вторник, 20 март 2012 г.

ЖИВОТ НА МИНУС В ДЪРЖАВА НА ДУПКИТЕ


* Все по-малко пазаруваме и все повече безработни от частния сектор...
* Машинката на потреблението не може да завърти с поскъпнал живот и скок в цените на ток, хляб, яйца и т.н..

Съботен ден, в който родопчани са свободни от работа и могат да си позволят да се помотаят из Смолян и пазаруват. Хора обаче на пазара в кв. Устово няма. Само две сергии са опънали стоката си на щандовете. Продавачките мръзнат и с надежда поглеждат към всеки преминаващ - няма ли да купи нещо и да остави някой лев, за да не е празен денят им. Купувачите обаче са рядкост. Половинка мандарини - за болен, 250 гр. маслини, връзка праз лук. Ей такива неща, колкото за щървалък, купуват малцината, излезли на пазар. Картината в кв. Смолян не е по-розова. Щъкащите в района на Стария център смолянчани рядко влизат в магазините и то само в хранителните. Купуват по малко, най-належащото, няма пълнене на чанти. Дори в “Лидъл” пада голямо ровене на стоката, която се слави като най-евтина, но в кошницата влиза най-належащото. По тарелка от някоя мръвка, щафета луканка на промоция, но плодовете и тук вече са скъпи и се подминават.
Само гледат, оплакват се търговки от главната улица на Смолян, които вече се стягат да затворят магазинчетата си, защото не само, че не могат да издържат на конкуренцията, но не могат и да си покриват разходите за стока, ток, осигуровки. Според тях е безсмислено да си купуват нови касови апарати, чиито цени ще избиват до края на годината. По-добре да вървят на борсата, да чакат на малката помощ, отпущана от държавата. Така ще преживеят кризата, вместо да трупат борчове. Пък ако икономиката се завърти, могат отново да се върнат в бизнеса. Така разсъждава мнозинството, което досега се е движило на ръба на оцеляването.
Гросмайстори сме на оцеляването. Броим стотинките, охкаме и акхаме, че ЕVN-то ще ни вдигне тока. И докато до скоро се говореше за 3-4%, сега вече се спрягат фрапантните 10%. ДКЕВР пък ни убеждава, че трябвало да стане, защото компанията има нужда от инвестиране в по-безопасни съоръжения. Само че дружеството е частно, като на ония женици, които мръзнат на пазара и чакат да продадат някое кило зеле или ряпа, за да оцелеят те и семействата им. Търговците също имат нужда от инвестиции, за да поддържат нивото на бизнеса си, но няма как да си вдигнат стоката с 10%, защото няма кой да им я купи. А и зад тях не стои ДКЕВР. Същата комисия за енергийно и водно регулиране, която ни убеждава, че на Запад енергията и водата е много по-скъпа, отколкото у нас. И дори изчисляват, че токът ни е 3.5% по-евтин от европейския. “Браво бе, Макс, брависимо!” - както казват в някои филми. Само че там няма работещи бедни с по 135 евро заплата, нито пък пенсионери с по мизерните 67 евро. И най-кошмарното е, че докато за най-ниско платените работещи има леко покачване с по 30-40 лв. на възнагражденията, то пенсиите на майките, татковците, дядовците и бабите ни са замръзнали на точката на топене.
Всеки втори българин твърди, че промяна в доходите на домакинството му няма.42% пък сочат, че дори имат спад, това са данни, обявени от агенция “Прагматика”, а ние-редовите граждани - сме станали толкова прагматични, че едно 35-36% живеят със заеми или от банки, или от приятели. Вземат ги не, за да правят ремонти на жилище или да го купуват, а за да преживеят. Кварталните магазинчета отварят тефтери, същото става и в селата и чак като дойдат пенсиите или закъсняващите заплати, борчовете се погасяват. И се отваря нова страница. Живот на минус, в който никой не вярва, че кризата е свършила, както се опитва от години да ни убеди от екрана не един министър. Оказва се, че за тях кризата наистина е свършила. С бонуси по 30-40 хил.лв. на година, как няма да свърши. Това е само официалната надбавка над заплата им. А изявления от рода на казаното от бившата вече шефка на здравната каса Нешева, че ги е заслужила, направо покъртиха народа. Затова и приема с одобрение разпореждането на министър-председателя да си вървят ония, които не върнат парите.
Трагично е обаче, когато ни мъмрят еврокомисари, че доходите на българите скачали много бързо. При 20 хиляди евро заплата, каквато вземат те на месец, скок от по 3-4% им се вижда голям. Но при средна заплата от 500 лв. у нас, сумата е нищожна. Да не говорим, че я вземат малцина. Протести обаче няма. Поединично надигаме глас за скока на горивата, срещу шистовия газ, срещу АСТА. Няма как 500 години османско владичество да не са ни повлияли. Мрънкаме си вкъщи, а управниците ни вместо да тропнат на европейската маса, ни убеждават колко добре си живеем, много по-добре от фалиралата Гърция, чиито граждани от две години отскачат през златоградското ГКПП да си напазаруват в нашите магазини - кой печка, кой бойлер. Пита кашкавал или сирене.
4/5 от българите сочат, че са се отказали заради кризата от стоки и услуги и са свили разходите си до минимум. 71% пък не крият, че са минали на по-евтини продукти, за да оцелеят. Други 70% обясняват, че разходите им са се увеличили, не защото купуват повече, а защото стоките и черпените от тях услуги са скочили.
“От октомври миналата година съм затворил работилничката за ключове и печки. Поправил съм ги и макар да начислявам само материалите и нищо за труд, хората не идват да си ги търсят. Явно нямат пари да си ги платят, обяснява Петър Кацаров. Затова и съм спрял да работя, нищо че съм си платил патента. Вероятно ако изляза от Дълбокото дере и си наема по главната улица магазинче, ще имам повече клиенти, но пък тук трябва да работя само за наема, който няма избиване - виж колко много празни магазини има и всичко се дава под наем”.
При избора на средно образование все повече родители се съобразяват не с това, каква професия или какви знания ще овладеят децата им, а с това дали трябва да купят карта за градския транспорт, която струва 35 лв., или ученикът им може да ходи пеш до училище. Това разказват директори на школата в Смолян и се чудят как това лято ще събират деца, след като общият брой на завършващите основното си образование в Община Смолян ще стигне само за два класа. И колкото и да са атрактивни специалностите, които те предлагат, малцина от родителите биха си пратили децата да пътуват, да не говорим пък за онези от селата, които ще плащат квартири. И които също на териториален принцип ще изберат училището, което има пансион или което е близо до общежитие. Това директно предопределя с какви кадри ще разполага Смолянско само след 4-5 години. И къде ще е дефицътът, стига да има кой да отбележи тези тенденции.
В стратегията за оцеляване са се включили всички - от най-малките, учениците, до най-възрастните, пенсионерите. Вече рядко ще ги срещнете да линкат с автобусите от квартал до квартал, за да търсят по-евтини с по 10-15 стотинки хранителни стоки. 32 ст. е яйцето на пазара в кв. Устово, а в “Лидъл”-а е 33, няма защо да се търчи нагоре надолу, а и билетите на “Рожен експрес” не са от евтините, обяснява Стоян Михайлов защо неговото съсловие вече предпочита своите квартали.
Модата на омбудсмана - винаги будния човек, каквото означава в превод тази дума, все по-рядко се спряга. Борецът срещу неправдите, произвола на властта, закрилникът на слабите, не успява да се справи нито с монополите - било токаджии, водни или джиесем компании, нито със здравеопазването, което се оказва болното място на държавата. 4 министри се сменят за близо две години, което напълно оправдава вица, че опашката за министерски постове върви бързо. Това обаче не прави здравеопазването ни нито по-достъпно, нито по-евтино. Все още болниците искат пари за консумативи, лека форма, под която чакат пациента да си плати. Какво става с онези, които нямат пари за това, можем да си представим покъртителната картина, която се върти около тях. И която напомня едни други времена -дали на Смирненски или Вапцаров, ще кажат учениците от горния курс, които сега ги изучават и могат да направят паралел с живота, който водят техните семейства и онова, което четат в поезията.
И понеже самата институция е вносна, наложена от Европа, макар и да не можа да пробие в общините на Смолянско, а доскоро имаше такъв човек само в Борино, тя е по-скоро за престиж, отколкото за ефективна дейност. Омбудсманът попива само вярата на хората в справедливостта, последна инстанция е - да изслуша и да насърчи падналия, но няма реална власт, за да му реши проблема. Същото важи и за приемните на депутатите и евродепутатите, които от време на време се отварят в Смолян. И от които реално после няма резултат, защото те са законодателната власт, но не и изпълнителната, която решава въпросите.
Това е реалността в държавата на минусите, в която се чува с упование само името на Бойко Борисов, не случайно миньорите от “Горубсо” се надяват на него. И не вярват, че министрите му ще сторят нещо в тяхна защита.
Тази зима обаче станахме и държава на дупките. Асфалтът се руши, защото не чистят снега, денем се топи, а вечер замръзва и се пука, огромни ями. Шофьорите благославят кмета, а той се впряга да плаща на фирми, за да пълнят дупките още на момента. Хем да не обира народното недоволство, хем влиза в положението на хората, че си трошат колите. Така и без това опосканият бюджет на Смолян се топи. И за разлика от Видинско, където е най-скъпата студена асфалтова смес - 535.45 лв. за тон, то при нас в Смолян ръчното изкърпване струва наполовина - 252.62 лв., а машинното - 21.68 лв., според данните на МРРБ. Че няма ефект за пътя от тази работа, е очевидно - като се погледнат само дупките по бул. “България” в района на РДТ, които се правиха вече, но отново са зейнали.
Вчера група младежи се опитваха с лопати да закърпят огромна дупка току на западния вход на Първо СОУ в Смолян. С лопати те хвърляха пръст в ямата, само и само колите им да не скачат в нея. Че няма да издържи повече от ден, е ясно, тъй като снегът и дъждът ще я отмият бързо.
Колкото до асфалтирането по новата "зимна" технология, то носи единствената утеха, че парите създават работа за пътните фирми, а от там и социалния ефект. Работниците ще си имат заплати затова, че все пак са работили. Докато другаде нямат този шанс и излизат на улицата. Или търсят път към чужбина. С колко е скочила безработицата в Смолянско от новата година насам, все още не е ясно. И както казва общинският съветник от ОбС-Смолян Стефан Сабрутев, макар да няма кой да му даде достоверни данни, тя върви нагоре и ще продължава да расте. Което означава спад на потребление било в стоки, било в услуги. Ядене на заделените “бели пари за черни дни” и завъртане на нов омагьосан кръг от произвеждане на нова безработица, защото все по-вече фирми от сферата на услугите ще остават без работа. И на все повече места ще виждаме табелките “Дава се под наем”, а кандидати няма. И за да се завърти машинката на повече потребление, трябва да се обърнат градусите наопаки.
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар