаучния музей в столицата. Което ще рече, че интересът към водните обитатели на България не е от вчера.
Световният рекорд пък за балканска пъстърва е също български, но малцина знаят, че той е от 1980 г. и вече 32 г. никой не го е подобрил. Тогава от водите на яз. “Голям Беклик” в Родопите Атанас Латев от Батак вади 11.100 кг. пъстърва, дълга 97 см. Две години по-късно експонатът е показан на Световното ловно изложение в Пловдив, където печели златен медал. Такива факти ще красят стените на новия музей, но ще има и истински експонати, заканват се от Триград. Още повече, че там имат опит вече в уредничеството, след като успяха да вкарат мечка в цял ръст - е, засега само като макет в предишната си сбирка.
В последствие ще правят и музей за чистача на нивите у нас. Малцина знаят, че тази роля изпълнява краставата жаба. Подскачащото животно, описано неслучайно в приказките като нелицеприятен вид образ на принца, всъщност е много полезно. Унищожава колорадския бръмбар по картофите и зелените гъсеници, тъй че е естествен съюзник в битката на човека за биохрани, чисти от химикали. Подобни нещица могат да привлекат вниманието на учениците към природонаучните сбирки, а защо не и на възрастните природолюбители, тръгнали да се порадват на Родопите. И докато за ските им трябва само зима, то за пещерните чудеса от девинския и боринския край, както и за музеите актуалността е една и съща през четирите годишни времена.
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар