БЕЗДУШНИ ЛИ СМЕ И КОЙ ЩЕ ПОМОГНЕ НА БЕЗДОМНИЯ БАЙ НАСО?

Всеки ден към 13:30 - 14 часа към двора на Второ Основно училище в кв.Райково, почуквайки с тояжката си, бавно се придвижва бай Насо. Той почти не вижда и трудно напипва пътя. Но не се отказва да върви, защото е гладен, а в стола на училището го чака храна. Възрастният мъж е включен по проекта за безплатна трапезария.

Гледайки го как се мъчи, се приближих към него и го попитах защо социалният патронаж не му доставя храната вкъщи. А старикът ми отговаря неохотно, че според него социалните не вършат работа. Зададох му и други въпроси, за да разбера повече за нерадостното му дередже. Явно този разговор не му беше приятен, вероятно заради всичката мъка и болка, която е изтърпял и продължава да търпи.
От персонала в училището разбрах, че старият човек е бездомен - нощува, където свари. Те споделиха и че са се опитвали да му помогнат, но не са успели, защото няма личен лекар. Нещо странно, но явно няма кой да се погрижи за човека.
Не съм запозната точно как стоят нещата с бай Насо, но съм категорична, че трябва да се надмогнат бюрократичните спънки и да му се помогне. Зимата чука на вратата ни, та се питам къде ще нощува някогашнят заварчик и ковач - Атанас Николов Чолаков? И толкова ли е изчезнала родопската човечност, че няма кой да му подаде ръка.
Сийка КЕТЕВА

СЛЕД СМЪРТ НА 49-ГОДИШНА: ОПРАВДАХА МЕДИЦИ, ОПЕРИРАЛИ МАТКА, НО ЗАВЪРЗАЛИ УРЕТЕРИТЕ

Окръжна прокуратура -Смолян, отказа да образува дело срещу неизвестен извършител заради смъртта на 49-годишна маданчанка, болна от рак.
От смъртта й на 17 юни 2010 г. досега семейството й не се отказва да дири виновника за смъртта на Б.А.Б., която имала миомен възел на матката и се подложила на операция. За съжаление - късно. 3 пъти прокуратурата прекратява производството и не го внася в съда заради липса на доказателства за престъпление, на 4-ия път, с определение от 7 ноември, изводът е същият. Въпреки многобройните експертизи и произнасяния на вещи лица.

На 18 юни 2009 г. Б. А.Б. е оперирана от “израждащ се миомен възел” в маданската МБАЛ. Лекарите обаче не могат да спрат кървенето и пращат по спешност пациентката в Смолян. Тук установяват, че става дума за голяма туморна формация, изхождаща от маточната шийка с прорастване към пикочния мехур и двустранно към влагалищните стени. Правят операцията по спешност, но след настаняването в ОАИЛ, се вижда че при болната има застой на урината и пак по спешност я пращат в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив. Направена е операция, която вече засяга пикочовата система, жената отделя урина, подобрява се състоянието й, но нейният съпруг заявява, че иска да бъде изписана, защото е уредил последващо оперативно лечение в МВР-болница в столицата. На 20.7.2009 г. и тук я оперират, установяват рецидив на тумор в малкия таз, от шийката на матката има прорастване към пикочния мехур, с двустранно увеличени тазови лимфни възли и дисталната част на двата уретера. Заради разрастването на тумора към тези органи се налага отстраняването на пикочния мехур и лимфните възли. Поставен й е изкуствен пикочен мехур, следва 7 месеца лъчетерапия, но въпреки огромната битка за живот маданчанката почива. А причината за смъртта й е “сърдечно съдова и дихателна недостатъчност. Карцином на маточната шийка.”
Фамилията й настоява за дирене на лекарска грешка. Първите назначени съдебно-медицински експетизи са категорични, че никоя от трите болници не е допуснала това. А причинителят е закъснялото лекуване на рак. В хода на проверките става ясно, че двата уретера са били завързани и то при операцията в смолянската болница. Експертите обаче са категорични, че тук се е действало в условия на спешност, лекарите са спасявали живота на кървящата отворена вечe за микроскопска и каквато и да е била друга точна диагноза за вида и произхода на туморния процес, от кой орган е произязъл и кой орган е засегнал. Ако не са действали, операцията е щяла да завърши фатално за жената. Сиреч спасили са й живота, но тъй като има срастване на тумора, който е завладял и видоизменил уретерите, което те не са могли да го знаят без налична техника, се е стигнало до т.нар. завръзване. То обаче не е фатално, тъй като веднага пациентката е откарана в пловдивската клиника, която е специализирана като урологична. И въпреки първичната бъбречна недостатъчност, която впоследствие е овладяна, смъртта на жената се дължи на естествено прогресиращия ход на злокачественото туморно заболяване. В това са категорични медиците от последната съдебно-медицинска експертиза.
За да има обвинение по НК, липсва и субективната страна - лекарите да са проявили немарливост или незнание, което в нито една от 3-те болници, не е допуснато, както се произнасят и вещите лица. След неколкократни проверки на различни вещи лица от назначаваните на 3 пъти съдебно-медицински експертизи, никъде няма открито наличие на престъпна дейност. И съдът потвърди последното постановление на Окръжна прокуратура -Смолян, с което е прекратено воденото производство срещу “неизвестен ивършител”. Решението обаче подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Апелативния съд в Пловдив. Битката е обречена...
Лили БЛАЖЕВА

МУЗЕЙ НА МИНЕРАЛНИТЕ БОГАТСТВА ЩЕ ИМА В ЗЛАТОГРАД

* Кристална зала с постоянна експозиция от 77 минерала ще грейне в сградата на “Горубсо”, 38 са експонатите от региона - засега, останалите са от медно-златните находища в Челопеч и Каолин

Музей “Минералните богатства на Източните Родопи” ще отвори врати в Златоград. Инициативата е на инж. Николай Вълканов - собственик на местното “Горубсо”, а ц

ялата експозиция в пълния й блясък ще грейне на първия етаж на неговата, ремонтирана наскоро сграда в центъра на града.
Изложбата е вече факт, само че е експонирана временно в Археологическия музей в Созопол, където това лято отвори врати по време на Международната среща на Балканския научен комитет към Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. Организацията на 77-те експонати е дело на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, черноморската община и минните дружества: “Горубсо-Златоград” АД, “Каолин” АД и “Челопеч майнинг” ЕАД. Тези фирми са предоставили редките кристални и минерални образци, събирани от различни находища на подземни богатства в България.
38 от експонатите, т.е. по-голямата част от цялата колекция, са предоставени от златоградската фирма, управлявана от Ружа Бодурова. Историята на нейната сбирка е твърде интересна, както я разказва самата изпълнителна директорка на “Горубсо-Златоград”. При едно нейно посещение в Националния музей “Земята и хората” в столицата, пред учудения й поглед се разкрили безценните богатства на българските планини под формата на кристали. Какво било нейното учудване, когато разчела табелките - цялата зала на първия етаж била покрита с друзи от нейния град. А любезните уредници дори й обяснили как са се снабдили с тях - от черния пазар, на който се продават кристалите от рудниците, включително и тези от Родопите.
В действителност най-ценните експонати, постъпили във фонд Минерали на България през 2009-2010 г. са от Среднородопския край, както сочат от националния музей. Става дума за друза от субпаралелни срастъци на галенит от маданското находище Крушев дол, която е дарение. Калцитът пък е щок от ромбоедри и друза от остроромбоедричен калцит на златоградското находище Гюдюрска, което е също дарение, само че от Георги Бозуков. Има дори калцит от разтворени кристали от девинското село Михалково, дарение от Минно-геоложкия университет. Сред откупките пък е друза от плочест барит и кварц, от златоградското находище Андроу, както и друза от кварц и псевдоморфоза от кварц по папиршпат от находище Крушев дол, както твърдят от “Земята и хората”.
Впечатлена от красотите, побрани в националния музей в столицата, Ружа Бодурова решава, че ще издирва кристали. И слага началото на златоградската колекция. И за три години един по един придобива красивите късове, дадени й от работниците в “Горубсо”.
Най-ценните ни експонати са от рядкото находище на манганенкалцит в рудник Андроу, вмята икономистката, която поради дългогодишната си работа в рудодобивната фирма е наясно със спецификата на подземните богатства. Освен в Златоград, такова находище има още едно-две в цял свят.
По принцип красивите късове кварц (силициевият двуоксид) пречат на рудодобива. Натрошават се заедно с рудата и дълго време учените се блъскат, за да намерят реагенти, които да го остранят, за да може полученият оловно-цинков концентрат да е чист, издават постигнатите преди години тънкости при добива в града на Дельо войвода.
Стойността на кристалите от оловно-цинковите находища в Смолянско оценят и специалистите на МГУ “Св. Иван Рилски”, които сочат, че акцентът на експозицията “Минералните богатства на България” в Созопол са неповторимите природни творения - кристални друзи от сфалерит, галенит, кварц, пирит и калцит.
Галенитът, пиритът, кварцът и халкопиритът са от рудник “Градище” край Златоград, калцитът е от рудник “9-ти септември”, а галенитът, родохрозитът и кварцът - са от рудник “Бориева”. Маданските късове са дарени от семейството на покойния инж. Стефан Иванов Бочев, дългогодишен минен специалист, главен директор по рудодобива в някогашното Минно-обогатително предприятие “Горубсо”. Те идват непосредствено преди златоградската колекция да напусне града и да замине за морето.
Обади ми се съпругата на инж. Бочев и обяви, че в негова памет би искала да ни ги предостави, разказа Ружа Бодурова.
Експозицията съдържа и колекция Медно-златна руда от находище Челопеч. 16-те експоната са от едно от най-големите медно-златни находища в Европа, разработвано от “Челопеч-Майнинг”, дъщерно на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Инк.
Колекцията пък на “Каолин” съдържа 28 минерала, красиви образци от турмалин, жилен аметист, опал, рутил, гранат и мн. други. Тя съдържа и крайния продукт, който компанията произвежда и посетителите на изложбата могат по нея да проследят пътя на бялото злато - каолина, в България - от находището до потребителя.
Пълната експозиция ще остане в Созопол до 12-16 юни 2013 г., когато там ще се проведе ХV Юбилеен Балкански конгрес по преработка на минерални суровини. И едва тогава ще дойде в Златоград, отбелязва изпълнителният директор на “Горубсо-Златоград”. И стяга залата за експозицията, още повече че цялата ще дойде в пограничния за Родопите край.
В нея гостите на града, ще видят интересни и ценни находки, още повече че не само местната, но и другите две сбирки ни се предоставят, отбелязва Ружа Бодурова. Става дума за късовете от медно-златните находища и каолиновата колекция. Така гостите на Златоград ще имат възможност още от пътя да надникнат направо в новия музей, разкрит със съдействието на инж. Николай Вълканов.

НА ПЛОЩАДА: ВИНО, РАКИЯ И КЕБАПЧЕТА НА КОРЕМ

Николай Вълканов

21.XI.2012 - ЗА 100 Г. ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
За 100 годишния юбилей от Освобождението на Златоград, който ще се чества на 21 ноември - сряда, “Горубсо-Златоград” стяга бъчви и кебапчета. На площада ще има по 3 бурета с вино и по още 3 с ракия, издаде част от организацията, която вече прави изпълнителният директор Ружа Бодурова.
Денят е обявен от собственика на най-голямото дружество в региона инж. Николай Вълканов за официален празник и фирмата няма да работи. Няма по-голям ден за България и за нейния народ от този, в който е получил свободата си, затова горубсовци ще празнуват. Но покрай тях ще могат да се стоплят в мразовитите вече дни и жителите и гостите на града. Ще има и кебапчета. Всичко ще е на шведска маса, така че не по едно, ами и по две ще могат да си вземат по-чевръстите, обясняват още организаторите, които стягат празника със сърце, а и с немалко финанси.

СЛЕД УДРЯНЕ НА ЧЕРТАТА - СМОЛЯН ЦЕНТРАЛИЗИРА ПАРИТЕ НА ЗАБАВАЧКИ И КМЕТСТВА

Община Смолян поема счетоводната отчетност на кметствата, отчете в четвъртък финансистът Венера Аръчкова. Мярката е, за да се освободят техническите сътрудници по кметствата. Същото се залага и за детските градини на територията на общината, там пък ще се освободят не само счетоводствата, но и ТРЗ-специалистите, а кметството на Николай Мелемов ще поеме цялата счетоводна отчетност и личния състав на забавачките, без да завишава щата на собственото си звено. Така ще икономиса доста пари на бюджета си, но пък ще изпрати в редиците на безработните и доста хора, отчитат засегнати служители. Ударът обаче ще е по-тежък в селата, където забавачките са едни от малкото, които дават все още работа. Засега е помислено само за работещите в Широколъшкия дом за деца до 3 години, който ще се закрива. 26 са работещите там, но за тях ще има работа в новоразкрития център за социална рехабилитация и в други инициативи, които ще се ситуират в сградата, както заяви секретарят на Общината Замфир Копчев.

Още не е уреден въпросът с Ансамбъл “Родопа”, който за тази година струва като издръжка на Общината 228 хил.лв., заяви Аръчкова. Оказва се, че 10 месеца след застъпничеството на министър-председателя Бойко Борисов, на министрите Дянков и Рашидов, няма никакъв лев, даден за танцьорите, певците и инструменталистите.
А кметът Мелемов увери, че има обещано 30-те щатни бройки от ансамбъла да бъдат заложени в бюджета за читалищната дейност за идната година.
Изцяло Планетариумът е на издръжка на кметството, констатира пред медиите финансистката, с което подсказа, че от бюджета на общината излизат пари за външни звена. Само, че звездната институция е на общинската софра още от времето, когато Аръчкова беше общински съветник при предходния кмет и тук няма нищо ново. Дори се спрягаше какъв приход има Планетарумът, който влиза в бюджета на Смолян, а обратно към сградата като издръжка се връщат доста по-малко пари. Промяната на финансовото съотношение тук вероятно се дължи на катаклизмите, които обектът от национално значение претърпя с проведения конкурс за шеф и последвалите вътре неуспешни рокади.
Към 31 декември 2011 г. Община Смолян е имала 3 млн. 889 хил.лв. задължения, но след анализ и покани към контрагенти се оказва, че борчът й е с още 7 млн. 199 хил. лв., това е свършена работа, уточнена с разписани протоколи. С което към 1 януари 2012 г. задълженията й към контрагенти за текуща издръжка и за капиталови разходи нарастват на 11 млн.лв., уточни още Аръчкова. Тя даде и няколко финансови примера, при които има изтичане на средства - единият засяга ДАНО-центъра, а другият - уличното осветление.
Община Смолян е взела нов кредит от ФЛАГ за 158 805 лв. за покриване на разходите по ДАНО-центъра в Момчиловци, за който обаче има договор за безвъзмездно ползване на сградата от НПО. То пък ползва средства от норвежкото правителство за дейността си, а общината погасява заема - до 2013 г. ежемесечно по 6 800 лв. плюс 1 500 лв. лихви. Досега са платени 68 хил.лв. по главницата, изчислиха от кметството.
Общината има особен залог към СД “Лайтинг” за осветлението на училищата и детските градини, за който е подписала споразумение до 30 юни да разплати 1 млн. 016 хил. 256 лв. Досега по него чрез съдия изпълнител са разплатени - 328 140 лв.
На гърба на Общината виси и цесията на задължението й към “Титан клинър” - 1 млн. 062 хил. 463 лв., поет от Българска банка за развитие. Досега по него са погасени 328 хил. лв.
Ани ЛЮБЕНОВА

ДЪРЖАВАТА Е ГЛАВНИЯТ БОРЧЛИЯ, МИНИСТЪР ДЯНКОВ КРИЕ...

* Бягането от отговор също е ... отговор 

* Огромен вътрешен дълг, пораснал е с над 2 милиарда лева...

Симеон Дянков и
Николай Мелемов

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков скри истината за вътрешния дълг в България в момента и колко процента от него е дългът на държавата към разните фирми и институции. А крие, защото въпросът му е неудобен. И не защото не знае отговора - той много добре му е известен, не и защото е някаква държавна, военна или пък атомна тайна, а защото не иска да признае, че в случая държавата е главният борчлия т.е. ... той самият, като финансист № 1, който борави с парите на републиката...

При визитата си в Смолян в понеделник, министър Дянков даде бърз брифинг пред кабинета на кмета Николай Мелемов. Отговори на канонада от журналистически въпроси и ... изопачи един. Смени му глаголната форма, с което го измени по същество. После го напъди. Ето питането:
- Господин министър, имате ли информация колко е вътрешният дълг в България в момента и колко процента от него е дългът на държавата?
- Имаме много точни сметки, държавата в момента държи ... - почна отговора си вицепремиерът.
- Не “държи”, г-н Министър, а колко дължи? - коригира го журналистът.
- Държавата в момента държи... - продължи да “държи” на своя си глагол министър Дянков.
- Не “държи”, а дължи, господин министър - пак уточнява упоритият вестникар. Защото по същество разликата между глаголите “дължи” и “държи” е огромна. След което последва:
- Следващият въпрос... - обърна се финансистът към другите журналисти. КОЕТО МЪЛЧАНИЕ ОБАЧЕ СЪЩО Е ОТГОВОР, но това едва ли му е известно на г-н Дянков...
Защо вицепремиерът изопачава и после отклонява въпроса, е питането. Ами защото вътрешният ни дълг вече е над 7.5 милиарда евро. Като само за последните 3 г. и 4 месеца, откакто парите ги управлява Дянков, борчът е пораснал с нови 2.2 милиарда лева /!/, според някои скромни в изчисленията си финансисти. А според други, вътрешният дълг е нараснал с 2.5 милиарда лева, като с около 100 000 лева са увеличени само лихвите за последната година, които държавата ще плаща за борчовете си.
В този куп от цифри трябва да се каже, че “нескромните” финансови изчисления сочат, че държавата дължи на фирми, институции, организации и пр. над 60 процента от целия вътрешен дълг, което Дянков премълча. А според “скромните” сметки, неплатените държавни задължения към различните строителни, производствени и други фирми /ВМЗ, БДЖ, АМ”Т”, АМ”М”, разни заводи и т.н./ сега вече е 350-400 милиона лева. Но така или иначе държавата е главният длъжник. А каква е истината - само министър Дянков може да каже. Ама той мълчи. И отклонява въпроса, за да не каже нищо. С което потвърждава обаче ширещите се песимистични приказки и слухове, някои идващи дори и от българския парламент...
А има защо да мълчи и да крие истината министър Симеон Дянков. Защото заради дългът, натрупан от държавата, няма пари за Коледни надбавки, за увеличение пенсиите на хората от третата възраст, за увеличение на заплатите, за училищата и образованието, за здравеопазването и болниците, за какво ли още не. Няма пари, защото финансовата политика, която той определя и провежда, не е добра. А според финансисти е направо лоша. И дори вредна. Държавата не си плаща борчовете на фирми, организации и т.н., те пък не плащат надолу по веригата на своите контрагенти, кредитори, трудова сила и пр., никой никому не плаща. И в резултат много от тях безславно фалират. А стандартът ни е нисък, доходите - като в Афганистан никакви, беднеем всички.
Затова мълчи господин Симеон Дянков. Който преди 3.4 години всегласно, а после и още неведнъж обяви, че има програма за излизане от кризата. И ще ни извади от нея. Дори сочеше и конкретни срокове! А в действителност каква стана тя?
Докога ще мълчиш за вътрешния дълг, господин министър? Докато пак отлетиш за Америка ли, а?
Георги УЗУНОВ

ЗА ВЯРАТА И ЦЪРКВАТА

Вчера България се сбогува със светейшия си патриарх Максим, посветил живота си на служенето на българския народ и Българската православна църква. Като такъв поне го зачете руският президент Владимир Путин. Като такъв го изпратиха и хората, чиито поток два дни не секна пред катедралата “Александър Невски”, че и вчера в манастира на Богородица Троеручица в Троян.
Тези 41 години, на които е бил на трона, не бяха никак лесни, но Максим бе боец, изпълнен с търпение, и Господ помогна, за да може българският народ днес да диша свободно- каза пък за 98-годишния ни глава на православието, вселенският партриах Вартоломей. Църковни служители, държавници и политици, граждани - всички изтъкнаха благостта, с която се е отнесъл към разколниците и недопускането на разединение в православието у нас.

Само ОбС в Смолян на последното си заседание в четвъртък, не се сети да отдаде последна почит към духовния ни водач. Дали от липса на управленски умения или от прекалено голяма ангажираност с политиките, не е ясно.
Проучване пък доказа, че 71% от младите - на възраст между 16 и 29 г., имат вяра. Прокламирана у дома и от душевната потребност, но я имат. Друг е въпросът дали църквата ги е потърсила. Малцина като бившия вече за Смолянско водач -епископ Антоний, който създаде “Чисти сърца”, са проявили интерес и са поискали да подпомогнат израстването на младите в унисон с канона на православието. Малко са и неделните училища в региона. Затова е за чудене откъде е дошло зърното вяра. То обаче трябва да намира почва, за да не се похаби...