Две
седмици върви обучението им и до дни ще получат сертификати за работа с
челен товарач. Това заяви изпълнителният директор на “Горубсо-Мадан”
инж. Сергей Атанасов. Впоследствие ще бъде доставена и карета, която ще
замени най-тежкия труд на миньора - буренето. И за нея също ще бъдат
обучени същите 4-ма мъже да я управляват, пак от фирмата-доставчик.
Новото оборудване ще бъде спуснато поетапно на хоризонт 450 в мината.
Целта на вкарването на новата техника е повишаване на производителността и осигуряване на безопасността на хората под земята. До 3 пъти може да увеличим добива, плащаме си концесионното възнаграждение въз основата на добитите количества, така че това няма да е проблем, поясни още инж. Атанасов. Задачата пък на неговите хора е да прокарат нова проходка, първо обаче ще стегнат подемната шахта на “Крушев дол”, с която се изкарва рудата. А след успешното внедряване на апаратурата, същото ще последва идната година и в рудник “Петровица”.
От пръв поглед се вижда, че товарачът предпазва водача си от падащите камъни. Същото важи и за каретата, пояснява и главният инженер на рудника Ангел Байрактаров. Докато сега при използването на лебедките и товарачни машини, над оператора няма никаква защита, съпостави още гл. инженер. И сочи девизът на “Сандвик”, който е: “Преди всичко безопасността”. За 23 години, навъртяни в мините, инж. Ангел Байрактаров е видял и 2, и 200. Бил е на кърджалийския рудник Еньовче и на златните находища в Челопеч, но от 6 години е в “Горубсо-Мадан”, тъй като е родом от маданското село Буково. На неговите плещи лежи изготвянето на проекти и системи на разработване на самото изземване. Количествата, които се черпят в Челопеч, са в пъти по-големи от производителността на двата местни рудника. Нищо, че “Крушев дол” годишно дава 120 хил. т. руда, а “Петровица” още толкова, или общо става дума за 250 хил. т.
С отварянето на другия рудник “Върба”, което ще стане още идната пролет, а и с “Печинско”, за който “Горубсо-Мадан” взе последно концесия само преди 2 месеца, ще се покачи още добивът, напомнят от дружеството на инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев. Това ще уплътни и работата на КЦМ, който в момента не работи с пълен капацитет. А местният ресурс руда е едва 5-10%, докато всичко останало е внос от Косово, Сърбия и Македония, напомня инж. Сергей Атанасов. А неговите хора сочат, че рудник “Печинско” върви подземно само на два километра разстояние, успоредно на “Крушев дол”.
Върнах се наскоро от София в Мадан, в столицата работих “Оператор на пътно-строителна машина”, разказва 32-годишният Хайри Местанов, който е предпочел родния си град пред гурбета. Затова е приел да бъде обучен за оператор на товарача, който си е една малка фадрома. Само че ще работи с нея не под палещото слънце през лятото, а на 400 метра под земята - където и зиме, и лете температурите са едни и същи. Само проблемите са повече и не допускат неадекватни решения, защото могат да засегнат повече от един човешки живот.
Бил съм миньор, една година съм изкарал тук на “Крушев дол” и работата в мината не ме плаши, усмихва се Хайри, чиито вид на тийнейджър лъже и всяка дума разсейва съмнението, че зад скъпата машина ще застане младок.
Тука няма време за разтъкавки, всеки си знае работата и отговорностите, сочи и инж. Юри Петров, който е началник ОТК, а първите 6,5 години от службата му под земята са минали в оловно-цинковата мина “Еньовче”. А като бивш началник на рудник “Петровица” е наясно с всички процеси. Отдавна е навъртял трудовия си стаж за пенсия, макар да е само на 45 г. Заслугата е на подземния му стаж - 11 години, но все още няма възраст, за да се пенсионира. Той контролира качеството на рудата, от която се вземат проби ежедневно от всяко работно място на всяка смяна. Ако се окаже по-ниско, може дори да спрем добива там, обяснява той тънкостите на занаята си. Въз основа на пробите и за всяко работно място планът като количество и качество е различен. Не можем да искаме невъзможни неща, ако няма природни дадености, сочи инж. Петров, който инспектира кантарджийките. Тяхната работа е не само да теглят рудата, но и да вземат пробите. Жените са най-добри в тази работа, 4 се сменят на един кантар.
Добра е общата проба, която му показва Невена Маринска. Ще я вземеш за младо момиче, макар че има 18-годишен син и е навъртяла вече 10 години в “Горубсо-Мадан”. Пробата е взета от 15-те работни места на първа смяна във вторник. Тук само на пръв поглед личи добро ли е съдържанието на олово и цинк. Пробата може да мине и през трошачката зад кантара, а късовете руда да се измият в тасчето с вода и тогава личи още повече, добра ли е рудата или не. Ако разбираш обаче. Иначе химическият анализ в лабораторията на “Горубсо-Мадан” ще покаже с по-голяма точност каква е находката.
Заради 20-те жени, които са на кантара, в разливачното и в склада им ремонтирахме и женската баня, обяснява новите удобства на обновеното разкомандировъчно гл. инженер на рудника. И общата работническа баня е готова с подменени ВиК, теракот, фаянс, нови душове, смесители и всичко останало. Вътре едно по едно ремонтираме и помещенията. Не само че вън сградата грее.
Вече стягаме и зимната подготовка. Навесът над релсовия път, където се товарят вагонетките, получава нов покрив. Да не се затрупва железницата със сняг. Оксиженът играе, а със задачата са се заели крепачът Мурад Каменски, който е само от 7 месеца на обекта и ел. шлосерът Кадри Бодуров. Нищо че е млад, и той е готов за пенсия, но още не е направил възрастта. За своите 44 г. Кадри е навъртял 23 години под земята първите от които на вече закрития рудник “9-ти септемри”.
Всяка смяна си има и вагони за ремонт. Със задачата са се заели шлосерите, които също дават дежурства. Кошът е прекалено окъсан и отива за скрап. За да го възстановим, ще иде повече от един пакет електроди и засега ще стои, обяснява Шукри Османов. Ако има колоси, (колелета) може и по 6-10 вагона на смяна да ремонитраме, обяснява шлосерът, докато вдига с телфера вагона. А колегата му Неджет Османов прави заварките. По двама-трима са на смяна шлосерите в работилницата, няма за повече работа, обяснява пък Хамди Бунев, който отговаря за цялата техника на рудника, тъй като е механик на участъка. Екипът ни е добър, справяме се с всякакви обстоятелства, но не може с магическа пръчка всичко да тръгне от раз, напомня той, а и колегите му за старото наследство преди продажбата на фирмата през тази година. А че е така, личи отдалеч - по обновената сграда на разкомандировъчното. И по усмивките на работещите край нея, които намират време и за блага дума, колкото и да бързат с работата, която си чака пак тях.
Анета ТОДОРОВА
Целта на вкарването на новата техника е повишаване на производителността и осигуряване на безопасността на хората под земята. До 3 пъти може да увеличим добива, плащаме си концесионното възнаграждение въз основата на добитите количества, така че това няма да е проблем, поясни още инж. Атанасов. Задачата пък на неговите хора е да прокарат нова проходка, първо обаче ще стегнат подемната шахта на “Крушев дол”, с която се изкарва рудата. А след успешното внедряване на апаратурата, същото ще последва идната година и в рудник “Петровица”.
От пръв поглед се вижда, че товарачът предпазва водача си от падащите камъни. Същото важи и за каретата, пояснява и главният инженер на рудника Ангел Байрактаров. Докато сега при използването на лебедките и товарачни машини, над оператора няма никаква защита, съпостави още гл. инженер. И сочи девизът на “Сандвик”, който е: “Преди всичко безопасността”. За 23 години, навъртяни в мините, инж. Ангел Байрактаров е видял и 2, и 200. Бил е на кърджалийския рудник Еньовче и на златните находища в Челопеч, но от 6 години е в “Горубсо-Мадан”, тъй като е родом от маданското село Буково. На неговите плещи лежи изготвянето на проекти и системи на разработване на самото изземване. Количествата, които се черпят в Челопеч, са в пъти по-големи от производителността на двата местни рудника. Нищо, че “Крушев дол” годишно дава 120 хил. т. руда, а “Петровица” още толкова, или общо става дума за 250 хил. т.
С отварянето на другия рудник “Върба”, което ще стане още идната пролет, а и с “Печинско”, за който “Горубсо-Мадан” взе последно концесия само преди 2 месеца, ще се покачи още добивът, напомнят от дружеството на инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев. Това ще уплътни и работата на КЦМ, който в момента не работи с пълен капацитет. А местният ресурс руда е едва 5-10%, докато всичко останало е внос от Косово, Сърбия и Македония, напомня инж. Сергей Атанасов. А неговите хора сочат, че рудник “Печинско” върви подземно само на два километра разстояние, успоредно на “Крушев дол”.
Върнах се наскоро от София в Мадан, в столицата работих “Оператор на пътно-строителна машина”, разказва 32-годишният Хайри Местанов, който е предпочел родния си град пред гурбета. Затова е приел да бъде обучен за оператор на товарача, който си е една малка фадрома. Само че ще работи с нея не под палещото слънце през лятото, а на 400 метра под земята - където и зиме, и лете температурите са едни и същи. Само проблемите са повече и не допускат неадекватни решения, защото могат да засегнат повече от един човешки живот.
Бил съм миньор, една година съм изкарал тук на “Крушев дол” и работата в мината не ме плаши, усмихва се Хайри, чиито вид на тийнейджър лъже и всяка дума разсейва съмнението, че зад скъпата машина ще застане младок.
Тука няма време за разтъкавки, всеки си знае работата и отговорностите, сочи и инж. Юри Петров, който е началник ОТК, а първите 6,5 години от службата му под земята са минали в оловно-цинковата мина “Еньовче”. А като бивш началник на рудник “Петровица” е наясно с всички процеси. Отдавна е навъртял трудовия си стаж за пенсия, макар да е само на 45 г. Заслугата е на подземния му стаж - 11 години, но все още няма възраст, за да се пенсионира. Той контролира качеството на рудата, от която се вземат проби ежедневно от всяко работно място на всяка смяна. Ако се окаже по-ниско, може дори да спрем добива там, обяснява той тънкостите на занаята си. Въз основа на пробите и за всяко работно място планът като количество и качество е различен. Не можем да искаме невъзможни неща, ако няма природни дадености, сочи инж. Петров, който инспектира кантарджийките. Тяхната работа е не само да теглят рудата, но и да вземат пробите. Жените са най-добри в тази работа, 4 се сменят на един кантар.
Добра е общата проба, която му показва Невена Маринска. Ще я вземеш за младо момиче, макар че има 18-годишен син и е навъртяла вече 10 години в “Горубсо-Мадан”. Пробата е взета от 15-те работни места на първа смяна във вторник. Тук само на пръв поглед личи добро ли е съдържанието на олово и цинк. Пробата може да мине и през трошачката зад кантара, а късовете руда да се измият в тасчето с вода и тогава личи още повече, добра ли е рудата или не. Ако разбираш обаче. Иначе химическият анализ в лабораторията на “Горубсо-Мадан” ще покаже с по-голяма точност каква е находката.
Заради 20-те жени, които са на кантара, в разливачното и в склада им ремонтирахме и женската баня, обяснява новите удобства на обновеното разкомандировъчно гл. инженер на рудника. И общата работническа баня е готова с подменени ВиК, теракот, фаянс, нови душове, смесители и всичко останало. Вътре едно по едно ремонтираме и помещенията. Не само че вън сградата грее.
Вече стягаме и зимната подготовка. Навесът над релсовия път, където се товарят вагонетките, получава нов покрив. Да не се затрупва железницата със сняг. Оксиженът играе, а със задачата са се заели крепачът Мурад Каменски, който е само от 7 месеца на обекта и ел. шлосерът Кадри Бодуров. Нищо че е млад, и той е готов за пенсия, но още не е направил възрастта. За своите 44 г. Кадри е навъртял 23 години под земята първите от които на вече закрития рудник “9-ти септемри”.
Всяка смяна си има и вагони за ремонт. Със задачата са се заели шлосерите, които също дават дежурства. Кошът е прекалено окъсан и отива за скрап. За да го възстановим, ще иде повече от един пакет електроди и засега ще стои, обяснява Шукри Османов. Ако има колоси, (колелета) може и по 6-10 вагона на смяна да ремонитраме, обяснява шлосерът, докато вдига с телфера вагона. А колегата му Неджет Османов прави заварките. По двама-трима са на смяна шлосерите в работилницата, няма за повече работа, обяснява пък Хамди Бунев, който отговаря за цялата техника на рудника, тъй като е механик на участъка. Екипът ни е добър, справяме се с всякакви обстоятелства, но не може с магическа пръчка всичко да тръгне от раз, напомня той, а и колегите му за старото наследство преди продажбата на фирмата през тази година. А че е така, личи отдалеч - по обновената сграда на разкомандировъчното. И по усмивките на работещите край нея, които намират време и за блага дума, колкото и да бързат с работата, която си чака пак тях.
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар