вторник, 20 март 2012 г.

ДЕВИНСКАТА БОЛНИЦА ОСТАНА БЕЗ ЛИЦЕНЗ

Областният управител инж. Стефан Стайков откри вчера срещата на медиците, до него вляво е д-р Мими Кубатева, а до нея д-р Даниела Дариткова

* 6-месечният срок за подновяване на дейността изтекъл на 31 декември м. г., ако ще отваря врати, ще вади наново документи 

* "Парите да вървят след пациента", както преди 13 години, предложи шефът на РЗОК д-р Кузман Гелов, който отчете, че сме на 25-то място по средства за здравеопазване                    * Държавата отпусна бройки за специализанти, които да запълнят липсващите кадри             * Докторите стареят, средната им възраст е 50 г.

Девинската болница остана без разрешително за дейност, което изтече към 31 декември миналата година. В 6-месечния срок от 1 юли тя имаше възможност да продължи работата си, но не го направи и по закон й се отнема разрешителното. Това заяви вчера шефката на РЗИ-Смолян, д-р Мими Кубатева на нарочна среща с директори на здравната каса, болниците в областта, представители на БЛС и всички здравни регионални структури. Поводът бе 60-годишната дейност в името на общественото здравеопазване в Смолян, извършвано от нейната институция. Ако искат да се запази здравното заведение в Девин, общината, която е нейн собственик, трябва да прецени какъв вид лечебно заведение може да поддържа, напомни лекарката. А минути преди това обясни, че има необходимост от такава болница в региона и екипът й е отстоявал това на срещи с предишния и настоящия кмет на Девин. Разчетите пък за 2010 г. показват, че 63% от хоспитализираните там болни са със следните заболявания: 37.7% със заболявания на дихателните пътища, 17% на храносмилателните, 13.3% на кръвообращението, то едно отделение за вътрешни болести би покрило нуждите на 50% от пациентите в региона. Общината обаче трябва да реши дали да заложи на Медицински център със стационар или на нещо друго, отчетоха още от РЗИ. Няма смъртни случаи по вина на лекар там, както и раждащи в линейките родилки, което сочи, че положението е овладяно от Медицинския център и Спешната помощ. От анализите на здравната помощ в Смолянско инспекцията дефинира и най-важните проблеми за региона - първият от които е кадрова необезпеченост. Липсват лекари като: хирурзи, анестезиолози, рентгенолози, микробиолози, ендокринолози и др. Има неравнопоставеност на достъпа до медицинска помощ - в малките населени места липсват джипита и дентална помощ, отчете д-р Кубатева. И даде пример с девинското село Селча, в което кметът бе намерил американска фондация да лекува в училището зъбите на съселяните му, защото там зъболекари не са ходили с години.
Трето - общинските болници все по-трудно ще покриват изискванията за медицинските стандарти и трудно ще оцеляват. Причината е, че все по-малко млади хора завършват медицина и идват в Смолян. В същото време средната възраст на лекарите тук е 50 години, което ще рече, че само след 4-5 г. и в самия Смолян вече няма да достигат кадри.
Формулата е в специализантите, каквито за Смолян не е имало одобрени досега. Но след намесата на депутатката д-р Даниела Дариткова проблемът е решен и специалисти по детски болести и клиницисти вече ще имат финансово рамо.
“Надяваме се да задържим кадрите тук, инструменти се купуват, но не и специалисти” - подчерта шефът на МБАЛ-Смолян д-р Марин Даракчиев. Неговата болница има акредитация за обучение по на двама специализанти в хирургия, травматология, урология, кардиология, клинична лаборатория и педиатрия.
“Липсва информация у младите специалисти - в Девин няма специалисти за клинична лаборатория, рентгенологът е пенсионер, а две колежки се готвят за кардиология и е невъзможно, и двете да спечелят” - отчете шефката на РЛК д-р Емилия Апостолова. И поиска МЗ да насочва медиците какво да специализират.
“Оказва се, че колкото повече болници има в една област, толкова повече пари се заделят за нея за здравеопазване” - отчете шефът на РЗОК-Смолян, д-р Кузман Гелов. Смолян е на 25 място по бюджет в страната, от 28 области. Или парите не идват на глава от населението, не се отчита и факта, че районът е труднодостъпен. Преди 13 години имаше принцип “парите вървят след пациента”, а сега го няма”, напомни той. Мнението си медикът изказал и в здравната комисия на парламента, откъдето се чака преразглеждане на ситуацията за такива региони като Смолян, в които да има допълнително стимулиране, за каквото апелира и д-р Кубатева.
Той поиска и да се отчита факта коя областна болница на колко километра е от другата, за да не се купува например скъпоструващ ядрено-магнитен резонанс в Пазарджик, ако го има само на 30 км. в Пловдив.
Единствено Родопи ВЕСТ” повдигна въпроса за закрития тубдиспансер и болницата в Рудозем и поиска да разбере отчита ли се това като грешка, след като МЗ плаща пари на болница, а не на население. И не се ли ощетиха така родопчани.
“Има обективни причини за закриването им, тубдиспансерът разполагаше само с двама специалисти и то над 60 години” - заяви депутатката д-р Даниела Дариткова. И видя във въпроса политика, докато вестникът ни винаги е отстоявал позицията на малкия човек, който няма средства да пътува, за да се лекува в по-голям град.
“Областната болница поема тези заболявания и профилактиката им, само острата туберкулоза се лекува в Пловдив” - поясни зам.-председателят на парламентарната комисия по здравеопазване. Същото било и с болницата в Рудозем, в която нямало специалисти и се самозакрила. Демографският проблем в бившите промишлени центрове в страната води до промяна и на средата на здравеопазването” - отчете тя. Като вметна, че тези пациенти се лекуват в Смолян или в маданската болница, подсилен е и екипът на спешната помощ.
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар