На първият демократичен референдум
 |
| Росица Козарева е от младите, упражнили правото си на глас в неделя в 22 секция в кв. Райково на Смолян. Сн. Сийка Кетева |
В същото време дни преди референдума НСИ обяви, че според нейни данни към 31 декември 2011 г., сме 7 327 788 души, а от тях на 18 и повече години са: 6 145 788. Защо държавата борави с толкова стари данни - от преди повече от година, вдигайки прага за гласуване. И ги предлага за вота, в който съществено значение има процентът на гласувалите и колкото по-голяма е цифрата, толкова по-нищожен е процентът на тези, които са влезли в тъмната стаичка. Не е ясно, защо не се вземат данни от общините и МВР, могат да са точни с актуалност до месец, дори и до седмица.
Малцина се възмутиха, че според избирателните списъци от неделя имаме 668 столетници и 56 човека, наброили над 120 г. Данните потвърди и зачудената МРРБ-министърка Лиляна Павлова, която е гледала справките от ГРАО. И в събота обясни, че е пратила питане до всички общини дали са живи тези хора, но така и не стана ясно защо толкова късно е отправено питането. Нали списъците висят от месеци по витрините на секциите в страната, а и защо данните не са осъвременени. Или тук - в бройката на столетниците има повече от 700 несъществуващи човека. Но пък ако са живи и здрави дори Далай Лама може да им завиди на дълголетието.
Защо в списъците са и трайно живеещите в чужбина, след като на предходните избори ги е нямало, никой не даде обяснение. Една справка от МВР по местоживеене, веднага ще установи, че тези хора от години имат временна адресна регистрация навън. А някои от тях вероятно и постоянна. За едно такова име на свой близък постави въпроса възрастна жена и помоли в избирателна секция №90 в Смолян да издирят Иван Андреев Андреев. Комисията го откри. Защо е вписан, той и жена му и децата му, не са си идвали от години в България. На миналите избори им нямаше имената, как сега са се появили. Така възкликна на всеослушание пенсионерката, която с мъка заради болните крака, се бе добрала заедно със своя съседка до секцията. Но бе решила, че ще пусне гласа си за референдума. За да знаят в държавата, че има позиция. И е готова да я отстоява.
Колко като нея са се чудили от къде са се взели фантомните имена, различни от избирателните списъци от преди две години и по чия команда са се озовали там, е интересно да се обясни.
Според сините, които бяха яростно против централата, хората нищо не губели от това, че нямало да се строи АЕЦ-Белене. Напротив, губят работните места, които в това безработно време са някаква надежда срещу тоталната мизерия, която е избликнала незнайно откъде и се вихри в последните няколко години. Че губят тези места им го показа градът Белене, който заедно с цялата Плевенска област изкара едни от най-високите проценти от този референдум. Същото важи и за съседната Великотърновска област. А фактът, че общините около Козлодуй са сложили повече "не", пък сочи доколко лъжата, че ако тръгне "Белене", се слага точка на "Козлодуй",е хванала декиш. Достойно място в битката за гласове е взела и идеята за цената, за кашоните, договорите, подписите и други престрелки, които ту качваха стойността на ядрената централа, ту я смъкваха. Едни твърдяха 6 млрд 298 милиона евро, други 10 млрд. 352 млн. евро. Затова част от младите дори не излязоха да гласуват - да не плащали децата и внуците им бъдещите градежи. А те самите са потънали в заеми и се чудят вноската за апартамента ли да си покриват с неимоверните лихви, които ги няма никъде другаде в страна от Евросъюза. Или да купуват храна за семейството си. На разприте за цената един мъж от Смолян, математикът Георги Стоянов, който 20 години е бил в Испания, само два дни преди референдума пред лидера на ПЕС Сергей Станишев им го каза. Че никой не си прави сметка с колко пари ще потъне, ако му се роди дете. Защото и то е разход, а се радва, че ще има нов живот в дома му. А ние, българите за 20-те години демокрация, в които той е бил в чужбина, не сме мръднали и на йота, дори сме станали по-зле икономически. Това им напомни настоящият пенсионер, който вече си е дошъл в Родината, за да живее с изкараните навън доходи.
Че това не е вот срещу Бойко Борисов, както ни уверява цяла вечер в неделя от ТV-екраните вицепремиерът Цветанов, е така. Народът наистина не излезе да гласува срещу премиера, но мнозинството излязоха да кажат думата си срещу мизерията. Срещу кръпките за доходите, които им предлагат програмите по временна заетост в момента, чиито заплати изостават с по 2-3 месеца в някои общини. Хората уж ходят на работа, но след като не вземат възнаграждение, а само харчат - било за транспорт, било за обяд навън, реално стават по-бедни и живеят по-зле, отколкото, ако не работят.
Други отидоха до урните заради това, че младите завършили било икономисти, инженери или учители, са принудени да се хващат за по 300-400 лв., които не винаги идват навреме. Само и само да не стоят в редиците на безработните. Мнозина гласуваха и срещу това, че децата им вече са се върнали в детството на своите баби и дядовци, защото ходят с по филия, намазана със свинска мас, както им се хвалеше, че е закусвал премиерът. Само, че тогава годината е била 1960-та. А сега сме 21 век. И ако не са малките пенсийки на възрастните, младите трудно биха свързвали двата края с непостоянните си доходи.
Когато Цветанов каза, че народът е изхарчил едни 20 милиона лева, за да може БСП да си преброи електората, той забравя, че тук са гласовете не само на социалистите. Не всички от тях си направиха този труд, но тук са бюлетините и на националистите, на трезвомислещите, на инженерите, които не искат да се връщат в каменната ера и да чакат на ВЕЦ-овете и соларите, чиято ел.енергия зависи от природните ресурси и иска много дъжд и слънце. А вятърните перки превръщат плодородните ни ниви в пустини, защото в периметъра им на няколко километра нищо не вирее...
В същото време 20-те милиона за референдума, са разписани от настоящото правителство, така че народът не ги е профукал сам. И БСП не е изчислявал сам чрез референдума електората си. А разнопосочните оценки на ГЕРБ за ядрената енергетика "да" и "не" само за няколко месеца, отказаха и отвратиха много от гласуващите, да идат да дадат вота си. И така позволиха тези пари да се опукат, без явен резултат. Но с един минус, който ще виси над партията на Борисов до следващия вот.
Заради резултата над 20%, управляващите ще трябва до 3 месеца да вкарат въпроса отново в пленарна зала. И на тяхното мнозинство вече ще тежи отговорността дали България ще има или не ядрена енергетика, както и да се казва тя. Защото централа не се прави нито за ден, нито за година. А с "не"-то си в пленарна зала ГЕРБ едва ли ще иска да рискува на следващите парламентарни избори. Остава му само да протака и да не бърза да взема решение.
И докато статистиката ни изчисли по доходи като 6 милиона бедняци, то за учудване на цял Евросъюз, депутатите ни са сред малцината, които са извън тази бройка. Не само по доходи - преки и непреки от народното събрание - участие в комисии, бордове и т.н., които се оказва са си писали, гласували сами, че даже уж финансовият министър не знаел. А и по екстри на живот.
Само дни преди референдума, парламентът ни си купи нови коли за 1 млн. и 500 хил.лв. - по 48 хил. за возило. Причината била, че досегашните марки харчели много - между 11 и 18 литра на километър. Ами шведския парламент няма коли, всеки депутат си ходи на заседание или с метрото, трамвая или личния автомобил. Пък казват, че шведите са сред най-богатите народи на Европа и не цепят косъма на две.
В медиите изникнаха и харчлъците на един вече бивш партиен лидер - Ахмед Доган. Оказа се, че по справка народният представител Венцислав Лаков, направена в парламента, охраната на Сокола излизала на държавата 2.5-3 млн.лв. годишно. Но цифрата била занижена, защото само бронираният му автомобил харчел 56 литра бензин на 100 км. А според депутат право на охрана имат и конституциионите съдии, а и още ред политици. Ами да ги оставят на народната любов, защо държавата от обрулената си хазна, ще им плаща за охрана? - коментират мнозина. И дават пример с последните ни царе - Фердинанд, а после и Борис III, дали са има цял отряд за бързо реагиране, който да виси на издръжката на трезора?
От вчера пък вече вървят и нови искания за референдум - да се поставят въпросите: дали ни трябват толкова народни представители, да се изчислят харчлъците им и да се сложи таван, да ги направят пешеходци. И т.н. предлагат хората, които вече са наясно, че за разлика от град Талин, където на референдум са решили градският транспорт, да е безплатен и това вече се изпълнява. У нас властта е готова да предлага само неща, които не биха се случили, но в никакъв случай не би допуснала референдум, който би орязал правомощията й.
И докато американският президент Обама спечели втори мандат с хора, които работят безплатно в негова полза по време на цялата му кампания, а той самият прокламира идеи: "една нация, един народ", то ние се делим по хиляди признаци. С едничкото желание някой да изплува над другите. Независимо дали цената няма да я плаща цялата ни държава. Сред непремерените думи, могат да се сложат и изречените от президента ни през миналата година като "многонационална България" и т.н.
Анета Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар